• Welcome to Български Националистически Форум.
 

Recent posts

#1
Резерват ,,Средока"


Средока е резерват в природен парк Странджа, България.

Обявен е за резерват с обща площ 607,8 хектара със Заповед No.75 на Комитета за опазване на природната среда при министерски съвет от 18 януари 1989 година, с цел запазване на характерните за Странджа горски екосистеми и защитените видове от червената книга.

Разположен е на няколко километра от Малко Търново, в близост до село Стоилово, на север граничи с река Айдере.

Горите са съставени най-вече от бук, дъб, благун и източен горун.

В резервата се срещат ендемитите - лъжника, червена пираканта (Piracantha coccinea), лавровишня (Laurocerasus officinalis) и чашковидна звъника (Hypericum calycinum).

Други редки растения в резервата са понтийско бясно дърво (Daphne pontica), колхидска боровинка (Vaccinium arctostaphylus), колхидски джел (Ilex colchica) и други.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Sredoka


Цели на обявяване: Характерни за планина Странджа горски екосистеми

Режим на дейности: В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на: 1. тяхната охрана; 2. посещения с научна цел; 3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; 4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите

http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=1&areaID=50


Резерват Средока – изключително живописен, с богата фауна


МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Резерват ,,Средока" е разположен на 3 км от гр. Малко Търново, по посока с. Стоилово. Обхваща десния северен склон на долно¬то течение на р. Мечи дол (Айдере) при вливането и в р. Велека. Теренът е много живописен, със стръмни склонове, а реката прави много меандри, редуват се вирове, прагове и водопади.
Обявен е през 1989г. Неговата буферна зона е прекатегоризирана в защитена местност ,,Градев Средок" и обхваща територитория с площ около 160 ха около резервата.

ФЛОРА

Голяма част от територията на резервата е заета от гори, в които преобладават смесени дъбови или смесени гори от, източен горун и бла¬гун и източен бук, някои на възраст 140 години. Средна¬та възраст на горските съобщества в резервата е около 80 години. От вечнозелените реликти, харак¬терни за Странджа, са разпространени червената пираканта,  лавровишнята, чашковидната звъника, понтийското бясно дърво и др. С висока консерва¬ционна стойност е разположеното в централната част на резервата голямо находище от лавровишня и компактните групи от колхидски джел, в който отделни екземпляри достигат до 6 m височина и 10 сm в диаметър. Други характерни представи¬тели на южноевксинската флора в резервата са пролетно ботурче, източен лопох, безстъблена иг¬лика, форскалеева какула, мушмула и др. Резерват ,,Средока" е единственият резерват на Странджа с много поляни и открити пространства – калунаци и пасища.
Флората има преходен характер между европейската и медитеранската - 17 вида са с природозащитен статут, 13 са включени в Чер¬вената книга на България. В ре¬зервата се опазват 3 балкански ендемита и 25 реликтни вида висши растения. Всичко това оп¬ределя високата консервационна стойност на резерватната те¬ритория в регионален и национа¬лен мащаб.

ФАУНА

В резерват ,,Средока" и защитена местност "Гра¬дев Средок" са установени около 258 животински вида, от които 118 вида безгръбначни животни, 4 вида риби, 7 вида земноводни, 18 вида влечуги, 68 вида птици и 28 вида бозайници, от които 15 вида прилепи.
Два от установените в резервата видове риби са ендемични за Балканския полуос¬тров и за района - странджанската лешанка и приморската кротушка.
Най-голяма консервационна тежест при земноводните и влечугите имат трите вида костенурки, пъстрият смок и южни¬ят гребенест тритон.
Орнитофауната в ре¬зерват ,,Средока" е по-разнообразна в сравнение с другите резервати в Стран¬джа, защото тук има по-голя¬моразнообразие от местооби¬тания, както горски, така и открити пространства с хра¬сти, а също и крайречни гори. Девет вида са включени в Червената книга на България, полубеловрата¬та мухоловка е част от световния Червен списък в категория "почти за¬страшен". С най-голяма консервационна тежест сивия и южен белогръб кълвач.
Фаунистичното богатство се допълва и от много бозайници: дива свиня, дива котка, белка, златка, вълк и др.

МАРШРУТНИ ПЪТЕКИ

На територията на резервата са обособе¬ни три пътеки за по¬сетители, по които е разрешено преминава¬нето. Те са маркирани със зна¬ци и информационни табели. При преминаване по пътеките се забранява отклоняването на посетители и навлизане в ре¬зервата, замърсяване с битови и други отпадъци, бране, събиране, отрязване, изкореняване или друг начин на увреждане на екземпляри от растителни видове, убиване, улавяне, преследване, обезпокояване или други начин на увреждане на екземпляри от живо¬тински видове, палене на огън и бивакуване.

https://www.flagman.bg/article/81599


Странджанският резерват ,,Средока" стана на 33 години

Преди 33 години на 18 януари 1989 г. е създаден странджанският резерват ,,Средока" (607,8 ха). Той е разположен върху стръмните северните склонове по долното течение на река Мечи дол. Обявен е с цел запазване на обширните вековни букови гори и находища на редки, защитени растителни видове.



От реликтните за Странджа видове тук се срещат червената пираканта и лавровишнята. Висока стойност има голямото находище от лавровишня, разположено в централната част на резервата и компактните групи от колхидски джел, който в отделни екземпляри достига до 6 м височина и 10 см диаметър.



"Средока" е единственият резерват на Странджа с много поляни и открити пространства – калунаци и пасища. Особено впечатлителни са обширните находища на калуна.



В резервата е разрешено извършването на научно-изследователска дейност и посещение на туристи по 3 строго регламентирани и маркирани туристически маршрута.

От откритите места в резервата има прекрасни гледки към меките извивки на възвишенията на Странджа планина.

https://www.desant.net/show-news/51941


Нови пътеки за посетители се откриват в резерват ,,Средока" в Странджа


Министърът на околната среда и водите Асен Личев издаде заповед за определяне на нови пътеки за посетители в резерват ,,Средока". Той е на територията на Природен парк ,,Странджа" и е разположен в землището на Малко Търново и с. Стоилово (общ. Малко Търново).

Пътеките ще бъдат маркирани от РИОСВ – Бургас с указателни и информационни знаци и табели на терен. С тях ще се осигури връзка между населените места в района и важни забележителности в резервата, като същевременно се гарантира и опазването на ценното природно наследство в него. Част от пътеките дават достъп и до светилището на Света Марина, което също е в Странджа планина и е обект на голям интерес от посетители.

Резерват ,,Средока" е разположен върху стръмните северни склонове по долното течение на река Мечи дол. Теренът е много живописен, със стръмни склонове, а реката прави много меандри, редуват се вирове, прагове и водопади. Резерватът е обявен с цел запазване на характерни за района горски екосистеми, находища на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове.

Голяма част от защитената територия е заета от гори, в които преобладават смесени дъбови или смесени гори от източен бук, източен горун и благун. От вечнозелените реликти са разпространени червената пираканта, лавровишнята, чашковидната звъника, понтийското бясно дърво и др. С висока консервационна стойност е разположеното в централната част на резервата голямо находище от лавровишня и компактните групи от колхидски джел. Установени са голям брой висши растения, някои от които са защитени.

https://www.moew.government.bg/bg/novi-puteki-za-posetiteli-se-otkrivat-v-rezervat-sredoka-v-strandja/
#2
Екология / Re: Тема за птици
Last post by Hatshepsut - Today at 14:32:49
Пустинна чинка


Пустинната чинка (Rhodospiza obsoleta) е вид птица от семейство Чинкови (Fringillidae), единствена в род Пустинни чинки (Rhodospiza).

Видът е разпространен в южната част на Евразия. Обитава западната част на Китай, Афганистан, южните и северозападни части на Иран, южната част на Туркменистан и Казахстан, среща се още в по-ниските части на Таджикистан, в пустините на Узбекистан, както и в България.


https://bg.wikipedia.org/wiki/Пустинна чинка



Пустинна чинка - женска (вляво) и мъжка. Илюстрация от 1876г.



Desert Finch
#3
       ТОВА Е СВАДБА ПО БЪЛГАРСКИ
 А не облечени в костюми, ризи, вратовръзки и булката с бяла рокля по западен образец. И църквата - поп да ги венчае !
Да са живи и здрави и повече такива двойки да има.     


#4
В бургаските покрайнини...

В бургаските покрайнини, където са тръстиките
посочени от вятъра, във къщата единствена
баща ми се завръща и престава майка ми
да се страхува - както винаги - от залеза.
В прозорците се утаява бавно залеза.
Червената му тишина изпълва стаята.
Баща ми се усмихва и изправя до прозореца.
Дърветата отсреща са добрите му приятели.
Под свойта Богородица присяда майка ми.
И двамата са хубави - по-хубави от всякога.
Навярно от годините... Не само от годините
лицата им - особено в очите - си приличаха.
И тъмно е... Сестра ми се завръща от училище.
Изпълва огледалото и гребена разсеяно
потъва във косите й... Косите й засветиха -
отблясъка им ляга по лицата на заспалите.
И брат ми се завръща... Само аз съм някъде.
Неумолимо някъде, но моето присъствие
е винаги във въздуха и съществува в техните
движения и сънища,
усмивки и мълчание...
Най-близките ми - целия съм в светлите им
погледи -
по-истински от мойто отражение в прозорците
на влаковете и огледалата на хотелите...
 
Ах, някога, когато се погледна в огледалото
и не позная себе си, ще се завърна сигурно
в бургаските покрайнини, във къщата единствена,
при хората единствени... И ще намеря себе си
във погледа на майка си... Ще се усмихна
 
и хубавите имена на моите приятели
подобно гларуси ще се заблъскат във прозореца.
И вярвайте - разсъмването ще е много хубаво.
Ще ме повикат първи майка ми и слънцето.
Ще се събудя с детското предчувствие за щастие.
Внезапното изтръпване на тялото ми мургаво
ще ми напомни за морето... И внезапно къщата
единствена - със хората наистина единствени
ще ми омръзне дяволски, ще се отдръпне някъде...
Морето ще нахлуе във душата ми... И с някакво
сподавено безумие ще оседлая коня си.
Отново ще се впусна във великото пътуване
към щастие и слава, и усмивки, и приятели -
пътуване, единствено достойно за достойните
и истински мъже.
#5
Възхвала на жените

Жени, вий идвахте срещу ми!
Как стъпвахте! Аз бях готов!
Готов бях за живота и думи -
узрял за вашата любов...
Срещу ми - с някакво метежно
мълчание, с камбанен звън...
Как страшно светеха - и нежно -
гърдите ви от сол и сън!
Как остро в гърлото ми - мощно -
трептеше крехкият ви смях!
Със всяка фибра - денонощно
ви любех, страдах и живях!
И бягах аз в нощта, разбила
лицата ви - но всеки дъжд
ви блъскаше със страшна сила
в живота ми на странстващ
мъж!
Обичам ви - и в нощи тъмни,
и в светли дни, обичам аз
ръцете ви, бедрата стръмни -
тревистия ви тъмен глас!
Докрай - през всичките сезони
и възрасти... Ах, как блестят
коремите ви - златни брони
срещу самата моя смърт!

И всичко - дрехи, нокти, бреме,
прически, накити и срам,
и страх, и смелост - дълго време
съм бил моряк, войник и сам!
О, страшен мъжки свят - и силен!
Казармен, униформен свят!
Метален, стъклен и мастилен...
Умирам аз без вкус и цвят
и викам яростно - спаси ме!
И вий - коя? Не помня аз!
Приемахте вий мойто име
във своя милосърден глас!
И моя страх... За да изтрая,
вий бяхте и вода, и хляб!
Мълчете - всичко ще призная -
аз бях по-груб, по-лош, по-слаб -
мъж винаги... Благодаря ви
за всяка милост и живот!
Живейте вий! Бъдете здрави!
И хубави... Вървете вий
докрай през всичките сезони
и възрасти... И да блестят
коремите ви - златни брони
срещу смъртта на този свят!
Жени, вий идвате срещу ми!
Как стъпвате! Не съм готов...
Забравям всичките си думи
и онемявам от
любов!
#6
На сина ми

И ще тръгнем ний из планината.
И ще се изгубим във гората.
И ще си припомня имената
на дърветата и на цветята,
на тревите, птиците -
на всичко.
 
Аз не мога. Ти бъди дете.
И побързай. Забрави баща си.
старата гора ще те вплете
в себе си, в езика си -
в смеха си.
Ще събуди после седемте
дългобради и добри джуджета...
Само ти бъди дете - и те
ще са твои - вярвай им, момчето ми.
И върви.
И вярвай,
и върви.
С мъдрите дървета се ръкувай.
Засвири със смешните треви.
С тъжните глухарчета танцувай.
Моите съвети забрави.
Слушай ти тревата милостива.
 
Слушай ти водата - и върви.
И събуждай всяка самодива.
И върви.
И вярвай,
и върви.
Докато се свечерят дърветата.
И изгреят - запламтят лалетата.
Целуни ръцете на джуджетата
и хвани ръката на пътеката -
ще те доведе при мене тя
и ще свети тя,
ще слуша тя...
Ти разказвай. Ти бъди Големия.
Помогни ми ти да дораста.
Ще напиша аз стихотворение...
 
И на тебе ще го посветя.
#7
На майка ми

Мамо.
И аз ще се завърна, както винаги.
И както винаги, най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното -
не ставай изненадано от стола си.
Не падай във ръцете ми -
погледай ме
и позволи ми да сваля палтото си.
Да насека дърва и във нозете ти
да коленича - да запаля печката.
Над куфара ми се склони усмихнато.
Над дрехите ми, книгите ми, мислите.
И докосни ги, моля те, накарай ме
отново да обикна тежината им.
Не се страхувай - пристъпи в душата ми,
прозорцити й избърши, пред някого
гостоприемно разтвори вратите й -
върни на огледалото й блясъка.
И изпълни и счупените съдове
със сребърната влага на очите си,
за да живея - за да нося винаги
във мислите си твоето присъствие.

Мамо,
не остарявай, моля те, и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато,
Съпротивлявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защищавай, моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета - понякога
си освежавай със червило устните...
И не умирай - заповядвам ти! -
до края.
До края съществувай във живота ми!
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля -
съзерцавай ме
от погледите на жените - тихите...
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда -
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.
Мамо. Не ме изоставяй,
мамо.
#8
Балканджи - Моля те

#9
"Чрез спортъ и игри, и презъ задружно маршируване през града, Хитлеровата младежъ и Бранникъ са станали добри другари"


Източник: https://www.facebook.com/groups/tsarstvo.bulgaria
#10
Quote from: Лина on 28 June 2022, 19:54:31Никой не ти държи сметка лично на теб. Това е важно уточнение за четящите (написано е!), да знаят че тука има хора, които не мислят като теб по отношение точно на това. Няма акцент относно това дали ми харесва или не, но щом питаш така любезно - темата ти много ми харесва , аргументите ти в горния пост :dont: 
Смятам че ще е по-лесно да се реабилитират понятията, отколкото да се дистанцират от събития и хора. Дал си ми много материал за писане, но няма да ти разводнявам темата.

Не може и не трябва реабилитация за някои политически течения.

За жалост, комунизма оцеля и се превърна в културен марксизъм, а сега в woke капитализъм. Темата е доста обширна и трябва да ровя за още информация с часове, но нямам вече интерес. Мога само да кажа, че безхаберието на националистите и консерваторите ни докара дотук.

Прави ми впечатление, че на някои им е неудобна думичката "прогресивен", но трябва вече да се говори за национал прогресивни движения, предлагащи нови идеи, а не да си дрънкаме старата песен на нов глас от десетилетия и после да се чудим защо обществото е олевяло (нашето още не, но вижте на Запад). Някой читател може да сметне, че явно се бъркам. Прогресивен = левичар. Грешка! В момента господстващата идеология e лявата (не от вчера). Следователно, вече тя е консервативната (станала е норма и гледа да се запази). Вероятно се чудите откъде да черпим опит за справяне в този момент. Пример за десен прогресивист е Теодор Рузвелт (Хитлер и Мусолини са трети път, не се броят). Толкова по тази тема.