• Welcome to Български Националистически Форум.
 

The best topic

*

Posts: 12
Total votes: : 2

Last post: 15 June 2022, 20:05:35
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

  • Тема за птици 5 0 5 1
avatar_Hatshepsut

Тема за птици

Started by Hatshepsut, 18 September 2021, 21:00:07

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

Черна рибарка


Черната рибарка (Chlidonias niger) е вид птица от семейство чайкови (Laridae).

Видът е разпространен във или в близост до вътрешни водоеми в Северна Америка, Западна Азия и Европа, включително и в България.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Черна рибарка



Описание:
Дължина на тялото: 22 – 26 см. Размах на крилата: 56 – 62 см
Главата, шията, гърдите и коремът са тъмносиви до черни. Гърбът, кръстът, горната страна на крилата и опашката са сиви. Долната страна на крилата също е изцяло сива, за разлика от белокрилата рибарка, която е с черни подкрилия и бели махови пера. Младите на двата вида се различават по цвета на кръста, при черната рибарка той е сив, докато при белокрилата рибарка е бял.


Храна и местообитания:
Храни се с насекоми, ракообразни, дребни рибки и земноводни. Обитава блата, рибарници и други водоеми с плаваща водна растителност.

Гнездене:
Гнездото често е върху плаващи растения. Снася обикновено 3 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юни.

Разпространение в България:
Има изолирани гнездови находища по поречието на р. Дунав и в Дунавската равнина. През размножителния период е регистриран по Черноморското крайбрежие, Тракийската низина и Софийското поле.

Миграция и зимуване:
Мигриращ вид, зимува в Африка. Пролетната миграция е през април, а есенната – през септември.

Заплахи:
Пресушаване на влажните зони, замърсяване на водите, безпокойство през периода на размножаване.

Природозащитен статус в България:
Критично застрашен.

https://bspb.org/ptici/Черна рибарка



Black tern (Chlidonias niger) at its nest, Poland

HatshepsutTopic starter

Белокрила рибарка


Белокрилата рибарка (Chlidonias leucopterus) е птица от семейство Чайкови (Laridae).

Видът е разпространен в сладководните блата от Югоизточна Европа до Централна Азия и Руския Далечен Изток. През зимата мигрира в Африка, Южна Азия и Австралия. Рядко се среща в Северна Америка, главно по брега на Атлантическия океан и по-рядко по Тихоокеанския бряг и във вътрешността на района на Големите езера. Среща се и в България.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Белокрила рибарка



Описание:
Дължина на тялото: 20 – 24 см. Размах на крилата: 50 – 56 см
Главата, гърдите и коремът са черни, гърбът е тъмносив. Подкрилията също са черни и контрастират с белите махови пера. Надкрилията, кръстът и опашката са бели. При младите също има контраст между по-тъмния гръб и по-светлите крила и белия кръст.


Белокрила рибарка в полет

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми, ракообразни, дребни рибки и земноводни. Обитава блата, рибарници и други водоеми с плаваща водна растителност.

Гнездене:
Гнездото често е върху плаващи растения. Снася 2 – 4 яйца, има едно поколение годишно през периода април-юли.

Разпространение в България:
Единични двойки са установени да гнездят спорадично в ез. Сребърна и други влажни зони в близост до р. Дунав и в Дуранкулашкото езеро.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. У нас е по-многоброен по време на миграция, когато може да се наблюдава в разнообразни влажни зони, основно по Черноморското крайбрежие. Пролетната миграция е през април-май, а есенната – през август-септември.

Заплахи:
Пресушаване на влажните зони, замърсяване на водите, безпокойство през периода на размножаване.

Природозащитен статус в България:
Видът не е категоризиран, но съществува реална опасност да изчезне като гнездящ.

https://bspb.org/ptici/Белокрила рибарка



Chlidonias leucopterus • 🇳🇱 Witvleugelstern • 🇷🇺 Белокрылая крачка • 🇫🇷 Guifette leucoptère

HatshepsutTopic starter

Белочела сврачка


Белочелата сврачка (Lanius nubicus) е птица от семейство Сврачкови. Гнезди в Югоизточна Европа (включително и България) и източните части на Средиземноморието. Отделни популации има в Източен Ирак и Западен Иран. Белочелата сврачка е мигрираща птица, която зимува най-често в Североизточна Африка. Въпреки че мигрира на кратки разстояния, отделни скитащи индивиди са наблюдавани в широки географски граници, включително в Северна и Западна Европа. Белочелата сврачка е най-дребният представител на рода си. Има дълга опашка и клюн със закривен надолу връх. Мъжките отгоре са черни с бяло чело, черни презочни ивици, големи бели петна на раменете и в основата на първостепенните махови пера. Цветът на гушата, гърдите и корема е бял, а на страните на тялото – оранжев. При женските оцветяването е подобно, но по-бледо – черно-кафяво отгоре и сиво или жълтеникаво по раменете и отдолу. Младите птици са оцветени в сиво-кафяво отгоре, с по-светло чело и напречни ивици по главата и гърба, а отдолу светлосиво с напречни черти. Крилете са кафяви с изключение на белите петна в основата на първостепенните махови пера. Издава къси и дрезгави обаждания, но песента ѝ е мелодична.

Предпочитаният хабитат на белочелата сврачка са редки гори с храсти и отделни високи дървета. Тази сврачка е по-незабележима от сродните видове. Избягва откритите терени и често каца на по-закрити места. Гнездото има форма на стегната купичка и се изгражда на дърво от двойката. Женската снася обикновено 4 – 6 яйца, които после мъти в продължение на 14 – 16 дни до излюпване на малките. Двамата родители хранят малките в продължение на 18 – 20 дни до излитането им. Малките разчитат за своята прехрана на родителите си в продължение на още 3 – 4 седмици след напускане на гнездото. Белочелата сврачка се храни основно с едри насекоми, понякога с дребни гръбначни, като се случва да закача плячката си на тръни или бодлива тел. Популациите намаляват в части от европейския ареал, но не достатъчно бързо, за да има сериозно безпокойство по отношение опазването на вида. Видът е класифициран от Международния съюз за защита на природата като незастрашен.

Белочелата сврачка е най-дребният представител на рода си. Елегантна птица, с тегло 20 – 23 g, дължина 17 – 18,5 cm и размах на крилете 24 – 26,5 cm. Има дълга опашка и сравнително малък клюн, от всяка страна на който има по едно зъбоподобно образувание (tomium) – на горната челюст има триъгълен израстък, пасващ на съответна вдлъбнатина на долната челюст. Тази адаптация иначе се среща само при соколите.

Мъжките отгоре са черни с бяло чело, черни презочни ивици, големи бели петна на раменете и в основата на първостепенните махови пера. Цветът на гушата, гърдите и корема е бял, а на страните на тялото – оранжев. Ирисите на очите са кафяви, клюнът е черен, а краката тъмнокафяви или черни. При женските оцветяването е подобно, но по-бледо – черно-кафяво отгоре и сиво или жълтеникаво по раменете и отдолу. Младите птици са оцветени в сиво-кафяво отгоре, с по-светло чело и напречни ивици по главата и гърба, а отдолу светлосиво с напречни черти. Крилете са кафяви с изключение на белите петна в основата на първостепенните махови пера.

По външен вид белочелата сврачка наподобява най-много червеноглавата сврачка, но е по-дребна и с по-дълга опашка. Възрастните птици от двата вида са лесно различими, тъй като белочелата сврачка има бяло по главата и тъмна задница, докато червеноглавата сврачка има черно чело, ръждиво теме и тил и бяла задница. Младите птици са много подобни, но белочелата сврачка им по-дълга опашка, бледо лице и задница, докато гърбът на червеноглавата сврачка е с пясъчен цвят, а задницата е сива.

Младите птици сменят оперението (линеят) по главата, тялото и някои от крилните пера няколко седмици след излитане, а възрастните линеят след размножителния период. И в двата случая, ако процесът не завърши напълно преди започване на миграцията, той се прекъсва и продължава в зимните ареали.

Предпочитано местообитание на белочелата сврачка са редки гори и храсталаци с отделни по-високи дървета. За разлика от сродните видове, избягва много открити или бедни на растителност хабитати. Овощни градини и други култивирани терени също се обитават от вида. Обикновено се среща в по-гъсто залесени хабитати от другите сврачки, обитаващи същите географски ареали. Среща се в низини и хълмисти райони до 1000 m н.в. В някои части от ареала гнезди и на по-висока надморска височина – до 2000 m. По време на миграция може да се срещне и в градини и курорти, като през зимата отново предпочита открит терен с бодливи храсти и високи дървета, като акация или интродуциран евкалипт.

Белочелата сврачка е самостоятелна птица освен по време на миграция. Поддържа гнездова територия от 2 – 5 ha, като проявява териториалност и в зимните си ареали, където защитава територия от около 3 ha. Не се страхува от хора, но проявява агресия към представители на своя вид, както и към други птици, нарушаващи територията ѝ. Повечето други видове сврачки предпочитат за кацане високи, открити клони през цялата година, докато белочелата сврачка каца на такива открити места само в началото на размножителния период. През останалото време предпочита по-ниски и закрити места. Каца изправена, като често си повдига опашката. Има лек и енергичен полет. Млада белочела сврачка е наблюдавана да симулира нараняване и смърт при улавяне и да се връща към нормалното си състояние при оттегляне на заплахата.

Мъжките белочели сврачки пеят кацнали на открито място в територията си от началото на април, като понякога физически гонят конкурентни мъжки или се надпяват с тях. По време на ухажването мъжкият, обикновено пеейки, каца изправен на открит клон и трепти с крила. След това пристъпва надолу по клона и се кланя, в движение или като спира на място. Мъжкият може също така да извършва демонстративни полети като трепери или се движи на зигзаг. Понякога мъжкият храни партньорката си, докато тя прикляква с разперени крила и издава звуците, с които малките искат храна. Елементи от ухажването са общи с други видове сврачки, но пристъпването надолу по клона, съчетано с поклони, изглежда е характерно само за този вид.

Гнездото се строи и от двамата партньори. То е с форма на малка стегната купичка, изградена от стъбла и клончета, застлана с вълна или косми и украсена отвън с лишеи. Намира се в короната на дърво на височина между 1,5 и 10 m над земята. Средната му широчина е 170 mm, височина – 65 mm, вътрешен диаметър – 75 mm и дълбочина – 35 mm. Снася от април до юни, най-често през май в по-ниските части от ареала и около месец по-късно в планините. При неуспешно първо люпило, снася повторно през юни или юли. Поне в някои райони изглежда е обичайно да има второ люпило през същия размножителен сезон. Първото гнездо се разрушава от двойката и материалът се използва за ново заместително гнездо. Средният размер на яйцата е 20 x 16 mm. Цветът им варира със сив, кремав или жълт фон, разпръснати сиви петна с неправилна форма и пръстен от кафяви шарки. Обичайният размер на едно люпило е 4 – 6 яйца, които се мътят само от женската в продължение на 14 – 16 дни. Малките се излюпват голи и безпомощни и възрастните ги хранят в продължение на 18 – 20 дни докато излетят. Малките са зависими от родителите за още 3 – 4 седмици след като излетят. Белочелата сврачка се размножава още през първата си година. Средната продължителност на живота ѝ е неизвестна.

Подобно на сродните ѝ видове, белочелата сврачка дебне за плячка кацнала на височина между 3 и 8 m, но предпочита по-закрити места от другите сврачки. Плячката обикновено се хваща на земята, но понякога по растения или се улавя във въздуха с умел полет, подобно на мухоловките. Уловената плячка може да бъде закачена на трън или бодлива тел за непосредствена консумация или като запас. Тъй като врабчоподобните птици имат сравнително слаби крака, набождането помага за придържане на храната по време на хранене. В миналото се приема, че това поведение се демонстрира главно от мъжките сврачки по време на размножителния период, но тази теза е опровергана. Белочели сврачки и от двата пола са наблюдавани да набождат плячка и през зимата и по време на миграция. Отделни индивиди могат да проявяват ,,питомно" поведение, като следват градинар или се хранят в близост до наблюдаващ ги човек.

Белочелата сврачка се храни основно с едри насекоми, но ловува също други членестоноги и дребни гръбначни животни. Сврачките натрупват телесна маса преди миграция, но в по-малка степен от други прелетни птици, тъй като могат да се хранят по пътя. Понякога ловят други изтощени мигранти. Въпреки сравнително малкия им размер, белочели сврачки са документирани да убиват представители на видове като малкото белогушо коприварче и малкия бързолет. Гръбначни животни белочелата сврачка убива с удар с клюна по тила, след което зъбоподобните израстъци на клюна се използват за прекъсване на вратните прешлени.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Белочела сврачка



Описание:
Дължина на тялото: 17 – 18 см. Размах на крилата: 24 – 26 см
Мъжките са черни отгоре, а женските – тъмносиви. И двата пола са с бяло чело, черни презочни ивици, бели надлъжни ивици на раменете, бели петна в основата на първостепенните махови пера. Гушата, гърдите и коремът са бели, а страните на тялото –оранжеви, с по-наситен цвят при мъжкия.


Храна и местообитания:
Храни се предимно с едри насекоми, но лови и дребни гущери и птици. Обитава горещи и сухи места с разредени дъбови гори, пасища с храсти и групи дървета, стари крайречни тополови гори, разредени формации от дървовидна хвойна, изоставени овощни градини.

Гнездене:
Гнезди по дървета и храсти. Снася 4 – 7 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юли.

Разпространение в България:
У нас се среща основно в Сакар, Източните Родопи, поречията на реките Марица, Тунджа, Места и Струма, Дервентските възвишения и Западна Странджа.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през май, а есенната – през август.

Заплахи:
Изсичане на равнинните дъбови гори и крайречните тополови насаждения.

Природозащитен статус в България:
Уязвим.

https://bspb.org/ptici/Белочела сврачка



Masked shrike - Lanius nubicus - Παρδαλοκεφαλάς - Cyprus

HatshepsutTopic starter

Сива сврачка


Сива сврачка (Lanius excubitor) е името на най-едрия вид Сврачки (Lanius), срещащи се в България, на размери е голяма приблизително колкото Кос и тежи до 75 гр. Оперението ѝ е в сиво, черно и бяло. Няма изразен полов диморфизъм. Опашката е сравнително дълга. Човката ѝ има характерния за сврачките зъб в края на горната половина. Гласът ѝ е подобен на този на свраката, от където идва и името на семейството.


Широко разпространена птица, среща се в Европа (включително и в България), Азия и Северна Америка. Навсякъде плътността на популацията ѝ е ниска. Обитава открити местности обрасли с храсти, по редки гори, покрайнини на блата и реки.

Живее поединично или по двойки. Може да бъде считана за хищник, тъй като размерите на плячката ѝ са сходни с тези на самата нея. Ловува дребни птици, като синигери, врабчета и дроздове, гризачи, влечуги, земноводни и едри насекоми.

Моногамна птица. Гнездото строи най-често женската, понякога на височина от порядъка на 20 м в короната на някое дърво. То е изградено от по-груби клонки отвън и от по-меки и фини отвътре. Снася 5-6 светло зелени, напръскани с кафеникави петънца яйца. Мъти също предимно женската. Малките изхранват и двамата родители.

В България е рядка птица, защитена от закона.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Сива сврачка



Описание:
Дължина на тялото: 21 – 26 см. Размах на крилата: 30 – 36 см
Гърбът и темето са сиви, презочната ивица е черна, крилата също са черни с бяло петно в основата на първостепенните махови крила. Отличава се от черночелата сврачка (Lanius minor) по сивото чело и късата крилна проекция – в кацнало положение крилата не достигат черната опашка и се вижда сивото надопашие.

Храна и местообитания:
Храни се основно с едри насекоми, но лови и дребни гущери, птици и бозайници. Обитава пасища и обработваеми земи с единични дървета и храсти.

Гнездене:
Гнезди по дървета. Снася 5 – 7 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юни.

Разпространение в България:
Има единични изолирани находища, предимно в Дунавската равнина.

Миграция и зимуване:
Зимува в Южна Европа. У нас е често срещана през зимата.

Заплахи:
Интензификация на земеделието, прекомерна употреба на инсектициди, разораване на пасищата и ливадите, премахване на ивиците от дървета и храсти в земеделските райони.

Природозащитен статус в България:
Критично застрашен.

https://bspb.org/ptici/Сива сврачка



Great Grey Shrike. Birds in breeding season. Six chicks in a bird nest.

HatshepsutTopic starter

Червеногърба сврачка


Червеногърба сврачка (мъжка)

Червеногърбата сврачка (Lanius collurio) е дребна хищна птица от семейство Сврачкови (Laniidae), разред Врабчоподобни (Passeriformes). Дължината на тялото ѝ е около 17 – 20 cm, размахът на крилете – 30 cm и тежи около 30 г. Има добре изразен полов диморфизъм, мъжката е доста ярко оцветена, докато женската е с маскировъчно кафяво, изпъстрено с черни петънца оперение. По външен вид женската е сходна с женската на домашното врабче. Младите птици са оперени подобно на женските. Човката е силна и с леко завита надолу горна половина, притежава характерния за семейството зъбовиден ръб в края ѝ.


Червеногърба сврачка (женска)

Среща се в Европа (включително и България), Азия и Африка. Прелетна птица. Обикновено гнезди в Европа (включително и България) и Азия, а зимува в Африка. Обитава предимно открити, обрасли с храсти местности и покрайнини на гори, до горната граница на гората.

Обикновено можем да я видим кацнала на някоя жица или храст да наблюдава за плячка. Това тя прави стоейки и изчаквайки неподвижно. Когато забележи подходяща жертва, тя се спуска рязко върху нея. Червеногърбата сврачка, подобно на другите сврачки, може да бъде определена по-скоро като хищник, защото се храни често с животни, сходни на нея самата по размер, като дребни птици, дребни видове синигери, млади врабчета, мишки, земеровки, гущери, дребни змии, дребни жаби, тритони, едри насекоми, попови прасета, скакалци и др.

Гнездото си прави в гъсти храсти на неголяма височина. То е чашковидно, добре оплетено от сламки и суха трева. Снася 5 – 6 яйца, които женската мъти в продължение на 12 – 15 дни. Малките напускат гнездото след около 2 седмици. Родителите ги хранят предимно с насекоми. Често кукувицата снася яйцата си в гнездата на този вид.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Червеногърба сврачка



Описание:
Дължина на тялото: 16 – 18 см. Размах на крилата: 24 – 27 см
Мъжките са с ръждивокафяв гръб и светъл корем, главата е сива с широка черна презочна ивица. Оперението на женските и младите е сходно: коремът е светъл с люсповидни петна, главата е сиво-кафява, гърбът и крилата отгоре са кафяви, като при младите те имат по-тъмни петна и щрихи.


Храна и местообитания:
Храни се с бръмбари и други едри насекоми, гущери и мишевидни гризачи. Обитава пасища и ливади с храсти и единични дървета, обработваеми земи със синори и ивици от храсти и дървета, сечища и разредени окрайнини на гори.

Гнездене:
Гнездото е от трева, мъх и пера, разположено на храст. Снася 5 – 6 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юни.

Разпространение в България:
Среща се в цялата страна.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през май, а есенната – през септември-октомври.

Заплахи:
Интензификация на земеделието, прекомерна употреба на инсектициди, разораване на пасищата и премахване на храстовата растителност.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/ptici/Червеногърба сврачка



Red-backed shrike. Birds in breeding season. Bird nest with five chicks

HatshepsutTopic starter

Черночела сврачка


Черночелата сврачка (Lanius minor) е дребна пойна птица от семейство Сврачкови срещаща се и в България от април до септември. Дължината ѝ варира от 19-21 cm. Черната маска минава над очите за разлика от сивата сврачка. Този вид птици предпочитат да си правят гнездо в сухите низини или по високи телефонни стълбове, както повечето от другите видове сврачки. Те зимуват в южните части на Африка, в областта на пустинята Калахари.

Двата пола на черночелата сврачка се различават по тегло и размер. Мъжките са предимно по-колоритни, докато женските са по-еднообразни в цветове. Женските могат да се различат от мъжките по цвета на перата им - горната част на крилото е оцветено в по-черно, а долната част в тъмно кафяво.


Тези птици се хранят с предимно големи насекоми, малки птички и гущерчета.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Черночела сврачка



Описание:
Дължина на тялото: 19 – 21 см. Размах на крилата: 30 см
Гърбът и темето на сврачката са сиви, челото и презочната ивица са черни, крилете също са черни с бяло петно в основата на първостепенните махови крила. При младите гърбът и главата имат щрихи, а челото е сиво, подобно на срещащата през зимата по-едра сива сврачка (Lanius excubitor). От нея се отличава и по това, че в кацнало положение крилата достигат и покриват основата на черната опашка, скривайки надопашката. Поради късата крилна проекция при сивата сврачка крилата не достигат до опашката и сивата надопашка се вижда.

Храна и местообитания:
Храни се основно с едри насекоми, но лови и дребни гущери, птици и бозайници. Обитава пасища и обработваеми земи с единични дървета и храсти.

Гнездене:
Гнезди по дървета. Снася 5 – 7 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юни.

Разпространение в България:
Има разпръснато разпространение в ниските части на страната, по-многочислена в Дунавската равнина, Добруджа и Югоизточна България.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април-май, а есенната – през август-септември.

Заплахи:
Интензификация на земеделието, прекомерна употреба на инсектициди, разораване на пасищата и ливадите, премахване на ивиците от дървета и храсти в земеделските райони.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/ptici/Черночела сврачка



Сорокопут чернолобый (Lanius minor) | Film Studio Aves

HatshepsutTopic starter

Червеноглава сврачка


Червеноглава сврачка (мъжка)

Червеноглава сврачка (Lanius senator) е вид птица от семейство Сврачкови (Laniidae).

Дължина на тялото: 13 cm. Оперение: Има полов и възрастов диморфизъм. Мъжкият е с червена глава с черно чело и черна презочна ивица, шията и предната част на гърба са червени, плещите, кръста и крайните опашни пера – бели, а останалата горна част на тялото – черна. Отдолу е бял с кремав оттенък. Женската отгоре е по-светла и с бяла юздичка. При младите оперението отгоре е кафяво, а отдолу по-светло и изцяло изпъстрено с кафяви люсповидни шарки. От белочелата сврачка се отличава по червената глава и белия кръст.


Червеноглава сврачка (женска)

Обитава сухи места в равнини с повече дървета и храсти.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Червеноглава сврачка



Описание:
Дължина на тялото: 17 – 19 см. Размах на крилата: 25 – 30 см
Главата е тъмночервено-кафява с черна маска през очите и светла шия. Гърбът е черен с бели панели по крилата, а долната страна е бяла.

Храна и местообитания:
Храни се с бръмбари и други едри насекоми, гущери и мишевидни гризачи. Обитава горещи и сухи открити пространства с единични храсти и дървета.

Гнездене:
Гнездото е от трева, мъх и пера, разположено на храст. Снася 5 – 6 яйца, има едно поколение годишно през периода април-юли.

Разпространение в България:
Често се среща в Източните Родопи, Сакар, Дервентските възвишения, Странджа, Тракийската низина, долините на Струма и Места. Има изолирани находища и в Дунавската равнина и Добруджа.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април, а есенната – през август-септември.

Заплахи:
Интензификация на земеделието, прекомерна употреба на инсектициди, разораване на пасищата и премахване на храстовата растителност.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/ptici/Червеноглава сврачка



Woodchat Shrike (Lanius Senator)

HatshepsutTopic starter

Градински присмехулник


Градинският присмехулник (Hippolais icterina) е птица от семейство Acrocephalidae. Среща се и в България.

Градинският присмехулник достига 12 cm. Гърбът е сиво-зелен, а коремът е равномерно жълт. Има бледа къса вежда.

Храни се с насекоми.

Гнезди в широколистни гори.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Градински присмехулник



Описание:
Дължина на тялото: 12 – 13 см. Размах на крилата: 20 – 24 см
Гърбът е сиво-зелен, а коремът е равномерно жълт. Има бледа къса вежда от основата на клюна до окото. Може да се сбърка с брезов певец (Phylloscopus trochilus), но за разлика от него веждата му е по-бледа и завършва до окото, докато тази на певеца продължава и зад окото. Има по-издължена форма от певеца, който е по-компактен. Клюнът е по-масивен и опашката е по-дълга от тези на брезовия певец. Краката са сиво-сини, докато при брезовия певец те са жълти.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми. Обитава предимно широколистни гори и крайречни гори и храсталаци.

Гнездене:
Гнезди по дървета. Снася 4 – -5 яйца, има едно поколение годишно през периода май-август.

Разпространение в България:
У нас се среща по-често по Черноморското крайбрежие, покрай р. Дунав и Западна Стара планина, но има изолирани находища и в други части на страната.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април-май, а есенната – през септември-октомври.

Заплахи:
Изсичане на крайречната растителност и равнините гори.

Природозащитен статус в България:
Уязвим.

https://bspb.org/ptici/Градински присмехулник



Icterine warbler

HatshepsutTopic starter

Голям маслинов присмехулник


Големият маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum) е птица от семейство Acrocephalidae. Среща се и в България.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Голям маслинов присмехулник



Описание:
Дължина на тялото: 16 – 18 см. Размах на крилата: 24 – 26 см
Оперението отгоре е сиво, а отдолу – сиво-бяло. Отличава се от малкия маслинов присмехулник по по-големите размери и светлия ,,панел" на крилото, видим при прибрани крила.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми. Обитава сухолюбиви храстови съобщества, единични и групи от храсти с дървета (най-често дъб), както и в изоставени овощни градини (често бадемови).

Гнездене:
Гнездото е сред гъсти клони на храст. Снася 3 – 4 яйца, има 1 – 2 поколения годишно през периода май-юни.

Разпространение в България:
У нас се среща в Източните Родопи, Сакар, Дервентските възвишения, Странджа, Черноморието и южните части на долините на реките Струма и Места.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април-май, а есенната – през август.

Заплахи:
Премахване на храстите и единичните дървета от пасищата, изсичане на ивиците от дървета и храсти в земеделските райони.

Природозащитен статус в България:
Уязвим.

https://bspb.org/ptici/Голям маслинов присмехулник



Olive-tree warbler singing

HatshepsutTopic starter

Малък маслинов присмехулник


Малкият маслинов присмехулник (Hippolais pallida или Блед присмехулник) е птица от семейство Acrocephalidae. Среща се и в България.

Малкият маслинов присмехулник достига 12 – 13 cm. Оперението му е сиво-кафяво, а долната част на клюна е жълта.

Храни се с дребни насекоми.

Снася 2 – 3 яйца.


https://bg.wikipedia.org/wiki/Малък маслинов присмехулник



Описание:
Дължина на тялото: 12 – 14 см. Размах на крилата: 18 – 21 см
Може да се сбърка с някои видове шаварчета, но за разлика от тях се среща в сухи храсталаци и песента му е различна. Оперението му е сиво-кафяво, долната част на клюна е жълта.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми. Обитава сухолюбиви храстови съобщества, крайречна храстова и дървесна растителност, ивици от дървета и храсти сред обработваеми земи, пасища с групи храсти и дървета, паркове и градини в населените места.

Гнездене:
Гнездото е сред гъсти клони на храст. Снася 2 – 5 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юни.

Разпространение в България:
У нас се среща в Източните Родопи, Сакар, Дервентските възвишения, Странджа, Черноморието, Добруджа, Тракийската низина, Дунавска равнина, долините на реките Струма и Места и др.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април-май, а есенната – през август-септември.

Заплахи:
Изсичане на ивиците от дървета и храсти в земеделските райони.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/ptici/Малък маслинов присмехулник



Бледная пересмешка Hippolais pallida

HatshepsutTopic starter

Брезов певец


Брезовият певец (Phylloscopus trochilus) е птица от семейство Phylloscopidae. Среща се и в България.


Брезовият певец е прелетна птица и всички индивиди презимуват в Черна Африка. Връща се по гнездовите си територии рано напролет.

Типичен представител на рода Певци: отгоре е зеленикаво-кафяв, а коремът е светлокремав. Прилича на еловия певец, но брезовият певец има по-светли крака, както и по-дълга и по-светла човка. Еловият певец достига 11 сантиметра.

Гнезди в северните и в по-умерените части на Европа и Азия.

Обитава откритите горски участъци.

Насекомоядна птица.

Гнездото строи в ниските храсти.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Брезов певец



Описание:
Дължина на тялото: 11 – 12 см. Размах на крилата: 17 – 22 см
Оперението отгоре е кафяво-зелено със светла вежда над окото. Отличава се от еловия певец (Phylloscopus collybita) по песента си, светлите крака и по-дългата крилна проекция.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми и паяци, които събира по листата на дърветата. Обитава широколистни гори с гъст подлес, крайречни гори и храсталаци, по-рядко – иглолистни гори.

Гнездене:
Гнездото е разположено ниско по храстите или на земята. Снася 6 – 7 яйца, има едно поколение годишно през периода април-юни.

Разпространение в България:
У нас има изолирани единични находища в цялата страна.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април, а есенната – през септември.

Заплахи:
Интензификация на горското стопанство, изсичане на подлеса и крайречната растителност.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/ptici/Брезов певец



Willow Warbler (Phylloscopus trochilus) song

HatshepsutTopic starter

Елов певец


Еловият певец (Phylloscopus collybita) е вид птица от семейство Phylloscopidae. Среща се и в България.

Еловият певец достига дължина 10 – 12 cm. Мъжките тежат 7 – 8 грама, а женските – 6 – 7 грама.

Еловият певец се среща в Европа и Азия, на изток от източен Сибир и на север до около 70oN, като има и изолирани популации в северозападна Африка, северна и западна Турция и северозападен Иран. Мигрираща птица е, но е сред първите, които през пролетта се завръщат в областите, където се размножават, и е сред последните, които отлитат късно наесен.

Еловият певец се храни с насекоми, предимно мухи, както и яйца и ларви на пеперуди. Изяжда насекоми, колкото една трета от теглото си дневно, а през есента се храни почти непрекъснато и така натрупва допълнителна мазнина, която използва като енергиен запас по време на дългия миграционен прелет.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Елов певец



Описание:
Дължина на тялото: 10 – 12 см. Размах на крилата: 15 – 21 см
Най-често срещаният певец у нас. Оперението отгоре е кафяво-зелено със светла вежда над окото. Отличава се от брезовия певец (Phylloscopus trochilus) по песента си, тъмните крака и късата крилна проекция.


Храна и местообитания:
Храни се с насекоми и паяци, които събира по лисата на дърветата. Обитава широколистни, смесени и иглолистни гори с гъст подлес, крайречни гори и храсталаци, понякога и паркове и градини в населените места.

Гнездене:
Гнездото е куполовидно и е разположено ниско по храстите или на земята. Снася 5 – 6 яйца, има 1 – 2 поколения годишно през периода април-юли.

Разпространение в България:
У нас е широко разпространен в полупланинските и планинските части на страната, както и в равнините в райони с достатъчно дървесна и храстова растителност. Липсва от безлесните земеделски райони на Дунавската равнина и Тракийската низина.

Миграция и зимуване:
Зимува в най-южните части на Европа и в Африка. Пролетната миграция е през март-април, а есенната – през септември-октомври.

Заплахи:
Интензификация на горското стопанство, изсичане на подлеса и крайречната растителност.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/ptici/Елов певец



Common chiffchaff | Phylloscopus collybita | Budníček menší

HatshepsutTopic starter

Буков певец


Буковият певец (Phylloscopus sibilatrix) е птица от семейство Phylloscopidae. Среща се и в България.

Буковият певец достига 12 сантиметра. Той е с лимоненожълти вежди и гърди, гърбът е зеленикав.

Храни се с мухи и други насекоми.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Буков певец



Описание:
Дължина на тялото: 11 – 12 см. Размах на крилата: 19 – 24 см
Най-характерните белези са дългата и ясно изразена лимоненожълта вежда и лимоненожълтите гърди, гърло и бузи, които имат рязка граница с белия корем. Гърбът е зеленикав.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми и паяци. Обитава предимно стари широколистни гори от бук и дъб.

Гнездене:
Гнезди на земята сред паднали листа на дървета. Снася 6 – 7 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юни.

Разпространение в България:
У нас се среща предимно в Стара планина, Средна гора и Странджа. Има находища и в Рила, Пирин, Витоша, Осоговска планина, Добруджа и др.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция през април-май, а есенната – през август-септември.

Заплахи:
Унищожаване и увреждане на местообитанията при горскостопански дейности.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/ptici/Буков певец



Wood warbler | Phylloscopus sibilatrix | Budníček lesní

HatshepsutTopic starter

Източен планински певец

(Phylloscopus orientalis)



Описание:
Дължина на тялото: 11 – 12 см. Размах на крилата: 19 – 23 см
Оперението на горната страна на тялото е зелено-кафяво с по-светли щрихи отстрани на крилата и светла надочна ивица. Гушата, коремът и гърдите са бели.

Храна и местообитания:
Храни се насекоми. Обитава сухи широколистни гори, предимно дъбови.

Гнездене:
Гнезди на земята. Снася 5 – 6 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юни.

Разпространение в България:
У нас се среща в Източните Родопи, Сакар, Деревентските възвишения, Странджа, Източна Стара планина и южните части на долините на реките Струма и Места.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април, а есенната – през август.

Заплахи:
Изсичане на равнинните и нископланинските дъбови гори.

Природозащитен статус в България:
Слабо засегнат.

https://bspb.org/ptici/Източен планински певец



Vocal Territorial Male Eastern Bonelli's Warbler (Phylloscopus orientalis) - Bulgaria, 09 April 2018

HatshepsutTopic starter

Голям гмурец


Големият гмурец (Podiceps cristatus), наричан и Гмурец рогач, Дългъч е птица от семейство Гмурецови.

Птицата е с дължина 46-51 cm и размах на крилата 59-73 cm. Тя е отличен плувец и преследва рибата, с която се храни, под водата. Особено при малките е, че главите им са на бели и черни ивици като на зебри. Те загубват тези шарки, когато пораснат. Диморфизмът е сезонен и възрастов.


Малко пиле на Голям гмурец

Тялото отгоре е тъмнокафяво, отдолу е бяло. Гърдите са бели. През зимата горната част на главата е черна със слабо удължени пера, бузите са почти бели, а през лятото темето и тилът стават черни с рогчета, бузите придобиват кафяво-рижи окраски и на върха се появяват черни ,,бакенбарди". Вратът е тъмнокафяв, а шията е бяла. Почти целият клюн е червен. Краката са тъмни на цвят. Очите са червени.

Гмурците обикновено обитават вътрешни водоеми, обрасли с рядка растителност. При опасност малките се крият в оперението на майка си, която се гмурка.

Среща се в Европа, Азия, Африка, Австралия и Нова Зеландия. Наблюдава се из най-различни водоеми в България, както и по Черноморието.


Гнездо на Голям гмурец

Храни се с риби, ракообразни, жаби и други. Птицата е гнездящ, мигриращ и зимуващ вид за България.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Голям гмурец





Описание:
Дължина на тялото: 46 – 51 см. Размах на крилата: 59 – 73 см
Най-големият гмурец в Европа. Гърбът е сив, шията и бузите – бели, главата е с характерни ,,рогчета". Младите имат характерни черно-бели ивици по бузите и главата.


Храна и местообитания:
Храни се с риба и други водни животни. Обитава сладководни водоеми с тръстикови масиви и обширни водни площи. През зимата се среща в разнообразни влажни зони и в морето.

Гнездене:
Гнезди в плитки участъци на водоеми в близост до тръстикови масиви. Снася 3 – 4 яйца, има едно поколение годишно през периода март-юни.

Разпространение в България:
Среща се групово във всички равнинни райони на страната. Основната част от гнездящите двойки са в подходящи водоеми в Дунавската равнина, Горнотракийската низина и Софийското поле.

Миграция и зимуване:
Не мигрира на далечни разстояния, зимува в Западна и Южна Европа. През зимата често може да бъде видян в морската акватория.

Заплахи:
Пресушаване на влажните зони, унищожаване на крайбрежната растителност, бракониерски отстрел, оплитане в рибарски мрежи, замърсяване на водите.

Природозащитен статус в България:
Уязвим.

https://bspb.org/ptici/Голям гмурец



Wildlife video diary – The Great Crested Grebe one of the most striking birds of the Norfolk Broads

HatshepsutTopic starter

Малък гмурец


Малкият гмурец (Tachybaptus ruficollis) е птица от семейство Гмурецови (Podicipedidae). Среща се и в България.

Малкият гмурец е най-дребният европейски представител на семейство Гмурецови. Има дължина на тялото около 230 – 290 mm и размах на крилете – 42 cm.

През размножителния период птиците от този вид са с шоколадово-кафява гуша и жълто-зеленикава кожна гънка около клюна.

Най-дребният гмурец на Балканския полуостров. Има сезонен и възрастов диморфизъм. При възрастните през размножителния период горната част на тялото, шията и главата са тъмнокафяви до черни, гушата отпред шоколадово-кафява, а кожата в основата на клюна жълто-зеленикава. Гърдите и коремът са сиво-кафяви с по-светли върхове на перата. През другите сезони главата и шията са черно-кафяви, гърбът е сиво-кафяв, а тялото отдолу – лъскаво бяло. Младите наподобяват възрастните в зимно оперение, но са със светли петна по бузите. Издаващи звуци: През размножителния период – мелодично ,,уит-уит", сливащо се в трели.

Обитава различни по големина сладководни блата, обрасли с водна растителност. Успешно се адаптира по р. Дунав.

Храни се с дребни рибки, попови лъжички, земноводни, водни насекоми.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Малък гмурец



Описание:
Дължина на тялото: 23 – 29 см. Размах на крилата: 40 – 45 см
Най-дребният и често срещан в България гмурец. Тялото е закръглено, оперението е кафяво-черно с по-светли задни части. Липсва контрастното оперение на другите видове гмурци. През размножителния период е с характерно жълто петно в основата на клюна и по-тъмни наситени цветове на оперението, докато през зимата то е по-бледо. Плува и се гмурка добре, но не е добър летец. При опасност се потапя под водата и изплува надалеч.


Храна и местообитания:
Храни се с дребни рибки, попови лъжички, ракообразни и водни насекоми. Предпочита по-малки, обрасли с водна растителност водоеми.

Гнездене:
Изгражда гнезда от водна растителност в плитките части на водоемите. Снася 4 – 6 яйца, има 2 поколения годишно през периода април-юни.

Разпространение в България:
Среща се в цялата страна без планините. По-голямата част от популацията е концентрирана в Тракийската низина, Дунавското крайбрежие и Черноморието.

Миграция и зимуване:
Не мигрира на далечни разстояния, зимува в Западна и Южна Европа. През зимата се среща в реки и незамръзващи сладководни водоеми в ниските части на страната.

Заплахи:
Пресушаване на влажните зони, унищожаване на крайбрежната растителност, бракониерски отстрел, оплитане в рибарски мрежи, замърсяване на водите.

Природозащитен статус в България:
Уязвим.

https://bspb.org/ptici/Малък гмурец



Little Grebes Family Day Out