• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 

The best topic

*

Публикации: 13
Total votes: : 2

Последни публикации: 29 Октомври 2022, 06:17:26
Re: Най-великите империи от Hatshepsut

  • Тема за птици 5 0 5 1

Тема за птици

Започната от Hatshepsut, 18 Септември 2021, 21:00:07

0 Потребители и 1 гост преглеждат тази тема.

HatshepsutTopic starter

Зеленоглава неразделка


Зеленоглавата неразделка (Agapornis swindernianus) е вид птица от семейство Папагалови (Psittaculidae). Видът е незастрашен от изчезване.

Разпространен е в Камерун, Централноафриканска република, Демократична република Конго, Република Конго, Кот д'Ивоар, Екваториална Гвинея, Габон, Гана, Либерия и Уганда.


13.5 см дълги. Преобладаващо зелени, кафяв гердан, който потъмнява до черно зад врата, тъмно сив/черен клюн.


Зеленоглава неразделка - илюстрация от 19-ти век

https://bg.wikipedia.org/wiki/Зеленоглава неразделка


За съжаление, не успях да намеря нито един видеоклип с този вид папагали  :rolleyes:

HatshepsutTopic starter

Синьокрил папагал


Синьокрилият папагал (Neophema chrysostoma) е вид птица от семейство Папагалови (Psittaculidae).

Видът е разпространен в Австралия, а също и на о-в Тасмания.


На дължина достига 23 см, като опашката му е 11 см.

Обитава савани, дюни, гористи местности, блата и градини. Храни се основно със семена, плодове и насекоми.

Видът е уязвим и застрашен от изчезване.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Neophema_chrysostoma

https://ru.wikipedia.org/wiki/Синекрылый травяной попугайчик




Blue Winged Parrot ( Neophema chrysostoma ) HD Video Clip 1/1 Tim Sigga ABVC

HatshepsutTopic starter

Папагал Neophema elegans


Neophema elegans е вид птица от семейство Папагалови (Psittaculidae). Видът е незастрашен от изчезване.

Разпространен е в Австралия.


Разпространение на Neophema elegans

На дължина достига 22-23 см.
Обитава открити пространства и редки гори с тревиста растителност. Храни се предимно със семена на тревисти растения, а също с плодове на питомни и диви растения.

Гнезди веднъж годишно от август до октомври. За гнездо използват дупки в дървета или пънове. Снася 4-5 яйца в люпилото. Мъти само женската, а мъжкият я храни веднъж дневно. Инкубацията трае 19-21 дни. Малките напускат гнездото на възраст 32-35 дни, но родителите им ги хранят още 10-12 дни. В плен живеят до 12 години.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Neophema_elegans

https://ru.wikipedia.org/wiki/Украшенный травяной попугайчик



Elegant Parrot Neophema Elegans

HatshepsutTopic starter

Скален папагал


Скалният папагал (Neophema petrophila) е вид птица от семейство Папагалови (Psittaculidae).

Видът е разпространен в Австралия.


Ареал на разпространение на скалния папагал

На дължина достига 21-22см. Обитава брегове на реки, мангрови гори, лагуни и скалисти райони. Трудно забележима птица в гъстата тревиста растителност, лети само на кратки разстояния.
За гнезда им служат дупки по скалистите брегове.


Двойка скални папагали

Има два подвида: Neophema petrophila petrophila и Neophema petrophila zietzi


Скален папагал от подвид Neophema petrophila zietzi

https://bg.wikipedia.org/wiki/Neophema_petrophila

https://ru.wikipedia.org/wiki/Скальный травяной попугайчик



rock parrot

HatshepsutTopic starter

Оранжевокоремно треварче


Оранжевокоремно треварче (Neophema chrysogaster) е вид птица от семейство папагалови (Psittaculidae). Видът е критично застрашен от изчезване.

Разпространен е в Австралия.


На дължина достига 20см. Обитава крайбрежни райони с ниска растителност, ливади, блата, лагуни, а също и слънчогледови полета.
Прави гнезда през ноември-декември в дупки на евкалиптови дървета. Снася 4-6 яйца. Инкубацията трае 21 дни, а на 38 дни малките напускат гнездото.

Много рядък вид, в началото на 90-те години на миналия век е имало около 200 екземпляра.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Оранжевокоремно треварче

https://ru.wikipedia.org/wiki/Золотистобрюхий травяной попугайчик



Orange-bellied Parrots call Werribee home

HatshepsutTopic starter

#470
Тюркоазен папагал


Тюркоазен папагал (мъжки)

Тюркоазеният папагал (Neophema pulchella) е птица от семейство Папагалови.

На дължина достига 22см, а опашката е 11см. Оперението ма мъжките е по-ярко.


Тюркоазен папагал (женски)

Среща се в Южна Австралия, видът не е застрашен от изчезване.


Ареал на разпространение на Тюркоазен папагал

Обитава полустепни пространства с богата тревиста растителност. Храни се със семената на диви треви. Лети бързо и добре, бързо и ловко се придвижва и по земята.

Гнезди по дупки на дървета и пънове, като същинското гнездо често се намира на повече от метър от входа на дупката. Снася от 4 до 8 яйца. Мъти само женската в продължение на 18-20 дни, като мъжкият през това време я храни. Малките напускат гнездото на възраст 25-28 дни, но родителите им ги хранят още 2-3 седмици.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Лазурный травяной попугайчик



Turquoise Parrot (Neophema pulchella) | Glenrowan Tourist Park, Victoria (AUSTRALIA)

HatshepsutTopic starter

Червеногръд папагал


Червеногръд папагал (мъжки)

Neophema splendida е вид птица от семейство Папагалови (Psittaculidae).

Видът е разпространен в Австралия.


Червеногръд папагал (женски)

Обитава степи, савани и тревисти равнини. Срещат се и културни ландшавти - градини и ферми. Хранят се съ семената на треви. От април до август се движат на ята от 5 до 20 птици, а след това се разпръскват в търсене на места за гнедене.

Гнездата строят през ноември и декември най-вече в дупки на евкалиптови дървета. Снасят 4-6 яйца, които мъти само женската. Инкубацията трае 19-21 дни, а малките напускат гнездото на 35-38 дневна възраст. Родителите им ги хранят още 1-2 седмици.

В природата се среща изключително рядко. В Австралия е защитен вид.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Neophema_splendida

https://ru.wikipedia.org/wiki/Красногрудый травяной попугайчик



Scarlet Chested Parrot (Neophema splendida) HD Video clip

HatshepsutTopic starter

Папагал на Бурк


Папагалът на Бурк (Neopsephotus bourkii) е вид птица от семейство Папагалови (Psittaculidae), единствен представител на род Neopsephotus.

Видът е разпространен в Австралия.


На дължина достига 22-23 см, а опашката е 11 см.
Обитава степите в Южна и Централна Австралия.

Гнезди в кухи стволове на дървета с вътрешен диаметър над 15см, а дълбочината на гнездото може да достигне 1 метър.
Снася 4-5 яйца. Инкубацията трае 18 дни, като мъти само женската. Малките напускат гнездото след 28-35 дни.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Neopsephotus_bourkii

https://ru.wikipedia.org/wiki/Розовобрюхий травяной попугайчик



Bourke's Parrot - [Neopsephotus bourkii] - Sturt National Park


Bourke's Parrot in the wild

HatshepsutTopic starter

Как совите откриват плячка, скрита дълбоко под снега?


Женска голяма сива сова се спуска върху снега във Финландия

Брадатата улулица (Strix nebulosa) вероятно използва умна стратегия, която ѝ помага да се насочва към малките гризачи през зимата, се казва в ново проучване.

Брадатите улулици могат да намерят и уловят полевки, скрити под почти 60 см сняг, пробивайки заледената повърхност с краката си, за да достигнат храната. Сега изследователите откриват улики за това как тези хищни птици използват звук, за да осъществяват този впечатляващ подвиг.

Новото проучване, публикувано в Proceedings of the Royal Society B, предполага, че улулиците кръжат над снега, за да локализират приглушени звуци, и че техните широки лица им помагат в тази задача.

,,Снегът е известен с това, че поглъща звука", казва ръководителят на изследването Кристофър Кларк, орнитолог от Калифорнийския университет, Ривърсайд, който провежда серия от експерименти за измерване на звука в Манитоба, Канада, по-рано тази година.

Преди това изследователите са смятали, че ловците се интересуват от ултразвуковите вибрации на гризачите. Но новите експерименти предполагат, че улулиците могат да улавят и по-ниски звуци, например тези, създавани от полевки, копаещи тунели под снега.

Въпреки че хората често си мислят, че ушите на улулиците са на върха на главите им, те всъщност са по-близо до центъра на лицето им, което пък е оградено от пръстен от отразяващи звука пера, насочени към ушите.

Колкото по-голям е лицевият диск на една улулица, толкова по-ниска е честотата на звука, който може да улови – а брадатата улулица, разпространена в цялото Северно полукълбо, има най-големия лицев диск сред всички представители на семейство Совови, казва Кларк.

Заснежено

През февруари 2022 г. Кларк и колегите му пътуват до горите на Манитоба и откриват седем новосъздадени от улулица дупки, която се гмурка в снега след плячката си.

До всяка дупка учените изкопават друга, където поставят говорител. Поради ниските температури (в един от дните температурата пада до минус 30°C) екипът трябва да се бори с техниката, която спира да работи заради студа. ,,Работата беше вълнуваща, в смисъл, че нещата се объркваха отново и отново заради времето", казва Кларк.

След това екипът използва акустична камера, която има набор от микрофони, за да записва различните шумове в околната среда. След това, от заровените високоговорители те пускат бял шум - високочестотен звук, и записи на ровеща се полевка - нискочестотен звук.

Екипът записва как дълбочината на високоговорителя влияе върху звуковите честоти. Например данните от акустичната камера разкриват, че докато голяма част от белия шум може да излезе до около 20 см сняг, само звуците с по-ниска честота могат да преминат през слой с дълбочина 50 см – и това са именно тези звуци, които улулиците могат да откриват.

Акустичен мираж

След това Кларк и колегите му изследват един труден ефект, с който птиците трябва да се борят - акустичният мираж.

Пътищата на звуковите вълни под снега се огъват, след като са се ударили в повърхността му. Освен ако птицата не е точно над плячката си, това огъване, наречено пречупване, кара мястото, от което изглежда, че идва звукът, да се различава от действителния му произход.

,,Това е същият проблем, който имаме, когато се опитваме да вземем неща под водата", казва Меган Гал, сензорен еколог от Vassar College в Poughkeepsie, Ню Йорк, която не участва в проучването.

Видео: Гледайте страхотния лов на брадата улулица във Финландия:


Chouette lapone en chasse - 🇫🇮 Lapinpöllö saalistaa - 🇬🇧 Great grey owl hunting (Strix nebulosa)

Данните от акустичната камера показват, че мястото, откъдето изглежда, че идва звукът зависи от височината на слушателя над снега, хоризонталното му разстояние до звука и дълбочината на звука.

Когато брадатите улулици ловуват, те са склонни да летят към плячката си, плъзгайки се над нея и след като са близо до полевка, кръжат над гризача до 10 секунди, казва Кларк. Това вероятно позволява на улулицата да се позиционира на място, което минимизира акустичния мираж.

,,Вероятно това е критичният момент за улулиците, в който определят къде е полевката чрез слушане", казва Кларк.

Безшумни удари

,,Това е фантастична първа стъпка в разбирането на това какво се случва със звука", казва Гал.

Но тя добавя, че има още какво да се научи, особено по отношение на представителите на семейство Совови. Бъдещи експерименти биха могли да изследват как хищните птици реагират на звуци, издавани изпод снежната покривка. Или учените биха могли дори да обучат птици да атакуват и да наблюдават дали тяхната точност по време на лов се променя, когато звуците се манипулират, казва Гал.

Херман Вагнер, пенсиониран невроетолог, който не участва в новата работа, отбелязва, че способността на совите да намират плячка на такава дълбочина е ,,забележителна".

Новото изследване, казва той, потвърждава, че брадатите улулици използват тишината в своя полза. Например, структурата на крилете им ги правят много тихи в полет, така че да не заглушават звуците на плячката си, казва Вагнер.

,,Това, което прави улулицата, е, че става повече или по-малко тиха, така че да може да чува много по-добре."

https://www.nationalgeographic.bg/a/kak-tazi-sova-otkriva-plyacka-skrita-dlboko-pod-snega

HatshepsutTopic starter

Нощен папагал


Нощен папагал - илюстрация от 1890г.

Нощен папагал (Pezoporus occidentalis) е вид птица от семейство Psittaculidae. Видът е застрашен от изчезване.

Разпространен е в Австралия.


Места на разпростанение на Нощен папагал след 1950г.

На дължина достига 24см. Населява сухи полупустини. Активен е нощно време. Обикновено лети на къси разстояния. С настъпването на нощта излиза да търси храна. Храни се предимно със семена на бодливи храсти.

Строи гнездата си в гъстите бодливи храсти на няколко сантиметра от земята. Женската снася до 5 яйца.


Този вид е бил многоброен през 19 век. Оценките за неговата популация в момента са противоречиви. Някои изследователи смятат, че папагалът е изчезнал в резултат на хищничество от кучета и котки, други, че популацията не е застрашена. За последно е открит от учени в отдалечена част на Куинсланд през 1990 г. Преди това през 1979 г. група учени от Музея на Южна Австралия наблюдават концентрация на птици в северната част на Южна Австралия. От 1937 г. видът е взет под закрила, включен е в Червената книга. През август 2015 г., след 18 месеца издирване в югозападен Куинсланд, Австралия, е бил заловен един жив екземпляр, маркиран и освободен за първи път от 25 години.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Нощен папагал

https://ru.wikipedia.org/wiki/Ночной попугай



The Night Parrot (Pezoporus occidentalis) rediscovered

HatshepsutTopic starter

Малинов папагал


Малиновият папагал (Prosopeia splendens) е вид птица от семейство Папагалови (Psittaculidae). Видът е световно застрашен, със статут Уязвим.

Видът е разпространен на о-в Кандаву (Фиджи).


Карта на о-в Кандаву, архипелаг Фиджи

Населява земи, градини и селскостопански ферми. Храни се със семена и плодове.

На дължина достига 45см.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Prosopeia_splendens

https://ru.wikipedia.org/wiki/Малиновый блестящий попугай




Prosopeia splendens

HatshepsutTopic starter

Папагал Prosopeia personata


Prosopeia personata е вид птица от семейство Папагалови (Psittaculidae). Видът е почти застрашен от изчезване.

Видът е разпространен на остров Вити-Леву (Фиджи).


Карта на архипелага Фиджи

Видът е едндемичен за този остров. Живее в горите - тропични, субтропични и мангрови. Храни се с плодове и семена на растения. Гнезди в дупки на дървета, снася по 2-3 яйца.


Prosopeia personata - илюстрация от 1848г.

На дължина достига 47см, тежи около 320 грама.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Prosopeia_personata

https://ru.wikipedia.org/wiki/Масковый блестящий попугай

https://en.wikipedia.org/wiki/Masked_shining_parrot




Masked Shining Parrot, Fiji.

HatshepsutTopic starter

Папагал Prosopeia tabuensis


Prosopeia tabuensis е вид птица от семейство Папагалови (Psittaculidae).

Видът е разпространен във Фиджи.


Храни се с плодове и семена на различни горски дървета.
Размножава се от май до октомври. Гнездата си строи в дупки по дървета и пънове. Снася 2-3 яйца. Инкубацията трае 25-34 дни. Малките напускат гнездото на възраст 7-9 седмици.


Prosopeia tabuensis - илюстрация от 1887г.

https://en.wikipedia.org/wiki/Maroon_shining_parrot




Wild Parrots of Fiji

HatshepsutTopic starter

Рогат папагал


Рогатият папагал (Eunymphicus cornutus) е вид птица от семейство Psittaculidae. Видът е световно застрашен, със статут Уязвим.

Разпространен е в Нова Каледония.


Нова Каледония на световната карта

На дължина достига 32 см.

Обитава гористи местности. Живее на двойки или малки групи.

Унищожението на старите гори и подмяната им с плантации от кокосови палми, както и лова от местното население са довели до силно намаление на числеността на този вид. Понастоящем се наброяват 1000-2500 екземпляра.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Рогат папагал

https://ru.wikipedia.org/wiki/Рогатый попугай



Modrolotka czubata -- Eunymphicus cornutus

HatshepsutTopic starter

Папагал Eunymphicus uvaeensis


Eunymphicus uvaeensis е вид птица от семейство Папагалови (Psittaculidae). Видът е застрашен от изчезване.

Видът е разпространен в Нова Каледония.


Разлика между Рогатия папагал (горе) и Eunymphicus uvaeensis (долу)

Видът е еднемичен за о-в Увеа в Нова Каледония. Предпочита субтропични гори, избягва кокосовите плантации и крайбрежната растителност. Птицата е активна рано сутрин и късно вечер, избягвайки горещите часове на деня. Храни се с разнообразна храна, като особено важни са плодовете на смокините.

Размножава се от август до януари. Гнездата си строи в естествени дупки по дърветата. Женската мъти три, по-рядко две яйца, в продължение на 21 дни. Малките напускат гнездото след около 6 седмици.

Видът е застрашен от изчезване, с много усилия популацията му е увеличена от 617 екземпляра през 1993г. до 2090 екземпляра през 2009г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Eunymphicus_uvaeensis

https://ru.wikipedia.org/wiki/Eunymphicus_uvaeensis



Close-up Ouvea Parakeet

Powered by EzPortal