• Welcome to Български Националистически Форум.
 

The best topic

*

Posts: 40
Total votes: : 1

Last post: 22 April 2022, 17:04:55
Re: България, заснета с дрон by Panzerfaust

avatar_Hatshepsut

Какво е Linux?

Started by Hatshepsut, 16 August 2018, 05:34:44

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

Излезе Linux дистрибуцията Ubuntu 21.10: нововъведения и промени

Излезе Linux дистрибуцията Ubuntu 21.10 ,,Impish Indri". Това е междинна компилация, обновявания за която ще излизат в продължение на 9 месеца, като поддръжката ще продължи до месец юли 2022 година. Предлагат се инсталационни ISO дискови образи за версиите Ubuntu, Ubuntu Server, Lubuntu, Kubuntu, Ubuntu Mate, Ubuntu Budgie, Ubuntu Studio, Xubuntu и UbuntuKylin (специално за Китай).

Основни нововъведения и промени

Осъществен е преход към използването на GTK4 и графичната десктоп среда GNOME 40, в която съществено е модернизиран интерфейса. Виртуалните работни плотове в режим на преглед  (Activities Overview) имат хоризонтална ориентация във вид на безкраен скрол отляво надясно. За всеки работен плот в този режим, нагледно са представени наличните програмни прозорци, за които се прилага динамично панорамиране и мащабиране при взаимодействие с потребителя. Осигурен е безшевен преход между списъка с приложенията и виртуалните работни плотове. Значително е подобрена работата при използването на няколко монитора. В GNOME Shell вече се използват възможностите на графичния процесор за рендирането на шейдърите.



По подразбиране се използва светлия вариант на темата Yaru.



Като опция е достъпен напълно тъмния вариант на темата с тъмни надписи, тъмен фон и тъмен интерфейс. Поддръжката на стария комбиниран вариант на темата с тъмни надписи, светъл фон и светъл интерфейс е прекратена, понеже в GTK4 няма възможност за задаване на различни цветове за заглавието и основния програмен прозорец и по този начин не може да се гарантира коректната работа на всички GTK приложения при използването на комбинираната тема.



Дадена е възможност за използването на сесия на работния плот на базата на протокола Wayland при използването на фирмените драйвери на Nvidia
В PulseAudio съществено е разширена поддръжката на Bluetooth: добавени са A2DP кодеците LDAC и AptX, вградена е поддръжката на профила HFP (Hands-Free Profile), който дава възможност за значително повишаване качеството на звука
Извършен е преход към използването на zstd алгоритъма за компресия на deb пакетите, благодарение на което почти два пъти се е увеличила скоростта на тяхното инсталиране с цената на незначително увеличение на техния размер в рамките на около 6%. Поддръжката на zstd бе налична в apt и dpkg още от Ubuntu 18.04 и нагоре, но не се използваше за компресиране на пакетите.
Използва се новия инсталатор Ubuntu Desktop, реализиран във вид на надстройка върху инсталатора от ниско ниво curtin, който вече се използва в инсталатора Subiquity, използван по подразбиране в Ubuntu Server. Новият инсталатор е написан на програмния език Dart и използва фреймуърка Flutter за изграждане на потребителския интерфейс. Дизайнът на новия инсталатор е проектиран от гледна точка съвременния стил на работния плот на Ubuntu, като предоставя един и същ процес на инсталиране за цялата серия продукти Ubuntu. Предлагат се три режима: Repair Installation за преинсталиране на всички налични в системата пакети без промяна на настройките, Try Ubuntu за запознаване с дистрибуцията в Live режим и Install Ubuntu за стандартна инсталация на Linux дистрибуцията върху диска



По подразбиране се използва мрежовия филтър nftables. За запазване на обратната съвместимост се предлага пакета iptables-nft включващ помощни програми със същия синтаксис на командния ред, както и в iptables, но преобразуващ получените правила в nf_tables байт код
Използва се Linux ядрото версия 5.13. Обновени са версиите на програмите, включително GCC 11.2.0, binutils 2.37, glibc 2.34. LLVM 13, Go 1.17, Rust 1.51, OpenJDK 18, PHP 8.0.8, PulseAudio 15.0, BlueZ 5.60, NetworkManager 1.32.12, LibreOffice 7.2.1, Firefox 93 и Thunderbird 91.2.0, OpenLDAP 2.5.6, QEMU 6.0, Libvirt 7.6, BIND 9.16.15, Containerd 1.5.5.
Браузърът Firefox се използва по подразбиране и тук е представен във вид на snap пакет, в създаването на който са взели и вземат участие специалисти на Mozilla. Има възможност за инсталирането на стандартния deb пакет, което сега се предлага като опция
В systemd по подразбиране е задействана единната унифицирана йерархия cgroup (cgroup v2). Сgroups v2 може да бъде използвана например за ограничаване консумацията на паметта, ресурсите на процесора и входно-изходните процеси. Ключовата разлика между cgroups v2 и v1 е използването на общата йерархия cgroups за всички видове ресурси, вместо отделни йерархии за разпределение ресурсите на процесора, за задаване консумацията на памет и за входно-изходните операции



Добавена е поддръжката на модула Raspberry Pi Sense HAT, който се използва в Astro Pi. Необходимите библиотеки и помощни програми са оформени във вид на пакета sense-hat. Допълнително се предоставя пакетът sense-emu-tools с емулатор на самата платка
В Xubuntu продължава използването на десктоп средата Xfce 4.16. В новата версия е интегриран мултимедийният сървър Pipewire, които се използва съвместно с PulseAudio. Включени са и приложенията GNOME Disk Analyzer и Disk Utility за мониторинг състоянието на диска и за по-лесно управление на дисковите дялове. За възпроизвеждането на музиката се използва Rhythmbox с алтернативен панел с инструменти. От дистрибуцията е махнато приложението за обмен на съобщения Pidgin
В Ubuntu Budgie се използва новата версия на десктоп средата Budgie 10.5.3 с Преработена е тъмната тема. Има нова версия на компилацията за Raspberry Pi 4. Разширени са възможностите на Shuffler, има промени в интерфейса за по-бързо навигиране по отворените програмни прозорци и групиране на иконките във вид на мрежа, добавен е аплет за автоматично преместване и групиране на иконките по шаблон, реализирана е възможност за задаване на приложенията в кой виртуален работен плот да бъдат стартирани. Добавен е аплет за показване температурата на графичния процесор.



В Ubuntu MATE, десктоп средата е обновена до версия1.26.

https://www.kaldata.com/

HatshepsutTopic starter

Ето защо е по-добре да се програмира в средата на Linux

Може би вече неведнъж сте чували чували, че е по-добре да се програмира в средата на Linux и програмистите го използват по-често в сравнение с Windows. Защо всъщност възниква подобна ситуация? Разбира се, всички знаем, че операционните системи базирани на Linux ядрото са безплатни и са с отворен сорс код. Това е огромно преимущество в сравнение с Windows, като същите тези преимущества важат именно при програмирането.

От друга страна, отвореният код по никакъв начин няма да ви помогне, ако сте уеб програмист. А що се отнася до безплатната операционна система, активирането на Windows всъщност е съвсем евтино. Нека се спрем малко по-подробно защо все пак си струва да се програмира на Linux.

Лесна настройка на работната среда

Благодарение на специфичната архитектура на Linux, работната среда за програмиране е съвсем лесна за настройване. Разбира се, през последните няколко години се появиха Docker и WSL, които опростяват настройката на средата за програмиране и дебъгването на програмите в средата на Windows. Но в Linux това, както преди, е много по-лесно да бъде направено. Така например, ако възнамерявате да програмирате на C/C++, всички необходими софтуерни инструменти можете да инсталирате с помощта на само една команда след което нищо повече да се настройва не се налага. В ОС Windows ще се наложи да изразходвате немалко време, за да намерите и инсталирате инструментите за компилиране, а след това да накарате и операционната система да ги вижда.



За уеб програмиране е много по-лесно да се инсталира и настрои уеб-сървър и PHP интерпретатор, което при Linux става директно от софтуерния мениджър на съответната дистрибуция. Разполагането на конфигурационните файлове във файловата система на Linux е стандартизирано и всеки може съвсем лесно да ги намери и да настрои всичко, което му е необходимо. Във Windows всичко това ще трябва да бъде изтеглено поотделно и да се настройва ръчно. Може да се използва софтуерен комбайн от рода на XAMPP, което не е лошо, но не е така удобно.

Пълноценният терминал

Терминалът едно от най-големите преимущества на Linux. Още от времената на операционната система Unix е разработен комплект от помощни програми за работа с конзолата, които могат да взаимодействат помежду си чрез изграждане на тунелни връзки или пренасочване на изхода, като по този начин е възможно да се правят голям брой много полезни неща. Така например, с помощта на grep е възможно търсенето в голям брой файлове, а помощната програма find дава възможност за търсене по имена, по потребителски права и по датата на промените. Всичко това може да е много полезно, особено ако трябва да се разглежда чужд проект.



Освен това, при Linux всички приложения се делят на услуги и програми, които са директно свързани с терминала. Това е много удобно – така например, ако в някое графично приложение възникне грешка, то може да бъде стартирано от терминала и да се види каква именно грешка е възникнала.

Работната среда е близо до реалността

Ако не се занимавате с разработване на десктоп приложения и пишете уеб приложения или Enterprice решения на Java, то те в бъдеще най-вероятно ще работят в средата на сървъри, работещи под управлението на Linux. Windows и Linux твърде много се различават и това което работи в средата на Windows, може и да не работи съвсем правилно на един Linux сървър. Ето защо да се използва работна среда, която е близо до реалността, е важно и удобно.

Контролът върху имената на файловете



Ако използвате Windows, навярно знаете, че в тази операционна система файловете FILE и file са едно и също. Във файловата система Ext4 на Linux това са различни файлове. Ако в ОС Windows пожелаете да имате имена на файлове с малки букви, то това няма как да стане без допълнителни външни програми. Освен това Windows скрива разширенията на някои файлове и може да се окаже, че няма да можете да ги промените директно във File Explorer. Оттук възниква още един проблем при работа с файловете .htaccess или .env, с които се налага много често да се работи, за да се осигури правилната работа на уеб сървърите. При Linux това се прави съвсем лесно и естествено.

UTF-8 кодирането



В операционната система Windows в България по подразбиране се използва 8-битовата кодова таблица CP-1251, докато всички Linux дистрибуции отдавна преминаха към UTF-8. Разбира се, сървърите също работят с UTF-8. Повечето сорс кодове на програмите за Linux се препоръчва да бъдат записвани именно с UTF-8 формата, за да не стане така, че вашият сайт или програма вместо букви да започне да показва непознати йероглифи. В Linux няма подобни проблеми и всичко става автоматично. От друга страна при Windows е необходимо да се използват програмни среди, които дават възможност за избор на начина на кодиране при записа на файловете.

Изводи

Може да се каже, че причините програмирането да се извършва именно в Linux среда са наистина много и си струва поне да се пробва. Разбира се, всичко зависи от конкретния човек и от конкретната ситуация – ако цял живот сте програмирали в средата на Windows и знаете всички тънкости на настройките, то едва ли ще ви се наложи да се прехвърляте към Linux, понеже там ще се сблъскате с много нови неща. Но, ако не сте вникнали напълно с програмирането Windows, то Linux със сигурност ще ви е по-удобен.

https://www.kaldata.com/

HatshepsutTopic starter

Излезе графичната десктоп среда Cinnamon 5.2


Официално бе представена графичната десктоп среда Cinnamon 5.2, в рамките на която общността на разработчиците на Linux дистрибуцията Linux Mint създава своя версия на десктоп средата GNOME Shell, файловия мениджър Nautilus и прозоречния мениджър Mutter. По този начин се получава графична среда в стил класически GNOME 2 с поддръжката на най-удачните компоненти от GNOME Shell. Десктоп средата Cinnamon се базира на компонентите на GNOME, но те се предоставят поотделно и не са свързани с външните зависимости на GNOME. Новата версия на Cinnamon ще се използва в дистрибуцията Linux Mint 20.3, която трябва да излезе в края на месец декември тази година.

Основни нововъведения и промени

В темата Mint-X е направена оптимизация на стила на уведомленията и на панелите във файловия мениджър Nemo
В темата Mint-Y по подразбиране се използва светъл таскбар и е добавен нов комплект иконки



Променен е дизайнът на заглавията на програмните прозорци – увеличен е размерът на бутоните за управление на прозорците и са оставени по-големи разстояния между иконките за по-лесно кликване върху тях. Ъглите вече са закръглени



За показването на активните елементи сега се използва сив цвят независимо от избраната тема



Освен тези чисто козметични промени значително е подобрена поддръжката на GTK4
В календара е добавена поддръжката на сървъра Evolution

https://www.kaldata.com/

HatshepsutTopic starter

Излезе Linux дистрибуцията Elementary OS 6.1

Официално бе представена Linux дистрибуцията Elementary OS 6.1, позиционирана като една много добра бърза, отворена и уважаваща конфиденциалността на потребителите алтернатива на Windows и Mac OS. Основното внимание в този интересен проект е фокусирано върху качествения дизайн, с помощта на който е създадена лесна за използване операционна система, която използва минимални системни ресурси и осигурява висока скорост на стартиране и работа. На потребителите се предлага и собствената десктоп графична среда Pantheon. Предлагат се зареждащи ISO файлове, които за AMD64 архитектурата са с големина 2,47 гигабайта. ISO файловете могат да бъдат безплатно изтеглени от сайта на проекта, като в сумата за даренията е необходимо да бъде въведена 0.

При разработването на различните компоненти на Elementary OS са използвани GTK3, програмният език Vala и собствения фреймуърк Granite. Като основа са използвани технологиите и решенията на Ubuntu. На ниво програмни пакети и поддръжка на хранилищата Еlementary OS 6.x е съвместима с Ubuntu 20,04. Използва се собствената графична среда Pantheon, която включва различни компоненти, включително прозоречния мениджър Gala (базиран на LibMutter), поставения в горната част на екрана панел WingPanel, менюто Slingshot, контролния панел Switchboard, поставеният в долната част на екрана таскбар Plank (пренаписан на езика Vala аналог на Docky) и мениджъра на сесии Pantheon Greeter (базиран на LightDM).



В Desktop средата е включен комплект от взаимно интегрирани в един общ пакет приложения, необходими за ежедневно извършваните дейности на потребителите. По-голямата част от тези приложения са собствените разработки на този проект, каквито са например емулаторът на терминал  Pantheon Terminal, файловият мениджър Pantheon Files, текстовият редактор Code и музикалния плеър Music (Noise). В рамките на проекта е изграден и се развива мениджърът на снимки и изображения Pantheon Photos (клон на Shotwell), както и пощенският клиент Mail (версия на Evolution).

Основни нововъведения и промени в Linux дистрибуцията Elementary OS 6.1

Продължена е модернизацията на центъра за инсталиране на приложения, в който допълнително към предложенията от стандартните хранилища се предлагат над 90 редовно поддържани допълнителни програми, разпространявани във Flatpak формат. В новата версия значително е променен дизайна на главната страница, в горната част на която са поставени автоматично сменящи се банери с информация за наскоро излезлите програми, създадени в рамките на този проект. Под банерите е поставена нова секция с 12-те наскоро обновили се приложения, под които е поставен бутон за директно изтегляне и бързо инсталиране. Информацията за различните приложения сега вече се взема от локална база данни, а не от външен сървър и благодарение на този подход времето за формиране на заглавната страница е намалено цели три пъти.



Променени са панелите, на които се показва информацията за избраните категории приложения, като например програмите за работа със звук и системните приложения. Информацията за програмите по категории сега е във вид на мрежа с явно разделяне на безплатните, платените и несвързаните с проекта приложения, които се изтеглят от външни хранилища (например, Flathub). Добавена е новата категория ,,Конфиденциалност и безопасност". Категорията с развлекателните приложения е преместена при игрите.



Променен е форматът на страниците с детайлната информация за всяко отделно приложение. Вместо извеждане на предупреждение относно съдържанието например, при събиране на телеметрични данни, наличие на жестоки сцени или голи тела в игрите по време на инсталирането, тези предупреждения сега постоянно се виждат под горния банер заедно с името на приложението. Цветовата гама на горния банер също е променена. В долната част е поставена нова секция, показваща приложенията на същия автор (ако има такива).

Подобрено е изобразяването на AppCenter на неголеми екрани. Добавен е нов индикатор за напредъка на инсталирането или деинсталирането, близо до който в десния горен ъгъл е поставен бутонът за отмяна на тези действия.



Подобрен е интерфейсът за закупуване на платени приложения. В различните части на AppCenter се използва един и същ уиджет за заплащане, в който за приложенията продавани по схемата ,,плати колкото желаеш" е изградена нова форма за удобна промяна на цената.



Подобрена е работата с програмите от външни хранилища, като например Flathub, които веднага започват да се показват без да се налага рестартиране. Ако търсена програма не бъде намерена в AppCenter, системата извежда съобщение с напомняне за възможността за инсталиране на външни програми чрез Sideload интерфейса. При инсталирането на DKMS драйвери AppCenter вече автоматично инсталира необходимите заглавни файлове на Linux ядрото. На едно място са събрани всички разпространявани чрез AppCenter приложения за платформата ARM64, което дава възможност за много по-лесно използване на устройства от рода на Pinebook Pro и Raspberry Pi 4.

Усъвършенстван е интерфейсът за бързо превключване между различните програмни прозорци. Вместо в таскабара да бъде показвана иконката на съответното приложение и представяне на съответния програмен прозорец на екрана, сега превключването между прозорците вече се контролира с помощта на отделен уиджет, който се извежда в центъра на екрана и показва иконките и заглавията на отворените програмни прозорци

Добавена е нова анимация на диалоговите прозорци, които сега се появяват от горната част на родителския прозорец. При извеждането на модални диалози родителският прозорец става тъмен, за да може потребителят да разбере, че той не може да се използва преди съответния диалогов прозорец да бъде затворен
Значително е променен интерфейсът за избор на файлове, в който сега е добавена възможност за създаването на нови папки, добавена е опция за показване на файлове от само от точно определен тип и е добавено ново свойство за ограничаване достъпа до само един файл – предлага се съответният файл да е достъпен само за четене



За програмите с Flatpak формат се предлага новото меню AppChooser, даващо възможност за отваряне на файла с друго приложение



Осезателно е променена тъмната тема и свързаните с нея различни настройки. Осигурено е следването но избраната тема при приложенията от десктоп средата GNOME, а съвсем скоро и на приложенията от KDE



В менюто на приложенията е дадена възможност за стартирането на програми, които да използват възможностите на точно определен графичен процесор при компютърните системи с хибридна графика, като например NVIDIA Optimus. Подобрено е разпознаването на току-що инсталираните програми. Функцията за търсене, която е вградена в това меню, сега обхваща мрежовите дялове, директориите и типовите папки, като например Downloads и Pictures. Подобрено е търсенето на настройките в конфигуратора. Тази търсачка сега няма каквато и да било връзка с файловия мениджър.



В инсталатора и в интерфейса на началните настройки е опростена смяната на хоста и са решени проблемите с избора на произволно име, което е най-удобно за потребителя. Решени са и проблемите с неизползваните дискови дялове при ръчното инсталиране на дистрибуцията, добавено е и извеждането на предупреждения за особеностите на работата при инсталирането на Elementary OS 6.1 на виртуална машина.



В програмата за освобождаване на свободното дисково пространство Housekeeping освен настройката за автоматично изтриване на временните файлове и изчистване на кошчето, сега е предоставена възможност за премахване на изтеглените файлове. Интерфейсът на Housekeeping има същия дизайн като конфигуратора и приложението Welcome



В конфигуратора са подобрени настройките за мащабиране и различните параметри на екрана, решени са проблемите с избор на екрана при конфигурациите с няколко монитора. В отделно подменю са изнесени различните резолюции на дисплеите с различно съотношение на страните



Към отделна страница са изнесени настройките за мащабиране на текста. Предоставена е възможност за избор на междинни значения на мащабирането.



В индикатора за управление на звука са променени иконките, подобрен е плъзгачът за силата на звука и са скрити некоректните и неверни аналогови устройства за извеждане на аудио. В настройките на звука се използват цветни иконки и е подобрена подредбата на различните настройки



В интерфейса за настройка параметрите на клавиатурата са подобрени възможностите на за назначаване на собствени комбинации от клавиши, както и възможност за редактиране и премахване на клавишните комбинации. Добавена е възможност за екранно превключване на клавиатурните подредби



В индикатора за акумулаторната батерия е добавена настройка за включване и изключване показването на процентите на заряд на батерията в таскбара
На екрана със системната информация сега се извеждат детайлни данни за използваните в компютърна система графични чипове, включително Intel Xe Graphics
Подобрено е запомнянето на състоянието на Bluetooth при рестарт или при излизане от хибернация
Подобрено е портването на работния плот от Elementary OS към други Linux дистрибуции, включително Fedora и NixOS
Разширени са възможностите на процеса Online Accounts, в който е повишена надеждността за определяне на методите за идентификация за IMAP и е предоставена възможност за редактиране на CalDAV и IMAP акаунтите



В пощенския клиент Mail, реализиран на базата на Evolution Data Server (EDS), е дадена възможност за постигане на паритет с предишния клиент, базиран на енджина Geary. Добавени са уведомления за наличието на нови съобщения, които се показват дори и при затворен прозорец. Подобрено е групирането на уведомленията. Добавено е контекстно меню, което се показва с десен клик на мишката върху заглавията на съобщенията. Добавени са нови бутони за ръчно получаване на нови съобщения, има отделни филтри за непрочетените и отбелязаните със звездичка съобщения
Браузърът Web сега е синхронизиран с GNOME Web 41 (Epiphany 41). Променен е дизайнът на панела с помощните програми, направени са значителни оптимизации на производителността, ъглите вече са закръглени. В настройките също е добавена търсачка. Изцяло е преправен дизайнът на интерфейсите за управление на търсачките и паролите. Добавена е нова настройка за блокиране на достъпа до локалното хранилище. По подразбиране са изключени препоръките на Google относно неговата търсачка. Вече има плавна анимация на отварянето, затварянето и групирането на разделите.

Във файловия мениджър е подобрено преместването на разделите към страничния панел в drag&drop режим. Решени са проблемите с промяната на имената на табовете и е добавена възможност за отваряне на отметки в нов раздел. Подобрен е изборът на група файлове с помощта на мишката – вече направеният избор на файлове не се губи при клик на мишката в околните области. Отворените табове сега се възстановяват след рестартиране. Подобрено е показването на правата за достъп до файловете и папките при мрежовите дялове. Добавен е порталът Send Mail за изпращане на имейли.
При програмата за работа с камери е осигурен записа на видеото на диск в пълна резолюция, въпреки че за повишаването на производителността изображението в програмния прозорец се извежда с ниска резолюция. Решени са проблемите, които досега възникваха при включването на няколко камери едновременно.

https://www.kaldata.com/

HatshepsutTopic starter

Излезе Wine 7.0: нововъведения и промени

След една година разработване и цели 30 експериментални версии бе представена финалната версия на отворената реализация на Win32 API – Wine 7.0, в която са направени над 9100 промени. Сред ключовите особености на новата версия са прехвърлянето на повечето Wine модули в PE формат, поддръжката на теми, разширяване на стека за джойстици и входни устройства с HID интерфейс, внедряване на архитектурата WoW64 за стартиране на 32-битови програми в 64-битова среда и други.

За Wine 7.0 е потвърдена пълноценната работа на 5156 (5049 преди година) програми за Windows, други 4312 (4227 преди година) програми работят добре с допълнителни настройки и външни DLL библиотеки. Още 3813 програми (преди година те бяха 3703) имат дребни проблеми, които не пречат на използването на основните функции на приложенията.

Основни нововъведения и особености на Wine 7.0

Модули с PE формат



Почти всички DLL библиотеки са преобразувани да използват изпълнимия файлов формат PE (Portable Executable) вместо ELF. Използването на PE решава проблемите с поддръжката на различни методи за защита от копиране, които проверяват идентичността на системните модули на диска и в паметта.
Реализирана е възможността PE модулите да взаимодействат с Unix библиотеките, използвайки стандартното системно извикване на ядрото на NT, което прави възможно скриването на достъпа до Unix кода от страна на Windows дебъгерите и наблюдение на регистрацията на нишките.
Вградените DLL файлове вече се зареждат само ако има съответен PE файл на диска, независимо дали е истинска библиотека или малък фрагмент с код. Тази промяна позволява на приложението винаги да осъществява правилното свързване към PE файлове. Може да се  използва променливата на средата WINEBOOTSTRAPMODE, за деактивирането това поведение.

WoW64



Реализирана е архитектурата WoW64 (64-битови Windows-on-Windows), която позволява стартиране на 32-битови Windows приложения в 64-битови Unix процеси. Поддръжката се осъществява чрез програмен слой, който транслира 32-битовите NT системни извиквания в 64-битови извиквания към NTDLL.
Съответните софтуерни слоевете на WoW64 са подготвени за повечето Unix библиотеки и дават възможност на 32-битовите PE изпълними модули да имат достъп до 64-битовите Unix библиотеки. След като преобразуването на всички модули във формат PE приключи, ще бъде възможно стартирането на 32-битови Windows приложения без да се налага инсталиране и използване на 32-битови Unix библиотеки.

Най-после теми



Реализирана е поддръжка за теми. Wine 7 включва скиновете ,,Light", ,,Blue" и ,,Classic Blue", които могат да бъдат избрани чрез конфигуратора WineCfg.
Добавена е възможност за персонализиране на външния вид на всички интерфейсни контроли чрез темите. Осигурено е автоматичното актуализиране на изгледа на елементите след смяна на темата.
Поддръжката на теми е добавена и работи за всички вградени Wine приложения. Самите приложенията са адаптирани за дисплеите с висока плътност на пикселите (High DPI).

Графичната подсистема

Добавена е новата програмна библиотека Win32u, която включва части от библиотеките GDI32 и USER32, които се използват за обработка на графики и управление на програмните прозорци на ниво ядро. В бъдеще ще започне работата по пренасянето на някои компоненти на драйвери като например winex11.drv и winemac.drv към Win32u.
В драйвера Vulkan е реализирана поддръжка на спецификацията на API Vulkan graphics 1.2.201.
Осигурена е поддръжката на извеждането чрез API Direct2D на защриховани геометрични обекти, с възможност за проверка на попадение при клик (hit-test).
В Direct2D API е реализирана първоначалната поддръжка на на визуални ефекти, прилагани с използването на ID2D1Effect интерфейса.
В API Direct2D е добавена поддръжката на интерфейса ID2D1MultiThread, който се използва за организиране на ексклузивен достъп до ресурсите в многонишковите приложения.
Наборът от библиотеки WindowsCodecs вече поддържа WMP (Windows Media Photo) декодиране на изображенията и DDS (DirectDraw Surface) кодиране на изображения. Прекратена е поддръжка за кодиранете на изображения във ICNS (за macOS) формат, който не се поддържа в ОС Windows.

Direct3D

Значително е подобрен новият енджин за рендиране, който прехвърля извикванията на Direct3D към графичния API на Vulkan. В повечето ситуации нивото на поддръжка на Direct3D 10 и 11 в базирания на Vulkan енджин е достигнал паритет със стария базиран на OpenGL енджин. За включването на механизма за изобразяване чрез Vulkan, е необходимо на системната променлива да се зададе значението променливата на  Direct3D регистъра от ,,renderer" на ,,vulkan".
Реализирани са много функции на Direct3D 10 и 11, включително отложени контексти (Deferred Contexts), работещи в контекста на устройствата обекти на състоянието, постоянни отмествания в буферите, почистване на неподредените представяния на текстурите, копиране на данни между ресурси в нетипизирани формати (DXGI_FORMAT_BC3_TYPELESS, DXGI_FORMAT_R32G32P32B3) и т.н.
Добавена е поддръжка на конфигурации с няколко монитора, което дава възможност за избор на монитор за показване на съответното Direct3D приложение в режим на цял екран.
В DXGI API е реализирана възможност за  корекция на гамата на екрана, която може да се използва от приложения, базирани на Direct3D 10 и 11, за промяна на яркостта на екрана. Осигурено е извличането и показването на броячи на виртуалните фреймбуфери (SwapChain).
В Direct3D 12 е добавена поддръжката на текстурите версия 1.1
При рендирането с помощта на API Vulkan е увеличена ефективността на обработка на запитванията при наличие на поддръжката в компютърната система на разширението VK_EXT_host_query_reset.
Добавена е възможност за показване на виртуалните фреймбуфери (SwapChain) чрез GDI, ако OpenGL и/или Vulkan не могат да се използват например, за тяхното извеждане в програмен прозорец, базиран на фреймуърка CEF (Chromium Embedded Framework).
При използването на GLSL бекенда за извеждане на шейдърни инструкции е осигурено използването на модификатора precise.
В API DirectDraw е добавено 3D рендирането в системната памет
В Wine 7.0 за Direct3D са добавени и графичните карти MD Radeon RX 5500M, AMD Radeon RX 6800/6800 XT/6900 XT, AMD Van Gogh, Intel UHD Graphics 630 и NVIDIA GT 1030.
От системния регистър HKEY_CURRENT_USER\Software\Wine\Direct3D е премахнат ключа UseGLSL, вместо който вече трябва да се използва hader_backend
За поддръжката на Direct3D 12 вече необходима програмната библиотека vkd3d версия минимум 1.2

D3DX



В реализацията на D3DX 10 е подобрена поддръжката на фреймуърка за визуални ефекти и е добавена поддръжката на графичния формат Windows Media Photo (JPEG XR).
Добавени са предоставените в D3DX10 функции за създаване на текстури, включително D3DX10CreateTextureFromMemory().
Частично са реализирани програмните интерфейси ID3DX10Sprite и ID3DX10Font.

Звук и видео

В единния общ бекенд WineGStreamer са обединени GStreamer-настройките за DirectShow и за фреймуърка Media Foundation, което опростява разработването на нови API за декодиране на съдържание.
На базата на бекенда WineGStreamer са реализирани модулите на Windows Media за синхронна и асинхронна работа.
Почти е приключена работата върху фреймуърка Media Foundation, добавена е поддръжката на функцията IMFPMediaPlayer, подобрена е поддръжката на EVR и на буферите SAR.
Премахната е програмната библиотека wineqtdecoder, която включваше декодера за QuickTime формата. Сега всички кодери използват GStreamer.

Входните устройства



Значително е подобрен стекът на входните устройства поддържащи протокола HID (Human Interface Devices). Сега са реализирани редица нови възможности като например разбор на HD дескрипторите, обработване на HID и предоставянето на мини-HID драйвери.
В драйвера winebus.sys е подобрено транслирането на описанието на устройствата в HID съобщенията
Добавен е новият бекенд DirectInput за джойстици, поддържащи HID протокола. Реализирана е възможността за използването на обратната връзка при джойстиците. Премахнат е стария драйвер за джойстици winejoystick.drv.
В модула DInput са добавени нови тестове, базирани на използването на виртуални HID устройства, при които не се изисква наличието на физическо HID устройства.

Ядрото

При стартирането на непознат файл в средата на Wine 7 (например wine foo.msi) сега се извиква start.exe, който обработва съответния тип файл.
Добавена е поддръжката на механизмите за синхронизация NtAlertThreadByThreadId и NtWaitForAlertByThreadId, които са много близки до мютексите в Linux.
Добавени са NT дебъгери, които могат да се използват за настройка на ядрото
Добавена е поддръжката на динамични ключове в системния регистър.

Мрежови възможности



Подобрен е режимът на съвместимост с Internet Explorer 11 (IE11), който вече се използва по подразбиране за обработването на HTML документите.
В библиотеката mshtml е реализиран JavaScript режима ES6 (ECMAScript 2015)
Добавена е поддръжката на DTLS протокола
Реализирана е NSI (Network Store Interface) услугата, подаваща иннформация за маршрутизирането и мрежовите интерфейси на компютъра.
В работния каталог на Wine сега са поставени собствени файлове с мрежовите бази данни, като например /etc/protocols и /etc/networks и сега не се налага по-бавното използване на аналогичните Unix бази данни

Алтернативни операционни системи

Добавена е поддръжката на устройствата на Apple, базирани на ARM системите върху чипа M1 (Apple Silicon).
За поддръжката на функциите BCrypt и Secur32  за macOS ос платформата сега се налага инсталирането на програмната библиотека GnuTLS.
32-битовите файлове за ARM платформите сега се компилират в режима Thumb-2, по аналогия с Windows. За зареждането на тези файлове се използва preloader
За FreeBSD е увеличен броят на запитванията на информация за системата от съвсем ниско ниво. Това е информация за състоянието на паметта, за нивото на заряд на акумулаторната батерия и други подобни.

Вградени приложения и софтуерни инструменти за разработчиците

В помощната програма reg.exe е добавена поддръжката както на 32, така и на 64-битови значения на системния регистър.
В програмата WineDump е добавена поддръжката на метаданните на Windows и сега се показва детайлна информация за CodeView записите.
В дебъгера Wine Debugger (winedbg) е реализирана възможността за настройка на 32-битови процеси в 64-битовия дебъгер.
В компилатора IDL (widl) е добавена възможността за зареждане на библиотеките, интегрирани в РЕ файловете, осигурена е поддръжката на специфичните за WinRT атрибути и конструкции.

Други

Имената на всички типови директории в потребителската среда (Windows Shell) вече използват схемата, която бе въведа в операционната система Windows Vista. Сега всместо директорията My Documents се създава, а данните се съхраняват в директорията AppData
В софтуерния слой за OpenCL библиотеката е добавена поддръжката на OpenCL 1.2 спецификацията.
В драйвера WinSpool е добавена поддръжката на различни размери на страниците при тяхното извеждане на печат
Добавена е началната поддръжка на MSDASQL, провайдъра на Microsoft OLE DB за ODBC драйверите
Енджинът Wine Mono с реализацията на .NET е обновен до версия 7.0.0.
Unicode данните са обновени до спецификацията Unicode 14
В директорията със сорс кодовете са вградени програмните библиотеки Faudio, GSM, LCMS2, LibJPEG, LibJXR, LibMPG123, LibPng, LibTiff, LibXml2, LibXslt и Zlib, кото се използват в РЕ формата.

https://www.kaldata.com/

HatshepsutTopic starter

Излезе Linux дистрибуцията Deepin 20.5 със собствена графична среда


Излезе Linux дистрибуцията Deepin 20.5, базирана на пакетната база на Debian 10, но със своята собствена десктоп графична среда Deepin Desktop Environment (DDE), включваща около 40 потребителски приложения, сред които музикалния плеър DMusic, видео плеъра DMovie, системата за обмен на съобщения DTalk, инсталатор и така нареченият център за инсталиране и деинсталиране на програми Deepin Software Center. Проектът е основан от група китайски разработчици, но сега това е международен проект. Софтуерът се разпространява под GPLv3 лиценза, а големината на дисковия ISO образ е 3 GB (amd64).

Компонентите на десктоп средата и на приложенията са създадени с помощта на програмните езици C/C++ (Qt5) и Go. Ключова особеност на графичната среда на Deepin е таскбарът, който поддържа няколко режима на работа. В класическия режим се осъществява явно отделяне на отворените програмни прозорци и предлаганите най-често използвани приложения. Ефективният режим по нещо напомня Unity със смесването на иконките на стартираните програми, късите пътища до най-често използваните приложения и управляващи аплети за настройка на яркостта, силата на звука, часовника и т.н.

Основни нововъведения и промени

Добавена е поддръжката на отключване на екрана при логване в системата чрез биометрична идентификация на базата разпознаване на лицето. Налични са и съответните настройки за разпознаването
В каталога с приложенията  (App Store)  е добавена функция за изпращане на отзиви и искане на обновявания. Има възможност за изпращане на съобщения до разработчиците за открити проблеми. Вече се поддържат жестове при устройствата със сензорни екрани



Подобрено е търсенето в приложението Grand Search



Linux ядрото е обновено до версия 5.15.24

https://www.kaldata.com/

HatshepsutTopic starter

Излезе Linux дистрибуцията Ubuntu 22.04 LTS

На 21-ви април излезе Linux дистрибуцията Ubuntu 22.04 LTS с кодово име Jammy Jellyfish, което приблизително може да бъде преведено като ,,Късметлийска медуза". В официалния сайт на проекта (releases.ubuntu.com/22.04), са налични дискови ISO образи за Ubuntu, Ubuntu Server, Lubuntu, Kubuntu, Ubuntu Mate, Ubuntu Budgie, Ubuntu Studio, Xubuntu и UbuntuKylin (версията за Китай).

LTS означава дългосрочна поддръжка, което означава, че Ubuntu 22.04 LTS ще се поддържа през следващите 5 години, през които ще получава новите версии на Linux ядрото, а обновяванията по безопасността ще излизат до 21.04.2032 година в рамките на програмата Extended Security Maintenance.

Gnome 42


Десктоп средата е обновена до Gnome 42, в която са добавени общи за целия десктоп промени в стила на интерфейса, но по-важното е, че е направена оптимизация на производителността на GNOME Shell. Когато се натисне бутона PrintScreen се създава екранна снимка на целия екран, скрийншот на избрана част от екрана или на отделен програмен прозорец. За да се запази целостта на дизайна и стабилността на потребителската среда, в Ubuntu 22.04 са оставени и версиите на някои приложения от GNOME 41 (това са предимно приложения, прехвърлени към GNOME 42 базирани на GTK 4 и libadwaita). За повечето конфигурации по подразбиране се се използва десктоп сесия, базирана на протокола Wayland, но при логване в системата има възможност за преминаване към X-сървъра.

Новият Dock

Когато Ubuntu се прехвърли от своята собствена десктоп среда Unity към Gnome, наложи се създаването на допълнителна обвивка над Gnome, която вярна на своите корени, имитира Unity. Стандартният Dock панел на Gnome изглежда доста по зле от таскбара на Unity. И още, докато Unity заема лявата част на екрана, а при Gnome той е плаващ.

От Ubuntu 22.04 LTS се използва Dock, който повече прилича на Gnome, отколкото на Unity.

Акцентни цветове и тъмен режим


Android 12 изглежда промени играта от гледна точка на персонализацията с въвеждането на дизайна Material You. Този дизайнерски език дава възможност на потребителския интерфейс на цялото устройство да използва акцентни цветове, съответстващи на използваните тапети.

Но сега и потребителските интерфейси на десктоп компютрите също започнаха да копират тези похвати. Ubuntu 22.04 LTS  вече има нов параметър в раздела за настройка на външния вид, който дава възможност за избор на цветовия шаблон, който ще се използва в цялата операционна система. Има възможност за избор на 10 стила.

Новият инструмент за правене на скрийншоти


Интерфейсът на програмата за правене на скрийншоти е станал по-елегантен по-функционален в сравнение със своя предшественик.

Подобрена поддръжка на Raspberry Pi


Дистрибуцията Ubuntu 20.04 се поддържаше от моделите Raspberry Pi с 8 GB оперативна памет и частично с 4 GB. Новата версия Ubuntu 22.04 LTS може да работи на Raspberry Pi само с 2 GB RAM. За да е възможно това разработчиците са направили редица оптимизации.

Добавена е поддръжката на светодиодните матрици Pimoroni Unicorn HAT и на сензорните екрани DSI. За платката Raspberry Pi Compute е добавена помощната програма rpiboot. За предварителна настройка на стартиращия образ е добавена програмата imager (пакетът rpi-imager).

Поддръжка на RDP протокола

Една от великолепните възможности за системните администратори, както и за по-напредналите потребители е интегрираната директно в операционната система поддръжка на RDP (Remote Desktop Protocol) протокола. Причината е, че в десктоп средата GNOME 42 разработчиците са спрели да използват VNC по подразбиране и сега се използва вграденият в дистрибуцията RDP протокол. В бета версията възможностите на RDP бяха орязани заради открит бъг, но сега всичко е наред и RDP работи пълноценно.

Други промени

Обновени са версиите на стандартните приложения и пакети. Ето кои са някои от тях:

OpenSSL 3.0
Ruby 3.0
Python 3.10
PHP 8.1
GCC 11.2.0
MySQL 8.0.28
PostgreSQL 14.2
Mozilla Firefox 99.0
Golang 1.18
LibreOffice 7.3
PulseAudio 16

Да допълним, че Ubuntu 22.04 се базира на Linux ядрото версия 5.15. От другите нововъведения можем да отбележим използваната по подразбиране файлова система Ext4, новия NTFS3 драйвер, интегрирания директно в системата SMB сървър, поддръжката на най-новия хардуер, подобрената производителност, поддръжката на системата върху чипа Apple M1 и обновяването на повечето драйвери.

В Ubuntu Studio са обновени версиите: Blender 3.0.1, KDEnlive 21.12.3, Krita 5.0.2, Gimp 2.10.24, Ardour 6.9, Scribus 1.5.7, Darktable 3.6.0, Inkscape 1.1.2, Carla 2.4.2, Studio Controls 2.3.0, OBS Studio 27.2.3, MyPaint 2.0.1

В Kubuntu се използва десктоп средата KDE Plasma 5.24.3 плюс комплекта приложения KDE Gear 21.12.3


В Ubuntu MATE десктоп средата MATE е версия 1.26.1. Използва се темата Yaru, позната от Ubuntu Desktop, само че тук е специално адаптирана за работа в MATE. Към стандартния комплект приложения са добавени новите GNOME Clocks, Maps и Weather.


В Ubuntu Budgie се използва новата графична десктоп среда Budgie 10.6. Обновени са аплетите.


Във версията Lubuntu продължава да се използва графичната среда LXQt 0.17.

Подобно на всички предишни версии на Ubuntu, и в тази промените не са особено много в сравнение с предишната компилация. Само че това е версия с дългосрочна поддръжка, която ще продължи през следващите няколко години. В това е основният смисъл на новата дистрибуция, към която навярно много потребители ще решат да преминат.

https://www.kaldata.com/

HatshepsutTopic starter

Излезе Linux ядрото версия 5.18: нововъведения и промени


Два месеца след излизането на предишния Linux Kernek Линус Торвалдс представи Linux ядрото версия 5.18. Сред по-характерните промени можем да изброим изчистването на остарялата функционалност, обявената за остаряла файлова система Reiserfs, реализацията на задаването на събития за трасиране на потребителските процеси, добавена е поддръжката на механизма за блокиране работата на експлойта Intel IBT, включен е режимът за регистриране на препълването на буфера при използването на функцията memcpy(), добавен е механизъм за проследяване на извикванията на функцията fprobe, повишена е производителността на някои програми при използването на процесори AMD Zen, одобрено е приемането на C11 стандарта и други.

В новата версия са направени 16206 промени от 2127 разработчици. Размерът на пача е 108 MB, като промените са засегнали 14235 файла. Добавени са нови 1340982 реда сорс код, а 593836 реда са премахнати.

Промени в поддръжката на хардуера



Сред основните промени в Linux 5.18 е добавената поддръжка на чиповете  Intel Alderlake N и на дискретните видеокарти  Intel DG2-G12 (Arc Alchemist)
Добавена е поддръжката на редица други чипове, включително RM SoС Qualcomm Snapdragon 625/632, Samsung Exynos 850, Samsung Exynos 7885, Airoha EN7523, Mediatek mt6582, Microchip Lan966, Renesas RZ/G2LC, RZ/V2L, Tesla FSD, TI K3/AM62 и i.MXRTxxxx
Добавена е поддръжката на следните ARM устройства и едноплаткови компютри: Broadcom (Raspberry Pi Zero 2 W), Qualcomm (Google Herobrine R1 Chromebook, SHIFT6mq, Samsung Galaxy Book2), Rockchip (Pine64 PineNote, Bananapi-R2-Pro, STM32 Emtrion emSBS, Samsung Galaxy Tab S, Prestigio PMT5008 3G tablet), Allwinner (A20-Marsboard), Amlogic (Amediatek X96-AIR, CYX A95XF3-AIR, Haochuangy H96-Max, Amlogic AQ222 и OSMC Vero 4K+), Aspeed (Quanta S6Q, ASRock ROMED8HM3), Marvell MVEBU/Armada (Ctera C200 V1 и V2 NAS), Mstar (DongShanPiOne, Miyoo Mini), NXP i.MX (Protonic PRT8MM, emCON-MX8M Mini, Toradex Verdin, Gateworks GW7903)
Вече е налична поддръжката на звуковите системи и кодеци AMD PDM, Atmel PDMC, Awinic AW8738, i.MX TLV320AIC31xx, Intel CS35L41, ESSX8336, Mediatek MT8181, nVidia Tegra234, Qualcomm SC7280, Renesas RZ/V2L, Texas Instruments TAS585M
В драйвера amdgpu по подразбиране е включена технологията за адаптивна синхронизация на кадровата честота FreeSync. Тя дава възможност за автоматично коригиране честотата на видеото, като по този начин се избягват характерните изкривявания при бързите движения в компютърните игри и при гледането на екшън видеа

Виртуализация и безопасност



Един от най-важните моменти е добавянето на механизма за защита на на потока от процесорни команди Intel IBT (Indirect Branch Tracking). Този механизъм не позволява на хакерите да използват ориентирано към връщане програмиране (ROP, Return-Oriented Programming)
Добавена е по-строга проверка на границите на буферите в различните функции, включително memcpy(), memmove() и memset(). Тя обикновено се изпълнява при компилирането при включването на режима CONFIG_FORTIFY_SOURCE. Тя блокира всички препълвания на буфера в ядрото, свързани с memcpy(), регистрирани и описани през последните три години
За архитектурата ARM64 е добавена поддръжката на новия алгоритъм QARMA3 за идентификация на указателите, който е по-бърз от алгоритъма QARMA и осигурява значително по-добра защита. Тази технология дава възможност за използването на специализираните ARM64 инструкции за проверка на адресите за завръщане, което става с помощта на цифрови подписи, които се съхраняват в неизползваните горни битове на самия указател
В устройството virtio-crypto е добавена поддръжката на криптиране с използването на RSA алгоритъма
Добавена е втората част на кода на обновяването реализацията на генератора на псевдослучайни числа RDRAND. Именно той е отговорен за нормалната работа на устройствата  /dev/random и /dev/urandom
Добавено е ново хранилище за ключове (keyring) с име machine. То съдържа криптиращите ключове на собственика на системата (MOK, Machine Owner Keys), които се поддържат от shim зареждането. Тези ключове се използват за завършване на цифровия подпис на компонентите на Linux ядрото, които се зареждат на етапа веднага след началното зареждане
Друга важна промяна е спирането поддръжката на асиметричните затворени ключове за TPM,  които бяха предложени и се използваха в старата версия на TPM. Те имат проблеми с безопасността, а и не станаха популярни.

Файлови системи вход/изход



Във файловата система Btrfs е добавена поддръжката на компресирани данни при изпълняване на операции от рода на send и receive. Сега вече приложенията, които използват тези извиквания могат да прехвърлят компресираните данни без да се налага междинна декомпресия. И още, при Btrfs значително е подобрена производителността на fsync
В режима Direct I/O е добавена възможност за достъп до криптираните файлове при режим scrypt inline криптиране
В NFS сървъра по подразбиране е включена поддръжката на протокола NFSv3. Към днешен ден именно той се разглежда като версията по подразбиране в NFS. Poddryvkata na NFSv2 явно ще бъде прекратена
Друга характерна промяна е отбелязването на файловата система ReiserFS като остаряла, което означава, че тя може да бъде премахната през 2025-та година
В EXT4 е повишена производителността на режима fast_commit и е увеличена мащабируемостта

Памет и процеси



Стартиран е процесът за интегрирането в ядрото на набора пачове, които дават възможност за изключително голямо намаляване на времето за прекомпилиране на Linux ядрото. Това става преди всичко благодарение на тоталното преструктуриране йерархията на заглавните файлове и намаляването на броя на кръстосаните зависимости. В новата версия на Linux Kernel са добавени пачовете, оптимизиращи структурата на заглавните файлове на kernel/sched. Резултатите говорят сами за себе си – консумацията на процесорни ресурси при компилирането на kernel/sched/ кода е намаляла с 61%, а времето на компилиране е намаляло с 3,9% – от 2,95 на 2,84 секунди
Увеличена е производителността на планираните процеси при компютри с процесори на AMD с архитектура Zen
Добавен е механизъм за проследяване извикването на функциите – fprobe
Премахната е и е спряна поддръжката на старите ARM процесори (ARMv4 и ARMv5), които нямат блок за управление на паметта (MMU). Оставена е поддръжката на ARMv7-M чиповете без MMU
Премахната е поддръжката на RISC-подобната архитектура NDS32, която преди време се използваше в процесорите на компанията Andes Technologies
Вече се поддържа механизма Intel HFI (Hardware Feedback Interface), даващ възможност на оборудването да прехвърля към Linux ядрото информация за текущата производителност и енергийна ефективност на всеки CPU
Добавена е реализацията на специализиран драйвер за механизма Intel SDSi (Software-Defined Silicon), който дава възможност за управление на допълнителните възможности на процесорите на Intel
Добавен е драйверът amd_hsmp за поддръжка на интерфейса MD HSMP (Host System Management Port). Той дава възможност за управление на процесорите чрез комплекта регистри в сървърните процесори AMD EPYC

Мрежова подсистема

Ускорен е процесът за премахване на мрежовите пространства от имена. Това е важно за големите системи с огромен трафик
Продължава работата по интеграцията на мрежовия стек на възможности за проследяването на отхвърлените мрежови пакети
Добавена е реализацията на свързване на различни портове като реализация на мрежови мостове. В този случай потребителят може да пренасочи трафика през порта единствено през разрешения MAC адрес
В подсистемата  XDP (eXpress Data Path) е добавена поддръжката на фрагментирани пакети , които се поместват в няколко буфера



Едновременно с това латиноамериканският Фонд за отворен и свободен софтуер предложи версия на изцяло свободно ядро –  Linux-libre 5.18-gnu, което е изцяло изчистено от каквито и да било елементи, модули, части от фърмуери и драйвери, които съдържат несвободни компоненти или участъци от код, областта на използване на които е ограничена от производителя. В новата версия са премахнати драйверите за панелите MIPI DBI, VPU Amphion, WiFi MediaTek MT7986 WMAC, Mediatek MT7921U (USB) и Realtek 8852a/8852c, за аудио чиповете  Intel AVS и Texas Instruments TAS5805M. Премахнати са и DTS файловете за различните системи върху чипа на Qualcomm с процесорни ядра, базирани на архитектурата AArch64. Изчистени са блобовете в драйверите и подсистемите с AMD GPU, MediaTek MT7915, Silicon Labs WF200+ WiFi, Mellanox Spectru Ethernet, Realtek rtw8852c, Qualcomm Q6V5, Wolfson ADSP, MediaTek HCI UART. 

https://www.kaldata.com/

Similar topics (1)