• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

28 October 2021, 12:14:25

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14361 Posts

Шишман
5794 Posts

Panzerfaust
1043 Posts

Лина
797 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,291
  • Total Topics: 1,376
  • Online Today: 134
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 111
Total: 112

avatar_Hatshepsut

Ясен Ведрин

Started by Hatshepsut, 08 October 2019, 06:50:19

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Нежни прелюдии

От любовите - истинска ти си ми.
Само ти ми остана до край.
А животът съдбовно ориса ни -
сив ноември, обвързан със май.

Аз пребъдвах във късните есени.
Зеленееше ти в пролетта.
Не намираше никой адреса ни -
вечно бягаща бе младостта.

Помъдряхме, изглежда, в сезоните.
Ти за есен от мен закопня.
А пък аз, неразлистен във клоните,
търсех пролет на всяка цена.

И в живота, любовно разместени -
преоткрихме съдбите си в миг.
Аз намерих зелените кестени -
ти във жълтото скри своя лик.

И отново - във нежни прелюдии,
се догонват ноември и май.
От любовното чудо учудени -
се преливаме цветно. Докрай.

Hatshepsut

Така те обичам

Ако вечер очите за сън не заспиват
и светът се усмихва различен,
не терзая с въпроси душата щастлива.
Имам отговор. Аз те обичам...

Ако скитам в нощта - без чадър и без шлифер,
а дъждът ме вали романтичен,
ще се вслушам на капките в тайния шифър -
кап, кап, кап... Как сега те обичам...

Ако в утро мъгливо се стрелнат лъчите
и пробият през свода лиричен,
ще немее устата, но ще пее в очите
слънчев звън, че така те обичам.

Ако просто те видя - неземно красива,
и сърцето ми в теб се затича,
думи в мен като буйна река ще преливат...
Обич моя! Та аз те обичам!

Hatshepsut

Дъждовни кръгове

Ръми дъждът, подобно стара песен,
която пее скитник с дрезгав глас.
От мъдри вероятности отнесен,
над локвите пред мен се взирам аз.

Във кръгове сълзиците дъждовни
докосват се едни до други в миг.
Напомнят ми за някаква съдбовност
в живота разностранно многолик.

Дали оставят кръгове словата
в дъждовните води на любовта?
Намираме ли в думи красотата,
щом толкова пленяваща е тя?

Два кръга, ако нежно се пресичат,
не е ли от съдбата зов и знак,
че две сърца от обич се привличат,
готови да се слеят - пак, и пак...

Вали ли зов от нежност за душите?
Ръми ли този тъй жадуван дъжд?
Докосват ли се в кръгове мечтите
на слети от любов жена и мъж?

Вървя прогизнал. Шепна си отнесен.
И чиста мъдрост в кръгове кръжи.
Ръми дъждът, подобно стара песен.
Не спира... Ами нека продължи!

Hatshepsut

Проблясъци

Усмихва се душата ми в проблясъци.
В родените от тебе светлинки.
Красиви миди в палещите пясъци
и камъчета в хладните реки...

Стаена нежност в цветенца покълнали.
Невинност в пеперудени крила.
Звънтящи песни, клоните изпълнили.
Жуженето на влюбена пчела...

Беседката за шепота на странници.
Дървото, приютило имена.
Тефтерът със изписаните страници.
Дъхът ти... Твойта мека топлина...

Проблясъците... Толкова е хубаво!
Със обич обдарила си ме ти!
Усмихва се душата ми от влюбеност.
Не искам друго. Моля те, блести!

Hatshepsut

Откъснат лист

Светът ми става тъжно непонятен -
откъснат лист във бурен листопад.
И с нишките на изгледа си златен
ми шепне: "Няма връщане назад!

Спомни си извървяната пътека
и виж какво от себе си дари -
надеждата, тъй нужна на човека
да може своя свод да сътвори.

Усмивката - поръсена трошица
за винаги бездомния врабец.
Утехата - невидима искрица
за тропащ със тояжката слепец.

Пожарът - за безсмъртната любима,
сърцето ти докрай опожарил.
За да си нужен, и за да те има.
И в бъдното да знаеш, че си бил...

Не гледай съкрушен и разтревожен
към нишките от минали следи!
Избра си път - единствено възможен.
С небе и вяра, с обич и звезди..."

Светът ми става тъжно непонятен,
но някак си със него се сдобрих.
Откъснат лист в живота безвъзвратен,
над който тези думи сътворих...

Hatshepsut

В очакване...

Устата ми изпръхват от студеното.
Парцалчета прехапвам, мълчалив.
Самотен вятър хваща си вретеното
и бялото засуква в кръг мъглив.

Усмихвам се на тъжната феерия,
напомняща реално за живот.
Съдбата ми, подобна на мистерия,
самичък ме върти - от брод на брод.

Рисува ме със тъжни преживелици.
В очите ми боде с игли от скреж.
А в бялото на нейните виелици
напусто е и полет, и вървеж.

Ръцете свил молитвено. В очакване.
Съдбата моля - теб да завърти.
И някак пред мечтите ми изплакани
със своята любов да дойдеш ти.

Устата ми да тръпнат. Разцелувани.
Мъглите да превърнеш в синева.
А вятърът - помахал за сбогуване,
да изплете магия от слова...

Hatshepsut

Да вляза в твоя сън

Във дрезгавата кротост на нощта
загръщам твоя лик като молитва.
И всичките несбъднати неща
сърцето ми в очите ти изпитва.

Как искам в твоя сън да вляза аз!
Под клепките, грижовно уморени.
И там да видя има ли ни нас
във залеза на бягащото време.

Как исках нежна обич да ти дам
във бяла къща с двор от маргарити...
И болката да бих прогонил сам
от всичката несбъднатост в мечтите.

Да шепнем под разцъфнали липи,
ръка в ръка, глава в глава допрели...
Спи моя обич! Моля ти се, спи!
Сънувай сладко радостите бели!

Поне във тях любовно ще творя,
това, което времето задраска.
Поне насън мечти ще ти даря
и ще те топля с нежната си ласка.

Не се събуждай, че светът боли!
А би могъл да бъде по-различен...
Съня си, обич, с мене сподели,
за да ти кажа колко те обичам!

Hatshepsut

Наистина отново...

А можехме наистина отново
да бъдем нужни с теб - един на друг.
Сърцата ни да светят стихословно
и мислите да тръпнат в чуден звук.

В ръцете ни, от чакане студени,
да лумне огън с пламъчни мечти.
В зениците, ненужно просълзени,
щастливи да се върнем - аз и ти.

Да гоним в парка влюбените птици
и да притихнем в шепот на листа.
Да се заровя в твоите къдрици
и да ти бъбря хиляди неща.

Да бъде миг на сбъдване съдбовно.
Повярвали на чудо - да горим.
Ще можем ли наистина отново?
Въпросът ми отлита. Като дим...

Hatshepsut

Сътворяване

От погледа ти сътворих небе,
осеяно на трепета в звездите.
И всичката любов, която бе,
да свети всяка нощ - до бъднините.

От ласките ти сътворих легло.
Да се унасям - кротък в самотата.
И всичко нежно, между нас било,
завивка да е топла за душата.

От думите ти сътворих олтар -
молитва да прошепна - за мечтите.
Макар далечна - да ми бъдеш дар
и слънчице - до залеза на дните.

От себе си - вратата сътворих.
Отворена за теб - да те желая.
И в някой сбъднат миг, от нежност тих,
пристъпила през мен - да си до края...

Hatshepsut

28 September 2021, 06:57:03 #179 Last Edit: 28 September 2021, 07:03:20 by Hatshepsut
Съзерцание

В рисунъка на твоето лице
душата ми до залеза се взира.
Да можех, бих загърнал го с ръце,
за да ми бъде шепнещата лира.

Очите ти нарекъл бих луни -
безсъниците мои да огряват.
И в мрака безразсъдните вини
с небесната си кротост да прощават.

В косите ти намерил бих чудак -
усмихнат вятър, който си танцува.
И с нежните къдрици - пак, и пак
опитва закачлив да ме целува.

Във устните ти ложе бих видял.
Една докрай жадувана постеля.
С възглавки меки, с обич от воал,
която се разстила и споделя.

В рисунъка на образа ти мил,
аз бих изтлял от всеки миг вълшебен.
И всичко нежно, що ти бих дарил,
ще зная, че получил съм от тебе.