The best topic

*

Posts: 12
Total votes: : 2

Last post: 15 June 2022, 20:05:35
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

avatar_Hatshepsut

Археологически находки в Разградска област

Started by Hatshepsut, 15 September 2018, 12:50:22

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

Гробницата в Свещари - открития, но и догадки


Необичайната архитектура на Свещарската гробница я прави световноизвестна веднага след откриването ѝ от археолози през 1982 г. Оттогава е обект на проучвания и множество догадки.

Гробницата се намира близо до село Свещари, на пътя между Разград и Силистра в Североизточна България. Експертите смятат, че е построена през III век пр.Хр., за да съхранява останките на Дромихет, могъщ тракийски владетел, който побеждава в битка наследника на Александър Велики Лизимах и в крайна сметка се жени за дъщеря му. Недовършените декорации в гробницата сочат, че нейният обитател вероятно е починал внезапно.

Траките, обитавали Балканския полуостров в древността, не са оставили никакви писмени документи, така че всичко, което знаем за техния живот и обичаи, идва от разкопките на светилищата им и от това, което техните съвременници са писали за тях. Тракийските племена често воювали с македонските си и гръцки съседи. И все пак между тях е имало и културен обмен. За това, че племето на Дромихет – гетите, е имало досег с културата на Древна Гърция, свидетелстват десетте женски статуи, украсяващи погребалната камера на Свещарската гробница; кариатидите са характерни за елинската архитектура. Интересно е, че красивите женски фигури, както и изящните декорации в свода на гробницата са единствените по рода си, открити в тракийски некропол.


По-типично тракийските елементи на гробницата са, че е построена в могила и че нейният обитател е погребан със съпругата и конете си.

Експертите смятат също, че Хелис, изгубената столица на гетите, се е намирала в района, тъй като в близост до Свещари са открити голям брой тракийски светилища и останките на укрепен град. Поради необичайната си украса и тъй като предоставя богата информация за културата на гетите, през 1985 г. Свещарската гробница в включена в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. Тя е втората тракийска гробница в България в списъка на ЮНЕСКО, след Казанлъшката.


По-типично тракийските елементи на гробницата са, че е построена в могила
и че нейният обитател е погребан със съпругата и конете си

България е известна с тракийските могилни некрополи, като се смята, че в страната има до 60 000 тракийски могили, повечето от които тепърва ще бъдат проучвани. И все пак много от тях не са обществено достъпни, а някои, като Казанлъшката и Александровската, са копия. (Дубликатите са построени за тяхна защита, тъй като гробниците са ограбвани от иманяри и много артефакти в тях са повредени.)

Свещарската гробница е оригинал. Тъй като никога не е била разграбена и е открита сравнително наскоро, тя е прекрасно запазена, като по лицата, косите и одеждите на кариатидите дори личи, че някога са били оцветени. Досега в гробницата е извършвана само козметична консервация.

Архитектура, датираща отпреди две хилядолетия и половина, изисква реставрация и подобрения, за да бъде опазена и посещавана дългосрочно. Затова през октомври 2018 г. посланикът на САЩ в България Ерик Рубин обяви, че Посланическият фонд на САЩ за опазване на културното наследство ще дари 184 000 долара за консервацията на гробницата, както и за изложбени и инфраструктурни подобрения на обекта. Проектът за реставрация ще се ръководи от фондация "Кредо Бонум".

Инвестицията на американското посолство в българското културно наследство надхвърля един милион щатски долара и е помогнала за запазването на важни исторически сгради, като църквата "Св. Йоан Алитургетос" в Несебър; две християнски гробници от 4-ти век в София; тракийската могила на Крън II край Казанлък; Куршум джамия в Силистра; мозайки от 3-ти век в Пловдив; библиотеката и джамията на Осман Пазвантоглу във Видин.

Докато сте в района на Свещари...

Свещарската гробница е част от историко-археологическия резерват "Сборяново", включващ над 140 археологически обекта от различни епохи. Не забравяйте да посетите тракийското светилище в Камен рид, датиращо от 1-ви век пр.Хр., както и останките на укрепен тракийски град – вероятно Хелис, столицата на гетите.


Посетителите могат да разгледат и Демир баба теке. Смята се, че тук почива ислямският мистик и лечител Демир Баба, живял през XVI век. Култовият комплекс (теке) на Демир Баба е построен върху хилядолетно тракийско светилище (от което е оцелял каменният олтар в двора на текето), а за водата от извора се говори, че е лечебна.

Насочете се на югозапад и посетете Археологически резерват "Абритус" в Разград, в който ще видите руини от древния римски град Абритус. Край Абритус през 251 г. се води решаваща битка между римляните и нахлуващите готи (същите, които почти напълно разрушават Филипопол, днешен Пловдив, предишната година). В битката загива римският император Деций Траян, първият римски император, убит от варвари.

https://www.dnevnik.bg/na_put/2019/08/16/3951525_grobnicata_v_sveshtari_-_otkritiia_no_i_dogadki/

HatshepsutTopic starter

Нови находки са открити при тазгодишните проучвания в Абритус


Тъкачна работилница и склад за вино, зехтин и зърно са открити при тазгодишните археологически проучвания в Абритус. Това съобщи Галена Радославова, научен ръководител на екипа, който работи на обекта.

Тя обясни, че е проучена сграда с помещение, намираща се до южната крепостна стена, западно от входа към кула 17. Сградата била с едно помещение с размери 9,80 метра на 5,70 метра и с вход откъм север. Зидовете са били изградени от грубо обработени камъни на калова спойка. Над тях стените са били направени от кирпичени тухли, които вероятно са били измазани, но археолозите са ги открили в силно фрагментирано състояние и горели.

Покривът е бил с дървена конструкция, върху която са били наредени тегули (керемиди) и имбрицес (капаци), от които са намерени много фрагменти. По думите на Радославова подът най-вероятно е бил застлан с рогозки, тъй като е открит тънък горял пласт върху цялата подова повърхност. До северната стена на помещението е открито и огнище. В помещението са намерени множество фрагменти от трапезна керамика (гърнета, купи, вани), амфори, керамични лампи, меден съд, прешлени за вретено, тежести за тъкачен стан, варовиков съд (мортарий), бронзови монети и други дребни находки.

От намерените археологически находки може да се направи заключение, че помещението е имало стопански характер - най-вероятно тъкачна работилница и складово помещение за съхраняване на вино, зехтин и зърно, каза ръководителят на проучванията Галена Радославова. Тя посочи, че северно от помещението са открити множество фрагменти от битова керамика, обработени еленови рога, столчета на стъклени чаши и напълно запазен долиум.

Откритите находки датират помещението в рамките на периода: края на IV-края на V век. Наблюденията ни по терена дават основание да предположим, че в дълбочина могат да се открият и по-ранни археологически структури, каза археологът. Тя добави, че върху северозападния ъгъл на късноантичната сграда частично е проучено и ранносредновековно полувкопано жилище. Откритията, изясняващи още от картината на градоустройството на късноантичната крепост Абритус, налагат продължаване на археологическите проучвания, допълни Радославова.

https://dariknews.bg/regioni/razgrad/novi-nahodki-sa-otkriti-pri-tazgodishnite-prouchvaniia-v-abritus-2182406

HatshepsutTopic starter

Нови находки от кремъчната работилница в Каменово –
още два гроба и много тесли от кремък



По-малко от месец продължи тазгодишната археологическа експедиция в кубратското село Каменово. За пета поредна година там се проучват кремъчна работилница и некропол. Находките тази година са още два гроба, единият от които детски, както и множество кремъчни тесли, каквито досега не са намирани в други подобни обекти.
Разкопките в двора на бившето училище в Каменово тази година са започнали в средата на септември и продължиха до началото на октомври. Ръководят ги доц.д-р Явор Бояджиев от НАИМ при БАН и д-р Димитър Чернаков от РИМ – Русе, а зам.-ръководител е Дилен Дилов от РИМ Разград.
Бояджиев обяснява, че работата в кремъчната работилница, датирана от 5000 г.пр.Хр. наподобява манифактура, а продукцията е разпространявана из целия Балкански полуостров, и не само.

,,...тук е било един много силен производствен център, продукцията на който стига из целия Балкански полуостров, включително към Украйна, Италия и т.н. Това, което ние разкрихме тук, е много интересно, защото показва изключително висока специализация на производството, т.е. не че просто има кремъци, отломки, но си личи, че на конкретни места има само един вид отломъци. Тоест, манифактура. Един човек само отцепва кората, друг прави само определена друга процедура, третия – трета. Нещо като конвейр. Те си предават, всеки прави нещо, подава го на следващия. Такава висока специализация се достига в Европа едва 17 – 18 век. Това са манифактурите, които са хиляди години по-късно. Затова ни е толкова интересно и са толкова ценни наблюденията. Открива се и друго много интересно – тесли от кремък. Досега имахме само кремъчни брадви, като по-големи масивни инструменти. Но вече имаме и кремъчни тесли, които излизат само от Каменово. Дотук станаха 20 кремъчни тесли, ако не и повече. За малкото проучена площ това е голям брой. Успяваме да видим и развитието на това производство, което за времето си е било основно. Кремъкът на времето е бил както за нас стоманата – от него са се правели и оръдията на труда, и оръжията, основната суровина, с която те работят и използват в ежедневието. Това, което е интересно , установихме, че селището е съществувало през цялата халколитна епоха, тоест около 5000 година пр. Хр докъм 4000 г. пр. Хр. Тук е имало един по-ранен етап на производство, което не е чак толкова специализирано. Нормална обработка на кремък и създаване на изделия, но липсва тази специализация и интензивност, която установяваме по-късно. Вижда се това постепенно развитие, докато достигнат до възможно най-ефективния начин на производство, за да могат да вадят максимално продукция. От един квадратен метър излизат по 3 – 4 000 кремъка."
За петте години, откак археолозите работят в Каменово, са намерени общо 100 000 кремъка, половината са изпратени  в София за изследвания. Само тази година кремъците са над 3000, смята се, че тук са останали бракуваните оръдия на труда, а качествените са се продавали. Открити са и общо 20 гроба, тази година новите са два – разказва Дилен Дилов.
,,В единия нямаше гробен инвентар, а другият е на дете със сигурност. Той е на израснало момиче, в него намерихме мъниста от зелен минерал, много фина изработка. Мънистата, които са до ухото, вероятно са били обица, но може да е и наниз. Интересно е каква е тази технология, как може с кремъчни груби инструменти да се направят толкова фини мъниста.
Той ще бъде даден за антропологично изследване."

Археолозите смятат, че в различни периоди теренът, върху който преди десетина години бе училището в Каменово, е бил ту кремъчна работилница, ту некропол.
,,Може би около сто години е действала тази работилница в самия край на халколита някъде. Ние изследваме със сигурност много малка част от нея. Хванали сме една работилница, но със сигурност има още. Колегите работиха зад читалището, където също имаше кремъци, но друг тип, по-големи ядра, което означава, че е имало специализирани центрове. Когато ходим по нивите над селото, там също си личи концентрация на кремъци. Явно, че работилници има и далече извън селото. Във всеки двор се намират кремъци. Явно са използвали за обработка целия район. Това, което е интересно е, че в ранния халколит е бил използван този терен. След това е използван за гробище, за некропол, след това гробището е изоставено и върху него е направена тази работилница. Тоест, теренът им е ограничен и те го използват ту за работилница, ту за гробище. Обикновено некрополите са си отделни и там няма друга дейност. Явно тук са нямали къде, трябвало е някъде да работят, а селището им е било много малко. Затова са използвали всяка възможност за създаване на условия за работа."

https://razgrad24-7.com/archives/4221

HatshepsutTopic starter

Гробницата в село Свещари – уникалният паметник на тракийската култура

И до днес тракийската цивилизация е забулена в мистерия и има много въпроси, на които учените все още не са дали отговори. Едно обаче е сигурно – траките са ни завещали стотици паметници, благодарение на които можем да се докоснем до тяхната богата култура.


Вратата на входа на гробницата

Ще ви разкажем за една от най-впечатляващите и най-добре запазени тракийски гробници по българските земи. Свещарската гробница се намира близо до село Свещари, община Исперих, на 42 километра от Разград. Тя е част от историко-археологически резерват ,,Сборяново", обхващащ западната част от Лудогорското плато, между селата Свещари и Малък Поровец. Резерватът обхваща още няколко старинни могили и некрополи, останки от древен тракийски град и мюсюлманското светилище – Демир баба теке.

Тракийската гробница е открита през 1982 година при разкопаването на високата Гинина могила (Могила №7 от Източния могилен некропол на Сборяново) край селото и това я прави едно от най-сензационните открития на миналия век. Това, което различава свещарската гробница от всички други е фактът, че след като е разкопана и проучена напълно около нея е построена камера, която е затрупана. Така посетителите имат възможност да заобиколят външната част на гробницата и да видят външните ѝ стени. Никоя друга гробница у нас не предлага това.

Гробницата е построена през първата половина на III век преди новата ера. Нейните размери са впечатляващи – дълга е 7,5 метра, широка е 6,5 метра, а височината ѝ отвътре е 4,45 метра. Построена е изцяло от големи бели блокове от обработен мек варовик. Състои се от коридор, наречен дромос, водещ към три помещения – преддверие, странично помещение и гробна камера, като всички помещения са покрити с полуцилиндрични сводове, разположени асиметрично с различна височина.  Входът на предверието е с украса от редуващи се розетки и волски глави, свързани с гирлянди. Интересни декорации има и на много места в гробницата, включително животни и други форми.


Входът и външната стена на гробницата

Учените смятат, че това е последния дом на Дромихет – царят на племето гети, което е населявало земите в региона. В гробната камера са открити две каменни легла, човешки останки, както и гробни дарове. Каменните легла са украсени с орнаменти, които изобразяват религиозни сцени на обожествяване. Човешките кости пък са били на трима души. Едните са на мъж, около 36-годишен, вероятно гетски владетел, другите са на 25-годишна жена, вероятно съпругата му, която трябвало да го придружава в задгробния живот. Другите останки са частични, историците предполагат, че са на роднина на царя и са били положени по-късно.


Кариатидите – фигурите на десетте жени, които поддържат свода

Изключително красива и интересна е украсата на самата гробна камера. Като цяло тя е изградена в елинистичен стил, но е пречупена през вярванията и културата на гетите. Три от страните на камерата са оформени като колонада, но вместо да се поддържат от колони, блоковете на свода се поддържат от фигурите на десет жени, с ръце вдигнати нагоре към тавана, наречени кариатиди. Височината им е 1,2 метра. Облечени са в силно накъдрени рокли, без ръкави, стигащи до долу. На кръста имат колан, който препасва дрехите им. Краят на дрехите им е обърнат нагоре и наподобяват чашка на цвете. За майсторството на техните създатели свидетелства това, че всяка една от тях е с различно лице. Косите им са къдрави и се спускат надолу до раменете, а над главите си имат кошници. Лицата, косите и дрехите им са били оцветени с боя и две хилядолетия по-късно ние можем да видим кафявата боя по косите им.

На полукръглата стена под свода на гробната камера чрез рисунка е изобразен ритуалът по хероизация или обожествяване на покойния владетел. Царят е представен на кон и го следват двама оръженосци. Срещу него е застанала богиня, с четири други жени зад нея, които носят дарове в ръцете си. Богинята е облечена в дълга дреха и подава на покойния владетел венец от злато.

Както сцената на хероизацията, така и кариатидите са останали недовършени. Рисунката е очертана само с креда, а ръцете на някои от жените са издялани грубо. Това навежда на предположението, че владетелят, за когото е била предназначена гробница е починал преждевременно, вероятно в битка, и затова майсторите не са успели да довършват докрай работата си.


Гробната камера с двете каменни легла и кариатидите

За богатствата на владетеля, които са били положени да му служат в отвънния живот, не можем да правим предположение, защото най-вероятно всичко е било заграбено още в древността. В страничната камера на гробницата са открити костите на пет коня, който са били посечени там, за да служат на мъртвия в задгробния му път. В насипа на могилата са открити следи от жертвени ями и огнища, където са били извършвани сложни погребални обреди.

Тракийската гробница не е самостоятелен архитектурен обект. На територията на резервата има още 26 запазени могили. Освен забележителната гробница са разкрити още част от крепостни стени, различни религиозни съоръжения и множество артефакти. Макар да нямат категорични доказателства, учените предполагат, че там се е намирал  тракийският град Хелис, изграден през IV век преди новата ера, столица на цар Дромихет. Площта на града се е простирала на над 100 декара земя и била защитена от крепостни стени. Вероятно там са били разположени резиденциите на тракийската аристорикрация. Проучванията все още продължават, защото е изследвана само една малка част от историко – археологически резерват ,,Сборяново".

Заради своята уникална архитектура и украса още три години след откриването си – (1985 година) свещарската гробница е включена в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство. Ненапразно тя е толкова високо оценена -майсторството и изяществото на този забележителен паметник на тракийското изкуство могат да оставят всеки посетител без дъх.

https://bulgarianhistory.org/grobnitsa-selo-sveshtari-2/

HatshepsutTopic starter


HatshepsutTopic starter

Археолози: Кремъчната работилница в село Каменово вероятно е най-голямата на Балканите


Приключи седмият археологически сезон в кубратското село Каменово, съобщи  праисторикът Дилен Дилов от Регионалния исторически музей в Разград – заместник-ръководител на проучванията.

На обекта в разкритите преди години кремъчна работилница и некропол на 6500 години в двора на училището в селото отново работи екип с научни ръководители доц. д-р Явор Бояджиев от НАИ при БАН и Димитър Чернаков от РИМ – Русе, специалисти от други музей в Североизтока, както и антрополог от БАН, който ще изследва откритите тази есен скелети. Финансирането на разкопките е от Министерството на културата по спечелен проект от Регионалния исторически музей в Разград.



По време на разкопките сега са открити нови два гроба, общо стават 22. Над тях точно се разкрива половинметров кремъчен пласт, наситен с безброй кремъци. Това е част от огромна работилница за обработка на кремъчни сечива, най-вероятно най-голямата на Балканите. Любопитното е, че теренът е разделен на  квадрати метър на метър, защото на някои места са открити големи отломъци кремък, на други – по-малки, а на трети – съвсем малки, където се е извършвал ретушът. Това доказва, че производството на кремъци тук е било специализирано и разделено на различни етапи на обработка – кремъчни стъргалки, кремъчни ножове и копия. Мащабите на работилницата и много малкото находки там доказват и още нещо- произвеждало се е изключително за износ и сечивата не са се задържали на място.



Предстои откритите два гроба да бъдат изследвани, а размерите показват, че телата са на жени. Върху им са открити две керамични купи. В 21 от гробовете телата са в свито положение, обърнати наляво, с поглед на изток или североизток и само един – точно обратно – тялото свито надясно с поглед на северозапад. В женските гробове са откривани мъниста, изработени с материал от Родопите. А в мъжките – бойни каменни брадви.

Има и още нещо много интересно, невиждано никъде другаде: производствен център и гробище на едно и също място. Вероятно, защото производството на кремъчни сечива се разширявало и е заело и пространството върху некропола. Работилницата е осигурявала сечива от лудогорски кремък за целия Балкански полуостров.

Суровината е от с. Равно, на 2 км от производствената площадка. Там е имало вертикални мини за вадене на кремък.

Приключилият археологически сезон в Каменово на практика е проучил тази част от огромната работилница, предстоят изследвания от другата страна на могилата – на няколкостотин метра разстояние.

През ноември разградските археолози, заедно с директора на НАИ към БАН Христо Попов, ще извършат теренни обходи в района, защото на същото място е имало и голям производствен център, но през бронзовата епоха. Там е открита най-голямата находка от каменни калъпи и т.нар. ,,волски кожи" – медни слитъци от по 26 кг. Проучванията ще са по друг спечелен от разградския музей проект пред Министерство на културата.

https://razgradnews.net/2021/10/13/arheolozi-kremachnata-rabotilnitsa-v-selo-kamenovo-veroyatno-e-naj-golyamata-na-balkanite

HatshepsutTopic starter

Римският град Абритус край днешен Разград

Древният град Абритус, построен върху тракийско селище, е един от най-големите градове по римско време в североизточната част на Балканския полуостров.

Като виден турист 🙂 и събирач на печати и впечатления, отдавна бях насочила погледа си към Североизточна България – район с голяма концентрация на исторически обекти, един от които е гореспоменатия Абритус (ударението е на звука ,,и"), сега ахеологическият резерват край днешен Разград.

Впечатленията ми в две думи – възхищение от ценното културно наследство и възмущение от това, което сме направили с него.


Римският град Абритус

Защо да посетим Абритус

Абритус е един от най-големите римски градове на територията на днешна Североизточна България. Останките на античния римски град са обект номер 48 от 100-те национални туристически обекта, като печатът се поставя в археологическия музей към крепостта (имам пред вид стария музей, а не този модерния). Впечатление правят големите размери на крепостта, красивите колони в южната част, останките от стария зид, които все още се отличават добре, реставрираната кула, на която човек може да се качи и да погледне на всички страни и ... фармацевтичния завод насред всичко това, завзел огромна част от древното селище.

Къде се намира

Крепостта Абритус се намира почти на входа на Разград, на пътя Шумен-Разград. Обозначена е добре. Идвайки от Шумен, обектът се пада вляво от шосето.

В много статии се споменава, че крепостта Абритус се намира в местността Хисарлъка. Местността вероятно наистина се нарича така, но това не ми се струва като удачно определение за нахождението на древния град, тъй като произхода на думата Хисарлък е турски, а турците са обитавали тези земи доста векове след възникването на селището. Освен това, така са били назовавани немалко местности с останки от крепости по време на османското владичество – например местности със същото име има край Шумен и Кюстендил.

Обиколката на античното селище

Ние започнахме обиколката на крепостта от паркинга, като се насочихме към южната част, т.е. по-голямата, от запазените останки. Още в началото на обиколката, голямо вчечатление ми направиха йонийските колони.


Напред към колоните


Колоните

Продължихме напред по своеобразните улички до южната крепостна стена.


Южната стена

След това завихме към голямата кула за наблюдение, откъдето огледахме обстановката от всички страни.


Кулата


Гледка от кулата

След това минахме и около останалите сгради в тази част на селището и се насочихме към новопостроения модерен интерактивен музей, в който по атрактивен начин беше предадена част от историята на обекта. На мен лично, модерното ми дойде в повече, затова не се задържах много в този музей.

Така се насочихме към северната част (оттатък завода), в която имаше изключително много и интересни експонати – колони, паметни плочи – находки от археологическите проучвания.


Северната стена на Абритус

Обиколката ни приключи с посещение на археологическия музей към крепостта Абритус, който се намираше в тази част на селището. Това за мен си беше вече истински музей.

До този момент разходката покрай древните останки и посещението на модерния музей беше безплатна. Плащаше се единствено за археологическия музей (4 лв.). На касата на музея се поставя и печатът от 100-те национални туристически обекта.

Малко история

Крепостта Абритус възниква през I век като римско военно укрепление. Тя е построена върку старо тракийско селище, за което не се знае много. По-късно Абритус се развива до важен градски център, чийто възход започва през III-IV век. В края на VI век крепостта е опустошена при аваро-славянското нашествие, а през ІХ- Х век на това място е изградена българска крепост.

Едно от важните събития, станали край стените на римското селище е битката при Абритус през 251 година между готи и римляни, в която падат жертва двама римски императори – Траян Деций и синът му Херений Етруск, току-що провъзгласен от баща си за съимператор. До този момент римски император не е загивал в битка с чужд враг.

Първите разкопки и проучване на Абритус започват през 1887 г., като резултатите от тях са публикувани в няколко научни издания. По-детайлни проучвания започват през 1953 г. В последните години Абритус е отново обект на археологически проучвания, благодарение на средства от европрограмите.

Интересното в случая е, че през немалък период от тези изследванията не е било известно името на проучваното римско селище. Едва през 1980 г., благодарение на отркита варовикова колона се потвърждава, че става въпрос за Абритус – градът, споменаван в много писмени източници.

Голямо възмущение

Както споменах по-горе, централна част от пределите на някогашния римски град заема фармацевтичен завод, строен през 1952-1953 година, период на ранен социализъм в нашата страна. Този ,,велик" паметник на социалистическия труд оставя завинаги голяма част от древните останки под себе си. Нещо повече – разправят, че при строежа на завода са използвали камъните от Абритус. Да, тогава все още не е било известно, че това са останките на знаменития римски град, но вече е е било ясно, че това са останки от голям и значим късноантичен град.

Някак не мога да си представя по-голяма вандалщина от това. Хората по света правят музеи, посветени на къде-къде по-маловажни неща, а ние ...

https://drumivdumi.com/

HatshepsutTopic starter

Тракийската гробница до село Свещари – изумителна и загадъчна

Бяхме там в Делиормана, българското Лудогорие ...

През годините съм посетила повечето известни и отворени за посещение тракийски гробници на територията на нашите земи, но толкова красива гробница като царската гробница до село Свещари не бях виждала. Жалко, че не мога да покажа снимки от вътрешността й, тъй като снимането там е строго забранено. Затова този път само с думи ще опиша своите впечатления, но знайте: това е обект, който задължително трябва да се види! Толкова много красота, архитектурни детайли, изпипаност и загадъчност!


Тракийската гробница до село Свещари

Тракийската гробница се намира на около 2 километра от село Свещари, близо до Исперих. До нея се стига с кола по асфалтов път. Няма да се спирам по-подробно на местоположението й, тъй като пътьом има достатъчно указателни табели. Само ще допълня, че тя е част от историко-археологически резерват Сборяново – уникален комплекс, който обхваща още няколко старинни могили и некрополи, останки от древен тракийски град, мюсюлманското светилище – Демир баба теке, а също и изумителни природни красоти, съхранили редки растителни и животински видове.


Още една от гробниците в Сборяново

Комплексът е много добре уреден и с добра инфраструктура – има си шосета до основните места, обособени зони за паркинг и алеи около могилите.


Историко-археологически резерват Сборяново – алея между обектите

Резерватът Сборяново е обект номер 49 от 100-те национални туристически обекта. Печатът се слага в билетния център на Свещарската тракийска гробница. Гробницата е обявена за обект на Юнеско, което допринася за финансирането на комплексните мерки за нейното запазване. Посещението до гробницата е съпроводено от беседа. Освен това допълнително могат да бъдат посетени още две могили.

Тракийската гробница при Свещари е разкопана изцяло и проучена. След проучванията около нея е построена камера, а самата камера е затрупана. Така отвън гробницата си изглежда като останалите тракийски гробници – като гробна могила, покрита с растителност. Но вътре в камерата се вижда цялата гробница и нейните стени отвън. Гробницата може да бъде обиколена.

До сега не бях виждала външните стени на нито една тракийска гробница. До колкото ми е известно, Свещарската гробница е единствената, която предоставя тази възможност.

Голямо впечатление ми направиха белите стени на тази тракийска гробница, които са изградени от варовик. Гробницата се състои от коридор и три помещения – предверие и две камери. В голямата камера, освен мястото за владетеля, има уникална композиция от 12 женски статуи – всички те подобни една на друга, но различни сами по себе си. Предполага се, че това са статуи на богинята-майка. Част от орнаментиката на гробницата е недовършена, в резултат на което се предполага, че владетелят, чийто последен дом е тази гробница, е починал преждевременно, навярно убит в битка.

Тъй като по тези земи са живели траки от племето гети, се предполага, че и погребаният тук владетел е от племето гети.

От екскурзовода разбрахме, че в гробницата са намерени останки от трима души. Единият от тях е мъж на около 36 години – владетелят. Другият човек, погребан тук, е жена на около 25 години – вероятно жената на владетеля. Останките от третия човек – на около 50 години, са частични и е установено, че са поставени там в по-късен период. Предполага се, че това е бил някакъв роднина на владетеля.

Накрая да спомена и нещото, което ме разочарова – работното време на гробницата. Гробницата е отворена за посещения до 17:00 часа – и зиме, и лете, като последните групи влизат в 16:30 часа. Освен това понеделник и вторник (твърдо) са почивни дни.

Друг интересен обект в рамките на историко-археологическия резерват Сборяново е Демир баба теке – гробницата на мюсюлманския водач Демир баба. Мястото е много красиво – постройките се намират в подножието на скален венец.


Демир баба теке

Това, което не ми хареса бяха многото останки от парцали по пътеката към текето, които напомняха за сметище. Вярно, оставени са с надежда за късмет, но на места хората са прекалили, оставяйки доста обемни дрехи. А то, за късмета стига и едно кончé...

https://drumivdumi.com/

HatshepsutTopic starter

,,Сборяново" – какво знаем за едно от най-мистичните места в България?


Историко-археологическият резерват се намира в каньона на река Крапинец, който е част от Натура 2000

Наричат го ,,Сборяново", защото от хилядолетия това място е било сборище на различни цивилизации и етноси, завещали ни над 140 културни паметници. Някои от тях са проучени, възстановени и са достъпни за туристите. Но други все още са загадка за науката и разпалват въображението на изследователи и пътешественици.

През  1934 г. унгарският археолог проф. Геза Фехер (1890-1955) поставя начало на  първите археологически разкопки в района. Докато проучва няколко могили до село Свещари, той попада на великолепни златни апликации, които днес красят експозицията на Русенския исторически музей.



Но повратният момент настъпва през  1982 г., когато изследователи откриват т.нар. Тракийска царска гробница с кариатиди. Нарекли я така, защото стените в централната й камера са целите покрити с релефни изображения на 10 кариатиди – символи на Великата богиня-майка.



,,Гробницата е била изградена през III в. пр. Хр., за да бъде вечен дом в отвъдното на гетски владетел и неговата съпруга" – казва Мария Николаева, зам. директор на Историческия музей в Исперих. И още:

,,Тя има много интересни архитектурни решения, свързани със създаването на странично помещение, олекотяването на куполите и съчетанието на пластична с художествена украса, която е истински шедьовър. Това е причината три години след откриването й, да бъде обявена за паметник на световното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО. Тази година отбелязваме 40-годишнината от откриването на гробницата."



Тракийската царска гробница се намирала в пределите на Хелис – бляскавата столица на тракийското племе гети. Според някои изследователи в нея бил погребан техният владетел Дромихет. Но през III  в. пр. Хр. опустошително земетресение срива до основи града. От някогашното величие на Хелис са оцелели части от високите му крепостни стени, както и следи от два големи могилни некропола със следи от богати погребения.



Днес, на това място се откроява силуетът на една от най-високите могили в България, известна като Голямата свещарска могила. В нея археолози попадат на гробница от IV век пр. Хр.,  ,,През 2012 г. в могилата е открито и златно съкровище, което се състои от 264 предмети, накити и апликации с общо тегло над 1,8 кг. Те са били поставени в дървено ковчеже, което е образувало кухина в твърдия могилен насип" – разказва Мария Николаева.



През XVI век, върху останките на тракийско светилище, което някога обслужвало жителите на град Хелис, изниква гробница на алианския духовен водач Демир баба, известен със своята мъдрост и лечителски дарби. ,,Според легендата светецът бръкнал в една скала по време на голямо безводие и оттам бликнал чудодеен извор край гробницата, която се казва тюрбе" – разказва Мария Николаева и добавя:

,,Тюрбето представлява каменна сграда с преддверие и гробна камера. Преддверието е изписано с рисунки и с много текстове на арабски, с цветни изображения във възхвала на Али, на Мохамед и на Аллах. В гробната камера е разположен дървеният саркофаг на Демир баба, където били положени тленните му останки. И до днес хората го посещават, за да почитат мъдреца. Те оставят своите дарове и го молят за здраве и благоденствие" – казва в заключение Мария Николаева.



https://bnr.bg/post/101603176/sboranovo-kakvo-znaem-za-edno-ot-nai-mistichnite-mesta-v-balgaria

HatshepsutTopic starter

Музеят в Разград показа изложба на оръжия от Античността и Средновековието


Регионалният исторически музей в Разград показа изложба на оръжия и въоръжение от Античността и Средновековието. Експозицията, подредена в района на лапидариума в Археологическия резерват ,,Абритус", беше част от програмата на двудневен колоквиум, организиран от музея и общината.

Изложени бяха мечове, щитове, накрайници на копия, върхове на копия и стрели, както и фрагменти от ризници.

"Подбрахме малка част от експонатите от фонда на разградския музей, като акцентирахме на римското оръжие от средата на III век", каза Георги Дзанев, главен археолог и нумизмат в музея. Той посочи, че предметите са открити при археологически проучвания в района на Разград. По думите му повечето от тях са свързани със събитията от лятото на 251-ва година – разгрома на римската армия, недалеч от Абритус от готите и последвалото ограбване на района. В битката загиват римският император Траян Деций и първородния му син Херений Етруск, когото той е провъзгласил за съимператор.

,,Въпросът обаче е как това оръжие е попаднало в селищата около Разград. Едната хипотеза е, че е било захвърлено от бягащи римски войници, втората е да е била разнесена от победилите готи и третата възможност е оцелялото местно население да е мародерствало след битката", посочи Дзанев. По думите му впечатление прави, че доста на брой от откритите находки са еднотипни, като мечове тип спата, щитове умба, върхове на копия.




Археологът обясни, че във фонда на музея се съхраняват и колчета от войнишки палатки, малки гвоздейчета от подметките на тогавашните войнишки обувки. На три от намерените укрепващи ребра за шлемове с римски цифри са изписани 4, 7 и 17, като според Георги Дзанев това са най-вероятно номерата на римските легиони, от които са войниците.

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/regional-news/oblast-razgrad/280070-muzeyat-v-razgrad-pokaza-izlozhba-na-orazhiya-ot-antichnostta-i-srednovekovieto

Similar topics (5)