• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 

The best topic

*

Публикации: 13
Total votes: : 2

Последни публикации: 29 Октомври 2022, 06:17:26
Re: Най-великите империи от Hatshepsut

Радосвѣта Аврамова

Започната от Hatshepsut, 10 Септември 2018, 15:20:32

0 Потребители и 1 гост преглеждат тази тема.

HatshepsutTopic starter

Толкова.

Не съм откраднала най-нежния ти сън...
Единствено си взех от самотата ти.
Но огледалото се пръсна. Звън.
Назъбени стъкла. Светкавици...

Преминаха през чистото във мен.
Защото бях крайъгълна. И трудна.
Обеси обичта ми. Без въже.
Не можех да летя. И просто тръгнах...

Не съм откраднала последния ти сън.
Оставих ти любов. Да я съсипеш.
Поиска роза. Аз съм трън.
И по-добре е, че съм си отишла...

HatshepsutTopic starter

Защото съм забравила да кажа нещо...

Опитах се да нарисувам еднорог. С пастели.
И с вятър вместо грива.
И после себе си да нарисувам на гърба му.
Как си отивам.

Тревите покрай нас да са цъфтящи. Разлюлени.
А Слънцето – високо.
Да няма път, а само много, много въздух.
И сто посоки.

Опитах се да нарисувам как си тръгвам.
Не се обръщам.
А всъщност на картината се вижда
как се връщам...

HatshepsutTopic starter

Средата на ноември

Красиво е... И някак безнадеждно.
Когато залезът превáля хълма.
Небето гали със излишна нежност
земята по заоблените ръбове.

А след това започва да вали.
Нощта изтича в тъмните улуци.
Прозорците изхвърлят светлини,
които падат на асфалта и накуцват.

Типична ноемврийска нощ.
Преглъщам я с мечти и шепа стихове.
Дъждът рисува върху мокрото стъкло.
Намига ми. И се усмихва.

HatshepsutTopic starter

НО ТОВА СЪВСЕМ НЕ Е ВСИЧКО...

Обичам те заради чувството,
което в мен от теб остава.
Обичам те заради лятото,
което винаги ми даваш.

Обичам те заради думите,
с които носиш ми усмивка.
Обичам те заради нежността,
която в мене ти разплискваш.

Обичам те заради нощите,
които с теб са вулканични.
Обичам те заради цялата
открита в мене сезмичност.

Обичам те заради Слънцето,
защото само ти го правиш.
Обичам те заради огъня,
във който цяла ме изгаряш.

Обичам те заради танца ни,
останал за света невидим.
Обичам те заради теб самия...
и не, изобщо не се питам...

а с цялата си женска същност
и без да крия и отричам
пред тебе тихичко заставам
и само... много те обичам!

HatshepsutTopic starter

Защото те измислях по-добър...

Защото те измислях по-добър,
ти беше по-добър, поне за малко.
А след това светът се счупи и
видях от другата страна на огледалото.

Видях и теб, и себе си видях -
ти - най-обикновен. А аз - глупачка.
Светът повдигна тъжно рамене
и ме помоли само да не плача...

Макар, че знаеше, че няма да успея.
И всъщност знам, че му е все едно.
След три минути ще забрави. Ще се смее.
А аз ще вярвам в някаква любов,

която просто няма как да съществува
в отломките на този грозен свят.
Ако извикам, кой ли ще ме чуе...
Я по-добре да пазя тишина...

HatshepsutTopic starter

Просто необходимост

От есени и дъжд ми става скучно.
А дните плават в локвички вода.
Така и не успях да се науча
да мога да обичам есента.

Затварям се във къщи и рисувам
върху тавана пролетни треви,
в които няколко глухарчета танцуват
като изящни слънчеви сълзи.

Какво ми трябва - само малко музика
и чаша чай. От мента, ако може.
Луната да остане дълго будна.
Две стаи тишина... И нищо повече.

HatshepsutTopic starter

НА СРЕЩА С ЛУНАТА

Преди съвсем да е угаснало небето,
със своя впряг от облаци пристигна тя.
За миг вълните заприличаха на станиоли,
А бризът морскодъхав даже спря.

Величествена, с цвят на старо злато,
тя слезе от каретата сребриста.
Отметна воалетката си от мъгли
и блясъкът си във очите ми разплиска.

Безплътните ѝ длани ме прегърнаха
със нежността на твоите ръце.
Танцувахме под звуците на тишината,
изсвирена от нощното небе.

Преди да се обърна и да тръгна,
тя ме погледна с твоите очи.
А после мълчаливо ме целуна...
Над тебе падаха безброй звезди.

HatshepsutTopic starter

Последния ден на ноември

Градът въздиша. Дъжд и тишина,
и сънища, и есен, и умора.
Вълните се разбиват във брега,
мечтите се разбиват в хората.

На мен не ми е тъжно за това.
На мене ми е тъжно без причина.
Сега се скитам просто из града
в едно предчувствие за зима.

Светът остава някъде назад.
И нищо няма никакво значение.
Една жена с един дъждовен град
се сливат в някакво стихотворение.

HatshepsutTopic starter

Гондолена Луна

Не мога да заспя. И си измислям...
Създавам си вълшебни светове.
Извайвам тих, далечен пристан
в доброто, старо, сънено небе.

Луната се превръща във гондола,
и аз се качвам в нея и пътувам.
А тишината свири на виола...
Или пък звездна песен чувам?

Представям си, как Ти ме чакаш...
На някакъв далечен бряг в небето.
Усмихнат лунен вятър носи знака,
че мен ме има там, в сърцето ти.
...
Не си отивайте, Безсъници... Така е хубаво!
Във нощи с лодки, вместо тихата Луна
аз тръгвам пак на звездно пътешествие...
Измислям си... Не мога да заспя.

HatshepsutTopic starter

Няма значение...

Заради онази вечер, в която
всички птици си свиват гнезда,
аз забравих инстинкта на ятото
и забравих, че имам крила.

И се кръстих Душа На Глухарче.
Доверчиво заспах в твойте длани.
А когато разбрах, че си вятър,
вече бях до край разпиляна...

На тревите по сините хълмове
шепнех летни добри измишльотини
за мечтите, които се сбъдвали
и от тях все пониквал живота ни.

За очите на белите мечки,
във които живеят сияния,
за среброто на вечния север,
в който нямало помен от лятото...

Бях Душа На Глухарче за тебе.
Без да мисля колко съм смъртна.
И сега си летя, непотребна,
без да зная как да се върна...

HatshepsutTopic starter

С тебе ще се срещнем някой ден - CARIBIANA / Радосвета Аврамова - (Diana Conrad)


HatshepsutTopic starter

КОЙ РАЗПЛАКА СЛЪНЦЕТО?

Някой скъса огърлицата на Слънцето.
То затръшна облаците от тъга.
И се скри зад тях. Да си поплаче.
И Небето чак го заболя.

А мънистата се сипнаха надолу.
Разпиля ги Вятър - беладжия.
Хората помислиха си: "Дъжд..."
И разцъфнаха чадъри да ги скрият.

Аз стоях под тъжното небе.
В шепи сбирах капките-кристалчета.
Беше странно някак. Чак сега
осъзнах, че и Слънцата плачат.

HatshepsutTopic starter

Моите малки бягства

Светът навън понякога ме плаши.
("Понякога" е повече от често.)
И се затварям в своя дом от пясък,
с основи, стъпили в небето.

Прозорците му гледат към безкрая
и няма хоризонти да ме спират.
Със птиците се учим да мечтаем,
когато сутрин кацат по корнизите.

И аз
подреждам цветни стъкълца в очите си
и гледам много пъстро на Земята.
Така животът се превръща в приказка.
Поне докато не реша
и не заплача.

HatshepsutTopic starter

По следите на дъждовната нощ...

И стъпките на нощите
умеят да са светли...
Когато шепнешком
задъхан дъжд вали,
загледай се във локвите
и там ще ги откриеш –
проблясват в здрачината –
изпадали звезди.
Тръгни след тях по дирята.
Изобщо не е страшно.
Нощта не ходи никога
по плашещи места.
Тя скита се замислена
по гърбавите улички.
А сутрин се стопява,
самотна, на брега...

HatshepsutTopic starter

Нищо фатално...

Ти ме губиш?
И какво от това...
Да съм вода –
да не можеш без мене.
Или поне
като въздух да бях –
да ти е трудно
дъх да си вземеш.
Само че аз съм
просто жена.
И изобщо не съм
незаменима.
Имам в сърцето си
късче дъга.
Но какво пък –
и други го имат.
Ти ме губиш?
Сякаш твоя била съм...
Ти ме губиш.
И... какво ти остава?
На моето място
от утре е друга.
Заменима съм, знам.
Но пък как се забравям?

Powered by EzPortal