• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 

The best topic

*

Публикации: 13
Total votes: : 2

Последни публикации: 29 Октомври 2022, 06:17:26
Re: Най-великите империи от Hatshepsut

  • Освобождението на Македония 1941г. 5 0 5 1

Освобождението на Македония 1941г.

Започната от FELDMARSCHALL, 26 Август 2018, 07:37:12

0 Потребители и 1 гост преглеждат тази тема.

Hatshepsut

Какво е дала ,,фашистка" България на Скопие?

Има ли е фашистки режим в България? За правните основания на Народния съд от 1945 г. и колко са жертвите на комунизма? Какви средства инвестира Царство България в Македония през 1941-1945? Отговори на тези и още въпроси в студиото на предаването "Операция История" разказва историкът д-р Светослав Живков.


Hatshepsut



ПОСЕЩЕНИЕТО НА ЦАРЯ ВЪ СКОПИЕ И МѢСТНОТО НАСЕЛЕНИЕ.

"На 3 октомври 1942 г. се разнесе новината, че царьтъ ще пристигне въ Скопие. Интересътъ у населението къмъ това събитие бѣше голѣмъ. Нашата хазайка каза на жена ми нѣкакъ си въодушевено: ,,Мари Ано! Царотъ келъ да дойде, ихъ, да мога дѣ го видамъ нашиотъ царь каковъ йе!"
На слѣдния день площадътъ бѣше още отъ рано ограденъ отъ кордонъ наши войници, стоящи гѫсто единъ до другъ. Движението къмъ стария мостъ, къмъ старата чаршия и къмъ площада бѣ спрѣно. Хората обикалѣха и минаваха Вардара прѣзъ дървеното мостче по-горѣ отъ каменния мостъ и прѣзъ много по-далечния по-долу, бетоненъ, модеренъ мостъ. Народътъ започна да се трупа задъ кордона още слѣдъ очистването на площада. Ние съ жена ми и дѣцата заобиколихме и се качихме въ музѣя, сградата на който вмѣсто съ керемиденъ покривъ, завършваше съ широка тераса. Тамъ се настани цѣлиятъ персоналъ, чиновницитѣ отъ Търговската камара и мнозина познати. Къмъ 10 часа се раздаде команда - подготовка за пристигането на височайшия гостъ и недълго слѣдъ това по моста мина открита лека кола и още една друга слѣдъ нея. Въ първата, до шофьора изправенъ стоеше царьтъ. Раздаде се спонтанно ,,ура" отъ народа задъ кордона, което ,,ура" като че ли нѣмаше да има край. Въ втората кола имаше висши офицери. Когато колитѣ спрѣха насрѣдъ площада, царьтъ се опита на нѣколко пѫти да говори и овациитѣ спрѣха. Тогава той започна съ поздравления къмъ скопскитѣ граждани и изказа радостьта си, че има възможность да бѫде между населението на този отдалеченъ български край. Ново ,,ура" заглуши думитѣ му. Народътъ задъ кордона бѣше натѫпканъ така, че яйце нѣмаше кѫдѣ да се хвърли, както се казва. Но по едно врѣме първитѣ редици напънаха, натиснаха гѫстата редица на кордона, който започна да се огъва. Офицеритѣ отъ мѣстната военна часть тръгнаха ядосани да възпратъ прѣдстоящото скѫсване. Царьтъ имъ махна съ рѫка да не се грижатъ за това. Не слѣдъ много кордонътъ се скѫса не на едно мѣсто, войницитѣ бѣха повлѣчени отъ народната вълна. И този народъ - мѫже, жени, стари и млади, облечени празднично, съ ,,ура" се струпа отъ разни страни около колата на царя. И той сякашъ бѣ изскубнатъ, като дърво отъ корена му, и бѣ понесенъ на рѫцѣ по площада отъ гѫстата тълпа съ нескончаемо ,,ура". И така не минути, а повече отъ половинъ часъ... Човѣкътъ нито можа, нито бѣ нужно да доизкаже словото си. Всѣки мѫжъ, всѣка жена правѣше неимоверни усилия да се доближи до него, поне да го докосне съ пръсти. Антуражътъ му остана като вкамѣненъ въ колитѣ си. Какво изпитаха въ първия моментъ тия хора не зная, но скоро бѣха явно зарадвани и само слѣдѣха съ очи какъ височайшиятъ гостъ на Скопие бѣ носенъ като дѣте правъ надъ главитѣ на народа. Отъ високата тераса на музѣя можехме да наблюдаваме отлично това незабравимо народно ликуване. Най-послѣ царьтъ отново се качи на царската кола. Изправи се до шофьора, благодари сърдечно за посрѣщането, което го развълнувало до сълзи (това вече при затихнали ,,ура" и глѫчка) и съобщи, че иска да обиколи съ колата си града и ще продължи за Велесъ.
Доволенъ, съ ново ,,ура" народътъ се разстѫпи откъмъ Военния клубъ и колитѣ заминаха край Вардара откъмъ гимназията и по-нататъкъ къмъ манастира въ Нерези. Народътъ дълго врѣме не се разнесе, а коментираше, сподѣляше впечатленията си, радостьта си, нѣкои бършеха очитѣ си отъ появилитѣ се неволно радостни сълзи по тѣхъ. Особено радостни и задоволени бѣха онѣзи, които бѣха успели да се докоснатъ до царя. Това се чуваше изъ тълпата, когато си пробивахме пѫть съ дѣцата за къмъ дома. Като стигнахме у дома, видѣхме на двора хазяитѣ Жарновски да палятъ огънь, за да топлятъ за нѣщо вода въ единъ голѣмъ черенъ котелъ. Хазяйката се затича къмъ насъ, срѣщна жена ми, прѣгърна я и като опиянена повтаряше:
- Господжо Ана, ама колко съмъ щастна, ама колко съмъ щастна, го видовъ и го фативъ за дреата царотъ! За дреата го пипнавъ! Ама колко съмъ щастна, не знаешъ! Царотъ, ма, царотъ.
Не се съмнявамъ, че посрѣщането е било не по-малко вълнуващо, искрено, сърдечно, радостно наврѣдъ по градоветѣ и селата, гдѣто е спиралъ този невзраченъ конвой отъ двѣ коли съ единъ царь. И човѣкъ се чувстваше дѣйствително гордъ и щастливъ като българинъ при тая гледка. Ехъ, само да се махнатъ тѣзи чужди войници, си мислѣхме.Така стана царското посрѣщане отъ народа - безъ рѣчи, само съ чувства!"

снимка от Тошо Пейков

Hatshepsut

#32
Какво направи царь Борисъ III за онази часть отъ Вардарска Македония, която бѣше подъ българско управление прѣзъ Втората свѣтовна война:

1. Спаси отъ германски (нацистки) и италиански (фашистки) пленъ повече отъ 30 000 войници и офицери отъ разбитата югославска армия и ги върна по роднитѣ имъ мѣста въ Македония;

2. Извърши аграрна реформа и върна земята на земедѣлскитѣ стопани въ Вардарска Македония, която имъ бѣше отнета отъ Югославия и раздадена на сръбски колонисти. Изсели 36 451 сръбски колонисти и освободенитѣ отъ тѣхъ земи раздаде на безимотнитѣ и малоимотнитѣ селяни. Къмъ края на 1941 година въ Скопска область сѫ раздадени 1 500 000 дка земи, а прѣзъ 1942 още 280 500 дка на 12 020 сѣмейства;

3. Не изпрати нито единъ войникъ отъ Царството въ помощь на Вермахта на Източния Фронтъ и това е реаленъ приносъ въ полза на антихитлеристката коалиция;

4. Осигури прѣхраната и поминъка на населението като изпрати отъ старитѣ прѣдѣли нужднитѣ храни и материали. Създаде Главно комисарство за Македония, което разпредѣля хранителни запаси за населението. Къмъ 31 май 1941 комисарството внесе въ Скопие 145 000 кг захарь, 13 000 литра олио и десетки тонове брашно, жито и други. Въ края на годината и Битолското областно комисарство раздаде значителни количества брашно, захарь, олио, месо, цървули, дърва за огревъ. Въ края на 1941 година въ Битолско сѫ изпратени 11 500 000 кг храни, а въ Скопско 2 000 000 кг за прѣхрана на населението;

5. Инвѣстира въ сгради, улици, училища, болници, пѫтища, желѣзници, напоителни системи, залесявания и др. мѣроприятия 107 389 885 лири стерлинги, които се равняватъ на 52 835 823 420 лв.

6. И всичко това събирайки отъ Вардарска Македония едва 3,21 % отъ приходитѣ въ Царството;

До края на българското управление Вардарска Македония е най-мирната область на Балканитѣ, а населението въ огромното си мнозинство е лоялно къмъ България.

отъ Миленъ Миховъ

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите документалния сборник "Българското управление във Вардарска Македония (1941-1944)":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=6270

Благодарности на @nkoychev за предоставянето на сканираната книга  :smile-1:

Hatshepsut



Ето как преди 80 години населението на един от главните градове на Царство България - град Скопие, посреща 1942 г.

"Дванадесетия час е час последен, когато всеки иска да забрави горчивините, които е преживял през старата година, когато всеки пожелава щастие, за себе си и за тези, които са му най-скъпи, защото щастието е необходимост за човешката душа, за живота, защото живот без щастие е тежък товар и страдание.
Така и Скопие изпрати старата година, годината на толкова съдбоносни ломове в живота на народите и в приятна атмосфера, с песни, игри и хубави разговори посрещна Новата 1942 година.
Тази нощ събра стари приятели, другари и познати в ресторантите, домовете и на забавите, които разните културно-просветни и родолюбиви организации и дружества уредиха за посрещане на Новата година.
По заледените улици, в центъра на града, както и в краяните квартали – необикновено оживление. Весели групи от млади момичета и младежи, разговарят оживено и определят местата, където ще прекарат ноща. Дами, облечени в разкошни бални дрехи, съпроводени от елегантни кавалери, бързо се отправят към богато осветлените салони на Военния клуб, където стана официалното посрещане на Новата година. Там присъсваха всички официални лица и много поканени граждани...
Всички прекараха тази най-весела нощ на 1942 година както знаеха и както най-добре отговаряше на техната душа. "Честита и берикетна да ни е Новата година!" си честитаха близки и познати в утринните часове..."

Публикувано във вестник "Целокупна България", Скопие, 4 януари 1942 год. (Благодарим на Зоранчо Маринков за припомнянето)
Припомняме, че вестникът е първият и единствен български национален ежедневник, излизал по време на Втората световна война в Македония. Списван е не от някакви чиновници, командировани в Скопие, а от средите на местната интелигенция, живееща с идеалите за национално единение с майката Отечество - България.

Similar topics (5)

Powered by EzPortal