Православни мъдрости

[Шишман]

КАК ДА РАЗБЕРА, ДАЛИ СЪМ БОЖИЙ ЧОВЕК?
🔸 ,,Истината е, че ние можем да узнаем дали сме Божии човеци или не — именно според нашето отношение към враговете ни. Защото според отношението ни към своите, е абсолютно невъзможно да разберем какви сме — Божии или отстъпници. Това е така, защото дори и хищните зверове се явяват най-грижливите родители. И крокодилите, и лъвовете, и змиите са твърде грижовни родители.
🔸 Затова, ние можем да познаем в действителност какъв е даден човек (Божий или дяволов), само според неговото отношение към враговете му. Към онези хора, които му вършат злини и неприятности.
🔸 Точно тук истинските християни имат принципиално различие спрямо останалите хора. Ние всеки ден се молим за обиждащите ни, за проклинащите ни, за тези, които ни правят зло. Ние ги благославяме и се стремим да ги обичаме".
☦️  Протоиерей Олег Стеняев

[Шишман]

[Шишман]

[Шишман]

- Отче, на какво се дължи недоволството и ропотът,
и как може да се избегне?
- Дължи се на черногледството и песимизма,
 а със славословието човек го отхвърля от себе си.
Недоволството ражда недоволство, а славословието -
славословие. Когато човек не се оплаква за някое затруднение,
което го е споходило, но прославя Бога, тогава дяволът се
пръска от яд и отива при някой друг, който се оплаква и
недоволства, за да обърка още повече живота му.
Защото колкото повече човек недоволства, толкова
повече съсипва себе си.
Някои пъти дангалакът ни ограбва и ни довежда до такова
състояние, когато нищо не ни радва. А човек може за всичко
да се радва духовно, да славослови и да има Божието
благословение. Ето, познавам едного на
Света Гора, който, ако завали и му кажеш:
"Пак вали", започва: "Да, постоянно вали, ще изгнием от
толкова влага". Ако след малко дъждът спре и му кажеш:
"Е, не валя много", казва: "Ами да, та дъжд ли беше това?
Ще изсъхне земята..." И не можеш да кажеш, че не е добре
с ума си, но просто е свикнал да роптае. Уж е умен, а
мисли като безумен!
Недоволството и ропотът донасят проклятие.
Все едно човек сам проклина себе си, след което идва Божият
 гняв. В Епир познавах двама земеделци. Единият беше глава
на семейството, имаше една-две нивички и поверяваше
всичко в Божите ръце. Трудеше се колкото може, без да
чувства душевен смут. "Ще направя каквото успея",
 казваше си. Понякога някои снопи му изгниваха
поради дъжда, понеже не успяваше да ги прибере, други му
разпръсваше вятърът и въпреки това за всичко казваше: "Слава Богу", и всичко му вървеше добре. Другият имаше
много ниви, крави и т.н., а нямаше и деца. Но когато някой
го попиташе:
"Как я караш?", отговаряше: "Остави се, по-добре не питай".
Никога не казваше "Слава Богу", винаги недоволстваше.
И да видите, постоянно я крава ще му умре, я нещо друго ще му се случи. Всичко имаше,
но нямаше успех.
Затова казвам, че славословието е велико нещо. От нас зависи дали ще вкусим от благословиите, които Бог ни дава. Как обаче да ги вкусим, след като Бог ни дава например банан, а ние мислим колко по-хубави неща
яде еди-кой си богаташ? Колко хора ядат само гол сухар, но ден и нощ славословят Бога и се насищат с небесна сладост! Такива хора придобиват духовна чувствителност и разпознават Божиите милувки. Ние не
ги чувстваме, понеже сърцата ни са хванали кора и не сме доволни от нищо. Не разбираме, че щастието е във вечността, а не в суетата. 
СТАРЕЦЪТ ПАИСИЙ ОТ СВЕТА ГОРА

[Шишман]

     
"А Иисус отиде на Елеонската планина. И на заранта пак дойде в храма, и всичкият народ дохождаше при Него. А Той седна и ги поучаваше.
Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред, рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство; а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш?
Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват.
А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание.
А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея. И пак се наведе надолу и пишеше по земята.
А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Иисус сам и жената, която стоеше насред.
Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус ѝ рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди?
Тя отговори: никой, Господи! Иисус ѝ рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши".
(Иоан 8:1-11)
Какво писал Господ в прахта? Евангелистът премълчал това и не го записал. Това било прекалено отвратително и гнусно, за да бъде записано в Книгата на Радостта. Но останало то в Преданието, и било страшно. Господ написал нещо неочаквано и поразително за старейшините, обвинителите на жената-грешница. С пръст по земята откривал Той техните тайни беззакония. Защото тези ловци на чужди грехове били искусни в скриването на собствените. Но напразно е да скирваш каквото и да било от очите на Всевиждащия.
Мешулам похитил църковните драгоценности – написал пръста Господен на земята;
Ашер извършил прелюбодеяние с жената на своя брат;
Шалум се заклел лъжливо;
Елед ударил своя баща;
Амарих присвоил имуществото на вдовици;
Меррари извършил содомски грях;
Иоел се поклонил на идолите.
И така поред писал върху пръстта страшният пръст на Преведния Съдия. А тези, за които се отнасяло това, наклонени, четели с неизразим ужас. От страх треперели. Не смеели един другиго да се погледнат в очите. Повече и не помислили за жената-грешница. Мислили само за себе си и за своята смърт, която била написана в пръстта.
Нито един език вече не могъл да се обърне, за да произнесе този неприятен и лукав въпрос: "Ти какво казваш?". Господ, не казал нищо. Това, което било така кално, заслужавало единствено да бъде написано на калната земя."
св. Николай Велимирович         

[Шишман]

[Шишман]

   ,,Никой не трябва да оправдава своята раздразнителност с каквато и да била болест, защото раздразнителността произхожда само и единствено от гордостта."
☦️ Преподобни Амвросий Оптински

[Шишман]

upload photos

[Шишман]

[Шишман]

[Шишман]

[Шишман]

       ,,Нуждаех се от непостижимо високия идеал на вярата... И когато се заех с Евангелието, което не бях чел досега (а бях вече на 38 години), намерих за себе си този идеал. Аз искрено вярвам в учението на Христа Спасителя. Всеки християнин е длъжен, смело и без да се съобразява с каквито и да било исторически изследвания да утвърждава, че за никой от смъртните не е възможно и да помисли, камо ли да достигне до такава висота на нравствено чувство в живота си, което се съдържа в Христовото учение; и да не почувства, че то не е от този свят."
 Николай Пирогов (1810-1881), руски хирург                 

[Шишман]

[Шишман]

[Шишман]

    Вместо да роптаете срещу Бога, че не ви дава това, което искате, по-добре Му благодарете, че не ви дава това, което сте заслужили.
Св. Иоан Златоуст