• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 

The best topic

*

Posts: 13
Total votes: : 2

Last post: 29 October 2022, 06:17:26
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

Камелия Кондова

Started by Hatshepsut, 12 September 2022, 15:38:57

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] поезия

HatshepsutTopic starter

Камелия Кондова


Камелия Кондова е родена през 1969 г. в Добрич. Завършила е езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ "Св. св. Кирил и Меотодий", специалност българска филология. Работи в радио Добрич като журналист. Член е на съюза на българските писатели от 1997 г. Автор е на стихосбирките: "Повод за живот" (1988), "Не и милост" (1990), "Как се обича художник" (1994) и "Тепърва ще се уча на живот" (1998). Отличавана е с Голямата награда на националния конкурс "Петя Дубарова", с Голямата награда на националния конкурс "Веселин Ханчев" (двукратно), с Първа награда на в. "Литературен глас" - Стара Загора, с Първа награда от националния конкурс "Петър Алипиев" (2003) и др.

https://liternet.bg/publish9/kkondova/index.html



Аз съм нощната птица...

Аз съм нощната птица, която
вече няма да идва нощем.
Тук ужасно мирише на лято.
Не ми казвай, че трябва още

някой късно при теб да ляга
и да топли твойте недели.
Умори се от стъпки прага.
Аз си тръгвам оттук - къде ли?

Както винаги - не попита...
Всъщност - нямаше да ти кажа.
Гледай: лудият вънка се скита
и сънува жената от плажа.

Като тръгна, и ти ще сънуваш.
Само няма да си признаеш.
Все едно. Нали нищо не струват
трите точки, довели до края?

Аз отново съвсем се разбъбрих.
С други думи - старата песен.
Ако сбъркам и пак се върна -
помогни ми. Смени си адреса!

HatshepsutTopic starter

Празнувам невъзможната ни среща...

Празнувам невъзможната ни среща.
На масата постилам тишина.
Звъни съседът. Бил самотен нещо.
Помислил си, че също съм сама.

Не съм сама! - усмихвам се смутено,
тъй, сякаш има някаква вина.
Отива си. Оставам само с тебе.
Не се сърди, че той не те видя.

Не се сърди, че той не ни повярва.
Очи за тебе имам само аз.
Защото си измислих този празник.
Защото си откраднах този час.

Целувам те. Добре е, че те няма.
Не бих посмяла, ако беше тук.
Ще ми простят ли жалката измама,
цветята, подарени ми от друг?

Живота си наливам вместо вино
във чашата ти. Може да горчи.
Дано да имаш сили да изпиеш
горчилката на всичките ми дни!

HatshepsutTopic starter

Предчувствие

Когато се родя - ще бъде късно.
Отдавна слънце и луна ще има.
Паркетът в хола ще е лъснат.
На закачалката - палто за зимата.

Любимият тогава ще е женен.
И в парка двете му деца ще тичат.
Часовникът на други ще е верен.
Ще има смях за другите момичета.

Когато се родя - ще бъде зима.
След нея есен. После - зима, есен.
И някой друг ще се нарича с името ми.
И някой друг ще е написал песните.

И тъкмо да открадна нещо пролетно.
И тъкмо чудо някакво да стане.
И тъкмо да река - това е мое.
Ще си отида.
А ще бъде рано.

HatshepsutTopic starter

Задкулисно стихотворение

Знам, че искаш, по хлапашки сресана,
не мъжът ми — Хамлет да откриеш.
Само не надничай зад кулисите.
Ще се счупи цялата магия.

Хамлет има десет лева в джоба си.
И се пита — хляб или цигари.
С два пакета изкопава гроба си.
С фасовете веждите си пари.

Хамлет има две деца — подробности.
Вярно, че не влизат по пиеса.
И една Офелия — виновница,
че не става вече за принцеса.

В къщата им зимно слънце влиза.
Плаши ги дъхът на светлината.
Хамлет или гледа телевизия —
или гледа празното в душата си.

Затова, заклевам те, момиченце —
точно там, на сцената, с декорите:
струва си, но само там — обичай го!
 Другото е моя територия.

HatshepsutTopic starter

Не и милост!

Вече не са същите момчета,
но и тези също пият бира...
Бях хиляда пъти Жулиета.
Само че накрая не умирах.

Милост ли? Проклятие е, Боже,
че след любовта оставаш жива.
Вързана след ласката — за ножа.
Галена след цвете — от коприва.

Жива, за да гледаш как се мята
жалката опашка на надеждата.
Дълга — за размера на земята.
Къса — във небе да се оглежда.

Милост ли? Ромео заприлича
на охранен празник, но без песни.
И какво, че още ме обичал...
Вече му е навик — по пиеса.

А на мен остават двата края,
дето все да вържа не успявам.
Милост ли? А мога ли да зная
колко още милост заслужавам?!

Ако може, друг да я получи,
друг след мен сто века да пребъде.
А на мен — дай Боже, да се случи
същото.
Обаче със присъда.

HatshepsutTopic starter

Сюжет от края на света

"Не съм Пепеляшка"
        Елка Няголова


Обаче аз съм Пепеляшка.
И моят полунощен час,
като ранена нежност страшен,
ще позвъни сега у вас.

Покорството ми ще изчезне.
И кратката ми красота
ще се превърне в грозна бездна —
сюжет от края на света.

Ще изиграя Магдалена.
Убийствено ще те спася.
Но не душата ми ще вземеш.
Подобието на душа.

Прекрачил клетката за луди,
попитай тялото от кал —
не колко пъти си ме любил,
а колко пъти си летял.

И не за да спасиш нещата —
останките от любовта.
А да узрее светлината
за друга някоя жена.

След шанса си да ме изгубиш —
пази я в съмналия мрак,
когато срещнеш пеперуда.
Дано да ти се случи пак!

HatshepsutTopic starter

Между две луни

Бездънна като гърлото на рана,
осъмвам в неочаквания сняг.
Един капчук в очите ми остана —
за смъртните да ми напомня пак.

О, Господи! На двамата съм мила.
И двамата отрониха сълзи.
И как да ги запазя с крехка сила,
когато любовта ми ги боли?!

И двамата започват отначало.
Догонват ме с инфарктни стихове.
Готови са не само мойто тяло —
душата ми да разделят на две.

А тя отдавна вече разделена,
запратена по дявола двурог,
превръща всяка дупка във вселена.
И всеки мъж — във първороден бог.

От мен създаден, богът ме прекрачва —
от бясната луна да се спаси.
Изгубил ореола, после плаче.
 Децата си заченах от сълзи.

HatshepsutTopic starter

Как се обича художник

И който си представя, че е лесно -
простете ми, обаче е глупак!
Разделя ни един прочетен вестник
и ни сближава съмналия мрак.

И стискам зъби, да не се търкулне
сълзата ми - един излишен плод,
когато псува българския футбол
(и покрай него целия живот).

Когато всяка вечер се сбогува
с последната картина - след това
безпаметно-пияно ме целува.
(Така се люби само след Смъртта).

И аз разбирам, вече я е срещал.
В една подобна нощ била е тук.
След нея аз съм спомена за нещо.
което се е случило със друг.

Аз просто дилетантски я замествам.
И чакам да потропа някой ден.
Дано й стигнат нежност, смях и песни -
да го обича повече от мен.

HatshepsutTopic starter

Неопитомено

Стопанка бях на вълчата бърлога.
Делях я с още няколко вълчици.
Навярно затова сега не мога,
въобще да се престоря на момиче.

По цели нощи ноктите си гризех,
в очакване вълкът да изтрезнее.
Така привикнах с вълчата му низост,
че и до теб - съм с мисълта за нея.

А ти си... на измислен ми изглеждаш.
Какво, че имаш и паспорт, и име.
Боли ме безпощадната ти нежност.
Добър си - и не може да те има.

Отивай си, с паспорта и с колата.
По живо и по здраво те изпращам!
Това, че си ме хванал от гората -
си е направо таралеж във гащите.

Животът ми изобщо не е розов.
Какво ще ми се правиш на възпитан!
Ако ти хрумне да ми купиш рози -
ще се зарадвам само на бодлите.

Ако ти хрумне да поканиш гости -
ще ги ухапя и ще се разтичат.
Преглъщаш, стискаш зъби или просто
си съвършен дотам, че да обичаш?

Аз не паса трева, такива хора
в живота няма - те са съчинени.
Отивай си преди да изговоря:
Студено ми е. Остани при мене!

HatshepsutTopic starter

Само настроение

Градът, приспал наивните си грижи,
пестеше ток - спести дори Луната.
Угасвах до един задрямал ближен,
а страшно ме болеше тъмнината.

Припомнях си нарочно всичко светло -
но все едни, едни и същи мутри...
Навън един изкукуригал петльо
ме лъжеше, че ще се ражда утро.

Не ми тежаха мръсните чинии.
Тежаха ми неискрените пръсти.
Молитвите дъждът да ме измие
се сбъдваха - но непременно късно.

И пак осъмвах ничия, но цяла.
(Късметът да не стана на парчета
се плезеше в зелено огледало -
очите на разлюбени момчета.)

Тогава още знаех, че те има -
един такъв, на никого приличащ.
Но нямаше лице и глас, и име -
и аз не знаех как да те обичам.

Когато знаех, вече беше късно
тревата след дъжда да се изправи.
Стъмни се. И сълзата ми се пръсна
в окото ми -
за да не те удави...

HatshepsutTopic starter

Показания на Кумчо Вълчо

Вината ми навярно е огромна,
но аз изпитвам гняв - а не вина.
За шапката ли питате? - не помня...
Щом казвате, червена е била...

Запомних й очите! Мили боже,
каква ти шапка, нейните очи
танцуваха по вълчата ми кожа.
А после много дълго се мълчи...

Продумахме, едва когато здрачът
узря във сламената й коса.
Тя беше нежна, да ми бе палача,
да бях умрял от нейната ръка!

Но не умрях. Строих си вълчи кули:
тя ще остане в моята гора,
лицето на луната ще затулим -
а след това ще ми роди деца...

И тъкмо бях пронизан от човечност,
когато стана да се облече.
Отиваше си! Чух я как изрече:
"Да знаеш, че си готино вълче!"

Настигнах я. Способен бях на всичко.
Дори на смърт, за да остане тук.
Изядох я, защото я обичах.
Не можех да я поделя със друг.

HatshepsutTopic starter

Тротоарно

Момченце, аз съм леля ти наистина.
Какво, че още имам тънка талия...
Това, че си се вкопчил в мен неистово
ще е на юли лошото влияние.

Слънчасъл си и затова не виждаш -
не съм принцеса, нито пък съм млада.
Човекът, който ми създава грижи,
(но го обичам) - дядо ти се пада.

Очите му не светят като твоите.
Разкъсан е от кръстопътни сънища.
И двамата се плашим от завоите -
да не изскочи нежелано бъдеще.

На младостта все още й отива
да припознава любовта във всичко.
Но после всяка дума ни убива:
най-страшната е думата "обичам".

Ти още можеш да я викнеш в песен.
Ще затанцуват младите момичета.
А аз оставам в сянката му есенна.
И знам, че няма да родя кокичета.

Такива като теб ще се захласват
в походката ми, следвана от мълния.
Но всяка нощ до него ще угасвам.
И тихичко снегът ще ме изпълва.

Докато стана снежната царица -
безкръвна и безплодна, безлюбовна.
А дядо ти - един разминат рицар,
за шпагата напразно ще си спомня.

Не се страхувам, страшното отмина
в разгара на едно подобно лято.
Не съм ти на смеха и на годините.
Така че, дай си лапата, приятел!

И утре като свириш след полите,
издувани от вятър непокорен -
да знаеш: всички лелки са сърдите.
А аз съм само първия ти спомен.

HatshepsutTopic starter

Прощавам ти, госпожице Любов...

        "Госпожице Любов, случайна,
        в едно квартално кафене..."

                Недялко Йорданов



Прощавам ти, госпожице Любов.
Изтупаният барман те изпраща.
И да си купи ласка е готов.
Какво пък, всичко трябва да се плаща.

Да си плати, докрай да си плати -
за счупената стомна и за друго...
Не само затова, че точно ти
пак ще заместваш грозната съпруга.

Не само затова, че е глупак
и съвестта му пет пари не струва.
Побъркай го в разплакания мрак -
да плаща всеки път като целува.

Последните стотинки да брои,
да не му стигнат, за да те докосне.
Спомни си най-лукавите игри.
Нощта е само твоя - високосна.

Обичай го с измъчената страст
на любовта, която те забрави.
Закарай го на седмия екстаз -
и там го остави да се удави.

Да се удави в собствената кал,
да падне, очилата си да счупи.
И да не може да си купи жал.
И да не може сили да си купи.

Госпожице Любов, тогава ти -
не себе си - живота ще повториш.
Ще бъдеш всъщност всичките жени,
които нямат смелост да го сторят.

HatshepsutTopic starter

Разсъждения на тема ревност

Не си видяла моето лице,
но можем още утре да се срещнем.
Ще трябва да делим едно небе.
А знаем да делиме само вещи.

Харесва ли ти - скъсано на две,
от женските ни страсти омерзено?
Среднощно и пияно - но небе! -
еднакво надалеч от теб и мене.

Коя съм аз? Която си и ти.
И следващата, другата, онази...
Ще ни обича, колкото реши.
И колкото си иска - ще ни мрази.

По устните ни още има пръст,
която ни прилепя до земята.
Не можем да разпъваме на кръст
завършения свят на самотата.

Отивам си, преди да прокърви
възторгът му над снощното ми тяло.
Отивам си. И не, че не боли...
И не, че имам сили за начало...

Отивам си - разстреляно-добра.
(Такава не се помня от години).
Простреляно над прихнала жена,
небето е неуязвимо-синьо.

HatshepsutTopic starter

Нарцис
(Друг мит за нарциса)

Голямата любов се умори
на мене всеки път да ми се случва.
Изпепелих невинните звезди.
Овъглих се - а нищо не научих.

Като превръщах спалнята в олтар,
молитвите взривяваха небето.
Но утрото се давеше в кал,
изтекла през очите на прането.

И този мъж е Господ. До мига,
във който безпощадно се разминем
във два квадратни метра тишина,
продънени от бившото му име.

Ще ме прекрачи с името си той,
изтръгнато от грешната ми пазва.
Ала от мен - до първия завой
ще е забравил даже как се казва...

Защото в друга, чужда тишина,
със други имена ще го наричат.
След него ще съм толкова сама,
че себе си ще почна да обичам.

Powered by EzPortal