• Welcome to Български Националистически Форум.
 

The best topic

*

Posts: 40
Total votes: : 1

Last post: 22 April 2022, 17:04:55
Re: България, заснета с дрон by Panzerfaust

avatar_Hatshepsut

Изяществото на българските народни носии

Started by Hatshepsut, 22 August 2018, 13:10:00

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

Костюм от село Величково, Пазарджишко. Началото на ХХ век. РИМ – Пазарджик
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията облече красивата млада жена Ани Динева от Пловдив. На снимките с Ани присъстваше и нейната малка дъщеричка - Снежанка. Ще я видите и нея, в някои от кадрите с мама.
👉 Носията от с.Величково се състои от рокля без ръкави, при полите има украса от три тънки ивици черен плат. Ивица черен плат обточва огърлието, следвана от бордюр от листа в същия цвят. Ризата е памучна, с поли от пришита бяла кенарена ивица, богата ръчно изплетена дантела на ръкавите и везбена украса по пазвения отвор. Кърпата е масленозелена, памучна, с красиви зарафлъци (кенета). Черната сатенена престилка е с украса от избродиран цветен венец. Ръчно изплетените чорапи от памук са с разноцветна флорална украса.

👉 Как красивата Ани представя себе вижте в нейната визитка тук:
"Родена съм в град Панагюрище. Живяла съм няколко години в Стрелча и след това в град Пловдив. Кръстена съм на баба ми Анна. Моето име е с библейски произход и означава - благодат. В момента съм в майчинство. Имам малка дъщеричка. Много обичам да се занимавам с деца и наскоро завърших педагогика. Обичам да рисувам. Обичам и се вълнувам от музика, приключения, разходки със семейството и приятели.
В моето семейство винаги са се уважавали българските традиции. Спомням си когато бях малка и ходех на детска градина, как баба ми една година се беше облякла като Баба Марта за тържеството в детската градина. Тогава аз много я ревнувах, спомнях си че дори се разплаках, защото мислех, че така ще е баба и на другите деца. Но пък в същото време се гордеех с нея.
Сестра ми е народна певица и много често се наслаждавам на български народни песни. Обичам да гледам и народни танци.
Харесвам минералните извори в Стрелча. Всяка година там се чества празника на розата, а на Илинден се прави събор.
С голямо удоволствие и вълнение облякох тази над 100 годишна носия за снимките. Почувствах се горда със себе си, като истинска българка. С удоволствие отново бих облякла народна носия. Бих я облякла за Лазаров Ден, фотосесия и за всеки друг повод, за който би било подходящо.
За мен България е една красива държава с много традиции и красиви народни носии!"
👉 Фотограф: Петър Петров










HatshepsutTopic starter

Зимна сукманена носия от село Лехчево, Монтанско. Втората половина на ХІХ век. Частна колекция
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията облече красивото момиче Галя Ненковска
👉 Зимната сукманена носия от село Лехчево, Монтанско се носи от късна есен до ранна пролет. Състои се от конопено-памучна туникообразна риза, сукман, престилка, колан с пафти, чорапи, долактанка (връхна дреха с ръкави до лактите) и червена забрадка. През зимата върху долактанката се облича и късак. Сукманът е късоклинест и се отличава с ярко червена, значителна по размери апликация, подсилена със сърмена украса и гайтани по пазвата. Долактанката по размери, материя, кройка и украса е като късака, но с по-малко апликации в талията, а с по-богата украса по ръкавите.
👉 Как красивата Галя представя себе вижте тук в нейната визитка:
"Аз съм Галя Ненковска. Моите корени са изцяло от Северозападната част на България, родена съм и съм израснала в гр.Койнаре, обл. Плевен. Изборът на име идва от дядо ми, кръстена съм на него, казва се Герго, аз с гордост и чест нося името си, което от своя страна значи "възвишен" и ме мотивира допълнително.
За себе си мога да кажа, че съм много целеустремена личност, обичам да съм заета с различни дейности и постоянно да съм продуктивна. На работното ми място се занимавам със счетоводни услуги, в момента уча магистър-счетоводство. Интересите ми са свързани с различни сфери от обществото, държа много на семейството ми и обожавам да прекарвам време с него, като неписан закон е! През останалото време обичам да излизам с приятели и да спортувам. Вълненията ми са свързани с малките неща от живота, радвам се на любовта, жестовете, вниманието и времето прекарано с любимите хора.
В семейството ми обичаме българските празници, аз лично от малка харесвам Лазаровден. Още от детските ми години в съзнанието ми, както и в сърцето ми, е останал споменът как родителите ми ме пременяха с народна носия и кошничка в ръка, за да обикалям къщите и да пея песни за здраве.
Българският фолклор и личността ми са свързани-нещо като две души в едно тяло. Усещам го в кръвта ми най-вече когато чуя музиката, а когато чуя гайда - настръхвам! Занимавам се непрофесионално с народни танци откакто се помня, от малка просто ми идва отвътре. Всеки има различен начин на възприятие на фолклора, за мен е удоволствие, кара ме се отпусна и да "избягам" от ежедневните ми задължения.
Най-много в родния ми край харесвам спокойствието, хармонията и уюта. Местните празници и традиции от хората се спазват по различен начин, но е важно желанието. Младите хора са тези, които трябва да се интересуват повече, да знаят и да се опитат да запазят традициите на българския фолклор. Това е една от мисиите ни в малкото ни градче и с гордост казвам, че се получава!
Когато облякох носията от село Лехчево се почувствах горда българка, красива и носеща дълга история върху себе си. Бих облякла носия отново, няма значение от повода. Дори желая да отбележа, че мои познати на сватбата си бяха с народни носии. Бих направила същото на своята сватба!
България е СИЛНА!"
👉 Фотограф: Петър Петров












HatshepsutTopic starter

Празнична сукманена носия от село Старо Стефаново, Ловешко. Началото на ХІХ век. Частна колекция
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията облече красивото момиче Деница Кировска
👉 Носията, носена от млади и на средна възраст жени, се състои от дълга риза, сукман, елек, престилка, колан с пафти, чорапи и забрадка. Ризата е туникообразна с везбена украса по ръкавите, пазвата и полите. В долната част на ръкавите са везани едри растителни мотиви, а по дължината от двете страни – ситни геометрични мотиви. Сукманът е от черен вълнен плат, като пазвата, ръкавите и полите са обточени от сини и черни гайтани. Над сукмана се облича къс елек от кафеникава на цвят коприна. Престилката е вълнена с кафяви и сини линии. Върху елека се носи тъкан вълнен колан с пафти. Забрадката е кафява и се завързва отгоре на главата на ,,перо" или ,,чушка".

👉 Повече за красивата Дени можете да научите от нейната визитка:
"Аз съм Деница от град Койнаре. Кръстена съм на дядо ми. Деница е име, което произлиза от народния фолклор и означава ,,родена по зазоряване". В миналото по-популярната версия на името била Денница, тъй като по този начин е наричана планетата Венера – първата звезда на небесния хоризонт при изгрев и залез слънце.
За себе си мога да кажа, че съм труден човек, но добър човек. Занимавам се с маникюр. Вълнувам се от много неща.
Отраснала съм в семейство, в което уважаваме народните традициите. На една Бъдни вечер всички бяхме облечени в народни носии, дойдоха и коледари. Беше различно и наистина много приятно. Усещането, когато чуеш народна песен или видиш няколко стройни и млади момичета и момчета да играят хора с прекрасни народни носии, които съхраняват всичко българско в себе си, е неописуемо. Чувството да облечеш носия на повече от 100 години не може да бъде описано, защото когато се вгледаш в нея и помислиш колко време и усилия са вложени в нея за всеки детайл, бод, мънисто. Ти просто седиш безмълвен и се радваш, че имаш възможност да се докоснеш до нещо толкова красиво.
Бих облякла носия отново и при всяка една възможност.
Какво е България за мен? Невероятна красота - това е България!"
👉 Фотограф: Петър Петров












HatshepsutTopic starter

Женска двупрестилчена носия от Великотърновския регион. XIX вeк. РИМ – Велико Търново
Модел: Виктория Минчева
Фото: Теди Милева, Българските корени


https://www.bulgarianroots.bg/post/zhenska-dvuprestilchena-nosia-ot-velikotarnovskia-region

Носията облече красивото момиче Виктория Минчева.
Окомплектоването на носията направи Д-р Миглена Петкова, етнограф, заместник-директор на РИМ – Велико Търново.

 Ризата е от памучно ръчно тъкано платно, а кройката е тип бърчанка. Вратната извивка, ръкавите, пазвата и полите са бродирани с геометрични орнаменти от черни и червени вълнени конци, характерни за шевиците в централната част на Северна България.
 Пещемалът е съставен е от две части, съшити със зелени конци. Основният цвят е червен, прошарен с втъкани цветни геометрични и линеарни орнаменти. В долната част са пришити дантела, под нея – черна дантела, сърма, зелени шевици с брокати и черно кадифе.
 Престилката е вълнена, тип корянка, едноплата, ръчно тъкана. Основният фон е черен с ламени жълти нишки. През цялото поле е прошарена с разноцветни растителни орнаменти, а в долния край са добавени рози, рамкирани с ламе. Обрамчена е с лилаво зигзагообразно бие, черно кадифе и дантела.
 Коланът е вълнен, ръчно тъкан на кори, двулицев, основното поле е в червено, нашарено с геометрично орнаменти в композиция, в бял и син цвят. Допълнителна украса към колана е оформянето на двата края. На единия има квадратно парче с везмо, в другия се спускат ресни, обвити с разноцветни конци.
 Пафтите са неотменна част от облеклото на омъжената жена. Вярва се, че те притежават апотропейна сила, предпазвайки от зли сили и лош поглед. Представените пафти са лети, изработени от т. нар. сечанова сплав (30 ‰ сребро в съчетание с мед), с палметовидна форма. Апотропейната им функция се засилва от релефното изображение на змей, в средата на всяка една от пафтите.
 Чорапите са ръчно изплетени от червена вълнена прежда, с геометрични орнаменти в черно, жълто, зелено.
 Забрадката е копринена, тъмночервена. В трите края е декорирана с кафява дантела, фигури и мъниста, зашити със син шнур.

Повече за красивата Виктория можете да научите от нейната визитка:
"Аз съм Виктория. Болярско момиче с лясковско детство. От Велико Търново
Кръстена съм на двете ми баби: Величка и Веселка. Ученичка в ПЕГ "проф. д-р Асен Златаров", Велико Търново. Уча испански и английски език. За мен няма нищо по-приятно от това да се занимавам с деца и изкуство, като театър. Истината е, че винаги съм имала интерес към фотографията и моделството, просто са ми интересни. Няма какво да крия, вълнува ме всичко красиво и най-вече , което носи спокойствие и хармония в живота ми.

Моите родители, баби и дядовци винаги са ме възпитавали да уважавам българщината, която разбира се включва традициите. Аз съм родена на Еньовден и ако някой не знае, легендите за този ден са много и най-вече много магични. Може би това е и един от българските празници, които най-много усещам. Няма да крия - любимо ще ми остане завинаги минаването под венеца с билки.
Няма да забравя, когато бях малка и ходех на село при дядо и баба. Сутрин, обед, вечер... Дядо пускаше народна музика и играехме с него. От детството ми имам спомени за забрадката на баба и колко се чудех защо я носи. Не парадирам, че имам силна връзка с българския фолклор, но съм закърмена с него и любовта ми е достатъчно силна, за да кажа че онова специално усещане продължава да живее в мен вече 18 години.
Много обичам родния си край. Велико Търново е град с вековна история, празници, обичаи и силна любов към родината. С крепост като Царевец, няма начин да не си влюбен в родния си край. С тесните старинни улички, с всеки ъгъл пропит с история, на практика е невъзможно да обичаш друг град повече. Какво най-много харесвам в родния си край? О не знам, може би правилния отговор е чисто и просто: всичко.
Какво е усещането да облечеш носия на над 100 години? Ами притеснително, усещах отговорността да я опазя и силното притеснение да не би да й се случи нещо, но ми хареса. Нямаше нужда да гълтам коремче, за да изглеждам добре на снимките или през две минути да оправям косата си. С носия на 100 години се чувствах достатъчно удобно, за да си помечтая за едно красиво бъдеще, в което носията е ежедневното ми облекло. Ако имам възможност бих обичала носия всеки ден.
България е дом, пропит с история и характер, които ми създават само повод за гордост, че съм българка."

 Фотограф: Петър Петров


HatshepsutTopic starter

ЖЕНСКА СВАТБЕНА ВЛАШКА НОСИЯ ОТ ПЛЕВЕНСКО от началото на ХХ век., показана от чаровната Александара Алекс Диновска от гр. Койнаре. Носията е от частната колекция на Таня Граматикова, ценител и изследовател на традиционните костюми от Северна България.

Носията се състои от риза (камаша), богато везана с червени и черни конци по пазвата, полите и дължината на ръкавите, предна (бошадън на инте) и задна престилка (завелка или бошадън ън дърът), пояс, бели чорапи и бяла кърпа за глава (бробладъ), обшита от всички страни с пайети и мъниста. Предната престилка е по-дълга с втъкани цветя, а задната е червена и по-къса. Поясът е везан със същите орнаменти като ризата и е обточен с дантела.

Фото: Теди Милева, Българските корени










HatshepsutTopic starter

Носия от Аспарухово, Варненско
Фото: Асен Великов
С Никол Симеонова









HatshepsutTopic starter

Влашки сватбен мъжки костюм от Плевенско. Началото на ХХ век.
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията облече нейният собственик Шенай Шефкетов
👉 Мъжката влашка сватбена носия се състои от дълга риза до глезените от тънък памучен плат (камаша лунгъ), богато украсена с везба по пазвата и ръкавите с бели и червени вълнени конци, пояс, гащи (измене), везана кърпа (щергар), която се премята през пояса (бръу), бели чорапи, горна дреха – късак и калпак (качулъ), цървули (опинч).
👉 Кой е младият медицински работник, в тази красива влашна косия, можете да видите в неговата визитка тук:
"Казвам се Шенай. Кръстен съм на моя дядо, по бащина линия. По принцип името ми е от турски произход и в превод на български означава "Весел месец".. Явно не е случайно, защото аз и по природа съм си такъв - весел.
Израсъл съм в едно градче близо до Плевен - Червен бряг. Аз и моето семейство сме родолюбци и силно си тежим на родовата география. Родният ми край е един рай. Тук има неповторима фолклорна съкровищница, тук е епицентъра на Северняшката фолклорна област. Богато е на много и различни традиции, но като че ли най-тачен за мен, е празникът  Ивановден по стар стил в село Гиген, на 20 януари. За него мога да говоря много, даже отправям покана да го видите на живо, точно на тази дата.
Трудно ми е да говоря за себе си, но ще споделя няколко думи. Може доста хора да се учудят от това, което ще споделя. По професия съм медицинско лице, работя в сферата на Образната Диагностика в една водещите болници в страната ни от 6 години. Смея да твърдя, че опитът, който трупам ежедневно, е едно възпитание за мен. Това, да помогнеш на някой в нужда и то по най-добрия начин е истинско удовлетворение. Екипът ми, хората около мен, са истински професионалисти и за мен е чест да съм сред тях. Разбира се и аз като всеки един млад човек имам амбициите да се развивам професионално. Да бъда една малка част от нуждите на някой, на когото да помогна по най-добрия и правилен начин, защото най-голямото богатство е да дадеш на нуждаещия се вяра, дух, сила, доверие. Вълнувам се разбира се от много неща. Сега в тези времена, в който живеем, се вълнувам страшно много от ситуацията и овладяването на Ковид пандемията. Виждайки го ежедневно пред очите ми, си мечтая ден пандемията по-скоро да свърши. Има решения, стига да има разумни хора да ги приложат.
Аз и моето семейство сме родолюбци. Ценим и уважаваме всички празници през цялата година, но като че ли най-много даваме почит на Гергьовден. Нямаме именници във фамилията, но моментът да сме заедно в един най-хубавите периоди през годината е незаменим.
Лично за мен Фолклорът заема важно място в моя живот, в ежедневието ми и за мен е начин за себеуважение. Трудно ми е да говоря за тази емоция, тя трябва да се усети. Само хората, които имат правилните сетива, биха ме разбрали. Закърмен съм с този "вирус" - Фолклор. Много мои пикови моменти са се запазили като еталон в моето съзнание. Хилядите километри, които съм пропътувал из цяла България, десетките срещи с различните етнически групи хора, техния начин на живот, тяхното битие, тяхната автентика, са ме изградили като един родолюбец, кипящ за Българщина. Тук само искам да вмъкна нещо за всички настоящи и бъдещи млади хора, тръгнали да се занимават професионално с Фолклор. Хора пътувайте, обиколете я тази България, няма те си представа какви съкровища се крият из непокътнатите кътчета. От презентации и книги трудно ще възприемете, това което само сърцето може да ви направи съпричастни към истината.
Знаете ли, гардеробът ми е пълен с най-различни носии от цяла България. Мога да облека два ансамбъла. Не веднъж съм се обличал с носия. Даже, ако може да се върнем назад във времето, както го правим на Жеравна всяка година на фестивала, бих приел носията да ми е ежедневно облекло. Няма такова усещане!
Аз много пъти съм го казвал. Не всяка дреха отива на човек, но носията отива на всеки. Аз обличам носията и без повод, не ми е нужно друго.
Любимият ми край е България!"
👉 Фотограф: Петър Петров




HatshepsutTopic starter

Женска носия, сукманен тип, Чепинска котловина, началото на XX в.
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията е от фонда на Исторически музей – Велинград и оживя на красивото и нежно девойче Елена Илиева от Велинград. Сърдечно благодарим на Георги Куманов – гл. уредник ИМ Велинград за професионализма, съдействието и приятелството.

Исторически музей – Велинград. Началото на музейното дело в Чепинския край е положено през 1909 г. от учителя и общественика Христо Масларов. През следващите десетилетия се създават няколко училищни и читалищни музейни сбирки. На тази основа през 1951 г. е основан Градски исторически музей, преобразуван десетилетие по-късно в Къща-музей ,,Вела Пеева". През 1991 година статутът на музея е върнат и той отново е Исторически музей – Велинград. Музеят предлага следните експозиции: мемориална изложба ,,Вела Пеева", етнографска изложба ,,Планината гостоприемен дом", изложба ,,Великденски писани яйца" и изложба ,,Николай Гяуров – Великият бас".

👉 До средата на ХХ в. в района се налага като най-разпространена сукманената носия - т.н. якорудски фустан в различни цветове – предимно червен, но също се среща зелен, син, винено червено, кафяв.
👉 Ризата е с везани растителни орнаменти, а престилка – вълнена, обикновено червена с очертани ромбове с жълти линии, но се срещат и модели в зелен, син и кафяв основен цвят с разделителни вертикални разноцветни ленти.
👉 Кърпа памучна, копринена или вълнена с щамповани растителни орнаменти.

Носията се налага като основна за фолклорните състави от Велинград до Разлог.






HatshepsutTopic starter

Родопски сватбен костюм, XIX в.
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носиите са от фонда на РЕМ Пловдив.
Модели : Даниела Кривулева и Борислав Тонев


Какво стои зад красивото лице на Дани Кривулева, облякла за снимката тази уникална носия, ще научите от интервюто с нея:

Откъде са твоите корени, къде си израснала?
Моите корени са от Велинград и съм израснала в него.

На кого си кръстена? Има ли нещо специално, свързано с името ти?
Кръстена съм на баба ми Дафинка. Специално, може би не.

Моля те, разкажи с няколко думи за себе си. С какво се занимаваш? Какви са
интересите ти? От какво се вълнува красиво младо момиче като теб?
Аз съм студентка последна година, специалност ,,Предучилищна и начална училищна педагогика". Обичам много децата! Мисля, че те са бъдещето на България! Искам да работя с тях, за да ,,запаля" в тях магията на фолклора! Също така танцувам народни танци, които наистина по време на работа с децата ще могат да ги ,,запалят"! Каквото харесва и възпитава учителят – това харесват и децата!

Защо се съгласи да участваш в този проект на #БългарскитеКорени?
Обичам нашия фолклор!

В семейството ти уважавате ли българските народни традиции? Можеш ли да
разкажеш твой спомен, свързан с вашия род, който е останал в сърцето ти?
С моето семейство уважаваме българските народни традиции!

Сподели, моля те, каква е твоята връзка с българския фолклор? Има ли някакво специално усещане, което той ти носи?
Българският фолклор е пулсът в мен! Моята връзка с него е неописуема! Когато чуя
народна музика, сърцето ми заиграва! Душата ми става друга!

Какво най-много харесваш в родния си край и спазвате ли местните празници и обичаи?
Традициите в моят роден край се спазват и се радвам, когато видя в града мероприятия, които са с цел да покажат, че българските обичаи все още са ,,живи"!

Как се почувства, когато облече носия на повече от 100 години? Моля те, сподели усещането си с нас?
Ох, чувството е неописуемо!!! Това е прекрасно! Сякаш се пренасяш в друг свят!

Как мислиш, дали такава дреха подхожда на всяка жена?
Ами, на всяка, не мисля... В днешно време момичетата са много различни... за жалост...

Смяташ ли, че българският фолклор е демоде?
Българският фолклор никога няма да бъде демоде!

Би ли облякла народна носия отново, и по какъв повод?
Винаги, по всяко време и с повод, и без повод бих облякла народна носия!

Опиши България с едно изречение.
България е приказна!

********************

"Родопската песен първо е изплакана, а после е изпеяна!" Георги Чилингиров.
"Всеки нашенец или чужденец, който попадне за първи път в Родопите, остава очарован от величествената планинска красота, от многобройните природни и исторически забележителности, от старите къщи, покрити с каменни плочи... Но не по-малко той е възхитен от родопчаните – хора, закърмени с любов към планината, съхранили богатата си душевност, запазили отколешни традиции. Като прибавим лиричната родопска песен и нейния неизменен музикален съпровод – каба гайдата, традиционната кухня и прословутото родопско гостоприемство, то става ясно защо човек остава завинаги запленен от планината и нейните обитатели.
Нашите първи народоведи отбелязват, че най-архаичната етнографска група в българските земи са рупците, населяващи и Родопите. В миналото нито чуждото господство, нито наложените верски различия са могли да унищожат българщината и свободолюбивия дух на родопчанина. Типичен пример за това е традиционното облекло, което надживява превратностите на времето и запазва своите етнически характеристики до късно. Мъжката носия е чернодрешна, а женската – саяна или сукманена. В Средните Родопи при българомохамеданките битува по-старинната сая, докато християнките носят появилия се към края на ХVІІІ век сукман (вълненик). Неговата едноцветност се разчупва от пъстрата карирана престилка, събрала в себе си цветовете на слънцето, небесната дъга, земята и планината.

Разбира се, в този обширен планински лабиринт – от най-източните до най-западните краища на планината, веднага може да се видят богатството и многообразието на родопския костюм, породени от различни локални или регионални специфики, религия, климатични условия, надморска височина и т.н. Но всички тези инварианти са преди всичко свидетелство за творческите способности на безименните родопски моми и невести, които сътворяват с двете си ръце красотата на родопския костюм."

Доц. д-р Ангел Янков, етнолог, директор на РЕМ – Пловдив






HatshepsutTopic starter

Празничен невестински костюм, сукманен тип, с. Орехово, общ. Чепеларе, втората половина на XIX в.
Фото: Теди Милева, Българските корени


Модел: Живка Тодорова
Носията е от фонда на РИМ Смолян.

Включва риза с туникообразна кройка; горна дреха с кройка на сукман от домашен вълнен тепан плат – вълненик; вълнен пояс; престилка; връхна дреха – клашник; принадлежности за главата – шапка, кърпа - тестемел; вълнени чорапи; обувки.
Връхната дреха - клашник е най-бележитият декоративен елемент на костюма. За пръв път се облича в деня на сватбата и се носи 40 дни след нея. Клашникът е напреднала версия на късоръкавната туника от Средните Родопи. С нея се влиза в друга среда, в друг социален статус - този на омъжената жена.










HatshepsutTopic starter

НЕВЕСТИНСКА НОСИЯ, САИЧЕН ТИП, С. СТАРЦЕВО, общ. Златоград, края на XIX в.
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията е от частна колекция.

Включва риза с туникообразна кройка, ушита от домашно тъкано платно, бяло с червени ленти по краищата.
Кръпа (боясия) - къса дреха, ушита от бял домашен плат, бродирана по пазвата и ръкавите с черен конец.
Сая (маница) - дълга дреха, ушита от вълнен домашен плат, с украса от гайтан по пазвата и ръкавите.
Престилка - вълнена домашно тъкана, черна с бели и винено червени ивици, с богата тъкана украса в долния край.
Кърпа - тъмна памучна, с украса по краищата (кичильки).
Накити - на главата фес с тепелък и сребърни монети, сребърни обици (ушники). Гердани от мъниста.
Екипът на ,,Българските корени" благодарим сърдечно на терзийката от Златоград – Здравка Чолакова, за съдействието и приятелството.
Носията оживи с хубостта и младостта си Ани Коцева, от Златоград.










HatshepsutTopic starter

ЖЕНСКА СУКМАНЕНА НОСИЯ, с. Ситово, общ. Родопи, края ХІХ – началото на ХХ век.
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията е от фонда на Регионален етнографски музей – Пловдив.

,,Всеки нашенец или чужденец, който попадне за първи път в Родопите, остава очарован от величествената планинска красота, от многобройните природни и исторически забележителности, от старите къщи, покрити с каменни плочи... Но не по-малко той е възхитен от родопчаните – хора, закърмени с любов към планината, съхранили богатата си душевност, запазили отколешни традиции. Като прибавим лиричната родопска песен и нейния неизменен музикален съпровод – каба гайдата, традиционната кухня и прословутото родопско гостоприемство, то става ясно защо човек остава завинаги запленен от планината и нейните обитатели." /доц. Ангел Янков, директор РЕМ – Пловдив/

👉 Носията се състои от бяла памучна риза със семпла бродерия по пазвата и ръкавите. Отгоре се слага шаечен тъмносин висококлинест сукман с остро деколте, извезано със сърма. Престилка се препасва върху сукмана и е с масленозелен цвят и бяло напречно райе. Главата е покрита със забрадка в тъмнозелен цвят с щампирани цветя и богата украса от зарафлъци (ръчно плетено кене) по краищата. Обута е с черни чорапи и везани родопски терлици. Кръстът е пристегнат с мънистен колан с пафти, а върху пазвата има пендар и нагръдник.

Красотата на тази носия оживя чрез младостта и хубостта на Вяра Михайлова от Пловдив.








HatshepsutTopic starter

МОМИНСКА НОСИЯ, ЗЛАТОГРАДСКИ РЕГИОН, НАЧАЛОТО НА XX В.
Фото: Теди Милева, Българските корени


Моминска носия от Златоградско:

Риза – ушита от домашно платно с ивици по краищата.
Сая (маница) – дълга дреха ушита от памучен домашно тъкан плат. Краищата ѝ са нарязани и усрасени с гайтан.
Престилка – вълнена, домашнотъкана, с богата украса в долния край.
Кърпа – копринена, украсена по краищата с паети и цветна вълна.
Накити – мънистени гердани.

Екипът на ,,Българските корени" благодарим сърдечно на терзийката от Златоград – Здравка Чолакова, за съдействието и приятелството.
Носията оживя с хубостта и младостта на чаровната, умна и талантлива бъдеща журналистка Галатея Хаджиева, от Златоград.






HatshepsutTopic starter

Женска носия, с. Мусево, общ. Ардино, края на XIX – началото на XX в.
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията е от фонда на Общински музей, Ардино. Благодарим от сърце на директора на музея в Ардино - Танер Чобанов, един млад и много ерудиран човек! Красота, усмивка, младост и много живот на тази носия донесе хубостта на Анелия Крумова от Кърджали. Обичаме те, Нели!

Общински музей – Ардино се помещава във впечатляваща двуетажна сграда – паметник на културата, построена в края на XVIII век. Във фонда на Общински музей – Ардино, преобладават движимите етнографски паметници и колекции от отделни историко-битови предмети и технически комплекси от османския период и епохата на Възраждането, които характеризират икономиката, културата и бита на местното население.

👉 Традициона женска носия от с. Мусево от края на XIX и началото на XX век.
Народното женско облекло от с.Мусево спада към традиционния тип женско облекло, разпространен в Родопите.
Основна дреха е летва риза, носена като долно и единствено облекло. Тя е ушита от домашнотъкан лит плат, раиран по вътъка. В талията е рязана. Горната и част е в права туникообразна кройка, ушита от бяло платно без украса, с широко разрязан пазвен отвор. Полите на ризата са ушити от силно набран кенарен плат. Под ризата се носят гащи с вълнени широки калци, украсени с ръчно плетена дантела.
Над ризата се носи антерия, вълнена сая в червен цвят, с широки странични процепи на полите, обточени с гайтани и апликации с дантела от вълнена прежда. Ръкавите са дълги, набрани в краищата и украсени с къдри.
Престилката, мендил, е в традиционния си вид, вълнена, раирана по основата и вътъка с червени, зелени и черни ивици. Поясът, кичен кушак е вълнен, в диментна техника, украсен с дребни тъканни орнаменти по вътъка и окичен с цветни ресни.
Над антерията се носи горна дреха, салтамарка или хърка. Тя е ушита от кадифе, къса е до талията, отворена отпред, с право прикачен ръкав. Украсена е с цветни машшини тегели по предниците и гърба.
Тестемелът е двуплат, обграден с широка червена ивица. Носи се над висока шапка, решетка от плъст с метално плоско наклонено назад решетъчно дъно. Околовръст е украсен с блестящи метални пластинки, монети, маниста и цветни парчета тънък копринен плат.
Манистените гердани и метални муски и калеми запълват пазвата.
Чорапите са вълнени, плетени на ръка, орнаментирани с геометрични мотиви, наречени мускалати чорапи.










HatshepsutTopic starter

Женска саичена носия с антерия, с. Каменица (дн. кв. на Велинград), края на XIX в.
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията е от фонда на Исторически музей – Велинград и оживя на красивото и нежно девойче Теодора Трендафилова от Велинград. Сърдечно благодарим на Георги Куманов – гл. уредник ИМ Велинград за професионализма, съдействието и приятелството.

Исторически музей – Велинград. Началото на музейното дело в Чепинския край е положено през 1909 г. от учителя и общественика Христо Масларов. През следващите десетилетия се създават няколко училищни и читалищни музейни сбирки. На тази основа през 1951 г. е основан Градски исторически музей, преобразуван десетилетие по-късно в Къща-музей ,,Вела Пеева". През 1991 година статутът на музея е върнат и той отново е Исторически музей – Велинград. Музеят предлага следните експозиции: мемориална изложба ,,Вела Пеева", етнографска изложба ,,Планината гостоприемен дом", изложба ,,Великденски писани яйца" и изложба ,,Николай Гяуров – Великият бас".

👉 Антерия – помучна тъкан на раета черно и винено, подплатена с памук.
👉 Чорапи, вълнени, кафяви, на три места прошарени в червeни китки.
👉 Риза – бяла, памучна, украсена с везба по ръкавите, около отвора на пазвата.
👉 Пищемал – вълнен, черен основен цвят, с вертикални бели ленти – пръчки, завършват от двата края с разноцветни вертикални полоси и пискюли.
👉 Кърпа за глава с щамповани растителни орнаменти и с зарафлъци.








HatshepsutTopic starter

Женска сукманена носия (вълненик), с. Малево, общ. Чепеларе, края на ХIХ – началото на ХХ в.
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията е от частна колекция. Момичето в тази носия е Цветелина Желязкова.

Женска носия, с. Малево, началото на XX в.
👉 Състои се от бяла риза с бродерии по пазвата и ръчноплетена дантела на ръкавите и полите. Върху нея има чер вълненик (сукман) с дълъг ръкав и салтамарка. По ръкавите и краищата на вълненика и салтамарката има богата украса от червен гайтан и сърма, както и кожени ленти отпред на елека. Кръста е препасан с червен пояс, а отгоре с карирана престилка в оранжев, винен и жълозелен цвят. На главата има винено-червена кърпа, която се пристяга отзад и покрива косата и половината чело. Обута е с вълнени чорапи и цървули. Ансамбъла завършва с тъкан колан, закопчан с пафти.








Similar topics (5)