• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 

The best topic

*

Posts: 13
Total votes: : 2

Last post: 29 October 2022, 06:17:26
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

Краеведски проучвания

Started by Hatshepsut, 29 July 2018, 15:06:01

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

#15
От Освобождението до момента пет манастира в страната са имали статут на населено място


доц. Пело Михайлов

Варна, 9 февруари /Данаил Войков, БТА/

В момента манастирите със статут на населено място в страната са два - Рилският и Клисурският. Малцина обаче знаят, че с такъв статут са се ползвали още три манастира - Троянската Света обител, Бачковският и Преображенският манастир, разказа в интервю за БТА доц. Пело Михайлов от катедра "Туризъм" на Аграрния университет в Пловдив.

Първият манастир в страната, който получава статут на самостоятелно населено място, е Рилският - през далечната 1894 г., когато Светата обител е отделена от общината на село Рила, обясни специалистът. През 1923 г. Троянският, Бачковският, Клисурският и Преображенският манастири също получават статут на населено място. Най-малко време от него се е ползвал Бачковският манастир "Успение Богородично", който 31 години след получаването му - през 1954 г., е слят със село Бачково. През 1971 г. със статута си се разделя и Троянският манастир "Успение Богородично", след като е слят със село Орешак. Седем години по-късно - 1978 г., землището на Преображенския манастир "Свето Преображение Господне" е присъединено към община Велико Търново и Светата обител губи статута си на населено място.

Народното събрание решава дали манастир да е населено място

Решението един манастир да получи статут на населено място се дава от Народното събрание чрез приемането на специални закони, обясни доц. Михайлов. През 1894 г. това е "Закон за признаване на Рилския манастир с всичката негова територия за отделна община". През 1923 г. нормативен акт носи сходното име "Закон за признаване на Рилския, Бачковския, Троянския, Преображенския и Клисурския манастир, с всичките им притежания, за отделни общини". Първите три манастира са ставропигиални (на пряко подчинение на Светия синод), а другите два - на подчинение на съответния епархийски митрополит, първият - на Великотърновския, а вторият - на Видинския, посочи Михайлов.

В отговор на въпрос за необходимите условия за получаване на този статут от манастирите, той обясни, че само в един законопроект - от 1925 г. се споменава, че трябва да има минимум 10 монаси, без никакви други количествени или качествени критерии. Според него не броят на монасите е бил от значение за придобиването на статута на населено място, а по-скоро възможността да се оперира самостоятелно с имотите и горите на манастирите, без близките общини.

Манастирите имат и други жители освен монасите

Интересно е, че освен монасите, манастирите имат и други жители, разказа доц. Михайлов. По думите му данни за ставропигиалните манастири от 1934 г., получени от Светия Синод и публикувани от Главна дирекция на статистиката, сочат, че в Рилския манастир живеят един игумен, 39 монашески чинове, 23 послушници или общо 63 души, а по данни от преброяването на населението от 1934 г. той има 274 жители.

В Троянския манастир пък по това време има един игумен, 13 монашески чинове, шест послушници или общо 20 души, а по данни от преброяването през същата година той има 24 жители. В Бачковския манастир има един игумен, 21 монашески чинове, един послушник или общо 23 души, а по данни от преброяването манастирът има 45 жители.

През различните години броят на монасите и жителите на тези пет манастира са се променяли постоянно. В манастирите, които и в момента са със статут на населено място, по данни на Националния регистър на населените места на Националния статистически институт към 31 декември 2020 г. живеят 32 души - в Рилския и 13 души - в Клисурския манастир.

През 1956 г. в Рилския манастир живеят 1054 души

Най-голям брой обитатели Рилският манастир "Св. Иван Рилски" е имал през 1956 г., когато по данни от проведеното тогава преброяване на населението, там са живеели 1054 души. Същата година е апогеят и на Клисурския манастир - 50 жители. Преображенският манастир има най-много жители при преброяването през 1900 г. - 45, като трябва да обърнем внимание, че това е още преди периода, когато е самостоятелно населено място, посочи Михайлов. Троянският манастир има най-много жители - 63, при преброяването през 1926 г., а Бачковският манастир бележи своя връх при преброяването през 1946 г., когато там са регистрирани 84 жители. По думите на Михайлов при нито едно преброяване никой от манастирите със статут на населено място не е оставал без жители.

Като интересен факт той открои, че Клисурският манастир "Св. Св. Кирил и Методий" през 2008 г., с благословението на Видинския митрополит Дометиан, е превърнат от мъжки в девически и е единственият женски манастир, имал или имащ статут на населено място.

Към 1992 г. България има осем вида населени места

През годините в страната населените места са били различни категории, каза още доц. Михайлов. Към 1992 г. например в България е имало осем вида - 238 града, 4446 села, 347 махали, 292 колиби, пет гари, четири промишлени селища, две минни селища и два манастира. От 1995 г. в резултат на действието на "Закон за административно-териториалното устройство на Република България" населените места България са само градове, села и манастири.

Специалистът уточни, че никога не имало някакви количествени критерии за отделните категории. Такива се загатват едва през 1995 г., когато със "Закон за административно-териториалното устройство на Република България" първоначално е въведен количествен критерий за обявяване на нова община от минимум 4000 жители. През 1998 г. е завишен на 6000 души. Пак през 1995 г. е въведено изискване от минимум 3500 души, ако едно село иска да бъде обявено за град.

През 2005 г. критерият е облекчен като за селата със статут на курорти изискването е намалено на 1000 жители. Още през същия месец от промяната се възползва курортът село Китен, който е обявено за град. По-късно през снижения критерий преминават и курортите-села Свети Влас (станало град през 2006 г.), Добринище (2006 г.), Ахелой (2009 г.) и Черноморец (2009 г.). За отбелязване е, че законът няма обратно действие, тоест нито общините с по-малко от 6000 жители ще бъдат разтурени, нито градовете под 3500 ж. (респективно под 1000 ж.) ще бъдат обявени за села, отбеляза специалистът.

През 1885 г. съществува категорията "градец" - между село и град

Сред селищата има и своеобразни екзотики, например в "Списък на населените места" от 1885 г. съществува категорията "градец", което е нещо повече от село, но недостатъчно за град. Като такива са описани Алфатар, Брегово, Бяла Слатина, Върбица, Батошево, Горско Сливово, Драганово, Дерманци и много други, посочи Михайлов. Първите четири по-късно наистина са обявени за градове, но другите четири и до днес са си останали села.

В Националния регистър на населените места като отделна категория дори е описана ж.п. спирка Луково, която по-късно е присъединена към село Луково, разказа още доц. Михайлов.

https://www.bta.bg/bg/news/4383-Ot-Osvobozhdenieto-do-momenta-pet-manastira-v-stranata-sa-imali-statut-na-nasele
Informative Informative x 1 View List

HatshepsutTopic starter

Скрити истории: Немската църква в Бърдарски геран

В рамките на девет минути ще се потопите в атмосферата на едно необикновено северозападно село, което в миналото става втори дом на стотици банатски българи и немци. В Бърдарски геран се намира и изящната Немска църква, която днес тъне в разруха, но не и в забрава.


HatshepsutTopic starter

Село Тулово и древната му история


Село Тулово се намира в Розовата долина в община Мъглиж. Това селище до преди Освобождението се е казвало Тиле, което го свързва с келтската столица – Тиле. Това е твърдение на Константин Иречек, което не е доказано досега. Многото могили северно от селото, които са над 20 го правят интересно за археолозите и се провеждат разкопки през 1904 – 1905 година.



Моето детство премина в това красиво село. Докоснах се до неговата уникална природа и многовековната Туловска кория, която е малка част от Старата Велика Българска гора – Магна Силва Булгарика. Там се намира и най-старото дърво ,,Царският дъб", който е на възраст над 850 години и е над 25 метра височина. Тази кория е опасана с буйна растителност от дъб, бряст, воден габър, дрян и много други. В корията се намират и други интересни дървета като ,,летен дъб", известен като ,,Змеят" над 20 метра висок с обиколка 4.5 метра и възраст 300 години. ,,Приказен дъб", който е висок над 20 метра с възраст 450 години. ,,Красавецът" с височина 25 метра, над 300 години. Неописуемата красива кория, като райска градина е с невероятните 752 декара. Като съм ходил стотици пъти до нея да си наливаме вода от една чешмичка с вода от извор. Южно от корията се намира и най-плодородната земя в цялата Казанлъшка долина без никакво преувеличение. Черноземът се намира между корията и река Тунджа в местността Адата.

Още от малък съм обиколил всяко приказно местенце в землището на село Тулово. Първите ми спомени са и от този парк в село Тулово, който се намира на десния бряг на Мъглижката река, която минава през центъра на селото.







Историята на село Тулово е многовековна и буди интерес у всеки. Сега ще ви запозная накратко с нея.



В селските лозя, които са се намирали на един километър северно от селото в местността Мараш се намират все още следи от стари сгради, зидове, изградени от камък и хоросан с дебелина до 120 см. и големи глинени съдове- кюпове. Там по предание е било селище. Под името ,,Мараш" е била отбелязана местността в старите военни карти, по които командващите руски освободителни войски са се ориентирали в района. На север от селото до реката, където сега се намира новопостроената сграда, чието първоначално предназначение било за дърводелска работилница, се намира местността ,,Курийката", обрасла някога с големи дъбови и брястови дървета. На североизток са местностите ,,Доксана", ,,Керена алчаг", ,,Пазарски път". На запад от селото са ,,Армутлука", ,,Айкъръ чаир", ,,Кьошкя".



В местността ,,Кърк- дюлюм" в южната част са открити стари запазени зидове от камък и хоросан. Пак там при оран са намерени върхове на железни копия и стрели, каменни сечива и украшения. Непосредствено до тази местност е ,,Хаджи кьой", която днес е заета само от естествени ливади. Тук има останки от древно селище, което се намира в коритото на река Тунджа. Югоизточно от корията е местността ,,Орман бунар" или горското кладенче. В района на местността има следи от старини, които говорят, че там е имало селище. Богата е на подпочвени води.

Най-интересната могила и с огромни размери е тази, която се е намирала на мястото на Автогарата.



Доклад на Христо Велков и Иван Стоянов за разкопките на Туловската могила през 1905 година. ,,Тая могила, най-голямата от всичките в долината стои уединено между селото и прочутата му от векове кория. Височината и е 13 метра, но по предания е била около 18 метра с диаметър 65 метра и кубическо съдържание около 14250 куб. метра, по вертикалния си разрез тя е куполовидна, а по хоризонтален – кръглеста. Разположена на ниско, равно място, съзидана от чист чернозем. Самата основа на могилата е утаен наносен пласт, който отива дълбоко надолу и показва, че тук е било дъно на блато или някой планински ручей, що е слизал през вековете от планината, за да се влее в Тунджа. При разкопките, които селяните са правили за свои нужди, напоследък били открити на северозападната страна на могилата важни исторически паметници, каквито са бронзовото гладиаторче и желязната колесница. Гробните ями са били четири и са открити множество скелети. Най-вероятно от сражение или война. В първата гробна яма е намерен скелет на мъж, тракиец, заемал важна обществена длъжност. Основание за това дава намерения железен сгъваем стол, който е бил доста украсен и други предмети и съдове. Във втората гробна яма са открити – сребърно вретено и прешлен за вретено, шест различни по форма стъклени балсамарии.



Глинени балсамарии, стъклено шише, стъклени игли за коса – два броя, сребърно огледало и бронзови амфори със сферични тела, цилиндрични шийки и канковано дъно. Били са с по две масивни дръжки, украсени със сложен растителен орнамент. Открити са и други бронзови предмети, като бронзова кофа, ойнохое и патрия. Най-интересното поне за мен е дървеното тоалетно сандъче. Външните му стени са били обвити в кожа, след което е поставена ключалка, металически обковки и апликации. Особен интерес будят бронзовите апликации, представляващи маски на вакханки. Сандъчето е било носено с помощта на бронзов шнур, прикачен на две халки. Във всички съдове се съдържат препарати за козметични цели, различни по състав. Препаратите са били използвани като пудра, течности за масажи, крем за лице, течности за коса, парфюм, грим за рисуване на очите и веждите. Това погребение с тези намерени вещи е било на знатна тракийка, което погребение се отнася за периода към края на 1-ви и началото на 2-ви век. В третата гробна яма са открити: бронзово умбо от щит, стъклени маниста в сферична форма – три броя бели, седем със синьо-зелен оттенък, шест броя сини и силно окислена желязна скоба.

В последната 4-та гробна яма са открити струпани на куп железни части от колесницата, а в срещуположния силно окислени бронзови украси от ярем. Колесницата е била поставена разглобена, а в единия край на ямата са били колелетата, а в другия кошът и яремът. Колесницата е била изгорена, а не заровена. В третата гробна яма са били изгорени конете, а в четвъртата колесницата. Мнението на археолозите за тази невероятна могила, която ни разкрива една цяла история на траките е следното: ,,Туловската могила е представлявала некропол на знатна тракийска фамилия, която е заемала видно място в икономическия и обществен живот в Тракия.

Землището на село Тулово се оказва, че е населявано непрекъснато в историята. Имало е много селища, открити са много важни за археологията и нашата Българска история артефакти. Разкрих една малка част само от историята на моето село.



В селото е имало старо училище още от 1856 година, църква ,,Свети Атанасий" е построена през 1970 година на мястото на старата църква.



В Село Тулово е основано и едно от първите читалища в България – читалище ,,Заря" през 1870 година.



Празниците са били многолюдни в селото.





Характерен и запазен само за село Тулово е празникът ,,Джамал", който се изпълнявал в началото на годината.





В Тулово може би се намира и най-новото училище в цялата област. Направено преди едва 20 години до старото училище ,,Христо Смирненски".



В Тулово е издигнат и уникален по своята визия паметник на загиналите и увековечили своя подвиг Българи! Всеки минаващ по главния път Мъглиж – Стара Загора може да го посети и разгледа в новата направена градинка.









Дядо ми по време на работа. Така са се движили из всички мъглижки села.

https://sevtopolis.webizdat.com/

HatshepsutTopic starter

Как е изглеждал Созопол през XVII век


Представа ни дава рисунка на фламандския художник и пътешественик Ян Питърс

Община Созопол, нейните културни институции и партньори от изложбата ,,Аполония Созопол –  град в спиралата на вечността", представена  през 2019 г, обединиха усилия и започнат системна и последователна работа по издирването и публикуването на културно-историческото наследство на Созопол, съхранено по света.

С изискана пощенска картичка, посветена на изключителна находка от XVII в., чиито следи се губят в сбирката на неизвестен и до днес колекционер, започва публикуването на първите резултати на проекта. За един от тях разказва д-р Виолета Василчина – изкуствовед и научен консултант на ГЕОПАН.

Рисунката, изобразена на лицето на картичката, представя созополски пейзаж от времето на турското владичество. Въпреки видимите белези на запустение и разруха, в които тъне градът, няколко топоса приковават вниманието – руините на крайбрежните крепостни стени с крайъгълни кръгли кули, базата на мемориален паметник колона (вероятно гръцка или римска), останките от фаровата кула, няколко едва набелязани полуразрушени корпуси на големи сгради, сред които може би и църква с купол, островът в дъното с вятърни мелници и други постройки – най-вече останки от средновековния Созопол.

На преден план различаваме жанрова сцена с хора и ездачи с чалми, керван от натоварени коне и камили; в средния план се забелязва върволица носачи, пустеещото пристанище, плавателни съдове.

Рисунката на стария Созопол се счита за произведение на фламандския художник Ян Питърс, известен като голям документалист пътешественик, но също и като добър рисувач, маринист, пейзажист, битов художник и гравьор. Той е един от тримата братя талантливи анверски художници, които произхождат от утвърден род фламандски майстори – отлични пейзажисти и маринисти, просъществувал няколко поколения.

Рисунката е била притежание на парижкия колекционер М. Делакр – записана като номер 606 от каталога му. Била е продадена в края на 50-те или началото на 60-те години на ХХ век на неизвестен колекционер (местонахождението ѝ днес не е известно). Нейна фотография е била запазена в колекцията на Шарл Стърлинг, консерватор в парижкия Лувър и професор по история на изкуството в Ню Йорк. Оригиналът, по данни от картотеката на Стърлинг, е с размер 18 х 33 см.

Извънредно любопитната рисунка на стария Созопол, както и всички сведения за нея, дължим на Георги Бакърджиев, който с публикацията си преди половин век със сигурност е допринесъл за по-доброто опознаване на ,,тъмните робски векове" на Балканите, предлагайки ни техен образ чрез един щрих от историята на европейското изкуство.

Ето как самият той оценява созополския пейзаж: ,,Това художествено произведение има голяма стойност и е документ от изключително значение за историята на Созопол. То представлява пейзаж от града от средата на 17 столетие – когато в него все още са запазени паметници от античността, от Първата и Втората българска държава. Верният и точен рисунък на фламандеца е обезсмъртил един изличаващ се феодален пейзаж."

Но кой е авторът на тази забележителна публикация? Дали ставаше дума за големия български художник керамик Георги Бакърджиев, на когото преди време показахме голяма керамична изложба в Националната художествена галерия, или за друг пишещ събрат?

Въпреки добре познатата връзка на керамика Георги Бакърджиев с Франция, където живее и твори от 1918 до 1939 г., не бях сигурна дали той е направил публикацията. Затова се свързах с неговата дъщеря – Оля Бакърджиева. Не само се оказа, че статията е негова, но и в добре подредения семеен архив дъщерята откри негатива на въпросната рисунка, а нейният разказ доосветли историята за намирането и публикуването й.

През 1939 г. Бакърджиев се завръща в България с ореола на известен във френските културни среди художник керамик, чийто път е белязан с участия и награди в престижни европейски изложби на декоративно изкуство. Продължава да работи керамика, като между началото на 40-те и края на 60-те години показва няколко извънредно успешни самостоятелни изложби на съдова керамика и малка пластика.

Несъмненият му артистичен престиж тук – независимо от променените обществено-политически условия и запазването на френските контакти, му позволяват не само да изпълнява ,,задочни" поръчки за отделни меценати от Европа, но да бъде и сред редките случаи на разрешени пътувания до Франция. Едно тях е през 1962 г. Именно тогава той прави връзка със Шарл Стърлинг, който му дава фотокопие на рисунката от своя архив.

Благодарение на това опазено взаимодействие отпреди половин век, днес Созопол отново застава пред нас със своя суров средновековен облик, разкрит в една холандска графика от XVII век. Показаното изображение на пощенската картичка е само началото на едно ново търсене на холандския оригинал и това е една от целите на проекта в следващите години.

https://www.desant.net/show-news/58974

HatshepsutTopic starter

Сопот: Средище на българщината

България - земя колкото една човешка длан, - малка страна с малко население, но величествена история и големи българи. Едно от най-скъпоценните средища на българщината се намира в Сопот - малък град с необятна история, разказва репортер на БГНЕС.



Произходът на името на града е традиционен за повечето български градове: в далечни отминали времена в местността дошли хора от север, най-вероятно търговци. Те видели поточе и решили да се установят около него, а в последствие и да основат град. Името на селището идва от старославянската дума ,,сопох", която означава улей, по който тече вода (чучур).



Намиращ се на 5 км. от Карлово, в подножието на Стара планина, Сопот изиграва важна роля в културното развитие и историята на България. Сведенията за съществуването му ни отвеждат в далечния XIV век. Смята се, че когато турците нахлуват в българските земи, сопотчани оказват упорита съпротива, което води до опожаряването на домовете им до основи. По време на робството Сопот е известен търговски и промишлен град, а жителите му се занимава предимно със занаятчийството – вълнарство, предачество, тъкачество, абаджийство (производство на груб вълнен плат), терзийство (шиене на дрехи), воденичарство.



Днес Вазовият дух оживява от всяко кътче на града, а от всяка забележителност струи онази любов към Родината, която е движила България напред.

Възрожденската църква "Св. Св. Апостоли Петър и Павел", която е енорийски храм, се намира в централната част на град Сопот. Разположена е в южното подножие на историческия хълм "Трапето" и в непосредствена близост до Сопотския девически манастир ("Метоха"). Със своя внушителен външен вид, тя е една от най-представителните сгради на църковното строителство по българските земи.



Сопотският девически манастир "Въведение Богородично", известен още като "Метоха", се намира в централната част на град Сопот. Разположен е в непосредствена близост до енорийската църква "Св. Св. апостоли Петър и Павел" и Девическото училище - "Радиното училище".



До наши дни не са достигнали сведения, които със сигурност да потвърдят времето на възникване на тази обител. Най-разпространената хипотеза е, че манастирът е основан от схимонахиня Сусана през 1665 г. През многовековната си история Сопотският девически манастир "Въведение Богородично", заедно с други църкви и манастири, е на няколко пъти разоряван. Вероятно сериозно пострадва по време на размирните кърджалийски времена, когато Сопот е опожаряван на три пъти - през 1794, 1800 и 1807 г. Обителта не е пощадена и по време на Руско-турската война. През юли 1877 г. след временно отстъпване на руските войски, почти целият град е изпепелен и сринат до основи, а онези негови жители, които не успяват да избягат, са безмилостно избити от башибозука.



И, разбира се, какво е Сопот без Радиното училище? И до днес запазило непокорния си Възрожденски дух, където Вазовите песни сякаш все още тихо ехтят по всяка калдаръмена пътека. Под тежката осанка на една сурова Стара планина, събрала тайнство и история в мистичен, скален ореол, човек се чувства малък и незначителен пред непреклонния дух на Българите.



Величествен надпис "Аз съм българче" изпраща гостите на града. Буквите са поставени на емблематичния за Сопот хълм ,,Трапето", и са видни дори през тъмната част на денонощието. Като морски фар, който насочва корабите нощем, така надписът напомня на всеки, че България трябва да е над всичко!/БГНЕС

https://bgnes.bg/news/sopot-sredishche-na-b-lgarshchinata/

HatshepsutTopic starter

Трявна. Градът, в който се ражда красота


Powered by EzPortal