• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Guest. Please login or sign up.

11 April 2021, 00:40:39

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12605 Posts

Шишман
4748 Posts

Panzerfaust
772 Posts

Лина
699 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 20692
  • Total Topics: 1328
  • Online Today: 27
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 26
Total: 26

avatar_Hatshepsut

Архитектурните шедьоври на Антонио Гауди

Started by Hatshepsut, 05 September 2018, 06:32:54

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] архитектура

Hatshepsut

Архитектурните шедьоври на Антонио Гауди

Източници:

- http://fakti.bg/world/23785-magiata-v-genia-na-katalunskia-arhitekt-antonio-gaudi
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Антони_Гауди


Барселона е винаги на кръстопът между архитектурата, храната, модата, стила, музиката и доброто прекарване на времето. Лятото определено е най-доброто време за парти, с едноседмичното забавление на фиестата, но градът никога не спи и е оживен през цялата година!

Столицата на Каталония е средиземноморски град не само поради географското си положение, но най-вече поради историята си, традициите и културните влияния. Че времето в Барселона има свой, своеобразен ход, различен от обичайния ритъм на големите градове, се забелязва от пръв поглед. Тук всичко сякаш става бавно и полека от ранна утрин до късен следобед и се усилва на бързи обороти след девет вечерта. За да притихне отново на другата сутрин в блажен сън след нощната изнемога. За разлика от Всевишния обаче на туриста му е дадено време и то най-вече за да не му стига.

,,Господ не бърза заникъде, а той е моят клиент!" – така отвърнал каталунският архитект Антонио Гауди, когато го попитали кога смята да завърши катедралата ,,Фамилия Саграда", чието изграждане е трябвало да приключи през 1910 г., но и до днес не му се вижда краят. Най-оптимистичните прогнози са, че това ще се случи през 2026 г. – 140 години от началото на строежа и 100 години след смъртта на архитекта.

Фамилия Саграда (La Sagrada Familia)


Фамилия Саграда е световноизвестният символ на Барселона, който вдъхва истинско благоговение. Монументалната църква ,,Фамилия Саграда", или El Temple Expiatori de la Sagrada Família, е най-известната творба на Гауди и най-финият пример за неговия творчески гений. Архитектът е приел задачата през 1883 г. Гауди посветил живота си на изпълнението на тази амбициозна задача, която вследствие на неговата неочаквана смърт останала недовършена.
Той бил завладян от църквата до такава степен, че не само неговата творческа енергия била концентрирана в нея, но и самият архитект се настанил да живее и работи там. На 7 юни 1926 г., Гауди е блъснат от трамвай, докато пресичал търговската улица ,,Гран Вия" в Жерона. Три дни по-късно, все още в кома, умира на 74 години. Работата по църквата въпреки това продължава, докато не е спряна през 1936 г., когато криптата и изследванията на Гауди, съдържащи неговите записки, били изгорени от снарядите по време на Испанската гражданска война. Проектът се върнал отново през 1952 г., като били използвани скиците и мащабните модели, въпреки че подновяването на работата довело до много дебати. От 1954 до 1976 г. фасадата и четирите кули на Passion (западната страна) били завършени. Скулпторът Йозеф Субирахс се присъединил към екипа на проекта, за да работи по скулптурите на портала през 1987 г. Днес реставрираната част е отворена за посетители, както и малкият музей del Temple Expiatori de la Sagrada Família с модели в мащаб и скици, показващи процеса на строителството. Кулите могат да бъдат изкачени и предлагат невероятна гледка на града.

Ла Педрера (La Pedrera) и Каса Батио (Casa Batllo)


La Pedrera

Ла Педрера и Каса Батио отново са шедьоври на Гауди, като La Pedrera е била построена между 1905 и 1910 г. и е комбинация от жилищна и офис сграда. Преди се е наричала Каса Мила (Casa Milà), а сега е позната като Каменна кариера (La Pedrera) заради неравната си фасада от сиви камъни, нагъната около ъгъла на улицата - това създава вълнообразен ефект, който е засилен допълнително от сложни балкони от ковано желязо. Посетителите могат да обиколят сградата и да се изкачат до покрива, където гигантски многоцветен комински капак стърчи като средновековен рицар.


През нощите на летните уикенди покривът е тайнствено осветен и отворен за грандиозните гледки на Барселона. На етажа под него има скромен музей, посветен на творбите на Гауди.
В центъра на града, редом с La Pedrera, изпъква и друга творба на Гауди - Каса Батио (Casa Batllo).
Разположени на централни търговски булеварди, и двете сгради са правени по поръчка на богати индустриални магнати. Заради причудливите си и несиметрични фасади те с право са наречени ,,връх на модернизма".


Casa Batllo

Casa Batllo е известна още и като ,,къща на костите". Това е така, защото керемидите на покрива наподобяват рибени люспи, а във вътрешността й няма прави ъгли.
И двете къщи са част от списъка на ЮНЕСКО за културно-историческото наследство.
:arrow:

Hatshepsut

 :arrow:
Парк Гюел (Park Güell)




 Покровителят на Гауди - Еузеби Гюел, направил планове за изграждане на градско предградие в имот високо над Барселона, на северозапад и отдалечен от населеното място. Там били предвидени повече от 60 парцела за къщи въпреки че само две от тях били построени. Проектът бил радикален за своето време, но дейността по продажба на недвижимите имоти се оказала неуспешна. Така през 1922 г. общинския съвет на Барселона купил имота и на следващата година го превърнала в градски парк. Гауди избегнал заравняването на почвата, като проектирал мрежа от преплитащи се пътища, които следват контура на земята.
 Най-ниската точка на парка е вход, от който двойни стълби водят към стая в хипостил, чиито покрив служи като етаж на огромен градски площад. Отдалечените места имат виадукти и колонади, плод на творческо въображение, които със своя дизайн изобразяват естествени форми.
 Паркът Гюел,  построен в периода 1900 – 1914 г. става една от основните градини на Барселона.
 До неговия вход има две постройки, отново на Гауди, които през различен период от съществуването си са имали различно предназначение. В едната от тях около 10 години е живял самият архитект и в момента тя е къща-музей.


Gaudi's museum in Park Gúell

Дворецът на Гюел (Gúell Palace)


Детайл от фасадата на двореца

Дворецът на Гюел е бил построен през 1918 г. от Антонио Гауди. В лобито на двореца светлината, която пада през прозорците, се смекчава от три параболични арки, съставени от сиви, гладко полирани колони. Високите арки създават впечатление за готически прозорец, но прозорците, направени от Гауди в двореца на Guell, са правоъгълни. С други думи, служат за контрапункт на линиите на арките. Те разкриват също и първите признаци на неговите тревоги с ар нуво, чиито елементи в началото на входа се повтарят във вътрешната страна на сградата. Поддържащите колони с щедри и многобройни декорации са дебели, сиви, с форма на гъба, гладко изравнени и направени от змийски камък, изкопан от кариерите на Пиренеите. Зала, простираща се на три етажа, образува центъра на сградата и е покрита от купол с многобройни кръгли дупки. Тя заменя нормалния вътрешен двор, който е бил там, но в същото време създава усещането, че стоиш в огромна барокова църква.



:arrow:

Hatshepsut

 :arrow:

Епископският дворец в Асторга




През 1886 г. Жоан Батиста Грау и Валеспинос — свещеник от Реус, е ръкоположен за епископ на Асторга, провинция Леон. На следващата година злощастен пожар унищожава епископския дворец на града и той възлага на вече прочутия в Испания Гауди да му построи нова резиденция. Но договорът не бил съвсем навременен за архитекта. Той все още бил много ангажиран с работата върху двореца ,,Гуел" и разбира се, продължавала неуморната работа по ,,Светото Семейство". Освен точни планове на обекта, върху който ще работи, Гауди изискал и фотографии на околността. Това било важно за дизайна на екстериора. Грау пристига на обекта, когато строежът вече е започнал. Той е възхитен от проекта, но Академията за изящни изкуства Сан Фернандо в Барселона, която наблюдава и одобрява строителството на обществени сгради — не. Гауди на два пъти ревизира плановете, за да угоди на Академията. Той успява да наложи част от концепциите си единствено благодарение на ходатайството на епископа.

Няма по-точно определение за стила на сградата от неоготика. Гауди се придържа стриктно към историческите модели, като дори използва френски готически капители в ордерите на партера. Като основен материал са използвани солидни блокове от бял гранит. Централната част представлява квадрат с четири цилиндрични кули и издадени части. Покривът е пирамидален, заобиколен от назъбен парапет. Сградата впечатлява още с предната си фасада, всмукваща наблюдателя през големия вход, оформен от три арки — две с профил "Тюдор" и една равностранна (най-външна от трите). Наклонени външни подпори го разделят на три. В задната част на сградата е апсидата на параклиса, заобиколена от три по-малки. Въпреки всичко Гауди не копира. Той тушира всички готически елементи с изключение на тези в трапезарията. Въпреки това сградата е сочена като най-ярък пример на испанската неоготическа архитектура.

Гауди оформя един строг интериор. Ребрата на сводовете са украсени с тъмночервена глазирана керамика, преобладава готическият дух.

Строежът спира преждевременно през 1893 г. заради смъртта на Грау. С нея пада и покровителството над проекта на Гауди. Администрацията на епархията не показва особено уважение към плановете му и той изоставя проекта, като се заклева никога повече да не стъпва в Асторга. Проектът е поет от Рикардо Гарсия Гарета, който го завършва между 1907 и 1914 г. Въпреки това сградата не става за обитаване чак до 1961 година. Но Гарета променя значително горните етажи, унищожавайки безвъзвратно целостта на оригиналното оформление. Сградата така и не е използвана като епископски дворец. Днес е музей.

Манастир и училище на ордена на Света Тереза от Авила


През 1889 г. все още младият орден на Света Тереза от Авила (осн. 1876) започва строежа на собствен манастирски комплекс в околностите на Барселона. Още същата година свещеникът Енрик д'Осо и Сервело, основател на ордена, възлага на Гауди завършването на постройката, като му предоставя един относително оскъден бюджет. Освен това той, както и при катедралата ,,Светото семейство" трябвало да се съобрази с дизайна на предишния архитект. От главната сграда на ордена вече бил построен първият етаж. Въпреки това горните етажи носят неповторимия отпечатък на Гауди.

Постройката е с правоъгълен план. Финансовите ограничения карат Гауди да използва обикновени материали, като успява да им придаде и привлекателна декоративна функция. Предната фасада на сградата е разполовена вертикално от ризалит, който побира в себе си главния вход на партерния етаж и верандата на двата горни. Той не обхваща само последния етаж, където е увенчан с балкон. В четирите ъгъла на сградата Гауди прави островърхи глинени кули, в чиито основи поставя керамичен герб на ордена. Във фасадата гербът се повтаря общо шест пъти, като най-забележителен е този над главния вход, под последния ред прозорци на ризалита. Освен това във фасадната украса се забелязват и инициалите на Света Тереза — S.H.S., изработени от тъмночервена глазирана керамика. Профилът на сградата напомня средновековен замък, за което допринасят островърхите зъбери на покрива.

Във вътрешното пространство Гауди помества два вътрешни двора. Те са заобиколени от коридори и са отворени към небето. Обичайно подобна конструкция би изисквала две носещи стени по протежението на сградата, които действително съществуват, но само на партерния етаж. В горните етажи Гауди ги замества с гъсто разположени в обиколните коридори копиевидни арки, носени от съвсем тънки колони и облечени в гипс, отразяващ светлината от множеството прозорци, гледащи към дворовете.

Hatshepsut

Архитектурните шедьоври на Антонио Гауди


Hatshepsut


Panzerfaust