• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 

The best topic

*

Posts: 13
Total votes: : 2

Last post: 29 October 2022, 06:17:26
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

Изяществото на българскитѣ народни носии

Started by Hatshepsut, 22 August 2018, 13:10:00

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

Женска автентична съртовска носия
Фото: Петър Петров
От Теди Милева, Българските корени
Модел: Стела Безовска

Съртът обхваща Провадийското плато, простиращо се от гр. Провадия до Шумен. Този вид носия е разпространена както във Варненско, така и в Шуменско.
Женската двупрестилчена носия е невестинска и се състои от туникообразна риза с характерната везбена украса по полите, наречена бойове и сусми. Отзад се запасва задна престилка – завешка, която се пристяга с опас (пояс). Отпред се вижда една всекидневна черна престилка и още една – памученка в ален цвят. Над ризата се носи елек с триъгълна пазва. При венчаването като връхна дреха се облича дълъг до глезените прав елек, наречен кичинка.
Най-характерното за невестинската носия е забраждането с месал. Той е дълъг от 3 до 6 метра. На единия край има шевици – шитя или пити, а на другия – само ресни. Под месала косите се прибират със специална кърпа, със зашита дъсчица в нея (скуфя). Елементите на забраждането, които се оформят в крайния вариант, са: две китки от двата края, усуканата част на месала се нарича бурма, висящата задна част – торба, а оформените дипли под брадичката са известни като гуша.










HatshepsutTopic starter

Женска армънска носия от Северозападните Родопи (Велинград, Пещера, Ракитово)
Фото: Петър Петров
От Теди Милева, Българските корени
Модел: Стела Узунова
От фонда на ИМ Велинград


HatshepsutTopic starter

Женска празнична двупрестилчена носия от село Баховица, Ловешко, края на ХІХ век
Фото: Петър Петров
От Теди Милева, Българските корени
Модел: Стефани Христова

Характерна за тази женска двупрестилчена носия е ризата бърчанка със странично закопчаване, наречено "крива пазва". Тя с богата везбена декорация (ритмично повтарящи се геометрични фигурки) в черен цвят с вълнени конци. В Баховица се среща същата риза и с тъмночервен цвят на конеца. Ушита е в комбинация от памучен и конопен домашно тъкан плат. Тъкменикът (задната престилка) е направен от две парчета плат, съединени хоризонтално в средата, така че орнаменталните им ивици да се разминават. Цветовете на ивиците са кафяви, тъмночервени, зелени и в много характерния за региона оранжев цвят. По този начин ярко се откроява съединителния шев. Дължината му стига до прегъвката на коленете и по този начин се вижда по-голямата част от полите на ризата. На кръста тъкменикът е стегнат в набор с дебел конец и се дипли свободно надолу в ,,буалки". Плата за тъкменика и престилката се тъче пъртено (лито) от силно пресукана домашна вълнена прежда и затова е тънък и остър. Това е причината тъкмениците от Ловешкия край да стоят разперени. Украсен е в долната част само с черно кадифе. Престилката е едноплата, в същите цветове, както и тъкменика, като основата е яркочервена или оранжева. Забрадката е от кафяв копринен плат, обточен от всички страни с черна дантела.












HatshepsutTopic starter

Летни двупрестилчени носии (детска и женска) от село Вълчедръм, Ломско, средата на ХХ век
Фото: Петър Петров
От Теди Милева, Българските корени
Модели: Елена и Северина Томови

Характерно за тези носии е, че двете престилки са направени от домашно тъкан син памучен плат. Те са силно набрани в талията и са декорирани с много по-едри или по-умалени цветчета. Задната престилка или вълненикът (муреникът) стига да прегъвката на коленете, докато предната шорец е по-дълга и достига до глезените. Ризата е кенарена, от фина коприна, украсена по пазвата, ръкавите и полите с фабрична дантела. Жените се препасват с колани, изтъкани ,,на кори", а кръглите метални пафти се явяват чудесен акцент, който дава завършен облик на този костюм.
Забрадките са бели, памучни и са обшити от всички страни с лутурки (малки кръгли мънисти с дупка). Чорапите също са памучни, тъмносини и украсени с цветя.
















HatshepsutTopic starter

Женски сукманени носии (лазарска и годежна), село Малина, Добричко, началото на ХХ век
Фото: Петър Петров
От Теди Милева, Българските корени
Модели: Виктория Григорова и Надя Григорова

Носията е на преселници от севернодобруджанското село Долно Чамурлии (дн. в Румъния). Местните хора наричат сукмана чукман, а частта от кръста нагоре – чопак. Сукманът на лазарската носия е червен, с ръчно везани по него пъстри букетчета. Престилката е от тънка вълна, двуплата, като везбата е разположена предимно от двете й страни. Украсата е геометрична, като най-разпространени са ромбовете.
На главата добруджанката слага чомбер с перо – жълта квадратна кърпа, широка един метър, прегъната на две по диагонал, чийто краищата обвиват лицевия овал, кръстосват се под брадата и се връзват отзад на темето. Коланът на лазарската носия е тъкан ,,на кори".













Виктория Григорова в женска годежна носия от село Малина, Добричко, началото на ХХ век.
Носията е на преселници от севернодобруджанското село Долно Чамурлии (дн. в Румъния). Местните хора наричат сукмана чукман, а частта от кръста нагоре – чопак. Сукманът от годежната носия е джанфезен (копринен) на червени и черни ивици. Престилката е от тънка вълна, двуплата, като везбата е разположена предимно от двете й страни. Украсата е геометрична, като най-разпространени са ромбовете. Горната дреха се нарича финка. Тя е от вълнен плат, коприна, а по-ново време и от кадифе (както е показано на снимките тук).
На главата добруджанката слага чомбер с перо – жълта квадратна кърпа, широка един метър, прегъната на две по диагонал, като краищата обвиват лицевия овал, кръстосват се под брадата и се връзват отзад на темето. Под чомбера има друга кърпа, наречена челник или башлък – малка памучна черна кърпа, с която се прибира косата. Отпред на челото са зашити малки монети (акчета), които се виждат под чомбера. Годеницата носи и аския – сребърен накит за глава, както и кованец – метален колан (нерядко сребърен), който се слага над финката.






HatshepsutTopic starter

Гергьовска сукманена носия от кв. Сушица, Карлово, втората половина на ХІХ – началото на ХХ век. Женски сукман от с. Климент, Карловско
Фото: Петър Петров
От Теди Милева, Българските корени
Модели: Божидара Лазарова и Лидия Стефанова

Гергьовска сукманена носия от кв. Сушица, Карлово, се носи от млади омъжени жени на празника Гергьовден. Основната дреха – сукманът е червен, изработен от вълнен плат, отворен отпред до талията. Под него е бялата риза, изработена от домашно тъкан памучен плат, бродирана със син конец на деколтето. На ръкавите има същата бродерия и бяла дантела, изплетена на една кука. Престилката е от тъкан вълнен плат, като преобладаващите цветове са червено и жълто. В долната й лицева част е зашита дантела. На кръста се поставя колан, нашит с мъниста. Той завършва със сребърни чопрази (пафти).
Жената е обута с бели вълнени чорапи и червени терлици от домашно тъкан вълнен плат. На главата са поставени редици (плитки от естествена коса), които завършват с бели панделки. Върху редиците се слага бяла триъгълна забрадка от тензух. По средата и в двата й края са нашити сребристи тетерета (пайети).












HatshepsutTopic starter

Женски сукман от с. Климент, Карловско
От Теди Милева, Българските корени
Фото: Петър Петров
Модел: Лидия Стефанова

Сукманът е изработен от черен вълнен плат, с клинообразна кройка, като огърлието е обточено с черно кадифе. По долната част на полите има растителна украса със сиви тетерета (пайети) и мъниста, както и дантела от тъмносин гайтан. Ризата е с туникообразна кройка, с дълъг ръкав, закопчава се с едно копче. По долната част на ръкавите е пришит фабричен ширит в бяло и синьо с растителни елементи и завършва с широка бяла дантела. Цикламеният елек е от памучен плат с подплата. Цялата дреха е обточена с четири реда черен гайтан.
Престилката е на ивици в кафяво и черно, от два съшити плата, а коланът е с басти. В центъра има широка ивица от черно кадифе с ръчно бродирани клонки върху него. Отдолу черна дантела фиксира краищата на престилката. Коланът се състои от сплетени разноцветни вълнени конци.
Характерни са и завършващите елементи от костюма. Кърпата за глава е от вишнев фабричен памучен плат, триъгълна. В двата срещуположни края и в средата е обточена с черна фабрична дантела. Чорапите са от бяла памучна прежда, три-четвърти, ръчноплетени.








HatshepsutTopic starter

Носии на тракийски преселници във Варненско, от края на ХVІІІ – началото на ХІХ век
Фото: Петър Петров
От Теди Милева, Българските корени
Модели: Алекс Бенчовска, Христо Стефанов

Този вид носии в ново време вече не се срещат в Тракия (по-специално Ямболско, Сливенско и отчасти в Старозагорско), затова може да се каже, че те са характерни най-вече за Варненския край. Женската носия е от сукманен тип, а мъжката е чернодрешна.
Женският костюм е с туникообразна риза с флорални шевици по цялата дължина на полите на ризата, наречени бойове. Върху ризата се облича двуделен сукман, състоящ се от горна част – елече (чапак) и пола, изработена от домашен лито тъкан плат в цвят бордо и разноцветни ивици, формиращи каре и десен, наречен пипевчето. Препасва се с черен тъкан колан. Върху него се запасват пафти с друг кадифен колан, украсен със сърма. Акцент на носията е везаната престилка. Нейният старинен вариант е известен като бяло кръстчано. Връхната дреха е антерия (хърка) с клината кройка от вълнен, лито тъкан плат на рае. Забраждането се нарича качул и се оформя от фес със специфична кройка, украсен с пари по ръба, лежащ върху челото. Той се запасва с червена копринена вала (кърпа) със сачак (фабрична дантела), като единият край на сачака може да е спуснат отпред. Отгоре е покрит с купешка кърпа мумия или бял ръченик. Забраждането включва и аскии (сребърен накит). На лазарките се поставят синчани пера отгоре и косичници. Чорапите са с ажурна плетка, наречени кабрузени чорапи. Върху тях се обуват кундури.






HatshepsutTopic starter

Женски празничен саичен костюм – забунь от гр. Банско
Фото: Петър Петров
От Теди Милева, Българските корени
Модел: София Тодева

Основната дреха е от саичен тип. Нарича се забунь и е без ръкави. Тя е разновидност на дрехата аба, която в Банско е част от възрожденския костюм аладжа. Забунът е на вертикално райе с широко отворена пазва с гайтанена украса, под която се открива бродерията на ризата. Везбата е характерна и за ръкавите, които завършват с бяла дантела. Над основната дреха се връзва тъкана престилка, нар. прескутник ,,на урчьи". Червеният цвят е водещ в този костюм, затова шамията (забрадката), също е алена. На краката се слагат бели плетени чорапи и цървули, местно занаятчийско производство.










HatshepsutTopic starter

Женска празнична двупрестилчена носия от село Якимово, Ломско, средата на ХІХ век
Фото: Петър Петров
От Теди Милева, Българските корени
Модел: Синтия Ангелова

Носията е невестинска и се състои от риза, нар. белушка, изтъкана от бяло ленено платно, откъдето идва името й. Тя е с туникообразна кройка, украсена по полите и ръкавите с шевици. Задната завеска е от надиплен по дължина червен вълнен плат с втъкани дребни разноцветни елементи. Престилката отпред е правоъгълна, двуплата, с водоравен шев, на ивици, червена на цвят, с разноцветни геометрични елементи.
Връхната дреха се нар. глухче, изработена е от бял вълнен плат, без ръкави, дълга до коленете. Обточена е с черен вълнен конец. В областта на талията е украсена с апликации от червено сукно и цветни конци. Втората връхна дреха е същата като глухчето по кройка и материя, но е с ръкави до лактите, апликирани в червено и кафяво и затова е известна като долактанче. И двете дрехи са задължителна част от сватбената носия.
На главата се слага бяла копринена забрадка, краищата на която се кръстосват под брадата и се връзват на темето. В старо време булките са носили невестинска шапка – луб. Основата на шапката е представлявала пресечен конус, поставен с тясната основа надолу. Възстановката на този луб е изработена от дебел картон, облечен отгоре с бял ленен плат. Украсена е с нанизи от стъклени мъниста, които завършват с малки сребърни монети, със сърмени ширити, кадифе и позлатени монети в нейната основа. Върху шапката е поставена бялата копринена кърпа, която виси свободно отзад. Булката е накичена с гердан от шарнирно свързани елипсовидни части и пендари, обеци арпалии, сребърна гривна и тъкан колан с пафти. Краката са обути с черни вълнени чорапи на цветни ивици и цървули.












HatshepsutTopic starter

Невестинска носия със сокайно забраждане – Килифаревски сокай, началото на ХІХ век
Фото: Петър Петров
От Теди Милева, Българските корени
Модел: Никол Николаева
От фонда на РИМ – Велико Търново


HatshepsutTopic starter

Мъжка носия на тракийски преселник във варненско, от края на ХVІІІ – началото на ХІХ век
Фото: Петър Петров
От Теди Милева, Българските корени
Модел: Христо Стефанов

Този вид носии в ново време вече не се срещат в Тракия (по-специално Ямболско, Сливенско и отчасти в Старозагорско), затова може да се каже, че те са характерни най-вече за Варненския край.
Мъжката носия е старинен вариант, срещан и в селищата около гр. Суворово, Девня и Синдел. Състои се от черен дънест потур с богата гайтанена украса, с капаци около глезените. Ризата е туникообразна, къса до коленете, с богата везбена украса по ръкавите и пазвата. Опасва се с черен пояс. Облича се елек джамадан с гайтани, а като връхна дреха се носи антерия. Платовете са лито тъкани със същия десен като на женските чукмани, в случая шикерен пипевчен. Характерни за тракийците са ярко червените и алените десени на връхните дрехи. Чорапите са черни. Навуща и цървули са обували за работа, а кундури – за по-официални събития. Друга особеност са аленочервените купешки басмени кърпи, които са се връзвали на врата или на пояса. На главата слагат астраганен калпак.








HatshepsutTopic starter

Женска сукманена носия от с. Фотиново, община Батак
Фото: Петър Петров
От Теди Милева, Българските корени
Модел: Десислава Йорданова

Фотинската родопска сукманена носия ,,идва" с преселниците в село Фотиново от с. Върбово, Широка лъка и Устово, Смолянско. Тукашният сукман се нар. волненик, защото е изработен от тепан, вълнен, домашно тъкан плат. Той е тъмносин с дълги ръкави. На пазвата е обточен с червен гайтан. Полите са украсени с орнаменти от сърма и червен гайтан. Пазвената изрезка е дълбока, с елипсовидна форма. Широчината на гайтанената украса е показател за социалното положение на жената. По-широката и богата украса е приоритет на жените или момите от по-заможните семейства.
Ризата е от ленено или от памучно платно. Тя е туникообразна, с кръгъл отвор за главата. Обикновено е украсена с богата дантела на ръкавите и по полите, но може да бъде съвсем семпла, без дантела. В този случай за украса на ръкавите и полите на сукмана се използват отделно изплетени ленени или памучни парчета, които се пришиват към сукмана. Парчетата, които се пришиват към ръкавите, се наричат ръкавели, а пришитите към полите – присуска.
Връхната дреха се нарича клашник, който е от същия материал като сукмана. Той е с дълги ръкави, къс до кръста. Украсен е със сърма или червен гайтан и обточен с естествени кожи. Поясът е в тъмночервен цвят, вълнен. Той е всесезонна част от носията. Миндилът (престилката) е едноплат, вълнен, с декорация от пресичащи се ивици в зелен, червен и оранжев цвят, образуващи квадрати. Възите са в цветовете на престилката.
Останалите елементи оформят детайлите, който придават завършен естетичен вид на костюма. Например, пазухите (нагръдник) се слагат под пазвената изрезка на волненика. Върху тях се пришива дантела, изработена на една кука. Затъкната в пояса, се носи малка кърпичка, прегъната по диагонала. Кърпата за глава, нар. тестемел, е тъмночервена на красиви цветя. Тя подсказва семейното положение на жената. Чорапите обикновено са бели, украсени с цветни орнаменти в областта на глезените. Типични за родопчанки са вълнените терлици, богато украсени с гайтан и сърма. Цървулите се изработват от кожа, като в по-ново време те са заменени с кундури.










HatshepsutTopic starter

Женска двупрестилчена носия от гр. Койнаре, Плевенско, края на ХІХ век.
Фото: Петър Петров
От Теди Милева, Българските корени
Модел: Стефи Тетевенска

Това е единствената запазена цяла старинна носия в Койнаре. Състои се от риза бърчанка, изработена от домашно тъкан памучен бял плат, с червена и синя ивица по дължината на плата. Дълга е до глезените на краката. Около отвора на врата е силно набрана. Шевицата по пазвата и ръкавите е в тъмнокафяв цвят, изработена с вълнени конци. Вълненикът (задната престилка) е дълъг, широк и силно набран в горната част. Основният цвят е тъмночервен, съчетан с черно и зелено, а ивиците са изпълнени с геометрични мотиви. В долната част е богато украсен със сърмена лента, черно кадифе и червена ивица. Предната престилка също е вълнена, едноплата, обточена от трите края със сърмена лента, кадифе и червена ивица и е дълга до под коленете. Престилката се нарича галено парянка, което идва от многото монети, с които е нашита. Освен за украса монетите са служели и като символ на благосъстоянието на момичето. Момичето е забрадено с бяла кенарена кърпа с ръчно плетена дантела от четирите страни и вързана отзад, зад врата.










Similar topics (5)

Powered by EzPortal