• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

18 June 2021, 04:56:29

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13075 Posts

Шишман
5263 Posts

Panzerfaust
849 Posts

Лина
726 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21937
  • Total Topics: 1346
  • Online Today: 80
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 73
Total: 73

Патриотичната българска преса преди 09.09.1944 г.

Started by Panzergrenadier, 31 December 2020, 11:21:27

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Panzergrenadier

Вестниците отпреди девети септември 1944 г. са съкровищница на българския патриотизъм.
в. Отечество, в. Македония, в. Български запад в. Целокупна България и десетки други... 

Нормално, след Девети другарите верни на пролетарския интернационализъм прочистиха доста библиотеки от "монархо-фашистка литература", а онова което остана беше под строг контрол. Четяха само избрани другари със специален достъп до книгохранилищата. Слава Богу, след 10.11.1989 г. падна цензурата върху антикварните книги, доста читалища и библиотеки сканираха вестници и книги и така ги направиха общодостъпни.

Нещо избрано от сп. "Илюстрована политика" - "Ние и нашите съседи" от Стоян Чилингиров
 
Informative Informative x 1 View List

Panzergrenadier

в. Възход от 1936 г. Учителят в нашата общественост, Нашата Църква, Към стопански завоевания.

Hatshepsut

Данаил Крапчев защитава ген. Христо Луков във вестник ,,Зора"


Хулите, клеветите и анонимните пасквили, които днес българомразци сипят по личността на ген. Христо Луков, не са нещо ново за политическия живот на България. И докато е бил жив ген. Луков, са се намирали неморални същества, които са се опитвали да хвърлят кал по една от най-изявените и популярни личности в България в периода между днете световни войни.
Тогава обаче, за разлика от днес, са се намирали много достойни българи от елита на нацията, които веднага са защитавали Генерала. Един такъв пример е Данаил Крапчев. Изтъкнатият журналист и общественик, главен редактор на един от най-големите ежедневници по това време – вестник ,,Зора", пише в своя статия от 31 март 1936 г. за анонимно писмо срещу ген. Луков, което се разпространявало по пощенските кутии в София. В статията със заглавие ,,Генерал Луков е първата им прeчка", Крапчев безпощадно се разправя с анонимните клеветници и защитава честта на ген. Луков.


Анонимните писма са чести у нас. Те се получават и по редакциите. Пускат се и по кутиите в частните жилища. Със съвсем редки изключения, авторите на тия анонимни писма са от утайката на българското общество. Клеветници, кални души, най-долнопробни доносници, престъпници и пр. Затова в нашата редакция и не се четат тия отвратителни пасквали.

Днес един приятел ми разказа съдържанието на едно анонимно писмо, пускано в пощенските кутии по частните жилища. Понеже в това писмо се хвърля кал върху военния министър, с погнуса го хванах и с омерзение го прочетох, за да разгадая намерението на автора или по-точно на авторите му.

В това недостойно за човек писмо думата генерал, се турия в кавички. Авторът оспорва и генералската степен на сегашния военен министър! Не аз ще давам атестация на генерала, който е войник от главата до петите, минал през всички военни градации, и е един от най-културните български офицери. Важното е, че авторът оспорва на ген. Луков генералския чин! От това е ясно, що за екземпляр е той.

Ако съм седнал да се занимавам с това мерзко писмо, то е защото покрай другите се намесва и в. ,,Зора" в него! Явилите се две статии в нашия вестник преди десетина дни против звенарите се преписват в анонимно писмо на генерал Луков. Това е лъжа. Авторът и на двете с статии съм аз, долупадписаният, който нося отговорност и за неподписаните работи. Ако военният министър се е солидаризирал със статията, толкова по-добре.

Цялото писмо е изпълнено с подобни лъжи и клевети, които не заслужават и опровержение.

Целта на авторите е ясна – те се стараят да изложат военния министър, който върви по петите им и няма да им позволи да правят политика с войската. А сега и самата войска няма да се остави, в никой случай, авантюристи, чужди оръдия, безогледни честолюбци да идват на власт чрез нея. Първата пречка, обаче, за целта на тия чужди оръдия е военният министър. Затова те почват и с него. Авантюристите този път, обаче, сигурно ще срещнат срещу себе целия народ.

Дан. Крапчев

https://www.lukovmarsh.info/

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Данаил Крапчев - "Изминат път. 1906-1936" (Сборник със статии на Крапчев излезли в периода 1906-1936г.):

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3987

Hatshepsut

Христо Бръзицов: Пред святите и възвишени неща свалям шапка


Журналист, публицист, писател, той е сред златните пера на България през първата половина на XX век. Личност с обаяние, с висока култура и изявени интереси в много области, оставил трайна диря в българския печат.
Публицистичната му  дейност обхваща три десетилетия – от началото на Първата до края на Втората световна война. Време на творчески труд, през което създава и публикува около 5000 материала в 80 издания, подписани с над 100 псевдонима. Фамилията на потомствени журналисти предопределя вестникарската му кариера.

Христо Бръзицов (30 май 1901 – 31 януари 1980) се ражда в Цариград в семейството на Димитър Бръзицов – публицист и преводач, главен редактор на българския екзархийски вестник ,,Вести", издаван в Цариград в периода 1890 – 1912 година. През последната година семейството се мести в София. Бащата постъпва на работа във вестник ,,Мир", а Христо завършва гимназия и следва дипломация в Свободния университет.
Журналистически опити прави още като ученик. Едва 14-годишен Христо Бръзицов започва да редактира списание ,,Родна лира". Първите му материали излизат в седмичния хумористичен вестник ,,Кво да е" под псевдоним Язека.
Спомените му за този период и ,,дòсега" до Христо Смирненски са съхранени в запис от Златния фонд на БНР, 1978 година.

През 1917-та 16-годишният Христо заедно с Христо Смирненски редактира списанието ,,Смях и сълзи", после списанията ,,Маска", ,,Кръгосвет", ,,Аз знам всичко", ,,Нива". През 20-те години в България вече няма хумористично издание, в което младият Бръзицов да не е публикувал свои фейлетони. Канят го на работа в най-големите национални всекидневници – ,,Зора", ,,Заря" и ,,Мир".

Журналистическото му утвърждаване става, когато през 1921 година постъпва като репортер във вестника на Данаил Крапчев ,,Зора". В ежедневната си авторска рубрика ,,На безобидни теми" той описва проблемите на българина чрез басни, анекдоти, куриози.
Завоювал журналистическа слава, през 1926-та е поканен в редакцията на вестник ,,Мир", на който посвещава 15 години, като от 1938 до 1941 година е негов главен редактор. Като такъв той налага новаторски за онова време идеи. ,,До заглавието на вестника например стърчаха обявления за колбаси или за прах против стомашно разстройство – спомня си Бръзицов. – Но аз въведох на тяхно място сентенция или карикатура, които да отговарят на настроенията на деня."
Малката наглед промяна има голям успех –  тиражът на ,,Мир" се вдига няколко пъти, хората го разграбват светкавично, а Христо Бръзицов се превръща в модна личност. Канен е на всички светски сбирки, сприятелява се с най-прочутите писатели, а името му отваря вратите навсякъде. Привлича за сътрудници едни от най-изявените политически, стопански и културни дейци на България като Атанас Буров, Цвятко Бобошевски, Михаил Маджаров, проф. Александър Балабанов, проф. Петко Стайнов, Райко Алексиев и др.
През 1941 година Бръзицов постъпва в проправителствения официоз вестник ,,Днес", а година по-късно му става директор.

Наричан ,,златното перо на България" той е и журналист с остро перо, което не щади социалната неправда.
Не го пожалват и него след 1944 година. Неоснователно обявен за ,,народен враг заради фашистка дейност", той като по чудо се спасява от смъртта – съпругата му, известната оперна певица Катя Спиридонова, дълго време го крие по чужди къщи, докато отмине смъртоносната чистка. През 1945 година е изправен пред Народния съд и осъден на доживотен затвор. Скалъпеният процес му струва 9 години лишаване от свобода. А когато го освобождават, обясненията са парадоксални: ,,Прощавай, бай Христо, грешка е станала, ти не си бил лош човек!"
След излизането му от затвора през 50-те години не му позволяват да работи като журналист и той се отдава на изследователска дейност.
През 1957-ма книгата му ,,Как ми се мярна Европа. Пътеписи и наблюдения" (1939) е включена в Списъка на вредната литература.

Известен през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век предимно като журналист, изключително находчив, пъргав и остроумен репортер, като майстор на интервютата с първенци на нашата култура, печатани главно във вестник ,,Литературен глас", а после събрани в сборниците ,,Един час при..." и ,,Когато те говореха", в зрелия период на своя живот той се налага и като писател. Излизат книгите му ,,Някога в Цариград" (1965), ,,Бащин край" (1968), ,,Во Прилепа града" (1968), ,,Някога в София" (1970), ,,Спомени на едно момче" (1971), ,,Екзарх Йосиф" (1973), ,,При големи хора по халат и чехли" (1976), ,,Далечни спомени за близки хора" (1979), ,,Спомени за едно българче" (1979), ,,София разказва" (1979), ,,3000 нощи в затвора" (1992) и др. Това са трудни за жанрово определяне книги, в които мемоарното и документално начало се обединяват и допълват, в които има лека носталгия, но и трезва самопреценка за реалното лице на миналото, в които оживяват фигурите на знайни, достолепни българи, но и най-обикновени хора. Изображението е пъстро и пищно, доста често наситено с хумор и десетки детайли, даващи аромата на епохата. На пръв поглед стилът му изглежда скоклив, журналистически повърхностен, а в действителност е изпълнен с конкретни познания, житейски наблюдения и историческа култура. Литературният критик Здравко Петров прави много точна характеристика на твореца Бръзицов казвайки, че ,,неговите изречения можеш да забележиш сред десетки други, синтнаксиса му няма да го смесиш със синтаксиса на някой друг автор". Твърди също, че ,,маниерът му на разказване е източен, от него лъхва нещо от атмосферата на Ориента", ,,книгите му са някакъв наниз от случки, които напомнят зърната на броеница в ръцете на дервиш, които той сладострастно премята едно след друго..."

,,Христо Бръзицов е една школа и днешните хора, които се занимават с медии има какво да научат от неговото творчество", разказва изкуствоведът Атанас Свиленов, запис от Златния фонд на БНР, 2011 година.

Произведенията на Христо Бръзицов макар и твърде разнообразни по тематика са подчинени на едно единствено чувство – любовта към родината. Някои от тях са кръстени ,,българска хроника". В книгите му действително е заключена част от съдбата на българския народ през XIX и XX век. Пишейки за стари български краища и градове, авторът същевременно разказва историята на собствения си живот, на своите родители, деди...
На титулната страница на книгата ,,Спомени на едно момче", която е мозайка от случки, споена с чисто биографични елементи, Христо Бръзицов поставя следното авторско мото: ,,Ако мисълта за края го гнети, то е, защото ще бъде лишен от възможността да обича България." Дори и неутралното трето лице на изказната форма не може да прикрие любовта към Отечеството, за която говори с огромно вълнение и страст. И като потвърждение допълва: ,,Нека и на мен ми бъде позволено в един случай да бъда патетичен – аз, който цял живот предпочитах хумора, шегата, иронията. Но пред святите и възвишени неща човек трябва да свали шапка!"

По тази публикация работи Десислава Димитрова

https://archives.bnr.bg/hristo-brazitsov/

Hatshepsut

На днешната дата през 1905 г. за първи път излиза от печат изданието "Дебър" с подзаглавие ,,Политико-литературен вестник". Това е български вестник, издаван и печатан в София, от Иван Кузманов Божинов от 1905 до 1907 г. Иван Божинов е голям български просветен деец, публицист и издател. В печатницата му се печатат вестниците "Глас Македонски", "Вардар", "Автономия", "Борба за свобода за Македония и Одринско" и др. Вестник "Дебър" е орган на българските емигранти от Дебър и Дебърско. Публикува статии за състоянието на българското население в Македония и за насилията на властите. В уводната статия на брой първи се пише: "След шестдесет годишна люта борба – борба, пълна с грозотии и ужаси, борба, пълна с гонитби на българския елемент в Дебърско, днес ние вдигаме пред света завесата, за да се видят последствията на тая неравна, на тая непосилна борба на потомците на славните дебърци срещу варварското потисничество, срещу варварското управление на турците, подкрепено от дивите албански орди, от коварната разкапана гръцка раса...".

До брой 25, през 1905 г., вестникът е седмичник, като излиза в събота, а от 1906 г. излиза два пъти в месеца. Общо от изданието са публикувани 47 броя. На 24 декември 1915 г. е разпрастранен специален брой, посветен на миналото и настоящето на Дебър.
Тук можете да разгледате и дигитализирани броеве на вестник "Дебър":

https://www.scribd.com/lists/3408590/Newspaper-Debar