• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 

The best topic

*

Posts: 13
Total votes: : 2

Last post: 29 October 2022, 06:17:26
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

  • Защитени територии в България 5 0 5 1

Защитени територии в България

Started by Hatshepsut, 23 June 2022, 22:06:11

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

Резерват ,,Средока"


Средока е резерват в природен парк Странджа, България.

Обявен е за резерват с обща площ 607,8 хектара със Заповед No.75 на Комитета за опазване на природната среда при министерски съвет от 18 януари 1989 година, с цел запазване на характерните за Странджа горски екосистеми и защитените видове от червената книга.

Разположен е на няколко километра от Малко Търново, в близост до село Стоилово, на север граничи с река Айдере.

Горите са съставени най-вече от бук, дъб, благун и източен горун.

В резервата се срещат ендемитите - лъжника, червена пираканта (Piracantha coccinea), лавровишня (Laurocerasus officinalis) и чашковидна звъника (Hypericum calycinum).

Други редки растения в резервата са понтийско бясно дърво (Daphne pontica), колхидска боровинка (Vaccinium arctostaphylus), колхидски джел (Ilex colchica) и други.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Sredoka


Цели на обявяване: Характерни за планина Странджа горски екосистеми

Режим на дейности: В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на: 1. тяхната охрана; 2. посещения с научна цел; 3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; 4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите

http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=1&areaID=50


Резерват Средока – изключително живописен, с богата фауна


МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Резерват ,,Средока" е разположен на 3 км от гр. Малко Търново, по посока с. Стоилово. Обхваща десния северен склон на долно¬то течение на р. Мечи дол (Айдере) при вливането и в р. Велека. Теренът е много живописен, със стръмни склонове, а реката прави много меандри, редуват се вирове, прагове и водопади.
Обявен е през 1989г. Неговата буферна зона е прекатегоризирана в защитена местност ,,Градев Средок" и обхваща територитория с площ около 160 ха около резервата.

ФЛОРА

Голяма част от територията на резервата е заета от гори, в които преобладават смесени дъбови или смесени гори от, източен горун и бла¬гун и източен бук, някои на възраст 140 години. Средна¬та възраст на горските съобщества в резервата е около 80 години. От вечнозелените реликти, харак¬терни за Странджа, са разпространени червената пираканта,  лавровишнята, чашковидната звъника, понтийското бясно дърво и др. С висока консерва¬ционна стойност е разположеното в централната част на резервата голямо находище от лавровишня и компактните групи от колхидски джел, в който отделни екземпляри достигат до 6 m височина и 10 сm в диаметър. Други характерни представи¬тели на южноевксинската флора в резервата са пролетно ботурче, източен лопох, безстъблена иг¬лика, форскалеева какула, мушмула и др. Резерват ,,Средока" е единственият резерват на Странджа с много поляни и открити пространства – калунаци и пасища.
Флората има преходен характер между европейската и медитеранската - 17 вида са с природозащитен статут, 13 са включени в Чер¬вената книга на България. В ре¬зервата се опазват 3 балкански ендемита и 25 реликтни вида висши растения. Всичко това оп¬ределя високата консервационна стойност на резерватната те¬ритория в регионален и национа¬лен мащаб.

ФАУНА

В резерват ,,Средока" и защитена местност "Гра¬дев Средок" са установени около 258 животински вида, от които 118 вида безгръбначни животни, 4 вида риби, 7 вида земноводни, 18 вида влечуги, 68 вида птици и 28 вида бозайници, от които 15 вида прилепи.
Два от установените в резервата видове риби са ендемични за Балканския полуос¬тров и за района - странджанската лешанка и приморската кротушка.
Най-голяма консервационна тежест при земноводните и влечугите имат трите вида костенурки, пъстрият смок и южни¬ят гребенест тритон.
Орнитофауната в ре¬зерват ,,Средока" е по-разнообразна в сравнение с другите резервати в Стран¬джа, защото тук има по-голя¬моразнообразие от местооби¬тания, както горски, така и открити пространства с хра¬сти, а също и крайречни гори. Девет вида са включени в Червената книга на България, полубеловрата¬та мухоловка е част от световния Червен списък в категория "почти за¬страшен". С най-голяма консервационна тежест сивия и южен белогръб кълвач.
Фаунистичното богатство се допълва и от много бозайници: дива свиня, дива котка, белка, златка, вълк и др.

МАРШРУТНИ ПЪТЕКИ

На територията на резервата са обособе¬ни три пътеки за по¬сетители, по които е разрешено преминава¬нето. Те са маркирани със зна¬ци и информационни табели. При преминаване по пътеките се забранява отклоняването на посетители и навлизане в ре¬зервата, замърсяване с битови и други отпадъци, бране, събиране, отрязване, изкореняване или друг начин на увреждане на екземпляри от растителни видове, убиване, улавяне, преследване, обезпокояване или други начин на увреждане на екземпляри от живо¬тински видове, палене на огън и бивакуване.

https://www.flagman.bg/article/81599


Странджанският резерват ,,Средока" стана на 33 години

Преди 33 години на 18 януари 1989 г. е създаден странджанският резерват ,,Средока" (607,8 ха). Той е разположен върху стръмните северните склонове по долното течение на река Мечи дол. Обявен е с цел запазване на обширните вековни букови гори и находища на редки, защитени растителни видове.



От реликтните за Странджа видове тук се срещат червената пираканта и лавровишнята. Висока стойност има голямото находище от лавровишня, разположено в централната част на резервата и компактните групи от колхидски джел, който в отделни екземпляри достига до 6 м височина и 10 см диаметър.



"Средока" е единственият резерват на Странджа с много поляни и открити пространства – калунаци и пасища. Особено впечатлителни са обширните находища на калуна.



В резервата е разрешено извършването на научно-изследователска дейност и посещение на туристи по 3 строго регламентирани и маркирани туристически маршрута.

От откритите места в резервата има прекрасни гледки към меките извивки на възвишенията на Странджа планина.

https://www.desant.net/show-news/51941


Нови пътеки за посетители се откриват в резерват ,,Средока" в Странджа


Министърът на околната среда и водите Асен Личев издаде заповед за определяне на нови пътеки за посетители в резерват ,,Средока". Той е на територията на Природен парк ,,Странджа" и е разположен в землището на Малко Търново и с. Стоилово (общ. Малко Търново).

Пътеките ще бъдат маркирани от РИОСВ – Бургас с указателни и информационни знаци и табели на терен. С тях ще се осигури връзка между населените места в района и важни забележителности в резервата, като същевременно се гарантира и опазването на ценното природно наследство в него. Част от пътеките дават достъп и до светилището на Света Марина, което също е в Странджа планина и е обект на голям интерес от посетители.

Резерват ,,Средока" е разположен върху стръмните северни склонове по долното течение на река Мечи дол. Теренът е много живописен, със стръмни склонове, а реката прави много меандри, редуват се вирове, прагове и водопади. Резерватът е обявен с цел запазване на характерни за района горски екосистеми, находища на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове.

Голяма част от защитената територия е заета от гори, в които преобладават смесени дъбови или смесени гори от източен бук, източен горун и благун. От вечнозелените реликти са разпространени червената пираканта, лавровишнята, чашковидната звъника, понтийското бясно дърво и др. С висока консервационна стойност е разположеното в централната част на резервата голямо находище от лавровишня и компактните групи от колхидски джел. Установени са голям брой висши растения, някои от които са защитени.

https://www.moew.government.bg/bg/novi-puteki-za-posetiteli-se-otkrivat-v-rezervat-sredoka-v-strandja/

HatshepsutTopic starter

Резерват "Стара река"


,,Стара река" е природен резерват в Национален парк ,,Централен Балкан", България.

Обявен е за резерват с обща площ 1974,7 хектара със Заповед № 200 на Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет от 19.03.1981 година, с цел запазването на уникалната комбинация от иглолистни, широколистни и смесени гори.

Намира се в Централна Стара планина над град Карлово, обхваща водосбора на Стара река.


Флора

Резерватът е известен най-вече със своето растително разнообразие. В него се срещат топлолюбивият мъждрян, келявият габър и водният габър, както и бук, ела и обикновен смърч. На територията на резервата се намират находища на над 45 вида растения, които присъстват в Червената книга на България. 20 от тези видове не се срещат извън България, а три от тях могат да се видят само в рамките на резервата.

Фауна

65 вида гръбначни животни са постоянни жители на резервата. От тях застрашени от изчезване са скалният орел, белоопашатият мишелов, големият и малкият ястреб, бухалът.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Резерват "Стара река"


Резерват "Стара река" е обявен, за да се запази уникалния за Старопланинието комплекс от широколистни, иглолистни и смесени гори. Oбхваща водосбора на р. Стара река над град Карлово. Криволичеща между стръмни скали, изпъстрена с примамливи вирове, това е една от най-красивите реки в България.

Есенната "Стара река" е като илюстрация за приказка - тази феерия от цветове покорява завинаги. По брой на застрашени растителни видове, "Стара река" се нарежда сред първите по важност резервати в България. Тук са находищата на повече от 45 растения от Българската Червена книга, като двадесет от тях не се срещат в други страни, а три от тях могат да се видят само в този резерват.

Животните, подслонили се в резерват "Стара река", не отстъпват като природозащитна ценност на растенията - 65 вида гръбначни животни се размножават тук. Голяма част от тях, основно грабливи птици – скален орел, белоопашат мишелов, голям и малък ястреб, бухал, също са застрашени от изчезване. Представители на земноводните и влечугите са жаба-дървесница, слепокът, дъждовникът и др. От тук са и често повтарящите се съобщения за присъствието на рис, считан за напълно изчезнал от страната ни в края на четиридесетте години.

https://opoznai.bg/view/rezervat-stara-reka



На територията на Национален парк ,,Централен Балкан" се намира единствената гора с изцяло естествен произход в Европа. Тук се намира и най-обширния за Европа защитен масив от стари букови гори

По скалния корниз на каньона над Стара река понякога се появява смятаният за изчезнал у нас рис. Височината на скалния масив достига 2 000 метра, но рисът се движи безшумно и уверено по ръба на скалата. Най-често го виждат зорките очи на скалния орел, на сокола скитник и на белоопашатия мишелов. От тях не може да се скрие нито една живинка и през деня, и през нощта на територията на резерват ,,Стара река". Птиците кръжат над каньона в търсене на храна и в полет на воля. От пролет до есен в скалите над Карлово гнездят и черни щъркели, които също са под закрилата на закона.
В природния резерват и в националния парк ,,Централен Балкан" са установени редки местообитания на десетки растителни видове, намерили благодатно, защитено място по южните склонове на Стара планина. Впечатляващ е броят на редките видове растения тук. В Червената книга на България са вписани над четиридесет и пет вида. Почти половината от тях са български ендемити като кернерова метличина, троянска камбанка, български ранилист. Резерватът опазва уникален комплекс от горска растителност със съобщества от четири или пет дървесни вида - смесени гори, обитавани от мечки, елени, сърни, златки, диви кози... Стара река е една от най-красивите ни старопланински реки. По нейното течение се образуват множество вирове и водоскоци.
По ръбовете на огромните скални масиви по двата бряга на реката минават границите на резервата ,,Стара река". Разстоянията от масив до масив от двете страни са толкова големи, че едър човек, застанал на някое от погледните места, се вижда в размер по-малък от един сантиметър. Една прашинка в това почти недостъпно за него царство на дивата природа. И слава богу, за да се запази спокойствието и оцеляването на многобройните обитатели и владетели на красотата на природния резерват ,,Стара река". За него разказват експертите по биоразнообразие Георги Гугушев и Юлиан Маринов.

https://bnr.bg/hristobotev/post/100502983



Есенна разходка в резерват "Стара река"

HatshepsutTopic starter

Биосферен резерват "Стенето"


Ждрелото на река Черни Осъм

Стенето е резерват разположен в Национален парк ,,Централен Балкан", Стара планина, България.

През съществуването си резервата многократно е променял своите граници и е един от най-големите резервати в национален парк Централен Балкан. Неговата площ е над 3500 хектара. Той обхваща цялото горно течение на река Черни Осъм. Мястото предлага възможност за изучаване на природата без върху нея да е оказано влиянието на човека.

Релефът на резервата е силно разчленен и разнообразен. В местностите ,,Хайдушко играло" и ,,Бивола" има отвесни скали с височина 150 м. В резервата могат да се видят и скални образувания с фантастична форма, както и пещери, кухини в скалите и др. В границите на Стенето се намира едноименното ждрело. Местността има добре развита карстова основа, което е предпоставка за образуването на карстови пещери и други карстови форми. В резервата се намира една от дългите карстови пещери в България – Куманица, която има дължина от близо 2000 метра. Тук е разположена и втората най-дълбока пропастна пещера в България – Райчова дупка, дълбока 377 метра.

Основаване и статут

През 1963 г. местността Стенето е обявена за народен парк, като тогавашната площ на защитената територия е около 1607 хектара. Обявен е за резерват с обща площ 3578,8 хектара със Заповед No.214 на Комитета за опазване на природната среда при министерски съвет от 05.04.1979 година, и се превръща в най-големия природен резарват в рамките на Национален парк Централен Балкан. Стенето има площ от близо 3579 хектара. По-късно заедно с други български резервати той е включен в световната мрежа на биосферните резервати по прогарамата на ЮНЕСКО ,,Човек и биосфера".

Флора

Разнообразния релеф и голямата площ на резервата предразполагат към развитието на голям брой растителни видове. Установени са повече от 1000 различни вида растения. В резервата се опазват първични горски системи, които са типични за средната част на Стара планина. 79% от горите са чисти букови гори, които на места са на възраст над 200 години, като се срещат и отделни групи от дървета на възраст от 320 години. Срещат се и смесени широколистни гори: габър, дъб, явор, както и малко иглолистни гори от ела и обикновен смърч. От голямо значение са растенията тис, казашка хвойна и силивряк. В резерват Стенето се намира едно от най-големите находища на лавровишна в България.

Фауна

Стенето е резерватът, в който са установени по-голям брой птици от всички старопланински резервати. Срещат се редки птици като царският и малкият орел, Египетски лешояд, белоглав лешояд, Орел змияр, соколът орко, уралската улулица, както и кълвач, сова и голям брой горски пойни птици. От бозайниите се срещат два редки вида: кафявата мечка, която е изчезнала от почти цяла Европа и видрата, която се среща само в незамърсени води.

Около 100 от видовете животни, които се срещат тук са включени в различни списъци на защитени животни.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Биосферен резерват "Стенето"



"Стенето" е обявен за природен резерват на 5 април 1979 г. и е включен в програмата "Човек и биосфера" на UNESCO. Обхваща цялото горно течение на река Черни Осъм и опазва  неповлияните от човека естествени екосистеми по течението на реката.

"Стенето" е всепризнатото птиче царство - броят на установените видове птици е по-голям отколкото във всички останали старопланински резервати. Освен неуморните кълвачи, совите и горските пойни птици, в "Стенето" са оцелели  и малкият и царският орел, соколът орко, врабчовата кукумявка, уралската улулица.
Непристъпните, естествено запазени каньони на Куманица и Сухата река са едно от най-сигурните и в същото време най-важните български убежища за кафявата мечка- вид, унищожен в почти цяла Европа. Наличието на видри в по-ниските части на резервата доказва високото качество и чистотата на реките.
Разнообразните условия и карстовият характер на каньона предопределят наличието на огромно разнообразие от растителни видове. В "Стенето" те са повече от хиляда. Много от тях са редки и застрашени от изчезване. Трудно е да се изброят всички, но между тях са тисът, казашката хвойна, бясното дърво, силиврякът. Особено интересни тук са съобществата на бука с лавровишнята, които са се съхранили тук още времената на Терциера. Освен това тук е може би и най-голямото находище на лавровишня в страната.
Изключителното природно богатство на "Стенето" съжителства в може би най-запазената, почти недокосната от човешка ръка гора в България. Дивите, непристъпни каньони таят легенди за минало величие, за несметни богатства, за приказни съкровища, за митичната златна река - Куманица.
Оскъдните смесени гори от бук, ела, обикновен и воден габър внасят колорита в тази изумителна картина, обрамчена от тъмнозеления пояс на смърча. При всеки завой на буйната в горното си течение Куманица, пред смаяния поглед се разкриват нови, все по-зашеметяващи гледки - стометровите скални стени се редуват с шеметни тридесет-четиридесет метрови пропасти, в дъното на които шумят водопади. Особено впечатлява Хайдушкото игрило. Природата е изградила тук своя храм, а човек може само да поспре и да помисли за благословията, която ни е дадена, за щедрия подарък да имаме в земите си такова място!

https://visitcentralbalkan.net/Биосферен резерват "Стенето"



,,Стенето" е обявен за природен резерват през 1979 г. През годините многократно е променял своите граници, като  понастоящем заема площ от 3 578 хектара и  е един от най-големите в Национален парк ,,Централен Балкан". Включен е в световната мрежа на биосферните резервати по програмата на ЮНЕСКО ,,Човек и биосфера". Обхваща цялото горно течение на река Черни Осъм и река Куманица и опазва  неповлияните от човека естествени екосистеми по течението на реките.

Силно разчленения и разнообразен релеф на резервата и благоприятните кафяви почви предопределят наличието на огромно разнообразие от над хиляда растителни вида. Сред най-ценните са тисът, казашката хвойна, бясното дърво, силиврякът, лавровишнята. От дървесните видове се срещат бук, обикновен и воден габър, ела, смърч, офика, ива, планински бряст, шестил, планински ясен, планински явор. Особено впечатляват столетните букови гори, заемащи около 80 % от горските масиви, с отделни представители достигащи възраст до 280-300 години и височина над 40 м.

Броят на установените видове птици е по-голям, отколкото във всички останали старопланински резервати. Освен за пойни птици като чинката, елов певец, кос, славей, поен дрозд, лъскавоглав синигер, орехче, резерватът е дом и за редки грабливи птици като малкият и царският орел, соколът орко, врабчовата кукумявка, уралската улулица.

Непристъпните каньони на р. Куманица и Сухата река (приток на Черни Осъм) са убежище на унищожената в почти цяла Европа кафява мечка. Разнообразието на фауната се допълва от вълци, видри, диви кози, интересни представители на влечугите и насекомите. Около 100 от срещащите се тук животни са включени в различни списъци на защитени животни.

Резерватът се отличава с изключителни красота и разнообразие на природните форми. Река Черни Осъм, врязала се в скалите, образува красиво ждрело. Отвесните му скали в местностите "Хайдушкото играло", "Бивола", "Станчов полугар" и други достигат до 150 m височина. Сред интересните обекти, които могат да бъдат посетени са пропастната пещера ,,Райчова дупка" (377  м дълбочина), пропастта ,,Птичата дупка (91 м. в най-дълбоката си част), пещерата "Куманица" в м. "Кози брод", която при валежи  се напълва с вода  и така се превръща в най-дългата водна пещера в България (1656 м. проучена дължина), сводестата арка "Маркова дупка", водопадите в Чернокожи и Конски дол и др.

https://visit.troyan.bg/turizam/parkove-i-rezervati/biosferen-rezervat-steneto



Steneto 720p

HatshepsutTopic starter

Резерват Тисата


Дървовидна хвойна (център) и грипа (ляво) в резерват ,,Тисата"

,,Тисата" е резерват, разположен на територията и в близост до северния склон на планина Пирин в южната част на Кресненския пролом.

Обявен е за резерват с обща площ 574,5 хектара със Заповед No.6663 на Министерството на горите от 05.12.1949 година. Тогава носи името ,,Тисова бърчина" и заема територия с площ от 19 хектара. Тисата е създаден с цел опазването на най-голямото естествено находище на дървовидна хвойна не само в България, но и в цяла Европа. През годините след своето създаване резерватът многократно променя територията която заема. Постоянна граница е определена през 1991 г., вследствие на което резерватът има площ 574,5 хектара и буферна зона от близо 420 хектара.

Резерватът условно е разделен на две части по поречието на река Струма. Едната от тези части се намира в подножието на Малешевската планина, а другата в подножието на Пирин. Резерватът е разположен между 300 и 700 м надморска височина. Основата на резервата е изградена предимно от гнайс. Климатът е преходен средиземноморски, а почвите са предимно излужени канелени горски почви. Почвите разположени по подножието на Пирин на места са засегнати от ерозията.


Скала и преобладаващо вечнозелена флора в резервата

Флора

Дървета покриват близо 80% от територията на резервата като основен представител на дървесните видове в Тисата е дървовидната хвойна. Тя е защитен растителен вид с произхад от Мала Азия. Срещат се дървета от този вид с височина над 20 м. Освен дървовидна хвойна се срещат още дърветата космат дъб, келяв габър, зимен дъб, мъждрян, черен бор и други. Храстите са представени основно от видовете грипа, червена хвойна, драка и жасмин.

На територията на резервата са установени 460 вида висши растения, като голяма част от тях са защитени или застрашени от изчезване.

Фауна

Животинския свят е представен основно от животни характерни за най-южните части на Европа. Голям брой видове животни, които са установени в Тисата са рядко срещани в Европа. Срещат се много голям брой птици, поради което резервата заедно с буферната зона и околните местности за обявени за територии с особено значение за орнитологията.

Резерватът е една от седемте местности в България, в които се опазват средиземноморските видове испанско каменарче, планински кеклик, скална зидарка, белочела сврачка и черноглава овесарка и други. В Червената книга на България са вписани голям брой животни, които се срещат в Тисата.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Резерват Тисата



Резерват ,,Тисата", чиито граници към настоящия момент са определени със заповед №РД- 42 19 януари 2015 г. ДВ бр. 14 от 20.02.2015 г, осигурява опазването на най – голямото находище на дървовидна хвойна (Juniperus excelsa) в България.

Местоположение

Изграден е от два сектора – източен и западен, разположени съответно в предпланинския пояс на Пирин и Малашевска планина, в землищата на с. Горна Брезница и гр. Кресна. Общата площ на резерват ,,Тисата" се определя на 5835, 322 дка или 583,53 ха като над 98% представляват горски територии.

Кратко описание

Обявен е с постановление № 6663 от 17. 10. 1949 година на Министерство на горите като резерват "Тисова бърчина". Със заповед № 440 от 09. 07. 1977 г. на КОПС площта на резервата се увеличава и се именува "Тисата". Границите и площта на резервата се изменят със заповед № 130 от 22. 02. 1985 г. на КОПС. С тази заповед се определя и буферна зона към резервата. Намаляване на площа  на резервата и буферната му зона са определени със заповед № 844 от 31. 09. 1991 г. на МОС.

Към настоящия момент границите на резервата и буферната му зона са определени със заповед № 844 от 31. 09. 1991 г. на МОСВ.

Международен природозащитен статус

Резерватът попада в границите на защитени зони като част от Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000", а именно: защитена зона за опазване на дивите птици с наименование "Кресна" с идентификационен код BG0002003, обявена със Заповед № РД -746 от 24 октомври 2008 г. на министъра на околната среда и водите (ДВ, бр. 97 от 2008 г.) и защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна с наименование "Кресна – Илинденци" с идентификационен код BG0000366 .

Биологично разнообразие

Залесената площ от резервата е около 79%. Основен дървесен вид е дървовидната хвойна (Juniperus excelsa) – южен защитен реликтен вид, с малоазиатски произход. Достига на височина до 10-15 м. На места диаметъра на стъблата на старите дървета достига 1м, но често те засъхват.    Образува чисти или смесени насаждения, като  други съдоминанти в дървения и храстов етаж са келяв габър (Carpinus orientalis), космат дъб (Quercus pubescens) и мъждрян (Fraxinus ornus).По-малочислени фитоценоза са представени от терпентиново дърво (Paliurus spina- christi) и червена хвойна (Juniperus oxycedrus), както и голям брой средиземноморски тревисти растения – гръцка ведрица (Fritillaria graeca), широколистен мразовец (Colchicum bivonae), червена съсънка (Anemone pavonina), южно лале (Tulipa australis) и др.
Другият вид включен в Червената книга на Република България, с категорията "застрашен" е обикновения тис (Taxus baccata).  Той е вечнозелено, изключително бавнорастящо дърво, достигащо височина до 30 м . В неговите иглици се съдържа алкалоидът таксин, който е отровен за човека и някои животни, ето защо носи името "отровачка"
Разширяването на резервата и обособяването на буферна зона е направено с цел да се опази и огромното орнитологично богатство на района. Установено е, че на територията на резервата гнездят 109 вида птици, 30 % от които спадат към южния (медитерански) комплекс – син скален дрозд (Monticola solitarius), орфеево, малко черноглаво и червеногушо коприварче (Sylvia hortensis, Sylvia melanocephala, Sylvia cantillans), белочела сврачка (Lanius nubicus), скална зидарка (Sitta neumayer), пъстър скален дрозд (Monticola saxatilis) и др. Тук се срещат 62 вида птици с европейско природозащитно значение.
Районът се характеризира и с богата херпетофауна. От обитаващите страната ни 16 вида змии тук са установени 11 вида. Сред тях са леопардов смок (Zamenis situla), тънкия стрелец (Coluber najadum), червейница (Typhlops vermicularis), котешка змия (Telescopus fallax), шипоопашата и шипобедрена костенурка (Testudo hermanni, T. graeca).
Представителите на животинския свят са също от южен тип; някои видове се срещат само в този район, други са с ограничено разпространение. През 1997 г. резерватът "Тисата" и прилежащите към него буферна зона и защитена местност "Моравска" бяха официално обявени за Орнитологично важно място "Кресна". Поради международното си значение за опазване на птиците "Тисата" е най-представителното от петте места в България, обявени за опазване на видове, характерни за средиземноморската биогеографска област – испанското каменарче (Oenanthe hispanica), планинския кеклик (Alectoris graeca), големият маслинов присмехулник (hippolais olivetorum), малкото черноглаво коприварче(Sylvia melanocephala), скалната зидарка(Sitta neumayer), белочелата сврачка (Lanius nubicus) и черноглавата овесарка(Emberiza melanocephala). Установените в резервата орел змияр(Circaetus gallicus), бухал (Bubo bubo), ивичест (Elаphe quatorlineata quatorlineata) и леопардов смок (Zamenis situla), котешка змия (Telescopus fallax), змия червейница (Typhlops vermicularis) и др. са включени в "Червена книга на Република България" (т. II, 1985 г.).

Режим и статут

Съгласно закона за защитените територии в резервата е забранена всяка човешка дейност. Достъпът е ограничен, придвижването става по определени пътеки. Резерватът се стопанисва и охранява от Национален парк "Пирин".

https://www.pirin.bg/Тисата

HatshepsutTopic starter

Резерват ,,Тисовица"


Оряшка река, резерват Тисовица, Странджа, България

Тисовица е резерват в природен парк Странджа в България.

Обявен е за резерват с обща площ 749,3 хектара със Заповед No.169 на Комитета за опазване на природната среда при министерски съвет от 16.02.1990 година, с цел да се опазят естествените горски екосистеми от източен горун, благун и източен бук, както и местообитанията на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове.

Намира се в природен парк Странджа близо до село Българи в Община Царево, област Бургас. Площта на резервата е 749,30 хектара.


Странджанска зеленика

Горите в резервата са съставени от източен горун – 43,16, бук – 31,82 %, благун – 23,09 %, цер – 1,12 % и габър – 0,89 %. Някои от редките и застрашени растения, които се срещат са странджанска зеленика, понтийско бясно дърво, колхидски джел, обикновен тис.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Резерват ,,Тисовица"


,,Тисовица" е резерват в природен парк Странджа. Намира се близо до село Българи в Община Царево, Област Бургас. Разположен е в планински, трудно достъпен район във водосбора на р. Тисовица, от която е получил името си. Площта на резервата е 749,30 хектара.

,,Тисовица" е един от най-новите български резервати. Обявен е през 1990 година с цел запазване на типичните за Странджа вековни дъбово-букови гори с вечнозелени храсти, част от южноевксинската флора. Нейни характерни представители са странджанската зеленика, колхидският джел, странджанското бясно дърво, пухестото горянче, багрилната звъника, мушмулата, букът, източният горун и др. Съхраняват се също и местообитанията на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове.

Горите в резервата са съставени от:

Източен горун – 43,16 %
Бук – 31,82 %
Благун – 23,09 %
Цер – 1,12 %
Габър – 0,89 %
В резервата се намира едно от находищата на тис, открито в буково насаждение със странджанска зеленика. Реката и резерватът са наименувани на този вид, вероятно поради по-широкото му разпространение в миналото.

,,Тисовица" има и археологическа и историческа стойност – открити са останки от древнотракийската епоха в местностите Писан камък, Калдаръмът и Мързевско кале.

Управление и посещения в резервата

Резерват ,,Тисовица" се контролира от РИОСВ Бургас. Посещенията в него с туристическа цел са разрешени само по маркираната туристическа пътека с придружител – инспектора-охранител на резервата. За повече информация относно посещения може да се свържете с Дирекция на природен парк Странджа на:

Адрес: 8260 гр. Царево; ул."Хан Аспарух" №29
Email: park@strandja.bg
Телефон: 0590/52858
Web: www.strandja.bg

Спазвайки ограниченията и разпоредбите на законите всички ние ще помогнем за запазването на тези неповторими и уникални места по Южното Черноморие!

https://www.tsarevo.info/eko-turizam/rezervat-tisovitsa/


Туризъм в резервати – в Тисовица са запазени над 150-годишни дървета


МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Резерват Тисовица е разположен в землището на с. Кондолово, община Царево. Намира се в труднодостъпен район от двете страни на река Тисовица. Сравнително късното  обявяване на част от водосбора на р. Тисовица за резерват е причина в една голяма част от съвременната територия на резервата до преди четвърт век стопанисването на горите да е с интензивност и методи, които не са допринесли за запазване на облика на коренната горска растителност. Вследствие на това единствено в по-непристъпните участъци по склоновете на резервата се опазват сравнително изолирани участъци със ,,стари гори".

ФЛОРА

Във флората на резервата преобладават субсредиземноморски и евроазиатски видове. В резерват ,,Тисовица" са установени 10 вида висши растения с консервационна значимост, от които в Червена книга на България са включени 3 вида с категория ,,застрашен" – тис, колхидски джел и странджанско бясно дърво.  В находището на тис са установени два екземпляра на възраст около 150 година и височина 6 м.
Горите са главно от източен горун, източен бук и благун. В крайречните тераси на река Тисовица са запазени над 150-годишни дъбове.

ФАУНА

В Резерват ,,Тисовица" са установени около 400 животински вида, от които 36 таксона водни и 247 сухоземни безгръбначни животни, 5 вида риби, 25 вида земноводни и влечуги, 52 вида птици и 26 вида бозайници, от които 13 вида прилепи.
Три вида риби са ендемични за Балканския полуостров и за района, а именно странджанска лешанка, резовска брияна и странджански щипок.
От видовете земноводни и влечуги най-голяма консервационна значимост имат трите вида костенурки – шипобедрена, шипоопашата и обикновената блатна костенурка, пъстрият смок и южния гребенест тритон. Срещат се още слепок, жълтокоремник, голям стрелец, смокът мишкар, вдлъбнаточелият смок, медянка.

За резервата са характерни видове птици типични за буково-дъбови гори: чинка, голям синигер, червеногръдка, черноглаво коприварче, орехче, както и някои видове характерни за покрайнини на гори: жълта овесарка, градинска овесарка, полско врабче, червеногърба сврачка, голямо белогушо коприварче, сива овесарка.
Фаунистичното богатство се допълва и от много бозайници: дива свиня, благороден елен, сърна, дива котка, белка, златка, единично вълк и др.

МАРШРУТНИ ПЪТЕКИ

В резерват ,,Тисовица" са утвърдени две пътеки за посетители. Те са маркирани със знаци и информационни табели. Маршрутите не са леки и за тях се изисква добра туристическа екипировка.
При преминаване по пътеките се забранява отклоняването на посетители и навлизане в резервата, замърсяване с битови и други отпадъци, бране, събиране, отрязване, изкореняване или друг начин на увреждане на екземпляри от растителни видове.

https://www.flagman.bg/article/82106



Резерват "Тисовица" и Марина река

HatshepsutTopic starter

Резерват ,,Торфено бранище"


Торфено бранище е резерват, разположен в Национален парк Витоша, България.

Обявен е за резерват с обща площ 785,3 хектара със Заповед No.16362 на Министерството на народното стопанство от 01.10.1935 година. Първоначално той е заемал много по-малка площ (около 144,1 хектара, колкото е и площта на Горното блато), но тази територия е увеличена на близо 785,3 хектара през 1980 г. Целта на резервата е да се запазят торфените комплекси във високите части на Витоша в своето естествено състояние.

По тези места са установени голям брой мъхове и водорасли. Дебелината на торфената покривка достига на места до 2 метра. Възрастта на торфището е над 1000 години. В района няма гори. Дебелината на торфената покривка расте сравнително слабо – с 1 mm на година.

На територията на резервата се намира зоната на изворите на реките Владайска, Боянска и Драгалевска. В Торфено бранище почти липсва дървесна растителност. Среща се храстова растителност като ива, смрика, боровинка и клек. Тревните видове, които се срещат са очибодец, тинтява, острица, няколко вида насекомоядни растения и др. Достъпът на туристи в резервата, който е също и вододайна зона, е забранен.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Резерват ,,Торфено бранище"


Резерват ,,Торфено бранище" съхранява историята на растителността на Витоша


Резерват ,,Торфено бранище" e разположен върху северния склон на Витоша, между 1750 и 2290 метра надморска височина, и обхваща голяма част от територията на Витошкото плато. От него водят началото си Владайската и Боянската река. Обявен е за резерват през 1935 г. Общата му площ е 784 хектара.

Той съхранява най-значителния за България комплекс от високопланински торфища, както и свързаната с тях мъхова и влаголюбива растителност.

Образуването на торфа е започнало преди повече от 1500 години. Сега дебелината на торфената покривка достига до 2 м, като продължава да нараства с около 1 мм годишно. В торфените слоеве е ,,записана" историята на развитието на растителността в планината. При образуването им в тях е попадал и тичинков прашец – полен от цъфтежа на висшите растения от околните гори. При анализа на открития днес в торфа прашец е установено, че голяма част от него принадлежи на видове, които и сега се срещат във витошките гори – смърч, бял бор, ела и бук. Това е доказателство, че съставът на горите от високата част на Витоша не се е променил след ледниковия период, а само в количествено съотношение между видовете.

По структура торфът притежава водозадържащи свойства. Проникващите в торфената покривка дъждовни и води от стопения сняг се отцеждат много бавно и поддържат влажните поляни и мочурища през цялата година. Постоянен е и дебита на изворите и реките, които извират от резервата и осигуряват питейна вода за София. Цялата площ на резервата е включена във вододайната зона на града

В резервата се е формирал специфичен растителен комплекс, свързан с торфенистите и преовлажнени терени. Установени са 4 храстови и 14 тревни асоциации. Обширни площи са заети от ниските храстчета на лапландската върба, ивата и други представители на високопланинските върби. Сред редките от висшите растения са и два вида насекомоядни растения – петлюгата и росянката. Общо 12 вида от флората на резервата са включени в Червената книга на България в категорията ,,рядък".

Безгръбначната фауна е представена от над 200 вида и 20 семейства. За територията на парка са описани повече от 110 вида дневни пеперуди. Земноводните и влечугите, които обитават торфищата на високата планина не са много. Планинската жаба е земноводно, което успява да прекара тежката и продължителна зима в изворите и торфищата. Планинският гущер също се среща по влажните поляни и торфища. За представителите на птичия свят, особено за някои представители на сем. Соколови, резерватът е важна хранителна база.

Снежната полевка е представител на семейство ,,Мишки", заселил се тук още през ледниковата епоха. Друг типичен обитател на най-високите части на резервата е сляпото куче – световно застрашен от изчезване вид.

Резерват ,,Торфено бранище" попада изцяло в две зони от НАТУРА 2000.

https://www.infoz.bg/bulgaria/559-rezervat-torfeno-branishte-istoriya-rastitelnost-vitosha.


Цели на обявяване: Субалпийски торфища

Режим на дейности: В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на: 1. тяхната охрана; 2. посещения с научна цел; 3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; 4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите

https://eea.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=1&areaID=5



Резерват ,,Торфено бранище"

HatshepsutTopic starter

Биосферен резерват "Царичина"


Царичина е третият по големина резерват в Национален парк ,,Централен Балкан", България.

Легенда за името

Дъщерята на Цар Иван Асен II – Тамара една пролет се разболяла от коварна болест, затова баща ѝ я изпратил на лечение в Тетевенския Балкан. Цялата природа се раждала отново за живот, слънцето стопляло земята и карало птиците да пеят. Всички поляни се къпели в цветя. Най-много се харесало на царската дъщеря едно огненочервено цвете, което местните наричали ,,омайниче", защото за него се носела легенда, че ако момък види девойка със затъкнато такова цвете в косите, тя ще го омая и той ще се влюби в нея. Тамара откъснала едно цвете и го сложила зад ухото си. Царската дъщеря не намерила любов, но до есента оздравяла и си тръгнала от това приказно място, където растяло любимото ѝ цвете. Хората вярвали, че то я е изцерило и в нейна чест го нарекли ,,царско цвете", а местността с поляните, на което то цъфти Царичина.

Обявен е за резерват с обща площ 3418,7 хектара със Заповед No.4942 на Mинистерски съвет от 18.07.1949 година. Включен е в програмата ,,Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.

Разположен е в землището на село Рибарица. Обхваща горната част от водосбора на река Бели Вит с притоци Стара Рибарица и Заводна. Резерватът съхранява горски и субалпийски екосистеми на надморска височина от 700 до 2198 метра.

Флора

Името на резервата идва от наименованието на цветето омайниче, което се използва в този район. На територията на резервата се намира единственото находище на бяла мура в средна Стара планина, което е и най-северното находище в света. Разпространени са широко бук, смърча и елата. От 600-те вида растения, които се срещат в Царичина 23 присъстват в Червената книга на България. Някои от тях са витошкото лале, нарцисоцветната съсънка, самодивското лале, балканската фитеума, старопланинската теменуга, панчичевата пищялка, кернеровата метличина и др.

Фауна

Животинският свят е разнообразен. Срещат се 60 вида птици, между които пойни: дроздовете и чинките, както и грабливи птици. В резервата има различни видове бозайници: кафява мечка, вълк, дива свиня, благороден елен, сърна, златка и видра. Царичина е убежище и за седемте вида сови, характерни за българските планини.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Биосферен резерват "Царичина"


"Царичина" е обявен на 18 юли 1949 г. и е третият по големина резерват в Национален парк "Централен Балкан". Той опазва представителна самоподдържаща се екосистема, за което е вписан в програмата "Човек и биосфера" на UNESCO като резерват от стар тип. Разположен е в най-северните склонове на Стара планина. Ядрото му се оформя от водосбора на Болованджика и обхваща близо 33 кв. км. площ.

Името на запомнящото се огненочервено омайниче, което местните хора наричат "царичина", чудесно приляга на този резерват. Който веднъж е преминал през вековната елова гора над Рибарица, на път за хижа "Вежен", остава наистина омаян и съхранява тази гледка в спомените и сърцето си завинаги.

Въпреки че по-голямата част от горите тук са букови и буково-елови, особено ценни са смърчово-муровите гори, оформящи горната горска граница. Тук се намира единственото обособено находище на бяла мура в Средна Стара планина.

Скалистите, труднодостъпни терени на "Царичина" гарантират оцеляването на повече от 600 вида растения, от които 23 се считат застрашени от изчезване и са вписани в Червената книга на България. Между тях са витошкото лале, нарцисолистната съсънка, самодивското лале.

Изключително разнообразна е фауната в резервата. Тук гнездят над 60 вида птици. Освен великолепните певци – дроздовете и чинките, многобройни са и грабливите птици. Както навсякъде в резерватите на "Централен Балкан" и в Царичина изконен господар е кафявата мечка. Тук живеят още вълкът, дивата свиня, благороден елен, сърна, златка, черен кълвач, бухал, дива котка. При повече предпазливост, в буйните потоци можете да зърнете палавите видри.

На великолепието на "Царичина" можете да се любувате по време на целия преход между хижите Вежен и Ехо. Така ще забележите и бурните темпове, с които гората си възвръща териториите, отнети от каракачанските пастири – млади смърчове и мури са се изкачили почти на самото било на планината. И може би не е далеч времето, когато над младата гора ще останат само гордите чела на Вежен и Юмрука.

https://visitcentralbalkan.net/


Биосферният резерват "Царичина" се намира в красивата Тетевенска планина, в землището на село Рибарица. Разположен е по северните склонове на връх Вежен и в поречието на река Бели Вит. територията му е силно разчленена и труднопроходима.

По-голямата й част е покрита с гори, като най-голямо разпространението на бука - от 900 до 1700-1800 м.н.в. По-високата част от горския пояс е заета от смърчови гори и от единственото естествено находище (300 ха) на бяла мура в Стара планина. В "Царичина" се срещат повече от 600 вида растения, 23 от тях са вписани в Червената книга на България като застрашени от изчезване (нарцисовидна съсънка, петниста тинтява, кернерова метличина, балкански див копър). Изключително богатство преставляват множеството ендемити - балкански (бяла мура, планнски явор, панчичевска пищялка, балкански оклоп) и български (рилско подрумче, разперена светлика, старопланинска теменуга).

Не отстъпва по разнообразие и животинският свят - срещат се повече от 30 вида бозайници, около 80 вида гнездещи птици, 15 вида земноводни, влечуги и риби. В района на резервата е единствената популация на лещарката, оцеляла в Стара планина. Истинският господар на "Царичина" е кафявата мечка. Постоянни обитатели са сърни, елени, диви котки, лисици, златки, белки, невестулки, видри, но рисът и дивата коза отдавна са изчезнали. По високите поляни царствено се откроява със своята хубост огненочервеното омайниче (балкански енбдемит) - "царичина", както го нарича местното население. Оттук идва името на планинския рид и на резервата.

Любопитно: Бялата мура (петолистният бор) е иглолистно дърво от семейство Борови - терциерен реликт и балкански ендемит. Расте във високопланския пояс между 1200-2200 м.н.в., върху кафяви и тъмноцветни почви над гранитни скали. На височина достига до 40 м. Има здрава, твърда, смолиста дървесина, която се използва в строителството, в мебелната промишленост и за добив на терпентин и колофон. В България бялата мура е най-широко разпространена в Рила и Пирин, а по-малко в Западните Родопи, Витоша и Славянка. Първичното находище на бяла мура в "Царичина" маркира най-североизточната точка, до която достига този ценен дървесен вид.

Къде: в землището на село Рибарица,  12 км западно от Тетевен, 138 км североизточно от София, България

Кога: целогодишно

https://www.nasamnatam.com/statia/Biosferen_rezervat_Carichina_v_Centralna_Stara_planina-2449.html


,,Царичина" е биосферен резерват, разположен на територията на Национален парк ,,Централен Балкан" и по конкретно в Тетевенския дял на Средна Стара планина. Резервата обхваща района на връх Вежен и басейните на реките Заводна и Стара Рибарица.

,,Царичина" се разпростира върху територии, заемащи минимална надморска височина 850 м. (местността Кокалски дол) и максимална е 2198 м (вр. Вежен – третия по височина в Стара планина). Резерватът е трудно проходим – силно прошарен от остри хребети, скалисти и урвести склонове, разрязан от дерета и речни долини. В по-голямата си част склоновете са със северно и западно изложение. Хидроложката мрежа сравнително добре развита. Цялата площ е прорязана от дълбоки и стъмни дерета. От това място извират двете по-големи реки: Заводна и Стара Рибарица. Те са основни притоци на река Бели Вит и тяхното ниво се запазва постоянно през цялата година.

,,Царичина" е обявен за резерват, като основната цел е да се съхрани единственото естествено находище на бяла мура в Стара планина. Това е единственият български резерват, в който едновременно са представени смърчови, букови, буково-елови, белмурови е смърчово-белмурови асоциации.
Към момента общата площ на защитената територия е 3418,7 хектара – 20 пъти по-голяма от първоначалната, в резултат на седем на брой разширявания. Горите покриват по-голямата част на резервата, като най-често се срещат буковите гори, покриващи около 1600 хектара.

,,Царичина" става със статут на резерват на 18.07.1949 г. През март 1977 г. вече е участва и в списъка на биосферните резервати по програмата ,,Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.

В резервата могат да се провеждат само някой дейности, като охрана, посещения с научна цел, преминаването на хора по обозначени пътеки, включително с образователна цел, събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите, потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени над 25 на сто в резултат на природни бедствия и каламитети.

Геоложката основа в резервата е от едрозърнест гранит, в по-редки случаи от гранито-гнайс.

Основната част от площта на защитената територия попада в планинската климатична област, а най-ниските части – в умереноконтиненталната климатична област.
Средната годишна температура е 7°С, като за януари е между –9°С и –3°С, а за юли между 7,4°С и 16,5°С. Количеството на валежите достига до 1100-1200 мм/год. и зависи предимно от надморската височина. Зимните валежи са предимно от сняг. Характерна е устойчива снежна покривка. Снега в по-високите части на резервата се задържа средно по 6 месеца, а по високите части на връх Вежен – до средата на юни. Средната дебелина на снежната покривка е 60 см. Силните ветрове са често явление.

Дървесните видове, които предимно се срещат са обикновения смърч, обикновения бук, бялата мура, обикновената ела и сибирската хвойна.
Териториите покрити с Бук обхващат пояса от 900 до 1500 м. надморска височина. Преобладават чистите букови гори, които достигат възраст до 160 години. Не са изключение и смесените буково-елови, буково-смърчови и по-рядко буково-яворови съобщества. Между буково-еловите съобщества са се запазили малки реликтни съобщества на планинския ясен. В долната част на буковия пояс доста голямо участие има обикновения габър. В тревната покривка на чистите букови съобщества превес вземат лазаркинята и обикновената светлика. Най-широко представена в смесените буково-елови гори е горската власатка, а в елово-буковите – черната и обикновената светлика. В буковия пояс се срещат също редките видове – междинна детелина, планинска дилянка, обикновено старо биле, обикновена кандилка, крапфиев срамник, пълзящ ленолист, а покрай реки и потоци – градинска паламида и хоботниче.

Над буковия пояс се разпростира поясът на смърча и бялата мура, той обхваща 1500-1950 м. надморска височина. Доминиращи са чистите гори от бяла мура, но не е изключено да се видят и смесените бялмурово - смърчови ценози, както и смърчово-бялмуровите. Видовете, които се срещат най-често в растителната покривка са черната боровинка и обикновената светлика. Смърчовите гори заемат по-големи площи от бялмуровите. В тревната им покривка значително разпространение са достигнали различните видове мъхове, черната боровинка и обикновената светлика.

В субалпийския пояс преобладават храстови и полухрастови формации на сибирската хвойна, иглолистния връшняк, боровинките. Този пояс обхваща територии на 1800 и 2100 м. надморска височина. В най-високите части на резервата, в района на връх Вежен, представители на растителната покривка са картъла, триделна дзука, извита острика, броловидна власатка, планинска гъжва, скална полевица, жерардова лисича опашка и др.

Флората на резерват ,,Царичина" включва над 600 вида висши растения. Сред тях са 6 български ендемита – старопланинска теменуга, междинна детелина, българско вятърче, рилска класица, кернерова метличина, разперена светлика и 7 балкански ендемита – българско и балканско шапиче, райхенбахова перуника, бяла мура, жешля, панчичиева пищялка, рилска власатка.
Защитени от Закона за биологичното разнообразие са 11 вида – старопланинска теменуга, алпийска роза, планински божур, нарцисовидна съсънка, обикновена кандилка, европейски благаево бясно дърво, мечо грозде, хоботниче, румелийско подрумиче, кернерова метличина и кокичето.
В ,,Царичина" са установени 28 редки вида, сред които са пиринейското шапиче, пълзящия ленолист, главестатя лазаркиня, червенодръжковото шапиче, каменоломковата мишовка, омайничето, три вида тинтява и др.

Не по-малко интересен и разнообразен е животинският свят на резервата. Реките са дом на балканската пъстърва. От земноводните и влечугите са установени 15 вида – голяма и планинска водна жаба, дългокрака горска жаба, жълтокоремна бумка, дървесница, дъждовник, усойница, жълтоуха водна змия, смок-мишкар, зелен, стенен, ливаден и живороден гущер.

,,Царичина" е убежище за повече от 90 вида пернати, 75 от птиците са гнездящи. Сред тях се срещат седем вида сови, гривяка, черният и белогърбият кълвач, гълъб - хралупар, сокерица, пъстрогуша завирушка, белогуш дрозд, дърволазка и др. Бозайниците наброяват повече от 30 вида. Характерни обитатели са сърна, благороден елен, дива котка, мечка, вълк, дива свиня, заек, язовец, лисица, златка, белка и др.

В резерват ,,Царичина" условия за туризъм предлагат хижите Вежен и Ехо, както и маршрутите: с. Рибарица-хижа Вежен, хижа Вежен-хижа Ехо, хижа Вежен-хижа Бенковски. По традиция в района на хижа Вежен се провеждат образователни мероприятия с деца. Информираността на посетителите за резервата се поддържа чрез трайно маркиране на границите и маршрутите, указателни и информационни табели.

http://www.bultrips.com/turizam/balgariia/attractions/stara-planina/natsionalen-park-tsentralen-balkan/lm-29.html


Резерват Царичина и еко пътеката Царичина-Централен Балкан

Биосферният резерват ,,Царичина" се намира в красивата Тетевенска планина, в землището на село Рибарица. За резервата знаех ,че се намира в красивия, но труднопроходим Тетевенски Балкан и е трети по големина в България. До него стигнахме по магистрала Хемус, карайки до град Тетевен и то там тръгнахме от поземлището на Рибарица, на около 12 км западно от Тетевен. Приблизителното разстояние от София е 138 км.

Обявен е за биосферен резерват на 18 юли 1949 година, като целта е била запазването на единственото находище на бяла мура в Стара планина, както и ценните букови, буково-елови, смърчови и смърчово-беломурови гори и скални образования. Заради това е вписан в програмата ,,Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.

Резерватът Царицина е разположен по северните склонове на връх Вежен по поречието на река Бели Вит. По високите поляни царствено се откроява със своята хубост огненочервеното омайниче (балкански ендемит) – ,,царичина", както го нарича местното население. Оттук идва името на планинския рид и на резервата Царичина.



Разбира се, и за името на резервата има хубава българска легенда, която придава приказен характер на името Царичина и историята свързана с него. Тя гласи, че дъщерята на Цар Иван Асен II – Тамара една пролет се разболяла от коварна болест, затова баща ѝ я изпратил на лечение в Тетевенския Балкан. Цялата природа се раждала отново за живот, слънцето стопляло земята и карало птиците да пеят. Всички поляни се къпели в цветя. Най-много се харесало на царската дъщеря едно огненочервено цвете, което местните наричали ,,омайниче", защото за него се носела легенда, че ако момък види девойка със затъкнато такова цвете в косите, тя ще го омая и той ще се влюби в нея. Тамара откъснала едно цвете и го сложила зад ухото си. Царската дъщеря не намерила любов, но до есента оздравяла и си тръгнала от това приказно място, където растяло любимото ѝ цвете. Хората вярвали, че то я е изцерило и в нейна чест го нарекли ,,царско цвете", а местността с поляните, на което то цъфти Царичина.



Изходна точка е село Рибарица. За половин час се стига до местността Нефтохима .Екопътека Царичина започва около километър след дървената арка ( вход в НП централен Балкан). В началото и са поставени пейки, маси и огнища.

Маршрутът е пешеходен, кръгов. Трасето върви по границата на резерват ,,Царичина". След отделяне вляво на знака за резервата, следва изкачване през букова гора, отвеждаща до м. ,,Слончето". Там е изградена панорамна дървена площадка в короната на бук столетник.



След нов преход по гористия склон се стига до кът за отдих в скалистата местност ,,Мерудиеви зъби". След около 1 ч. се излиза на тревист купол – вр. Голяма Шаля,1380 м.н.в, – най-високата точка на екопътеката. На върха е изградена наблюдателна кула, от която се разкрива широка панорама към резерват Царичина и главното Старопланинско било. Спирща дъха е гледката към връх Козя Стена, която стига чак до връх Тетевенска баба.



От вр. Голяма Шаля, маршрутът се спуска по кръгово трасе и продължава към началото на екопътеката.



От Рибарица също тръгва маршрут за един от най-красивите върхове на Балкана-връх Вежен и хижа Ехо, една от най-космическите хижи в България, като че ли докосваща небето.

Пътеката е в кръгова форма и завършва там където започва, около 6 километра. Прибрахме се в къщата за гости, намираща се в китното село рибарица, заредени с великолепните гледки на гордо изправените била на Стара планина и си обещахме да се завърнем тук отново!

https://danielatravel.blog/2020/04/26/

HatshepsutTopic starter

Централен рилски резерват


Централен рилски резерват над с.Бели Искър

Централният рилски резерват е най-големият резерват на Балканския полуостров, намира се в Рила, България.

Обявен е за резерват с обща площ 12393,7 хектара със Заповед No.114 на Министерството на околната среда от 24.02.1992 година, с цел запазване на екосистеми, характерни за райони с различна надморска височина в първоначалното им състояние.

В резервата се намират най-високите точки от национален парк ,,Рила" - Мусала, Дено, Голям Скакавец, Малък Скакавец и други, както и ниските долини на реките Марица, Леви Искър и Бели Искър. Резерватът обхваща също така и голям брой езера и езерни групи - Маричини, Мусаленски, Скакавишки и др. Релефът на резервата в по-високите чести е предимно алпийски, т.е. представен е от множество скални зъбери, сипеи и други.

След създаването на Централния рилски резерват в него е включен вече съществуващият биосферен резерват ,,Маричини езера", като териториите на стария резерват запазват своя статут на биосферни по програмата на ЮНЕСКО ,,Човек и биосфера".

Флора

Най-големи територии от резервата обхващат иглолистните гори, образувани основно от бяла мура и обикновен смърч. В по-високите зони — в субалпийския пояс, са разположени обширни формации от клек, които на места са на възраст над 70 години. Растителният свят е изключително богат. Едни от най-често срещаните видове са рилска иглика, петниста тинтява, пролетно котенце, българско омайниче, крайснежно звънче.

Фауна

Голям е броят на животните от видовете дива коза, кафява мечка, златка, глухар и други. Изключително многобройни са представителите на безгръбначните животни, както и в целия Национален парк ,,Рила". Установени са няколко ендемични и реликтни видове животни.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Централен рилски резерват над с.Бели Искър


Цели на обявяване: Обширни горски формации

Предмет на опазване (видове и местообитания): Съгл. Заповед за обявяване / План за управление: Бяла мура (Pinus peuce), смърч (Picea abies), клек (Pinus mugo), петниста тинтява (Gentiana punctata), български омайник (Geum bulgaricum), божествена иглика (Primula deorum), крайснежно звънче (Soldanella pusilla), златовръх (Rhodiola rosae), картъл (Nardus stricta), хвойна (Juniperus sibirica), червена боровинка (Vaccinium vitis-idaea), дива коза (Rupicapra rupicapra balcanica), мечка (Ursus arctos), вълк (Canis lupus), златка (Martes martes), сърна (Capreolus capreolus), дива свиня (Sus scrofa), черен кълвач (Driocopusartius), глухар (Tetrao urogalus), лещерка (Bonasa bonasia), усойница (Vipera berus), зелен гущер (Lacerta viridis), живороден гущер (Lacerta vivipara), балканска пъстърва (Salmo trutta fario);

Режим на дейности: В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на: 1. тяхната охрана; 2. посещения с научна цел; 3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; 4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите

http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=1&areaID=52


Централен Рилски резерват – един от най-големите в Европа


Резерватът, наречен Централен Рилски е част от Национален Парк Рила. Като територия той е най-обширният резерват у нас и на Балканите и се нарежда сред резерватите в Европа с най-голяма площ.

Кога и с каква цел е създаден?

През 1992 година Министерството на околната среда издава Заповед № 114, според която на територията на Национален Парк Рила се създава Централен Рилски резерват. Основната цел за създаването на този резерват е екосистемите в субалпийските и алпийските части на планината да бъдат опазени в първоначалния им вид.

Къде се намира?

Резерватът обхваща високите части на Средна, Източна и Северозападна Рила, а общата площ, на която е разположен е 12393,7 хектара.

На негова територия попадат множество върхове, сред които е и най-високият връх на Балканите – връх Мусала, както и върховете Голям Скаквец, Дено, Малък Скакавец и връх Манчо.

В границите му попадат също така долините на реките Бели Искър, Марица и Леви Искър, Скакавишките, Мурсаленските и Маричините езера, както и множество природни забележителности като пещери, скални образувания, водопади и други.

След създаването на Централен Рилски резерват в общата му площ попадат и няколко резервата – ,,Скакавец", ,,Голям Скакавец" и ,,Маричини езера", който е в списъка на ЮНЕСКО ,,Биосфера и човек" за биосферни резервати.

Релеф, флора и фауна

Както споменахме малко по-горе, резерватът обхваща високите части на Рила и поради това релефът му е предимно алпийски. Преобладаващите скали са гранитни или гранито – гнайс, а почвата е разнообразна и в зависимост от височината варира от планинско – ливадна и планинско – горска до кафява горска почва.

Почти 2/3 от площта на резервата се заети от скални зъбери, а останалата му площ е заета от обширни иглолистни гори (в по-ниските му зони) и клек (в по-високите му зони).

Най-големи са формациите от бяла мура, смърч, ела и бял бор, но освен тези дървесни видове могат да се видят и много редки ценни представителни на флората като крайснежно звънче, петниста тинтява, златовръх, български омайник, червена боровинка, картъл, хвойна, рилска иглика, пролетно котенце и изключително красивата, вечнозелена алпийска роза.

Фауната, чието местообитание е резерватът също е изключително богата и разнообразна. В Централен Рилски резерват намират свой дом представители на фауната като дива коза, мечка, златка, вълк, сърна, дива свиня, червен кълвач, глухар, лещарка, живороден гущер, зелен гущер, усойница и много други.

Дейности, които могат да бъдат извършвани на територията на защитената територия
За да се опазят горските, субалпийските и алпийските екосистеми, всички дейности на територията на резервата са забранени.

Изключение правят:

охранителните дейности по опазване на резервата
посещенията с научна цел за изследване на флората и фауната
преминаването на хора по маркираните туристически пътеки
Разрешените за преминаване зони са по туристическите маршрути:

Хижа Мусала – Курортен комплекс ,,Боровец"
Хижа Мусала – Маришки връх – връх Манчо – хижа ,,Заварчица"
От хижа ,,Грънчар" до хижа Мусала (през връх Овчарец – Маришки връх – връх Мусала)
Движението по тези маршрути се извършва единствено по точно установени и добре маркирани пътеки.

Забележителности на територията на Централен Рилски резерват

Резерватът е благословен не само с изключително красиви гори и разнообразна флора и фауна, но и с много природни забележителности, едни от най-атрактивните от които са:

Връх Мусала

Едва ли има българин, който не е чувал за връх Мусала и който да не си мечтае някой ден да го посети. И няма как да е иначе. Със своите 2925 м. височина Мусала не само се извисява над останалите си побратими у нас и на Балканите, но е и седмият по височина връх на Стария континент.

Добрата новина за начинаещите туристи, които искат да го покорят е, че макар, че е най-висок, връх Мусала далеч не е толкова труден за изкачване.

Популярните маршрути за изкачване на върха са доста, но най-популярния от тях е с начална точка: Курортен комплекс ,,Боровец" до хижа Ястребец с лифт и оттам пеш до връх Мусала. Този маршрут е много подходящ и за съвсем начинаещи, и за по-напреднали в планинските преходи. Дължината на трасето е около 7 км., времето за изкачване е около 4 часа, а денивелацията е 571 м.


Природна забележителност Черната скала

В защитената територия на Централен Рилски резерват, само на около 4 км. от курорта ,,Боровец" се издига 135 метровата природна забележителност Черната скала. Скалното образувание е обявено за природна забележителност през 1974 година и оттогава до днес е една от най-посещаваните от туристите забележителности в резервата.

Черната скала има доста мрачна слава и тя не се дължи единствено на черния ѝ цвят и страховития ѝ вид. Легендите разказват, че по времето на османското робство, от нея турците са хвърляли всеки, който се е бунтувал срещу тях. Скалата е инструмент за терор и след 09.09.1944 г., когато според свидетели, неудобните за социалистическата власт хора от близките населени места просто са били водени на скалата и блъскани оттам, за да намерят смъртта си.

Въпреки зловещата си слава, днес Черната скала е място за разходки, пикници и за отмора, далеч от шума на града. До природната забележителност се стига по добре маркирана пътека, а по пътя има достатъчно указателни табели, маси и пейки за отдих и погледни места.

Маричини езера

Маричините или Маришките езера формират група от четири ледникови езера. Езерната група е разположена в Маричинския циркус, който пък е разположен между върховете Малък и Голям Близнак, връх Манчо, и връх Маришки чал.

Маричините езера са едни от най-красивите Рила планина, а това, с което са популярни е, че две от тях дават началото на река Марица (най-голямата река в страната ни). Езерата се намират на територията на едноименния резерват ,,Маричини езера", който от 1992 година е част от Централен Рилски резерват.


Как се стига до Централен Рилски резерват?

Най-близките населени места до резервата са град Самоков, курортен комплекс ,,Боровец" и селата Бели Искър и Мала Църква. Достигнете ли до едно от тях, то на практика почти сте стигнали и до резервата. Най-бързо и лесно може да се стигне до него обаче от курорта Боровец, който пък се намира само на няколко километра от Самоков.

Ако пътувате от София, първо трябва да отидете до Самоков, след което да продължите към курорта Боровец, което ще рече, че трябва да изминете 43 км. в посока София – Самоков и след това още 4 км. до курорта. Оттам можете да поемете по някоя от туристическите пътеки или да вземете лифта до най-близката хижа.

Ако сте на почивка в хотел в Банско, тогава ще трябва да изминете около 60 км., докато стигнете от курортното градче до Боровец и оттам да продължите към Централен Рилски резерват.

За посещението на резервата си струва да отделите поне един ден от почивката си. Казваме го не просто, защото сме длъжни да кажем нещо, а защото сме убедени, че ще останете напълно омагьосани от красотата, която ще се разкрие пред очите ви.

Дали ще се спрете на изкачване на някой от върховете, които се намират на територията му, дали ще предпочетете да се разходите до някоя от природните му забележителности или ще си направите пикник в близост до някой водопад, скала или езеро, Централен Рилски резерват ще ви накара да се влюбите до живот в него.

Сигурни сме, че веднъж посетили го, ще продължите да го посещавате, защото на територията на резервата винаги ще има по нещо, което ще ви изненадва и очарова.

https://luckybansko.bg/tsentralen-rilski-rezervat-edin-ot-nay-golemite-v-evropa-p100930/

HatshepsutTopic starter

Резерват Юлен


,,Юлен" е резерват, разположен в Национален парк ,,Пирин". Заема територия с площ 3156,2 хектара.

Създаден е на 26 август 1994 година със заповед РД-223/26.08.1994 г. на Министерството на околната среда. Целта е наблюдение на растежа на различни алпийски и високопланински растителни видове без влиянието на човека върху тях. Основна задача на резервата е също защитата на редките растителни и животински видове, които се срещат на територията на резервата.

,,Юлен" се намира между 1600 и 2850 м надморска височина. В резервата могат да се видят различни скални форми образувани вследствие промяната на климата. Скалната основа на резервата е изградена основно от гранит и гранитогнайс. В отделни части се срещат скали изградени от карбонатно-силициева свита.

Има голямо разнообразие от водни басейни. На територията на ,,Юлен" са множество езерни групи и комплекси – Василашките, Типитцките, Стражишките, Полежанските, Дисилишките езера, както и няколко отделни езера. Тези езера дават началото на няколко малки реки.

Климатът е планински, което се дължи на голямата надморска височина на ,,Юлен". Почвите са предимно кафяви горски и планински ливадни почви.

Флора

От особена важност са вековните гори от бяла мура, бял бор, обикновен смърч и ела. Срещат се също и отделни групи и единични дървета от черна мура. На територията на резервата са установени над 700 вида висши растения, от които 44 са включени в Червената книга на България. Срещат се също и цъфтящите видове планински божур, нарцисоцветна съсънка и златиста кандилка. Установени са видове, които са съществували още по време на ледниковия период – черен емпетрум и разпростряна сибалдия. Освен това се срещат и шиполист, слоново хоботниче, скална острица и други.

Фауна

Резерват ,,Юлен" има сравнително богат животински свят. От бозайниците се срещат мечката, вълкът и други. От най-голямо значение са птиците, които са най-многобройните представители на фауната в резервата. Характерни представители на птиците са синигер, кълвач, сокерица, глухарче и балкански кеклик и други.

Забележителности

На територията на резерват ,,Юлен" са намира антична крепост, която представлява интерес за туристите. Крепостта е разположена на около 12 km от град Банско. В района на крепостта са правени археологически разкопки и е установено, че укреплението датира от преди Римската империя да завладее тези земи. Крепостта е дълга близо 100 m, а е широка между 25 и 40 m. От укреплението се е запазил невисок зид от северната стена на крепостта. Намерени са също и части от ръчно изработени глинени съдове.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Юлен



Резерват Юлен е един от най-младите природни резервати в България. Той е създаден на 26-и август 1994 година със заповед на Министерството на околната среда и водите. Резерватът се намира на територията на национален парк Пирин и е с площ 3156.2 хектара.

Целта на създаването на резерват Юлен е да се осъществи наблюдениe върху растежа на различни алпийски и високоалпийски растителни видове без човешко влияние върху тях. Освен това резерватът има за цел за защити редица редки растителни и животински видови, които се срещат на територията на природния парк.

Юлен е високопланински резерват. Неговите територии се намират между 1650 и 2851 метра надморска височина. В него могат да се наблюдават и разнообразни скални форми, предимно глациални и периглациални форми, които са се образували вследствие на плейстоценското захлаждане на климата.

Въпреки че скалната основа на резервата е основно изградена от гранит, гранитогнайс и кристални шисти, в отделни части на парка се срещат и скали, изградени от карбонатно-силициева свита. Тези скали са характерни за Стражишкия циркус.


На територията на резерват Юлен има голямо разнообразие от водни басейни. В Юлен се намират няколко езерни групи и комплекси. Това са Стражишките езера, Василашките, Полежанските, Дислишките, Типитцките езера, както и няколко единични езера. Езерните групи на територията на Юлен дават начало на няколко малки планински реки.

Резерват Юлен се отличава в предимно планински климат, което се дължи на голямата надморска височина, на която е разположен. Почвите в природния парк са предимно тип планински ливадни, кафяви горски, планинско-горски и тъмноцветни. Растителността в Юлен се отличава с къс период на вегетация - едва 100-130 дни.

На територията на резервата има вековни гори от бял бор, смърч, ела, клек и бяла мура. Могат да се видят и единични бройки други многовековни видови, в т.ч. и черна мура. Според ботаниците в Юлен има повече от 700 вида висши растения, от които 44 са включени в Червената книга на България. Сред тях са планинския божур, нарцисовидната съсънка и златистата кандилка.

В Юлен се срещат дори видове, които са останали от ледниковия период, като черния емпетрум и разпростряната сибалдия. Природният резерват играе консервационна роля за растителни видове като скалната острица, слоновото хоботниче и шиполиста.

Животинският свят на територията на резервата по нищо не отстъпва по разнообразие на флората. Типични за Юлен са птиците, които са най-многобройните представители на животинските видове в Юлен. Най-характерни са синигерите, кълвачите, глухарите и балканския кеклик. Туристите в природния резерват трябва да бъдат много внимателни, защото покрай някои от езерата на припечните места могат да се сблъскат и с усойница.

На територията на резервата се намира антична крепост, която се радва на голям туристически интерес. Крепостта отстои на около 12 километра от град Банско. Според археолозите укреплението датира от преди Римската империя да стъпи в тези земи. Укреплението има крепостна стена, която се простира на дължина 100 метра и е широка между 25 и 40 метра. При разкопки тук са открити антични ръчно изработени съдове.

https://bansko.net/Юлен

HatshepsutTopic starter

Резерват "Амзово"


,,Амзово" е името на български резерват, разположен в землището на град Смолян, на 1 километър южно-югоизточно от Станевска махала.

Резерват ,,Амзово" е обявен на 28 март 1968 г. Резерватът е прекатегоризиран в поддържан резерват със заповед от 15 октомври 1999 г. с цел възстановяване на находища от блатен плаун.

След промяната в статута на защитената територия площта на резервата е 0,3 хектара. Обявен на 13 февруари 2006 за находищен резерват номер 1 за България.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Амзово


ГОРСКИ ПАРК АМЗОВО


Горски парк Амзово се намира само на 5 км от гр. Смолян в близост е едноименния резерват  ,,Амзово". Паркът е създаден от сдружение "Fun in the mountain" през 2015 година с идеята за достъпен гостоприемен горски парк близо до града, даващ възможност на малки и големи да прекарат незабравимо време сред спокойствието на родопската природа. В парка са изградени езеро, открито барбекю, горски фитнес, къщички по дърветата за най-малките, чешма, горска детска площадка. А за по-екстремните натури стопаните са изградили въжена градина, която е една от най- трудните, според посетителите.

Освен голямата въжена градина има и по-малка, която е пригодена за деца над 3 години. За обичащите скоростта и летенето тук е един от най- дългите тролеи 180 м, който вместо с височина изумява със скорост. А за малките и по-плахи посетители има и по-къс тролей, който е 80 м. Тези атракции се предлагат само под контрола на стопаните, които са обучени планинари.

В центъра на парка е изградена т.н. горска класна стая, която представлява кръгла дървена къща в уникален стил. Черната дъска и старите дървени чинове от времето на нашите баби придават уникалната атмосфера на това горско училище.


След това с разходка из парка ще ги видите и на живо, а ако имате късмет и пазите тишина може да се натъкнете и на някой горски обитател.

С кола или пеша, за да си починете или да поспортувате, горски парк " Амзово " е притегателно място за много български и чуждестранни туристи. От самия път има и дървена рампа, която улеснява достъпа до парка за детски колички и за хора с двигателни проблеми. До парка се стига и през Пътеката на здравето, която тръгва от Стадион Смолян. Работното време през летния сезон (от юли до септември) е всеки ден, освен когато вали, но винаги проверявайте за актуална информация на Фейсбук профила на парка.

https://visitsmolyan.bg/project/gorski-park-amzovo/


Горски парк ,,Амзово" в Родопите с вълнуващи приключения за малки и пораснали деца

Има едно място в Родопите, което ако имате път в посока Смолян – без значение със или без деца, трябва непременно да посетите. Ще го намерите лесно. От Смолян тръгвате към махала ,,Станевска", минавате през махалата и след 2-3 км само по главния път ще видите табелата вдясно от пътя.

Горски парк ,,Амзово" ни посреща с високите си ароматни ели, множеството съоръжения и означителни табели. В парка срещаме и се запознаваме с Ангелина Кънева, една от тримата млади хора, които преди 4 години поставят началото на сдружение Fun in the Mountain. Със  собствени усилия и с доброволчески труд изграждат парк ,,Амзово" такъв, какъвто го намираме днес ние и всичките му останали посетители.

Горският парк разполага с въжена градина, която обединява няколко различни по трудност трасета, както и с два въжени тролея – за деца и за възрастни. Освен това на територията на парка има множество дървени съоръжения – къщички и високи стълби по дърветата, от които се разкриват невероятни пейзажи и гледки към Смолян, към кулата ,,Снежанка" и близките планински върхове; множество кътове за отдих с пейки и маси, които превръщат горския пикник в удобно и приятно изживяване... ,,Амзово" има и студена изворна вода, с което се затваря напълно цикълът от необходимите неща за едно живително и  незабравимо горско приключение в Родопите.


Ангелина Кънева

Ангелина, която гостоприемно ни посреща в ,,Амзово", с ентусиазъм разказва за началото на проекта, за реализирането му и за това, че настоящото лято ще е четвъртото поред, в което горският парк ,,Амзово" е отворен за посетители. Освен това сдружение Fun in the Mountain всяка лятна ваканция организира дневни горски лагери за деца.

,,Лагерите са за деца над 6-годишна възраст, но и по-малки, но самостоятелни дечица са добре дошли." – разказва Ангелина.

,,Първия горски лагер започнахме с 7-8 деца. Хубавото е, че децата стават все повече, а изборът на родителите им да ги изпращат при нас – все по-осъзнат. Това лято имаме 40 деца, като повечето са в Смолян на гости при баба и дядо за лятото, имаме  дори деца от САЩ." – споделя още тя.

По време на горските лагери децата не носят телефони и таблети, но пък техниката никак не им липсва. Вместо това те изграждат здрава връзка с природата, учат се на самостоятелност, взаимопомощ, екипна работа. Изучават света в най-естествената възможна среда. И най-важното – всичко това им харесва. ,,Не обичам да режат дърветата. Смолата е кръвта на отрязаното дърво." – споделя едно 7-годишно лагеруващо на ,,Амзово" дете.

Паркът е със свободен достъп, спокойно може да се разходите на територията му по всяко време, но ако имате желание да изпробвате въжените съоръжения е добре да отидете в рамките на работния ден или след предварителна уговорка с хората от сдружение Fun in the Mountain.

https://rodopchani.bg/Gorski-park-Amzovo-v-Rodopite-s-valnuvashti-priklyucheniya-za-malki-i-porasnali-detsa



Резерват "Амзово" - гр. Смолян

HatshepsutTopic starter

Резерват Ардачлъка

Ардачлъка е поддържан резерват в Източна България, намиращ се в най-западната точка на Източна Стара планина. Създаден е като резерват ,,Ардачлъка" с постановление на Министерски съвет от 27 февруари 1950 г. с цел опазване на Естествена елова гора. С по-късни постановления част от територията му е отнета, а през 1999 г. е прекатегоризиран като поддържан резерват.

Поддържан резерват ,,Ардачлъка" е разположен на северните склонове на Котленска планина. Едната му граница минава по билото на планината, а другата – по поречието на река Малка рекичка. Територията му от общо 122,8 хектара е разпокъсана заради разположените около него земеделски земи в землищата на селата Боринци и Стрелци. ,,Ардачлъка" се намира се на 9 км от село Кипилово и на 18 км по права линия от град Котел. Средната му надморска височина е 450 метра. Преобладаващите почви са сиви горски.

Флора

В рамките на резерват ,,Ардачлъка" преобладават горите от обикновен габър, бяла ела и мизийски бук. От установените там 161 таксона висши растения, пет имат консервационна значимост. Това са лудо биле, широколистен дремник, бъзова дактилориза, истинска гнездица и двулистна платантера. Установени са и четири вида ядливи гъби: лесолюбка, брезова, мрежеста и кадифена манатарка.

Фауна

В резервата се срещат се 10 вида земноводни и 17 вида влечуги, включително двата вида сухоземни костенурки, обикновена блатна костенурка, южен гребенест тритон и жълтокоремна бумка. Освен сухоземните костенурки с консервационна значимост е и пъстрият смок.

Птиците, срещащи се в ,,Ардачлъка", са характерни за широколистни и смесени гори. От установените 79 вида птици, 61 вида са с различен статут на застрашеност и защита по българското и международно законодателство. Това включва видове с висока консервационна значимост като ливаден дърдавец, чухал, бухал, ловен сокол, вечерна и степна ветрушка.

От бозайниците в парка е установено наличието на сърна, лисица, див заек, европейски вълк, дива свиня, катерица и други.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ардачлъка



Цели на обявяване: Естествена елова гора.

Режим на дейности: До утвърждаване на план за управление в поддържания резерват се разрешава извършване на следните дейности: 1. Извеждане на санитарни сечи; 2. Поддържащи и възстановителни мероприятия; 3. Използване на биологични средства за растителна защита.

https://eea.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=4&areaID=7



Недостатъчно известни, но привлекателни места за посещение и туризъм са резерватите в Котленския Балкан – Орлицата и Ардачлъка.
Ардачлъка е разположен е върху северозападен склон, като горната му граница достига билото, а долната – течението на р. Малката рекичка. Територията му попада в землищата на селата Боринци и Стрелци. Намира се на 9 км от с. Кипилово и на 18 км по права линия от гр. Котел. Средната надморска височина е 450 м. Преобладават горите от бяла ела, обикновен габър  и бук. Тук се срещат двата вида сухоземни костенурки, обикновената блатна костенурка, южният гребенест тритон и жълтокоремната бумка и видовете птици, характерни за широколистни и смесени гори. Приоритетни за опазване видове са малък ястреб, сив кълвач, гълъб хралупар и полубеловратата мухоловка - вид включен в световния Червен списък, категория "почти застрашен". Често срещани са сърна, лисица, див заек, европейски вълк, дива свиня, катерица и др.

Има маркиран маршрут за посетители. Изходен пункт към резервата са селата Боринци и Стрелци. На около 2 км от с. Боринци и на също толкова от село Стрелци на 50 м южно от асфалтовия път е границата на резервата. Част от нея преминава по течението на Малката рекичка в продължение на около 450м. Тръгвайки в посока от изток на запад, маршрутът на пътеката преминава успоредно на реката, пресечена от дълбоки дерета, след около 350 м се изкачва към билото и достига до малка полянка, на която може да се спре за отдих. След 50м в западна посока пътеката извежда извън резервата. Теренът е средно тежък и проходим с подходяща туристическа екипировка.

В близост, по билото на Стара планина, преминава европейският маршрут  Е-3 ,,Атлантически океан – Карпати-Стара планина-Черно море", известен у нас с отсечката – връх Ком – нос Емине. Севрно от ПР ,,Ардачлъка", в Лиса планина, се намира хижа Лисец.
Достъп до района понастоящем се осъществява по автобусни линии Котел – Кипилово- Елена – Горна Оряховица и Котел – Стрелци-Котел.

https://www.flagman.bg/article/80499

HatshepsutTopic starter

Резерват Богдан


,,Богдан" е поддържан резерват в Средна гора. Обхваща билото и най-високите части на Същинската Средна гора около връх Голям Богдан. Създаден е през 1972 г. с цел опазването на буковите гори, които растат в тази местност. Средната възраст на тези гори е 150 години. По-късно резерватът получава статут на поддържан резерват. На неговата територия се намира и защитената местност Донкина гора.


Защитена местност ,,Донкина гора" се намира в околностите на гр. Копривщица, в рамките на Природен резерват ,,Богдан". На 5 април 1979 г. придобива този статут.

В землището на града гората има 12,6 ha площ (горски фонд). В защитената територия са включени вековна букова гора, иглолистен горски фонд и поляна. Срещани растителни видове са трепетлика, бял бор, цер, смърч и ива.

Една от причините за обявения статут на гората е наличието на двойка от редкия и световно застрашен от изчезване вид царски орел (Aquila heliacal) и запазване на местообитанието им.

Гората се намира в района на местността ,,Крецул" на левия бряг на Крива река в близост с туристическата пътека водеща до хижа ,,Богдан". Понастоящем е инициирана дарителска програма за възстановяване на хижата.

Теренът на гората е от средно-песъчливи горски почви върху скала от гранито-гнайс, между 1150 – 1250 м. надморска височина.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Донкина гора

https://bg.wikipedia.org/wiki/Резерват Богдан



50 години поддържан резерват ,,Богдан"


На 29 март 1972 г. е обявен поддържан резерват ,,Богдан" с цел опазването на вековни букови гори. Средната им възраст е около 150 години. Той е единственият резерват на територията на Средна гора. Разположен е в Същинска Средна гора, около най-високата ѝ точка – връх Голям Богдан (1604 м). Намира се в в землището на гр. Копривщица, като общата му площ е 114,8 ха.
В територията на резервата се определят три типа местообитания – широколистни (букови) гори, покрайнини на гори и открити (затревени) терени. И трите типа представляват местообитания на застрашените, редките и реликтните животински видове в района. От земноводните застрашен вид е алпийския тритон, от птиците застрашени видове са: лещарка, малък креслив орел, царски орел, ловен сокол, белогръб кълвач, алпийска чучулига. Тези видове са включени в Червената книга на България.
В буковите гори често срещани животински видове са дъждовникът, обикновената чинка, буковият певец, голям пъстър кълвач, а в откритите части – червеногърбата сврачка, обикновената кукувица, обикновеният мишелов, сивата овесарка, сърната и др.
От растенията интересни видове са елвезиевото кокиче, видове орхидеи като бял главопрашник, дълголистен главопрашник, истинска гнездовка, обикновен салеп, бъзов дланокоренник и др.
На територията на резервата се намира историческата забележителност ,,Детелинова грамада".
Поддържан резерват ,,Богдан" е изключително държавна собственост. Той е част от две защитени зони по Натура 2000 – Защитена зона ,,Средна гора" за опазване на природните местобитания и на дивата флора и фауна и Защитена зона ,,Средна гора" за опазване на дивите птици. Режимът му на опазване е регламентиран от Закона за защитените територии.

https://pia-news.com/50-godini-poddarzhan-rezervat-bogdan/



DJORDJANO - преход до връх Богдан / Средна гора / Копривщица 8K UHD 2021

HatshepsutTopic starter

Резерват Боровец


Поддържан резерват ,,Боровец" се намира край село Равен, община Момчилград.

Обявен е с постановление №1171 на Министерския съвет от 24 септември 1951 г. с естествено находище на черноборови гори. Прекатегоризиран е в поддържан резерват със Заповед № 368 от 15 октомври 1999 г.

Общата площ на резервата е 35,9 хектара. Общата защитена площ е 360 декара. Разположен е на около 2 км от село Равен. До него води добър път.

Теренът на този резерват е силно насечен — с големи наклони и много стръмнини. Изложението е твърде разнообразно — северно, северозападно, южно. Средната му надморска височина е 400 м.

Почвата е канеленогорска с глинесто-песъчлив механичен състав. Това е горски черноборов резерват — най-източното черноборово насаждение в страната. Освен черен бор в дървесния състав участват още значително количество зимен дъб, по-малко благун и още по-малко келяв габър. Срещат се и единични екземпляри от бял бор. В подлеса вземат участие шипка, смрадлика, синя хвойна и др. В резервата има богата тревиста растителност. Средната възраст на боровите дървета е 130 години, а на най-старите – 180. Боровец е обявен за защитен обект през 1956 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Резерват Боровец


Резерват "Боровец" е един от четирите в Източните Родопи и е с национално значение. Обявен е за защитен обект със заповед № 2245 от 30.12.1956 г. на тогавашното УГ към МС, с цел опазване на най-източното естествено находище на черен бор. През 1999 година е прекатегоризиран в поддържан резерват. Намира се в землището на с. Равен, община
Момчилград, област Кърджали, и заема площ от 35,90 ха. Флората е доста добре проучена – срещат се черен бор, вергилиев дъб, космат дъб, дива круша, дива ябълка, червена хвойна и др., както и представители на фауната, някои от които са в Червената книга на България и защитени в европейски и световен мащаб. Естествено находище на черноборови гори в резерват ,,Боровец".

http://pirin.biz/index.php?option=com_alberghi&task=detail&Itemid=2&id=334


Цели на обявяване: Естествени черноборови гори.

Режим на дейности: До утвърждаване на план за управление в поддържания резерват се разрешава извършване на следните дейности: 1. Извеждане на санитарни сечи при съхнене на повече от 5% от дървостоя; 2. Изваждане на паднала маса в резултат на природни бедствия; 3. Използване на биологични средства за растителна защита.

http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=4&areaID=9


Черен бор


Черният бор (Pinus nigra) е вид иглолистно дърво от семейство Борови (Pinaceae). Той е един от петте вида бор (Pinus), които се срещат в България.

Черният бор достига до 40 m височина. Отличава се от белия бор по това, че кората му е сива, а листата му са по-дълги – 9 – 15 cm, рядко повече, и тъмнозелени. Шишарките му са по-едри от тези на белия бор и притежават специфична лъскавина. Той е по-топлолюбив от белия бор и разпространението му в България е до 1400 m надморска височина.

Черният бор е разпространен в повечето български планини – Родопите, Рила, Пирин, Славянка, Осогово, Влахина планина и Централна Стара планина. Общото му разпространение обхваща Южна Европа и Средиземноморието – на север до Австрия, на запад до Иберийския полуостров и Северозападна Африка (Мароко), на изток до Крим и Мала Азия, а южното му разпространение се ограничава от Средиземно море.

Черният бор е топлолюбив, светлолюбив, сухоустойчив и невзискателен към почвените условия вид. Редица негови находища в България са обявени за защитени територии. Дървесината му се цени по-малко от тази на белия бор, тъй като е по-тежка, с по-високо съдържание на смола и по-трудно се обработва.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Черен бор

HatshepsutTopic starter

Резерват Вельов вир

Вельов вир, или Водните лилии е поддържан резерват в България, област Бургас, община Приморско.

Поддържаният резерват е с площ 13,6 ha. Отстои на 3,7 километра северозападно от гр. Приморско. Обявен е на 24 юли 1962 г. с цел опазване на голямо находище на бяла водна лилия, жълта водна лилия (бърдуче), блатно кокиче, лонгозна гора с преобладание на ясена.

До утвърждаване на план за управление в поддържания резерват се разрешава извършване на:

поддържане на водния режим;
поддържане на популацията на водната лилия;
използване на биологични средства за растителна защита.
Територията на резервата се припокрива с тази на защитената зона от Натура 2000 ,,Комплекс Ропотамо" по директивата за птиците.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Вельов вир



Цели на обявяване: Голямо находище на бяла водна лилия, жълта водна лилия (бърдуче), блатно кокиче, лонгозна гора с преобладание на ясена.

Режим на дейности: До утвърждаване на план за управление в поддържания резерват се разрешава извършване на следните дейности: 1. Поддържане на водния режим; 2. Поддържане на популацията на водната лилия; 3. Използване на биологични средства за растителна защита.

https://eea.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=4&areaID=22


ПОДДЪРЖАН РЕЗЕРВАТ ,,ВЕЛЬОВ ВИР" (ВОДНИТЕ ЛИЛИИ)


Намира се в непосредствена близост до резерват ,,Ропотамо", част от природния комплекс ,,Ропотамо".
Координати: 42°17'58.30" С, 27°42'40.11" И 17 м н.в.

Резерватът е по-популярен със старото си име – Водните лилии. Обявен е през 1962 година с цел опазване на голямо естествено находище на бяла водна лилия, жълта водна лилия/роза (бърдуче), блатно кокиче и ясенова гора с типичен лонгозен характер. През 1999 година е прекатегоризиран в поддържан резерват. Площта на поддържания резерват е 13.6 ха, като той обхваща част от старото корито на река Ропотамо. Пътят за блатото Вельов вир минава под сенчест тунел от дървета и увивни растения. Влиза се по специално направен дървен мост. Пешеходният достъп до резервата е един от утвърдените със Заподев на МОСВ туристически маршрути в района на резерват ,,Ропотамо". Пътеката е отклонение на основния път Бургас – Приморско, малко преди моста на река Ропотамо.
Другият достъп до резервата е с комбинран маршрут – с лодка и пешеходен. Разходката с лодка е по горното течение на реката и е с продължителност 20 мин в едната посока. Следва кратък пешеходен преход до Вельов вир.
Бърдучето (жълта водна лилия/роза) (Nuphar lutea) е водно растение. Видът е включен в Червената книга на България (1985) в категорията ,,рядък", защитен е от Закона за биологичното разнообраие и Закона за лечебните растения. В новия Червен списък на България е вписан в категорията ,,застрашен". В Бургаска област се среща в резерватите ,,Вельов вир" и ,,Ропотамо", както и по река Велека в защитената местност ,,Устие на река Велека".

https://greencorridors.burgas.bg/bg/objects/view/17


Туризъм в резерват Вельов вир, дом на красивите водни лилии


Поддържан резерват ,,Вельов вир" е защитена територия, разположена в старото корито на р. Ропотамо, в местността ,,Каишева шума". Популярен е и със старото си име  ,,Водните лилии".
Обявен е като резерват през 1962 г. и е прекатегоризиран в поддържан резерват през 1999 г. Площта му е 13,6 хектара. Най-близо разположено населено място е гр. Приморско. Обявен е за опазване на крайречни лонгозни гори с преобладаване на полски ясен, находище на двата вида водни лилии: бяла водна лилия /водна роза/  и жълта водна лилия /бърдуче/, включени в Червената книга на България с категория "застрашен".

ФЛОРА

В поддържан резерват ,,Вельов вир" са установени 103 вида висши растения. Освен естественото находище на бялата и жълта водна лилия се опазват находища на блатно кокиче и лонгозна гора с преобладаване на полски ясен. Видовете, които се опазват в защитената територия са с висока консервационна стойност, защитени от Закона за биологичното разнообразиe, включени в Червена книга на Р България. Семейство Водни рози у нас е представено с два вида - жълта и бяла водна роза. И двата вида са емблематични за ПР ,,Вельов вир".

Името водна роза не се дължи на външната прилика с розата, а на специфичния аромат, излъчван от цветовете. Бърдучето /Жълта водна лилия/ е водно растение, защитено е от Закона за биологичното разнообразие и Закона за лечебните растения. В новия Червен списък на България е вписан в категорията ,,застрашен". В Бургаска област се среща в резерватите ,,Вельов вир" и ,,Ропотамо", както и по река Велека в защитената местност ,,Устие на река Велека". Бърдучето е многогодишно растение. Има дълго пълзящо, месесто коренище, два вида листа - подводни и плаващи. Цветовете са единични, жълти, на дълга дръжка. Цъфти през юни-август.

Бялата водна лилия е многогодишно водно растение. Коренището е дебело, пълзящо. Водната лилия има месесто, дебело 10 см и дълго до 3 м стебло. То се разполага на повърхността на дънната почва или леко потънало в нея. Листата са два вида - подводни и плаващи. Подводните листа са ципести, полупрозрачни. Те закриват и предпазват младите цветни пъпки от надводните листа в началото на тяхното развитие. Плаващите по водната повърхност листа са закръглени, с диаметър 10-30 см, с почти кожеста консистенция и восъчен налеп. Цветовете са разположени на дълги безлистни цветоносни стебла. Когато са разтворени, диаметърът им достига 10-20 см, имат и лек аромат. Цветовете са отворени през деня, а нощeм се затварят. Цъфти от юни до октомври. Разпространена е в Европа и части от Северна Америка и Близкия Изток. У нас видът е разпространен по Черноморското крайбрежие – долното течение на р. Ропотамо, Устие на р. Камчия, блато Аркутино, езерото Сребърна, в разливите на р.Марица. В миналото е имала широко разпространение, но вследствие на пресушаването на местообитанията поради антропогенната дейност на много места е изчезнал.

Безкоренова волфия е рядък вид, включен в Червената книга на България. Най-малкото висше растение, с диаметър 1-1,5 mm. Няма корен и стъбло, както и същински листа. Образува листоподобен орган – плаващи на повърхността зелени до жълтозелени елипсовидни пластини. Хранителен ресурс за риби и водоплаващи птици.

ФАУНА

В ПР ,,Вельов вир" са установени около 416 животински вида, от които 13 таксона водни и 239 сухоземни безгръбначни животни, 9 вида риби, 26 вида земноводни и влечуги, 66 вида птици и 45 вида бозайници, от които 18 вида прилепи. Три вида риби са включени в приложенията на Закона за биолигичното разнообразие - резовска брияна, която е балкански ендемит, обикновен щипок и горчивка. Най-голяма консервационна тежест при земноводните и влечугите имат трите вида костенурки, пъстрия смок, южният гребенест тритон и червенокоремната бумка.
В поддържан резерват ,,Вельов вир" са установени 66 вида птици - малък ястреб, осояд, козодой, земеродно рибарче, сив кълвач, черен кълвач, сирийски пъстър кълвач, голям маслинов присмехулник, полубеловрата мухоловка и др.
Резерватът се обитава и от 27 вида бозайници без прилепи. Най-голяма консервационна тежест имат рис, за който има оскъдна информация за присъствието му в района на резерват ,,Ропотамо" и поддържан резерват ,,Вельов вир", европейски вълк, видра и дива котка.

МАРШРУТНИ ПЪТЕКИ

Пътят за поддържан резерват ,,Вельов вир" минава под сенчест тунел от дървета и увивни растения. Пътеката е отклонение на основния път Бургас – Приморско, малко преди моста на река Ропотамо.
Другият достъп до резервата е с комбиниран маршрут - с лодка и пешеходен. Разходката с лодка е по горното течение на реката, извън резерват Ропотамо и е с продължителност 20 мин в едната посока. Следва кратък пешеходен преход до поддържан резерват Вельов вир.

https://www.flagman.bg/article/82512

HatshepsutTopic starter

Резерват Габра


Габра е поддържан резерват в Западна България, област Кюстендил, Община Невестино.

Габра е горски резерват в северозападната част на Влахина планина, в местността ,,Малкият средок" в землището на село Църварица, област Кюстендил. Надморска височина 950 – 1100 метра, северно изложение.

Обявен е за резерват с Постановление № 6660 от 05.11.1949 г. на Министерството на горите, увеличен със Заповед № 2608 от 14.12.1960 г. на Управление на горите към Министерски съвет. Прекатегоризиран със Заповед No.364 от 15.10.1999 г.; промяна в режима на дейностите със Заповед No. РД590 от 04.07.2002 г. и приет План за управление със Заповед No. РД-590 от 04.07.2002 г.

Резерватът е с площ: 89,60 ха, от които около 85 % черен бор, 5 % бук, 10 % зимен дъб, цер, габър, мъждрян и др.

Създаден е с цел опазване на естествена популация от черен бор – типичен само за този район, с извънредно ценни качества – прави гладки дървета със средна височина около 25 м., а отделни екземпляри и над 35 м и с висока кълняемост на семената.

Флора

Средната възраст на боровата гора е 120 – 150 г. Наред с черния бор в дървесния състав на гората се срещат бук, зимен дъб, цер, благун и други единични дървета. В рамките на страната и единствено в резервата се среща македонски дъб както и планински явор (жемелия), който е балкански ендемит.

Фауна

В резервата се срещат диви свине, сърни, вълци, лисици и др.

Туризъм

Основен изходен пункт за резервата е село Църварица. По около 5,5 km черен път преминаващ през махалите ,,Дебочичка" и ,,Маринковска" но с кола с повишена проходимост може да се достигне до източната част на резервата. При същите параметри, но откъм недалечната махала ,,Веселинци" може да се посети западната му част.

Тъй като резерватът се намира в непосредствена близост до границата със Северна Македония, посетителите могат да потърсят съдействие от органите на Гранична полиция, находящи се на контролно – пропускателния пункт пред село Църварица

https://bg.wikipedia.org/wiki/Габра



Цели на обявяване: Естествена популация от черен бор - типичен само за този район.

Режим на дейности: До утвърждаване на план за управление в поддържания резерват се разрешава извършване на следните дейности: 1. Извеждане на санитарни сечи; 2. Поддържащи и възстановителни мероприятия; 3. Използване на биологични средства за растителна защита.

http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=4&areaID=5

Powered by EzPortal