• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

26 July 2021, 15:36:44

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13362 Posts

Шишман
5570 Posts

Panzerfaust
887 Posts

Лина
739 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 22657
  • Total Topics: 1351
  • Online Today: 181
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 24
Total: 25

Това също е България!

Started by Hatshepsut, 29 August 2018, 21:58:57

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

,,Дървото на Асеневци" в село Долни Драгойча


Възхищаваме се на старите сгради, обявяваме ги за паметници, имаме закони и институции, които трябва да ги опазват. Мнозинството от тези сгради са на 100-200 години. Повечето от книгите, които четем, също са най-много на толкова. А в това писание на ,,Дестинация Дряново" ще ви представя едно дърво в дряновското село Долни Драгойча, което е на над 600 години! Иначе казано – то се е появило доста преди да има компютри, телефони, телевизия, автомобили, футбол, САЩ, шопска салата, банки и т.н.

Сега ще ви разкажа подробно историята на дървото, защото имах огромното удоволствие да я науча от двама местни  – дядо Симеон и дядо Стефан.
Дори те имат противоречия относно точната възраст на вековния дъб. От поколения насам обаче най-често се говори, че дървото е от времето, когато Асеневци царуват в Търново (края на XII-началото на XIII век), само на 30 км. от Долни Драгойча. И до днес една местност на 500 метра от дъба се нарича Цар Асен. Според официалната информация от Регистъра на вековните дървета в България – този благун (Quercus frainetto) е започнал да расте тук през 1381 г. Регистриран е със заповед №583 от 26.09.1981 г., когато е бил висок 18 метра и с периметър 5,9 метра.
Изобщо не е учудващо, че този дъб-ветеран е заемал изключително важно място в живота на хората – и в делници, и в празници.



В основата му е имало каменна плоча с някакъв надпис и изобразен полумесец. Там хората са палели свещи, шепнели са своите молби и никой не се е притеснявал, че има полумесец – мястото е било свещено за всички. Всяка година местните са си устройвали голямо тържество за Гергьовден край вековния дъб. Изпичали по няколко агнета на близката поляна, а на един от огромните клони (показаха ни точно къде е бил, вече го няма) връзвали гергьовската люлка. Традициите гласят, че на тях трябва да сядат само моми, които са готови за женене, а момците да ги люлеят.

Дядовците с усмивки и блясък в очите си спомниха как се събирали при дъба, за там се уговаряли и тайните, романтични срещи между младите момчета и момичета. Понякога те продължавали до късничко, а от това се възползвала сестрата на дядо Симеон. С пиперливо чувство за хумор, тя се увивала в бял чаршаф, скривала се в гробищата (на десетина метра от дъба), откъдето минавала пътеката към къщите, и здраво сплашвала прибиращите се от вечеринки.

Трагична случка през 1942 г. обаче сложила край на веселите празненства около стария благун – едно дете паднало, ударило се в камък от гробищата и починало.
Надживял годините на Второто българско царство, на Османската империя, на Третото българско царство, в средата на XX век дъбът трябвало да се справи с нова власт – на комунистическата партия. Тя не му се отразила добре – през 1956 г. от ТКЗС (Трудово кооперативно земеделско стопанство) направили обор в близост и започнали да изхвърлят прясна тор до дървото, което го увредило доста сериозно. Възмущаващ е самият факт, че свещеното място, където преди хората палели свещи, молели се и празнували, сега било заринато с фекалии...
Миналата година (т.е. 2015-а) около ,,Дървото на Асеневци" беше едва проходимо. Сега дядо Симеон се е захванал да разчиства и да направи лека ограда около него. Без да знаят за това, група ученици от СУ ,,Максим Райкович" заяват като първи проект на наскоро основания Клуб на филантропите облагородяване и социализиране на скъпоценното дърво. С техните усилия и подкрепата на Община Дряново е прокарана пътека до дъба, пространството около него е разчистено, поставени са указателни табели и са изработени брошури с информация и маршрут.

Ето част от учениците и учителите, с които посетихме дъба:



Разстоянието от центъра на град Дряново до дъба е само 6 км.

https://destinationdryanovo.com/package/darvoto-na-asenevtsi-selo-dolni-dragoycha-dryanovo/

Hatshepsut

17 June 2021, 07:30:53 #31 Last Edit: 23 July 2021, 15:22:49 by Hatshepsut
93-годишен дари на Смолян паметник на Левски, който сам е изработил


93-годишният смолянчанин Георги Милушев днес откри заедно с кмета на общината Николай Мелемов бюст-паметник на Васил Левски. Монументът на Дякона се намира на Стария център, до градинката със сърничките срещу паметника на Христо Ботев. Площад ,,Свобода" бе изпълнен с множество родолюбиви смолянчани, дошли да станат част от събитието.

Георги Милушев благодари на всички, които са му помогнали да реализира идеята си – зет му Кирил Асенов, дъщеря му Венера, внуците Георги и Кирил. Той връчи паметен знак – портрет на Васил Левски на кмета Николай Мелемов, на областния управител Стефан Сабрутев, на близките си, съмишленици и хора, които са му помогнали за реализацията на идеята.

,,Най-напред да ви благодаря, че почетохте паметта и делото на най-великия човек на нашата епоха Васил Иванов Кунчев. С неговата саможертва озари пътя към нашето Освобождение от турско робство. Той е кумирът на България. Той е величина, която никой досега от нашите политици и ръководители не е постигнал", каза пред смолянчани Георги Милушев. Той връчи на кмета Николай Мелемов договор за дарение на бюст-паметника от свое име и от името на съпругата си Дора Милушева, зетя си Кирил Асенов и дъщеря си Венера Асенова.

,,За мен е огромна привилегия, че във вените на моите синове тече от кръвта на Георги Милушев. Той е един изключителен ентусиаст. Нашето семейство няма почти никаква заслуга. Всичко това е направено от него. Прекланям се пред възрастта му, усилието и всичко, което той направи, за да реализира този проект. Неговият ентусиазъм е пример за това, което трябва да бъде един човек през целия си живот. Пожелавам на всички млади хора, които са родени в Смолян, растат в Смолян и ще продължат да живеят в Смолян, да имат частица от неговия дух, защото това е пример, който е достоен за подражание. Наистина е написал нашето семейство като хора, които са го подкрепяли, но ние само морално сме го подкрепяли. Това е негово дело, негово усилие и негов подвиг, защото на тези години да направиш това нещо с ръцете си е изключително трудно", посочи бизнесменът Кирил Асенов.

Както проектът, така и изработката на бюст-паметникът са дело на 93-годишният Георги Милушев. Бил е подпомогнат от скулптор от Пазарджик – Спас Киричев.

,,Идеята за този паметник е може би отпреди 10 години. Няколко пъти го започвах и оставях. Имаше проблеми с мястото, но след две години борба, вече е факт. Разногласията ни бяха с архитектите, които държат правата на този парк, построен преди пет години. Предлагаха ми варианти, на които не се съгласих, защото Левски е иконата на България и трябва да има централно място в парка. В крайна сметка постигнахме компромис", каза 93-годишният автор на паметника. Той призна, че за първи път прави паметник. Той е техничар и всичко, каквото му е трябвало в живота, го е правил с двете си ръце. Две години е моделирал бюста. Помогнал му е известният пазарджишки скулптор Спас Киричев, който е и леар и е отлял бюстът на Левски. ,,Голяма помощ ми оказа скулпторът Рашко Митев, който оформи каменната част. Колоната, постаментите, капитела, са изработени от него по мой проект. Патриотите, като започнеш от Раковски, Левски, Ботев, са били моите кумири. Ако ми остане още малко живот, съм започнал да правя паметник на Раковски", допълни още майсторът-дарител Георги Милушев.

От името на областния управител Стефан Сабрутев, зам.-областният управител Младен Исаев приветства дарителя за патриотичната инициатива. ,,Чест прави на вас и вашите семейства, че успяхте да реализирате прекрасната идея – да изградите паметник на Васил Левски. Паметникът на най-изтъкнатия ни революционер, който е дал живота си за нашата свобода, вече огрява центъра на град Смолян и радва родопчани", добави Исаев.

,,Днес ние присъстваме на значимо събитие в нашия град. Искам да благодаря на всички, които допринесоха за поставянето на паметника на Левски и най-вече на г-н Милушев", каза в словото си кметът Николай Мелемов. Водещият Румен Бечев – актьор и директор на РДТ ,,Николай Хайтов" прочете благодарствени адреси от 101 Алпийски полк и от Сдружение Военен съюз – Пловдив, Регионално представителство на сдружение ,,Южна крепост" – Смолян.

https://otzvuk.bg/93-godishen-dari-na-smolyan-pametnik-na-levski-kojto-sam-e-izrabotil/

Hatshepsut

Древни породи овце и кози пасат край пиринското село Влахи


Прилепило се до сочещи небето възвишения, село Влахи намира уютен пристан в Пиринската планина. Заради мекия си климат и благоприятно разположение, то дава дом на пасищни животни от стари български породи, а природолюбители го величаят като място за познание, другаруване и отмора.


Повече от 20 години семейството на Елена Цингарска полага усилия за възраждането на изчезващи породи, сред които каракачанската овца и калоферската коза. За да се посветят на каузата си, всички те изоставят градския живот и се впускат в издирвателска мисия по села, паланки, поляни и кошари.


Елена Цингарска

,,Идеята ни беше да отглеждаме животните по максимално близък до традиционния начин – както са го правили каракачаните – казва тя. – Преди да бъдат насилствено спрени в годините на социализма, те са извършвали големи сезонни преходи със стадата си към Беломорието и българските планини. В днешно време това е възможно чрез височинно преминаване, което се извършва от ниските към високите планински части. Затова и устроихме зимната база за животните в село Влахи."

Породата на каракачанската овца отвежда чак до цивилизацията на траките, които украсявали с нейни изображения керамичните си съдове. А в недалечни дни, когато каракачаните били принудително заселени в градовете, част от животните били изклани, а други кръстосани с различни породи в национализираните от властта стопанства.


,,Събирахме животните буквално от единиците останали от породата – разказва Елена Цингарска. – Откривахме по една или две овчици в изолирани стада основно в Родопите и в Рила, а днес стадото ни наброява близо 500 каракачански овце. Калоферската коза не беше до такава степен изчезнала, защото в района се отглежда за създаването на кукерски костюми, но отново се намираха само по няколко животни в стопанство. Създаването на стадата се оказа изключително трудно начинание без никаква подкрепа. Водеше ни единствено ентусиазма и желанието да направим нещо добро за тези породи, за да бъдат върнати към живот."


Докато съпругът на Елена – художникът Сидер Седефчев, се заема с грижите около стадата, самата тя решава да развие заниманията си, свързани с изследването и опазването на едрите хищници по нашите земи. И за целта създава в кресненското село образователен център, посветен на тях.


,,Центърът е създаден с идеята да дава реалистична информация за едрите хищници на България и родствените им видове по света, както и за изключителната им роля в екосистемите – пояснява Елена Цингарска пред Радио България. – Дейностите ни са насочени основно към децата и подрастващите, тъй като в тях е надеждата, да разберат от каква изключителна важност е опазването на природата. Честно казано, чувстваме се обезверени, че с по-възрастните би могло нещо да се промени. И тъй като надеждата ни е в младото поколение, тук се организират летни лагери, посрещат се групи от училища или от кръжоци."


Приключения, игри на ,,нещотърсачи", разкази край лагерния огън – всичко това бледнее, щом хлапетата застанат край огражденията на вълците Байто и Въчка.


Оказва се, че спасените от зоопарк животни съвсем не са онези кръвожадни зверове в приказките, а живи същества със свое място в природата. До неотдавна мечките Медо и Буя също имали свой дом край образователния център, ала заминали за италианските Алпи, след постоянните неуредици с водата в селото.

Елена Цингарска казва, че е нужно всеки човек да носи в себе си любовта към природата, защото самият той ѝ принадлежи и без нея не би могъл да оцелее. Затова и вместо да участва в лудницата на града, предпочита да води живот, изпълнен със смисъл – сред природата.

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101501507/drevni-porodi-ovce-i-kozi-pasat-krai-pirinskoto-selo-vlahi