• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

18 June 2021, 05:10:58

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13075 Posts

Шишман
5263 Posts

Panzerfaust
849 Posts

Лина
726 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21937
  • Total Topics: 1346
  • Online Today: 80
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 34
Total: 34

Пътеписи от България

Started by Hatshepsut, 12 August 2018, 20:28:36

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Изгубихме се в Родопите за седмица


Hatshepsut

400 г. Арбанаси пази Колелото на живота


Църквата ,,Рождество Христово" е един от най-старите храмове в село Арбанаси и е обявена за паметник на културата с национално значение. Намира се в югозападната част на архитектурно курортното селище в близост до друг стар храм ,,Св. Архангели Михаил и Гавраил", до манастира ,,Св. Николай Чудотворец" и до бившата резиденция на Тодор Живков. Построена е със средства на богатите арбанашки търговци, чийто имена са изписани на гръцки език за поколенията във всяко едно от отделенията. Сред тях се четат имената на Евгения, Кир, Тодор, Стати, Георги. За майсторите стенописали храма се знае, че са от Атон, но за съжаление те никъде не са оставили своите имена. Знае се само, че църквата е била зографисвана на етапи и това е продължило почти един век – от 1597 до 1681 г.

Сградата представлява масивна каменна постройка с размери 28,80 х 10,40 м. в чиято източна част се издига апсидата. Състои се от: наос – (мъжко отделение) и притвор (женско отделение), галерия, заобикаляща ги изцяло от север и от запад, а на изток завършваща с параклис носещ името на Свети Йоан Кръстител. Църквата е една от малкото изписани по българските земи по време на османското владичество и именно стенописите са тези, които я правят уникална и неповторима. За разлика от повечето български църкви, в които се представят основно и изключително събитията, свързани с Христос, тук има сюжети и сцени от цялата Библия.

Най-ранни са стенопосите от наоса,

които са завършени през 1597 г.

От този период са няколко композиции, сред които ,,Страшният съд" и ,,Рождество Христово". Всъщност стенописите в наоса са по-опростени и достъпни за човешкото възприятие. В апсидната ниша са представени Св. Богородица, даването на светото причастие, или т.нар. евхаристия и светците, създали литургията, чието изобразяване е известно още като мелисмос. В първия регистър, разположен по северната и южната стени на наоса са представени светците воини: Св. Димитър, Св. Георги и Св. Нестор, а също и светците лечители и безсребреници: Св. Панталеймон, Св. Козма, Св. Дамян и Св. Трифон. Над тях има фриз от медальони, в които са представени десетки християнски светци и светици. Следващите регистри са заети от сцени, илюстриращи Празниците, Страданията и Чудесата Христови. Върху западната стена е изписана сцената ,,Преображение Господне", а под нея се намира композицията ,,Успение Богородично", от двете страни на която са изписани темите ,,Рождество Богородично" и ,,въведение на Мария в храма". Върху свода на наоса се извисяват изображенията на Христос – Емануил, Христос Пантократор и Св. Троица.

Живописта в женското отделение – притвора е завършена през 1638 г. По стените и свода са представени различни цикли и теми като: ,,Акатист Богородичен", ,,Древо Йесеево", отново ,,Страшния съд" и други. Доста интересни са стенописите от ,,Древо Йесеево", които същесвуват в много малко наши църкви и предствят библейския разказ за произхода и предците на Божия син, Исус Христос. Отделно в друга тематична група стенописи пък е разказът за самия Исус от момента на раждането до разпъването му на кръст и Възкресението. По южната и западната стени са пресъздадени композициите ,,Покров Богородичен", ,,О тебе радуется" и ,,Сватбата в Кана Галилейска".

В галерията на църквата пък са представени два основни тематични сюжета: ,,Суетният живот в лъжливия свят" и ,,Колелото на живота", придружено от зодиак.

Двете темиса доста сериозно отклонение от

строгите канони на църковното стенописване

тъй като са светски. Те представят идеята за вселената, за планетите, от които тя е съставена и за мястото на човека в нея. В стенописите може да се види и миниалог или календар, който показва в картини и образи всеки един от църковните християнски празници. Църковният календар започва от месец септември и завършва с август и със сцената на отрязването на главата на Свети Йоан Кръстител. Някога, когато църквата е била дестващ храм, в галерията е имало маси и пейки, на които хората са идвали да почетат с храна и вино паметта на починалите си близки и роднини. Обичай, който не е характерен за българските църкви и за българската църковна и религиозна традиция.

Доста любопитно е, че върху стените на църквата ,,Рождество Христово" присъстват и 12 изображения на персонажи, които не са свързани с християнството: математикът Питагор, философите Аристотел и Платон, поетът Омир, историкът Плутарх, лечителят Гален, законодателят Солон и дори пророчицата Сибила. Според експертите по църковна стенопис тяхното създване е породено от хуманистичните тенденции на епохата, в която се е намирала по онова време свободна Европа и които са достигнали и до поробените български земи чрез иконописите. И още едно от нещата, които правят църквата ,,Рождество Христово" уникална, това е откритият преди няколко години от специалиста Пламен Събев стенопис ,,Разкаянието и обесването на Юда Искариотски". Този стенопис почти не може да се открие в останалите български храмове, освен в още два храма в Арбанаси: църквата ,,Св. Атанасий" и манастирът ,,Успение Богородично".

Нещо, което учудва повечето от посетителите на църквата ,,Рождество Христово" е

изобразената над входната врата

,,еврейска" звезда с шест лъча.

Всъщност оказва се, че това е Витлеемската звезда, която след това се превръща в еврейски символ. И в това няма нищо учудващо, та нали Божият син, Исус Христос, в крайна сметка е евреин. И другото, което кара туристите да ококорват очи са ,,нацистките пречупени кръстове", които се появяват върху дрехите на някои от светците от стенописите. Всъщност т.нар. ,,нацистки" кръстове са хилядолетия по-стари и от нацизма и от Хитлер и изобщо не са открити от тях. Пречупеният кръст, или свастиката е познат още от вековете преди Христа на народите в Азия, където е бил соларен знак и е изобразявал слънцето и неговите лъчи. Та нали и днес много от децата рисуват почти по същия начин това небесно светило. Само дето не изкривяват лъчите му встрани. А ако човек се вгледа по-внимателно в пречупените кръстове върху дрехите на светците, ще види, че техните лъчи са пречупени в посока, обратна на тази на нацистките кръстове.

Според историците през първите години след създаването си църквата ,,Рождество Христово" в Арбанаси е обикновена енорийска църква. След това обаче

се превръща в част от един

цял комплекс и резиденция

от която се е осъществявало управлението на най-голямата митрополия на Балканския полуостров – Търновската в периода, когато тя е била под църковната юрисдикция на гръцката Цариградска патриаршия. А заради уникалните стенописи и сложната, изключително богата и всеобхващаща иконографска програма, специалистите наричат ,,Рождество Христово" още ,,църква енциклопедия".

https://www.monitor.bg/

Hatshepsut

Тектонски гребен Калето край Реселец: геоложко чудо от мезозойската ера


Тектонски гребен Калето

Мястото е определяно от учените като рядко срещан геоложки феномен. Там ще добиете представа как са изградени огромните варовикови скали, характерни за целия район. В допълнение, може да разгледате античен римски път и останки от късноантична и средновековна крепост.

В района е обособена екопътека, чийто маршрут освен интересен, е и сравнително лек. Ние бяхме там през втората половина на февруари и го обходихме за три часа, без да бързаме. За това време се завирахме и изкачвахме къде ли не, за да попием максимално от магията на мястото.

Тектонски гребен ,,Калето" е природна забележителност, защитена през 1961 г.

В следващите редове ще ви разкажа как се е образувал скалния феномен, как да стигнете до него и какво да очаквате от маршрута.

Какво представлява природен феномен Тектонски гребен

Скалният феномен представлява огромно срутище от варовикови блокове отцепени по пукнатини и запълващи дълъг карстов каньон с площ над 57 хектара, дължина около 750 метра и височина 30 – 40 метра (това са размерите, посочени на информационното табло в обекта, според сайта на Геоложките феномени дължината на ждрелото е около 600 метра). Бил образуван през Мастрихткия век на Кредата (преди 68 – 72 милиона години). Чували ли сте за току-що споменатия век? Аз не бях, затова се поразтърсих за информация.

Последните три геоложки ери са палеозой, мезозой и неозой, като ние живеем в неозоя. Мезозоят от своя страна е наричан ерата на влечугите и се състои от три периода – триас, юда и креда. Мастрихткият век е последният етап от периода креда.


В Тектонски гребен Калето край Реселец

Да се върна на така нареченото Пропадало. Първоначално, то е описано като млада блокова структура – тектонски грабен (и от там днешното му популярно име). В геологията под грабен се разбира дълбока релефна долина, образувана от потънала земна кора, между два тектонични разлома. В хода на научните изследвания по стените на структурата не се установят следи от движения, а съставът на блоковете се оказва напълно идентичен със скалите от стените на каньона. По тази причина първоначалната теза за тектоничния произход на феномена бива отхвърлена и се приема ново обяснение за неговото образуване.

Според това ново обяснение, вследствие на слаби движения на земната кора с течение на времето са се получили вертикални пукнатини във варовиковите скали. Процесът продължил с цялостно разтваряне на варовиците между отделни вертикални пукнатини, оформяйки грабеноподобна структура – малко карстово ждрело с високи отвесни стени. След това е започнало отцепване на огромни блокове от стените на ждрелото, които падат в него под различен ъгъл и постепенно оформят днешната удивителна гледка от гигантски каменни паралелепипеди, някои от които са с височината на стените му. Процесът продължава и в наши дни, поради което широчината на каньона достига на места до 100 метра.


Високите стени на долината – Тектонски гребен Калето

По-подробно и по-научно обяснение може да погледнете в сайта на Геоложките феномени в България, финансиран от фонд Научни изследвания.

Къде се намира и как се стига

Началната точка на пътеката се намира на около километър западно от село Реселец. Самото село е разположено на 6.5 километра югозападно от град Червен бряг.

За да стигнете до началото на пътеката, влизате в Реселец откъм Червен бряг и продължавате направо почти през цялото село, докато стигнете моста над реката – река Ръчене. Минавате по моста и продължавате след него по улицата вляво, която е успоредна на реката. По нея излизате от селото и после продължавате още около километър до началото на маршрута.

За ориентир, там има чешма, беседка и обширно място за паркинг. След беседката се виждат информационните табла за екопътеката.

Според информацията, екопътеката се състои от три части, наречени съответно: Тектонски гребен Калето, над Каньона и Скалните кукли. Първите две образуват кръгов маршрут, а третата част е отделен лъч. Следват подробностите.

Особености на маршрута

Начална точка: 43.237349, 24.012932.

Най-общо кръговата част от пътеката представлява силно сплескана елипса, като двете ѝ дълги дъги са условно казано успоредни на река Ръчене. Голямата ос на елипсата е идеално ориентирана североизток – югозапад. На отиване се движим в посока североизток, а на връщане в противоположната – югозапад. Това е главната пътека като по нея има множество малки разклонения. Туристическа маркировка няма, но табелките ,,пазете чисто" са разположени начесто по основната пътека и мога да служат като вид маркировка.

От паркинга, минаваме по моста и след това тръгваме по дървените стълби вдясно. Асфалтовият път направо, който води към изоставената хижа Момина сълза, може да ни се струва по-примамлив, но той е за на връщане.

Стълбите преминават в тясна пътека, която не след дълго се разклонява – направо и наляво. Ние завиваме наляво към Тектонския гребен. Това е важно да го знаете за ориентация, защото табелки няма.

Продължаваме по пътеката и след броени минути влизаме в каменния свят на Тектонския гребен. Той си е направо смайващ. Както вече споменах, такова чудо не бях виждала – разнообразни по форма масивни скали и пътека между две огромни отвесни плочи – Пропадалото.


По маршрута в Пропадалото край Реселец

Вървим си по пътеката, говорим си и се оглеждаме. Не след дълго, вляво се отделяме по странична пътека към близкия процеп. Това е пещера Темната дупка. Влизаме вътре, въпреки надвисналите отгоре канари, и стигаме до разширение, което просветлява в горната си част. На това място от едната ни страна се вижда пропаст, а от другата – стръмно, затова се връщаме обратно към изхода и после на основната пътека. Малко след това се качваме на първото панорамно място по маршрута – една от многото пропаднали масивни скали.


Темната дупка

След нея продължаваме по протежение на каньона. Минаваме близо до единия отвесен масив, а там виждаме разцепена скала – Отсечената скала.


Отсечената скала

В основата забелязвам малка интересна скала, която прилича на паметна плоча. Продължаваме по протежение на масива към отсрещния съвсем тесен процеп и минаваме през него, което се оказва предизвикателство заради стръмния терен в самия процеп.


Процепът със стръмнината

Веднага след него вляво се качваме на близката канара, която е второто панорамно място. Гледките оттам са страхотни.


Панорама в Пропадалото

Слизаме от панорамната скала и по леко хлъзгава заради влажните камъни пътека навлизаме в гора и постепенно правим завой наляво, включваме се в черен път, а малко след това го напускаме до информационно табло, при което пак завиваме наляво. Там хващаме обратната дълга дъга на елипсата и се движим като цяло успоредно на реката.

От началото на разходката ни до този завой сме вървели и разглеждали около час и половина.

Маркировката под формата на табелки ,,Пазете чистота" продължава да ни съпътства. В един момент, на другия бряг на реката отвъд храстите мяркаме воденицата-караджейка, за която сме прочели в току-що подминатата информационна табелка. Малко след това се отбиваме по тясна пътека вляво и стигаме до поредното любопитно място – тясна висока кухина между няколко скали.

Около 30 минути след гореспоменатия завой стигаме до масивна опустошена постройка – бившата хижа Момина сълза. На вас може да ви отнеме и доста по-малко време, особено ако пропуснете гореспоменатата кухина.

Личи си, че хижата някога е била подобна на почивна станция. Сега е като разложен скелет – жалка, но все пак даваща представа какво е било. Срещу хижата нагоре започват дървени стълби към крепост Калето. Стълбите са 235 и се изкачват за по-малко от 10 минути. Преди самото кале се пресича добре запазен римски път. Над него се виждат ясно останките от крепостта.


Римски път

Стълбите свършват на малка билна поляна с парапет, пейки и беседка. Оттам чудесно може да се наблюдава отсрещната отвесна стена на каньона и нейните съставни блокове – истински вертикален разрез.


Гледка от платото

Виждаме силует на добре очертана гъдулка (забележителност Гъдулката) и изчертан от скални пукнатини кръст.


Гъдулката

Тръгваме надясно, за да видим отсрещната плоча от друг ъгъл. Вървим за кратко по затрупани с пръст крепостни руини. Стигаме до ново място с невероятни гледки. Връщаме се към пейките и тръгваме в противоположна посока. Внимаваме с пропастите и кабелите. В тази част затрупаните крепостни останки са повече, но пък си личат и повече иманярски набези. Има ли спасение от тях?


Крепост Калето – останките са масивни

При иманярските изкопи попадаме на парченца стара керамика. В този участък виждаме и сравнително добре запазена крепостна кула, както и нова доза панорами към тектонския феномен.


Крепост Калето

Връщаме се към хижата, минаваме в предната ѝ част. Оттам започва асфалтов път, в началото споменах за него, по който се връщаме към паркинга.

Това беше кръгът на екопътека Тектонски гребен, който ние изминахме за около 3 часа. Не сме бързали. Успяхме да се потопим изцяло в любопитния и чудат каменен свят.


Скалните кукли

Пътеката има още едно разклонение – по черния път от паркинга, в посока обратна на тази, по която сме дошли от Реселец. Той води до други интересни скални форми, познати като Скалните кукли. Пътят е стабилен и може да се измине с лека кола. Краят на маршрута се пада при язовир Реселец. Преди това на широката поляна се извисяват самите Скалните кукли.


Язовир Реселец

На връщане към Реселец се отбиваме да разгледаме отблизо воденицата-караджейка, която мярнахме от пътеката. За съжаление, воденицата е затворена, но все пак придобиваме представа за нея.


Воденицата

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Хотнишкият водопад и близката екопътека


Хотнишки водопад

С какво е интересен водопадът

Хотнишкият водопад със своите 30 метра височина е най-високият водопад около Велико Търново и не отстъпва нито на Еменския, нито на Капиновския водопад по чар. Водите му падат сред високи скали, образуващи малък каньон на реката, която го захранва – река Бохот. Водопадът ,,работи" през цялата година – да, много по-пълноводен е през пролетта след снеготопенето, но от друга страна той не пресъхва през летните месеци.

Красотата на пейзажа прекрасно се допълва от синьозелените води на езерото, жадно поглъщащо водите на водопада.

Хотнишкият водопад е известен още под името Кая бунар (от турски – извор в скалата). Река Бохот, която го захранва, е дълга 32 километра и извира край великотърновското село Ново село, минава през село Балван и след това покрай село Хотница, за да продължи към Дунавската равнина и накрая да се влее в река Росица, недалеч от останките на античния римски град Никополис ад Иструм.

Екопътека ,,Хотнишки водопад"

В ляво от водопада, залепнала за високите скали, започва Хотнишката екопътека. Тя не е от големите – дължината й е само около километър и половина и се изминава за има-няма половин час, но е много интересна. Пътеката се движи нагоре по реката и стига до горната част на каньона, обхождайки цялата каскада Хотнишки водопади по река Бохот.

Пътеката започва с каменни стъпала нагоре, които стигат до малка площадка точно над големия водопад. След това пътеката продължава още нагоре като се редуват каменни и дървени стъпала и мостчета.


Хотнишка екопътека

След първата дървена стълба от екопътеката се открива красива панорамна гледка към близките поля. След това се минава през едно много тясно място между скалите с подсигурена с решетка гледка към реката.


Тясното място


Гледката през решетката

Малко по-натам по пътеката следват няколко интересни дървени стълби. По-нагоре по реката има още интересни водоскоци и малки водопади.


Хотнишка екопътека: още водопади

Пътеката излиза отгоре на каньона. Докато се движи човек по нея, може да се любува на реката, нейните водоскоци и високите скали наоколо, образуващи каньона.


Високите скали на каньона

Хубаво е, че пътеката е подсигурена с дървен парапет, който служи за помощ и при изкачването на стъпълцата, и после на обратно при слизането. Най-отгоре се излиза на широка ливада с чешма за напояване на животни. Там наблизо минава и шосето към близките населени места. По него можете да се върнете до паркинга пред водопада, но най-добре човек да се върне обратно по пътеката – така ще види всичко най-интересно още веднъж.

Как се стига до Хотнишкия водопад

Водопадът е много лесно достъпен – до него се стига с кола. Той се намира на около 230 километра североизточно от София и на около 20 километра северно от Велико Търново – малко след село Хотница, Великотърновско. Ориентир: за село Хотница трябва да минете през село Самоводене. Озовете ли се в Хотница, минавате през мегдана и малко след него завивате по шосето надясно. Преди време беше малко неясно, но сега си има упътващи табелки.

Шосето стига почти до реката. Спирате на широкото, пресичате реката по дървеното мостче и сте пред водопада.
Насладете му се!


Пред водопада

Посещението до Хотнишкия водопад може да се комбинира с посещение до античния град Никополис ад Иструм край село Никюп, а също и с посещение до Еменския и Зараповския водопади.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

20 April 2021, 08:25:35 #49 Last Edit: 20 April 2021, 18:26:06 by Hatshepsut
Копривщица: усещане за борбен плам и възрожденски дух


Копривщица: къщата на Ненчо Палавеев – благодетел на Копривщица

Поводът за тази статия е последната ми разходка по копривщенските калдъръми сред красивите цветни къщи в тази очарователна средногорска котловина. Бях в група с още няколко български блогъра – запалени туристи. По време на посещението имах разговор с няколко местни копривщенци. Това, което ми направи силно впечатление е колко много местните тачат историята си и как си предават различни случки от нея ,,от уста на уста".

Копривщица се намира на около 108 км източно от София, които се изминават за около час и 40 минути по живописния подбалкански път.

Най-интересните забележителности в Копривщица съвсем естествено са свързани с историята на градчето. Аз няма да ви я разказвам, но все пак, преди да ви ги опиша, ще спомена няколко любопитни факта за Копривщица.

9 любопитни факта за Копривщица

В Копривщица на 20 април 1876 г. пуква първата пушка в Априлското въстание

Как става това? На 14 април 1876 г. в местността Оборище се провежда общо събрание на комитетите от Четвърти революционен окръг с център Пловдив (по-късно преместен в Панагюрище), който е включвал Тракийската низина, Средногорието и част от Родопите и чийто главен апостол е бил Панайот Волов. На събранието се взема решение подготвяното въстание да бъде обявено на 1 май. За голямо нещастие обаче става предателство и многобройни турски части се впускат към Панагюрище и Копривщица, за да заловят водачите на въстанието. Каблешков събира въстаниците и с голяма част от тях се насочва към конака. До моста при конака един от бунтовниците – Георги Тиханек вижда турско заптие и го убива с пушката си. След това въстаниците щурмуват конака. Така пуква първата пушка в Априлското въстание.

В Копривщица е написано прочутото Кърваво писмо

След първата пушка и щурма на конака Тодор Каблешков пише и изпраща писмо до околните села и Панагюрище, за да извести за събитията в Копривщица и да призове и другите места да се вдигнат на бунт. Писмото е подпечатано с кръст от кръвта на убитото заптие.

Богатите копривщенци откупват Копривщица и я спасяват от кървава съдба и пепел

Както знаем, Априлското въстание е жестоко смазано и потопено в кръв, а разбунтувалите се селища са изпепелени. Копривщица обаче е спасена, благодарение на огромен откуп, даден от местни първенци.

В Копривщица е създадено едно от първите класни училища

В Копривщица през 1846 Найден Геров създава второто класно училище в България. Първото е открито през 1843 г. в град Елена от Иван Момчилов.


Копривщица: класното училище

Много известни български възрожденци и революционери са родом от Копривщица

Копривщица е родно място на:

революционера Георги Бенковски (Гаврил Груев Хлътев);
Найден Геров – български писател и общественик, създател на класното училище в Копривщица;
Йоаким Груев – просветител, учител, книгоиздател и общественик;
поета Димчо Дебелянов;
видния апостол в Априлското въстание Тодор Каблешков;
Любен Каравелов – поет, писател и борец за свобода;
Петко Каравелов – политик, брат на Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова, жената на Яворов;
Ненчо Палавеев – едър за времето си предприемач, известен като ,,Благодетелят на Копривщица", тъй като освен че приживе е подпомагал градчето, след смъртта си завещава всичко на него
и много други български родолюбци.

Първият превод от френски на български на романа ,,Граф Монте Кристо" е направен от Тодор Каблешков

Ръкописът може да се види в къщата-музей Тодор Каблешков.

Плъсти – килимите, типични за Копривщица

Това са нашарени пъстри постелки, изработени от вълна чрез валяне и притискане. За да се получат така пъстроцветни се е използвала вълна, оцветена само с естествени багрила. Използвали са се за застилане на подове или като дебела постелка за спане.

В Копривщица се провежда един от най-големите и автентични събори на народното творчество

Съборът в Копривщица се провежда от 1965 г. насам веднъж на всеки пет години в местността Войводенец над градчето. В събора вземат участие певци, свирачи, танцьори, разказвачи на народни предания, инструментални, певчески, танцови групи и групи за народни обичаи, които изпълняват автентичен български фолклор. Следващият събор ще се проведе през август 2020 година. (статията е от 2019г.)


Местност Войводенец: поглед към Копривщица

От Копривщица започват няколко маршрута за изкачване на средногорския първенец връх Богдан
Да си призная, още не сме изкачвали връх Богдан и не мога да дам информация за маршрут от първо лице, но ми е в плановете.


Забележителности в Копривщица

В този раздел ще ви разкажа за голяма част от най-интересните места в Копривщица. Градчето не е голямо и можете да ги обиколите за 2-3 часа. В допълнение, ще ви покажа и някои други неща, които може да пробвате там. Може да се обърнете към Дирекция на музеите в Копривщица, за да ви упътят на място. Техният офис се намира в дъното на централния градски площад. От там може да си закупите комбиниран билет за всички обекти.

Централен площад и костница

Централният градски площад в Копривщица носи името ,,20-ти април".


Централният площад 20-ти април в Копривщица

На него се намира монумент-костница, построен през 1926-28 г. и посветен на загиналите в Априлското въстание.


Монументът-костница в чест на загиналите в Априлското въстание, нощен изглед

Ослекова къща

Ослековата къща е архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от епохата на Възраждането. Тя сега е частен обект и билетът за посещение се заплаща на място. Намира се нагоре по уличката малко след Дирекцията на музеите.


Ослекова къща

За да не се повтарям още тук ще изтъкна, че всички споменати по-долу къщи са впечатляващи паметници на българската възрожденска архитектура.

Къщата на Димчо Дебелянов

Копривщица е родно място на един от любимите ми български поети Димчо Дебелянов. Днес родната му къща е превърната в музей, където човек може да се докосне до ехото от краткия му живот и невероятно завладяваща поезия. Още с влизането в подредения двор те посреща ,,старата на прага" – скулптурата на неговата майка.


Родната къща на Димчо Дебелянов в Копривщица

Както по-горе споменах, последната ми към момента разходка в Копривщица беше в средата на май и в допълнение на цветните копривщенски къщи имаше много зеленина и цъфнали овошки. Така беше и в къщата на Димчо Дебелянов. Този спретнат двор и цъфналите дръвчета някак нашепваха незабравимите стихове:

,,Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни?"

Вътре в къщата са изложени ръкописи и други негови вещи. В една от стаите може да се види фотография на Мара Василева, любима на поета, която умира от туберколоза и на която Димчо посвещава така въздействащото:

,,Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила."

До нея има снимка на друга негова любима – Елена Петрунова, отново с трагична съдба – тя била убита от баща си, заради връзката си с Димчо. На нея поетът посвещава:

,,Ела и дай ми свойта радост ясна,
лъчи обилни в мрачна нощ пръсни..."

Димчо Дебелянов загива 29 годишен в сражение по време на Първата световна война.

Църквата ,,Успение на Пресвета Богородица"

Близо до къщата на Дебелянов се намира църквата ,,Успение Богородично", позната още като Старата църква. Построена е през 1817 г. Нейните камбани известяват избухването на Априлското въстание. Красива е и вътре, и вън. В двора на църквата е гробът на Димчо Дебелянов.


Копривщица: църква ,,Успение на Пресвета Богородица"

Къщата на Тодор Каблешков

Каблешковата къща е съвсем близо до църквата ,,Успение Богородично".


Копривщица: къща-музей Тодор Каблешков

Тъй като наскоро бях в Сопот, се сещам да вмъкна тук, че Тодор Каблешков заклева членовете на Сопотския революционен комитет в Сопотския манастир Св. Спас.

Църквата Свети Николай

Позната е още като Новата църква. Построена е през 1842 г. Тя е доста голяма трикорабна базилика.


Копривщица: църква ,,Свети Николай"

Мостът на първата пушка


Мостът на първата пушка

Лютова къща

Лютовата къща е строена през 1854 г. за богат копривщенски бегликчия, който по-късно я продава на Петко Лютов – копривщенски търговец, откъдето и името на къщата. Тя днес е етнографски музей. Освен интересен интериор, в приземния етаж на къщата могат да се видят типични копривщенски дантели – кенета, и плъсти – копривщенските вълнени постелки.


Копривщица: Лютовата къща

Следващите обекти са от другата страна на река Тополница.

Къщата на Любен Каравелов

Това е всъщност родна къща на братята Любен и Петко Каравелови. Посещавала съм я отдавна. От богатата програма по време на последното ми ходене до Копривщица, за съжаление, не остана време и затова нямам красива снимка от тази къща. Но пък, имам повод да се върна отново 🙂

Къщата на Георги Бенковски


Копривщица: къщата на Георги Бенковски

Монументът Хвърковатата чета на Бенковски


Копривщица: монументът в чест на Бенковски и неговата хвърковата чета

Крайречен парк Тополница

По протежение на река Тополница (централната) в Копривщица е изграден приятен парк за разходка с алея и съоръжения за отдих. Река Тополница е ляв приток на река Марица и 14-та по дължина (около 155 км) в България.
Над къщата на Бенковски е впечатляващият монумент, издигнат в негова чест.


Крайречен парк Тополница в Копривщица

Реката захранва три язовира, като може би най-живописният от тях е язовир Душанци край едноименното село. Река Тополница протича и край село Чавдар, за което съм писала.

Посещението на гореописаните места може да допълните с:

демонстрация на плъстене на типичните копривщенски застелки. Това става в къщата с тепавицата до моста на първата пушка;
да се разходите с каручки по старите копривщенски калдъръми.


Повече информация може да получите на място в офиса на Дирекция на музеите на площада в Копривщица.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

До Гложенския манастир ,,Свети Георги победоносец"


Гложенски манастир

Гложенският манастир по вид е един от най-чудатите и отличаващи се български манастири. Кацнал на висок хълм на фона и в подножието на величествен скален венец, манастирът при хубаво време се вижда отдалеч. А качи ли се човек до светата обител, панорамните гледки отвисоко са невероятни – пак при хубаво време. Манастирът прилича на крепост и също като старинните крепости, има много богата история.

Тази статия е посветена на Гложенския манастир. За тези от вас, които не са били там, това е една виртуална разходка до манастира. А останалите знаят, че няма как да отиде човек там и да не се възхити от красотата и историята на мястото и от допира с духовното.


Гложенски манастир

Сигурно забелязахте, че няколко пъти вече споменах  хубавото време като необходимо условие за красивите гледки от високо. Има защо. Първото ни посещение до манастира преди време беше буквално обвито в мъгла. Но дори тогава, в мъглата, мястото не беше изгубило красотата си. Дори напротив – освен красиво, изглеждаше и доста тайнствено. Все пак, гледките от високо останаха тогава за нас пълна мъгла. Затова искахме да отидем там и при ясно време. Е, направихме го тази пролет.

Как да стигнем до Гложенския манастир

Гложенският манастир се намира в полите на Стара планина, на около 100 километра от София, които се изминават за около час и 20 минути. Ако тръгвате от София към манастира, поемате по АМ Хемус, отбивате се към Ябланица и после в Ябланица хващате шосето за Тетевен. На село Малък извор се отклонявате за манастира. Има си табелки, но не са много добре отличаващи се. След като излезе от с. Малък извор, шосето за Гложенския манастир криволичи из гората и става доста тясно. На места е трудно разминаването, така че – внимавайте.

За хората, които не са от София, ще посоча и други опорни точки. Манастирът се намира на около 28 км от град Тетевен и на 16,6 км от село Гложене.

До манастира се стига с кола.

Също така, от село Гложене до манастира има и пряка горска пътека. Според няколко сайта в интернет, тази пътека се изминава за около час. Все пак, аз не съм минавала по тази пътека, затова не мога да кажа дали това време е коректно или не. Ако някой от вас, читателите на блога, има информация от ,,първа ръка" за тази пътека, нека да сподели в коментар! Благодаря предварително! Със сигурност, тази информация би била полезна за много хора.


Към вътрешната част на манастира

В исторически план

Гложенският манастир е от старинните български манастири и има многовековна история. Смята се, че е създаден през 13-и век от киевския княз Георги Глож, който се преселва по тия места с разрешение на нашия велик цар Иван Асен || и който е участвал в знаменитата победа на нашия цар в битката при Клокотница. Смята се също, че князът е дал и името на съседното село Гложене.


Гложенски манастир: вътрешната част

От надпис в музейната част на манастира става ясно, че този княз Глож създава първоначално манастира в село Гложене. После се случило така, че иконата на патрона на манастира – свети Георги – изчезнала и по-късно била намерена на близкия до селото хълм. Това било възприето като важен знак за преместването на манастира на чудния хълм, където той се намира и до днес.


Гложенски манастир: църквата

Знае се, че през XV-XVI манастирът е бил обновен. През 17-ти век, в манастира започва да функционира килийно училище. В средата на 19-ти век Гложенският манастир дава убежище на редица наши революционери, сред които бил и Апостолът Левски.

След Освобождението, в продължение на една година (1893-1894) в манастира е бил заточен именития наш възрожденски писател, политик и общественик Васил Друмев, познат също като митрополит Климент Търновски. Заточението му е породено от негова реч в защита на Православието по време, когато държавен глава е цар Фврдинанд – католик.

И до ден днешен е запазена стаята, в която е живял Васил Друмев по време на неговото заточение в Гложенския манастир. Тази стая в момента е превърната в музей.

Ще отворя една скоба, за да кажа, че Васил Друмев е бил преди това за кратко заточеник и в един друг български манастир – Буховският.


Гложенски манастир: на излизане

Недалеч от манастира има чешма с кът за отдих, пътеката до която започва пред портата на манастира.


Гложенски манастир: началото на пътеката пред портата

Пътеката лъкатуши в горичката под манастира и предлага свежест и хлад дори при топло време.


Кът за отдих

Според указателните табелки пред портата на манастира, по същата тази пътека се стига и до пещера. Ние, за съжаление, нямахме време да я посетим.

Пред манастира има и много интересно дърво, чиито корени са се сраснали с голяма скала.


Интересното дърво пред Гложенския манастир

Друг интересен обект в близост до Гложенския манастир е Гложенският водопад. Да знаете, че този водопад е малко капризен и не е от пълноводните – работи непостоянно през годината по свое усмотрение. При първото ни посещение в района преди 3 години там нямаше и капка вода.

Пътувайки към водопада, който е в покрайнините на село Гложене, човек може да погледне към описвания в статията Гложенски манастир. Долу от шосето той изглежда малък, но който го е посетил веднъж, не може да го сбърка!

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Културен туризъм в района на Странджа и Сакар


Hatshepsut

16 May 2021, 21:57:34 #52 Last Edit: 13 June 2021, 21:59:00 by Hatshepsut
Яйлата, Дупката, Ашалъка, Тюленово: исторически находки, екстремна разходка и морски пейзажи


Яйлата

Обичам морето ... всъщност, не – обожавам морето. Нашето море. Въпреки многото излят бетон там, все още има останали късчета рай. Знам си ги и ги наобикалям, когато мога. Само че ...
Съвсем наскоро открих не едно, а още няколко от тях. Къде ли? Край Каварна.

Ако не ги бях споменала още в заглавието на тази статия, сигурно щяхте да се запитате кои са тези места. Е, знаете ги вече – резерватът Яйлата, скалната дупка,  местността Ашалъка и село Тюленово с техните живописни и неповторими морски брегове. Няколко места, които не се ,,връзват" с традиционния морски туризъм, но които със сигурност ще ви очароват и ще запомните, ако ги посетите.

Посетихме Яйлата, както и Калиакра малко преди това, в средата на май. Времето беше просто вълшебно – достатъчно топло, за да не зъзнем, и достатъчно хладно, за да не се потим. По това време нямаше още много туристи (да не кажа никакви), така че необезпокоявани се възхитихме и насладихме на воля на морските гледки. Бяхме страхотна компания пътешественици и изследователи, хора, обединени от обща цел – да представяме и популяризираме най-красивите места в България, които не са никак малко. А Яйлата и Тюленово са без съмнение точно такива места.

Следват подробностите от разходката.

Яйлата

Яйлата е археологически резерват, разположен на високия скалист северно черноморски бряг край село Камен бряг. Освен необятните морски пейзажи, видими отдалече с просто око, има още много находки, които непременно трябва да се посетят. За протокола, Яйла означава високо пасище.

За да стигнете до резерват Яйлата, на влизане в Камен бряг поемате по първата отбивка вдясно. От тази отбивка до резервата разстоянието е 1,5 километра. Така стигате до широк паркинг и информационен център. Оставяте колата и се ,,гмурвате" в резервата.

Първите забележителности, на които се натъкнахме по пътеката из резервата, бяха множеството некрополи. Те не бяха никак малко и това успя ни да създаде усещане за нещо тайнствено и допир до отвъдното.


Некрополи

В допълнение, морските гледки, мирисът на водорасли и шумът на близкия прибой придаваха особена атмосфера на мястото.

Вървейки по пътеката, непосредствено след катакомбите, ни се откри интересна гледка към нос Калиакра. А малко след гледката последва загадъчна пещера с дупка отгоре и разни скални форми отвътре.


Яйлата: интересни скални форми

След тази пещера продължихме да вървим по пътеката. Определено случихме на сезон за разходката, защото освен на вековните забележителности, имахме щастието да се насладим на красивата сезонна растителност – божурите по пътеката, маковете, поленцата с лилав слез ... Да не говорим, че песента на различните видове птички и мирисът на море придаваха допълнителни измерения на пейзажа.


Сезонът на божурите в резерват Яйлата

Да допълня още само, че платото е голо и през лятото със сигурност ще бъде доста горещо на него, така че непременно вземете предпазни мерки срещу слънцето и жегите в този период. Също така, трябва да се пазите и от змии, които най-вероятно ще се подвизават сред високата трева.


Към крепостта

Следващата спирка от разходката беше бяла-беленичката ранновизантийска крепост. Крепостта е датирана в края на 5-ти век. Но за съжаление, динамичните събития в региона не са й отредили дълъг живот. По време на аварското нашествие през 583-584 година, крепостта е пртърпяла големи разрушения.


Крепостта


Яйлата – морски пейзажи

След крепостта, пътеката ни отведе до поредната пещера. А след пещерата – стара винарна.


Винарната

Между другото, добре, че са табелките за тази винарна. Тя е в толкова стилизиран вид, че със сигурност нямаше да позная, че това е винарна.

След винарната посетихме още една пещера с леко страшничко преминаване на ръба, а след това – друга пещера със супер екстремно слизане към нея. Вече им изгубих бройката на тези пещери ...


Яйлата – пещерите

След екстремните преживявания покрай пещерите се отправихме към скалната църква с икона на Св. Св. Константин и Елена. Интересна скална църква с три помещения и отдушник в едното от тях, с вградени в скалите икони и рунически знаци. За съжаление, скалната църква е пострадала при скорошно земетресение. Затова са поставени укрепителните съоръжения на входа й.


В скалната църква

Съвет: отделете си повечко време за разходка из резервата Яйлата, за да може пълноценно да се насладите и усетите всичко. Маршрутът с опознавателната обиколка трае 2 часа, но със сигурност ще ви трябват още, за да усетите мястото пълноценно.

След посещението до скалната църква времето леко ни обърна гръб и заваля доста силно. По една широка пътека след скалната църква се качихме горе на платото, за да се отправим към паркинга. Затова, за жалост, не успяхме да стигнем до края на основната пътека, която завършвала на едно ниво с морето. Лично за себе си отчитам, че това го пропуснах, ама само засега. Само че, и аз, и мястото си знаем, че ще се видим отново.

Все пак да кажа, че въпреки леко екстремната разходка, която започнахме и голяма част от която все още предстоеше, това място беше пълно не само с исторически находки от различни епохи, но предимно – със застинала тишина и неимоверно спокойствие.

Дупката

След Яйлата се отправихме за нови подвизи към Тюленово. Там в района имахме още няколко вълнуващи преживявания. Първото от тях беше спускането по един тесен улей надолу в скалите, който ни заведе до няколко свързани помежду си проходни пещери.




Дупката край Тюленово

Обходихме пещерите, доколкото беше възможно – на места преминаването напред си беше направо опасно. Но ни хареса. Усетихме морето под нов ъгъл. Насладихме се. Поискахме да удължим мига ...


Дупката край Тюленово: гледки разни


Край Тюленово

Как да намерите мястото: ако пътувате към Тюленово, точно преди селото трябва да се отбиете вдясно към морето по черен коларски път, който може да измине с лека кола. Разстоянието е съвсем кратко. Координатите на Дупката според картата на BGMountains са <43.480014, 28.577147>.

Допълнение: няколко години по-късно прекарахме лятната отпуска в Каварна и не пропуснахме да посетим някои от любимите места. Посетихме Дупката малко преди залеза, когато гледките бяха още по-красиви.


Дупката край Тюленово

Да се има предвид, че скалите там са ронливи и трябва да се внимава.

Ашалъка

Следващата спирка след дупката беше заличвчето Ашалъка и едноименната местност. Спряхме колите край брега и по тясна червена пътечка слязохме почти до морето.


Заливчето Ашалъка

Там в ниското имаше малко плажче и огромни червени скали. И пещери. Много пещери.


Пещерни образувания в местността Ашалъка

Тюленово

След Ашалъка се отправихме към арката в село Тюленово – любимо място на много фотографи. Успяхме да видим арката, морето и целия пейзаж наоколо, естествено филтрирани в изключително приятни и меки тонове. Снимахме на воля. Беше малко преди заник.


Арката в село Тюленово

За информация, село Тюленово дължи името си на тюлените от вида монах, които до неотдавна са обитавали скалистите брегове и пещерите.

Накрая, да спомена, че завършихме деня с посрещане на залеза над скалистия нос Чиракман край Каварна. Това си беше грандиозен завършек на невероятно изпълнен с морски приключения ден ...


Залез над нос Чиракман в Каварна

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Трявна. Градът в който се ражда красота


Hatshepsut

20 May 2021, 18:02:48 #54 Last Edit: 13 June 2021, 21:58:36 by Hatshepsut
Разходка до красивия водопад Докузак в Странджа

В края на този юли, точно преди да стигнем до черноморския бряг, прекарахме три прекрасни дни в сърцето на Странджа. Бяхме отседнали в град Малко Търново и едно от местата, които посетихме там в региона беше живописният водопад Докузак. Да, Странджа е известна с многото останки от тракийски светилища и оброчища и водопадът някак не се вписва много сред тях, но е факт.


Водопад Докузак

Ние, както знаете, много обичаме да обикаляме както по древни места, така и по яки водопади. Споделяла съм и друг път – отидем ли в някой район, проучваме дали има водопади в него. Затова, сещате се, нямаше как водопад Докузак да не влезе в задължителната част от плана ни за Странджа. Въпросът беше в кой от трите дни да го посетим. Искахме да го видим още в началото на нашето странджанско приключение. Е, не стана точно така ... Когато си в планина, не знаеш с точност дали тя ще те допусне в дълбините си ...

Мислехме си, че ще стигнем до водопад Докузак още в края на първия ден. Само, че времето не беше на същото мнение. Веднага след първия посетен обект там – Гробницата на богинята Бастет – ни застигна продължителна гръмотевична буря с градушка, която опропасти всякакви други планове за деня. Прибрахме се безславно в хотела, продължавайки да кроим планове какво да видим непременно и какво, евентуално, можем да пропуснем.

Имахме още два дни на разположение, през които, за наше щастие, Странджа планина ни допусна до себе си.

И така, през втория ни ден в района на Малко Търново, след посещение на няколко забележителни места, а именно – Тракийската куполна гробница в местността Мишкова нива, Гробницата на Бастет, връх Голямо Градище, Градът на мъртвите в местността Пропада, се насочихме и към водопад Докузак. Стигнахме до него чак привечер.

Как се стига до водопад Докузак

Водопад Докузак се намира на около 7,5 километра от Малко Търново, преди село Стоилово, близо е до шосето. От шосето надолу води кратка пътечка, която не е трудна за ходене. Има си табелки и удобно място за паркиране.


Паркингът до шосето и началото на пътеката

Водопадът се забелязва още от горния край на пътечката. Още от там се вижда, че е много красив, буен и интересен.

До брега на реката и подножието на водопада води кратка и лека за ходене пътека.


Водопад Докузак

Водопад Докузак е мощен и с много красив рисунък, с множество дипли. Висок е около 5 метра. Водите му падат на много струи и се леят върху ръбати и силно релефни скали, което създава усещане, че водата сякаш блика от всякъде. И всичко това на фона на близката гора.


Водопад Докузак: мощен и с красив рисунък

Малко в страни от основната струя има още няколко струи, течащи по скали, покрити с мъх, а под тях зеят няколко кухини – малки пещерички.


Водопад Докузак: страничните струи и пещеричките

От горната част, в дясно на основната пътека към подножието на водопада, има друга пътечка, изпровождаща до горната част на водопад Докузак и тази част на реката.


Река Докузак точно преди водопада

Това е още една интересна гледна точка към този красив странджански водопад.


Водопад Докузак: поглед отгоре

Водопадът носи името на реката, която го захранва, която пък е приток на река Айдере от поречието на река Велека. Красив и запленяващ водопад! Имайте го пред вид, ако пътувате към Странджа!


Водопад Докузак в Странджа

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

30 May 2021, 21:59:15 #55 Last Edit: 13 June 2021, 21:58:17 by Hatshepsut
Крушунски водопади

Крушунските водопади, несъмнено, са едно от най-красивите и интересни места за посещение и туризъм в България. При това, до тях се стига доста мързеливо – с кола. В допълнение, човек може да ги обходи по сравнително кратка екопътека, без много усилия. Всичко това ги прави и една от най-посещаваните природни забележителности у нас в последните години.


Крушунските водопади

Който е ходил там преди повече от 4-5 години, когато каскадата не беше все още толкова популярна, вероятно ще се изненада, ако отиде сега, от развитието на района – заведения, къщи за гости, голям плувен басейн ...

Водопадите ,,работят" през цялата година и разходката покрай тях почти винаги носи свежест и приятно изживяване, а и лек мирис на скара в някои части на парка.

Написах тази статия, не само с идеята да дам полезна информация за каскадата – за Крушунските водопади е писано много. Исках да споделя някои впечатления от различните ни посещения и някои мои асоциации с други водопади.


Крушунските водопади: долната част на каскадата

Как се стига до Крушунските водопади

Това интересно място – районът на Крушунските водопади – се намира на 2 часа и половина път с кола от София (за някои спортисти и по-малко). За да се стигне до него, трябва да се поеме по отбивката за Ловеч от главния път София – Велико Търново. След като се подмине Ловеч, трябва да се хване пътя за град Левски. На около 35 километра от Ловеч се намира и селото до водопадите – Крушуна. Разстоянието от София до село Крушуна е около 190 километра.


Карта: маршрут София – Крушунски водопади

Редно е да отбележа, че като цяло пътят до Крушунските водопади е доста добър. Преди време, указателни табели към водопадите липсваха, сега вече това неудобство е поправено.

Недалеч от самото място има паркинг и бариера, преминаването през която не е свободно разрешено. Там се събира и входната такса. Хората паркират колите си и по улицата, водеща от центъра на с. Крушуна към водния комплекс.

Цената на билета за посещение на Крушунските водопади е 3 лв., като има намаление за учащи и пенсионери.

Да ви кажа, не се сещам за друга екопътека в България, за която се събира входна такса. С тази бележка не искам да кажа нищо лошо. Напротив – това, може би, е добър пример за набиране на средства за поддръжка на екопътеката. Добре известен е проблемът със старите екопътеки – повечето направени някога с европари и оттогава зарязани, а сега – опасни.

Екопътеката покрай водопадите

Мястото е много красиво. Екопътеката води туристите покрай повечето интересни водопади, езерца и земни форми. Могат да се видят толкова много и интересни естествени образувания – водопади, водопадчета, извори, бързеи, цели каскади. Част от тях са първообраз на различни водни декорации – фонтани, водни стени и бълбукащи извори по софийските молове.


Крушунските водопади: естествена водна стена

Пътеката започва от най-ниската част на каскадата и постепенно се изкачва до горната й част, за да се спусне отново надолу към изходната точка на маршрута.


Крушунските водопади: езерце

Разяснителните табелки по екопътеката около водопадите съветват по обратния към паркинга път да се ползва т.нар. панорамен път. Аз лично нищо панорамно не съм виждала, вървейки по този път при нито едно от посещенията ни, само дето е широк и сравнително равен. На места по него се виждат остатъци от асфалт от не много близкото минало.

За да се обходят всички забележителности покрай екопътеката са необходими около час и половина, без да се бърза.

Периодът на пролетното пълноводие е най-добър за посещения.

Реката на водопадите се нарича Маарата и извира от пещерата в горната част на екопътеката. Тя е дала името на цялата местност, която е обявена за природен парк.


Крушунските водопади: пещерата, от която извира река Маарата

Някои разлики преди и сега

Смея да твърдя, че познаваме мястото в развитие. За последните 4 години сме го посещавали точно три пъти. Затова, имаме доста солидна основа за сравнение. Първите ни две посещения бяха доста преди трагичния инцидент в началото на ноември 2015, когато там загинаха двама туристи поради срутване на огромна земна и скална маса. Последното ни посещение беше миналата есен, само няколко месеца, след като районът беше отворен отново за туристи.

Тук е мястото да отбележа учудването си от краткия период от време, за което екопътеката в природния парк Маарата е била възстановена и допълнително укрепена. Инцидентът стана на 6.11.2015, като в продължение на два дни спасителни екипи разчистваха свлачището и търсиха телата на туристите. На 9.04.2016 достъпът на туристи до Крушунските водопади беше възобновен.

Когато се отправихме към водопадите няколко месеца след това, ни беше доста любопитно какво е останало от парка и красивата синьо-зелена каскада. За щастие, заварихме красотата на Крушунските водопади незасегната. Все пак, беше променен маршрута, обхождащ водопадите.


Крушунските водопади: неподправена красота

Преди промяната Крушунската екопътека обикаляше в кръг и минаваше съвсем близко до почти всички водопади. Сега вече не е така – пътеката на места се разклонява, а после човек трябва да се връща по същия път, пътеката обхожда повечето водопади, но не всички. Тази промяна намалява отчасти обаянието на разходката, но сигурността трябва да бъде на първо място, без съмнение.

При последното ни посещение бях впечатлена, не много приятно, от огромната степен на посещаемост и комерсиализация на обекта, за която споменах и по-горе. Туристите там бяха невероятно много. Също така имаше няколко работещи заведения с характерната миризма на кебапчета, а точно на входа на парка, след паркинга имаше голям плувен басейн, който функционираше с пълна сила. Може пък тъкмо това да се търси, знам ли. Лично за мен, повече ми харесваше мястото преди,  когато акцентът беше красотата на пейзажа.


Крушунските водопади: горната част на каскадата

Други интересни места, недалеч от Крушунските водопади

Интересна забележителност, само на 30 километра от село Крушуна е  Деветашката пещера – популярно напоследък място, често обърквано с пещера Проходна.  Пещерата се намира до село Деветаки и до нея също се стига с кола. Билетите за пещерата също са на цена от 3 лв.

Ако идвате от София към Крушунските водопади, може да минете през село Ъглен, за да видите Скалната арка над река Вит в покрайнините на селото.

Определено, Крушунските водопади са едно прекрасно място, пълно със свежест и невероятни гледки, особено през ранна пролет, когато водопадите са най-пълноводни.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

05 June 2021, 08:36:53 #56 Last Edit: 13 June 2021, 21:57:58 by Hatshepsut
На разходка в Пловдивско – Устински водопад

Ако имате път към Кричим или Перущица и час – два свободни на разположение, можете да ги прекарате изключително приятно и здравословно в разходка до интересна природна забележителност – Устинския водопад. Водопадът се намира в северните скатове на  Родопите, много близо до село Устина, а селото от своя страна е разположено долу-горе по средата между Перущица  и Кричим (на 3,5 километра от Перущица и близо 5 километра от Кричим).


Устински водопад

Как се стига до Устински водопад

Планинската пътека, водеща до Устинския водопад, започва от едно малко площадче в южната част на село Устина – тази откъм планината. До него се стига като от централния площад на селото се завие покрай едно голямо дърво и се продължи по реката, която тече успоредно на пътя от лявата страна.

Координати на началото на пътеката: 42.038841, 24.523033.

Пътеката е много добре обозначена, има пейки и беседки. Не е много стръмна, сравнително широка е и затова по нея се върви лесно и бързо. До водопада се стига за около 25 минути спокоен ход.

Устинският водопад е маловоден, но водите му падат от сравнително високо – повече от 15 метра. Ето защо подходящо време за посещение е пролетта след топенето на снеговете или след продължителни и обилни валежи. В района на водопада, човек може лесно да се изкачи по една неголяма скала и да почувства свежестта и хладината на пръските му съвсем отблизо. Невероятно зареждащо усещане.


Устински водопад

Друга забележителност в района е параклисът Свети Георги.


Параклис Свети Георги над село Устина

Той се намира на 5 минути път, малко по-нагоре по пътеката.


Параклис Свети Георги

В близост до параклиса се открива страхотна панорамна гледка към село Устина.


Село Устина, погледнато отгоре

Пътят наобратно изглежда дори още по-кратък, тъй като е надолу, а и човек вече е зареден с положителната енергия от водопада.

На връщане, може да погледнете зад чешмата на площадчето, откъдето започва и свършва пътеката до Устинския водопад. Там има 2 черешови дръвчета. Така че, ако се случи да посетите селото в подходящо време – в средата или втората половина на май, може да се освежите с тях след прекрасната разходка.

Още забележителности

След водопада може да посетите град Перущица. Има няколко места за посещения там. Едно от тях е историческият музей. Друга забележителност, при това много силна и въздействаща, е църквата Свети Архангел Михаил, пазеща спомен от трагично загиналите български мъже, жени и деца по време на Априлското въстание. До нея се намира и Дановото училище, където е учителствал Христо Данов.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

07 June 2021, 08:05:32 #57 Last Edit: 13 June 2021, 21:57:38 by Hatshepsut
Иваниловските водопади: място за прекрасна разходка близо до Габрово

Ако сте тръгнали към етнографския комплекс Етъра в Габрово, може да си разнообразите още повече деня с разходка до двата водопада край селцата Иванили и Солари. По-големият от тях е много живописен, а разходката до водопадите е кратка, лека и приятна.


Иваниловски водопади

И още: в по-горното си течение същата река образува още един красив водопад между селата Спанци и Кози рог – Горен Иваниловски водопад. За него ще ви разкажа в края на статията.

Как се стига до водопадите
До село Солари се стига с кола, като отбивката към него е в промишлената зона в северния край на град Габрово – точно противоположния на Етъра. Разстоянието от тази отбивка до селцето е около 4 километра, но пътят е тесен и със много завои, затова не може да се кара бързо по него.

Пътеката към водопадите започва още в покрайнините на Солари. Влезете ли в селото, трябва да отбиете вдясно, точно преди остър сенчест завой с мост над дерето. Ето го на снимката.


Острият завой и началото на пътеката точно преди него

Точно преди завоя започва черен път, който е и началото на пътеката към водопадите. Там преди завоя е удобно място да оставите колата. Малко по-надолу по черния път от лявата му страна има също удобна отбивка за паркиране.

Тръгвате пеша по черния път надолу и още в началото му усещате, че сте се върнали доста години назад. Къщичките покрай пътя са стари, скромни и повечето от кал.


Една от старите къщи по пътеката

При последните къщи пътят прави малко завойче и продължава надолу вече като калдъръм с интересно набити камъни.


По пътеката: калдъръм

След около 20 минути от началото, пътеката навлиза в малка горичка.


Пътеката през горичката

В края на черния път, който е точно след горичката, трябва да се отклоните наляво по тясна пътечка.

След кратко спускане по пътечката се вижда първият водопад – този по-големия. Почти до него пътеката се разклонява – вдясно покрай реката е към другия водопад (той е 100-на метра по-натам), а право надолу е към първия.

Цялото разстояние от началото на пътеката до водопадите се изминава за около 25 минути. Обратния път, макар и леко нагоре, пак се взема за толкова. Пътеката е лека и приятна за ходене.

При големия водопад

Слязохме при водопада и останахме доволни от гледката. Скалите, от които се спускаше водата образуваха обширен полукръг, а отдолу водата падаше в голямо езерце. Водите не падаха от много високо, но образуваха красива водна завеса.




Скокът: по-високият от Иваниловските водопади

При водопада срещнахме едно семейство. Заприказвахме се и от дума на дума се оказа, че мъжът бил отраснал по тези места. Разказа ни, че навремето водопадът бил доста по-пълноводен. Хората си перели чергите малко по-нагоре от него по реката. Знаели го като водопад Скокът, а горният, по-малкият водопад се наричал всъщност Иваниловски.


Иваниловски водопад (този малкият отгоре)

Човекът ни разказа още, че навремето при игрите мерели височината на водопада и дълбочината на езерото с въже. Водопадът се оказал 7 метра висок, а езерцето – 4,5 метра дълбоко. Децата редовно се къпели там в езерцето през лятото.


Интересни каменни образувания до големия водопад

Уточнение
Тук искам да уточня две неща – първо, защо водопадите са известни като Иваниловски, а отправна точка е село Солари. Това е така, защото реката, захранваща водопадите се намира точно по средата между двете села. Солари е по-близо до Габрово, веднага след него е село Иванили.

Второто нещо е името на село Солари. Докато пътувахме видяхме надписи както С-О-лари, така и С-У-лари. Не успях да намеря информация как е правилното изписване на името на селото, но приех варианта с ,,О" – Солари, тъй като така беше изписано в Гугъл, на повечето табелки и на GPS-а.

И още: Горен Иваниловски водопад

Водопадът се намира между габровските села Спанци и Кози рог. Ако идвате от Спанци в посока Кози рог, подминавате две селскостопански сгради вляво край пътя. Малко след тях шосето пресича черен коларски път. Получава се Х-образно кръстовище. Там някъде спирате и тръгвате по черния път надолу към дерето.

Координати на кръстовището: 42.955389, 25.283333.

Черният път ви отвежда до реката, трябва да я пресечете по стар мост, да продължите още няколко метра по черния път от другата страна на реката и да се спуснете, откъдето си намерите място към нея.

Водопадът се пада малко след моста по течението и се чува още от моста, така че по това ще се ориентирате.


Горен Иваниловски водопад край Габрово

Водопадът е много красив. Висок е около 5 метра, сравнително широк е. Водите му падат в образувалото се под него езеро. Реката там прави интересен каменен пролом.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

10 June 2021, 14:34:07 #58 Last Edit: 13 June 2021, 21:57:18 by Hatshepsut
По река Ботуня: каньонът с кладенците и пещерата с дървото


Пещерата с дървото

Каньонът на река Ботуня в местност Сопово

В местността Сопово, река Ботуня е образувала тесен каньон с интересни причудливи овални скални форми – абразивни кладенци. Според геолозите подобни образувания в скалите се оформят в периоди на пълноводие под въздействието на вода и малки камъчета.


Каньонът на река Ботуня

Аз оприличих мястото на каньона Горло на река Арда близо до село Кошница в Родопите.


Каньонът на река Ботуня – абразивни кладенци

Като чуят ,,абразивни кладенци", вероятно много хора биха си казали – еее, дупки в камъняка, вследствие на течащата вода, какво толкова. Е, да, ама намясто гледките са страхотни.


В каньона на река Ботуня

Като слязох от колата и погледнах към реката, по нищо не си личеше, че там се крие нещо интересно. Но веднага щом стъпих на високия каменист бряг на река Ботуня, красотата на пейзажа така ме грабна, че изобщо не усетих как мина следващия един час.


Каньонът на река Ботуня – още скални форми

Формите на скалите бяха едновременно чудати, красиви и неповторими – кръгове, ръбове и самотни скали насред водата, всички те облени от реката. Това беше картината. А тя беше приятно озвучена от звънкия ромон на реката като главна мелодия и далечния спорадичен тътен на колите горе на шосето като далечен фон.

Къде се намира и как се стига

Каньонът на река Ботуня се намира в местност Сопово до село Стояново, на около 11 километра североизточно от Вършец, на около 22 километра югозападно от Монтана и на около 24 километра северозападно от Враца.

Ако идвате откъм Вършец, след село Стояново има мост над реката вдясно от шосето – това е пътят към Враца. За каньона не минавате по моста, а продължавате направо към Монтана. Почти веднага след моста ще видите широка отбивка вляво от шосето, удобна за паркиране (43.268837, 23.332214). Там оставяте колата. После трябва да пресечете шосето (много внимателно, че колите там летят) и да слезете към реката. От там надолу по течението започва каньонът.

Когато ние бяхме там, по цялото протежение на каньона имаше ясно обособена пътека, като от нея на няколко места се отделяха пътечки надолу до високия каменист бряг на реката.

Пътеката стига почти до края на каньона. На последния подстъп към брега се вижда постройка и бетонна стена пред нея. Там река Ботуня прави завой надясно и бреговете ѝ падат, каньонът свършва.


В каньона на река Ботуня – абразивни кладенци и малък водопад в един от тях

От това място нагоре в реката се вижда страхотен водопад, който пропада в един от изкопаните от реката кладенци и изтича десетина метра по-надолу. Това за мен беше най-голямата атракция на фона на всичко останало.

Страхотно място.

Пещерата с дървото край село Ботуня

Пещерата с дървото до село Ботуня е позната като ,,Голямата ниша" и ,,Водната пещера". Дупката на тавана ѝ, заета от короната на високото дърво я прави така интересна и уникална. Разположена е в скален венец до село Ботуня. Когато ние я посетихме – малко след средата на декември, дървото си беше с листа и почти зелено.


Пещерата с дървото до с. Ботуня

В подножието на венеца тече самата река Ботуня. Отгоре на скалния венец, съвсем близо до отвора на Голямата ниша може да се види още зид от стара антична крепост. В скалния венец са се образували още няколко пещери, но тази е най-впечатляваща.


Над пещерата – вижда се короната на дървото

По интернет съм виждала красиви панорамни снимки от платото. За съжаление, аз нямам преки впечатление от гледките надалеч поради мъглата в района по време на нашето посещение.

Къде се намира и как се стига

По права линия каньонът на река Ботуня с абразивните кладенци и пещерата с дървото са само на около два километра и половина разстояние едно от друго. За да стигнете с кола от едното до другото място, ще изминете с кола близо 10 километра.

Пещерите са разположени на възвишение в покрайнините на село Ботуня. За да стигнете до тях, минавате през цялото село и след последните къщи продължавате още около 300 метра по черния път с трошено-каменна настилка. Край гробището може да се паркира и след това се тръгва по пътеката след гробището право нагоре към скалния венец. Пътеката е много стръмна, но поне е кратка. Тази пътека отвежда до пещерата с дървото за десетина минути (зависи от темпото).

Ако тръгнете по пътеката преди гробищата, ще стигнете до скална арка и други пещери.


Скалната арка до село Ботуня

Ние направихме кръгов маршрут. Поехме по стръмната пътека към пещерата с дървото, като малко преди нейния вход се отбихме вдясно до една съседна пещера. След това дълго се наслаждавахме на дървото. После излязохме отгоре на платото, където видяхме останките от крепост, а накрая слязохме по пътеката от другата страна на платото, при което минахме покрай още една пещера и интересна скална арка.

Горе на платото трябва да се внимава, защото има няколко отвора на пещери под повърхността.


Поглед към село Ботуня

Съвет: за посещението на пещерите до село Ботуня си отделете поне един час, за каньона – също.

Други места наблизо

Посещението на скалните образувания по река Ботуня може да се комбинира с:

- разходка до Бистрешкия манастир ,,Свети Иван Пусти" до Враца;
- скален лабиринт Пешкето и Божия мост до с. Лиляче;
- водопадите Заножене и Райски кът край Вършец.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Лакатнишки скали

Разходката по пътеката при Лакатнишките скали е много приятен и пълен с гледки маршрут, разходка около София, за един следобед. Започва от карстов извор Житолюб и се изкачва отгоре на скалите по обособена пътека. В допълнение може да се посетят и две пещери – Темната дупка и Ръжишката пещера или по-точно входните им галерии, защото не са облагородени.


Лакатнишките скали: гледка към с. Лакатник, Искъра и дефилето

Любопитна информация за Лакатнишките скали

Лакатнишките скали са защитена местност с национално значение и част от Природен парк Врачански Балкан. На тези скали е поставено началото на българския алпинизъм през 1925 г., когато по тях за първи път в България е използвано алпийско въже. В днешно време там в скалите са обособени около 20 алпийски тура с различно ниво на трудност.

Ако сте пътували с влак из Искърското дефиле със сигурност сте виждали отдалеч малката алпийска къщичка, кацнала на ръба на скалите. Това е заслонът Орлово гнездо, направен там през 1938 г. от алпинисти от секция Орлово гнездо към тогавашния Българския алпийски клуб. Клубът е предшественик на днешната Българска федерация по катерене и алпинизъм (БФКА).

Карстов извор Житолюб е сред най-големите карстови извори в България. Той се формира от реките Петренска и Пробойница, прокопали пещера Темната дупка, която се намира малко над извора. Част от водите на двете реки пропадат в т.нар. губилища. В геологията под губилище се разбира своеобразна природна шахта, в която биват поглъщани постоянно или временно течащи земни води. Останалата част от водите на река Петренска и река Пробойница се изливат през тесен сифон в подножието на Лакатнишките скали и образуват извора Житолюб, образуващ красив и надиплен водопад. Самият извор е на около 8 метра над нивото на река Искър.

Пещера Темната дупка е една от забележителностите в района на Лакатнишките скали. Тя не е облагородена и затова съвсем малка част от нея е достъпна за любители, но иначе е много добре проучена от специалистите. Входът ѝ се намира на 27 метра над нивото на Искъра и има 4 етажа. Изобилства с галерии, сифони, подземни реки, водопади и езера. Предполага се, че дължината на галериите в целия лабиринт на пещерата надхвърля 7 километра. В Темната дупка са открити над 60 вида пещерни организми. С този факт пещерата държи първото място в България по богатство на пещерни организми.

По долу ще разкажа накратко за маршрута, който ние направихме в пещерата – до Жековото езеро и до един водопад. Влизайте с водач!

В България има няколко пещери с името Тъмната дупка. Това е една от тях. Друга може да се види по екопътека Мадарски конник.

Друга интересна забележителност в Лакатнишките скали е Ръжишката пещера. Тя е сравнително малка – дължината ѝ е едва 320 метра, състои се само от един етаж и няма разклонения. Входната ѝ галерия е обширна и с доста голям вход. Навътре в Ръжишката пещера могат да се видят красиви вторични пещерни образувания – сталактити, сталагмити и сталактони.

Как се стига до пътеката при Лакатнишките скали
Пътеката започва от шосето до карстов извор Житолюб в Искърското дефиле. Изворът се пада над левия бряг на Искъра, малко преди село Лакатник от лявата страна на шосето, ако идвате от София, точно преди завой със заведение. Разстоянието от София до Лакатник е около 73 км и се изминава за около час и 40 минути. Там преди началото на екопътеката има широка отбивка вдясно от шосето, удобна за паркиране.

Особености на маршрута

Ще разделя маршрута на две основни части:

етап 1: карстов извор Житолюб – паметник Септемврийци отгоре на скалите: 70 минути;
етап 2: паметник Септемврийци отгоре на скалите – карстов извор Житолюб: 45 минути.
На пръв поглед изглежда, че просто отивате до горе и се връщате, но всъщност може да изберете дали да минете на отиване и връщане по един и същ маршрут или да разнообразите с кръгов преход. Ние избрахме да разнообразим. Вижте как!

Съвет: напълнете си вода от чешмата в началото на маршрута, нагоре няма чешми!

Етап 1: карстов извор Житолюб – паметник Септемврийци отгоре на скалите
Етапът може да се раздели на следните подетапи: Житолюб – беседка – пещера Темната дупка – беседка – заслон – разклонение над заслона – Ръжишка пещера – паметник Септемврийци.


Водопад Житолюб в Искърското дефиле

Както споменах, пътеката тръгва от шосето до карстов извор Житолюб в покрайнините на село Лакатник в Искърското дефиле. Пътеката започва с няколко изградени каменни стъпала и информационни табла. Тя е добре обособена, на доста места е поставен парапет. Тук-там са сложени пейки.


По пътеката при Лакатнишки скали, малко след Житолюб

След десетина минути се стига до една беседка с чудесен изглед към дефилето. От беседката нагоре се вижда и отвора към черната паст на пещера Темната дупка. От беседката до пещерата са още няма и 5 минути ходене.


Пещера Темната дупка – вход

Там в голямото преддверие на пещерата може да си отпочинете на хладина. До входа има и малка панорамна тераса за още гледки към Искърското дефиле.

Ние влязохме в пещерата и направихме кратка разходка там до Жековото езеро и водопада. Беше ми страшничко на моменти, но за щастие не бях сама. В последния раздел ще споделя повече информация за маршрута в пещерата, но това не бива да се счита като упътване или вдъхновение за посещение – може да се окаже опасно. ВЛИЗАЙТЕ С ВОДАЧ!

За да продължите нагоре към паметника, от преддверието на пещера Темната дупка трябва да се върнете до беседката и от там да продължите нагоре по пътеката. Изкачвате се плавно нагоре, съпроводени от невероятно красивите гледки към пролома.


Нагоре по пътеката: поглед към беседката и пещера Темната дупка

След около 15 минути стигате до каменен заслон. След заслона вдясно се отделя пътека към панорамна площадка точно над алпийската къщичка в скалите. До самата къщичка се стига само с въжета.


Лакатнишки скали – поглед към целта

От панорамната площадка трябва да се върнете на пътеката и да продължите нагоре по нея. След около 5 минути стигате до една полянка, където пътеката се разклонява – напред е пътеката с червената маркировка, водеща към паметника (по която ще се върнем), а надясно – пак към паметника, но с отбивка до Ръжишката пещера.


Полянка – разклонение

Продължаваме надясно. Тази част е маркирана с оранжева маркировка под формата на стрелки на нивото на погледа и точки по земята.

От полянката-разклонение до паметника Септемврийци се върви общо около 25-30 минути. Маршрутът се изкачва плавно нагоре. Живописен е, защото е в скалите и с поглед към дефилето. Не е труден. По-стръмно изкачване с преодоляване на по-голяма денивелация има само в последната част преди паметника.

Ето още подробности за маршрута в тази отсечка.

7-8 минути след разклонението на пътеката се преминава под интересна скална арка.


Лакатнишки скали – скална арка

Ако търсите още приключения, на около 10-на минути ходене от разклонението (3-4 минути след арката) се оглеждайте за стръмна тясна пътечка, която се отделя вляво и нагоре от основната пътека. Тази пътечка води до пещера Ръжишка.


Ръжишка пещера

Пещерата е с голям вход и обширна входна галерия.


Ръжишка пещера – на входа

От входа, ако тръгнете вляво по галерията и навлезете в по-тясната ѝ част, вече се виждат нейните красиви пещерни образувания. Но внимавайте – подът е твърде неравен и хлъзгав. Трябва да сте подготвени със силни челници и стабилни обувки.

Като излезете от пещерата може да се подлъжете да тръгнете по пътеката, която се движи на нивото на входа й близо до скалите. Не се лъжете! Пътеката не води до никъде. Или по-точно води до пропаст след около 5 минути. Най-добре се върнете откъдето сте дошли и слезте на основната пътека. Като слезете на нея ще повървите още десетина минути и ще стигнете до остър завой наляво. Оттам започва по-стръмно изкачване, но е доста кратко – за няма и 10 минути сте до паметника със звездата – Септемврийци.

Паметникът е построен в чест на загинали в битка въстаници по време на Септемврийското въстание през 1923 г.

От паметника се откриват красиви искърски панорами. Нагоре от него е маршрутът към Миланово и хижа Пършевица.


Поглед отгоре: омайващи панорами към Искърския пролом

Етап 2: паметник Септемврийци отгоре на скалите – карстов извор Житолюб

Етапът може да се раздели на следните подетапи: паметник Септемврийци – разклонение над заслона – заслон – беседка – Житолюб.


Гледки и скални феномени в района на Лакатник

От паметника Септемврийци продължавате надолу по пътеката в посока противоположна на тази, от която дойдохте. Пътеката е ясно обособена. Следвате червената маркировка. Маршрутът в тази част няма кой знае какви особености – върви се леко, пътеката слиза плавно надолу, на места за улеснение са изградени каменни стълби, почти през цялото време до заслона се върви в горичка, което е много приятно, особено в жеги.


Поглед към скалната арка от етап 1

От паметника Септемврийци до поляната-разклонение, където на отиване завихте надясно към Ръжишката пещера, се върви около 12 – 15 минути.

После имате по-малко от 5 минути до заслона. Маршрутът надолу вече го знаете. От заслона до беседката се слиза за около 15 минути, а от нея до началната точка на пътеката – извора Житолюб за още около 10 минути.

Кратък маршрут в пещера Темната дупка

Този раздел е за търсачите на силни усещания.

ВНИМАНИЕ: не тръгвайте в период на пълноводие и при вероятност за валежи! Носете си челник или силен фенер! Най-добре го направете с квалифициран водач!

Ние в пещерата следвахме маршрута от сайта Пешеходка – С щеки по пътеки. От входа продължихме в централната галерия все направо до Жековото езеро.


Жековото езеро в пещера Темната дупка

От него продължихме по пътеката наляво до една зала. В дъното на залата в десния ѝ край продължава тунел с пясъчен под.


Пещера Темната дупка – галерия

После се пресича метална тръба и се тръгва вдясно по нейното протежение. Пътеката на няколко пъти пресича тръбата – върви ту отляво, ту отдясно. Следвате тръбата и след няма 5 минути стигате до водопада. Грохотът му се чува доста преди това – долу-горе като се приближи тръбата.


Подземният водопад в пещера Темната дупка

Малко е страшничко – грохотът в началото е тътен, после става глух бумтеж и чак накрая до водопада се усеща като грохот от падащи води. Този грохот в допълнение към тъмнината е доста плашещ. Но пък си е вълнуващо. Водопадът е красив, доста мощен и някак тайнствен.

Като време, за около 20 минути стигнахме от входа на пещера Темната дупка до водопада. Вървяхме бавничко, защото аз не виждам добре в тъмното (да, челниците осветяват, но си е сумрачно). От тези 20 минути долу-горе половината е до Жековото езеро. В пещерата има стрелки с боя за упътване към езерото и водопада.

Вътре в пещерата представите за време и разстояние са доста различни.

https://drumivdumi.com/