В предишните ми постинги не са обосновах добре (даже много зле), но ето ви една, над която е добре да размишлявате статистика:

IQ-то само по себе си не определя на 100% успеха и заплатата на някого в живота, но е доста добър показател, може би един от най-добрите. Все пак човекът, за когото се е стартирала темата, е прав (това не означава, че негрите трябва да се дискриминират), но просто пробвах да се аргументирам защо не всичко е гени и биология. Той също го потвърждава в някои от интервютата, които му взимат, а вие не сте ги засягали.

Цитат на: Шишман - 24 Октомври 2022, 10:49:12Живеем във векът на интернет. Пишеш в някоя търсачка и ти излизат заглавията.

Книгите, които потвърждават твоята теза са зле написани и нямат добра обосновка.

Прекрасна статия за "юдеоболшевизма".

Нямаше отделна тема за юдеоболшевизма и конспирациите за евреите, затова пиша тук.

Внимание! Не се препоръчва за хора със слаби националсоциалистки сърчица.

Ще си позволя да напиша какво е казал Семьон Маркович Диманщайн (представител на Евсекция - еврейската секция в КПСС) - "Когато Октомврийската революция избухна, еврейските работници останаха напълно равнодушни, а голяма част от тях дори бяха против революцията. Революцията не стигна до еврейската улица. Всичко остана както преди."

Приятно четене!

Източник: https://vivare.substack.com/p/judeo-bolshevism

Писателят на статията и десният прогресивист UBERSOY имат клип за еврейското IQ, а последният  за асимилиацията на евреите в западните общества. Приятно гледане!



Важно уточнение! И двамата контен криейтъри са расови реалисти и националисти. Прави ми впечатление, че много расисти, например във форума "stormfront" се определят за "расови реалисти", но стане ли дума за юдеите, започва да се сипе огън и жупел по техен адрес. Доста жалко... Защото да си расов реалист означава да приемаш, че расите са биологичен конструкт, подлежащ на еволюцията. Преди спорехме за негрите и тяхното IQ, но се изпуска темата за високото ашкеназко IQ, което се потвърждава от всички тестове за интелигентност. Не можем да говорим за негрите, латиносите и азиатците, а за евреите да си затваряме очите. Това са фактите, свиквайте. Расовите реалисти, които са в академичната сфера отдавна са наясно с интелекта на ашкеназките евреи и тяхното General Factor of Personality, без което нямаше да се така диспропорционално изявени в някои професии.

"Едно гигантско за нашите мащаби творчество, споило в себе си и брьогеловското прозрение, и космическото внушение на Ван Гог, с овчата миризма на брезовските баири, извезано върху шаяка на каракачанските кервани и нестинарските хора, многовековния опит на европейското изобразително изкуство с родната традиция. Това стори Златю Бояджиев за този пусти български народ, дето все се приобщава при някоя цивилизация и все държи за своето."

Тези думи принадлежат на художника Иван Киров, изречени по повод 100-годишнината от рождението на един от най-автентичните български художници.

Роден на 22 октомври през 1903 година в с.Брезово, Пловдивско, Златю завършва Художествена академия в София през 1932 г., в класа на Ц. Тодоров. Рисува портрети, композиции из селския бит и пейзажи предимно от Пловдив и околностите му.

За Златю Бояджиев казват, че това е един от най-оригиналните български художници със силно изявена индивидуалност. По живописна трактовка, колорит и емоционално съдържание неговото творчество се дели на два периода - до парализата му и след нея, когато е принуден да рисува с лявата ръка.

През втория период той се очертава като художник с още по-самобитен и експресивен живописен език. Картините Дете, Нощна паша, Стадо говеда, Бачково, изложени в различни зали, са едни от най-характерните и ценни произведения на автора.

Днес картини на Златю Бояджиев се съхраняват във фондовете на Националната художествена галерия, галерии в страната и Европа и частни колекции. Най-голямата колекция на негови творби се намира в любимия му град Пловдив.

https://faktor.bg/bg/articles/47-godini-ot-smartta-na-zlaten-zlatyu-preotkril-balgariya-v-kartinite-si

В битката срещу монголите, започнала през есента на 1219 г., Шах Мохамед е напълно провален и страхливо се оттегля. Неговият син и наследник, последният Хорезмшах Джалал ад-Дин Манкбурни (1221-1231), с цялата си енергия, не могъл да направи нещо съществено срещу враговете и накрая избягал към Инд (1221).

Монголите безмилостно опустошават владенията му, преминават в опустошителен поток през Мидия, Азербайджан и Кавказ до Русия и през 1224 г. отново опустошават Персия от Хорасан. След заминаването им остават непокътнати само южните провинции: Хорезмшах Керман и Атабек Фарс, които доброволно се подчиняват на монголите, както и държавата на халифа.

Керман се отделя от Джалал ад-Дин (династията на Керман Кара-Китай, 1226-1306), но от друга страна, той взема част от Хузистан от халиф ан-Насир и Азербайджан и Аран от Илдегизидите (1225 г.). Оттук той воюва първо със своите съседи, след това с новонахлулите (1228) монголи на хан Угедей; през 1231 г., бягайки от тях, той пада в ръцете на кюрдите и е убит.

Азербайджан се подчинява на монголите или по-скоро на анархията, тъй като в самия Каракорум се водят династични спорове. През 1253 г. новият велик хан Мунке (1251-1259) изпраща своя брат Хулагу с армия от 50-60 хиляди, за да завърши завладяването на региона. На първо място, за удоволствие на персите, иранските исмаилити-низари били унищожени (1256 г.) след превземането на техните крепости, включително Аламут; за злорадство на шиитите Багдадският халифат също е разрушен, Багдад е опожарен и последният халиф, ал-Мустасим, е убит (1258 г.). От Багдад Хулагу отива в Азербайджан и прави Мерадж своя столица.

Наследникът на Мунке - Хубилай (1260-1294) дава на Хулагу титлата "илхан" (владетел на народите), като по този начин всъщност признава неговата независимост. С Хулагу (ум. 1265 г.) династията на Хулагуид Илхан започва в Персия. Под тяхно пряко управление са били Ирански Азербайджан, Персийски Ирак, Арабски Ирак; в Хорасан имали управител; полунезависими са били куртидите в Херат, кара-китаите в Керман (до 1306 г.), самаридите-атабеки от Фарс (до 1264 г.), атабеките от Луристан и дребните владетели на Гилан, Ширван, Армения и Месопотамия. Емблематичните селджуки също са били подчинени на Хулагуидите.

При Гайхату (1291-1295) се отбелязва асимилацията на монголите с персите; той е известен и с неуспешното си въвеждане на книжни пари (чау). Газан (1295-1304) приел исляма с цялата армия и като истински вярващ отказал дори номинално да признае върховната власт на великия "езически" хан. Олджейту (Muhammad Khudabande) (1304-1316), първият от владетелите на цяла Персия (Буидите притежават само част от нея) - приема шиизма. Под управлението на неговия син Абу Саид (1316-1335), който се възкачи на престола в млада възраст, своеволието на управителите и командирите предизвика разпадането на държавата Илхан на много малки владения (Кавказка Албания, Ирак, Фарс, Язд, Хорасан и други).



Илханат е монголско ханство, създадено на териториите на Персия през 13 век като част от Монголската империя. От хан Газан монголските владетели на Илханата и по-голямата част от населението следват исляма. Териториите на страната обхващат днешен Иран, по-голямата част от Ирак, Афганистан, Туркменистан, Армения, Азербайджан, Грузия, Турция и Западен Пакистан. Ханството е основано през 1256 година от внука на Чингис хан, Хулегу хан.

Хулегу хан

След битката при Кьосе даг през 1243 г., монголската армия покорява Анатолия и принуждава Румелийския султанат да стане васал на държавата Илханат.

Основател на управляващата династия в ханството е хан Хулегу, внук на Чингис хан и брат на великите ханове Мунке и Кубилай. Тръгвайки от Баиджу през 1255 или 1256 г., той цели да превземе мюсюлманските държави на запад. Тази инвазия води до бежанска вълна от значителни групи тюрки на запад към Анатолия, бягащи от монголските племена. В Трансоксиана и Сирия Хулегу основава Югозападен Илханат, подчинен на монголската метрополия.

Смъртта на великия хан Мунке принуждава илхан Хулегу да напусне Персия, за да участва в избирането на следващия велик хан. В негово отсъствие монголските сили претърпяват поражение от мамелюците в битката при Айн Джалут, която маркира крайния предел на монголските завоевания в Близкия изток.

Ранният Илханат

Терминът Ил-хан означава ,,подчинен хан" и се свързва с основната разлика на илхановете с великите ханове на Монголската империя. До края на управлението си, Кубилаидите (наследниците на Кубилай хан) на изток успяват да запазват своята власт над илхановете. Наследниците на Хулегу удържат властта си в Персия за следващите осемдесет години, като в началото те са последователи на шаманизма, впоследствие на будизма и накрая на исляма.

През цялото съществуване на Илханата монголците остават противници на мамелюците, но никога не успяват да организират мащабна кампания срещу тях, защото са въвлечени в конфликти с други монголски държави – Златната орда на север и Чагатайския улус на изток.

Франкско-монголски съюз

Запазени са документи от Втория Лионски събор, свидетелстващи за опити за формиране на съюз между монголците и държавите от Западна Европа (наричани от монголците общо ,,франки") през периода около Седмия кръстоносен поход. Въпреки солидарността им срещу мамелюците като общ враг, илхановете и европейците никога не успяват да съберат своите сили.

Приемане на Исляма

В периода след смъртта на Хулегу сред жителите на Илханата масово се разпространява тибетския будизъм. Хан Газан приема и официално фаворизира исляма, за да приобщи немонголското население към режима. Вследствие на това християните и евреите губят своя равноправен статут и започват да плащат допълнителни данъци.

Приемането на исляма няма почти никакъв външно-политически ефект и хан Газан продължава войната с мамелюците за контрол над Сирия. Неговият престолонаследник продължава политиката на хан Газан, въпреки предположенията, че може да започне да поддържа шиитския ислям, съдейки по голямото влияние на шиитския теолог Ал-Хилли над него.

Разпадане

След смъртта на последния илхан Абу Саид през 1335 г., ханството се разпада на няколко малки държави. По-късно Тимур успява да обедини отново старите териториите на Илханата под монголско върховенство.


Владетели на държавата

Хулагу хан (1217-1265), син на Толуй, Илхан (1256-1265)
Абага Хан (1234-1282), син на Хулагу, Илхан (1265-1282)
Султан Ахмед Текудер Хан, син на Хулагу, Илхан (1282-1284)
Аргун хан, син на Абаги, Илхан (1284-1291)
Иринджин Дорджи Гайхату-хан, син на Абаги, илхан (1291 - март 1295)
Байду хан, син на Тарагай, син на Хулагу, Илхан (април - октомври 1295 г.)
Султан Махмуд Газан Хан (1271-1304), син на Аргун, Илхан (ноември 1295-1304)
Гийас ад-Дунийа ва-д-Дин Султан Мохамед Худабанде Олджейту-хан (1278-1316), син на Аргун, илхан (1304-1316)
Изз ад-Дуния уа-д-Дин Султан Абу Саид Мохамед Бахадур Хан, син на Олджейту, Илхан (1316-1335)

Наследство

Илханатът постила път за формирането на държавата на Сефевидите и така за формирането на модерен Иран. Военните успехи на Хулегу също така отварят Иран за европейско влияние от запад и китайско от изток. Това, в комбинация с патронажа на неговите наследници, създава основата за развитието на иранската архитектура. Под управлението на илхановете, иранските историци спират да пишат на арабски и започват да използват персийски език.

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Ирана

https://ru.wikipedia.org/wiki/Государство Хулагуидов

https://bg.wikipedia.org/wiki/Илханат

Много преди да възникне изкуственият спор между властите в Скопие и София относно делото и етническата принадлежност на Гоце Делчев властите в Белград зачеркнаха всичко свързано с него в сръбската столица, защото го определят като българин, предаде репортер на БГНЕС.

През месец май 2016 година по лично предложение на един от най-близките политици до Александър Вучич, министърът на вътрешните работи Небойша Стефанович, в Белград бе премахната улицата носеща името на Гоце Делчев /1872-1903/. Улицата, носеща името на Делчев, бе преименувана на руския маршал Толбухин.

Искането на Стефанович мълниеносно бе подкрепено от Горан Весич, ръководител в общинската управа в Белград. Според него Делчев е българин, който се е борил срещу сръбската политика. "Промяната е напълно естествена, защото Гоце Делчев като основател и ръководител на македонската революционна организация и на Българската македоно-одринска революционна организация /БМОРО/ няма никакви заслуги, нито за Сърбия, нито за Белград. Нещо повече организацията, която ръководи е откровено антисръбска", каза тогава Горан Весич.


В подкрепа на Небойша Стефанович се включи и д-р Александър Животич от Историческия факултет в Белград. Според него "Гоце Делчев не може да има никакво значение за развитието на отношенията между сръбския и македонския народ".

"От историческа научна гледна точка Гоце Делчев не може да има заслуги, които да оправдават съществуването на улица на неговото име в Белград. В същото време заслугите на маршал Толбухин са неоспорими. В действителност заслугите на Гоце Делчев за македонския народ са минимални. Македонците около неговото име създадоха мит, който се появи през 40-те години на миналия век, когато Делчев се превърна в символ на македонската национална борба. Дори и Лазар Колишевски, един от водещите македонски комунисти веднага след края на Втората световна война каза, че Гоце Делчев е бил българин, който няма никакви особени заслуги в борбата на македонския народ", заяви д-р Животич.

"Това е една революционна организация, която води преди всичко българска политика и смята Македония за неразделна част от българското териториално пространство. Наистина не може да се говори, че тази политика е в услуга на сръбско-македонското приятелство. Освен убийства, опити за атентати, фалшиви обвинения пред османските съдилища и физически нападения, ВМРО се бори за намаляване до минимум на сръбското влияние в Македония. Те убиват собственици на училища, учители, нападат ученици от сръбските училища. Атентати и нападения са извършвани от Даме Груев, който е най-близкият приятел и съратник на Гоце Делчев. Периодът между 1897 и 1902 г. са извършени стотина убийства, нападения и други престъпления срещу сръбската общност в Македония", казва още той.


Сръбските учени се позовават на една от най-мрачните фигури не само за Македония, но и за Балканите – Лазар Колишевски. БГНЕС припомня, че Колишевски, след като остава сирак, е изпратен да учи в сръбския град Крагуевац. По-време на войната е арестуван и осъден на смърт, но след като пише молба лично до цар Борис III е помилван. В саморъчно написана молба пише, че е българин и поради тази причина иска да бъде помилван. След войната лично организира и участва в избиването на хиляди противници на режима на югодиктатора Йосип Броз Тито. Той се смята за един от идеолозите на сръбската идея в Македония след 1945 г. Колишевски изпълнява личните заповеди на специалния пратеник ни диктатора Тито в Македония – Светозар Вукманович Темпо. Те двамата са отговорни за убийствата на хиляди българи, включително и на много комунисти, само защото са искали да запазят българското си национално самосъзнание.



Как Сърбия изхвърли българина Гоце Делчев от Белград

Гоце Делчев

Георги (Гоце) Делчев е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Той е роден в град Кукуш, Егейска Македония на 4 февруари 1872 г. Гоце Делчев завършва Солунската българска мъжка гимназия ,,Св. св. Кирил и Методий", където създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.

През 1891 година постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен само месец преди дипломирането му. В резултат той решава да се посвети на борбата за освобождение на Македония. Заедно с Даме Груев те изграждат ВМОРО. Гоце Делчев също така е близък приятел с големия поет Пейо Яворов, който е неговият първи биограф. На 4 май 1903 г. Гоце Делчев е убит от турците край село Баница, Серско. Гибелта му се възприема от съвременниците като една от най-тежките загуби за революционната организация и българското националноосвободително дело в Македония.

След разпознаването на тялото му той е погребан в село Баница. Междувременно през Междусъюзническата война от 1913 година родният град на Гоце Делчев Кукуш и лобното му място – Баница, са опожарени от гръцката армия, а населението им е прогонено в България. Костите на Гоце Делчев са пренесени по време на Първата световна война в България от Михаил Чаков, като първоначално са в Ксанти, после в Пловдив, а накрая са транспортирани в София. До 1946 година те се пазят в урна от ,,Илинденската организация". След Втората световна война тленните останки на Гоце Делчев са предадени на Титова Югославия. /БГНЕС

https://bgnes.bg/news/kak-s-rbia-izkhv-rli-b-lgarina-gotce-delchev-ot-belgrad-1/

Московският патриарх Кирил произнесе слово, възхваляващо президента Владимир Путин като пример за православен владетел, каквито не са били дори много от руските царе.

Това стана по време на пищен прием, посветен на 14-годишнината от интронизацията на патриарха, предаде Двери.

"Той е православен, но не за да спечели някаква популярност, не за да се гласува за него, а истински православен човек, който приема светите Христови Тайни, който живее живота на Църквата. Всъщност начело на руската държава стои православен християнин. Царете не винаги са били толкова православни, колкото е нашият президент сега", заяви патриархът.

Патриарх Кирил нарече уникални и неповторими отношенията между Руската църква и държавата в наши дни: ,,Наистина сме развили уникална форма на църковно-държавни отношения. Трябва да благодарим на Господа за историческия път, който сме поели, и за тази система на църковно-държавни отношения, която се характеризира с пълно съгласие между църквата и държавата по най-важните и решаващи въпроси, свързани с живота на нашата страна и нашето общество".

От своя страна Путин благодари на патриарх Кирил за неговата работа, ,,особено сред руската младеж, в която възпитава нравствени и патриотични идеали".

В словото си предстоятелят на РПЦ лансира една от основните опорни точки на Путин, която има за цел да консолидира руското общество в сложната военна ситуация с неясен изход.

,,Нас ни очакват нелеки времена – казва патриарх Кирил – и най-главната ни борба е борбата за нашата независимост, действителна пълна независимост от влиянието на световните центрове за политическа власт, които управляват по-голяма част от света. А Русия ще остане остров на свободата, и нашата църква се наслаждава на тази свобода и сама определя своя курс", цитира БГНЕС

https://faktor.bg/bg/articles/novini-svyat-ruskiyat-patriarh-putin-e-primer-za-pravoslaven-vladetel

 КОГА НЯКОЙ НАИСТИНА Е РОДОЛЮБЕЦ
Това че някой си е отказал чуждо гражданство , бил е на протест, протестирал е или е постигнал големи успехи в спорта, на олимпиада по математика или друго нещо подобно: не го прави родолюбец ! 3а да е родолюбец човек, трябва да се интересува от българските неща: култура, история, обичаи, вяра, облекла и подобни  и да ги следва. Трябва човек да гори в българщината, а може и да е никой и светът даже да не е чувал за него. Гори ли обаче човека в българщината е родолюбец.
Култова снимка. Не знам колко им е родолюбието, но имат народни носии, а това говори много за тях.
Като за начало е добре родолюбеца или кандидат родолюбеца да си набави народна носия или четническо - въстанническа униформа.

За първи път след официалното признаване автономията на православната църква на Северна Македония в пловдивския митрополитски храм ,,Света Марина" се състоя общо служение на български и македонски митрополити.

На тържествената служба за големия християнски празник Сретение Господне  пред  огромното множество от хора Пловдивският митрополит Николай се обърна към Дебърско-Кичевския Тимотей и Брегалнишкия Иларион с думите, че се среща със скъпи братя, след като за десетки години тази радост е била отнета по причини, които нямат значение.

"Църквата не признава предели и ограничения, тя прегръща всички"

Митрополит Николай припомни, че още преди 10 години при построяването на новия пловдивски православен храм  ,,Св. Климент Охридски" е поискал от Митрополит Тимотей частица от мощите на светеца и той е откликнал, но обща служба тогава не е могла да се състои. В знак на благодарност той го удостои с най-високото отлилчие на Пловдивска епархия – ордена ,,Свети Апостол Ерм", който му бе връчен едва днес.

,,Нищо повече не съм направил от това, което трябва да направи един истински християнин и проповедник на словото божие. Да даде Господ тази любов, която днес се манифестира със съвместната архиерейска богослужба в този прекрасен храм и да продължи отсега до века", каза в знак на благодарност Дебърско-Кичевският митрополит Тимотей.

За да почетат празника, на тържествената служба бяха кметът на Пловдив Здравко Димитров, председателят на Пловдивския ОбС Александър Държиков и бизнесменът Георги Гергов като църковен ктитор.

https://bnr.bg/plovdiv/post/101773671/parva-obshta-slujba-na-balgarski-i-severno-makedonski-arhiierei

Имала й майка ядничка щерка

Имала й майка ядничка щерка,
ядничка щерка, бела Радица,
та я проводи на бистра вода

От де я срьощна турчин душманин,
та си откраде бела Радица
и я продаде на циганина

Их не я държе на йесно слънце,
най ще я държи на студен ветер,
та си я стори чьорна циганка

Циганин пита бела Радица:
- Ой, Радо, Радо, хубава Радо,
къде е Радко, вашето село?

Та го излъга, че е назади,
той я заведи на изник* слънце
и са стигнали в Радино село

*изник = изток, изгрев

Изпълнява Костадин Дурев: