• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Hatshepsut

Седемь знаменити пѣсни на Паша Христова

Започната отъ Hatshepsut, 24 Авг 2018, 12:56:21

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

HatshepsutTopic starter

Седем знаменити песни на Паша Христова

ЕДНА БЪЛГАРСКА РОЗА


ПОВЕЙ, ВЕТРЕ!


ОСТАНИ


ЯНТРА


БРОЯ ДО ПЕТ


БЯЛА ПЕСЕН


Една година любов

HatshepsutTopic starter

Паша Христова – геният на естрадата


Един от най-светлите образи на социалистическия строй – момичето, което може да разплаче цяла България. Хората, приближени до нея – нейните приятели и роднини, нейните близки, още си спомнят с умиление за красотата и невероятния и талант, за магичното обаяние на един великолепен глас.  Тя се казва Парашкева, но в обществото остава известна с артистичния си псевдоним – Паша Христова. В следващите редове ние от "Българска история" ще ви разкажем нейната невероятна история и за това как едно младо сърце плени цяла България за изключително кратко време. Парашкева е родена на 16 юли през 1946г. в квартал Княжево в столицата. Тя отраства в големия град и е още ученичка, когато за пръв път усеща тръпката и атмосферата на сцената.  Слушателите изпадат във видим възторг, когато тя се качва на сцената и запява. Съвсем малка и невръстна, гласът и сякаш покорява. След като завършва, съдбата не я повежда веднага по пътя на един млад изпълнител. Няколко години тя работи  в института за електрокари. Певческият й талант обаче продължава да търси своята публика и така, по абсолютна случайност момичето се озовава в радиото. Там живота я среща с големия композитор Иван Стайков. Той взима Паша под крилото си и я прави част от своя учебен курс. Завършва го през 1966-та, едва на 20 години, и тогава й се отдава възможност да издаде първата си песен.

С помощта на "Студио 5″, Парашкева изпява песента "Щъркелът пристигна пак". По онова време тя е солистка на ансамбъла към строителни войски. Дарбата на момичето проличава – тя е самороден талант, който с лекота овладява всякакви стилове. В близките години Паша се развива изключено много, а репертоара и става все по-разнообразен и труден. През 1967-ма, само на 21 години, тя печели трета награда на фестивала "Златен Орфей". Тази година е и много плодородна за самата певица. Малко по-късно тя се записва за участие и заминава за Русия. Там за пореден път се провежда "Фестивал на забавната песен". Там взима златния медал и музикантите в родината са удивени. Когато се завръща в България започва работа като щатна певица в оркестър "София". Там благодарение на диригента Димитър Симеонов Паша извоюва голям успех и придобива популярност сред страните от социалистическия блок. Българските композитори с радост изготвят песни за младата Парашкева. Сред тях са творби като "Морето се завръща", "Пет часа", "Среща в неделя", "Остани" и др.

 Софийското момиче е наричано от много от изтъкнатаите музиковеди "универсална певица".  Певицата имастрахотни интерпретаторски умения, в рамките на силовото и драматично пеене. Отличават се изпълненията и в трудната за пресъздаване стилистика на боса-нова, която се среща в песните "Попътен вятър", "Кажи ми", "Утрото ще ни срещне пак" и др. Често момичето експериментира с творби на чужди, предимно италиански изпълнители, за да внесе разнообразие в собствения си репертоар. Известни са "кавърите" на Серджио Ендриго, Ориета Берти, както и този на Дъсти Спрингфилд – бялата кралица на соула. В последните две години от живота си, заради упоритата си работа и великолепни постижения, Паша получава най-голямото си признание. През 70-та, след конкурса "Златен елен" тя грабва 3-та награда, а по-късно печели и пролетния радиоконкурс в България. На същата година отново на "Златния Орфей" изпълнителката пее "Повей, ветре" и "Една българска роза" с които взема последователно голямата награда и първото място на конкурса. На следващата 1971-ва, песента "Dziwny jest ten świat" на полски и донася постижение на международния фестивал в Сопот.

 Уви, скоро след огромния успех на момичето, голяма трагедия сполита цяла България. На 21 декември 1971г., изълнителката, заедно с оркестър "София" трябва да пътува към Алжир, където има дни на българската култура. Съветският самолет, с който тя трябва да потегли току що е излязъл от ремонт. Поправките по аероплана обаче не са извървени качествено. На летището в София, машината набира скорост и излита. По това време обаче се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна. Крилото се удря в пистата, единият двигател се откъсва а самолетът е обгърнат в пламъци. От 73-мата пътници смъртта си срещат 28, сред тях е и малката Паша. Обгърнала България в цялата си любов, тя губи живота си едва на 25 години. Множество нейни почитатели присъстват на погребението и, като засвидетелстват страхотно уважение към загиналата певица. Година след трагедията, голямата българска естрадна изпълнителка Лили Иванова изпява песента "Птицата", с подзаглавие "В памет на Паша Христова". На 21 декември 1971-ва от света си отива един уникален талант, който безспорно е щял да даде още много за своята родина.

https://www.bulgarianhistory.org/паша-христова-геният-на-естрадата/

HatshepsutTopic starter


HatshepsutTopic starter


HatshepsutTopic starter

Птицата

На 16 юли 1946 г. е родена голямата естрадна изпълнителка, любимката на България Паша Христова

Спомням си, беше преди Нова година и ние - ученици във Френската гимназия, тъкмо замисляхме къде да се съберем пред празника. Беше 1971 г. Една сутрин като гръм удари новината, че през нощта е загинала Паша Христова. На летището в София се разбил самолетът, с който голяма група музиканти, вкл. оркестър "София", ансамбълът "Аура" бяха тръгнали за фестивал на българската култура в Алжир. По онова време естрадните изпълнители и музикантите бяха любимци и кумири на млади и стари, бяха тачени, обгрижвани от държавата, по телевизията ги показваха непрекъснато, понеже в онези години преобладаваха българските развлекателни предавания. Родната естрада бълваше песни с прекрасни текстове и мелодии, които в гимназията си тананикахме, пък и ни пускаха грамофонни плочи със записите им в часовете по музика. И брояхме заедно с Паша нощните часове в песента й "Спри време", като да сме преживели сами онова последно нощно пътуване преди раздялата... 
Веднага научихме, че самолетът се е разпаднал на две при аварията, запалва се при падането. В него са били още Борис Годжунов - наричахме го "нашия Том Джоунс", Мария Нейкова, Янка Рупкина, но са оживели. Загинали бяха 28 музиканти. През 70-те не се случваха трагедии всеки ден, нямаше партии и политици, които да се надвикват при всяка трагедия. Официално се съобщаваше това, което "горе" преценяваха, че може да се съобщи. Десетилетия по-късно се разбра, че причина за аварията била техническа небрежност, но още тогава се шушукаше, че "има нещо гнило" и самолетът бил нарочно свален, за да бъде убит важен човек, вреден за властта. А съвсем неотдавна Борис Годжунов, вече уморен от диабета, открехна, че катастрофата е предизвикана заради втория пилот, който знаел много за търговски далавери в Алжир и искал да ги разкаже на Тодор Живков, затова трябвало да бъде убит.   
Но по онова време, в края на 1971 г., слуховете не се тиражираха по вестниците. Преди няколко месеца бяха загинали знаменитите футболисти на "Левски" Гунди и Котков, Стефан Воронов още не бе помлян в катастрофа, та за "черната" серия още не се говореше. Но трагедията със самолета направо смрази всички. Огромно множество се събра в Ритуалната зала след два дни. Защото си бе отишла Паша - младата (25 г.) суперталантлива певица, на която всички предричаха бляскаво бъдеще. Непосредствена и мила на сцената - актриса, различна във всяка своя песен; талант, обаяние и емоция; грамадно и все повече укрепващо гласище, за което като че ли нямаше невъзможни тонове в три диапазона. И в най-различни музикални жанрове - балади, аранжименти по народни песни, кавъри на италиански естрадни парчета, джаз, политически песни.
Трагедията стана, когато новогодишната програма на БНТ бе вече заснета. И Паша - живата, участваше в нея. Представете си бурята от възторзи, печал и преклонение, с което България видя тази програма (тогава новогодишните програми се гледаха от целия народ и след това се обсъждаха активно едва ли не през целия януари).
Нейните песни бяха песни емблеми - "Една българска роза", "Повей, ветре", "Остани", "Бяла песен", "Ах, този дивен свят"... веднъж, когато записваше "Една българска роза" в радиото, малките певци от Детския радиохор запяха с нея, а тя прегърна няколко от тях и поиска заедно да направят записа, но режисьорът не разреши. Днес млади изпълнители се опитват да правят римейк на песните на Паша, наричат я на днешен лад "прима" и честно - дали заради техния млад талант, дали заради емоцията от спомена за Паша, тези песни неизменно жънат успех. Да не говорим, че "розата" на Паша Христова стана емблема на България. И всеки ден я връща в сърцата ни заедно с чистотата на младостта. Наистина се сбъдна предвестието на гениалния тандем Дамян Дамянов - Тончо Русев, които буквално веднага изляха мъката на България по Паша в песента "Птицата", която изпълни Лили Иванова. Струва си да напомним днес този текст, тази песен, чиято мелодия - убедена съм, звучи в душата на всеки българин, преживял онези събития:
   
За последен път тя разтваря крила.
За последен път синевата гребе.
Ах, сбогува се тя с тези свои поля,
с тези хълми край тях и със свойто небе!

Ти, земя, я роди във едно гнездо.
Ти, небе, я люля с песента.
И затуй днес със вас като с роден дом
се прощава с тиха жал в полет тя.

И върти се светът, този тъй хубав свят!
И въртят се жита, слънце, облаци прах.
Те след малко ще спрат своя луд кръговрат.
Тя със мъртво сърце ще се върне при тях.

Но, земя, ти пази пак едно гнездо!
Ти, небе, я очаквай! Няма смърт!
Ще си дойде тя при вас като в роден дом -
песента ще я връща всеки път.

Паша я няма вече над 40 години, но в интернет, за който в онези времена не си и мечтаехме, е пълно с биографични данни за нея. Родена е в София, израства в кв. "Княжево". Учи в гимназия и става чертожничка в завод за електрокари, но вече пее. Абсолютно случайно момичето се озовава в радиото, където се среща с композитора Иван Стайков, който я взима в своя учебен курс. Тя го завършва през 1966 г. и едва на 20 г. издава първата си песен - "Щъркелът пристигна пак".
Завършва Школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. Нейният първи успех е на Фестивала на забавната песен в Сочи, Русия, през 1967 г., където е удостоена със златен медал и първа награда.
През 1968 г. заедно с Борис Годжунов пее като солистка в Оркестър "София" - тогава един от най-популярните състави в българската музика. Двамата гастролират с концерти в Русия, Чехия, Унгария, Сърбия, Германия. Паша Христова твори само 5-6 години, но записа около 60 песни за фонда на БНР, БНТ и "Балкантон". Печели много награди, сред които награда на фестивала "Златният елен" в Брашов, Румъния, първа награда в радиоконкурса "Пролет" за изпълнение заедно с Мария Нейкова и Мими Иванова на "Яворова пролет" (по музика на Светозар Русинов). През 1970 г. Паша Христова участва в знаменития тогава фестивал "Златният Орфей" и получава голямата награда за песента "Повей, ветре" (музика на Йосиф Цанков) и първата награда за "Една българска роза" (музика на Димитър Вълчев). През 1971 г. грабва Голямата награда за изпълнители на Международния фестивал в Сопот - Полша, за песента "Ах, този дивен свят".
Паша Христова бе удостоена посмъртно със званието "заслужил артист", а през 2000 г. "Една българска роза" бе обявена за песен на столетието.


Паша Христова с Йосиф Цанков

https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=81593

Similar topics (1)

311

Отговори: 13
Прегледи: 1030

Powered by EzPortal