Телевизията - харакири за мозъка

[Nordwave]

Телевизията - харакири за мозъка

Много хора вярват, че висенето пред телевизора информира, забавлява и успокоява. Все повече специалисти обаче подлагат това на съмнение, пише "Дойче веле" През свободното си време повечето хора гледат телевизия. Все по-малко са тези, които четат книги, ходят на разходки или играят с децата си.

Телезрителите вярват, че висенето пред екрана не вреди на здравето, а напротив - информира, забавлява и успокоява.

Все повече специалисти обаче подлагат на съмнение тази убеденост и предупреждават за опасностите от телевизията.

Безмозъчност?

Сигурно не всички знаят, че като медия телевизията установява пълен контрол над зрителя. Причината е проста: при гледането на телевизия почти се изключва лявото полукълбо на мозъка, което отговаря за аналитичните мисловни процеси. Тоест, когато седим пред екрана, вместо да анализираме видяното и чутото, ние попиваме информациите и несъзнателно ги приемаме за чиста монета.

Хипнозата

Когато гледаме телевизия, изпадаме в състояние, подобно на транс. Така се променя предният лоб на мозъка, който отговаря за аналитичната дейност. Освен това човек използва само дясното полукълбо, а лявото с течение на времето закърнява.

Хората, които прекаляват с гледането на телевизия, след време може да загубят способността да се концентрират и да решават сами проблемите си.

Промиване на мозъци

Половин минута след включване на телевизора човек, тъй да се каже, остава само с половин мозък. Информацията, която идва от екрана, често пъти се приема наготово, с други думи - мозъците се промиват.

Бизнесът и политиката особено обичат да използват този ефект на телевизията - за реклама и за манипулация. В Англия, например, чрез телевизията въздействат върху затворниците.

Еднопосочна улица

Човекът пред телевизора не обменя информация, той просто попива идващото от екрана. Тоест, комуникацията е едностранна. Зрителят понякога се превръща в пасивно кошче за ненужни съобщения. Въпреки това обаче мнозина продължават да вярват, че техният приятел, телевизорът, не може да им навреди.

Лошите новини са истински новини

Новините се въртят непрекъснато по всички телевизионни канали. По-страшното е, че те почти винаги са тревожни, дори ужасяващи.

Специалистите по комуникации отдавна са доказали, че лошите новини привличат вниманието на повече зрители, отколкото добрите. Това претоварване на мозъка с отрицателни емоции влияе на психиката, а от там и на здравето.

Наркотично въздействие

Голяма част от зрителите пускат телевизора си сутрин след ставане и не го спират дори вечер в леглото. Ако ги питате защо, ще чуете какви ли не обяснения: "Самотен съм, това ми е компанията", "Не мога без новини!", "Вечер ми трябва нещо преди заспиване". В действителност тези хора са психически зависими от телевизията, но както всеки зависим човек никога не биха го признали.

Немалко са домакинствата, където всеки си има собствен телевизор в стаята. Вечер всеки се инсталира пред своя си екран, което обрича човешката комуникация. Тъжната реалност е, че повечето възрастни предпочитат да гледат телевизия, вместо да разговарят с партньора и децата си.

В подобни семейства конфликтите и противоречията не се обсъждат, а се премълчават. При родителите гледането на телевизия поотделно води до пълно отчуждаване и пасивност. Много бракове умират в бавна агония, а за децата последствията са много по-страшни.

Деца с възпалени очи

За да израстне нормално, всяко дете има нужда да играе с други деца - така трупа опит и т. нар. "социална компетентност". Детето трябва да се движи, има нужда от стабилна емоционална връзка с родителите.

Огромна част от съвременните семейства нямат време да се занимават с децата. Вместо това ги оставят часове наред в пасивна отпуснатост пред телевизора. Последиците са фатални...

Убиец на въображението

Изследователи от университета във Вашингтон доказват, че гледането на телевизия, видео или дивиди, както и компютърните игри са пагубни за детското развитие. Eдностранната комуникация с уредите не учи децата на нищо, напротив - тя задушава детското въображение.

Детските филми често не са подходящи за деца. Особено най-малките зрители (под 3 години) не разполагат с необходимите знания, за да разбират изцяло действието.

Да не говорим, че бързата смяна на сцените и музиката ги претоварват. Малките не правят разлика между видяното и реалността, което води не само до страхове и кошмари, но и до нереалистична представа за заобикалящата ги действителност.

И още ТВ-болести

Психолози и педагози стигат до извода, че децата, които прекарват много време пред малкия екран, се оплакват от слаба памет и липса на концентрация, че имат трудности с логичното мислене и не показват съпричастност към околните.

ТВ-зависимите деца са пасивни, с наднормено тегло и в много случаи психично разстроени.Университетът в Саарбрюкен изнесе още шокиращи данни.

Деца и подрастващи, които главно седят пред телевизора или компютъра, имат множество здравословни проблеми. Те страдат от изкривявания на гръбначния стълб, прегърбване, хлътнал гръден кош, изкривени рамене и крака. Част от тях имат проблеми с равновесието и не могат да стоят изправени със затворени очи по-дълго от минута.

В координацията на тялото ни участват очите, мускулите, ставите, костите, кожата и не на последно място - вестибуларният апарат. Дългото втренчване мобилизира само зрението, а всичко останало закърнява.

Заради това децата, които не се движат достатъчно, не са и в състояние да стоят изправени със затворени очи.

Коварните реклами

Рекламите също въздействат отрицателно върху зрителите. Те са пълни със съмнителни твърдения, като например "най-щастлив е този, който купува най-много". Лошото е обаче, че тези твърдения засядат директно в подсъзнанието.

Така телезрителят е склонен да повярва, че всички проблеми в живота се разрешават само и единствено с покупката на правилния продукт.

https://www.vesti.bg/

[Hatshepsut]

ТВ-въздържатели

Гледането на телевизия е най-любимото занимание на почти всички българи, но все пак се появява една малка група хора, за която не е

Почти всеки човек над 50 години има трогателна история, запазена за внуците, в която се разказва как първият телевизор събирал целия квартал около себе си. Разбира се, тогава тв приемниците са били черно-бели кутии, някои от тях битуващи в наши дни като антики или дори саксии. Повечето домове днес имат не просто цветни, но плазмени, плоски, многоинчови и какви ли още не телевизори. Някои от тях са се превърнали в част от интериора дори на детската стая. И за да не си помислим, че телевизорът е толкова популярен само като вещ, той почти непрекъснато е пуснат и излъчва непрестанно картинки, звуци, забави, новини и каквото трябва по програма.

Над 29% от хората в България гледат телевизия повече от 3 часа на ден, или казано накратко, гледането на телевизия е най-любимото занимание на почти всички българи. И все пак на този фон се появява една малка група хора, които не гледат телевизия. Те са 2.6% и си струва по-внимателно да се вгледаме в тях.

В случая не говорим за хомогенна група. От една страна, това са безработни и хора с много нисък доход. При тях отказът от телевизия съвсем не е въпрос на избор. Те по-скоро са принудени да сведат медийното потребление до традиционните канали - радио и вестници. Има обаче една по-интересна група в тези 2.6% - на тв въздържателите. След години те вероятно ще разказват на своите внуци как са се събирали, за да не гледат телевизия. Защото става дума за страстен личен избор да изключиш телевизора.
Четиридесет процента сред тв въздържателите са хора между 18 и 30 години. Те охотно разказват как са решили да бойкотират синия екран. Немалко форуми са посветени на отказването от телевизия и не един и двама блогъри имат лична история за своя героичен отказ. Истината е, че изключването на телевизора много често върви успоредно с пристрастяването към новата медиа - интернет, а екранът на телевизора се заменя просто с друг монитор.

Двайсет и четири процента от тв въздържателите отделят повече от 3 часа от времето си за

Живот в интернет

Те блогват, браузват, участват в социални мрежи и четат новинарски сайтове или просто се забавляват онлайн. Любопитното е, че екранът на компютъра се мисли като възможност да общуваш и разбираш реални неща за истински хора, а телевизията като че ли излъчва режисирани истории, събития и съдържания. При това в определено програмно време, което съвсем не съвпада с личното желание на потребителя. И така много от тв въздържателите всъщност се отказват от телевизията, защото толкова много я обичат, че не харесват съвременния й твърде комерсиален вид. Те искат да правят съдържанието на медиата, да участват директно в нея, да я превърнат в онова, което тя е била при появата си: възможност на разнообразни гласове да присъстват в публичното пространство и да определят дневния ред на обществото. Днес подобна възможност дава основно интернет и от нея се възползват всякакви хора.

Тв въздържателите съвсем не са нова група по света, техният брой непрекъснато нараства, а аудиторията на традиционните вече медии всяка година остарява и вече достига до средна възраст 50 години. Световно погледнато, от телевизия се отказват елитите, защото телевизията предлага масов, а това автоматично означава и нискокачествен продукт. Или както разказва в блога си Петър Стойков: "Особено важно за мене е, че с отказването да гледам телевизия опазих разсъдъка си от два разрушаващи всеки интелект фактора - реклами и новини. И двете в телевизията се правят за широката публика, което означава, че са отчайващо тъпи... Тъй успявам да остана

Блажено неосведомен за най-новите убийства

на "знакови фигури", за последните изцепки на тъпите медици, за всякакви неща, свързани с футболисти, футболни съдии, шефове на футболни отбори, собственици на футболни отбори и изобщо за каквото и да било, свързано с футбол, както и рождения ден на слона Дъмбо от бомбайската зоологическа градина или как баба Гицка от Долно Кокаляне се готви за Великден..."

И така, нарастването на развлекателните предавания, риалити шоута и най-вече реклами кара високо образованите и бъдещите млади елити да напускат телевизионната аудитория. При това те се отказват с жар и организират акции срещу телевизията като "Седмица без телевизия", защото намират, че тази медиа най-безболезнено, но всекидневно убива отношенията между хората: "Настаняваме се удобно срещу екрана, далеч един от друг, изолирани един от друг и се оставяме друг да ни говори, друг да ни казва какво трябва да ни е мнението, кое е красиво и правилно и т.н.", пише Таня в един български форум.

Подобен профил - елити превърнали се в тв въздържатели, вече очертахме и в тази група. Хората със семеен доход над 500 лева сред тв въздържателите са 8% и 24% от тях имат висше образование. Оттук можем да продължим към промените, които тази група произвежда.

Първата и най-видима промяна е непрекъснато появяващото се

Ново медийно съдържание

Блоговете в САЩ вече успяват да произвеждат новини, не е далеч времето, в което това ще се случва и тук. Дори и сега новинарски сайтове и блогове вече влизат в програмите на телевизиите. По-голямата промяна е истеричното усилие на телевизиите да се превърнат в интерактивни медии, които засега постигат това само колкото да ни накарат да изпратим няколко sms-а. Ако традиционните медии искат наистина да спечелят тв въздържателите отново, това може да доведе до много по-сериозна промяна. Освен да завладеят виртуалното пространство, може би ще трябва да се научат да се справят с по-малки рекламни блокове и малко повече сериозно съдържание; и най-вече ще трябва да открият начин дневният ред да се задава от аудиторията, а не от интересите на медийната компания, пък била тя и държавна.

И още нещо, активният отказ от телевизия на тв въздържателите има потенциала да формира истинска общност, защото е личен, но публично споделен избор. Постепенно тв въздържателите формират група, която е информирана отвъд рамката на националните медии, имат канали, по които да общуват помежду си и кой знае какви каузи може да им хрумне да защитават някой ден. Защото те имат потенциал не просто да загасят телевизора, а да променят медийния ред на обществото.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2008/07/25/530429_tv-vuzdurjateli/

[Hatshepsut]

"Тревожни тенденции": медийният регулатор обсъди отражението на риалити форматите върху детската психика


Кадър от един от най-обсъжданите тази година риалити формати - "Ергенът"

Тенденциите за психичното здраве на подрастващото поколение в България през последните 10 години са изключително тревожни, а родителите до голяма степен не контролират какво съдържание гледат по телевизиите и в интернет децата им. Това бяха част от изводите, до които стигна дискусията, организирана днес от Съвета за електронни медии (СЕМ) на тема "Отражението върху децата на достъпните за тях риалити формати".


Освен членовете на медийния регулатор на срещата присъстваха изпълнителният директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) Анна Танова, Мария Брестничка от Национална мрежа за децата, психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова, психоаналитикът Весела Банова, представители на обществените медии и др. На срещата бе поканен и Кубрат Пулев в качеството му на популярно лице, ангажирано с обществени каузи в полза на развитието на децата и юношите.


Във връзка с обявеното обсъждане от АБРО още преди няколко дни излязоха с позиция, която отстояваха и на настоящата среща. Според Анна Танова прибързана дискусия за въздействието на риалити форматите върху децата, без обективно и професионално национално представително изследване, може да доведе до злоупотреба с темата и намеса на СЕМ в редакционната политика на медиите.




Такова изследване на потреблението, интересите, развитието и зрелостта на непълнолетните, както и връзката им с родителския контрол според АБРО е силно препоръчително, защото би подпомогнало обективната оценка на въздействието на медийната среда върху децата и би послужило за основа на конструктивен диалог с регулатора.



Преценката дали дадено съдържание е подходящо за децата следва да се прави от техните родители, каза Анна Танова. Търговските доставчици на медийни услуги нямат възложена функция по възпитаване на която и да е част от обществото в определени морални ценности и идеи. Те не могат и не трябва да изземват родителската отговорност, която включва и развиване на аналитично и критично мислене у децата във връзка с всяко съдържание, което стига до тях чрез десетки видове различни традиционни и дигитални канали на комуникация.


Председателят на СЕМ Соня Момчилова отговори, че медиите не просто отразяват действителността, те налагат моди, в това число и поведенчески, които все още неукрепналите личности на децата следват. Според нея медийният регулатор няма намерение да се превръща в цензор на съдържание. СЕМ си дава сметка, че търговските медии разчитат на печалба изцяло от атрактивното си съдържание, но не по-малко е важно и психичното здраве на децата и е крайно време регулаторът да вземе някакви мерки по сигналите, които получават от зрители.


В дискусията се включи директорът на държавната психиатрична болница "Иван Рилски" Цветеслава Гълъбова, която обобщи проблема, като каза, че в семейството трябва да има контрол какво правят децата в интернет и какво гледат по телевизията. Но също така трябва и медиите да допускат до ефира си по-смислени предавания.


Това, което аз виждам като психиатър и съдебен експерт, са късните последствия от грешките във възпитанието на децата. Корените на злото, свързано с нашите деца, е в семейството. Не в училището и семейството, или интернет. Да, те имат своите възпитателни функции, но бомбите се залагат в семейството.

Цветеслава Гълъбова, психиатър

Тя сподели, че тенденциите за психичното здраве на българските деца са много тревожни, като цитира статистика, според която за 10 г. има увеличаване в пъти на броя на психози при подрастващи след употреба на наркотици. В обществото също така има и изключителна толерантност към ежедневното пиене. Това оказва пагубно влияние върху психиката на децата.


Д-р Гълъбова даде за пример включването на деца в риалити формата "Смени жената", което според нея е изключително погрешно, защото представлява огромен стрес за тях, колкото и да им е обяснявано предварително и да е режисирано. Децата усещат напрежението, те са "като попивателни и след това започват проблемите, които персистират после много дълго време".


Мария Брестничка от Национална мрежа за децата също изказа мнение, че трябва да има ясни правила къде и как в медиите участват деца. Конкретно в цитираното по-горе предаване подрастващи биват въвлечени в едни доста агресивни ситуации. От мрежата за децата още през 2018 г. са подали сигнал, но проверката на СЕМ не е довела до конкретен резултат.


Другите важни теми, които посочи Мария Брестничка, са рекламите на хазарт, които не бива да бъдат показвани в ефирно време, в което децата да ги виждат; отразяването на случаи на насилие над и от деца и необходимостта от създаване на повече смислено съдържание, насочено към деца.


Психоаналитикът Весела Банова обяви, че има голяма нужда от създаването на кауза за подпомагане на родителите, защото семейството в момента е в огромна криза. Тя сподели, че никога в практиката ѝ на клиничен психолог не е имала толкова много случаи на юноши със суицидни настроения, както сега. И част от тази празнота, която младежите имат пред себе си, се поддържа, включително от някои реалити формати.


Едни думи и една картина могат да тласнат децата към определени действия, затова те са изложени на голям риск.

Весела Банова, психоаналитик

Според нея каузата би могла да бъде за създаване на едно атрактивно образователно предаване за родители, което едновременно с това ще бъде интересно и за децата.


В дискусията се включиха и новоизбраните членове на СЕМ Пролет Велкова и Симона Велева. Според г-жа Велева медийният регулатор добре си дава сметка, че доставчиците на частните медийни услуги нямат функция за възпитание на децата и че това е работа на обществените медии. За нея въпросът не е в санкционните функции на СЕМ, а в необходимостта да се повиши чувствителността на обществото на тази тема.


Пролет Велкова пък сподели, че според нея е напълно възможно да се предлага такова съдържание, което да съчетава, от една страна, рейтинг, а от друга - смисъл и благоприятно въздействие. Именно този път трябва да се следва и да се спре да се търси конфронтационния елемент между сензационно и ползотворно.


Според нея точно това е работата на СЕМ - да се вгледа в този проблем, не да вземе решение, но да бъде медиатор на различните гледни точки.


Кауза трябва да ни бъде детето – което бива обичано и обича, което бива подкрепяно и подкрепя, което бива образовано и образова.

Пролет Велкова, член на СЕМ

В този смисъл има голяма нужда от подкрепа в медиите и на образователната система, която след родителите носи най-голяма отговорност за развитието в правилна посока на децата, що се отнася до психичното им здраве.


Дискусията приключи с извода, че подобна среща е дори закъсняла и последващи подобни обсъждания, както и повдигане на по-широк обществен дебат по темата са крайно необходими.

https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/06/14/4357608_mediiniiat_regulator_obsudi_otrajenieto_na_rialiti/

[Hatshepsut]

Според учени сапунените сериали вредят на мозъка ни

Oт самото си създаване телевизионните сапунени сериали, наречени сапунени опери, имат своята вярна публика навсякъде. Според учените, сапунките вредят на мозъка ни, а това може да  бъда доста опасно.

Те нямат за цел да се занимават по-задълбочено със социалните проблеми, не изискват твърде много интелектуална ангажираност и от тях няма да научите нито една важна информация за нищо важно в света. Тяхната единствена цел е просто да осигурят на зрителите забавление за известно време. Затова може да ви изненада, че според най-новите изследвания любимата ви теленовела, която без съмнение гледате от години, е доста опасна за мозъка ви.

Точно това твърди австрийският невролог Ервин Хелингер от университета в Залцбург: ,,Това, което се случва в мозъка ни, докато гледаме сапунени опери, може да бъде наистина опасно. Сапунените опери са сериали от драматичен тип, характеризиращи се с липсата на класическа пауза, тоест тяхната продължителност във времето е неограничена. В началото те имат преглед на основния сюжет и героите, но с течение на времето сюжетът и героите се разклоняват на безброй подсюжети, към които постоянно се добавят нови герои, като по този начин се опитват да задържат вниманието на зрителите и да увеличат гледаемостта. И това, изглежда, е много успешно: сапунените опери се произвеждат в огромни количества и имат висока гледаемост навсякъде – това е индустрия за милиарди долари."

Хелингер обаче твърди, че сапунените опери могат да бъдат също толкова вредни, колкото и пристрастяването към наркотиците, защото могат да причинят ,,обща апатия, раздразнителност, личностни разстройства и дори деменция". Според него сапунените сериали представляват заплаха поради действието на ,,огледални" неврони.
А именно в сапунените опери всички ситуации са представени изключително опростено и повърхностно, а героите са представени чрез стереотипи, с които лесно се идентифицираме. И точно за това са отговорни невроните, които са от съществено значение за разбирането на поведението и намеренията и за научаването на умения чрез имитация. Заради тях мозъкът започва да мисли, че правилата и механизмите на измислицата работят в действителност,пишат от Darik.bg

Всеки знае, че докато гледаме филм, понякога можем да развием толкова силна връзка с някой от героите, че да се чувстваме сякаш това, което се случва на него, се случва на нас или на любим човек, така че страдаме с него, мразим виновника и се надяваме да бъде наказан. Някои хора могат да се идентифицират с филмови или телевизионни герои толкова много, че започват да говорят за тях, сякаш са истински. Тъй като историята продължава безкрайно и се развива бавно, имаме време да изпитаме емоциите по същия начин, както и героите. Някои хора са искрено разстроени и недоволни, когато любимата им сапунена опера най-накрая свърши. Липсват им главните герои, дори могат да се почувстват празни.

За всичко това са отговорни ,,огледалните" неврони. Те могат да ни отдалечат от реалността и да изкривят представата ни за реалността. Този вид интензивна емоционална ангажираност означава, че мозъците ни произвеждат повече от хормоните кортизол и адреналин. Като си играят непрекъснато с емоциите ни, сапунените опери причиняват физически дисбаланси.

Като допълнително доказателство за лошия ефект на сапунените опери върху мозъка, тестовете, проведени от испанския Национален център за оценка на висшето образование (Ceneval), показват, че младите хора, които често гледат мелодраматични сапунени опери, са получили средно 12 точки по-ниски резултати на приемните изпити отколкото тези, които са гледали други видове програми.

https://novavest.bg/