Български Националистически Форум

Признание

Нямам друго какво да ти дам.
Само няколко стиха събрани.
На сърцето във тихия храм
те молитви са - с обич шептяни.

Не помръкна от хорски злини.
Не поиска от чуждата корист.
Беше с мене през всичките дни
и прие мойта облачна орис.

Но макар да ме блъска свиреп
ураганът с човешките злоби,
аз целувки ще пазя за теб -
с нежен дъх във среднощните доби.

Ще погалвам косите ти с длан.
Как със моите те побеляха!
И ще бъда от радост пиян,
че си въгленът в моята стряха.

Всяка сутрин, със чая горещ,
ще ти казвам: "Ухаеш, вълшебна!"
А пък вечер, до пламнала свещ,
на мечтите ще бъдеш потребна.

Нямам друго какво да ти дам.
Давам себе си - с обич и вяра.
На сърцето във тихия храм
ти, любима, блестиш от олтара.

,,Македонизмът" е по подразбиране ,,антибългаризъм", той няма друга дефиниция
Стряскащо е как с насилие и образователна пропаганда успешно можеш да манипулираш национална принадлежност

Не, проблемът не е в Македония - тя е само една географска област. Впрочем една от трите изконно български исторически области - Мизия, Тракия и Македония.

Не е драмата, че днес ,,северномакедонците" мразят българското, че ни викат ,,фашисти", ,,татари" и ,,окупатори".

,,Македонизмът" е по подразбиране ,,антибългаризъм", той няма друга дефиниция. Измислен е като ,,преходен идентичностен етап" от сърбите, които не успяват да сърбизират най-жилавия български край на едноутробната майка България - македонския.

Проблемът всъщност е, че зловещият болшевик Сталин победи именно в България. Родовата ни памет е тотално изчегъртана, а кървавите следи са зараснали като грозен душевен белег. Това е бил и перфидният замисъл на Коминтерна - да няма нации. Да няма България - да има Мизия, Тракия, Македония и Добруджа. Да няма български език - да има мизийски, тракийски, македонски и добруджански. Класова (пролетарска) идентичност, а не национална - българска.

Българите - да нямат никаква идея откъде идват. Съответно - и накъде отиват. Успехът на мустакатия диктатор е ювелирен. Стряскащо е как с насилие и образователна пропаганда успешно можеш да манипулираш национална принадлежност, да месиш идентичности, да изтриваш родова памет, да настройваш българи срещу самите тях в нерешим и самоубийствен психологически конфликт. Да има днес ,,бивши българи", които мразят свирепо българското. И да ни поучават, и овикват - скоро и от трибуната на ЕС...

Македония не е ,,най-романтичната част от българската история". Тя просто е земята, на която Борис Михаил Покръстителя приема християнството. Тя е мястото, където учениците на Светите братя създават старобългарската азбука като целенасочена българска политика на държавата ни. Там е старопрестолната българска столица на Самуил - Охрид. Там е Охридската архиепископия, в която се запазва неугасимият огън на българския дух след като османските завоеватели заличават Търновската Патриаршия и изтребват или изселват духовните ни водачи.

Там започва и Възраждането ни, а братя Миладинови събират БЪЛГАРСКИ народни песни (днес фалшифицирани като ,,македонски") и като апостоли мъченици на българския дух създават на свой ред нови ученици, които да защитават българщината от духовния гнет на гърцизма и политико-верското мачкане на османците.

Казахме, че Възраждането ни започва там - от Банско, дало възкресителя на българската нация Паисий. Той пък даде пълнокръвната програма за националното ни освобождение - ,,История Славянобългарска". Общобългарското движение за независима църква започват от Скопие и Враца. Дядо Славейков списва най-четения български вестник за времето си ,,Македония" - да не би заформящият се роден политически елит да изостави/размени Македония срещу частична църковна независимост.

Явно напразно загинаха българските офицери и генерали в Илинденско-Преображенското въстание - за освобождението на останалите поробени българи в Османската империя след краха на Сан Стефано. Напразно загинаха над 200 хиляди български войници в Балканските и Първата световна война, посветени за освобождението на Македония - останалата поробена до 1941 г., когато е освободена от Царя Обединител Борис Трети (т. нар. окупатор)...

Напразно, защото явно ,,Македония" била ,,димка", чуваме като мантра от безпаметните ни и изкуствено медийно наложени псевдоинтелектуалци по телевизорите.

Димка и пушек има само в главите ви, приятели. И не Путин ви мачка днес, а Сталин от 1934-а година - с неговите интернационални комунистически полюции, изразени в антибългарската резолюция за създаване на нова нация - ,,македонската".

Ако Македония влезе нереформирана - тя ще има иск върху старобългарската азбука, върху църковната ни история и Охридската архиепископия, върху Средновековието ни (тогава сме една от трите империи в Европа), върху Възраждането ни, върху Революционното движение, което защитава българския етнос и национално самосъзнание в македонските земи. Тези неща ,,френското предложение" не третира. Съжалявам. А това е грамадният ни принос към европейската цивилизация и само него не може да ни отнемат. Или може? Новото мнозинство по темата - ПП, ДБ, ГЕРБ и ДПС ще кажат.

Когато Борис Покръстителя ни вкарва в голямото християнско семейство, той вижда и нещо плашещо всеки родолюбив държавник. Чрез богослужението на гръцки, ще изчезнем като нация и самосъзнание, претопени по византийски. Затова и командирова Светите ученици да създадат писменост, изгражда Охридска и Преславска книжовни школи - да бъде преведено Божието слово на говоримия език на народа. Апропо: три-четири века преди французи и англичани - да ме прощават като са тръгнали да ни цивилизоват те или руснаците, на които пък даваме писменост и богослужебна книжнина за навлизане на православието...

Напомням все пак, че в Средновековието на Европа един от трите класически езици е именно старобългарският - заедно с латинския и гръцкия.

Но какво значение има това днес, нали? Някаква си нищо и никаква история. Кой и защо да помни?! Блажени са невежите и нисшите духом, а нали това беше генерално целта - да сме безформена и лоботомирана маса, която всеки поучава, наритва и осмива, която няма усещане за общо минало, настояще и бъдеще. А резултатите ги виждаме оттам и икономически, културно и социално - просто няма как да закъснеят.

И не, мъката ни не е Македония - тя е само лявата ръка на етно-културната снага на България. Мъката, голямата мъка е в сърцето и мозъка на Стара България, където жестоко и вероломно е увреден центърът на паметта и разума.

https://trud.bg/

Автор: Проф. Пламен Павлов

Златното съкровище от Хотница е може би и по-старо от "най-старото обработено злато в света...", открито във Варна

Особено емблематично в национален, балкански и европейски план е средновековното наследство на ,,богопазения Царевград Търнов"

На 2 януари 1871 г. в Търново неколцина представители на възрожденската интелигенция начело с председателя на читалище "Надежда" Иван П. Иванов решават да създадат музей - институция, на практика непозната във все още поробена България.

Делови хора, пряко свързани с навлизащите у нас европейски идеи и модерност, търновските първенци записват в протокола на заседанието, че ще ,,... се грижат за събирание на древности, тъй щото с времето да може да се състави един музей малък..." Като начало са закупени две картини на Николай Павлович, последвани от стари монети, семейни и други реликви... Силен тласък музейното дело получава веднага след Освобождението, когато на 18 януари 1879 г. в старата столица е учредено първото Археологическо дружество в България с председател д-р Васил Берон.

При доказаното визионерство на създателите на търновския музей можем да предположим, че тези просветени българи не са и подозирали как след 150 години тяхната "рожба" ще притежава 260 хиляди ценности от национална, европейска и световна величина! "Представителна извадка" на това невероятно в количествено и качествено отношение културно богатство е представено в алманаха каталог "Съхранените съкровища - 150 години музей във Велико Търново" (2021), реализиран от Регионалния исторически музей с подкрепата на Община Велико Търново. Драстичните ограничения поради пандемията "Ковид 19" отложиха представянето на изданието с повече от година. За сметка на това откриването на организираната от Регионалния исторически музей Юбилейна изложба със същото име се превърна във вълнуващо културно събитие, състояло се при изключително силен интерес на 16 юни 2022 г. в Изложбените зали "Рафаел Михайлов" във Велико Търново.


"Съхранените съкровища" със сигурност ще впечатли дори неизкушения от историята читател със своята висока научна и естетическа стойност. "Съграден", подобно на шедьоврите на старата търновска архитектура, каталогът е дело на колектив от учени и музейни експерти под общата редакция и съставителството на д-р Иван Църов, директор на музея.

Освен авторите от научния състав на самия музей, са привлечени и други изследователи със сериозни приноси в проучването на миналото на старопрестолния град. В книгата са представени 245 образци от богатите експозиции и фондове на вече 151-годишната авторитетна културна и научна институция. Последователно са показани артефакти от праисторията, античността, Средновековието, етнографията, християнското изкуство, българското Възраждане, Новата история и Най-новото време. За всеки от експонатите е поместена кратка, но съдържателна информация.

Да направим дори и най-кратък "преразказ" на издание, в което е "компресирано" огромно познание, нито е възможно, нито необходимо - ценителите на историята могат сами да се докоснат до посланията на миналото, разглеждайки експозициите на търновския музей, археологическите и архитектурни резервати Царевец, Трапезица и Арбанаси, знаменитите средновековни църкви и възрожденски сгради... И все пак, нека откроим някои от акцентите в "Съхранените съкровища". Още праисторията ни убеждава в световните измерения на откритото по нашите земи културно наследство - показателен пример е златното съкровище от Хотница (4300-4200 г. пр. Хр.), синхронно по време с "най-старото обработено злато в света" от Варненския халколитен некропол, а според някои изследователи дори по-старо "от най-старото"!

Античните паметници илюстрират културата на древните траки в Северна България, контактите им с древногръцката и елинистическата цивилизация, мощното присъствие на Древния Рим. Няма как да останем равнодушни пред находките, открити в проучения от археолозите гроб на тракийски благородник (владетел на локална държавица?) при с. Големаните. А какво да кажем за познавателната стойност на римските военни дипломи и увековеченото върху камък писмо на императорите Септимий Север и Каракала (началото на III в.) до жителите на знаковия римски град Никополис ад Иструм, чийто наследник през Средновековието е Търново? Няма как да подминем античните статуи и релефи, украшения, предмети на бита, дори керамични детски играчки от разкрития при археологически проучвания производствен център при павликенското село Бутово.

Разбира се, емблематично в пълния смисъл на думата - в национален, балкански и европейски план,- е средновековното наследство на "богопазения Царевград Търнов". Представените в "Съхранените съкровища" паметници от столицата на Второто българско царство са многочислени и изключително разнообразни - произведения на каменната пластика от Двореца на българските царе, християнски реликви от Царевец и Трапезица, златни украшения и т. н., вкл. впечатляваща серия златни пръстени. Сред тях с най-силен интерес и дългогодишни спорове буди Калояновият пръстен-печат от ареала на църквата "Св. Четиридесет мъченици". Силен интерес буди и луксозната търновска сграфито керамика от XIII-XIV в., една от най-интересните страници от историята на приложните изкуства в средновековна България.

Етнографските образци в експозициите на търновския музей ни убеждават в усета към красивото на знайните и незнайни творци на народното изкуство. Как да не споделим и обяснимото вълнение на всеки посетител при съприкосновението си с прекрасните женски носии, керамични съдове, пафти, килими, ракли... Дори сейфове, отвеждащи ни към "модерните" XVIII и XIX в. - материализиран "спомен" за предприемчивите българи от Търново и Арбанаси, развиващи търговска дейност в пределите на почти цялата Османска империя и европейските пазари. Творбите на християнското изкуство през XV-XIX в. потвърждават известното ни за авторитета на Търновската митрополия, наследницата на средновековната ни патриаршия, в православния свят. Още свидетелства за духовните стремежи и художествените вкусове на нашите предци можем да открием в образците на църковна утвар, да не говорим за колекцията от икони - една от най-представителните в страната. Трябва да отбележим и златотъканата плащаница, дар на църквата "Св. Апостоли Петър и Павел" от търновския митрополит Арсений (1569 г.), резбованите царски двери от църквата "Св. Георги" в Арбанаси, одеждите и позлатения жезъл ("патерица") на владиката Панарет Рашев...

Експонатите от възрожденската епоха впечатляват със своето многообразие (търговски документи, пръстени печати и т. н.) и значимост, особено що се отнася до националноосвободителното движение - литографии, фотографски портрети на видни личности (Филип Тотю, Бачо Киро, Стефан Стамболов), вкл. на Васил Левски. Свързани с Апостола на Свободата са и съхраняваните в търновския музей орар (дяконски пояс) и два печата на БРЦК. Посетителите на Регионалния исторически музей могат да се запознаят и с образците на огнестрелно и хладно оръжие, пазещи паметта на въоръжената борба срещу османски поробител и Априлското въстание в Първи Търновски революционен окръг. Още по-изявено е разнообразието от паметници на всекидневния живот, градския бит и лукс, оръжието и т. н. от Новото време, вкл. на възкресената във Велико Търново през 1879 г. българска държавност. Сред последните е и звънецът на Учредителното събрание. Разделът "Най-новото време" ни запознава с близкото минало, както и с настоящето на града, обявен с решение на Народното събрание за историческа и духовна столица на България - високи отличия ("Почетен гражданин на Велико Търново", "Наградата Велико Търново" и т. н.), медали и други мемориални знаци на многовековната държавна и културна традиция, чието олицетворение е Велико Търново.

Дори и краткият преглед на културноисторическото наследство, включено в книгата "Съхранените съкровища" и едноименната изложба, е достатъчна причина да призовем за промяна на официалния статут на музея във Велико Търново. Очевидно е, че той категорично надхвърля дефиницията "регионален", а по скоро е... национален! И това не е проява на местен патриотизъм и емоции, а обективната реалност.

https://trud.bg/

От нашата Download-секция може да свалите сборника "СВЕТА СОФИЯ": Храмовете, посветени на Божията Премъдрост по света

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=6000

Стуене синко, Стуене

Стуене синко, Стуене,
що ти са коне моршави,
що ти са коне моршави,
дали ги вода не поиш?

Дали  ги вода не поиш,
или ги зоба не зобиш?
Зоба ги зобя, мале ле,
старозагорска пшеница

Старозагорска пшеница,
вода ги поя, мале ле,
вода ги поя, мале ле,
Бачковско вино червено

Бачковско вино червено,
ала са коне тваряни,
ала са коне тваряни,
момина руба* далечна

*руба = чеиз, зестрата на момиче

Изпълнява Георги Петканов:

Лято

Когато Слънцето се спуска уморено
и стъпва босо по горещия асфалт,
липите свирят музика за улици
с листа и клони и с една пчела.

А въздухът припада и полепва
по разни голи, смугли рамена.
И толкова е лято, че е тежко.
Бих искала да съм един фонтан.

Небето е безсрамно яркосиньо.
Мълчи и гледа. Гледа и мълчи.
Земята вярва, че е балерина
и просто се върти и се върти...

Днес обнових модула Similar Topics до версия 1.2.3

https://custom.simplemachines.org/index.php?mod=3473

Quote from: Шишман on 29 June 2020, 09:57:11 В Тексас активисти на BLM дошли да чупят паметници, но нещо нещата не се развили както трябва. На пътя им се оказали бели хетеросексуални мъже с оръжие... Всички световни проблеми идват все от тези бели хетеросексуални мъже, а...   

Негърът ще му изхвърчат очите след малко.   Да ходи на училище и да не се прави на хулиганче.