The best topic

*

Posts: 12
Total votes: : 2

Last post: 15 June 2022, 20:05:35
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

Изяществото на българските народни носии

Started by Hatshepsut, 22 August 2018, 13:10:00

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

Женска носия, сукманен тип, от с. Мандрица, Хасковска област, края на XIX век, началото на XX век.
Фото: тееди Милева, Българските корени


А ето и малко информация за селото и носията.
Мандрица е старо село, основано преди няколко века от албанци - овцевъди, които отрано се смесват с местното българско население. Самоназовават се с етнонима албанци и говорят на смесено наречие. През 20-те години на ХХ век една част от жителите му се изселват и на тяхно място идват българи от Западна Тракия - Дедеагачко, Димотишко, Софлийско. Битът на потомците на преселилите се албанци се е уеднаквил с този на останалото българско население.
Показаната женска носия от с. Мандрица е сукманена и има сходство с носията от съседните села, както и с тази на преселниците от Западна Тракия.
Ризата е изтъкана от памук и домашноточена коприна, продукт на развиващото се тук до средата на ХХ век бубарство и пашкулопроизводство. Домашноточената коприна се употребява за втъкаване на кенарената украса на женските ризи, за основа и вътък на платно за ризи и за поли на сукмани. Кенарената украса се втъкава около съединителните шевове на ризата и носи названието стамболски кенар.
Сукманът, наречен жълт хустан, е памучен, ушит от дебел плат в туникообразна кройка, без ръкави, с малък пазвен отвор. Отпред на пазвата са оставени два процепа, наречени маскалиди, подчертани с обтоки от червен гайтан, свързани с майчинството и кърменето. При боядисването му отзад на полите са оставени три бледи кръгли петна, дамги, които, според местните жители служат освен за украса и като знак за възрастово и семейно положение на жената. Хустани с дамги носят само моми и млади невести.
Престилката е изпълнена в ломена тъкачна техника, с памучна основа и вълнен вътък. Полето ú е разделено на хоризонтални ивици, дворове, в които са втъкани геометрични орнаменти с название биволско око. Задължителен елемент към женския костюм е металният колан, пояс. Изработен е от сплес¬нати метални пръстени, нанизани на ивица плат.
Закопчава се с помощта на правоъгьлни пафти, украсени с емайл и филигран. Закопчаването е приктито с продълговата плочка, напомняща църковни олтарни двери с изображение на двуглав орел, символ на Цариградската патриаршия.
Забрадката е преметната на главата по специфичен начин. Единият край е поставен на върха, а другият е спуснат свободно назад. До началото на ХХ век се употребява домашнотъкана двуплата забрадка, наречена напазка, с орнаментирани на разбоя краища.


HatshepsutTopic starter

Автентична венчална носия от ХIX век, с.Чупрене, Белоградчишко
Фото: Теди Милева, Българските корени



HatshepsutTopic starter

Мъжка носия от тъмна аба от втората половина на XIX век - гр.Разлог
Фото: Теди Милева, Българските корени


Повече за тази носия можете да прочетете тук:

https://www.bulgarianroots.bg/post/mazhka-nosia-ot-tumna-aba

Костюмът показва Петър Бонков от Разлог
Носията е обственост на род от Разлог

Още през средновековието византийският хронист Никифор Грирора отбелязва, ,,че облеклото на българите се състои от груби домашни платове, наричани аби, които замествали овчите кожуси от преди това" ( Из ,,Ромейска история").

Мъжкото облекло било празнично и ежедневно, като разликата била в богатата гайтанена украса и метален или мънистен накит върху носията. Засилването на търговските контакти и популяризирането на абаджийския, бояджийския и гайтанджийския занаят довели до промени в цвета на мъжките дрехи, които в посока от запад на изток потъмнявали. Двата типа облекло са по-скоро климатично и географски обусловени, а не времево, защото продължило съществуването си и белодрешното облекло, а там, където е било използвано, се запазвало като лятно. За избора на мъжки дрехи, изработени от дебела домашна тъкан, голяма роля изиграл и суровият планински климат в Разложкия край.

Момъкът е облечен в шаячни тъмнокафяви потури (чешири), горе – широки и навървени с въркозун (връв) за пристягане в кръста. Под коляното на ногавиците потурите се стеснявали по крака и се закопчавали с телени копчета за пристягане. В тази част на краката слагали чорапи, предимно в черен цвят, или ногавици (калци) от тепана вълна или шаяк в бял цвят, богато нашарени с гайтан или пристегнати с тройно усукана и стегната отгоре черна прежда. Сложени върху тъмните потури, те привличали погледа към мъжкия вид, но били и необходими, защото защитавали подбедриците от нараняване. По шевове и джобовете имало по-богата гайтанена украса или семпла – при всекидневния костюм. Отгоре обличали бяла риза от домашно тъкано платно, с малка якичка и ръкави със закопчаване на маншета. Върху ризата се слагал елек без ръкави, който запазвал тялото от резките температурни амплитуди през лятото и зимата.

Кръстът бил опасан с дълъг няколко метра червен, черен или морав пояс, като единият край с ресните се спускал красиво върху потурите. Светъл цвят слагали младите, а тъмният бил за женени и по-възрастни мъже. В пояса мъжът скътвал най-необходимите му предмети: пунгия за пари, торбичка с тютюн, лула, кърпа и др.

В миналото червен мъжки пояс е слаган за було на невестата и хваната за ръката на жениха, тя е тръгвала натам, накъдето я повеждал той. Пояс опасвали ритуално на момчета, като знак за социализация и превръщането им в млади мъже, годни за женитба.

При студено време или на празник върху елека обличали аба или долама от същия шаяк, къса до кръста, с ръкав. 

През зимата овчарите и работещите навън мъже намятали опънджак (кебе, ямурлук) от козинява или тепана вълна. Една широка, топла и удобна дреха, която е непромокаема и ги пазела от студ и дъжд.

Накрая костюмът завършвал с надянати върху краката кожени цървули, които били предпочитани заради лекотата и удобството за ходене и работа. През ХХ век по-заможните обували и кондури, когато били облечени празнично.

На главата слагали калпак с обърната навън агнешка или овча кожа.

Един от малкото мъжки накити бил кюстекът – метален накит с кукичка в единия край и дълги синджири, които се спускали и затъквали в пояса в другия край. Изработван бил от сребро, с добавени украси от ниело, използвани били техники на емайлиране, позлатяване или на гранулация и филигран, за да подчертават социалния и имотния статус на мъжа. С времето и смяната на традиционното с градско облекло кюстекът бил заменен от ланеца с часовник, вмъкван в малкото джобче на елека или сетрето. На празник неженените мъже можели да сложат не метален, а мънистен кюстек, за да направят заявка, че са от добър род и вече годни за женене момци.




HatshepsutTopic starter

Бяла разложка фустанела, ежедневна работна лятна носия, характерна от началото до средата на ХХ век
Фото: Теди Милева, Българските корени


Носията облече Елица Парапунова от Разлог.
Носията е притежание на род от Разлог.

Още за носията можете да прочетете тук:

https://www.bulgarianroots.bg/post/byala-razlozhka-fustanela

Фустанелата се носела и като празнична лятна носия, обогатена с допълнителни украси и накити. Тя се е развила като олекотен вариант на фустана. Кройката ѝ е като на рокля – вталена по тялото и закопчана догоре с копчета в горната част, с пришита пола на плохи надолу. Украсата е от обкантване и апликиране с ивици кадифе по всички ръбове, пазва и поли. Долната част е уширена и наподобява харбала към полата.

Плата за тази дреха жените са тъкали от фабрична памучна прежда, като светлата основа е с вертикално райе в тъмен цвят. Платното се белело на реката няколко дни и по няколко пъти на ден се слагало да съхне на слънце, за да придобие желания вълнист вид на плата. Фустанелите били най-често бели, но и жълти, оранжеви, червени за моми и невести, а за възрастните, обратно – тъмни със светло райе. Когато били на работа на нивата, жените събличали фустанелите и обличали по-износени фустани, за да са чисти и красиви, когато ги сложат при прибиране.

Отдолу се обличала  риза (кошуля) с широки ръкави, извезани с разложки ,,запески" – цветя и къса дантела накрая.

Фустанелата при младите жени е препасана с ,,футен прескутник" – на малки червени и зелени квадратчета и растителна ивица в бял цвят от всички страни. Връзките са дълги лашници, украсени с малки геометрични орнаменти, тъкани на стан без бърдо.

Главата е забрадена с бяла кърпа, наречена ,,бяло крайче", украсена с ,,аспри" по края.

На ушите има само обеци (мингуши), които малките момичета започват да носят от ранна възраст, след ритуалното пробиване на ушите им на Благовец (25 март).

Краката са с плетени от фина вълна чорапи, чиито пети и пръсти са с червен цвят и са обути с удобни кожени цървули. По жената винаги трябва да има апотропей (предмети, червен цвят или везба), който да я предпазва от ,,нечистите сили и помисли", защото оставена навън, тя е подложена на опасност. По ръкавите на кошулята са извезани ,,запески" – "кръстове".






HatshepsutTopic starter

Мъжка празнична носия, преселническа от района на Тракия, от втората половина на XIX век - гр.Разлог.
Фото: Теди Милева, Българските корени.


Носията облече Петър Бонков от Разлог.
Носията е притежание на род от Разлог.

Още за носията можете да прочетете тук:

https://www.bulgarianroots.bg/post/mazhka-praznichna-trakijska-nosia

През ХІХ век разложката носия вече може да бъде причислена към чернодрешното мъжко облекло, като това потъмняване на старинното белодрешно облекло, започнало от запад на изток, засяга и този район. Само при работното облекло се запазва видът на старинните широки бели гащи с дълга риза, като постепенно и те изчезват. Настоящата носия е притежание на местен род, с преселнически тракийски корени.

Мъжката празнична носия била богато украсена с гайтан. Шиела се от терзията (занаятчията шивач), който ползвал домашно тъкана аба. Чеширите (потурите) – кафяви или черни, били широки горе и навървени с въркозун (връв) за пристягане в кръста. Под коляното на ногавиците потурите се стеснявали по крака и се закопчавали с телени копчета за пристягане, а украсените с гайтани продължения на потурите върху крака се наричат преден лижник  (за горната част) и заден лижник (покрива петата на крака). Всички шевове и джобовете са окантени с по няколко реда гайтан – на линии, колелца и завъртулки.

С потурите се запасвала бялата риза от домашно тъкано платно, с малка якичка и пристегнати с копче на китките ръкави. Върху ризата се слагал елек без ръкави, с богата гайтанена украса по шията и големи копчета от гайтан за закопчаване на предницата.

Кръстът се опасвал с дълъг няколко метра червен, черен или морав пояс. Със светъл цвят за млади, а с тъмен – за женени и по-възрастни мъже. Поясът при мъжете бил като престилката с пояс и колан за жените. Той стягал и предпазвал мъжкия кръст от простуда, за да е здрав и да се справя с всекидневната работа. В пояса мъжа скътвал най-необходимите му предмети: пунгия за пари, торбичка с тютюн, лула, кърпа и т.н

На празник върху елека обличали долама от домашно тъкан шаячен плат, която държала тялото стегнато. При захлаждане към нея се нахлузвали ръкави. Извезаната с гайтани долама била признак за солидност на мъжа.

През зимата овчарите и работещите навън мъже намятали ямурлук (кебе) от козинява или тепана вълна. Една широка, топла и удобна дреха, която е непромокаема и пазела от студ и дъжд. 
На краката слагали чорапи, предимно в черен цвят, обували и кожени цървули, които били предпочитани заради лекотата и удобството за ходене и работа. През ХХ век по-заможните обували и кондури, когато се обличали празнично.

На главата слагали калпак с обърната навън агнешка или овча кожа, а лете и на работа – домашно плетена капа. 

По елементите в облеклото на мъжа се определяли социалното положение, възрастта и статуса му в обществото. Потурите били олицетворение на мъжа. Колкото по-надиплени, с ниско спуснато дъно и пищно украсени с гайтан били, толкова по-богат и издигнат в обществото бил човекът. В миналото, ако момъкът бил на гурбет или войник, вместо него при годяване са слагали чеширите или калпака му, за да го заместят. За възрастта, освен по пояса, се гледало и по цвета на елеците, защото често ергенските били в червен цвят, а контрастът с черната гайтанена украса привличал погледа върху момчето и подсказвал за имотното състояние на рода. 






HatshepsutTopic starter

Антерия с ръкав от района на Белица. Празнична женска носия от първата половина на ХХ век
Фото: Теди Милева, Българските корени


Костюмът облече Лъчезара Праматарова от Разлог.
Носията е от фонда на музея в град Белица.

Още за носията можете да прочетете тук:

https://www.bulgarianroots.bg/post/anteria-beliza-nosia-xxvek

Празнична женска носия от първата половина на ХХ век. Момичето е облечено в кафява антерия с дълги ръкави от памучен плат и по-светли нишки в основата, купен от Солун или Сяр. Носията наподобява като кройка забуна, но е по-широка, с дълги ръкави и запретнати нагоре капаци, облечени с фабричен плат на цветя. Върху леко извитата пазва е пришита гайтанена украса. Предниците са застъпени при талията, а горната част е с дълбок пазвен прорез, обрамчен с гайтанени завъртулки и закопчаване под шията с гайтанено копче.

С използването на дългите връхни дрехи – забуни, антерии, клашници, постепенно намалява украсата по сложената отдолу риза, която е изработена от домашно платно. През пазвения разрез на антерията по деколтето на ризата се виждат ситно извезани цветчета в червен цвят. Ръкавите ѝ са широки, без украса, с малка дантела по края. Отгоре е препасана с ,,фута" с отвесни цветни ивици в жълт, оранжев, червен и зелен цвят, а страните са с две декоративни ленти с украса, наподобяваща планински връх. Тази фута е използвана до средата на ХХ век, като страничната декорация подчертава празничния вид на облеклото. Върху нея е сложен тъкан на кори многоцветен колан, закопчан с пафти.

Забрадена е с тънка шамия, любима за моми и невести и слагана в тържествени случаи. Забраждала се е зад тила, а краищата са вдигнати и завързани отгоре на главата, като под възела често се е забождала китка.

Девойката е с плетени вълнени чорапи с червено на пръстите и на петите, което служи за предпазване от уроки. Обута е с кондурки със странично закопчаване, както се носят градските моми.

Празничната носия е допълнена с накити и пафти, които показват, че е предназначена да се носи от вече омъжена жена. Върху антерията има закачен сребърен нагръден накит от две части, свързани с дълъг синджир с монетовидни пластини. Едната част е красива релефна розета, а другата е декоративна кука за закачване. Свободно висящите синджири с пластини издават звук при движението на жената, а това е също част от апотропейните функции на накита. Коланът е закопчан с листовидни пафти, изработени от сребърна сплав, с растителен бордюр и розета в центъра. Палметовидните пафти са сред любимите както за майсторите златари, така и за жените от различни краища на страната ни.

Както антерията, така и накитите превръщат тази дреха в представително празнично облекло на годеница или на вече омъжената жена.






HatshepsutTopic starter

Празнично невестинско облекло от края на ХІХ век от Разлога
Фото: Теди Милева, Българските корени


Костюмът облече Илиана Монева  от Разлог.
Носията е притежание на рода на Илианка.

Още за носията можете да прочетете тук:

https://www.bulgarianroots.bg/post/praznichno-nevestinsko-obleklo-razlog

Невестата е облечена в дълга кошуля, везана по ръкавите със старинните ,,запески" – карамфилчета, а ръкавите и полите са обрамчени с ръчно плетена дантела. Върху ризата е облечена със забун, изработен от фабричен памучен плат – червена основа с бели райета. Кройката е без ръкави, отворен отпред, с прихлупващи се предници и дълбока пазва, дължина до над коленете, а краят е обточен с лента от черно кадифе.

Трапецовидната форма на дрехата от кръста надолу е постигната с високите клинове отстрани, а липсата на набори придава стройни очертания на фигурата. Пазвата е дълбоко изрязана, овална, богато обточена с гайтан. Закрита е с шарен нагръдник и ширити в бял и жълт цвят. На сватбата като ритуално горно облекло върху забуна се слагала тъмносиня аба (синьявица), която е задължителна невестинска венчална премяна. Тя се носела според обичая за определен от период след сватбата (от 40 дни до 1 година), а младите невести я обличали и на големи празници. Това е празнична аба без ръкави, която се слагала върху горната дреха, ушита от хубав тъмносин шаяк, откъдето произлиза името ѝ. От кръста надолу от всички страни е украсена с пернати клинове с процепи. Краищата ѝ са дълги, за да се обръщат назад на ,,опретулькя", за да се вижда красотата на забуна, аладжата или антерията. Около раменете и изцяло по краищата абата е обточена с два реда гайтани. Пазвите от двете страни често са украсени със зелени ивици – арчове и везба. Тази връхна дреха е и белег за разпознаване на жената дали вече е омъжена, или още е мома. 

Отгоре се опасва червен пояс, който стяга в кръста жената, но и задържа обърнатите назад поли на синьявицата. Върху него връзвали ,,футен прескутник" – с хоризонтални разноцветни ивици, изпъстрени с геометрични елементи в тях, чиято роля била да пазят невестата и бъдещата майка. Тя била основният носител на орнаментика и символика в женското облекло.

Отгоре разложката невеста слагала кадифен или везан мънистен колан, закопчан със сребърни ковани кръгли пафти, които са част от ,,годежната мена" (годежните дарове) от мъжка страна.

В студено време и по празник жената обличала контош от син шаяк с дълги ръкави, с обърнати капаци и обточена с парчета лисича кожа предница. На краката е с бели плетени чорапи с везмо по стъпалото и пръстите и е обута с влашки чехли с пискюл.

На главата върху малка шапчица е пришита сребърна пластина (тепелък) с апликирани отпред монетки. Това е метален накит, за който се вярва, че пази фонтанелата на жената, защото от раждането на човек това е отворената мека част на черепа, чрез която може да приеме Божествената енергия, но и негативната такава. Затова сребърните пластини са поставяни на темето, откъдето произлиза и името им – тепелъци, а допълнителните украси – метални или мънистени, подсилват предпазната функция, като отклоняват ,,злите очи". Шапчето е покрито с 4 кърпи, свободно спуснати по раменете. По-надолу главата е покрита с ,,кушак синджирлия" в червен цвят, за да пази от злото главата на младата булка, следва кушак в слънчев жълт цвят, за да усеща топлината от семейния живот, след него е тъмносиният на цвят, за да знае, че има и тежки моменти, които трябва да преодолява. Завършекът е със зелена щампирана шамия и с венец от чимшир, за да знае, че любовта на мъжа е като безбрежността на зелените гори и треви в Разложката планина.

След омъжване жените в определен период от време са продължавали да носят ритуалните части от облеклото при излизане навън, едно, за да покажат новия си семеен статут, и второ, за да са защитени от ,,лоши помисли и уроки".

Невестата се познава по везмото на говялницата и кланялницата, по богато декорираната сая, аба или джубе. Познава се по украсата със зелен венец на главата, по шапчето с тепелък и пари и по няколкото кърпи върху главата. Невестата затъква в пояса презръки венчалната кърпа, с която покрива ръцете си по време на обреда и с която се кланя пред близки и роднини.




HatshepsutTopic starter

Филмът "Разлог. Наследството" ще ви срещне с едно младо момиче от Разлог Илиана Монева и нейната баба, които разказват и показват тяхна семейна ценност - невестинска носия от Разлог. Филмът показва детайлите по носията, тяхната символика и начин на обличане. Зад фасадата на фактите във филма, се надяваме да усетите и втората линия във филма - тази на обичта и приемствеността на наследството между баба и внучка.
Филмът е част от проекта ,,Изследване на спецификата и богатството на национални костюми от Разложкия край в светлината на културното многообразие" и се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд ,,Култура"/ National Culture Fund, Bulgaria




Филмът "Разлог. Семейството" ви среща с членовете на рода Терзиеви, наследници на бежанци от далечната 1920 година от с. Баница, намерили спасение и дом в Разлог. Техните деца и внуци днес споделят спомени, емоции, снимки и документи. В края на филма ще видите и разказ за бежанската носия от с. Баница - скъпо наследство в този род. За нея разказва Светла Бонкова от Разлог, част от рода Терзиеви.


HatshepsutTopic starter

Ергенска /ердженска/ носия в ритуала "Старчевата" в Разлог
Фото: Теди Милева, Българските корени


Повече за носията и за Старчевата, можете да прочетете тук:

https://www.bulgarianroots.bg/post/nosia-parvi-erdjenin-razlog

Старчевата се чества ежегодно на 1 януари. Няма точна година за начало на фестивала, но е сигурно, че той се чества повече от век. В миналото празникът започвал още вечерта преди първия ден от новата година с обичая ,,Сурвакане". Децата украсявали дряновото клонче, а майката трябвало да ушие сурвакарската торбичка и да я украси с аспри, реснички и пушета. Цяла нощ децата обикаляли къщите и били дарявани с колачета, парички, плодове и орехи. Подготовката за самия празник обаче започвала месеци по-рано.

Името ни показва, че тази носия се носи от млади, неженени мъже. Първо се обличат белите гащи и ризата, която също е бяла. Неслучайно присъства белият цвят, той показва чистотата и невинността на младежа. Върху дългите гащи се обуват ,,калцанѐ", изработени от бяла аба, която е украсена с черен вълнен гайтан.

Следва червеният елек от вълнен плат, обточен и украсен с черен гайтан. Елекът е с прехлупване, не се вижда ризата. Подборът на цветове и кройка ни показва, че елекът има и предпазна функция. Червеното защитава от уроки, но също така и символизира продължаването на рода.

Благодарение на затворения елек не се вижда пазвата, още една защита на човека от злите очи. Отново имаме присъствие на белия цвят сукмана. Сукманът е от зашити клиновидни парчета от бял памучен плат, като бройката може да е различна - от 60 до 120 и повече клина. Върху него се навива поясът, който е изработен от вълна в различни разцветки- най-често червено, зелено, бяло и тъмносиньо. Тези цветове се преплитат във форма на квадратчета, като основният е червеният цвят.

Върху пояса, като украшение се слагат мънистени колани. На гърдите украшенията могат да бъдат както ,,кованици" (синджир, на който са закрепени сребърни монети, най-често акчета), така и кюстек (шнур от мъниста). Най- горната дреха се нарича ачма. Тя е изработена от син тънък вълнен плат, върху който се редят фигури от бикме (тънък копринен шнур) и е обточена с черен вълнен гайтан.




Разлог. Първи ердженин и първа мома

Филмът "Разлог. Първи ердженин и първа мома" разказва за костюма на едни от главните персонажи в обичая "Старчевата" - тези на първи ердженин и първа мома - тези, които водят хорото на празника. Учителят от Разлог Иван Мишков разказва в детайли за носиите и символиката по тях.


HatshepsutTopic starter

КРАСИВА БЪЛГАРСКА ПРАЗНИЧНА ЛЯТНА НОСИЯ НА МЛАДА ЖЕНА ОТ СЕЛО ИЗВОР, ВИДИНСКО ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА 19 ВЕК


HatshepsutTopic starter

КРАСИВА И СТИЛНА БЪЛГАРСКА ЖЕНСКА НАРОДНА НОСИЯ ОТ СЕЛО ЗАГОРИЧАНЕ, КОСТУРСКО ОТ КРАЯ НА 19 ВЕК


HatshepsutTopic starter

Женска сватбена носия от село Трапоклово, Сливенска област

Състои се от дълга бяла риза от домашно тъкан памучен плат с везба по пазвата и ръкавите, криволичена рокля и кадифен елек с богата ръчна везба отпред. Криволичената рокля е със специфична кройка с голям набор в кръста – ширината на полите надхвърля 2 метра. Долният ръб е обточен с гайтан, над който е пришито кадифено парче плат с ръчно извезани флорални мотиви. На кръста се носи кожен колан с декоративни метални фрагменти, който се нарича "кованец". Бродираната престилка е уникална и типична за село Трапоклово. Носията се нарича ръжовска поради специфичния говор на носещото я население.



HatshepsutTopic starter

Град Дългопол, Варненско - женска моминска празнична носия. Фото: Славян Стоянов






HatshepsutTopic starter

Невестинска носия със сокайна украса, Габровски регион, началото на ХІХ в. Фото: Теди Милева, Българските корени

Носията е от фонда на Регионален исторически музей Габрово. Модел: Мариела Стоева.

Сокайната шевица е част от облеклото на жените в Централна България. Сокаят е вид забраждане, характерен за Габровско, Търновско и Ловешко, използвано до 20-те години на ХХ век. Много учени допускат, че сокай е изменен с времето вариант на част от облеклото на българските болярки.
Сокаят, който красял главите на омъжените жени, се поставя на главата на булката на третия ден след сватбата и е всекидневен задължителен накит, въпреки голямата му тежест. Той наподобява средновековното забраждане. За него се смята, че ,,скрива" младата невеста от уроки и зли очи. Функция, изпълнявана и от шевиците на кенарното платно, част от сокайното забраждане, с което се увивала главата на жената.

Основен елемент на забраждането представлява самата кърпа. Тя се поставя върху дървена подлoжка, която габровската традиция нарича ,,Бука". Буката е елипсовидна дъска, която от своя страна се поставя в специално избродирана за целта ,,шапка". Всичко това се прекрепва отзад на главата, като заемa почти вертикална позиция, с лек видим наклон напред и се покрива с ивична кърпа – ,,месал" – като оформя забраждане, което тук наричат – ,,еднорого". Под самия сокай се слага червена памучна кърпа, за да се скрият хубаво косите на жената. Смятало се, че само съпругът има право да ги вижда, т.е. скриването им било признак на семейно положение.

Месалът на практика представлява домашно тъкана кърпа от бял плат, в двата края на която има пришити разноцветни копринени шевици /краища/. Те от своя страна завършват с ресни.

Сокайните шевици са везани на отделни ивици. Наименованието на ажурните сокайни шевици, наричани още ,,дупчени", ,,дупчевото", се определя от техниката им на изпълнение на основния бод – ажурен. Технологията на изработване на този вид шевица е доста сложна, като декорираният текстил се опъва на гергеф или между двата пръста на лявата ръка и с игла се промушват нишките, взимани под брой, като се стягат с разноцветни конци според мотива. Така се получава двустранно ,,заливане" на плата с цветен конец, а изработената шевица е двулицева. Извезаните мотиви по ажурните сокайни шевици са: растителни, животински, символични и геометрични.

Габровският сокай, като един сложен женски накит за глава, се състоял от много елементи. Само за нанизите от монети на сокая се давали 200-300 гроша. Те имали повече роля на украса, вярвало се, че предпазват от уроки. Цената на целия сокай била около 500-800 гроша, като тези със сребърни или позлатени кръжила стрували по-скъпо.






HatshepsutTopic starter

Тракийска женска носия от района на Стара Загора, която се среща и в селата до Ямбол, Нова Загора и Димитровград. Състои се от риза, сукман, престилка и забрадка.
Ризата е изработена от бял памучен плат.
Сукманът е от домашно тъкан черен вълнен плат с цветна фигурална апликация окоро пазвения срез. По полите са разположени т.нар. "белки" – ивица от тъкан в различни цвенове плат, върху който са пришини украси с геометрична форма, над която е пришита сърмена лента. Отзад на гърба сукманът има т.нар. опашки (дълги черни ленти с апликации от цветни геометрични фигури, пайети и мъниста). Опашките представляват видоизменени ръкави. Червената престилка е вълнена с цветна флорална бродерия, изработена с техника фъкане.
Кърпата е памучна, диагонално сгъната и вързана над лявото ухо, тъй като се носи от неомъжена жена.


HatshepsutTopic starter

Женска носия от Ново село, Видинско. Фото: Славян Стоянов






Similar topics (5)