Български Националистически Форум

Българска култура и духовност => История => Topic started by: Hatshepsut on 30 August 2018, 23:02:39

Title: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 30 August 2018, 23:02:39
"Баба Вида" – единствената изцяло запазена крепост по нашите земи

(https://www.bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2013/08/%D0%B5%D0%B2%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B2.jpg)

"Баба Вида" е единственият изцяло запазен средновековен замък в България, играл едновременно роля на отбранително съоръжение и на владетелски замък. Издига се на брега на р. Дунав в североизточната част на град Видин.

Легендата разказва, че някога живял голям български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза разделили неговите владения помежду си. Двете по-малки сестри – Кула (с център в едноименния български град) и Гъмза – нейна столица бил Гъмзиград (днешен Гамзиград в Сърбия), се омъжили прибързано. Те попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство. Най-възрастната сестра – Вида, останала сама цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име – "Баба Вида" или "Бабини Видини кули".

Разбира се, обичаме легендите, но нека се върнем на фактите, свързани със съоръжението. Крепостта заема площ 9,5 дка, като тя е обградена със защитен ров с ширина 12 м и дълбочина 6 м. "Баба вида" е конструирана в неправилна четириъгълна форма, като всяка страна е по около 70 метра. Състои се от две стени – вътрешна (по-висока) с 9 кули и външна (по-ниска) с 2 кули. Между двете стени се образува външен двор. Замъкът-крепост е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото по дървен подвижен мост (сега каменен) се е минавало над рова, запълнен с вода от р. Дунав. След входната кула се влиза в първия вътрешен двор.

(https://www.bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2013/08/%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%91%D0%B0%D0%B1%D0%B0-%D0%92%D0%B8%D0%B4%D0%B0-1930-%D0%B3.jpg)
Крепостта през 30-те години, снимка: www.lostbulgaria.com

Историята на крепостта е на повече от 2000 години, като преминава през различни строителни периоди. Строежът на същинската крепост е започнал през 10 век на мястото на стар римски наблюдателен пункт. Във византийските хроники е записано, че Видинската крепост издържала на обсада, продължила близо 8 месеца. При тази обсада византийските войски са предвождани от император Василий II.

Почти през целия период на Второто българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Той обитава Видинската крепост като феодален замък. Срацимировата кула е строена през XIII – XIV век и е най-добре съхранената част на замъка от времето на средновековния български период. Висока е 16 метра, по нейните стени са запазени доста тухлени орнаменти – розетки и паници. Смятало се е, че един от тях представлява надпис "Шишман" – това предположение е изказано от Ив. Велков през 50-те години на ХХ век. Близо до тази кула е тайният изход на замъка.

Тунелът на крепостта е бил използван главно за изтегляне на артилерийски оръдия към горната част на крепостта. В миналото този тунел не е бил покрит с калдъръм, докато в в днешно време тунелът е неотменна част от декора на редица исторически филми.

Във вековете на османското иго "Баба Вида" има функции на отбранително съоръжение, в което биват изградени бойници и казармено помещение. Отбраната на крепостта се състояла от две каменни стени с дебелина 2.2 метра и 4 ъглови и 5 странични кули. През втората половина на XVIII век видинската крепост се използва като затвор.

През XVIII век крепостта е била приспособявана за употреба на огнестрелно оръжие. От този период са амбразурите за пушки и малокалибрени оръдия по външната оградна стенa. От края на този век и от началото на XIX век са тухлените надзиждания по вътрешната оградна стена, както и покривите на кулите. Българските кули са завършвали със зъбери – подобно на крепостните стени.

Замъкът Баба Вида е обявен за национален паметник на културата през 1964 г. През същата година в крепостта е открит летен театър, в който се провеждат традиционно летни театрални дни. Много кинематографисти признават уникалния естествен декор на крепостта Баба Вида, която е обикнато място за снимките на филми. В самата крепост се опазват редица находки и сведения за историята на крепостта, обединени в музея Баба Вида. Целият комплекс е пригоден изцяло туристически цели, а посетителите и днес могат да видят обстановката, която е запазена в близък до естественото ѝ състояние вид. Обектът е част от 100 национални туристически обекта на България. Посетете го на всяка цена!

https://www.bulgarianhistory.org/ (https://www.bulgarianhistory.org/%D0%B1%D0%B0%D0%B1%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%86%D1%8F%D0%BB%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B7/)
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 30 August 2018, 23:03:48
Българската крепост Гълъбец (днес Голубац)

(https://apollon.blog.bg/photos/27883/original/Danube_River_0322222225.JPG)

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9b/Municipalities_of_Serbia_Golubac.png/472px-Municipalities_of_Serbia_Golubac.png)

Голубац е село във Сърбия, до което се намира едноименна крепост от римско време. Тази крепост е българско владение от времето на Крум най рано през 803 и през Средновековието често премина от български в сръбски ръце и обратно. През 554-555 година от новата на мястото на близкото римско селище Cuppae, възниква град Колумбрия. Макар името Голубац да е сръбски еквивалент на българското име Гълъбец, а то своя страна точно да съответства на късноримското име Колумбрия, последното е доста сложно за обяснение име.

Името Columbria показва смесен произход, тъй като тази област се характеризира с изключително бърза смяна на етническия състав на населението. Преди римската инвазия земите в сревното течение на река Дунав са населени от келто-траки в съюз с някои дакийски племена. С оформянето на провинция Горна Мизия идват по тези земи множество римски граждани и роби от всички краища на империята. По късно неспирно нахлуват хуни, готи и авари, а през 6-7 век значителен брой славяни. Името на Колумбрия се формирало преди славянските нашевствия на територията на Византия. Относно иената на градовете Византия стриктно спазвала древните традиции за наименоване. Значително присъствие в района още преди инвазията на Рим и след това имали племената скордиски и трибали.
Името Колумбрия е сложно съставно име от латинската дума за гълъб - Columbus и тракийската дума за крайбрежен град - bria.
Интересно е, че точно когато за науката траките изчезват, Византия наименова град, използвайки тяхната лингвистична система. Всъщност Времето на изграждане на Колумбрия е времето на Юстинияновата ера - период в който траките имат значително присъствие в административното управление и армията, особено когато Юстиниян и Велизарий били с тракийски произход. Би било смешно да твърдим, че името на града е плод на административен каприз, а по-скоро на значително присъствие на тракийския етнос в областта.
 Българското име на крепостта е от старобългарски -  Голѫбьць (източник Константин Иречек - "История на българите", стр. 395).
 Представям ви крепостта Голубац. С това име съществуват две български села в Бургаско и Хасковско. Сничките са със свободен достъп от Гугл.
Голубац е българска крепост по времето на хановете Крум, Маламир, Пресиян, Борис и царете Симеон, Петър, Самуил, Калоян, Иван Асен Втори, Иван Александър и за последен път при цар Иван Срацимир в границите на Бдинското царство.

(https://apollon.blog.bg/photos/27883/original/800px-Dunav_063.jpg)

(https://apollon.blog.bg/photos/27883/original/800px-Dunav_067.jpg)

(https://apollon.blog.bg/photos/27883/original/800px-Dunav_1111.jpg)

(https://apollon.blog.bg/photos/27883/original/800px-Golubac.JPG)

(https://apollon.blog.bg/photos/27883/original/800_golubac_tvrdjava_milan_simic22222.jpg)

https://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/07/21/bylgarskata-krepost-golubac.579848
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 30 August 2018, 23:05:06
Букелон

(https://2.bp.blogspot.com/-xg79Rpfxq3U/TdfLpT0TNvI/AAAAAAAACiA/qRivrUuOioM/s1600/SAM_5006.JPG)

Късноантичната и средновековна крепост Букелон се намира да с. Маточина. През ІV в., до сегашното с. Маточина, Византийската империя издига мощна крепост - важен опорен пункт, защитаващ подстъпите към Адрианопол и столицата Константинопол. Наричали я Букелон. През Х в. твърдината е разрушена.

Две столетия по- късно върху руините й е построена нова крепост със сложен план от три свързани помежду си секции. Тя е иззидана с ломени камъни, споени с бял хоросан, а четири декоративни пояса от печени тухли украсяват фасадата й. Централната част представлява кула с правоъгълен план. На изток от нея е прилепена полукръгла секция, а на запад втора - тясна, издължена, с многоъгълна форма. Крепостта е имала два високи етажа и обширно подземие. Жилищните помещения се намирали в правоъгълната кула. Имало е и малък християнски параклис. Над входа на укреплението е запазен монограм от вградени в зидарията тухли, състоящ се от кръст и буквите - М, Н, Л и К. Букелон е най- добре запазената крепост от Късното Средновековие в днешните български земи. През 1968 г. тя е обявена за паметник на културата от национално значение.

Крепостта се намира върху неголямо плато, в чиито склонове се плискат водите на р. Тунджа. Отдалече се вижда високо запазената самотна кула с изронени от времето стени. Това са останките от мощно отбранително съоръжение, издигнато на мястото на по-стара крепостна стена, някога опасвала цялото плато. От древното укрепление днес личат само основите. Начинът на градеж и един монограм, изработен от тухли над входната врата на кулата, показват, че тя е била издигната около ХІІІ в. Строителната техника е чрез редуване на тухлени и каменни пояси. Късното укрепление представлява ансамбъл от масивната кула, свързана с полукръгло уширение на изток. Вътре се е влизало през добре защитена порта. В малкия двор край кулата се виждат следи от полуцилиндрични сводове, закриващи под себе си масивни тухлени стълби. Под тях пък се оформя обемиста цистерна за вода, вкопана в земята. Течността се е черпела от тесен отвор, закриван с голяма каменна плоча. Самата кула е запазена до 10 м. височина и представлява огромна продълговата постройка. Вътрешно е разделена посредством два пиластъра на северно и южно крило. Нагоре чрез масивен каменен свод сградата е разделена на два високи етажа, които от своя страна се делят по на още два етажа посредством дървен гредоред. Общо сега личат един приземен и три междинни етажа. По своята същност късното укрепление е типична жилищно-отбранителна кула, замък, на някаква видна аристократична фамилия от втората половина на ХІІІ – ХІV в.

(https://1.bp.blogspot.com/-xoRPe_yYNjs/TdfODwR4yQI/AAAAAAAACjg/jI8Stu90SD0/s1600/SAM_5041.JPG)

Най-близка аналогия е замъкът Питион на известния византийски благородник и по-късно император, Йоан Кантакузин. Той се намира в Гърция на 10 км. от Димотика и само преди две години бе възстановен по европейските програми. Днес той е посещаван от много туристи. При успешен подход същият успех би могъл да има и замъкът край с. Маточина. За доброто представяне на този обект могат да се използват няколко изказани в науката исторически хипотези, касаещи вероятно отбелязаните ранни фортификационни съоръжения. Според тях крепостта край с. Маточина се идентифицира със споменатия в историческите извори град Букелон. До него на 9 август 378 г. водените от свирепия Фритигерн готски пълчища разгромяват римските легиони и убиват самия император Валент. По друга идея край Букелон на 14 април 1205 г. става прочутата Одринска битка, в която армиите на цар Калоян нанасят унищожително поражение на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход и пленяват господаря на Латинската империя Балдуин І Фландърски. Това сражение е доста спорно като местоположение, но няма съмнение, че природните дадености около твърдината при с. Маточина в голяма степен отговарят на данните от средновековните хронисти Жофроа дьо Вилардуен и Никита Хониат. Става дума за отбелязаното наличие на ,,дълбоки и пресечени места", както и на заблатени и наситени с вода участъци (до укреплението минава р. Тунджа).

Така или иначе тези средновековни извори могат да се използват в туристическата реклама на обекта, защото го свързват с известни и разпознаваеми исторически събития. Руините край с. Маточина са обявени за ,,обект от национално значение" през 1968 г. Около 1300-годишнината на България през 1981 г. може би са извършени известни укрепителни дейности. При финансови възможности в бъдеще обаче препоръчвам сериозна реставрация на този обект. Като еталон може да послужи възстановения замък Питион на територията на Гърция. В дадения случай е допустимо пълно възстановяване на замъка, защото има отлична запазеност на повечето детайли, включително на крепостната порта. В жилищно-отбранителната кула е възможно да се реконструират дървените етажи и подходите към тях. Същото се отнася до малкия двор с водохранилището.

След реставрацията крепостните стени задължително трябва да бъдат осветени нощно време. Местността и чудесната съхраненост позволяват тук да се правят импровизации и театрални възстановки на споменатите исторически събития.

(https://1.bp.blogspot.com/-h8nhFFAyElg/TdfPFFK7m8I/AAAAAAAACkI/GzcFyy_gmhc/s1600/SAM_4993.JPG)

https://avtotravel-bg.blogspot.com/20 (https://avtotravel-bg.blogspot.com/2011/05/blog-post_21.html)


https://www.youtube.com/watch?v=bdbGl1-TmP8
Средновековната крепост Букелон ● Medieval fortress Bukelon
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 30 August 2018, 23:05:36
Български средновековни крепости

https://www.youtube.com/watch?v=HPJdENHJSv8
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 30 August 2018, 23:06:11
Средновековна българска крепост - местност Камъка, град Оряхово, област Враца

(https://1.bp.blogspot.com/_YcqtGpQ2CxQ/SVclYlhRDvI/AAAAAAAACQA/V43dO7tKaW8/s1600/IM000543.JPG)

Както през античността, така и през Средновековието по река Дунав се простират верига от крепости, които са защитавали северната граница на Българската държава. Крепостта в местността Камъка край Оряхово е една от тях.
На 600 метра западно от Оряхово в местността Камъка на най-високата точка на брега на Дунав се намират кула и руини от средновековна крепост, която днес е символ на града и свидетелство за неговата значимост през средновековната българска история. До нея се достига откъм югоизток. От изток и запад тя е защитена от дълбоки долове, а от север със стръмен бряг. От нея са запазени видимо масивен крепостен зид от източната и страна и почти квадратна двуетажна кула с височина 9 метра.
При археологичното проучване на крепостта са установени два строителни периода IX-XI век и XII-XIV век. Крепостта е изградена през IX век като част от дунавката укрепителна система на Първата Българска държава.
На това място най-напред възниква неукрепено селище от добре познатия тип раннобългарски селища. Изграждането на първото укрепление в края на 8 и началото на 9 век, се свързва със заплахата от страна на Византия и запазване цялостта на Дунавска България. Първото укрепление включвало вал с ров и каменна цитадела, издигната на най-високата част на терена. Населението в тази крепост се е занимавало със скотовъдство и земеделие, произвеждали са керамични съдове, накити. Развива се риболов и плаване с търговска цел. Това селище е важно дунавско пристанище на Първата Българска държава.
През 11-12 век крепостта, заедно с цяла България, попада под византийска власт. В края на 12 век върху развалините на укреплението от времето на Първото Българско царство в местността Камъка се изгражда ново, по-голямо и по-монументално като план и архитектурни форми, отново с военно-стражеви функции, съоръжение. Новата крепост има трапецовидна форма и заема 760 кв.м.
Укреплението Рахово през периода на Второто Българско царство е опожарявано и отново възстановявано. В укрепеното пространство е локализирано жилището на местните феодали или военачалник. Открито е огнище с много франгменти от битови предмети, покрай северния крепостен зид е разкрита стопанска постройка с големи количества горели зърнени храни.
През втората половина на 14 век крепостта и селището при нея се намират във владение на търновския цар Иван Шишман [1371-1395].

https://bulgariaturism.blogspot.bg/ (https://bulgariaturism.blogspot.bg/2008/12/blog-post_28.html)
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 30 August 2018, 23:06:43
Крепостта Устра

Крепостта Устра край село Устрен, община Джебел, е една от най-високо разположените и  най-запазените твърдини в Родопите. Сравняват я по величие с Царевец във Велико  Търново. Устра е изградена върху висок връх с надморска височина 1114 м. Именно това я  прави една от най-високо разположените крепости в България, от която се открива  прекрасна панорама. Дължината на крепостната стена е 113 м, а общата площ - 1286 кв.  м. На места стената е запазена до 8 м височина. Изградена е от ломен камък. До наши дни  са запазени три от кулите, една от които е полукръгла, а другите две - правоъгълни. Кулите  са били триетажни, с вътрешни каменни стълбища. Укреплението е строено през X век  при управлението на византийския император Константин VII, за да охранява важния  търговски път Констанция (Симеоновград), Макроливада (Узунджово), Моняк, Маказа,  Бяло море. През своето съществуване крепостта е била под властта предимно на  Византийската империя. Устра е превземана от царете Симеон [893-927] и Иван Асен II [1218-1241].

Накратко за историята на крепост Устра

Крепостта Устра е разположена на висок скален връх и нейните останки ясно показват, че тя е била типично фортификационно съоръжение.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2019/09/2pogled_ot_pytq_9911.jpg)
Крепост Устра отдалеч

За историята на крепост Устра няма много информация. Проучвания са правени в периода 1971 – 1973 година от историка Иван Балкански, дългогодишен уредник на Историческия музей в Кърджали, и археолога Стамен Михайлов. Двамата проучват още няколко средновековни крепости в Източните Родопи. Любопитен факт е, че те двамата са направили първите археологически разкопки на Перперикон.

Там при останките от крепостта Устра са открити над 1000 метални предмета – железни стрели, бронзови и сребърни кръстчета, медни монети, 14 глинени съда. Най-ранната датировка на крепостта е началото на 10-ти век. През голяма част от своето съществуване тя била под владение на Византия. Писмени сведения за крепостта дава Георги Акрополит – в своите "Анали" той описва преминаването на родопските крепости за кратко под българска власт през 1254 г. при управлението на цар Михаил II Асен, син на цар Иван Асен II.

Как се стига до крепост Устра

Крепост Устра се намира на висок скален рид до село Устрен, на около 10 километра югозападно от град Джебел. Ако идвате от Джебел, точно преди началото на селото трябва да се отклоните вдясно към възвишението по черен път. Има голяма кафява указателна табелка. Високата скала, на която е разположена крепостта се вижда в далечината още оттук.

Черният път е дълъг около 2 километра и води до хижа Устра, сега – подновена къща за гости. От хижата до крепостта се стига по тясна и стръмна пътечка, дълга около 700 метра, която се изминава пеша за около 20 минути.

Черният път е с трошено-каменна настилка в по-голямата си част и няма проблем да се измине с джип. За лека кола някои участъци може да са проблемни в зависимост от моментното състояние на пътя. Пеша до хижата ще ви отнеме 30-40 минути.

Ние бяхме с лека кола и успяхме да изминем с нея около един километър и половина от черния път – бавно и внимателно. По време на нашето посещение пътят беше видимо насипван скоро. Все пак, не успяхме да изминем с колата цялото разстояние до хижата – последните 500 метра ги изминахме пеша за около 7-8 минути.

Докато вървяхме по черния път ни се откри гледка към хижата и на няколко пъти изглед към крепостта. Още тук крепостта изглеждаше обещаваща.

Пред хижата (днешна къща за гости) има обширно място за паркинг.

За крепостта се минава пред постройката надясно и се поема по тясна пътека нагоре към крепостта. Има табелки не само в началото, но и по протежение на пътеката. Разстоянието е 700 метра, според тях.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2019/09/5kym_krepostta_9897.jpg)
Към крепостта – целта вече се вижда

Последните метри са по скала и са доста стръмни. От тук започва най-интересната част на посещението.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2019/09/6posledni_metri_9894.jpg)

За някои може и да е трудно влизането в крепостта – ще се наложи малко катерене по скалите, но ако имате някакъв опит с преходи в планина, няма да имате проблем.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2019/09/7vhodnata_arka_9847.jpg)
Крепост Устра – входната арка отвътре

Най-интересното от крепост Устра

Влиза се през малка арка в ъгловата кула и веднага след това трябва да се изкачат няколко високи стъпала.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2019/09/9yglovata_kula_9842.jpg)
Кулата на входа

После започват гледките.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2019/09/15panorama_9872.jpg)

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2019/09/11v_krepostta_visokata_stena_9844.jpg)
Напред към високата стена на крепостта

Погледнеш ли надясно (на юг), виждаш невероятни панорами към шеметната родопска шир, наляво е високата крепостна стена с дупка някъде в средата, а покрай стената – останки от няколко помещения.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2019/09/12nagore_pokraj_stenata_9887.jpg)

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2019/09/13stenata_9886.jpg)

Продължаваме нагоре покрай стената, защото не сме стигнали още най-високата част от крепостта.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2019/09/10pogled_kym_visokata_chast_9892.jpg)
Най-високата част от крепост Устра

Гледките продължават.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2019/09/14pyt_nagore_i_pogled_nazad_9882.jpg)

Постепенно се откриват във всички посоки. Стигаме до стена, заобиколена от пропасти. Гледките продължават. Стъпваме отгоре на крепостните стени и разучаваме какво има наоколо – родопски дебри, които ни завладяват. Качваме се по камъните още малко нагоре към най-горните помещения. Гледките са просто невероятни. Накъдето и да погледнеш, все е шир и родопски дипли.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2019/09/16pogled_ot_visoko_9867.jpg)
Стената над пропастите

Поглеждаме в североизточна посока, там в ниското между висините е Кърджали. Не се вижда. Но пък очертанието на крепост Моняк на високия хълм над язовира личи съвсем ясно.

Гледки, гледки, гледки... Омагьосващи.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2019/09/17ot_visoko_9876.jpg)

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2019/09/18ot_visoko_9870.jpg)

https://drumivdumi.com/ (https://drumivdumi.com/%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82-%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0/)
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 30 August 2018, 23:07:26
10 забележителни крепости в България:

https://www.youtube.com/watch?v=Sjw5rDNnjAU
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 30 August 2018, 23:12:19
Kрепости и антични градове в България

(https://travelbooks.bg/wp-content/uploads/2016/07/frontv2-compressor.jpg)

За изданието:

Туристическият пътеводител представя 77 забележителни крепости и останки от антични градове в цяла България. Представени с резюмиран исторически текст и впечатляващи,над 560 на брой снимки, културно историческите паметници ще Ви отведат в епохите на Античността и Средновековието. Книгата ще Ви разкрие уникални дестинации, реновирани и облагородени крепости, открити музеи и спиращи дъха панорамни гледки.
Език: български
Брой страници: 400, ПЪЛНОЦВЕТЕН ПЕЧАТ
Корица: мека
Размер: 23 x 16 см
Проект на издателствата: Бико България и Травъл Буукс

+ Туристическа карта

Към фото пътеводителя е добавена специално изработена, уникална туристическа карта, съдържаща кратко упътване за забележителностите и снимка. Картата включва всичките 77 обекта от книгата, както и още 22 допълнителни крепости в цяла България. За по-лесно намиране с GPS и смартфон е добавен QR код към всеки обект, който съдържа данните на географските координати и прави зареждането им и навигирането до обекта бързо и лесно.

(https://travelbooks.bg/wp-content/uploads/2016/07/kreposti_kniga.jpg)

Размери на сгъната карта: 12.5 x 22.5 см
Размери на разгъната карта: 97 x 67 см
Мащаб: 1: 540 000

https://travelbooks.bg/kreposti/
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 30 August 2018, 23:12:55
Крепости в България

https://www.youtube.com/watch?v=XxDAYCHBOM8
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 30 August 2018, 23:14:04
(https://bulgariancastles.com/wp-content/uploads/2020/08/logo_1.png) 

https://bulgariancastles.com/

Увод

Темата за българските крепости е една изключително подценявана тема.
Причината вероятно се крие във факта, че повечето от тях са били разрушени по време на османското владичество и само няколко са относително добре запазени, като само една е в наистина добро състояние.
Целта на този сайт е да събира, систематизира и популяризира информация за този романтичен аспект на българската история. Сайта не преследва никакви комерсиални цели, а единствено популяризаторски. Бъдейки достъпен и на няколко от най-разпространените езици в Европа и Северна Америка, надяваме се ще допринесе за популяризирането на българското историческо наследство и в други държави.
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 27 December 2018, 21:10:59
Забележителностите - Крепостта Овеч

https://www.youtube.com/watch?v=RZh0tMB3Sv4
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 10 March 2019, 08:27:11
ЯМБОЛСКАТА КРЕПОСТ - ПЪРВАТА И ЕДНА ОТ МАЛКОТО В БЪЛГАРИЯ, ОКАЗАЛА СЪПРОТИВА НА ОСМАНСКИТЕ ОРДИ

(https://www.radio999bg.com/snimki/15516993111.jpg)

Ямболската крепост възниква на полуострова на река Тунджа като част от византийската отбранителна система през периода 971 г. - 1049 г. Тогава България пада под византийска власт. Според холандския специалист по османистика професор Киил тя обхваща площ от 4 хектара с население 1200-1400 души, а в друг труд посочва 3 хектара с население 1500 души.

Според Стефан Бакърджиев по данни от съвременна техника тя обхваща около 3,4 хектара. Дали е имало предградия не се знае.
Византийските автори я описват като много хубава крепост между Балкана и Странджа. Като крепост на границата между България  и Византия много често тя преминава в ръцете на българи и византийци.

След битката между Иван Александър и Андроник III на 18.06.1332 г. е сключен договор между България и Византия и Диамбол минава отново към България, а Анхиало(Поморие) към Византия .
Крепостта е в български ръце и през 1356 г. е поставен в града пак по времето на Иван Александър ямболски надпис, който гласи:
"В дните на благоверният цар Иван Александър, синът на брат му Михаил-Господин Шишман постави този стълб при Дъбилин в лято 6865(1356 г.). Който го разруши да е проклет от Бога и от 318-те богоносни отци". Този Михаил-Господин Шишман племеникът на Иван Александър е бил управник на ямбол по това време. За същия се твърди от ямболски учител, че този Шишман е възпяваният в народния фолклор заради героичната отбрана на Ямбол, а не цар Иван Шишман.

И така градът е в български ръце. Набезите на османските орди започват в южна България през 1352 г. След 21 години - 1373 г. ямболската крепост е първата в България, оказала яростна и продължителна съпротива на турците.  Обсадата започва през пролетта и продължава през цялото лято без резултат. Защитниците на Ямболската крепост  я бранят упорито. Ето как турския хронист ходжа Саадедин описва тази обсада:  "Тимурташ бей без бавене се отправил към Янболу. Осланяйки се на яките крепостни стени нейният заинатен и злобен владетел (тогаващният владетел на Ямбол се смята, че е роднина на Иван Александър) тръгнал по пътя на съпротивата и разкола, та се затворил в крепостта си. Когато пукнала пролетта прославените войни се разположили в подножието и и се вкопали в бойна позиция. Вестоносци им били изпращаните нагоре стрели и гранитни гюлета, а посланието им грохотът на мечовете. Ревът на бойните им барабани отеквъл сред скалисти зъбери и огласявал величието на исляма, а волъпът на тръбите им се извивал, за да покани безпомощният ветрогонец към пропастта на гибелта. Най-после жалката тълпа негодниици видяла превъзходството на газиите и муджахадините и разбрала, че трябва да предаде крепостта и се приготвила да се покори. Поради просташката си надменност обаче неверниците решили да се съпротивляват още няколко дни. И тогава мекият пролетен въздух се сгорещил и превърнал в пещ вътрещността на крепостта, а огнени обсадители спрели дъха им и им взели здравето. Настъпилата горещина, която разваляла водата и храната ги принудила да се предадат."
Османският хронист е принуден да признае, че градът капитулира едва след избухналата епидемия.

В крепостта на мястото на физкултурния салон на гимназия Иван Райнов е имало църква, името на която не се знае, а според някой "Св. София". Според легенда когато турците нахлули за пръв път ограбили църковните неща, подиграли се с иконите и ги изгорили на огън сред църквата. В туй време, когато се разположили около огъня да се греят вратите се затворили в голяма сила, някой останали вътре и измрели от глад. Всички усилия да отворят вратата били напразни. Господ ги наказал за светотатството". Дълги години след това старите жени палили свещи на мястото на църквата.

След падането на крепостта населението било разпръснато - едни били убити, други заробени, трети превърнати в войнигани (помощна войска на османската армия, която настанили в Каргона). От запазен италиански документ се вижда, че в град Кандия на о-в Крит е продадена българка Мария от селищото Диамбол.

Войските на Тимурташ спират по-нататъчните си завоевания след превземането на Ямбол през 1373 г. и се завръщат в Адрианопол. Причината за това са многобройните жертви, дадени от османците.

Героичната и продължителната защита на ямболското население срещу турските завоеватели е една от най-ярките страници от историята на града през Средновековието. Тя представлява достоен пример за това как трябва да се брани родната земя.


Литература:
1. Иван Джурелов и Петър Петров, "Ямбол древен и млад, весел град" 2007 г.
2. Петър Петров Разказ за миналото на Ямбол 2019 г.
3. Киил Махиел "Хора и селища в българия през османския период" 2005 г.

https://www.radio999bg.com/index.php?id=34557
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 25 June 2019, 06:59:52
Средновековният град Копсис – историята зад крепостните стени

(https://www.bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2017/06/19021859_10212874271162679_513155293_n.jpg)

Родната ни страна, за която някои мислят, че не е така богата на културно-историческо наследство, вероятно заради тъмните векове на разруха, през които минава, винаги намира начин да ни изненада приятно. Повечето от нас смятат, че откритите исторически паметници са добре известни на обществото и че всичко, което може да ни възхити, вече сме го видели. Има обаче обекти, които толкова дълги години са забулени в забрава, че само малцина са имали щастието да се докоснат до тях. Един от тези паметници на културата е средновековният град Копсис.

Разположен на около 2 км северозападно от град Сопот, неговите крепостни стени се издигат величествено над Стремската долина, достигайки до 12 м височина. Това е една от най-добре запазените крепости от периода на Второто българско царство. Мястото остава почти непокътнато, заради трудно проходимия път до него. В миналото са се водели множество спорове относно това къде се е намирал известният от средновековните извори град, но през 80-те години на миналия век проучвания на археолога Иван Джамбов сочат, че т. нар. Аневско кале е градът Копсис.

Археологическите разкопки показват, че живот на това място е имало още от античността. Намерени са останки от тракийско селище, датирано от I — IV век, а в по-късно време и византийците и българите оставят следа тук (VII — X век). Безспорно най-голям отпечатък е оставен в периода на XII — XIV век. Крепостта, каквато я познаваме днес, възниква през XII век — още докато България е под Византийска власт. Копсис се състои от 3 различни нива — две подградия и цитаделата, която е най-добре запазена. В най-долното подградие, което се намира в подножието на планината, се е разполагал средновековен манастирски комплекс. Сега могат да се видят само останките от него.

Интересното е, че до нас достига не само добре запазеният град, но и интригуващата история свързана с него, записана от византийските хронисти Георги Пахимер и Йоан Кантакузин. От тях разбираме, че крепостта е от изключително значение в годините на политически сепаратизъм във Второто българско царство, настъпили вследствие на татарската хегемония. Тогава, когато богатите болярски родове разиграват своята игра на тронове, Копсис е резиденция на известния род на братята Смилец, Радослав и Войсил, първият от които дори успява да се възкачи на българския престол и става цар в периода от 1292 до 1298 година. Неговото управление е белязано със силната зависимост на България от татарите. Шестте години от царуването му не са осветени достатъчно от историческите извори.

Знае се, че през 1296 година подхваща война с Византия, която завършва с неуспех за него. Смъртта на цар Смилец остава загадка за историческата наука. След това, за около година, царската корона е наследена от сина му Иван IV Смилец, който поради непълнолетие е неспособен да управлява и затова неговата майка Смилцена (жената на Смилец) Палеологина заедно с деспот Алтимир поема регентството.

Като регент на царството, царицата-майка проявява изключителна далновидност. Усилията ѝ са насочени към това да укрепи властта на сина си и да се справи с множеството други претенденти за короната. Умело отклонява претенциите на главния претендент за царския престол деспот Алтимир, брат на сваления от Смилец цар Георги I Тертер, като му дава за жена дъщеря си Марина и му връчва управлението на Крънската област. Така тя спечелва един силен поддръжник на сина си. Палеологина е известна още и с династичните бракове, които сключва. По-малката си дъщеря Теодора Смилец, тя омъжва за сръбския престолонаследник Стефан Урош III Дечански. От този брак се ражда един от най-известните сръбски владетели — крал Стефан Душан. Смилцена Палеологина обаче не успява да задържи дълго властта на сина си и той е свален от търновското болярство през 1299 година, за да се възкачи на негово място завърналият се от изгнаничество при татарите Теодор I Светослав — син на бившия български цар Георги I Тертер.

С възкачването на новия цар на българския престол, татарската хегемония приключва. Оттам нататък започва саморазправата на централната власт със сепаратистично настроените боляри. Пръв под ударите на царя попада вторият от братята Смилец, Радослав и Войсил, който, обявен от византийския император за севастократор на България, прави опит да върне на фамилията търновския престол. Цар Теодор I Светослав решава да изпрати срещу него крънския деспот Алтимир. В разразилата се битка между доскорошните съюзници, войската на Радослав е разгромена, а той е пленен и ослепен. Заедно с него са пленени и 13 византийски велможи, които са разменени с Византия за бащата на Теодор I Светослав — бившият български цар Георги I Тертер, който дотогава живее в изгнание в империята, след като е бил свален от престола от Смилец.

Богатата фамилия обаче не се дава и продължава да не се подчинява на царската воля. За това какво се е случвало с третия от братята Войсил по време на царуването на Смилец няма почти никакви сведения. Знае се, че при управлението на царица Смилцена и малолетния ѝ син Иван IV Смилец Войсил емигрира във Византия. През 1304 година именно той командва авангарда на византийските войски, победени от цар Теодор I Светослав в битката при Скафида, недалеч от днешен Бургас. След неуспешната битка Войсил все пак остава като един от висшите военни на Византия.

(https://www.bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2017/06/19046727_10212874291123178_1766386221_n.jpg)

Когато през 1322 година избухва гражданската война в империята между претендентите за тамошната корона Андроник II и Андроник III, той отново се появява на политическата сцена, взимайки страната на втория. За благодарност е обявен от него за ,,деспот на Мизия". В онзи момент ситуацията в България, където царят междуособици, заради установяването на властта над търновския престол на Михаил III Асен Шишман, позволява на Войсил без особени трудности да навлезе в територията на царството и след 23-годишно изгнание да си върне родовите земи, създавайки полунезависимо княжество (деспотат), васално на Византия, с главен укрепен град Копсис.

Като съюзник на Андроник III, деспот Войсил участва в поредната война на Византия срещу България. През 1323 година град Пловдив е обсаден от византийска армия, която очаква подкрепа от 3-хиляднта армия на българския болярин, но се стига до нещо твърде интересно. До византийците идва вест, че Войсил е мъртъв. Това е и причината неговата войска да не се включи в обсадата. Впоследствие обаче се оказва, че той всъщност не умира, а се е натровил с гъби, заради които изпада в летаргия за 3 дни. Лишен от подкрепата на съюзника си, Андроник III се отказва от войната с българите. Тези обстоятелства са използвани от Михаил Шишман, който изпраща войските си срещу Войсил. Разбунтувалият се болярин се укрепва здраво в крепостта си Копсис, но след продължителна обсада той се принуждава да я напусне и бяга за Византия. Така приключва и записаната история на града. От този момент нататък той спира да се споменава в историческите извори.

Невероятно красивата крепост Копсис навярно е ,,свидетелка" и на много други интересни събития, които обаче не успяват да достигат до нас. За щастие ние все пак имаме възможността да се насладим на това, което се е запазило, а то не е никак малко.

https://bulgarianhistory.org/kopsis-istoria-krepostni-steni/
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 25 June 2019, 23:46:28
Българските крепости: Невидимият Козник

https://www.youtube.com/watch?v=oUY9Ua5SPTs
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 29 August 2019, 23:23:07
3D възстановка на Шуменска крепост:

https://www.youtube.com/watch?v=IqFv3gEg4Lc
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 11 October 2019, 08:10:31
"Невидимите" крепости по долното течение на Янтра

(https://trud.bg/public/images/articles/2019-10/12-02-2_2286592784118811377_big.jpg)

През 1388 г. българите от средновековния град Косово заявяват: ,,Ние не ще се отречем от нашия господар Иван Шишман, за да се покорим на турците!"

Две крепости - Новград и Ятрус, са разположени в района на устието на реката

Една от целите на нашата поредица в ,,Труд" е да припомняме забравени исторически места, паметници, събития и личности. Такава ,,територия на забравата" или на най-обикновеното незнание са немалка част от старите крепости по нашите земи. Вярно е, че по темата съществуват научни изследвания, справочници, фотогалерии в интернет... Ако се замислим, през Средновековието пейзажът у нас не е бил по-различен от онзи в Западна Европа с нейните замъци. Уви, много от нашите крепости с течение на времето са станали ,,невидими", и то навсякъде – в Мизия, Тракия, Македония, Поморавието, на север от Дунав... Преди векове тези мощни твърдини, изградени с много труд и финансови разходи от нашите предци, са били повече от ,,видими", днес от някои няма и следа! Такъв е резултатът от разрухата на османското завоевание, природните стихии, използването на старите ,,калета" за строителен материал, вандалщината на иманярите, бездушието на държавните органи, в крайна сметка, на всички нас...

Поставяме началото на тази ,,поредица в поредицата" с няколко крепости по долното течение на Янтра – реката, която винаги свързваме с Търновград и неговите могъщи цитадели Царевец и Трапезица. Не са забравени крепостта Ряховец при Горна Оряховица, както и няколко в района на Дряново. За тези, на които ще се спрем обаче има само отделни статии в периодични и справочни издания, а единственото по-цялостно изследване е книжката на също така позабравения археолог Стефан Стефанов ,,Старините по долния басейн на Янтра" от далечната 1956 г.

По пътя от старопрестолно Търново към Дунав е имало няколко крепости, от които днес не е запазено почти нищо. Още при обхожданията на Стефан Стефанов през 20-30-те години на XX век техните руини са били в трагично състояние. Две крепости са охранявали важни позиции при село Раданово (Бели бряг и Гяур куле), една при село Крушето (на височина с показателното име Кале баир), където река Росица се влива в Янтра, по едно градище е имало и при селата Стефан-Стамболово и Обединение. Ако тези ,,калета" са били сравнително малки, то при село Полско Косово (община Бяла, Русенска област) е съществувал средновековен град. Не случайно местните хора са наричали мястото Хисарлък (,,град")! Укрепената му площ е двайсетина декара, но Косово е имало и своите подградия – квартали под ,,града", т.е. под крепостта. Намираните тук монети и керамика датират началото на крепостта към ранновизантийската епоха (IV-VI век). Най-активният период от съществуването u е времето на Второто българско царство. Османският хронист Мехмед Нешри в книгата си ,,Огледало на света" разказва за ,,Кос Ова", една от силните крепости на цар Иван Шишман. Учените я търсят и на различни места, но най-вероятно става дума именно за Косово на Янтра. През 1388 г. великият везир Али паша превзема Шумен и потегля към Косово. На ултиматума, поставен от пашата, българите отговарят: ,,Ние не ще се отречем от нашия господар Иван Шишман, за да се покорим на турците!" Военачалникът Пазарлъ Доган атакува крепостта и не успява да я превземе, но пленява жените и децата на защитниците. Едва тогава Косово се предава.

Днес край ,,невидимата" крепост при Полско Косово минават важният международен път Е 85 и жп линията от Горна Оряховица за Русе и Румъния. Мястото притежава потенциал за развитие като интересна, макар и скромна туристическа забележителност. Посещавайки Полско Косово заедно с гл. ас. д-р Николай Хрисимов за пореден път се убедихме в безпощадната разруха, сполетяла тази крепост. Определено трябва да бъдат организирани археологически проучвания, за бъде опазено и показано дори и малкото, което е останало от нея. Защото Косово е средновековният център между столицата Търновград, Червен на Русенски Лом и Свищов на Дунава.
Интерес буди крепостта при село Стърмен (от ,,стръмен"), на стръмния рид северно от път Е 85, при селото със същото име и недалече от град Бяла. Преди петдесетина години крепостта е обект на проучване от страна на българо-полска археологическа експедиция. Създадена още в римско време, ,,стръмната" твърдина е военен център по време на Първото и Второто българско царство. Градището има обща площ от 58 декара, а стените му са необичайни – землени насипи, облицовани с ломени камъни, споени с кал. В селището е имало типичните за ранното средновековие вкопани жилища, но и къщи със стени от плет, измазани с глина. Крепостта съществува до зимата на 1242/1243 г., когато е унищожена при големия поход на монголите (татарите). Нейните функции явно са поети от съседната крепост при днешното кръгово кръстовище при Бяла. Уви, от нея днес не е останало почти нищо – през 1929 г. Стефан Стефанов е успял само да я скицира и да разгледа някои находки. Изградена е в късноримската епоха, но е съществувала и през Средните векове. Тази крепост е охранявала важния брод през Янтра, където през 1865-1867 г. знаменитият ,,архитектон" Никола Фичев / Колю Фичето изгражда своя забележителен мост. За жалост, през 1949 г. беленската крепост е почти изцяло унищожена от работещата върху нейния терен каменна кариера.
Две крепости съвсем близо една до друга са разположени в района на устието на Янтра. Това са Новград и Ятрус, днес на територията на община Ценово, област Русе. Неокастро/Новград, буквално ,,нова крепост", се е издигала при днешното село Новград, наследило името u. Построена още в късната римска епоха на непристъпно място на левия бряг на Янтра близо до моста, водещ към Кривина и Беляново. Както пише Стефан Стефанов, ,,... крепостта има неправилна триъгълна форма със широката страна на изток, съобразена с конфигурацията на терена... От юг на крепостта минава дълбок дол. Тя е достъпна само от изток, където е бил и главният u вход. По-голямата част от крепостните стени са разрушени от местното население." Новград, наричан от Мехмед Нешри ,,Нукестри", през 1388 г. оказва съпротива на османските завоеватели. Тази крепост е била подчинена на българския управител, резидиращ в близкия Свищов, чиято цитадела през лятото на т. г. беше проучена от археолога проф. Николай Овчаров. Заедно с Новград Али паша превзема и ,,Кираставча" (навярно изопачено от българското име на античния Ятрус?), а ,,Йоргова" (агломерацията Русе-Гюргево на двата бряга на Дунав) капитулира. Междувременно завоевателите подчиняват и ,,Черноз" – големият средновековен град Червен. И още нещо, при село Беляново, съвсем близо до крепостта Новград, е единствената скална църква в района, уви, в много лошо състояние...
В непосредствена близост до устието на Янтра е Ятрус – крепост, която е носила античното име на реката. Възниква като римски кастел през втората половина на III век. Площта u е около 30 декара, а дебелината на крепостните стени от порядъка 3-3,50 м при височина на стените около 10 метра. Подобно на други крепости в Северна България, Ятрус е пометен от нашествията на авари и славяни в началото на VII век, но върху развалините му се развива старобългарско селище. Както стана дума, през XIV век тази крепост е в своеобразна агломерация с Новград. При археологическите разкопки, провеждани от българо-германска експедиция, на територията на Ятрус са разкрити обществени и частни сгради, две раннохристиянски базилики, керамика, оръжие, златни монети от Х век. В началото на нашето столетие са положени усилия за социализацията на крепостта, но резултатът от тях, уви, е отчайващ.
Да стигнем днес до устието на Янтра е възможно само по разбити и обрасли с треви и храсти черни пътища. Крепостите, за които стана дума, също са трудно достъпни и почти неоткриваеми. Ако общините Бяла, Ценово и Свищов изработят обща програма за опазването на природното си и културно богатство, със сигурност няма да сбъркат. Заслужава си по долното течение на Янтра да бъде създаден своеобразен резерват, който да привлече поток от истински ценители на красивата природа и историята в този кът на България.

https://trud.bg/невидимите-крепости-по-долното-те/
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 21 February 2020, 19:50:31
Българските крепости: Боженишки Урвич

https://www.youtube.com/watch?v=fl1CGVVGV0M
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 09 March 2020, 08:39:18
Лютица - мраморният град на Родопа

Крепостта Лютица се намира край Ивайловград близо до римската вила Армира.Тя е една от най-запазените средновековни крепости и
една от най-големите в Източни Родопи. Известна е още и като "Мраморният град". Предполага се, че на това място е имало голям
и богат средновековен град Лютица. Основният градеж е от IV-VI век и крепостта е съществувала до края на XVIII век. В нея са открити останките на две църкви, некропол с 15 гроба, кладенец и останки от древна канализационна система. Откритите находки доказват, че крепостта е българска и е била център на високо развита култура.

https://www.youtube.com/watch?v=p7Yk5R4yTWg
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 31 March 2020, 14:59:12
Гр. Крън-крепост Градовете (Акранус/Мизидева)една забравена крепост-селище

Най-ранното сведeние за името на града  намираме у арабския географ Идриси (1153 г.), той отбелязва: Акранус е великолепен град "Разположен е на висока планина". Действително Градът със своите крепости от север, издигащи каменна снага над Старопланиннските скали, с кули и бойници, в красивия южен склон на Стара планина, с прекрасна гледка към Тунджанската долина та чак до Средна гора е представлявал нещо великолепно.
 Като седалище и главен град на областта, включва голям брой отбранителни съоръжения и проходни крепости превърнали се в могъща укрепителна система.
Тракийска, късноантична и средновековна крепост Градовете(Акранус) (Мизидева) се намира на около 4км по права линия от с.Крън. Изградена е на височина с формата на пресечен конус, на почти кръгла тераса. Била е обградена от всички страни с крепостна стена. Общата площ на крепостта е 4 дка. Сградите са останали почти непокътнати. Ясно се различават храмове и къщи. Разрушени са само стените.

Ямите не са от археолози, а от  иманярски набези преброихме до 10/15 изкопни разкрития. На повърхноста се намират руините и остатъци от фрагменти керамика, тухли. Дебели крепостни стени, запазени зидове от ломени камъни, обилно споени с бял хоросан, остатъци търкалящи се навсякъде в крепоста и извън нея, отвътре обрасла с храсти, дървета трудно проходими руини, следи останали от нашето славното минало. В древността пътят Проход Верейски друм /Големият друм, Боруйският път, Крънски проход/ преминавал по край крепостта "Градовете", която е служила и за охрана на това трасе. Заради голямата си надеждност и особено висока си популярност, доскоро Верейският друм бил наричан още и Големият друм. Верейски друм, който наред с Троянския проход бил един от двата основни пътя, пресичащи през Античността и Средновековието централните части на Стара планина и осъществяващи връзка между Южна и Северна България. Освен, че  е старото римско калдъръмено трасе, Верейския друм бил много широк и съвсем сигурно покрай него били издигнати множество крепости за охраната и наблюдението му, проходът бил интензивно  експлоатиран.

https://www.youtube.com/watch?v=ssExhx9q6t0
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 17 April 2020, 14:28:39
Шуменска крепост – люлка на древни култури

https://www.youtube.com/watch?v=XFxPI8S7uaI
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 27 April 2020, 08:51:53
Крепостта на връх "Голямо градище", Малкотърновско

https://www.youtube.com/watch?v=RRHKfUu4rtQ
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 28 August 2020, 15:15:00
Хилядолетния страж на Родопите - Устра

Една крепост в Родопите с 1000 годишна история.
Въпреки, че не е останало много от нея, крепостната стена внушава респект към древните строители с градежа върху високата скала.
А отгоре гледката е неописуема!

В ранното утро Слънцето разпалва лъчите си при докосването до стените на крепостта ,,Устра" в Източните Родопи. Тя се издига на скалист рид, на височина 1015 м, близо до с. Устрен, Джебелско.

Построена е от византийците през Х в., за да охранява търговския път за Беломорието. Използва се усилено през ХІІІ в и ХІV в.
През Х в. цар Симеон я завладява за кратко.
Три отбранителни кули – две правоъгълни и една полукръгла са пазели твърдината. Отвътре е имало осем помещения, час от тях – водохранилища.
Крепостта ,,Устра" е изследвана през седемдесетте години на миналия век. От нея се разкрива обширна гледка към родопските върхове и ридове.

https://www.vbox7.com/play:74b2ae03e6
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 14 December 2020, 08:33:52
Крепостта Кастра Мартис и високата кула в град Кула

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2017/10/0kula_kastra_martis_0034.jpg)
Крепостта Кастра Мартис в град Кула

https://drumivdumi.com/ (https://drumivdumi.com/%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%81-%D0%B2-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0/)

Как се стига до крепостта Кастра Мартис

Крепостта Кастра Мартис се намира точно в центъра на град Кула. Самото градче отстои на около 220 километра северозападно от София и на около 33 километра югозападно от Видин. Влезете ли в градчето, следвайте табелите за центъра. Крепостта се намира до централния градски площад и сградата на общината. Пред крепостта има паркинг.

В изследване на крепостта

Входът на крепостта е от южната й страна, т.е. не тази, откъм паркинга, а срещуположната. Може от паркинга да поемете покрай западната крепостна стена, където има изградена панорамна площадка за наблюдение и после да продължите надолу към входа.

Входът е свободен, в случай, че има кой да ви отключи.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2017/10/2ula_kastra_martis_0026.jpg)
Крепост Кастра Мартис: югозападната кула

Самата крепост не е голяма – тя представлява квадратно укрепление с размери 40х40 метра, като във всеки ъгъл има издигната по една кръгла кула.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2017/10/3ula_kastra_martis_0023.jpg)
Крепостта Кастра Мартис в Кула: южната стена с входа

От четирите кули към момента най-запазена е югоизточната, която е и най-внушителна със своите  над 16 метра височина. Тази кула е дала и името на съвременния град.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2017/10/4ula_kastra_martis_0029.jpg)
Крепост Кастра Мартис: югоизточната кула

Да ви кажа, толкова крепости в България съм посетила, но досега такава висока крепостна кула не бях виждала. Бях истински възхитена, как се е запазила до наши дни.

Всъщност тази малка квадратна крепост (квадрибургий) в центъра на Кула е само едната част от по-голямо укрепление. Другата част – укрепен военен лагер – е била разположена южно от квадрибургия.

Крепостта Кастра Мартис е спомената за първи път от Феликс Каниц през 70-те години на 19-ти век. Крепостта е само частично проучена през 80-те години на 20-ти век и то само покрай голямата кула.

Смята се, че крепостта е построена през 3-4-ти век по времето на римския император Диоклециан и разрушена през втората половина на 6-ти век по време на аварските нашествия. Векове по-късно, по времето на цар Иван Срацимир, крепостта е използвана за защита на Видинското царство.
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 04 April 2021, 21:12:27
Крепостта Енисала/Ново село в Северна Добруджа

(https://izgubenabulgaria.com/img/enisala2.jpg)

Крепостта Енисала/Ново село в Северна Добруджа е стратегическа твърдина на Второто българско царство.
Цитаделата имала ключово значение за охраната на пътищата, които идват от Молдова и делтата на Дунав към вътрешността на Добруджа и България.
Крепостта Енисала се издига на възвишение между Бабадашкото езеро и черноморското крайбрежие - Разимското езеро. Счита се, че край твърдината е имало пристанище.

(https://izgubenabulgaria.com/img/enisala3.jpg)

Крепостта била включена в крепостната линия Емона, Варна, Карвуна , Калиакра, Преславец, Тулица . Запазени са внушителните останки на замъка от времето на Втората Българска държава издигнат в ХІІІ – ХІV в.

Изглед на Бабадашкото езеро откъм крепостта Енисала:

(https://izgubenabulgaria.com/img/enisala-9.jpg)

Районът около някогашната българска твърдина е изключително суров и живописен. Гледката от върха на крепостта стига на десетки километри.

(https://izgubenabulgaria.com/img/enis2.jpg)

Историческата забележителност е добре поддържана – до нея е построен нов асфалтов път с малък музей в подножието на цитаделата.
Разбира се, за българското минало на крепостта няма и дума в румънските брошури: представят я като византийска и генуезка цитадела.

https://izgubenabulgaria.com/mobile-tour-gallery-enisala.html
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 30 April 2021, 21:53:36
Боженишки Урвич – един от последните стожери на Втората българска държава

(https://bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2019/01/bgsomewhere.blogspot.com-%D1%89%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D1%82%D1%83%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D1%8A%D1%82.jpg)

Крепостта Боженишки Урвич съчетава могъщата природа на Балкана и героичното минало на страната ни. Създадена в първите столетия на новото хилядолетия, тя просъществува до самия край на българската средновековна държава. Векове наред пази спомен за епилога на една жестока и неравна битка при нашествието на османските турци по времето на цар Иван Шишман.

Крепостта се намира само на 80 километра от София и на 20 километра от Ботевград. Пътят е лесен и достъпен – карате по автомагистрала Хемус, отклонявате се по пътя за Ботевград и след Скравена завивате надясно към село Новачене. Оттам има още 10 километра до Боженица. В селото има поставени табели, по които лесно ще се ориентирате.

Пътят от село Боженица до крепостта започва с малък мост, построен над река Бебреш, за която се разказва, че навремето е била толкова пълноводна, че в нея са плували огромни сомове. Днес тя е плитка и може да спрете за кратко, за да се разхладите. От това място има още четири километра асфалтов път, по който се стига до изцяло обновения парк. В него ще откриете големи беседки и студена чешма, които са чудесно място за пикник и почивка. От парка започва и самата екопътека, която води до единствения вход на твърдината. На места тя е леко стръмна, но пък затова  може да спрете под сянката на вековните дървета.

Любопитна е историята за откриването на крепостта. През 1918 г. силна буря събаря вековно дърво на планински хълм, където хората пасели добитъка си. След като бурята преминала, овчарят Недялко Менковски решил да изкара животните си на паша и в корените на същото дърво се натъкнал на разкривени и непонятни букви, изсечени върху скала. Той бързо информирал властите за откритото и през 1922 година в селото пристигнал историкът Петър Мутафчиев, току-що завършил образованието си в чужбина. Той забелязал, че буквите са с различни размери – на места с големина 22 сантиметра, другаде два пъти по-малки и не са съобразени с плоскостта. Все пак бъдещият академик успял да разчете написаното: ,,Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя."

(https://bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2019/01/drumivdumi.com-%D1%80%D1%83%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5.jpg)
Руините на крепостните стени и сгради

Това е един от малкото достигнали до нас надписи от времето на нахлуването на османските турци на Балканите. Макар и кратък, той свидетелства за кървавите битки на народа със завоевателите. Това, че севаст Огнян е поддържал вярата на царя потвърждава разединението на българската аристокрация в един от най-съдбовните моменти в историята ни, което за съжаление е довело до нейното унищожаване. Сега надписът се пази от метална решетка, за да бъде запазен за идните поколения, каквато със сигурност е била първоначалната цел и на автора.

Още през 1966 г. крепостта е обявена за обект с национална значение. Първата археологическа експедиция на местността започва през 1971 г. Заради непристъпността на мястото, на учените им били нужни цели осем години, за да разкрият тайните ѝ. Проучванията показват, че хълмът се е обитавал още от четвъртото хилядолетие преди новата ера. Първите крепостни съоръжения – две от външните крепостни стени, са от V век, когато крепостта е била част от охранителната система на Византия по северната граница и целта ѝ е била да пази пределите на империята от нахлуващите варварски племена и да приютява хората от околността. Това твърдение се подкрепя от множеството открити ранновизантийски монети – на императорите Валентиан, Юстин I и Юстиниан, както и предмети от византийско стъкло и керамика. Открит е и стар римски път, който макар и обрасъл в растителност още личи. По него археолозите са открили надписи, които възхваляват римляните Валентиян и Грациян. По всичко личи, че в градът е кипял оживен културен, търговски и обществен живот.

По време на Първото българско царство няма никакви запазени данни за укреплението. Свидетелства за нея се появяват чак през XIII век, вече в пределите на Второто българско царство, когато е изграден и третият крепостен пояс, който прегражда единствения вход от северната страна. Своят разцвет Боженишки Урвич преживява през XIV век, когато за севаст на цялата област е провъзгласен Огнян, кефалия на българския цар. Близо до мястото, където е била портата на твърдината, са открити над 1300 сребърни монети с образа на последния български владетел, орязани по краищата, вероятно с цел да се спести метал. До портите на крепостта са открити множество върхове на оръжия – копия и стрели, скелета на бойници и бойни топки, които показват, че съпротивата е била самоотвержена и героична.

(https://bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2019/01/%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%81%D1%82-%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D1%8F%D0%BD-%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-balkanec.bg_.jpg)
Надписът на севаст Огнян

Размерите на крепостта са внушителни. Общата площ на укреплението е 1600 квадратни метра. Външната стена е имала височина четири, на места до шест метра. Вътрешната крепостна стена е с дължина 200 метра, а на места е с широка почти три метра. Както повечето крепости, така и тази е построена на високо, естествено защитено място. Самият хълм е с форма на пресечен конус и от три страни се извисяват урви и отвесни скали, които правят крепостта непристъпна. От най-високата точка на хълма, наричана Войводов камък, е била разположена наблюдателната площадка, откъдето жителите са наблюдавали пътищата и проходите в околността. От кулата в югозападната част на крепостта е поддържана връзка с други укрепления от старопланинската система. В случай на нужда там е имало таен тунел, дълъг над 7 метра и е разполагал със скривалище за осем души.

Във вътрешността на крепостта изобилстват скалните ниши и тунели. В североизточната част, до наблюдателна кула е издълбана църква, която може да се види и днес. До нея се стига по обновени дървени стълби, а по-смелите могат да се качат отгоре и да се насладят на панорамната гледка, която се открива. В църквата някога е имало икона, нарисувана върху самата скала на Свети Георги Победоносец, но за съжаление през годините, в които мястото не е било поддържано, тя е била остъргана и днес вече е изцяло заличена.

Легенда разказва как през 80-те години на миналия век иманяри са намерили несметно богатство. През 90-те години археолозите откриват друг тунел, започващ от щерна за вода, намираща се до входа на крепостта. Тунелът е свързвал Боженишки Урвич с Чекотинския манастир и по всяка вероятност е бил още един път за бягство при опасност. Археолозите разкопават около три километра от него, но разклоненията му в скалите са многобройни и все още остават неизследвани. Учените го затрупват отново, за да не стане и той обект на иманярство, както иконата на Свети Георги в Скалната църква.

Някога на територията на крепостта е имало друга църква, но днес личат само основите ѝ. Оцелели са малко парчета от стенописите ѝ, по които историците съдят, че по блясък и майсторство църквата се е конкурирала с Боянската църква. Освен останките на църквата са оцелели и основите на няколко жилищни сгради, построени точно до крепостната стена. Днес може да видите част от реставрираните крепостни стени, но голяма площ от укреплението остава неизследвана и тепърва ще разкрива тайните си. В комплекса под крепостта е открит и некропол с четиридесет и осем гроба, съдържащи останки на жителите на града. Според учените по Войводовия камък лежи и самият Огнян – храбрият бранител на една от последните български твърдини.

https://bulgarianhistory.org/bozhenishki-urvich/
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 14 May 2021, 08:24:07
Крепостта Кракра

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/23/Pernik_Region_-_Pernik_Municipality_-_Town_of_Pernik_-_Krakra_Fortress_%281%29.jpg/1024px-Pernik_Region_-_Pernik_Municipality_-_Town_of_Pernik_-_Krakra_Fortress_%281%29.jpg)

Средновековната пернишка крепост е разположена на неголямо скалисто плато в югозападната част на Перник. Запазените останки очертават многоъгълна крепост, за която се смята, че е построена по времето на хан Омуртаг. Археолозите откриват останки, които показват, че крепост на това място е съществувала още през VІ – V в. пр. н. е. Крепостната стена е с дебелина 2 метра. Очертанията й следват естествените извивки на платото.

  Тази тракийска крепост е една от най-значимите в българските земи, засвидетелствана по археологически път. В началото на ХІ век владетел на крепостта и селището Перник е боляринът от прабългарски род Кракра. Легендите и песните за непобедимия войвода Кракра се разказват и пеят до ден днешен. Пернишката крепост придобива международна известност, когато театърът на военните действия между България и Византия се преместил в западните български земи. Византийският хронист Скилица е описал борбата на българите, водени от управителя на Пернишката крепост – Кракра, срещу византийския император Василий ІІ. Крепостта издържала на яростните обсади през 1004 и 1016 г.

  Крепостта е завладяна последна и средновековният Перник не е разрушен. И през византийското владичество запазва стратегическото си значение.

  От крепостта се открива изглед към местността "Кървавото". Според легендата през 1016г. Кракра устоява на 88-дневна обсада, при която загиват много византийци. Оттук идва името на местността. Според едно от житията на закрилника на града – Свети Иван Рилски, в тази местност се е намирала пещерата на отшелника.

  Освен запазените основи на жилищни сгради, посетителите могат да различат и основите на три християнски храма – кръстокуполната черква, голяма трикорабна базилика и една от малкото известни двуетажни припортни черкви-гробници. Тук археолозите откриват и сребърен печат на цар Петър – единственият намерен досега сребърен печат на владетел от това време. Според легендата именно тук царят е прекарал известно време на път за срещата си със Свети Иван Рилски. През 2013г. Община Перник реализира проект ,,Подобряване на туристическата атракция - Средновековна крепост ,,Кракра Пернишки" в гр. Перник и свързаната с нея инфраструктура" по ОП"Регионално развитие" 2007-2013.

  Ъгловата кула и Западната порта на крепостта са визуализирани с алтернативни материали. Отремонтирани са всички подходи към Средновековната крепост , а пътят до нея е изцяло реновиран. Изграден е атракцион – наблюдателна кула.

  Удобни и добре изградени алеи осигуряват достъп на посетителите до допълнителната атракция за туристите - катапулти и стенобойни оръдия. Върху крепостните стени са монтирани панорамни платформи, които предлагат на посетителите едно неповторимо преживяване – да видят целия град и околностите от птичи поглед.

https://www.museumpernik.com/Krakra.php


https://www.youtube.com/watch?v=f5Nw0sIUm3Y
Крепост Кракра - град Перник / Krakra Fortress – Pernik Bulgaria
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 26 May 2021, 08:16:27
Късноантична и средновековна крепост Калето в село Дебнево

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2021/05/0krepost_kaleto_debnevo_6476.jpg)
Крепост Калето в село Дебнево

Днес ще ви отведа до една много слабо позната и многообещаваща като потенциал крепост в Балкана, защитавала Русалийския проход от неприятелски набези. Тя се издига на хълма Калето в село Дебнево на левия бряг на река Видима. Крепостта може да се види от пътя Троян – Севлиево.

Посетихме крепостта през втората половина на този май и зеленината беше вече доста избуяла. Въпреки това, масивните останки от твърдината се издигаха доста над тревата, а част от калдъръмите вътре между зидовете все още не се бяха предали в плен на растителността.

Къде се намира
От главния път София – Велико Търново трябва да се отбиете за село Стефаново, ловешко. Село Дебнево се намира на 12 километра от отклонението, които се изминават за около 10 минути.

С кола се стига почти до подножието на крепостта. В селото няма табелки.

Координати: 42.9601478, 24.8510182.

От горната локация започва кратък черен път към крепостта. Той започва от улицата и ще го познаете по двата метални кола като за порта от двете му страни. Някъде там е удобно да оставите колата.

Тръгвате по черния път, който може да е обрасъл, и само след няколко крачки ще видите крепостната стена.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2021/05/2do_krepostta_6470.jpg)
До стените на крепостта

Ако се продължи покрай стената, само след няколко метра се стига до порта. През нея може да се влезе, но така ще се натъкнете на вътрешната крепостна стена.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2021/05/4severoiztochna_porta_6477.jpg)
Североизточна порта

гледайте там обстановката, излезте през портата, продължете още няколко метра нагоре по пътя и остро вляво от него ще видите малка пътека към вътрешността. Там е удобно да влезете и да разгледате.

В крепостта

Първото, което прави впечатление е високата крепостна стена, за която вече споменах и която по моя груба преценка е висока на места около два метра и половина.

След това идват в полезрението портата и вътрешната крепостна стена, а след това – множеството помещения във вътрешността на твърдината – внушителни останки.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2021/05/5v_krepostta_6500.jpg)
В крепостта: поглед към шосето Троян – Севлиево

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2021/05/6v_krepostta_severoiztochna_chast_6515.jpg)
В крепостта: помещенията в североизточната част

По повечето от зидовете личи отдавнашна консервация.

На места между стените на отделните помещения ясно се откроява калдъръм.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2021/05/10kaldyrym_6511.jpg)
Калдъръм

Не липсват и красиви панорамни гледки.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2021/05/7krepostta_gledki_6497.jpg)
Дебнево: крепостта и гледките

В най-горната част на хълма, която е доста обрасла и все още неразчистена, се издига метален съвременен кръст. От сайта на местното училище Иван Вазов разбирам, че този кръст се осветява през нощта и че бил издигнат в памет на героите, загинали при защитата на крепостта при завладяването на България от османските турци.

От вътрешността на крепостта може да се върнете на черния път покрай стената и по него да продължите до задната част на крепостта. Така ще видите все още неразчистени зидове и още една порта в задната част.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2021/05/12v_zadnata_chast_6524.jpg)
В задната (западната) част

Кратка информация за крепостта

Крепостта е проучвана в периода 1974 г. – 1987 г. От 2019 г. насам изследванията са възобновени и се ръководят от гл. ас. д-р Стилиян Иванов (НАИМ-БАН, филиал Велико Търново) с научни консултанти проф. д. изк. Константин Тотев (НАИМ-БАН, филиал Велико Търново) и доц. д-р Сергей Торбатов (НАИМ-БАН).

В хода на проучванията са установени няколко периода на обитаване на хълма – през късножелязната епоха (4 – 3 в. пр. Хр.), в края на античността и през Средновековието.

Разкритите зидове са отнесени към Късната античност и периода на Второто българско царство. Вътрешните помещения са опасани от две концентрични крепостни стени. В северозападната част на хълма, където е побит металният кръст, е проучен средновековен некропол с над 145 гроба. Сред градежите е открито и старобългарско полувкопано жилище от времето на Първото българско царство.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2021/05/13krepost_kaleto_debnevo_kadyr_ot_shoseto_6540.jpg)
Крепост Калето в Дебнево

Интересни находки:

халколитна каменна брадва (5-то хил. пр. Хр.);
измазано с глина кръгло огнище от периода на късножелязната епоха (4 – 3 в. пр. Хр.);
голямо количество керамика;
няколко медни монети от 4 – 5 век;
две коланни апликации и медна обица от старобългарското жилище;
дъното на купа;
монети от 14-ти век;
керамична лула и сребърна монета.

Откритите находки се съхраняват във фонд ,,Археология" на Музея на занаятите в Троян.

https://drumivdumi.com/krepost-kaleto-debnevo/
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 03 July 2021, 12:58:12
Крепост Родостица до Ивайловград – скрита, непозната, загадъчна

Районът на Ивайловград ми е от любимите. Отскачали сме на няколко пъти до там. Преди две години той беше начало на родопското ни приключение, което нарекохме ,,Родопската магистрала" и което ме вдъхнови да напиша втората си книга ,,Седем дни в Родопите" . Мислех си, че сме видели всичко интересно в района.

Да, ама не! В разговор с археолога Филип Петрунов за близката крепост Лютица научих за още една интересна твърдина в района – крепост Родостица. Не много време след разговора се озовахме пак там. Свързах се и с археолога Ивайло Кънев, изследовател на крепостта с молба за упътване и информация за най-интересното. Той беше така любезен да ми съдейства, за което благодаря!

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2021/07/0krepost_rodostica_7680.jpg)
Крепост Родостица до Ивайловград

Като цяло, крепостта е слабо позната дори и сред местните хора. Тя се намира на около 3 километра югоизточно по права линия от село Хухла, но подходът към нея е от Ивайловград. Изградена е на хълм, заграден от две реки – Каречница и Балък дере, които при крепостта се сливат и така ,,хванати за ръка" заедно се вливат в река Арда.

Информация за крепостта

Първи за крепостта споменава Павел Делирадев, български учен, общественик и революционер, през 20-те години на ХХ век. Първите разкопки са направени през 2004 г. под ръководството на Бони Петрунова. От 2007 г. насам ръководител на проучванията е археологът от НИМ Ивайло Кънев.

Името

До този момент няма намерен надпис, който да може точно да идентифицира името на крепостта. В началото на ХIII век Жофроа дьо Велардуен, летописец на IV-я Кръстоносен поход, споменава за крепост край Арда с име Родостюик, където се е укрил цар Калоян през 1206 г. по време на военни действия с император Анри, брат на пленения преди това в битката при Одрин Балдуин Фландърски. Бони Петрунова я нарича Балък дере. Сегашното Родостица е дадено от проф. Божидар Димитров през 2007 г.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2021/07/6krepost_rodostica_7731.jpg)
В крепост Родостица

Хронологията

Крепостта е била използвана в продължение на хиляда години с няколко прекъсвания. Строена е по време на римската епоха по нашите земи, но след това, бидейки векове наред погранична територия тя често сменяла своята принадлежност между България и Византия. Според Ивайло Кънев, това е най-южната точка, в която се намират следи от старобългарската култура.

Изградена е през IV век във връзка с преместването на столицата на Римската империя от Рим в Константинопол. По това време целият район се е контролирал от собствениците на античната вила Армира. Според Ивайло Кънев мястото, на което е построена крепостта географски е избрано неслучайно – река Арда е била плавателна, вероятно в устието на реките Керечница и Балък дере е имало пристанище, наблизо е преминавал важен път от Одринското поле към Родопите.

Според находките, твърдината била подложена на пожар и разрушения в края на V век. Крепостта бележи разцвет през VI век до началото на VII век, когато е унищожена при славяно-аварските нашествия. След тях животът в крепостта прекъсва до към X век, когато се смята, че е използвана по времето на цар Симеон при военни действия. От този период са намерените коланни накрайници и апликации, които могат да се видят в Ивайловградския музей.

През XI век, по време на Византийското робство, в крепостта е имало некропол, находките от който – предимно гривни, също могат да се видят в музея. В края на XI и началото на XII век – при норманските нашествия, твърдината е използвана за военен гарнизон, част от войските на император Алексий Комнин.

Най-късният културен пласт е от първата четвърт на XIII век, т.е. около 1225 г. – времето на цар Иван Асен II, което бележи и краят на твърдината.

Находките

По време на проучванията са открити множество интересни находки – монети, апликации, върхове на стрели, бронзово кръстче от края на X век, гривни, пръстен с ключ. Една от най-ценните находки е група от 6 изключително редки монети – направени от църковна утвар. Редки са, защото са сечени и използвани в много кратък период от време, а след това са събрани обратно от императора. Тези монети се пазят в НИМ.

Друга интересна находка е пълен комплект с теглилки – от най-голямата до най-малката, което показва , че на това място е кипял търговски живот.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2021/07/8domyt_7727.jpg)
Домът на владетеля

През 2017 г. е разкрита сграда с четири срещуположни помещения и с двор от 17 метра, чиито под е покрит с добре запазени плочки. Това е сграда без аналог по българските земи. Всичко в нея – архитектура, плочник, канализация, колони – говори, че тя е била аристократичен дом.

През 2019 г. е открита част от колона с посветителен надпис в чест на бог, чието име започва с буквата ,,А". Археологът предполага, че става дума за Аполон или Асклепий, тъй като те били популярни по тези земи. За съжаление, другата част от надписа все още не е открита.

Проучванията на Родостица продъжават. Те са финансирани от Министерството на културата и с подкрепата на община Ивайловград. Със сигурност твърдината има още много какво да покаже.

Къде се намира и как се стига до крепост Родостица

Накратко

Отправна точка са северните покрайнини на Ивайловград. За ориентация погледнете хълма с параклиса. Трябва да го подсечете отдясно (на изток) и след него да продължите в северна посока.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2021/07/1paraklis_7765.jpg)
Параклис Света Петка до Ивайловград

Върви се все по черни пътища почти до самата крепост. Разстоянието е около 4.5 километра и се изминава пеша за около час и половина.

В покрайнините на града има няколко черни пътя, по които да тръгнете, но най-подходящ е този от бившото поделение. То явно вече не е военен обект, порталът му е отворен и спокойно можете да минете през него. Има и къде да паркирате.

Ако решите, може да продължите с кола още около 400 – 500 метра до подножието на параклиса и там да оставите колата.

Координати:

начална точка: 41.5306555, 26.1265856;
крепост: 41.556926, 26.136599.

Подробно

Както споменах, подсича се хълмът с параклиса. Аз все пак ви съветвам да се качите до него – гледката е удивителна и във всички посоки. Освен това, там може да видите автентични бойни окопи.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2021/07/3po_pytq_sred_nivite_7761.jpg)
По пътя сред нивите

След хълма с параклиса пътищата се събират в един, който преминава през множество ниви. Докато вървите по него, ви се откриват панорамни гледки надалеч към Гърция и Одринското поле – поне до един момент. Пътят в началото е каменист, но по-натам си става чисто коларски и в сезон с много валежи има доста кални участъци, дори един мочурлив.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2021/07/4gledki_odrin_v_dalechinata_7750.jpg)
Гледки по маршрута – Одрин се белее в далечината

По него през нивите вървите около час. В един момент пътят се разделя и за крепост Родостица трябва да поемете по лявото отклонение. Следва сравнително стръмно спускане – приближавате не само крепостта, но и река Арда. Минавате покрай бивша караулка. В този участък на 1-2 места ви се открива вдясно панорама към реката и гората на другия ѝ бряг. След около 15-20 минути спускане слизате до река Каречница. Там ви очаква информационно табло, където да се спрете, да прочетете за историята на крепостта и да отдъхнете преди финалния щурм към нея.

Той започва с пресичане на река Каречница по брода от камъни (тя е малка, тясна и не е проблем). След това продължавате нагоре по хълма по обособената пътека. Не след дълго тя навлиза в гъсталак, но е добре разчистена и проходима. По нея на места ще видите останки от зидове. За около 10 минути стигате от реката до вътрешността на крепостта.

Какво видяхме

Първото нещо, което веднага се набива на очи са масивните зидове. Второто нещо е огромният централен двор като площад, с плочки.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2021/07/7dvor_plochnik_7687.jpg)
Родостица – плочникът и сградата

Не се сещам да съм виждала толкова добре запазен плочник в други крепости по нашите земи. Прави впечатление и многото керамика. В едно от помещенията е изложена цяла делва за съхранение на зърно. В други помещения могат да се видят останки от други делви.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2021/07/11syd_za_zyrno_7696.jpg)
Делва за зърно

Непосредствено до двора площад се виждат 4 помещения едно до друго, чийто под е покрит също с плочи – явно това е бил домът на владетеля. В едно от помещенията може да се види канализация.


https://www.youtube.com/watch?v=UntGGpX6ZMA
Крепост Родостица край Ивайловград - резиденцията на владетеля

Вляво от двора-площад, към реката се издига част от крепостна стена. Може да е и част от кула. Там също се откриват гледки към Одринското поле.

След площада във вътрешността се издигат още зидове. След тях се стига и до друга крепостна стена – масивна и висока, може би около 2.5 метра.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2021/07/12krepostna_stena_7719.jpg)
Крепостна стена

Крепостта е естествено защитена почти от всички страни от щедрата прегръдка на двете реки Балък дере и Каречница. Балък дере е много по-мощна и пълноводна от Каречница и може би затова е дала името на местността. Освен това е прокопала стръмен пролом. На картата се виждат и два меандъра, но на място релефът на терена и растителността грижливо пазят гледката към тях.

https://drumivdumi.com/ (https://drumivdumi.com/%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D0%BA-%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B5/)
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 03 July 2021, 13:14:32
България - Средновековна крепост Вишеград

https://www.youtube.com/watch?v=eT2TnhLfBHA

Крепостта Вишеград /Хисара/

https://www.youtube.com/watch?v=j8RdKaeaEIc
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 05 July 2021, 08:16:21
Крепостта Букелон в село Маточина в Сакар планина

Преди известно време прочетох една история за храбрия български цар Калоян, който сразил Латинската империя и рицарите от четвъртия кръстоносен поход през 1205 година. Това, според въпросната история станало пред портите на Адрианопол, днешен Одрин, а командния пункт на нашия цар била крепостта Букелон, на 8 километра от Одрин, тогавашен Адрианопол.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2016/06/0krepost_bukelon_3907.jpg)
Крепостта Букелон

Чрез тази победа, нашият цар Калоян на практика унищожил Латинската империя и помогнал на Византия да се възстанови като държава.

Впечатлих се дълбоко от тази история и някакси от само себе си, желанието ми да посетя крепостта Букелон стана доста приоритетно. С две думи: поисках си – получи ми се 🙂 .

Посетихме въпросната крепост Букелон до село Маточина в началото на май, в един от няколкото почивни дни покрай Гергьовден. Да, всъщност не беше цялата крепост, а хълмът, на който е била изградена и останките от нея.

Останало от крепостта

Думата останки звучи твърде мащабно в сравнение с това, което днес може да се види от крепостта.

Всъщност това, което е останало до нас и може да се разгледа е главната кула на крепостта. Малко успокоение внася фактът, че тази кула е доста мащабна, изпълнявала е няколко функции и навярно затова прилича на миниатюрен замък ... да, и ние българите си имаме своите средновековни замъци, макар и само бегли останки от тях, поради разгрома и опустошенията през 5-те века на турското робство.

Кулата-замък се вижда още преди да се влезе в селото и служи за ориентир. Може да се спре много близко до нея – след като се завие наляво от главния път, веднага има малко уширение с чешма, което побира няколко коли. От там до крепостта няма и 5 минутки ходене.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2016/06/1krepost_bukelon_hylm_3926.jpg)
Крепостта Букелон и пътеката към нея

Самотната кула на крепостта Букелон приветства посетителите си отдалеч. Както споменах, кулата се вижда още преди да се влезе в село Маточина.

Първото нещо, което ми направи впечатление, след като оставихме колите и се отправихме към крепостта беше гледката към нея, там горе на хълма с каменните стъпала, водещи към кулата. Онази самотна кула-замък, която все споменавам, устояла не само на вражеските войски, но и на набезите на времето.

Малко преди последните стъпала към кулата има две указателни табелки, посветени на историята на крепостта. Спрях и ги прочетох внимателно и двете. По тяхна заръка горе на кулата търсих знаците, оставени от някой владетел за разпознаване на крепостта.

Според табелките, горе вляво на входната врата на Букелоновата кула, има кръстов монограм, съставен от червени тухли, с помощта на които са изписани буквите М Н Л, като се смята, че това са инициалите на българския цар Михаил Шишман.

Търсих и разбира се го намерих въпросния монограм. Ето какво всъщност открих на входната арка на кулата.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2016/06/2monogram_2426.jpg)

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2016/06/2monogram_3905.jpg)
Монограмът

За да бъда коректна, ще кажа, че има и друго тълкуване на монограма. Той може да бъде свързан също с Мануил Апокавк, който в 1341 год. бил назначен за управник на Адрианопол и заедно с Анна Савойска се противопоставял на влиянието на Йоан Кантакузин. Три години по-късно Мануил Апокавк преминал на страната на Кантакузин. Затова напуснал Адрианопол и отишъл в Букелон.

С две думи: кой точно е наредил поставянето на монограма и на кого е посветен, засега не е много ясно.

Освен на монограма, отделно посветих известно време на вътрешността на останките, опитвайки се да разбера кое помещение за какво служи. Преди време бях прочела, че кулата-замък се състои от 3 етажа, като първият е бил затвор, вторият – църква, а третият – склад и спалня.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2016/06/3krepost_bukelon_3899.jpg)
Крепостта Букелон отвътре

Честно казано, не успях да установя кое какво е. Като се влезе в кулата-замък, има няколко помещения на нивото на входа. Горните етажи не могат да се разгледат, защото са в развалини и достъпът до тях е затруднен. Единственият ми ориентир, за да установя грубо кое е било църквата, беше, че селото се пада на юг от крепостта, което значи, че олтарът на църквата трябва да е бил вдясно от входа.

Да кажа бързо и за гледките зад кулата – там се открива панорамна гледка далеч на юг. Основна част от тази гледка е към град Одрин.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2016/06/4krepost_bukelon_3883.jpg)
Задната страна на кулата-замък

Битките край крепостта Букелон

В историята са известни над 15 големи битки при Одрин (Адрианопол) в различни периоди от античността до наши дни, като повечето от битките са с българско участие. За две от тези битки, при това важни и значими битки, се смята, че са станали край крепостта Букелон.

Първата от тях е битката при Адрианопол от 9 август 378 г. между готските племена и римските легиони, предвождани от император Валент. Римляните претърпяват огромно поражение, а техният император е тежко ранен в сражението и умира.

Втората голяма битка при Одрин е на 14 април 1205 г. между българските войски начело с цар Калоян и рицарите от Четвъртия Кръстоносен поход, предвождани от император Балдуин Фландърски. Нашият цар Калоян решително сразява кръстоносците и пленява техния император.

Името Букелон е изписано на мраморна колона от времето на кан Крум, намерена край старата столица Плиска, като възможно обяснение е, че крепостта е била превзета от кан Крум през 813 г. заедно с още няколко византийски крепости.

С крепостта Букелон е свързан също и българският цар Михаил III Шишман, който през 1328 година завзема крепостта, а малко по-късно я разменя с Византия срещу Созопол. Затова и една от възможностите за разчитане на монограма на входната арка на голямата кула на крепостта е свързана именно с цар Михаил Шишман.

Как се стига до село Маточина

Крепостта Букелон се намира край пограничното село Маточина в южните склонове на Сакар планина. Селото е част от община Свиленград и отстои на около 40 километра от общинския център и на около 110 километра от областния център Хасково.

На отиване към село Маточина ние минахме по шосето от Свиленград през селата Димитровче, Райкова могила и Сладун до село Маточина, което на места беше отвратително – стар асфалтов път, правен преди десетки години по времето на ,,социализма" и не пипнат от тогава. Път, буквално изронен на много места от различните атмосферни условия в региона и съответно не пипнат на тези места от местните власти, които би трябвало да го поддържат в добро състояние.

На връщане от село Маточина към Свиленград минахме по друг маршрут – през Сладун, Студена и Левка. За да се хване този маршрут, идвайки от село Маточина се отбивате вдясно точно преди село Сладун, а после в село Левка при табелката, сочеща надясно Свиленград, се продължава направо, а след това пътят е нов, новиничък, строен вероятно по европейски програми. Като разстояние, този маршрут е по-дълъг с 8 километра от предишния, но като времетраене определено се взема по-бързо.

https://drumivdumi.com/ (https://drumivdumi.com/%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BD-%D0%B2-%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE-%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0/)
Title: Re: Българските крепости
Post by: Hatshepsut on 07 July 2021, 08:11:14
Крепост Кипиловско кале – в гъстите гори на Котленския Балкан

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2020/07/0kipilovsko_kale_3449_.jpg)
Крепост Кипиловско кале

Кратка информация от крепостта

Крепост Кипиловско кале е наричана още с имената Хърсовград, Хърсулград и Сайганско кале. За нейната история не се знае много. Братята Шкорпил предполагат, че на това място се е намирала античната крепост ,,Кирпилон пелон", откъдето вероятно произхожда името на съседното село.

По градежа на крепостта археолозите предполагат, че тя е строена през V – VI век за защита на Византийската империя от варварските нашествия от север и че е просъществувала до края на Второто българско царство.

Къде се намира и как се стига

Крепостта Кипиловско кале се намира на около 7 километра южно от село Кипилово. Самото село отстои на около 26 километра западно от град Котел. Ако идвате от шосето в Котленския проход, трябва да минете през цялото село Кипилово на километър и половина след селото трябва да се отклоните наляво – южно към планината – по тесен асфалтов път. Ако идвате от изток, съответно тази отбивка ви се пада вдясно и преди да влезете в селото.

Координатите на тази отбивка са <42.900870, 26.216842> и може да я разгледате на Гугъл стреет вю тук.

Продължавате по тесния път и постепенно навлизате в гората. След около 3,3 километра по него стигате до ливада и широко място за паркиране, координати <42.876369, 26.220763>. Там има обособена зона за отдих. До тук асфалтовият път е що-годе приличен. Може да си оставите колата на това място.

Ако не я жалите много или сте с джип, може да продължите още около 2,5 километра. Първите 800 метра от тях са също асфалт, но доста лош. След тях пътят става с много едра трошенокаменна настилка, което си е предизвикателство за лека кола.

След тези гореспоменати 2,5 километра (които ако тръгнете пеша ще ви отнеме 30-40 минути в зависимост от темпото), стигате до отбивка вляво към крепостта. Координатите на това разклонение са <42.863861, 26.241920>. Тук вече трябва да оставите колата, ако сте все още с нея и да поемете пеша нагоре по разклонението. Ако сте с джип може да продължите смело напред.

От там до Кипиловското кале се стига пеша за между 15 и 25 минути. Върви се по път с трошеннокаменна настилка, която даже е по-дребна, но пътят е с по-голяма денивелация на няколко места. На места има синя маркировка по дърветата. Не след дълго пътят прави завой надясно и после наляво. Може да си продължите по пътя. Точно на завоя надясно напряко през гората като продължение на черния път има просека, което ще ви спести 10 минути, ако тръгнете по нея (затова и разликата в ориентировъчното пешеходно време).

Пътят свършва в малко уширение, удобно за паркиране, ако сте дошли до тук с джип, координати <42.866782, 26.24535>. Малко след това място пътят и просеката се събират. От там се продължава нагоре по хълма в гората. Остава още малко, докато стигнете входа на крепостта.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2020/07/1kipilovsko_kale_vhod_3471_-1024x683.jpg)
Кипиловско кале – от тук се влиза в крепостта

Ето и координати вътре в крепостта: <42.869167, 26.244444> .

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2020/07/2zapadna_porta_3435-1024x683.jpg)
Кипиловско кале – западна порта

Останките от крепост Кипиловско кале

Най-интересни са руините от западната порта, помещенията край портата и дългата крепостна стена с потерна (малка порта).

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2020/07/3zapadna_porta_3440-1024x683.jpg)
Кипиловско кале – западната порта отвън

За да ги видите, трябва да продължите напред по пътеката. През това време вляво от вас ще остава дългата солидна крепостна стена, покрай която може да минете на връщане.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2020/07/4zapadna_porta_3453-1024x683.jpg)
Кипиловско кале – поглед отвън към западната порта

Нашето посещение

Ние бяхме с лека кола и с нея продължихме по чакълестия път, но доста я измъчихме. Спряхме малко встрани от пътя на самото разклонение, за което споменах по-горе, че най-късно тук трябва да оставите колата, ако не сте с джип. На отиване пеша минахме изцяло по коларския път, а на връщане съкратихме по просеката. На отиване ни отне около 25 минути, за да стигнем до портата, а се върнахме обратно до колата за 15 минути.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2020/07/6krasivata_arka_3448-1024x683.jpg)
Красивата арка от Хърсовград

После в крепостта прекарахме близо час в снимки и обхождане на руините.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2020/07/5zapadna_porta_3455_.jpg)
Крепост Кипиловско кале – на ъгъла

От източната порта, тази през която се влиза, се насочихме директно към западната част на калето.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2020/07/9v_krepostta_3458-1024x683.jpg)
В крепостта – арката и още масивни зидове

На места зидовете достигаха до над три метра, сравнявайки ги с моя ръст. Те все още дават представа за архитектурата на крепостта.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2020/07/7v_krepostta_3434-1024x683.jpg)
В западната част на крепостта

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2020/07/8v_krepostta_3447_-1024x683.jpg)
В крепостта

Влизахме в голямата кула и покрай нея и излизахме на няколко пъти. На връщане отидохме до крепостната стена и през потерната излязохме и вървяхме известно време от външната ѝ част, за да не изпуснем и там как изглежда.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2020/07/10poternata_3460-1024x759.jpg)
Потерната в стената

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2020/07/11krepostnata_stena_otvyn_3464_-1024x779.jpg)
Масивната крепостна стена на Кипиловското кале отвън

Излишно е да споменавам, че такива екстри като табелки липсваха.

(https://drumivdumi.com/wp-content/uploads/2020/07/12kipilovsko_kale_otvyn_3469-1024x683.jpg)
Кипиловското кале

Непоискано мнение

Крепост Кипиловско кале е наистина забележителен обект за посещение и туризъм, макар и малко познат. За жалост това, което е останало от зидовете, е попаднало в плен на гората и храстите. Мисля си, че не е кой знае колко трудно останките от крепостта да се разчистват 1-2 пъти в годината. Освен това, чакълестият път, за който четох че е прокаран неотдавна е с много едри камъни, които създават проблем. Хубаво е наред с разчистването на руините да се помисли и за валирането на този път. И накрая, бих посъветвала съответната община да сложи поне една информационна табела. Едва ли тези три неща са свързани с неимоверно голям бюджет, но биха привлекли много хора, разбира се и със съответното разгласяване за обекта. Аз вероятно помагам за последното, но ако някой отиде натам и си изпотроши колата, едва ли ще се върне с добри впечатления от мястото, а то е впечатляващо.

https://drumivdumi.com/ (https://drumivdumi.com/%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5/)