• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

14 May 2021, 06:17:28

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12780 Posts

Шишман
4973 Posts

Panzerfaust
800 Posts

Лина
714 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21191
  • Total Topics: 1333
  • Online Today: 80
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 27
Total: 27

Таня Симеонова

Started by Hatshepsut, 20 October 2018, 21:17:48

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Дъжд

Дъждът измива всички лоши спомени,
пречиства с обич нашите души.
Листата падат във нощта – сълзи отронени,
че вчера плакахме, дори не си личи.

Ще помня винаги горещото ни лято
и пак ще имам слънцето и теб.
Ще бъдеш с мен, в сърцето ми, когато
е тъжно-сиво зимното небе...

Прости ми всичко, без да съжаляваш,
простих отдавна твоята вина.
Знам, след дъжда че слънцето изгрява,
а вечер ти се връщаш у дома.

И само бурята тъгата ни напомня,
но утре пак щастливи ще летим.
Дъждът измива лошите ни спомени...
Обичам те! Това е май достатъчно.
Нали?

Hatshepsut

Приятелите

Приятелите ги броим на пръсти,
и не дори на двете си ръце!
Лъжливите повеждат ни към кръста,
с усмивката на Юда, без лице!

Приятелите не отварят рани,
не ни забират нож отзад, в гърба!
До нас на ешафода ще застанат
дори да губим трудната борба!

Приятелите често са бодливи
и истините няма да спестят!
В най-тъмни нощи пак ще ни откриват!
Те светъл лъч са в този мрачен свят!

Hatshepsut

Невъзможна любов

С теб живеем почти на ръба
между сива реалност и лудост.
Невъзможен за теб е света,
в моя още летят пеперуди.

Аз заспивам под дъжд от звезди
и се будя в роса заблестяла.
Тъмен облак над тебе лети,
а над мен пролетта днес е спряла.

Но се срещат във чудна мечта
две души от различни планети...
Ако минат под лунна дъга,
ще останат завинаги слети...

Hatshepsut

Молитва

Душите си продавахме на дребно,
а твоята разпънахме на кръст...
Да бъдем лоши, беше много лесно,
заровихме те в лепкавата пръст...

Предадохме те, после уж тъжахме –
смирени вън, а вътре подлеци...
Живеехме, но всъщност не живяхме
затворени в измамните дворци...

И чакахме да станеш пак от гроба,
за да изкупиш всички грехове,
в любов днес да превърнеш завист, злоба,
за да отидем в светлото небе...

Не молехме за честност, а за слава,
не искахме душите да спасиш...
Във тоя свят брат брата си продава...
Дано във Оня свят да ни простиш...

Hatshepsut

Мечти ли?

Мечти ли? Нямам нужда от мечти.
Аз имам нужда вече от реалност.
Неумолимо времето да лети...
Да го изгубя в чакане?
Банално!

Каквото ще се случва, да е днес!
Не ми се чакат седмици, години.
Отекне ли в сърцето всеки жест,
То значи, че съм жива.
И ме има!

Не искам да се будя със тъга
по принцове, забравили за бала.
Едно небе ми стига. И дъга,
и обич под дъгата –
разцъфтяла.

Един живот, живян като насън,
във който сякаш времето е спряло –
вълшебство, омагьосване и звън.
И приказка без край...
Но със начало!

Hatshepsut

Късна среща

И ето ме след толкова години...
Пораснали са вече и децата ми...
Забравена отдавна и невикана,
една любов почуква на вратата ми...

Една мечта събуди ме във тъмното.
Повика ме по име във съня ми..
Копнеж отминал ме докосна сънено –
започна със усмивка днес деня ми....

Забравих даже глупавите грешки..
Ти приласка ме с нежни обещания.
Завърнаха се нощите горещи,
разпалиха угаснали желания...

Отново с теб сега сме лудо влюбени,
Останалият свят е без значение...
Намерихме живота си изгубен...
За щастието няма обяснение!

Hatshepsut

Целува морето брега

Целува морето брега,
а после отива си бавно...
Две сенки се сливат в нощта
в пенливата синя безкрайност...

Две влюбени силни ръце
притискат ме с обич в съня си...
Усещам пак твойто сърце,
докосва ме нежно с дъха си...

Събуждам се... Още е мрак
и тихо е в тъмната стая...
До лудост обичам те чак,
безумно, до болка, до края...