• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

16 May 2021, 20:37:17

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12797 Posts

Шишман
4997 Posts

Panzerfaust
804 Posts

Лина
716 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21241
  • Total Topics: 1334
  • Online Today: 87
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 81
Total: 81

Георги Раковски

Started by Hatshepsut, 29 August 2018, 21:50:14

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] възражданеистория

Hatshepsut

29 August 2018, 21:50:14 Last Edit: 09 April 2021, 07:15:47 by Hatshepsut
Георги Раковски – основоположникът на националноосвободителното движение


Георги раковски - картина на Селма Тодорова

На 2 април през 1821г. е роден един от онези, отдали живота си на България и благодарение на които днес ние можем свободно да се наречем българи. Създател на редица организации, издател на вестници, ръководител на легии и въстания, Георги Раковски отдава целия си живот на една кауза – освобождението на България. Нека ви разкажем обаче малко по-подробност за житейския път и дейността на този велик българин. Както споменахме, Георги Раковски е роден в началото на месец април, в град Котел. Рожденото име на героя е Съби Попович, като той по-късно приема името Сава. Баща му е един от заможните търговци и занаятчии, а майка му е Руска Мамарчева. Някои историци твърдят, че именно от нея Раковски наследява своя бунтовен характер. Тя е роднина на един от големите български борци срещу Османското робство – капитан Георги Мамарчев. Той участва в руско-турската война от 1829г. като капитан в императорската армия, води български отряд и дори достига до сливен.Скоро след края на войната е един от организаторите на българското въстание от 1835г., наречено Велчова завера. Младият Сава Раковски е впечатлен от жертвоготовността и силната фигура на вуйчо си. Именно затова по-късно той приема и неговото име – Георги. Произходът на Раковски много му помага да се превърне в един от образованите българи по онова време. Той учи в килийното училище в Котел, а по-късно продължава в Карлово. Там обаче не завършва, заради върлуващата чумна епидемия и заминава заедно с баща си за Цариград. Учи в елитно гръцко училище, където изучава най-различни предмети. Въпреки близките си контакти с гръцките учители обаче, Георги Раковски е силно повлиян от фигурите на Неофит Бозвели и Иларион Макариополски. Споделяйки до голяма степен техните убеждения, той се включва в борбата за независима българска църква.
След няколко години престой в Османската столица, Раковски вече е оформил своите възгледи за ситуацията на Балканите. Той, подобно на много млади българи, започва да милее по родината и да желае искрено нейното освобождение. През 1841г. той започва активно да работи по въпроса. Тръгва за град Браила, където се сдобива с гръцки паспорт и започва да учителствува. Голяма част от времето си обаче той посвещава на участието си в т.нар. Браилски бунтове. По-късно, заради това си участие той е осъден на смърт от турците. С помощта на приятели обаче той успява да избяга и заживява в Марсилия, където живее известно време. Дългът към родината обаче го зове. След близо две години прекарани във Франция, Раковски се връща в родния Котел, където местните еснафи водят активна борба срещу чорбаджиите. Те, заедно с Георги, са наклеветени и осъдени като бунтовници.

Раковски е изпратен в затвора в Цариград, където излежава присъдата си близо 3 години. Престоят му там обаче далеч не успява да повлияе на родолюбивите му идеали. Веднага щом се оказва на свобода, Раковски се захваща още по-пламенно с революционна дейност и продължава да търси пътища за освобождението на България. В началото на 50-те години между Русия и Високата порта избухва Кримската война. Именно тогава, в столицата на султана група българи, начело със самия Георги създават Тайно общество, което да предава информация на руснаците. Съзаклятниците му, а и самият той, постъпват като преводачи в турската армия. Делото им обаче скоро е разкрито и те са арестувани. Раковски обаче успява да избяга и се спасява от съда. Преминава на българска територия и повежда чета от 20 момци, с която действа из Балкана и отново прави опит да съдейства на руснаците. Великите сили обаче застават на страната на Османската империя, императорските войски на Петербург за отблъснати и Раковски се вижда принуден да разпусне своята чета. Той се връща за кратко в родния си Котел, като по това време написва и прословутата си поема "Горски пътник". Раковски заминава  за Букурещ, където тя търпи втора редакция, а по-късно се премества в Нови Сад(Австро-Унгария), където вече тя е напечатана.
От печат излиза първият брой на вестник "Дунавски лебед", както и поемата "Горски пътник". През 1857г. обаче, от Високата порта решават да предприемат действия срещу българския революционер. Оказан е дипломатически натиск и в крайна сметка Раковски е принуден да напусне Австро-Унгария. Заживява за кратко във Влашко, а по-късно се премества в Русия. Зад граница той продължава да твори, събира български народни песни и пише съчинения. Отново поема на път и се установява в Сърбия, където продължава издаването на "Дунавски лебед". През 1861г., революционерът изготвя два много важни документа "План за освобождението на България" и "Статут за привременно българско началство в Белград". Планът за освобождение е приеман от повечето историци като твърде наивен. Той обаче носи със себе си съвсем различно значение. За пръв път от много години българската революционна борба започва да придобива организационен характер. Стихийните проявления на четничеството в близките години ще бъдат заменени от комитети и сериозни дейци.

Планът на Раковски дава началото на една идея, която по-късно ще бъде доразвита от личности като Любен Каравелов и Васил Левски. В плана се предвижда да се образува българска военизирана част, която да премине в родината и да вдигне на бунт местното население. Революцията трябва да бъде водена от българско правителство в Белград. Именно такова е създадено през 1862г. в сръбската столица, а председател става самият Раковски. Още същата година е създадена и военната част под името Първа българска легия – в нея влизат много българи, сред които е и самият апостол на свободата – Васил Левски. В начало легията се приема добре и дори преминава през своето бойно кръщене, като се бие с турския гарнизон на Калемегдан. Обстоятелствата на Балканите обаче довеждат до разпускането и – умелата политика на османците успява да подобри отношенията между двете държави и да принуди българите да търсят други пътища за своята свобода.

Въпреки неуспехът на легията, Раковски продължава да защитава своите вярвания. Заминава за Влашко и се установява в Букурещ, където издава вестниците "Бъдущност" и "Бранител", както и списанието "Български старини". Той продължава да вярва, че Османската империя трябва да бъде сломена с помощта на всички балкански държави. Раковски има идеи за създаване на Балкански съюз и дори се опитва да ги приложи на практика – т0й води разговори с редица гръцки и сръбски политици, които обаче не дават резултат. Опитва се да създаде и българо-румънски съюз, но идеята му отново не среща успех. През 1866г., революционерът създава Върховно българско гражданско началство и Таен централен български комитет (ТЦБК). Някои историци твърдят, че самият Раковски не знае за създаването на ТБЦК. Организацията започва да функционира и да координира действията на българските чети, изпращани отвъд Дунава. Пре 1867г., на 1 януари е издаден и т.нар. "Привеменен закон за народните горски чети за 1867-мо лято", в който са записани правата и задълженията на четите и техните войводи, както и организационните им особености. Големият идеолог обаче така и не доживява да види своята родина свободна. Той ляга болен от една от най-страшните болести по онова време – туберкулозата. Тя отнема живота му на 9-ти октомври през същата 1867г. Фигурата на героя обаче остава да блести в родната история и до днес, дълги години след неговата смърт. Георги Раковски е една от най-светлите личности на революционното движение. От неговия опит и идеи са се учили герои като Васил Левски и апостолите на Априлското въстание, за които заветът му остава отчетлив и ясен.

https://www.bulgarianhistory.org/

Hatshepsut

Браилски бунтове (1841 г. - 1843 г.)


В трудната многовековна история на балканските народи, често разделяни и противопоставяни от чужди на тях сили и интереси, има и немалко събития, които са ярък пример на добронамереност и вълнуваща солидарност в тежки времена на неволи и сурови изпитания. Едно такова събитие са и известните Браилски бунтове от средата на ХIХ век, когато българи, гърци, румънци и сърби тръгват заедно против вековните османски поробители.
В историографията са описани трите последователни бунта:
- първият - през пролетта и лятото на 1841 г.;
- вторият - през февруари 1842 г.;
- третият - през лятото и есента на 1843 г.

И в трите бунта ръководна роля играят български емигранти. Специално във втория котленецът Георги Раковски е в стихията си.
Браилските бунтове до известна степен се явяват едно напълно закономерно продължение на избухналите на много места антитурски вълнения в западните и северозападните български земи против терора и изстъпленията, извършвани от турската власт. В периода 1832-1841 г. не стихват селските въстания и протести във Видинско, Кюстендилско, Ломско, в Белоградчик, Кула, Пирот, Берковица, Ниш и в цялата Нишка област.

Независимо от явните и задкулисни действия на сръбския княз Милош с цел да разшири територията на Сръбското княжество предимно с райони, обитавани от българско население, селяните, без оглед на своята народност, взаимно си съчувстват и си помагат в общата неволя. Типичен пример на солидарност и подкрепа оказва сръбският народ на българските си съседи по време на Нишкото въстание. Поводът за неговото избухване е садистичното издевателство на една турска чета над мирни жители от село Каменица по време на великденската служба в местната черква.

Четата нахлува вътре и обезчестява всички жени - млади и стари, пред потресените мъже и невръстни деца. Така въстава и последното кътче, до което е стигнала злокобната вест. Самият нишки паша се изправя срещу хилядите бунтовници с 2000 души албански башибозук. 225 села са опожарени, като в половината от тях домовете са изпепелени до основи. Стотици хора забягват във Влашко. 1363 семейства са приютени през границата от сръбски селяни.

Нишкото въстание от пролетта на 1841 г. намира широк отзвук по всички краища на поробеното отечество. Издевателствата на поробителите се посрещат с възмущение в много страни на Европа. В Атина се създава т.нар. Македонско общество, ръководителите на което си поставят задачата да набират доброволци за формиране на чети в подкрепа на българската кауза. В условия на всеобщо надигане на духовете и в Браила е формиран център в помощ на българското освободително движение. Набира скорост идеята за общо въстание и за прехвърляне на чети в България. Тайно организираният заговор се оглавява от сърбина Милое Станиславович (капитан Татич) и от българина капитан Васил хаджи Вълков, емигрант от град Котел.

Със съдействието на родолюбиви търговци и занаятчии се формира чета от 300 души доброволци, предимно българи, подкрепяни от 50 гръцки и от малка група румънски бойци. На 13 юли четата се качва на специален кораб, но е блокирана още на пристанището в Браила от местния гарнизон. Завързва се люта нощна битка в подстъпите към реката, в която със смъртта на храбрите загиват 80 души, достойни чеда, 53-ма за заловени и изпратени на каторга.
По това време бъдещият титан на националната революция Г.С. Раковски живее, учи и работи в Цариград, където от група всеотдайни родолюбци е организирано могъщо движение за българска църковна самостоятелност. Младият, едва 20-годишен, котленец оформя своя мироглед и калява волята си в несгоди и трудности под силното въздействие на забележителните патриоти Иларион Макариополски и Неофит Бозвели. По признание на самия Раковски, в продължение само на две-три години тук той се е почувствал "във всеко отношение прероден" благодарение на влиянието, което са му оказвали изявени личности - не само българи, а дейци и от другите балкански държави.

Така още със своите първи стъпки в революционните борби будният котленец в ранна възраст излиза на историческата сцена като ярка личност, която надхвърля теснонационалните граници и се утвърждава в представите на съвременниците си за водач и идеолог, надарен с находчива революционна мисъл и способен да взема смели и бързи решения.
Това, което е станало в град Ниш и областта, и вече става и в Браила, Раковски възприема като зов на съдбата и решава незабавно да замине на север, за да се включи в борбата на българите и румънците в крайдунавския град. Той пристига тук на 7 август 1841 г. и е регистриран пред браилските власти под името Георги Македон, име псевдоним под влиянието на Македонското дружество на българите от Атина, с които се намира в постоянни и много близки връзки.

Подготовката на заговора за втория Браилски бунт започва незабавно. Придобил гръцки паспорт от гръцкия вицеконсул в Браила Велизариос, Раковски открива свое частно училище по гръцки и френски в къщата на сливналията Паскал в съдружие с италианския гражданин Александро Пандолфи. Училището не е само източник на препитание, а и много удобно място за прикриване на истинската дейност, за която е пристигнал от Цариград.
С удивителна енергия и неизтощим дух котленецът, подпомаган и от гърка Ставрос Георгиу Балакостас, работи с неизтощима енергия сред българи, румънци и гърци за осигуряване на оръжие и записване на доброволци. Те установяват контакти със съмишленици от Влашко и Молдова, свързват се и с българи от Южна Бесарабия и Одеса. В Галац ръководител на движението е Георги Казаков от Карлово, в Бесарабия - Петър Ганчев.

В подготвения от Раковски план се предвижда от Бесарабия в Галац да пристигнат около 2000 души, откъдето с други групи българи от цяла Молдова да се отправят за Браила и оттам през заледения Дунав в началните дни на февруари 1842 г. на юг - към поробеното отечество. С цел да се осигури оръжие за успеха на това дело, предвиждат нападение над казармите, а преди началото на акцията - арестуване на офицерите от гарнизона, събрани на градски бал на 10 срещу 11 февруари. За отвличане на вниманието и създаване на паника се предвиждат и пожари на важни сгради.
В хода на въоръженото стълкновение Раковски и помощниците му разбират, че заговорът е разкрит и те, въпреки всичко, решават да овладеят дома на началника на гарнизона полк. Енгел. Пред портите му се натъкват на шейна, от която слизат две униформени лица. Завързва се жестоко улично сражение между бунтовниците и военното поделение, в което са ранени 5 румънски войници, един подофицер и един офицер. Властите арестуват 20 бунтовници, но не успяват да заловят Раковски, Ставрос Георгиу и румънеца капитан Спиру - тримата основни ръководители. Капитан Спиру обаче е ранен, в безпомощно състояние се предава сам, настаняват го в болница, където умира, но не издава съратниците си.

Изнизват се близо две седмици, без Раковски да бъде заловен. В безизходица търси съдействие от руския консул в Браила Карнеев. Той обаче, поради големите неприятности, които е създал на император Николай за подкрепата на Първия бунт от 1841 г., сега предава вожда на втория бунт на министъра на вътрешните работи на Румъния Михалаке Гика. На 4 срещу 5 март под усилена охрана котленецът е преместен в Букурещ с досие от 186 страници. На процеса в Букурещ младият революционер проявява спокойствие и завидна изобретателност. Той признава за свои помагачи в делото само тези, които са забегнали и не се намират в арестите. За всички останали, които са в арестите и са подсъдни, не знае нищо и не ги познава. Така той напълно ги оневинява. В присъдата си румънският Диван го осъжда на смърт с още 6 души. В започналата след делото сложна, дълга и мъчителна преписка между съдебните власти и двете министерства на външните работи на Румъния и Гърция, в края на август Раковски избягва смъртното наказание заради това, че има гръцки паспорт и е гражданин на Гърция. В началото на септември 1842 г. той е качен на гръцки кораб и изпратен за Марсилия (Франция), където започва нова страница от героичния му живот. Талантливият млад революционер доказва още в ранна възраст, че пътят, който води балканските народи към свобода и независимост, е тяхното единство в борбите им срещу външните господари.

Статия: О.з. полк. Тодор Гигов, в. Дума 4 Февруари 2012, брой 29

Картина: "Раковски в Балкана", 60-те години на ХIХ век, худ. Сако

http://www.duma.bg/node/26334

Hatshepsut

ПОЗИВ КЪМ БЪЛГАРИТЕ ЗА ВЪСТАНИЕ
1-го августа 1862

Народний войвода:
Г.С. Раковски

Мили братя българи!
Време дойде веке и ние да съкрушим тежкото иго на нашите мъчители неверни турци! Що е наш живот в това безчестно робство? Не е ли всегдашна тежка тягота? Коя мила добрина имаме под това люто османско владение? По-добре, братя, една сладка маломинутна за свобода смърт, а не дълговечен рабски живот под тия безчеловечни турски мъки!
Ставайте, братя, на оръжие, мало и голямо, за нашата мила свобода и независимост! Турското царство веке пропадва! Тии са вече изгубили военний дух, тии са се вдали в разслаба и разкошност, тии са осиромашели и оголяли; нямат веке сребро и злато; тяхното число сравнително с нас е ничтожно; тии не могат в една нужда да съсредоточат на едно място значително число войнства. Пример да бъде нам Ерцеговската и Черногорската война, де нищо не могат да сторят толкова време. Що стоиме, българи! За кога чакаме! Европа и цял просвешен свят са разположени да съдействуват за нашата свобода, но тряба ние да почнем и да покажем, че в нашите жили тече еще старобългарска юнашка кръв и че мъчителите не са я съвсем изпили! Турци сами проповядат явно падение си и готвят се от първи удар да бягат в Азия.
Един всеобщи и силен удар ще реши нашата славна бъдущност, като разгони и изтреби мрьсните кръвници мюсюлмани от нашите предели! Докога, братя, веке да търпим безчестие, грабителства, убийства и тежки угнетения от турската зверска невярност? Ето вес Балкански полуостров в огьн запален. Нашите единородни и единоверни братя и съседи, храбри черногорци и сърби, сички на оръжие храборно и победоносно бият, секат и требят общия неприятел стар кръвник турчин! Може ли да бъде и за нас по-добро друго благовремие от това? Нека никой не мисли, че свобода се добива без кръв и без скъпоценна жертва! Нека никой не чака от другиго да го освободи. Нашата свобода от нас зависи! Нека всеки запише дълбоко в сърцето си за свята възторгна реч - свобода или смърт - и с пламен меч да върви в бойното поле под знамена на непобедимия български лъв; а божа всесилна десница нам ще помогне!

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=241&WorkID=7804&Level=1

Hatshepsut


143 години от смъртта на Георги Стойков Раковски (09.10.2010)

Hatshepsut

29 August 2018, 21:55:41 #4 Last Edit: 15 April 2021, 08:00:22 by Hatshepsut
"Руската убийствена политика за Българите" – Раковски


Георги Раковски - оригинален портрет от 1864г.

Няма по-свято нещо на света освен милото Отечество всякому. Человек де е първи път видял небесната светлина, привързан е на него място като от някоя си очарователна сила, която го тегли непрестанно тамо, щото може се каза, че тая сила става в него като един единствен нагон. Всеки, който се е за малко време отдалечавал от месторождението си, познава тая сладка наклонност, която с никакви речи не може се изказа пристойно.

Человеците, доде са още живели в диво състояние и са се преселили от един предел на други, скитающи се, не са усещали толкова тая наклонност към месторождението си; но откак са почнали да се заселват и да живеят постоянно на едно място, да си правят къщи и покъщнина, да зидат храмове, да се молят Богу, да си сеят лозя, градини, ниви и пр., оттогава тая наклонност се е преобърнала веке в силна любов и в техните сърца е станала една страст, щото всеки да предпочита да жертвува и живота си, отгдето да пропусти другиго да потъпче милото му месторождение и Отечеството му.

Человек же, който се скита от едно място на друго, оставя месторождението си пусто и не ще да знай нищо за общото си Отечество, той е подобен на едно безсловесно животно, което живей на света само и само да се прехрани. Такива человеци са укорени от сичкия свет и назовават се с презрение скитници!

Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!

Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!

Във видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и измамят много челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни Българе да се записват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели.

Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала още от стари времена с наши праотци и как тя сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са тия кръстили и първите начала образования й дали.

Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област! Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.

Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование.Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето:

Разорили и завладели Волжското им пространство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.

До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени от българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техният език, песни и обичаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и руси!

Руското царство от времето на княза им Светослава (969-976) е почнало да се усилва и да напада явно на българите. Той, Светослав, като го бяха наели със заплата Българете да дойде да им помогне против византийците и против царя им Петра, Симеонова сина, защото той, руският княз Светослав, щом влезе в България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я завладей, щото ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се против него, изгониха го от България с помощта на Византийците и най-после Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото всичкото войнство и него самого.

От время же того Светослава до время Великаго Петра Българите никакви приятелски сношения не са имали с Русите. Великий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского княза. Той, злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде принуден да остави Молдавското княжество и да побегне в Русия, отдето намалко остана да го предадат неприятелите му на турците!

От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите започнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домородства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда!

В 1812 г., кога бяха минали руските войски в България и бяха достигли до Шумен, от една страна, Русия издаде прокламация на български език (печатана в Букурещ) и възбуждаше Българите да станат против Турчина, а от друга страна, гореше градищата и селата им и насила прекарваше няколко си хиляди челяди през Дунава!... В тех времена са изгорени от Русите Разград, Арбанашко велико село, Свищов, Русчук и други много градове и села, които развалини и разсипни още до днес се виждат!Много же старци помнят и проповядват с кървави сълзи тях времена.

В 1828 г., когато Дибич премина Балкана и достигна до Одрин, пак същото последва. От една страна, подбудиха някои си Българи да вземат участие в боя и да се смразят с Турци, а от друга – немилостивите Руси си свършиха работата, опустошиха като скакалци тия места, отдето поминаха, отвлякоха пак няколко хиляди домородства Българи в пуста си Русия.! Множество от тях разорани села в Руманя* (Романя, Руманя – Тракия, Южна България, Румелия. Бел. ред.) и от тая страна на Стара планина се още и до днес се виждат в бурен и трънак обрасли!

В 1854 г., пак щом минаха Силистра, не забравиха да издадат прокламация, подписана от Паскевича, и искаха да побуждат Българите да се дигнат против Турчина, а от друга страна, бяха приготвили и закони, по които да владеят Българя, ако черна съдбина бе я покорила тям. Но щом се видяха победени, не забравиха да се ползуват от обичайния си лов и тъй отвлякоха пак със себе си тринайсет хиляди домородства в Бесарабия.

Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни Българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие. На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползвала се от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител!* (Ами днес какво правят? Всеки човек, българин, който мисли надалеч и разсъждава, бил изменник според тях. "С нас е народът", казват те, т.е. онези, които не знаят руския камшик. З.С.)

Тя най-много е противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употребила е всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Българите пак под гръцко-фенерското духовно робство; защото тя знай, че ако българите добият независимото си свещенство, то не ще й веке допусти да мами и разорява българский беден народ, както е досега струвала и днес струва.

Сега веке, откак я победиха Европейците под Севастопол и й откриха слабостите пред цял свет, тя обърна веке друга политика и с пари и лъжи мами простодушните Българи в мирни и тихи времена да се преселят в нейните омразни пустини, да ги зароби вечно!

Българите, кои се излъгаха и отидоха в 1828 лето, като усетиха какво робство ги чака, по-голямата част останаха във Влашко и Богданско и оттамо се върнаха назад още преди танзимата* (Танзимат – реформи, започнати от султан Махмуд) в Турско, во время султана Махмуда, който изпроводи тогава и едного си чиновника с пари да им помогне. Това бе издействувал покойний нняз Стефан Богориди* (Княз Стефан Богориди, 1770-1859 г., – голям български благодетел от Котел. Внук на Софроний Врачански и историк на самия Георги Раковски. С изключителни заслуги по българския църковен въпрос. На негово собствено място и с негова помощ е построена желязната църква "Свети Стефан" в Цариград. Бел. ред.). Също и ония, които бяха минали в 1854 лето, подпомогнати от Парижкия мир. Къде отивате вие, мили братя, Видински Българи! Знайте ли вие Русия каква е? Знайте ли какво робство и вечни мъки ви чакаттамо? Защо се не посъветувахте с ония Българи, които са били тамо, да ви разкажат къде и в каква яма искате да се хвърлите? Ето какви злини ви чакат тамо:

Като се преселите от този въздух (хава), на когото сте родени и научени, с вашите жени и малки дечица, доде идете на онова място, половината ви ще измря и погина по пътя, а доде привикнете на тез блудкави и горчиви пустинни води, Бог знае колко ще останете! Това е веке знайно от цял свет, че кога человеци или животни си менят въздуха, на когото са се родили и научили, трябва непременно да пострадаят с живота си. Земете за пример татарите, които са пред очи ви, и вижте колко са измрели и колко още мрат откак са се преселили! А те са дошли на добър и здрав въздух, на плодовита и весела земя; ама вие, като идете в ония диви пустини, дето няма ни вода студена, ни шума зелена, ни трева цветовита, на едно пусто от бозалък* (Бозалък – вид едра трева. Бел. ред.) покрито диво поле, дето не може человек нито една трънка да види израсла! Сички в такова едно място ще се разболейте и повечето от вас ще измрат! Какъв тежък грях вие, мили Българи, земате огторе си? Можете ли да понесете вий този грях? Вие ставате убийци на децата си, на домородствата си! Можете ли вие в тех голи и диви пустини тутакси да направите къщи, да набавите покъщнина и да се закриляте от оная свирепа и люта зима, която става по тех диви места и ще ви найде без покрив? Я! Смислете за колко години и с какви разноски и трудове можете направи ония къщи, покъщнина и потребни прегради, които сте тук нашли от баба и дядо, или сте сами с толкова мъки направили? Ами отде ще земете и вещество (кересте) за тях, като тамо е пуста и страшна пустиня и не растат нито тръне, както казахме? Тамо не ви остава друго, освен да изкопайте дупки в земята и да живейте като къртици (слепи мишки), или да си изкопайте гробове и да се закопайте живи! Де остават вашите хубави лозя, ливади, ниви и райски градини? Де остава оная зелена и гъстолистна шума, оная гъста гора и прохладните й сенки? Няма веке да видите, не ще ги сънувате насъне и ще си оплаквате дните!

Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те са твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си? А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана? Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за Вас! Тамо няма уплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете ся помръдна никъде!

Я! Смислете, мили българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като отивате сами самоволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследова дето и да идете и щат ви всякога мъчи душевно, като ви говорят:

"О, неблагодарни синове! Де оставихте нашите кости? Кой ще да ни прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте! Ние сме ви родили и отхранили, оставили сме ви домове, лозя, ниви и други домашни потребности, а вие, о, неблагодарни синове, оставяте сичко да запустей и отивате в оная пуста и омразна земя, за да си пъхнете вратовете в железен ярем! Каква нужда, какви насилия ви накарват на това скитничество? Знайте ли вие, че ние сме претърпели повече от четиристотин години, от Делии, от Кърджалии, от Капсъзи* (Капсъзин – безделник, нехранимайко, разбойник. Бел. ред.), от убийства и грабежи – и пак сме увардили бащино си свято огнище. А вие днес, кога веке сичко се преобърна в мир и тишина и настанаха добри времена, за голи само обещания, що ви прави Русия, бягате и се преселяте, ставате убийци на сами себе си, на жените и децата си! О! Вашите души и на онзи свят щат ся казни за това във вечните мъки и в пъкъла! А телата ви ще теглят на тойзи свят от руското робство и с кървави сълзи ще прекарате злочестий си живот".

Не е ли срамота за вас, о видински Българи! Да ви заменят с Татарите и да правят с вас трампа, като с някои си коне или волове! Я! Вижте ги тех Татари в какво бедно състояние ги е докарала немилостива Русия! Те, мислите, от добрина ли са се преселили от тамо? Не можете ли, окаяни, да разсъдите дотолкова и да разберете, че и вас ще ви докарат още в по-жалостно и по-окаяно от тях състояние! Те, като ги гледате, просят и чакат други да ги прехранят и досега са измрели половината им! Не ще ли изпатите и вие същото? Но те се намериха между вас, народ земеделски и работлив, ами вие в руските диви и голи пустини, при кого ще прибегнете и от кого ще поищете нещо си?...

От каква неволя се преселявате? Я размислете, преди петнайсе години какво е било в България, а сега какво е. В царстването на Султана Абдул-Меджида от ден на ден се ублажава състоянието на раите и ако по негде си още са останали некои злоупотребления, тия не стават по царска воля, но тия полека-лека щат се изтреби и изглади. В кое же царство не се нахождат злоупотебления, чинени от чиновници? В Русия чиновниците най-големи свирепства и варварщини чинат над бедния народ и мислите ли че то сичко дохожда до царските уши? Никога!

А в Русия освен голите и дивите пустини, както казахме по-горе, чака ви онова тежко робство, от което никога не можете се веки отърва!

Можете да кажете, че ви заплашват и вие затова се преселяте: това е една ваша най-голяма слабост, ако вие с едно голо и просто заплашване оставите бащино си свято огнище, къщи и покъщнини, имане и добитък, такава плодовита и благоразтворена земя, която нашите онези храбри и славни праотци с толкова кърви са добили и бранили и преславно име оставили – да оставите сичко това блаженство и да идете на пусти места, дето ви чака най-голяма бедност и още вечното робство! Тая ваша постъпка, ако я направите, от всякого ще се укори и вие ще бъдете укорени и поругани от цял свят.

Никакво заплашване, никакво насилие не треба да ви поколебай от местата ви, на които сте се родили и отхранили, на които сте нашли толкова добрини от славните си прадеди и на които лежат и почиват нихните кости. Никой не може да ви насили да оставите имането си, но и ако такова нещо си се опитат да ви направят, което никога не вярваме да бъде, вие треба като юнаци да предпочетете да пролейте кръвта си над гробовете на дедите и бащите си, а не да бегате като жени и мършави человеци.

Треба да знайте още, че Н.В.Султана не допуща, а и европейските сили не оставят такива насилия да станат над християните; тия времена веке минаха, когато се допущаха такива беснила. Примерът нека бъде на това нам Сирия, дето щом се появи такова нещо, Султана и европейските сили тутакси изпратиха войски в помощ бедним Християнам, умириха сичко и наказаха с най-люта смърт убийците християнски. А що треба Сирия за пример, и вие сами, Видинските Българи, знайте и помните още, че преди няколко години, щом се появиха и между вас размирици, Н.В.Султана и другите сили не оставиха необузданите некои си Турци да ви изколят и мъчат, тутакси се сичко умири и оттогаз насам не можете го отказа, във ваша видинска област много по-добре стана и не ви веке тъй мъчат спахии и други Турци, както е било от по-преди.

Ние се надейме че ще дойдете в съзнание и щете послуша гласа на един ваш съотечественик, който ви казва и съветова сичко това от чиста българска душа, и ако сте се някои си записали да идете в пуста и варварска Русия, ще се откажете от тая лудост, която ще ви зароби с децата ви и жените ви вечно. А ония, които са ви на това излъгали и наклонили, ще ги изгоните из помежду си, като подкупени оръдия руски и като черни предатели милаго ни Отечества* (Както днес ония, които са получили звонковата монета от консулатото и ходят да лъжат простите хорица. З.С.).

С надежда, че щете послуша тия спасителни за вас речи и щете престане отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи, оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога.

Георги Сава Раковски

Hatshepsut

Георги Раковски



Сръбската политика относително на българите...

Всякому человеку натежава неотменна длъжност да брани народните си права с всичките си сили и възможни средства. А който презира и пренебрежава тая свята длъжност, той не е словесен человек, но едно безсловесно животно, кое се проявява на света и свършва живота си, без да остави никакъв спомен от делата си. Отечество и народност са две най-хубави, най-сладки и най-утешителни речи за чувствителний человек и той жертвува за тях всичко, що има най-драгоценно на света.

Похвален е онзи, който може да принесе една настояща и явна полза народу си, а еще по-похвален е онзи, който предупреди едно тайно зло, кое се за в бъдущност приуготовлява с ласкателство и измама народу му и кое всяк не е в състояние да узнай. А най-паче когато това зло се сплита от человеци познати и щат да се показват уж доброжелатели и приятели, понеже от явнаго неприятеля всяк се пази и взема предусторожните си мерки против неговите дела. Сърбите, ако да се сближават доста тясно по езику си с българите и ако да живеят в непосредствено съседство с тях, обаче всякоги са били смъртни неприятели български и никоги не са престанали да им противодействуват, когато им се е появявало и най-малкое счастливо и благоприятно обстоятелство.

Такива жалостни примери вижда человек твърде много и всичката съхранена история по появлението им на Балканский полуостров до падението им под турская власт. Омразата е била тук вкоренена в тях, щото в устата им народното име българин се изкривило на...

в. "Бъдъщност", Белград, края на лятото, 1863 г.

Hatshepsut

01 May 2020, 12:03:38 #6 Last Edit: 09 April 2021, 12:46:35 by Hatshepsut
От нашата Download-секция може да свалите биографията на Георги Раковски от Веселин Трайков:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3873

...както и Автобиографията и мемоарите на самия Раковски:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3143

Hatshepsut

Георги Раковски - будител и учител на нацията


Георги Раковски - картина на Стефан Йорданов

Автор: Проф. Пламен Павлов

https://trud.bg/

,,Патриархът" на националната революция съ­че­та­ва в себе си ка­чес­т­ва­та на ин­те­лек­ту­а­лец, харизматичен водач, организатор, по­ли­тик и иде­о­лог

През 2021 г. се навършват 200 години от рождението на Раковски

Една от неправителствените организации, която от десетина години полага много усилия за утвърждаването на Деня на народните будители - не само у нас, но и сред българските общности в чужбина, е ,,Фондация Българска памет" с председател д-р Милен Врабевски. Наред с многото инициативи на фондацията, с нейна подкрепа се провежда и конкурсът ,,Будител на годината" на Българското национално радио.


В навечерието на празника през настоящата 2020 година (година, която меко казано е особена...) ,,Фондация Българска памет" създаде дигитална изложба ,,Будителството - състояние на духа", като текстовете са на пишещия тези редове. Когато заедно с Живко Костуров от екипа на фондацията обмисляхме как с двайсетина образи на видни българи да покажем същността на будителството, съвсем естествено включихме Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев и Гоце Делчев. Факт е, че най-големите революционни водачи по един или друг начин са свързани с мисията на народния будител и учител - и в универсалния, а и в буквалния смисъл на думата...

Не само заради хронологията ще започнем с ,,патриарха на революцията" Георги Стойков Раковски (1821-1867), учителят на поколения бунтари и комитетски дейци. По-нататък в нашата поредица ще представим от същата гледна точка Левски, Каравелов, Ботев и Делчев. Още тук обаче държим да отбележим взаимодействието между революционното и еволюционното направление в българското общество, между ,,хъшовете" и ,,граматиците" - важна, но нерядко пренебрегвана характеристика на нашето Възраждане. Пресечната точка между тези често непримирими ,,партии" е именно будителството, отношението към образованието и културния възход на ,,милия български род"! Показателно е, че водачите на националната революция са не само политически лидери, организирали чети, съзаклятия и комитети, но и ярки просветители. И учители! Не е тук мястото да изреждаме ,,армията" от възрожденски ,,даскали", които се включват в революционното движение - те са стотици, а ако прибавим освободителното движение в Македония и Източна Тракия след 1878 г., още повече...

В създаваните от Левски и неговите сподвижници комитети присъствието на местния учител в съответното селище е почти задължително! Същото се случва и при изграждането на Вътрешната македоно-одринска революционна организация от Гоце Делчев, Даме Груев и техните сподвижници. Първият пример обаче е Раковски.

Георги Раковски, ,,патриархът" на националната революция, съ­че­та­ва в себе си ка­чес­т­ва­та на ин­те­лек­ту­а­лец, ха­риз­ма­тичен во­дач, организатор, по­ли­тик, иде­о­лог... Ро­ден в буд­ния въз­рож­ден­с­ки Ко­тел, по­лу­чил со­лид­но об­ра­зова­ние във ,,Великата гръцка школа" в Цариград, той из­да­ва вестници, из­с­лед­ва бъл­гарската ис­то­рия, етнография и фол­к­лор, създава революционна по­е­зия... Разбира се, литературните слабости на поемата ,,Горски пътник" (1857 г.) са известни, но нека припомним нейното феноменално въздействие не само върху раждащата се интелигенция, но дори върху суровите, вече ,,политически" хайдути! Патриотичната страст пронизва трудовете на Раковски, да не говорим за уникалната му кореспонденция със стотици тогавашни българи, но и с видни личности от други държави. В целия живот на тази изключителна личност публицистиката, литературата и научните търсения по невероятен начин пре­ли­ват в ради­кал­ни политически замисли и действия. За Раковски пътят към свободата е ,,... открита борба с турското правителство чрез пресата и сабята..." С други думи, публицистиката и просветителството предхождат въоръжената борба и остават редом с нея по пътя към Свободата!

За разлика от Левски, Ботев и Гоце Делчев, Раковски не е бил учител от типа на характерните за епохата български ,,даскали". От друга страна обаче, стремежът към просветителството на своя народ е една от най-ярките характеристики на неговата личност. Нека припомним, че през 1858 г. именно Раковски оказва решителна помощ на сънародниците си от Бесарабия за създаването на българското ,,Народно централно училище" в Болград. И съвсем заслужено днес Болгарската гимназия носи неговото име. В своя вестник ,,Българска дневница" от октомври 1857 г. Раковски дава висока оценка на ,,... достопохвалните жители на град Русе, (които) стараят се всеусърдно да установят пристойно учебно заведение в този крайдунавски знаменит град, не само за научение мъжскаго пола, но и за нужно е още и необходимое образование нежнаго пола, без което не може бити общое просвещение едного народа..." В писмо до своя приятел Йосиф Дайнелов от 5 октомври 1860 г. Раковски заявява: ,,... Не видях по-способен человек за наука освен българина..."

През 1858 г. в Одеса, където разработва своя ,,Първи план за освобождението на България" и година по-късно издава знаменития ,,Показалец" (наръчник по етнография и история), Раковски е назначен за възпитател в една от одеските мъжки гимназии. С невероятната си енергия той разпалва патриотизма на младите българи, учещи в Одеса, а част от тях заминават за Белград и се включват в организираната от него Първа българска легия (1861-1862 г.).

Малко известно е, че заедно с организирането на Легията Раковски води в Белград и една импровизирана лектория, на практика едно неформално неделно училище. Ето какво разказва Христо Иванов - Големия: ,,Започнах пак да ходя при господин Раковски (...) Видях ази, че се събират всички българчета при него от училищата и им приказва за българската история... Той им заръча да ходят всяка неделя при него..." Наред с беседите по история, Раковски е казвал: ,,Сберете се и приказовайте на български, да не забравите матерния си език!" По-нататък Христо Големия чистосърдечно заявява: ,,Слушам и ази (...) и хванах да ставам и аз да ми е слободна България...", като не крие възторга си от четенето на ,,Горски пътник" и ,,Асеневата история" (,,Няколко речи о Асеню Първому, великому царю българскому и сыну му Асеню Второму") на Раковски, издадена в Белград през 1860 г.

Личност с европейски виждания, визионерът Раковски решително надскача чисто ,,школските" мащаби на съвременното му просветно дело в българските земи. Още през 1856 г., когато пребивава в Нови Сад, тогава в Австрийската империя, заедно с първия си вестник ,,Българска дневница" той замисля създаването на ,,Българско Учредничество" - институция, която да издава популярна литература и учебници за българските училища, като за целта са привлечени най-добрите автори. Във връзка с този проект, той пише на Николай М. Тошков в Одеса: ,,Ако бяха послушали моята молба в Одеса живеещите наши родолюбци благородни българи да ми помогнат за първо основно начало, аз бих драговолно всякакъв труд положил... това Уредничество за малко време ще ся засили и постепенно ще стане Дружество словесности, какви имат другите славянски народи..."
През 1857 г. Раковски издава ,,Позив на спомоществование за учреждения на една Българска книжевна община в Галац", където четем: ,,Човек без учение и наука е мъртъв наравно...", както и че цивилизованите ,,учени народи... са били щастливи да се украсят със своя наука и умно образование..." По този начин именно ерудитът Раковски дава идеята, осъществена дванадесет години по-късно и вече след смъртта му със създаването на ,,Българското книжовно дружество" (бъдещата Българска академия на науките) през есента на 1869 г. Надали е случайно, че първото заседание на учредителите е именно в Галац, но поради подозренията на местната полиция продължава в близкия град Браила. Както е известно, революционното крила на емиграцията, вкл. Любен Каравелов, Васил Левски и др., са сред учредителите на дружеството.

За личността и делата на Раковски може да се разсъждава още много, и много... Нека в заключение припомним отново, че през наближаващата 2021 г. се навършват 200 години от рождението на Раковски. По предложение на изтъкнатия наш историк проф. Пламен Митев Фондация ,,Васил Левски" отправи апел към държавните институции и българското общество за достойно отбелязване на тази знакова годишнина. Защото сме в дълг към големия българин и истински европеец, който написа: ,,Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добродетели!"

Hatshepsut

09 April 2021, 07:09:49 #8 Last Edit: 09 April 2021, 07:14:17 by Hatshepsut
Раковски е автор на магическото "Свобода или смърт"


Георги Раковски - картина на Васил Горанов

200 години от рождението на основоположника на модерната българска политическа мисъл, армия и държавност

След 3,5 години в цариградските зандани (1845-1848 г.) неуморимият Раковски се заема с ,,бизнес"


На 11 януари по предложение на началника на Военна Академия ,,Г. С. Раковски" ген. Груди Ангелов беше учреден Инициативен комитет за отбелязването на 200-годишнината от рождението на човека, който с право възприемаме като основоположник на модерната българска политическа мисъл, армия, дипломация, държавност... Комитетът включва общественици, учени, кметовете на родния му Котел, столицата София, Велико Търново, Пловдив, Сливен, Карлово, Панагюрище, град Раковски... Честването включва широк кръг от инициативи и е под патронажа на министрите на отбраната и културата. Цялата 2021-ва ще бъде ,,Годината на Раковски" и това е най-малкото, което можем да направим като нация в израз на почит и преклонение към тази изключителна личност.

Още през 1882 г. в ,,Епопея на забравените" Иван Вазов обезсмърти ,,невъзможния", великия до неправдоподобност Раковски:

Мечтател безумен, образ
невъзможен,
на тъмна епоха син бодър,
тревожен...
Един само буден сред толкова
спящи,
ти един за всички като демон
бдящи...
Мисъл и желязо, лира и тръба -
всичко ти бе вкупом за една
борба!

Причините за незаслуженото подценяване на Георги С. Раковски (1821-1867), особено през последните десетилетия, са различни. Нека припомним обаче, че дори в тежките дни на Първата световна война тогавашният ни интелектуален елит не забравя неговата личност и дела. Както пише през 1917 г. проф. Боян Пенев, ,,... да честваме паметта на един голям човек от миналото, значи не да се върнем при мъртвите, а да се приобщим отново към тия, които никога не умират... В Раковски се оглежда несъкрушима воля и енергия. Вдъхновен за необикновени дела, Раковски упорито продължава да работи, твърдо убеден че усилията му един ден ще се увенчаят с успех - и ако той лично не постигне тоя успех, ще го постигнат други, които ще тръгнат по неговия път..."

Благодарение на проф. Иван Шишманов, акад. Михаил Арнаудов, проф. Веселин Трайков и други учени, днес познаваме сравнително добре живота и революционната дейност на Раковски, неговите книги и вестници, заниманията му с история, поезия, езикознание, етнология, фолклор, с какво ли не... Истински енциклопедист, човек с невероятна ерудиция от европейски мащаб, но на първо място революционер и политик! Нека се спрем на плановете му за създаването на българска войска, и то като фундамент на държавността на един древен, но преживял векове на политическо робство народ. Раковски е първият идеолог на организираната въоръжена борба, на неговата мисъл и интуиция дължим първите модерни проекти за освобождение на България, но и лъва като знак на многовековната ни държавност, дори магическото ,,Свобода или смърт!"

Раковски е потомък на фамилия, по предание тя е наследница на българското болярство. Наистина, Котел и неговата околност са една от традиционните зони на войнишко население още от Средновековието. Неговите чичовци, на първо място Дачо, се прославят при отбраната на Котел от нападенията на кърджалиите. Минко, друг негов чичо, е сподвижник на гръцкия национален водач Александър Ипсиланти във Влашко през 1821 г. Сам Раковски пише, че тръгва по пътя на борбата с поробителите ,,... от сродников пример разпален..."

Изключително силно е привързан към вуйчо си капитан Георги Мамарчев (1786-1846), командир на български доброволци в две руско-турски войни. От него черпи и първите си познания за военното дело, като възприема неговия пример и името му Георги като свое лично! Раковски се самообразова ,,в движение", като наблюдава отблизо турската армия и поддържа връзки с полските емигранти и български офицери в чужди армии. Същевременно няма как да не бъдем изумени от желязната воля, изобретателност и ,,премерен" авантюризъм, с които Раковски набира финансови средства, цели парични ,,потоци", без които замислите му биха останали празни приказки на романтик и фантазьор...

,,Дебютът" на бъдещия ,,капитан Раковски" (така го наричат най-често във времето на Първата българска легия в Белград през 1861-1862 г.) е т. нар. Втори Браилски бунт през есента и зимата на 1841-1842 г. Едва 21-годишният Георги ,,Македон" (името, с което се подвизава в Браила като учител по гръцки и френски), създал преди това в Атина едно ,,Македонско дружество" за освобождението на България (!), се нагърбва с тази забравена, но дръзка революционна акция. Замисълът е мащабен, като включва набирането на около 6000 въоръжени българи и гърци от Влашко, Молдова и Бесарабия, тогава в пределите на Русия.

Противодействието на властите в двете княжества, както и на Русия, проваля смелия план за нахлуване в поробена България. Въпреки това, Раковски не се отказва със събралите се в Браила повече от двеста бунтовници да премине Дунава и да стъпи на българска земя в Добруджа! С част от въстаниците блокира дома на полк. Енгел, немец на влашка служба, комендант на Браила. Румънският историк от български произход Константин Велики (Великов) изясни водещата роля на ,,даскал Георги", който заедно с ,,капитаните" гърци - Спиро и Ставри - организира закупуване на оръжие от Одеса чрез влиятелния и богат български търговец Георги Карловски - Казака (по-късно тясно свързан и с Васил Левски), живеещ тогава в Галац, и Петър Ганчев, българин на руска служба в дунавското пристанище Рени. Нещо повече, Раковски сам разпределя оръжието, а при избухването на бунта (10 февруари 1842 г.) участва в започналата престрелка, при която загива един влашки офицер. Арестуван от влашката полиция, ,,Георги Македон" е отведен в Букурещ и осъден на смърт! Спасява го гръцкият му паспорт, заради който е предаден на властите в Атина, откъдето търси убежище в Марсилия в далечна Франция!

След завръщането си, след много перипетии и три години и половина в цариградските зандани (1845-1848 г.) неуморимият Раковски се заема с ,,бизнес". Със своята енергия и предприемачески дух е на път да се превърне в ,,олигарх" и от днешна гледна точка - милионер! Спечелил авторитет като адвокат в турската столица, Раковски влиза в партньорски отношения с богатия цариградски първенец Мустафа бей Екмекчи и вече е ,,чорбаджи Георги"! През 1849 г. поема събирането на държавните вземания от прочутия Узунджовски панаир, от пазара в Пловдив и т. н. Дори и тук можем да забележим отношението на Раковски към военната по тип организация - както отбелязва Филип Симидов, ,,... почнал да си приготвя хора за работата и, като събрал 60 души юначни, верни и послушни момци, накупил им коне и оръжие с парите, които теглил от турчина, ортака си, взел нужните документи и заминал за панаира... Той влязъл в Узунджовския панаир със своята кавалерийска свита с всичкия салтанат..."

Както е известно, след избухването през 1853 г. на Кримската война Раковски се хвърля в поредната си благородна, на практика самоубийствена ,,афера"! Постъпвайки на високата позиция като преводач в щаба на османската армия, заедно със своя приятел Стефан Берон и други верни българи изгражда разузнавателна мрежа, която да осведомява руското командване за действията на противника. Трябва да подчертаем, че организацията е била сериозна и буди основателни страхове сред турското командване. Показателно е, че Юмер паша осъжда на смърт в Шумен с обвинение в шпионаж дванадесет души от шпионската ,,мрежа" на Раковски. Разкрит, в интерес на истината, по случайност, Раковски е арестуван и осъден на смърт. Подобно на герой от приключенските романи (!), успява да избяга, след което организира малка чета в самата турска столица Цариград! Очевидно и сега се ползва с тайната парична и логистична подкрепа на богати българи. На практика не става дума за хайдушка дружина, а за военно-разузнавателна единица, начело на която от юни до септември обикаля Източна Стара планина и търси връзка с руското командване в Силистра.

Раковски показва своите качества на военен организатор, политик и автентичен национален лидер с Първата българска легия в Белград през 1862 г. За нея ще разкажем в следващия ,,епизод" от нашата поредица, но нека още веднъж да напомним - настъпилата преди две седмици 2021 г. е обявена, трябва и ще се превърне в ,,Годината на Раковски"! Дължим го на великия ни национален водач, а и на самите себе си.

https://trud.bg/

Hatshepsut

Георги Раковски - гордост народна за всекий българин


Датата 14 април трябва да бъде отбелязвана като Ден на Раковски, както паметните дати, свързани с Васил Левски и Христо Ботев

Поемата му ,,Горски пътник" (1857 г.) се чете като манифест на жадуваната свобода


На 12-13 април Военна академия ,,Г. С. Раковски" ще бъде домакин на националната научна конференция с международно участие ,,Георги Стойков Раковски - 200 години безсмъртие", посветена на емблематичната годишнина от рождението на основоположника на българската национална революция. Заявилите участие над тридесет учени ще осветлят ,,невъзможната", по образното определение на Вазов, личност на големия политически водач и интелектуалец, ролята му за българското освободително движение, държавност, военна мисъл, борба за църковна независимост, модерно образование и наука, дипломация, журналистика, исторически и етнографски проучвания, поезия, публицистика и какво ли още не...

Вестник ,,Труд" и други медии съобщиха, че на 11 януари бе учреден Инициативен комитет за отбелязването на бележитата годишнина. Водеща е Военна академия с ректор генерал-майор Груди Ангелов, а инициативата е подкрепена от Асоциация ,,Г. С. Раковски" с председател проф. Кирил Топалов, на фондация ,,Васил Левски" и други родолюбиви организации, на общините Котел, Раковски, София, Пловдив, Велико Търново, Сливен, Панагюрище и Карлово, под патронажа на министерствата на отбраната и културата. Широк кръг прояви ще бъдат организирани в София, в посочените градове и в цялата страна, а настоящата 2021-а е обявена за Година на Раковски.

Инициативният комитет се обедини около предложението на проф. Топалов 14 април да бъде честван като Ден на Раковски, подобно на паметните дати, свързани с Васил Левски и Христо Ботев. Затова и авторитетната научна конференция ще се проведе в навечерието на 14 април, приеман за рожден на Раковски. Честването ще продължи в Котел, родния град на нашия национален герой, където се намира и неговият мавзолей.

В няколко статии разказахме за Раковски като будител на нацията и революционен водач (,,Труд" от 30 октомври 2020 г., 15 и 22 януари 2021 г.). Нека хвърлим поглед към оценката на неговите съвременници. Раковски прави силно впечатление още като ученик в гръцката ,,Велика народна школа" в Цариград през 1837-1840 г. Със своите интелектуални заложби и независим характер момчето от патриархалния балкански градец се откроява като неформален ,,лидер"... Опълчвайки се на гръцката ,,мегали идея", респектира съучениците си, а дори и преподавателите. Ако перифразираме Вазовото ,,... манастирът тесен за мойта душа е...", казано за Левски, две десетилетия по-рано стените на ,,Великата школа" са тесни за огнената натура на Сава Попович - името, с което младият котленец е известен в Цариград. Синът на чорбаджи Стойко се хвърля в църковно-народната борба в нейния епицентър - космополитната столица на Османската империя, в която живеят десетки хиляди българи от Мизия, Тракия и Македония. Изпитва силно влияние от Неофит Бозвели (1785-1848), също котленец (обстоятелство с особена тежест в онази епоха) и е в първата редица на борбата срещу омразното фанариотско подтисничество, заедно със Стоян Михайловски (бъдещият Иларион Макариополски), Гаврил Кръстевич и други представители на младата интелигенция. Десетилетия по-късно Раковски продължава да има верни привърженици в Цариград, независимо от невъзможността да посещава османската столица.

Днес рядко си спомняме за Браилските бунтове, по-конкретно за ролята на Раковски като главен организатор на втория от тях през зимата на 1841-1842 г. Ако съдим по писаното от Добри Войников, за браилските българи и през 1867 г., добилият вече известност Раковски продължава да бъде и ,,Македонски" - по името Георги Македон, с което пребивава четвърт век по-рано в големия дунавски град, населен с хиляди българи. През 40-50-те години на XIX век Раковски набира все повече популярност.

Поемата ,,Горски пътник" (1857 г.), независимо от нейните литературни слабости, се чете жадно като манифест на жадуваната пет века свобода. Феноменално е нейното въздействие не само върху раждащата се интелигенция, но върху суровите, вече ,,политически" хайдути. При сравнително краткия си престой в Одеса през 1858 г., Раковски оказва силно влияние върху българските младежи, учещи в големия черноморски град. От спомените на Васил Друмев научваме ,,... какво обаяние е имал Раковски над българите (...), които той увлича със своя патриотизъм и смелото си и критично отношение..." към обществените недъзи. Още по-сериозна известност му носят издаваните от него вестници, особено ,,Дунавски лебед", излизал от есента на 1860 до края на 1861 г., да не говорим за Първата българска легия. Влиянието на ,,Дунавски лебед" и вестите за Легията облъчват най-будните българи по градове и села, както и емиграцията в Цариград, Одеса, Букурещ, Виена... Калоферецът Стоян Буйнов в писмо от пролетта на 1861 г. пише: ,,Макар че съдбата Ви е отдалечила далеч от нас, но народът нивга не Ви забравя! Всеки българин, живеящ в Цариград, с въздишка дума всеки ден: ,,Ах, Раковски, де си?! Де си!" Тогава на около четиридесет години, за българската интелигенция той е ,,дядо Раковски" - ,,титлата", давана, и то по-късно, само на национални ,,старейшини" от ранга на Петко Р. Славейков и Иван Вазов...

Събирайки материали за биографията на Васил Левски, Захарий Стоянов твърди, че младият дякон се запознава с ,,... едничкия тогавашен учен и патриот български..." при едно посещение на Раковски в Карлово. ,,Ние можем да утвърдим - продължава Захарий Стоянов, - че искрата за народна свобода е била разпалена най-много у младия Васил от Раковски... Според уверението на домашните на Левски, той вземал някакви си ръкописи от Раковски, които преписвал на скрито (...), които жадната душа на Левски е гълтала пламенно..." Бъдещият Апостол продължава своя ,,стаж" в школата на революцията в Първата легия, а през 1867 г. е определен за ,,първостепенний знаменосец" на Панайот Хитов по лично настояване на Раковски. Христо Иванов-Големия, привърженик на Раковски и най-близък приятел на Левски, споделя как през 1861 г. попада под мощната харизма на ,,... господин Раковски (...) Видях ази, че се събират всички българчета при него от училищата и им приказва за българската история... Той им заръча да ходят всяка неделя при него... Слушам и ази (...) и хванах да ставам и аз да ми е слободна България..."

Войводата Панайот споделя, че трудно ще се намери ,,... други Раковски..." и е ,,... признателен към Раковсковия труд и състрадания за народа си. За това мисля, че сме длъжни да опишем колкото са може по-точно неговия живот относно неговото родолюбие..." При учредяването на Българското книжовно дружество в Браила през 1869 г. Николай Тошков, лидер на одеските българи, заявява, че България ,,... се нуждае от Раковсковци...", а не от кабинетни учени... За поборника Иван Цанков ,,... Раковски не беше обикновено простосмъртно човешко създание, а велик гений, свише въплъщение от духовете на най-учения в старо време български княз Боян - поет и астроном, на цар Крума, Симеона и Самуила... Аз не мога да си въобразя бъдещият народен историк къде и като какъв ще постави великия Раковски!" Охридският учител Яким Маленков пише на Раковски, че е записал името му ,,... в черковната кондика, за да се споменава на вечни времена..." в израз на благодарност ,,... за пламъка, който носите в душата си за нашия народ и за нашия бащин език..." Както обръща внимание проф. Н. Жечев, като кореспондент на един руски вестник Любен Каравелов пише: ,,Раковски е може би единственият в наше време, който гласно и публично защитава българските интереси... ,,Дунавски лебед" събира симпатии със самата си поява, като защитник на интересите и правата на народа, с горещия патриотизъм на Раковски, достигащ понякога до фанатизъм..."

Може да продължим с оценката на още много следовници на ,,народния войвода", но ще завършим с думите на Добри Войников в негова памет година след смъртта му: ,,Най-великият ни народен мъж Георгий С. Раковский (...) е наистина една гордост народна за всекий българин... Той вдъхна на българский народ, а най-паче на младите синове на България чувството за любов към Отечеството (...), пожертвува всичкото си състояние, младост, най-сетне и животът си за същото добро... Твоето име Георгий С. Раковский (Македонский) ще ся напише като преобразовател на България със златни слова, заедно с имената на нашите славни царе Крума, Симеона и други слънца на България!"

https://trud.bg/

Hatshepsut

Издателската дейност на Георги Раковски


Георги Раковски

По повод юбилейното издание на поемата ,,Горски пътник" ще разкажем интересни факти за някои от най-емблематичните произведения на Георги Раковски. Познаваме го като основоположник на организираната национално-революционна борба за освобождeнието на България, като писател, поет, етнограф и историк. Едва ли си даваме сметка, че макар да  е живял само 46 години, той е участвал в множество начинания. Роден на 14 април 1821 година като Съби Стойков Попович, Раковски израства в известния с многото видни възрожденци Котел. Майка му е сестра на капитан Георги Мамарчев, който освобождава Сливен и Котел през Руско-турската война от 1828-29 година.

Един от най-интересните моменти около Раковски е неговата писателска и издателска дейност. Той е просветител по примера на Васил Априлов, Константин Фотинов и Неофит Бозвели. Лишен от възможност да работи систематично, да бъде специалист в истинския смисъл на думата, той се впуска смело в най-рискови хипотези, които отстоява със завидно упорство, а някои от неговите съчинения стават особено популярни още тогава.

Показателни са думите на Михаил Арнаудов: ,,Откак става емигрант (1855) и до края на дните си (1867) Раковски неуморно работи с перо в ръка, като един от най-енергичните и влиятелни писатели на епохата си. Покрай всички грешки и заблуди, у него има и забележителни прозрения, подсказани от великата му любов към род и отечество. Публицистиката, науката, памфлетът, литературата му дължат твърде много, и ценното, което запазва завинаги стойността си, заслужва да бъде грижливо подчертано, наред с по-слабото, добило в даден исторически момент, в най-оживената фаза на Възраждането ни, своето актуално значение."

Нека проследим някои от по-интересните и важни издания на Раковски. През 1856 година Раковски издава в книгопечатницата на д-р Данаил Медакович в Нови Сад първата си книжка ,,Предвестник горского пътника" състояща се само от 17 страници, която е компилация от статии, илюстрации и стихотворения, има образно казано, два раздела, публицистичен и стихотворен. Съдържанието му сочи както поетично-книжовните настроения на Раковски, така и неговите политически възгледи. През 1857 година в същата печатница е отпечатан ,,Горски пътник", едно от най-известните произведения на Раковски.

,,Като оставим настрана малката поема-идилия на Найден Геров от 1845 година ,,Стоян и Рада", която, въпреки ценни за времето си качества, не намира ехо между читатели и писатели и бива забравена дори от самия си автор, първият значителен опит у нас за поема из народния живот представя ,,повествователния спев" на Раковски от 1857 година ,,Горски пътник", казва Михаил Арнаудов. Сам Раковски пише доста подробно за значителните си усилия за създаването на книгата, за първия и втория вариант и това е разработвана тема в нашата изследователска литература.

Много интересни са бележките в края на ,,Горски пътник" наречени ,,Замечания первия части Горскаго пътника". Те заемат почти половината книга и съдържат редица любопитни факти и разсъждения на Раковски. В същото време са ценен извор на факти и предания и показват атмосферата на онова време. Книгата е формат осминка, шрифтoвете са на съвременна ,,гражданска" кирилица, около 11 пункта (по съвременните стандарти), хартията е памучна валцована, финна, с меки корици.

През 1858 година Раковски подготвя в Одеса книгата си ,,Няколко речи о Асеню първому, великому царю българскому и сину му Асеню второму", но цензурата не одобрява отпечатването й, тъй като в нея се излага злоупотреби на Патриаршията. Така Раковски се вижда принуден да я напечата в Белград (1860). Като артефакт са интересни и литографиите на Николай Павлович в книгата, които са 4 на брой. Павлович илюстрира с литографии и двата атласа на д-р Петър Берон на френски.


Литографията на цар Асен I от Николай Павлович към книгата ,,Няколко речи о Асеню..."

Книгата ,,Няколко речи..." е с размер четвъртинка, 128 стр. плюс 4 неномерирани и 4 илюстрации на цял лист (4 литографии на Николай Павлович). Три от тях (Асен I, битката на Асен II с Теодор Комнин и Монетите) са на по-дебела хартия, четвъртата с Асеновия надпис в Търновския храм ,,Св. 40 мъченици"- на по-тънка. Хартията е памучна валцована, средно дебела, използваните шрифтове са около 12 пункта, но има и по-дребни. На заглавната страница има украсни шрифтове на заглавната страница. На задната корица има ценна информация – списък на издадените и предстоящи за издаване книги на Раковски.

Раковски остава в полето на етнографията с ,,Показалец" (1859) и ,,Българска старина" (1865). В тях той определя насоките за издирване и съхранение на обичай, вярвания, песни и други черти на народа ни.

,,Показалец или Ръководство как да са издирят най-стари черти нашего бита, язика, народопоколения, старого ни правления, славного ни прошествиа и проч. от Г.С.Раковскаго" е издадена в Одеса през 1859 г. в типографията (руската дума за печатница) на Пьотр Францов. В предговора Раковски описва методологията, правилата, които ползват учените при изследването на народите.  В началото той описва едно амбициозно съдържание, което не успява да реализира докрай. Предвижда се първата част да има 2 раздела – първият с източници за древния ни бит, език, държавност, а вторият- описание на нашата история и книжнина от времето на Преславския двор до падането под османско владичество и после до времето на написването на книгата. Втората част трябва да е концентрирана върху народните песни, хора и обреди, а третата се фокусира върху Котел и ,,старопланинските" българи, започвайки от Римската и Византийската история.

Очевидно е, че такъв амбициозен план, който е положен в началото на ,,Показалеца", трудно може да бъде събран в една книга и а съжаление ,,Показалеца" остава издаден само в първата си част. Показалецът е с размер осминка, хартията е памучна валцована, финна, използвани са шрифтове с различна големина, основният е около 11 пункта и около 14 пункта на ,,указанията" в началото (по съвременните стандарти).

,,Българска старина повремено списание издаваемо в неопределено время" също остава само в ,,книга първа – издание първо" и е отпечатано в Букурещ, в книгопечатницата на Стефан Расидеск през 1865 г. В предговора Раковски декларира, че списанието няма да бъде политическо и ще съдържа неща като: ,,1. Отломки от открития досега Български древности...; 2. Любословни изисквания о древности Болгарского язикa; 3. Изследование ... вероисповедания, народните обичаи...; 4. Основи на... повестност; 5. Черковната Българска повестност".

Изключително много внимание в ,,Българска старина"се заделя на ,,древности българского язика", като Раковски задълбочено представя материали за произхода на езика ни. Трябва да се посочи, че през XIX век има една тенденция за доказване древността на народите в Европа, чрез което се защитава тяхното съществуване. Раковски е ярък изразител на тази тенденция. Хартията е памучна валцована, но по-дебела и по-груба, основният шрифт, гражданска кирилица, е около 13-14 пункта по съвременните стандарти.

,,Дунавски лебед" e вестник, издаван от 1 септември 1860 до 24 декември 1861 година в Белград. Печата се в ,,Княжевската книгопечатня" и излиза всяка седмица. В него се публикува основно революционна журналистика, която цели да повдигне духа на читателите. Вестникът е голям формат, всеки брой е 4 страници. Издава се на памучна валцована хартия, шрифтовете са на  ,,гражданска" кирилица, основно около 11 пункта (по съвременните стандарти), има и украсни шрифтове на първата страница.


Заглавна страница на ,,Българските хайдути", 1867 година

,,Българските хайдути, тяхното начало и тяхната борба с Турците, от падения Българий до днешните времена" е издадена в Букурещ през 1867 година в печатницата на К. Р. Радулеску и е една малка книжка от 39 страници, която Раковски отново не успява да завърши, този път поради болестта си. В ,,Известие" (намиращо се преди предговора) е посочено, че ще съдържа 5 раздела – за падането на Византия, за народните войводи и появата на чети, за покоряването на България от турците, за политиката на Турция и гръцкото фанариотство спрямо българите, описание на народния дух и политическия живот.

В ,,Предговора" се обосновава значението на българските чети при едно по-организирано освободително движение и като помощник при Руско-турските войни. Подчертава се и значението им за освобождението на сръбското княжество. В издадената книжка се разказва накратко за причините за падането на Византия и завършва с една интересна ,,прибавка" – песента ,,Възпомянание старобългарско на развалините старославянского града Червеновода близ Рухчука". Хартията е памучна валцована, финна, шрифтът е съвременна ,,гражданска" кирилица, малко по-едър от нормалния (т.е. шрифтът е около 14 пункта по съвременните стандарти). На места има и по-дребен, има италик, има и украсен шрифт на заглавката.

Има една интересна книга, която в някои каталози е приписвана на Раковски. Тази книга е свързана със сръбската пропаганда, носи заглавието ,,Глас едного родолюбца за съюз югославяния" и е издадена през 1867 г. Кратки сведения за издаването на книгата са дадени в каталога на Маньо Стоянов, има отзив във вестник ,,Зора" от 1868 година. Книгата съдържа ,,Пристъп" (предговор), 48 страници агитационен текст и 2 страници (вероятно допълнение от още две) ,,Изяснение на някои речи в тая книжица" (използвани термини). Характерен за Раковски е уверения и категоричен тон на автора, някои от думите, заявленията за бъдещето на българския народ, но личи редакторска намеса и полиране на текста, което на е характерно за Раковски. Хартията е памучна, финна, шрифтът е ,,гражданска" кирилица (големина около 11 пункта по съвременните стандарти).

Разбира се, Раковски има и други издания, но в случая са избрани по-значимите негови трудове. За това на каква почит се радва той сред българите в Румъния към края на живота си личи от почтителното писмо на Васил Левски до него от 1866 г. Чрез някои от най-емблематичните първи издания на Раковски се запознаваме с разностранните му проявления като публицист, историк, писател и поет, винаги енергично защитаващ правото на българския народ да има бъдеще.

Автор: Росен Петков


Литература:

Трайков 1974: Трайков, Веселин, Георги Стойков Раковски, с. 44 – 68 // Издателство на БАН, София, 1974.

Динеков 1938: Георги С. Раковки, Предвестник горского пътника, под редакцията на Петър Динеков // Хемус [1938]

Арнаудов 1928: Арнаудов, Михаил, Г.С. Раковски, т.II, Жизнен път // Библиотека ,,Български писатели". Под ред. на М. Арнаудов. Т. II. София: Факел, 1929, Електронно издателство LiterNet, 02.02.2004 Библиотека ,,Български писатели". Т. II. Под ред. на Н. Аретов. Варна: LiterNet, 2004. https://liternet.bg/publish9/marnaudov/bpisateli/2/gsrakovski.htm

Арнаудов 1918: Арнаудов, Михаил, Раковски и ,,Горски пътник", Сборник на БАН, клон историко-филологичен и философско-обществен, книга IX // Българска академия на науките, София, 1918

Трифонов 1917: Трифонов, Юрдан, Преданието за изгорена старобългарска библиотека в Търново. // Сп. БАН, 14, Клон историко-филологически и философско-обществен, 1917, № 8, с. 1-42., както и в сп. LiterNet, https://liternet.bg/publish17/iu_trifonov/izbrani/predanieto.htm

Стоянов 1957: Стоянов, Маньо, Българска възрожденска книжнина, т. I, стр. 311 // Наука и изкуство, Държавна библиотека ,,Васил Коларов" (Национална библиотека), София, 1957 г.

Петков 2012: Петков, Росен, За старите книги и компютърните изкуства, стр. 108 // СОКИ, София, 2012

Раковски 1983-1998: Г.С. Раковски, Съчинения в 4 тома // София, Български писател, 1983-1988

Йонков 1987: Йонков, Христо, С. Йонкова, Васил Левски и българската национална революция // БАН, София, 1987

https://bulgarianhistory.org/izdatelska-deynost-rakovski/

Hatshepsut

Непознатият Раковски

Георги Стойков Раковски: Народ без история е мъртъв нравствено


На 14 април се навършват 200 години от рождението на Георги Стойков Раковски. Ще бъде ли обявен 14 април за Ден на Раковски? Доколко съвременна е личността му? Кой е дипломатът Раковски, как се създава държавност преди държавата и какво показват събитията, посветени на годишнината от рождението му?

Във връзка с честването на 200 години от рождението на Г. С. Раковски Община Котел, съвместно с Министерството на Културата (МК), започна мащабна инициатива за преосмисляне на личността на бележития си съгражданин в историята на България. Предвижда се животът и делото на Раковски да бъдат и екранизирани в документален филм. Инициативата, която е по проект "200 години от рождението на Георги Стойков Раковски" има амбициозната цел да изведе на дневен ред живота му, защото за Раковски и неговото велико дело е писано и говорено твърде малко.

Проф. Кирил Топалов, председател на Национална асоциация "Георги Стойков Раковски", разказва в "Нашият ден" за личността и делото на Раковски.

"Дали 14 април ще стане ден на Раковски, зависи от други хора, но ние сме дали нашата заявка, нашата дума сме я казали още преди два или три месеца. Логично е, след като имаме ден на Ботев, ден на Левски – разбира се, че трябва да ги имаме. Но да нямаме ден на Раковски, този, който ги е създал фактически, на този, който е поставил началото и то могъщо начало?!

Защото има различни видове начала. Раковски поставя могъщото, всеобхватното, общодържавно начало на Българското възраждане и на възстановяването на българската държава. Това е целта на Раковски. Той иска да възстанови българската държава и започва да го прави.

Вижте какъв урок ни дава Раковски – трябва да мислим за общото, за държавата, за българско, не за себе си. Той е имал много възможности лично за себе си да направи много неща, не ги е направил, раздал се е докрай. Умира твърде млад – на 46 години. За много хора кариерата тепърва започва да се развива тогава, за него приключва животът, защото той наистина се е раздал изцяло.

Нашата държава, ако уважава себе си, до всички тези равнища, до които ние сме се обърнали – парламент, правителство, президентство, независимо какви хора ще влязат там и ще бъдат на тези постове, но те са преди всичко българи и трябва да имат отговорност. И тази година е най-подходяща за включването на Деня на Раковски в нашия календар, в календара на българските официални празници

Национален празник си имаме – добър или лош, приемаме ли го или не – имаме го. Но официалните празници като Ботевите, този на Левски, трябва да имаме такъв и на Раковски – нашият дълг повелява.

Надявам се новото правителство, което и да е то. Новият парламент, какъвто и да е той, да вземат отношение по този въпрос, защото той е национален."



Непознатият Раковски

"Раковски е наистина онази най-мащабна, най-могъща българска личност, която се опитва в средата на ХIХ в. да подготви създаването, възкресяването на българската държава. И вижте колко мащабна мисъл е той, знаел е, че държава без държавни институции няма. Това го казвам и по адрес на някои настроения в нашето общество, особено сред по-младите, които казват – на нас не ни трябва кой да ни управлява, можем сами. Как ще се управлявате сами без държава – това е анархия! Ето, колко е актуален дори в този момент Раковски.

Раковски знае какво трябва да има най-напред. Трябва да има армия, която да пази тази държава – създава я. Трябва да има правителство начело, на което да седи един човек, който да може да го управлява, и той казва в предложението си за правителство, начело с него. Той знае, че няма кой друг да оглави едно такова бъдещо правителство. Трябва да има институции, да има закони – той ги създава. Трябва да има наука – той я създава. Трябва да има литература – той я създава. Трябва да има журналистика, публицистика – създава ги. Създава всичко, това е магията на неговата личност, неговото присъствие.

Всяко време ражда своите личности, от които има нужда. И, ако погледнем в историята назад, ще видим, че това наистина е така. Въпросът е личностите, които времето е родило, да се срещнат с времето си, както е при Раковски. Със сигурност по неговото време е имало и други личности, които биха могли да изпълнят същите задачи, не са ги изпълнили, не са се оказали най-подходящите."



Раковски не е достатъчно оценен

"Това е заради обстоятелството, че Раковски в един момент, като се е надявал и той като много наши възрожденци, като целия народ почти, затова, че Русия ще го освободи, че тя ще му подаде ръка да възкръсне и да създаде своя държавност, че нашите съседи ще ни помогнат.

Първо, Раковски много се разочарова по отношение на съседите, когато разбира, че Сърбия и Гърция тайно водят преговори как да си поделят България при евентуални бъдещи събития. Защото гръцката революция е минала – получиха свобода, сръбската мина – получиха свобода. Ред е на българите, защото те винаги са били водещия народ и държава на Балканите.

Раковски усеща по-късно и истинската роля и намерение на Русия и се противопоставя. Оставя все пак някаква врата Русия след 10-те войни, която минава през България към Босфора, за да завземе проливите – не е освободила България. Но вероятно до края на живота си той все пак се е надявал, че при някакъв такъв поход най-накрая и ние ще получим свободата си на някаква цена.

Раковски обаче въстава срещу тази политика на Русия, която обезбългарява, обезлюдява България, защото след няколкото от последните войни през ХIХ в., още от Софрониево време, тя започва да обезбългарява българското население, изнася огромни маси и внася на тяхно място татари, от Крим, черкези и др."



Д-р Силвия Найденова, директор на Централната библиотека на БАН, разказва в "Нашият ден" за изложбата, посветена на Раковски.

"По повод 200 години от рождението на Георги Стойков Раковски нашата библиотека подготви една постерна изложба, която проследява разностранните изяви на големия революционер, дипломат, публицист, поет, учен чрез негови книги и публикации в периодичните издания, които се съхраняват във фондовете на нашата библиотека.

Съхраняваме първото издание на "Горски пътник", напечатано в Нови Сад през 1857 г. То постъпва в нашата библиотека през 1949 г. Това е едно от съкровищата в колекцията ни от български възрожденски книги.

Другите неща, които сме показали в изложбата, са – едно издание, което е отговор на богословската гръцка брошура от Раковски, което е с подпис на Раковски.

Изложбата е на сайта ни, може да се разгледа във Фейсбук страницата на Централната библиотека на БАН, на страницата на БАН също може да се види. И в централното фоайе на сградата на БАН."

https://bnr.bg/hristobotev/post/101453132/nepoznatiat-rakovski

Hatshepsut

200 години от рождението на Георги Стойков Раковски


Hatshepsut

Виртуален разказ и изложба по повод "200 години от рождението на Г. С. Раковски"