• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 

The best topic

*

Posts: 13
Total votes: : 2

Last post: 29 October 2022, 06:17:26
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

  • Защитени територии в България 5 0 5 1

Защитени територии в България

Started by Hatshepsut, 23 June 2022, 22:06:11

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

Природен резерват Дервиша


,,Дервиша" е поддържан резерват в Североизточна България на територията на област Шумен, Община Велики Преслав, на около 5 km от град Велики Преслав. Заема площ от 11,21 хектара. Териториално попада под контрола на Регионална инспекция по околната среда и водите – Шумен и Регионална дирекция по горите – Шумен, Държавно горско стопанство ,,Преслав".

Местоположение

Резерватът се намира по северния склон на Преславска планина. Намира се югозападно от Велики Преслав и в миналото през него е преминавал проходът Дервиш. Представлява тясна успоредна ивица по двата бряга на река Дервишка (Преславска река) и Зурлева река. Днес през него преминава екопътека от Велики Преслав към село Иваново.

Описание

Основанието за обявяване на местността за поддържан резерват е единственото естествено находище в България на дървесния вид конски кестен, оцеляло от обширна кестенова гора в миналото. Някои от дърветата в резервата достигат 35 метра височина. Други дървесни видове в резервата са орех, клен, габър, сребролистна липа, среща се и разнообразна тревна растителност.


Входът към резервата

,,Дервиша" е обявен за природен резерват на 23 октомври 1948 г. с площ 10,6 хектара. На 15 октомври 1999 г. е прекатегоризиран в поддържан резерват, като запазва площта си. От 30 май 2006 г. площта му е увеличена на 11,2136 хектара. Разположен е на надморска височина от 140 до 200 метра.

В режима на регулация на ,,Дервиша" е записано разрешение за извършване на санитарни сечи при установено съхнене на повече от 5% от дървостоя; поддържащи и възстановителни мероприятия; използване на биологични средства за растителна защита.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Дервиша


Природен резерват "Дервиша" е обявен като защитена територия на 20. 10. 1948 г. с Постановление и изискванията за категориите защитени територии .Резерватът се намира в Шуменски окръг. Разположен е по двата бряга на дерето на р. Дервишка  като тясна успоредна на дерето ивица. Площта му е 11,2ха, надморска височина -  140 - 200м., намира се на 3 км от гр. Велики Преслав по северния склон на Преславско - Драгоевската планина.  На изток – югоизток проддържания резерват "Дервиша" граничи с път - останки от стар римски път. За съхраняване на естественото находище на конски кестен  в проддържания резерват "Дервиша", научна група от Лесотехническия университет гр. София извършва теренни проучвания и изследвания за ефективна борба с кестеновия Листоминиращ молец, вредител по поставения под защита вид .
  За опазване и съхранение за поколенията на поддържаните резервати "Патлейна" и "Дервиша", обявени за защитени територии за съхраняване и защита на единственото естествено находище на дървесния вид "конски кестен",балкански ендемит в България, запазен остатък от някогашна обширна гора, реликтен вид от третичния период, когато е заемал големи площи. Отделни екземпляри от конския кестен в поддържания резерват достигат 35 метра височина. В защитената територия растат още орех, клен, габър, сребролистна липа, а тревната покривка е разнообразна на видове. Заради естествените находища на див рожков и конски кестен е необходимо да се обособят и обявят "буферни зони" като защитни зони за възпрепястване и ограничаване степента на урбанизацията и антропогенизация, съществуващи преди прекатегоризацията  им.
  На територията на поддържания резерват са забранени всякакви дейности, с изключение на: преминаване на хора по маркирани екопътеки, включително с образователна цел, утвърдени със Заповед на министъра околната среда и водите; събиране на семенен материал с научна цел или за възстановителни дейности, както и за провеждане на поддържащи, направляващи и регулиращи мерки. 

  В близост до резаервата "Дервиша"  се намират хижите "Букаците",  "Върбишки проход", "Мадарски конник",  хижа "Пантлейна" и хижа "Тича".
  Хижа "Букаците" се намира в Шуменското плато край село Троица. Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 20 места. В близост се намират Средновековните скални манастири - Троицки, Осмарски, Ханкрумски; пещерата Бисерина, паметникът "Създателят на българската държава"; археологичният резерват "Старият град".  В близост се намират селата Саламаново, Мостич, Осмара и др.
  Хижа "Върбисхки проход" е голяма четириетажна постройка с капацитет 76 места, пътят до хижата е асфалтиран. Разположена е край Върбишкия проход (в Източна Стара планина). На половин час път се намират курортът Върбица и минерални извори, Горско стопанство Елешница, а Ришкият проход е по-далеч - на 12 часа път. В близост до хижата са населените места Божурово, Садово, Ябланово и др.
  Хижа "Мадарски конник" е триетайна сграда с 80 места, намираща се в резервата "Мадарски конник". В близост са с. Мадара
, гр.Шумен, гр, Каспичан и др.
  Хижа "Патлейна" е разположена в Драгоевската планина в едноименната местност. В близост до хижата се намират археологическото селище "Велики Преслав", Патлейнския манастир "Св.Панталеймон",  Културно-историческия резерват "Патлейна". Някои от близките населени места са Салманово, Кочово и Драгоево.
  Хижа "Тича"  се намира край язовир Тича, в близост до шосето между градовете Велики Преслав и Върбица. Някои от съседните на хижата туристически обекти са: Културно - историческия резерват "Велики Преслав", Горски дом - р.Дервиша, вр. Сланник, а наоколо се намират населените места Сушина, Иваново, Драгановец и др.

http://pirin.biz/index.php?option=com_alberghi&Itemid=&task=detail&id=576



Резерват "Дервиша" (Преславска планина)

HatshepsutTopic starter

Резерват Долна Топчия


Вишката за наблюдение на птици в резерват Долна Топчия

Долна Топчия е поддържан резерват Югоизточна България. Създаден е със заповед на Министерство на земеделието и горите от 1960 г. с цел опазване на естественото находище на колхидски фазан. Това е единственото находище на този вид фазан в България и едва второто такова на Балканския полуостров.

Резерват Долна Топчия се намира непосредствено до град Елхово на брега на река Тунджа, като обхваща и землището на близкото село Трънково. В течение на времето площта на резервата е променяна няколко пъти, като към април 2014 г. тя е 467,47 хектара. През резервата минава екопътека с дължина 1840 метра.

Флора
Голяма част от територията на резервата е заета от вековни лонгозни гори, предимно ясенови масиви. Срещат се редица защитени растителни видове, като включените в Червената книга на България стрибърниева ведрица, битински синчец и елвезиево кокиче.


Елвезиеви кокичета

Фауна

Към резервата е изградена фазанария, която се грижи за опазване популацията на колхидския фазан. Годишно фазанарията произвежда около 15 000 фазанчета, които се освобождават в България и други европейски страни.

В поддържан резерват Долна Топчия гнезди и най-голямата колония чапли във вътрешността на България. Установени са три вида чапли – сива, нощна и малка бяла. В резервата е изградена вишка, която позволява наблюдението на птици в естествената им среда.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Резерват Долна Топчия


Цели на обявяване: Находище на колхидски фазан. Лонгозна гора.

Режим на дейности: До утвърждаване на план за управление в поддържания резерват се разрешава извършване на следните дейности: 1. Извеждане на санитарни сечи; 2. Възстановяване и поддържане на крайречна гора; 3. Създаване на условия за гнездене на колхидския фазан; 4. Регулиране числеността на лисици, чакали, белки и диви свине.

https://eea.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=4&areaID=18



Резерват Долна Топчия е поддържан резерват, който се простира на територия от 467,47 хектара в землището на град Елхово. Лесно можете да достигнете до него с кратка разходка от центъра на Елхово до парковата пешеходна зона на града. След преминаване по бетонeния мост над река Тунджа ще откриете началото на пътека, обозначена с червена маркировка, която води през най-значимите и живописни места. Основната цел на защитената територия е запазването на единственото естествено местообитание на Колхидски фазан в Европа. С изключение на находището му у нас и на едно находище в Гърция почти навсякъде в Европа този вид фазан се е кръстосал с други внесени подвидове. С цел съхранението му е изградена фазанария, в която старателни служители се грижат този вид да живее и обитава все още резервата.


Сред буйната растителност, в самия край на изградената пътеката се наблюдават и други представители на орнитофауната – колония от чапли: сиви, нощни, гривести, малки и бели. Изградена е къща на дърво за наблюдение на впечатляващите представители. Звуците, които издават чаплите правят мястото много интересно и мистично.

В по-голямата си част защитената територия е покрита с вековни лонгозни гори. Флората е представена от ясенови масиви и млади смесени труднопроходими широколистни гори. Заради трудността на прехода през буйната и девствена растителност на резервата тази пътеката се оказва единственият начин да опознаете биологичното разнообразие тук. Защитени от закона растителни видове, които се срещат са стрибърниевата ведрица, битинския синчец и блатното кокиче. Те са включени и в Червената книга на България.

https://elhovo.org/rezervat_dolna_topchia/



Посещение в резерват ,,Долна Топчия"

HatshepsutTopic starter

Резерват Ибиша


Ибиша е поддържан резерват, заемащ източната част на дунавския остров Цибър, срещу устието на река Цибрица в река Дунав. Попада в землището на село Долни Цибър.

На 8 октомври 1984 г. е създаден резерват ,,Ибиша", който на 15 октомври 1999 г. е прекатегоризиран в поддържан резерват. Има площ от 34,47 хектара. Опазват се характерни дунавски островни съобщества - заливни гори и блата, обитавани от защитени видове растения и животни.

Растителността е представена от заливни гори от черна елша, бяла и крехка върба и черна топола, в съчетание с изкуствени насаждения от топола. Подлесът е представен от различни видове къпини и лианоподобни растения. На територията на резервата се намира най-голямата смесена колония от корморани и чапли в България. Има важно световно значение за гнездящия малък корморан и едно от най-важните в България места за гнездене на нощната чапла и лопатарката.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B1%D0%B8%D1%88%D0%B0_(%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82)


Остров Ибиша (или Цибър) е разположен по течението на река Дунав, близо до село Долни Цибър, източно от град Лом и западно от град Козлодуй. С площта си от 0,9 км2 островът се нарежда на 23-та позиция сред българските дунавски острови по площ.
Остров Ибиша e изграден от речни наноси - основно пясък и тиня. Обрасъл е предимно с характерните за дунавските острови заливни гори от черна елша (Alnus glutinosa), бяла (Salix alba) и крехка (Salix fragilis) върба, бяла (Populus alba) и черна (Populus nigra) топола  и ниски храсти.
На острова са организирани две защитени зони - защитена местност "Остров Цибър" на северозапад и поддържан резерват "Ибиша" на югоизток.
Тук се намира най-голямата в България колония от чапли и корморани. През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

http://poseti.guide-bulgaria.com/a/1388/island_ibisha.htm


Област: Монтана
Площ: 399,31 ха
Собственост: държавна собственост - 100%

Описание:
Мястото обхваща покрития с дървесна растителност остров на река Дунав (км 717) заедно с прилежащия му участък на реката и речните брегове, разположени северно от село Долни Цибър и източно от град Лом. Островът е изграден от речни наноси, главно тиня и пясък. По-голямата част от острова е обрасла с характерните за дунавските острови заливни гори от черна елша /Alnus glutinosa/, бяла /Salix alba/ и крехка /Salix fragilis/ върба, бяла топола /Populus alba/ и черна топола /Populus nigra/, на места в съчетание с тополови култури и хигрофитни тревни съобщества. Горите са с богат, практически непроходим подлес от псевдолиани и къпина /Rubus sp./. Западният бряг на острова е голяма пясъчна коса без растителност (Бондев, 1991; Боев, 1992; Георгиев, 1993). Около острова се формират речни плитчини.

Птици:
Международната значимост на остров Ибиша се определя от наличието на най-голямата у нас смесена чаплово-корморанова колония. Той е място от световно значение за гнездящия тук малък корморан /Phalacrocorax pygmeus/ и едно от петте най-важни места в България за гнездящите нощна чапла /Nycticorax nycticorax/, гривеста чапла /Ardeola ralloides/ и лопатарка /Platalea leucorodia/. Съществуването на колонията от чапли и корморани изцяло зависи от заливната гора на острова, като място за нездене и от наличието на плитчини около острова и по реката, необходими за намирането на храна.

Заплахи:
Остров Ибиша се влияе от горскостопанските дейности на острова и от хидрологичния режим на река Дунав. Всички горскостопански дейности, свързани с голи сечи, премахване на подлеса и залесяване с хибридна топола оказват отрицателно въздействие върху крайречните заливни гори на острова. Мащабен проект повишаването на плавателния капацитет на река Дунав - транспортен коридор №1, ще доведе до постоянна промяна на водния режим на реката, както и изчезване на плитките води около острова. Тези промени ще имат отрицателно влияние върху гнездящите на острова птици.

Законова защита:
Около 9% от територията е поставена под строга защита като резерват от 1984 г. През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. През 1998 г. островът е обявен за КОРИНЕ място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 2003 г. почти цялата територия на Орнитологично важно мяста Ибиша е обявена за Рамсарски обект, поради международнот си значение за колониално гнездящите птици. Предложената защитена зона граничи с потенциална Специално защитена зона в Румъния.

https://www.birdsinbulgaria.org/ovm.php?l=bg&pageNum_Ovm_All=1&totalRows_Ovm_All=113&id=7



sibar Swamp & Island – Zlatiyata

HatshepsutTopic starter

Резерват Изгорялото гюне


,,Изгорялото гюне" е резерват в Баташката планина.

Резерватът е разположен в землището на град Кричим и има площ от близ 29,5 хектара. Първоначално е обявен по лесоустройствен проект от 1987 г.

Обявен е за резерват с постановление на Министерски Съвет No.5334/16.08.1949 година. На 30.12.1956 година площта му е намалена със заповед No.2245 на Главно управление на горите. Прекатегоризиран е като поддържан резерват със заповед No. РД-363/15.10.1999 година на Министерството на околната среда и водите. Площта на резервата е 29.30 хектара. Резерватът е обявен с цел запазване и поддържане на второто по значимост в страната естествено находище на дървовидната хвойна (Juniperus excelsa).

Флора и фауна

В резервата са установени около 400 вида растения, което за такава малка площ е значителен брой, защитени са дървовидна хвойна, родопски силивряк (Haberlea rhodopensis), румелийски трахелиум (Trachelium rumelianum), синя айважива (Alkanna tinctoria), гусихиева ведрица (Fritillaria gussichiae ssp. skorpilii), балкански вечерник (Hesperis theophrasti).

В този резерват се опазва единственото находище на дървовидна хвойна в Родопите.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Изгорялото гюне


Обявен за резерват с ПМС 5334 от 16.08.1949 г. и Заповед № 2245 от 30.12.1956 г. на Главно управление на горите, актуализирана със Заповед N:РД-169/ 22.02.2013г. на Министъра на околната среда и водите. Обща площ 325 581 дка.  Разположен е в землището на гр.Кричим. На неговата територия се съхранява едно от редките находища на дървовидна хвойна (Juniperus excelsa Bieb.). Характерни растителни видове за резервата са келяв габър, космат дъб, люляк, жасмин.


ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПЪТЕКА ЗА ПОСЕТИТЕЛИ В ПОДДЪРЖАН РЕЗЕРВАТ ,,ИЗГОРЯЛОТО ГЮНЕ"

Според Закона за защитените територии в тази територия се допускат туристически посещения, но само по специално определени пътеки. Със Заповед на Министъра на околната среда и водите в резерват ,,Изгорялото гюне" е определена една пътека за посетители, а именно:

Пътека, преминаваща през отдел с номер 3 ,,г" по Лесоустройствения проект от 1999 г. на Държавно лесничейство – Кричим. 

С цел опазване на консервационно значимите растителни и животински видове и техните местообитания, намиращи се в резервата и съхраняване на ландшафтите, екосистемите и генетичното разнообразие, при преминаване по пътеката е забранено:

- отклоняването на посетители и навлизане в резервата;
- замърсяване с битови и др. отпадъци;
- бране, събиране, отрязване, изкореняване или друг начин на увреждане на екземпляри от растителни видове;
- убиване, улавяне, преследване, обезпокояване или друг начин на увреждане на екземпляри от животински видове;
- палене на огън и бивакуване.

https://plovdiv.riosv.com/main.php?module=info&object=info&action=view&inf_id=11



Изгоряло гюне е името на резерват, разположен в землището на град Кричим. За резерват ,,Изгоряло гюне" е обявен още през далечната 1949 година, като по-късно през 1998 година бива прекатегоризиран в поддържан резерват.

Най-ценният растителен вид, попадащ в рамките на резервата, заради който и територията бива обявена за защитена е дървовидната хвойна. Наред с нея в резервата се срещат още редица разнообразни представители на флората, като бяла топола, космат дъб, габър, жасмин, плюскач, пистация, синап, зъбник, омайниче, змийско мляко, иглика, и още много други.

На територията на резервата, която е близо 29,5 хектара се срещат и редица животински видове, сред които зелен гущер, пепелянка, жълта овесарка, сврака и още много различни видове.
Резеват ,,Изгоряло гюне" е едно от многобройните места в Родопите, където се опазва най-голямото богатство на Орфеевата планина – природата, която обгръща човек и го кара, взирайки поглед в нейното буйно море да немее пред нейната величественост и омайност, дебнеща от всички страни.

https://rodopchani.bg/Rezervat-Izgoryalo-gyune--pazitel-na-edinstvenoto-nahodishte-na-darvovidna-hvoyna


Приказният резерват "Изгорялото гюне" край Пловдив е укрепен

Приключи укрепването - отводняване на ерозиралите площи, в красивия резерват "Изгорялото гюне" край Кричим, Пловдивско.

През януари 2020г. Държавната приемателна комисия прие единодушно и без забележки изпълнението на строителните дейности по изграждане на отводнителни канавки в границите на поддържания резерват. На основание заключенията на междуведомствената комисия на 23 март бе издадено разрешение от началника на РДНСК-Пловдив за въвеждане на строежа в експлоатация по смисъла на Закона за устройство на територията.

Проектът е на стойност 300 032,68 лв., от които 255 027,78 лв. са от Европейския фонд за регионално развитие и 45 004,90 лв. национално съфинансиране от държавния бюджет на Република България.

Строителните дейности стартираха през октомври миналата година в изпълнение на проект на РИОСВ - Пловдив ,,Подобряване природозащитното състояние на природно местообитание 9560* Ендемични гори от Juniperus spp. в поддържан резерват ,,Изгорялото гюне" и преустановяване загубите на площ от местообитанието чрез премахване на неблагоприятното влияние от ерозията и срутищните процеси".

Чрез изградените отводнителни канавки ще се прекрати загуба на площ от местообитанието на дървовидната хвойна, опазвана в защитената територия и ще се предотвратят ерозията и свлачищните процеси. Това ще окаже пряко положително влияние върху популацията на защитения вид в резервата, тъй като ще предотврати и ограничи отрицателното въздействие от геодинамичните процеси върху горския хабитат и ще се подобри състоянието на местообитанието.

В резервата са установени около 400 вида растения, което за такава малка площ е значителен брой, защитени са дървовидна хвойна, родопски силивряк (Haberlea rhodopensis), румелийски трахелиум (Trachelium rumelianum), синя айважива (Alkanna tinctoria), гусихиева ведрица (Fritillaria gussichiae ssp. skorpilii), балкански вечерник (Hesperis theophrasti).

В този резерват се опазва единственото находище на дървовидна хвойна в Родопите.

С реализираните дейности от РИОСВ – Пловдив посочиха, че са изпълнили главната заложена цел на проекта, финансиран по Приоритетна ос 3 ,,Натура и биоразнообразие" на Оперативна програма ,,Околна среда 2014-2020", а именно подобряване природозащитното състояние на местообитанието на дървовидна хвойна и предотватяване загубите на площ от резервата.

https://trafficnews.bg/bulgaria/prikazniiat-rezervat-izgorialoto-gyune-krai-plovdiv-e-174011/


Крепост Кричим и Асенев надпис

Днес клипът е посветен на едно малко известно, но красиво и историческо място. Крепостта и надписът се намират в резерват,, Изгорялото гюне''. Пътеката е сравнително кратка около 1 километър, но изкачването до крепостта е сериозно и маршрутът отнема половин час в посока. Надявам се да ви хареса.


HatshepsutTopic starter

Резерват ,,Конски дол"


Конски дол или Конското планнище е резерват в планината Родопи, България.

Статут

Основан със заповед №2079 от 24.07.1962 г.

На 2 август 1986 година Главно управление гори обявява за резерват запазените букови и смърчови насаждения в местността ,,Пърдиконски дол", държавна гора Дикчан, с площ 32 хектара. ,,Пърдиконски дол" представлява смърчова и букова, запазена от вмешателството на човека, гора на възраст 260 години с височина на отделни дървета над 40 m.

Местоположение

Разположен е в рид Дъбраш в Западните Родопи на север от селата Кочан, Ваклиново и Осина, на територията на ДДС ,,Дикчан", от южната страна на горския път между Сатовча и Сърница. От всички страни граничи с площи горски фонд. Изчислена на базата на изработения нов цифров модел, площта на поддържания резерват е 34,7 хектара. Теренът на природен резерват ,,Конски дол" е с изключително стръмен характер – от 30 до 36 градуса. Най-високата му точка е 1265 m надморска височина, а най-ниската – 965 m. Изложението на терена е източно и югоизточно.

Климат

Резерватът Конски дол попада в Преходно-средиземноморска климатична област, район Западни Родопи, с подчертано планинско влияние във високите части. Климатът се характеризира с по-ниски летни температури и по-обилни валежи. Средната годишна температура на въздуха е 7 – 10 °C, а през зимата се образуват температурни инверсии. Преобладават есенно-зимните и пролетно-летните валежи. Средната годишна валежна сума е 750 – 800 l/m2. Снежната покривка се задържа от декември до март. Слънчевите дни в годината са над 92, дните с мъгла са средногодишно 21, а вегетационният период е около 7 месеца.

Флора

Ландшафтът е горски, иглолистен, залесената площ е 100% и включва смесени елово-смърчови-букови гори. Основните дървесни видове са обикновен смърч, ела и бук. Средната възраст на дърветата е от 180 до 240 години, средната им височина е 35 – 40 метра, а единични видове достигат до 54 метра. Средният диаметър на дърветата е 40 – 50 cm.

За територията на ,,Конски дол" са установени общо 83 растителни вида. Видовете са разпределени в 70 рода, принадлежащи към 33 семейства. С най-много представители е семейство ,,Asteraceae" (Сложноцветни) – 8 вида, следвано от, семействата ,,Poaceae" (Житни) – 7 вида и ,,Rosaceae" (Розови) – 6 вида. Природните условия в ,,Конски дол" обуславят наличие главно на европейски и бореални флорни елементи. Общо установените групи геоелементи са 17. От тях преобладават бореалните с 16 вида и суббореалните с 11 вида, следвани от европейските. В ,,Конски дол" са установени 9 растителни вида с природозащитен статус. От включените в Червената книга на България за ,,Конски дол" са установени 2 вида, с категория ,,рядък". От Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие присъства 1 вид, а от Приложение 4 се срещат 2 вида, представени на територията на резервата. За територията на ,,Конски дол" са установени 4 растителни вида – балкански ендемити и един български ендемит. Икономически ценните видове са сравнително ограничен брой. Тук се включват главно традиционни лечебни растения и горскоплодни видове.

Предмет на специални мерки на опазване и защита са всички видове с утвърден природозащитен статус, като родопското крайснежно звънче (Soldanella rhodopaea F.K.Mey) и родопската горска майка (Lathrea rhodopea Dingl.).

На територията на резервата се срещат 41 вида лечебни растения, принадлежащи към 25 семейства. Под режим на опазване и регулирано ползване от природата са два вида – петров кръст и лечебна иглика. Популациите на лечебните видове са в стабилно състояние и нормално за типа местообитание обилие.

Фауна

Общо в резервата са установени 103 вида гръбначни животни, в това число – земноводни – 2 вида, влечуги – 5 вида, птици – 63 вида и бозайници – 33 вида. Безгръбначните се нуждаят от допълнителни изследвания, но са констатирани два консервационно значими вида – алпийска розалия и червена горска мравка. Така общо в резервата са намерени 6 вида реликти; 77 вида са защитени по Закона за биологичното разнообразие; 16 вида са включени в Червена книга на България, 9 вида застрашени в световен мащаб; 28 вида застрашени в европейски мащаб – включени в европейските Директиви за птиците и за местообитанията; 92 вида са включени в различни приложения на Бернската конвенция; 26 вида са включени в Бонската конвенция; 14 вида са в CITES; 28 вида са в Emerald.

В рекичките в резервата се среща пъстърва и черна мряна. Представители на семейство птици са Черен щъркел (Ciconia nigra), Осояд (Pernis apivorus), Лещарка (Tetrastes bonasia), Глухар (Tetrao urogallus), Горски бекас (Scolopax rusticola), Гълъб хралупар (Columba oenas), Сив кълвач (Picus canus), Черен кълвач (Dryocopus martius), Пернатонога кукумявка (Aegolius funereus), Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum). Типични представители на Бозайниците са Прилепи (разред Chiroptera), Лешников сънливец (Muscardinus avellanarius), Сърна (Capreolus capreolus), Благороден елен(Cervus elaphus), Мечка (Ursus arctos), Дива котка (Felis silvestris), Вълк (Canis lupus), Златка (Martes martes).

https://bg.wikipedia.org/wiki/Резерват ,,Конски дол"


Резерват "Конски дол" се намира в Западните Родопите на север от селата Кочан, Ваклиново и Осина. От всички страни граничи с площи горски фонд. Той попада в територията на Държавно дивечовъдно стопанство "Дикчан", с обща площ 34,7 ха. Средната надморска височина е 1600 м. Обхваща вековна смесено елово-смърчова-букова гора. Някои дървета са високи около 54 м. На територията на село Годешево има защитени дървета. Там се намира чинар, който е на възраст 400 години, висок е 25 м. и има обиколка 4.80 м. Обявен е за защитен.

Теренът на природен резерват ,,Конски дол" е с изключително стръмен характер – от 30 до 36 градуса. Най-високата му точка е 1265 м, а най-ниската 965 м. Изложението на терена е източно и югоизточно. За територията на Конски дол са установени общо 83 растителни вида. С най-много представители е семейство Сложноцетни - 8 вида, следвано от семействата Житни и Розоцветни. В Конски дол са установени 9 растителни вида с природозащитен статус. Тук се включват главно традиционни лечебни растения и горскоплодни видове. Такива са леска, глог, шипка, хвойна, дрян, трънка, черен бор, черна боровинка, мечо грозде. Тревните са иглика, жълт кантарион, лудо биле, мащерка, бял равнец, риган. Фауната е представена от 103 вида гръбначни животни. В резервата са намерени 6 вида реликти, 77 вида са защитени по Закона за биологичното разнообразие, 16 вида са включени в Червената Книга на България. В рекичките в резервата се среща черна мряна и пъстърва. Представители на семейство птици са черен щъркел, лещарка, черен кълвач, глухар и много други. Типични представители на бозайниците са благороден елен, вълк, мечка, златка, дива котка и други.

Територията на резервата е осеяна с исторически забележителности като: древни тракийски светилища, римски мостове и бойни охранителни кули от средновековието. Екскурзиите до архитектурните резервати Долен и Ковачевица от времето на българското възраждане носят на туристите неповторими преживявания.

http://www.hotelmap.bg/Резерват ,,Конски дол"



ПР Конски дол

HatshepsutTopic starter

#95
Резерват Острица


Гледка към Голо Бърдо планина

Острица е поддържан резерват в планината Голо бърдо, в землищата на градовете Перник и Радомир и на село Кралев дол. Това е една от най-старите защитени територии в България.

Статут

Обявен е на 20 февруари 1961 г. с цел опазването на естествено находище на ценни растителни екземпляри.

Местоположение

Разположен е по склоновете на връх Острица в планината Голо бърдо, област Перник. Връх Острица е изграден предимно от варовикови скали. На територията на резервата могат да се видят различни скални образувания. В резерват Острица, по склоновете на връх Острица се срещат скални свлачища и каменни сипеи. Южните склонове на резервата са почти изцяло покрити със скали, но в останалите части на Острица добре развита е флората.

Флора

Резерватът Острица е типично ботанически резерват. В него се опазват изключително голям брой редки растителни видове. Въпреки че територията на резервата е сравнително малка, в него са установени около 300 вида висши растения, от които над 250 вида са тревисти видове.

От особено значение са тревните видове, които са най-голямото му богатство. Тук са представени тревни видове, характерни за три континента – Европа, Азия и Африка. Срещат се българските ендемични видове урумово лале, урумов лопен, българско карамфилче и други. От балканските ендемични видове голям интерес представляват видовете райхенбахова перуника, главеста жълтуга, длановиден ветрогон и други.

Фауна

Поради малката територия на резервата, както и поради силно разчленения релеф, броят на видовете животни не е голям. Въпреки това е установен значителен брой редки животни, както и видове, които представляват интерес за науката. Установени са степен гущер, карпатски скорпион, дива пчела, мравка, глиган, лисица, множество видове птици и други.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Резерват Острица



Природният резерват "Острица" е една от най-старите защитени природни територии в нашата страна. Разположен е по  склоновете на връх Острица, в западната част на планината Голо бърдо.

Върхът представлява скална твърдица, изградена изцяло от варовици, която се издига малко над заравненото планинско било. Южните му склонове са голи и каменисти, но останалите са обрасли с треви и редки храсти. Северното подножие на върха е покрито с нискостеблени гори от различни видове дъб, обикновен и келяв габър, обикновен явор, леска и др. Голо бърдо е планина в югоизточния край на Верило-Руйската планинска редица. Издига се между Пернишката и Радомирската котловина, малък рид я свързва с Верила, а долината на Струма и язовир "Студена" я отделят от Витоша.

ПР "Острица" е типичен ботанически резерват - уникален с голямото си изобилие на извънредно редки за флората на България растителни видове. Тук на сравнително малка площ са установени над 300 висши растения, от които само 40 са дървета и храсти. Останалите са треви - точно те са най-голямото богатство на резервата, който е истински оазис на редки тревни видове от Европа, Азия и Африка.

В парка се среащат много български ендемити - урумово лале, урумов лопен, хибридно плюскавиче, българско карамфилче. Сред балканските ендемити особено ценни са райхенбаховата перуника, главестата жълтуга, дланолистен ветрогон, скалният равнец. Характерни за резервата са "варовиковите" видове (растения, които се развиват най-добре върху варовити почви) - див зюмбюл, пролетен горицвет, точково гологлавче, омразниче, обикновен люляк и др. Фауната в "Острица" също се отличава с редки и ценни за науката видове - степни гущери, карпатски скорпиони, пеперуди, диви пчели, мравки.

Любопитно: Голо бърдо е малка неразчленена, продълговата планина със стръмни склонове и широко плоско било. Изградена е от дълбоко окарстени варовици, пясъчници и конгломерати. Най-висок връх е Ветрушка (1158 м). В тази обикновена на вид планина през 1936 г. видните български ботаници академик Николай Стоянов и д-р Борис Ахтаров открили "ботаническото Елдорадо" на България, Специфична особеност, породена от климатичните условия, е периодът на цъфтеж, който продължава 10-11 месеца - от края на зимата до късна есен.

Къде: по склоновете на връх Острица в планината Голо бърдо, между градовете Перник и Радомир

Кога: целогодишно

https://www.nasamnatam.com/statia/Priroden_rezervat_Ostrica_prikazno_krasivi_planinski_cvetia-2355.html


Ботаническият резерват "Острица" в планината Голо бърдо, Област Перник, е една от най-старите защитени територии у нас, обявена през 1943 г. за народен парк, с цел запазване на ценни растителни екземпляри с голяма научна стойност. Площите и статута му са променяни многократно през годините. Сега е "поддържан резерват" с площ от 134,6 ха, определена със Закона за защитените територии. На територията на резервата могат да се видят различни скални образувания. В резерват Острица, по склоновете на връх Острица се срещат скални свлачища и каменни сипеи. Южните склонове на резервата са почти изцяло покрити със скали, но в останалите части на Острица добре развита е флората. В защитената територия има 453 растителни вида, от които 5 български и 37 балкански ендемита. 16 от тях са защитени по Закона за биологичното разнообразие, а 23 са включени в Червената книга. От особено значение са тревните видове, които са най-голямото му богатство. Тук са представени тревни видове характерни за Европа, Азия и Африка. Срещат се българските ендемични видове урумово лале, българско карамфилче и други. От балканските ендемични видове голям интерес представляват видовете главеста жълтуга, длановиден ветрогон, райхенбахова перуника и много други. Поради малката територия на резервата, както и поради силно разчленения релеф, броят на видовете животни не е голям. Въпреки това е установен значителен брой редки животни, както и видове, които представляват интерес за науката. Обитатели са дивата пчела, степен гущер, мравка, карпатски скорпион и други. Посещения с научни и образователни цели в резерват "Острица" се допускат само след писмено разрешение от Министерството на околната среда и водите. Планът за управление предвижда посещенията да се извършват на групи с не повече от 5 човека.

http://www.hotelmap.bg/Резерват Острица



Резерват "Острица" в Голо бърдо съхранява 46 дървесни и храстови вида и 316 тревни растения

HatshepsutTopic starter

Резерват Патлейна


Хижа ,,Патлейна"

Патлейна е поддържан резерват в Североизточна България. Площта му е 40,62 хектара. След 893 г. местността е дом на Преславската Книжовна Школа.

С името на резервата Патлейна е наименуван ледник в Антарктида – Ледник Патлейна.

Статут

Обявен е като резерват на 23 октомври 1948 г. Прекатегоризиран е на 15 октомври 1999 г. Целта на създаването му е опазването на единственото естествено находище на див рожков в България.


Рожков

Рожков (Ceratonia siliqua) е вечнозелено растение от семейство Бобови, характерно за средиземноморския регион. Отглежда се заради ядливите си шушулки, които били важен източник на захар в миналото, преди захарното цвекло и захарната тръстика да получат своето разпространение.

Изсушените неотворени шушулки могат да се ползват и за музикален перкусионен инструмент, подобен на маракасите, като звукът се произвежда от бобчетата във вътрешността им при разтърсване.

Рожковът е вечнозелено храстовидно дърво, разпространено в Средиземноморския регион. Отглежда се заради ядивните му семенни шушулки. Расте добре в топъл, умерен климат и в субтропически климат, като понася добре горещи и влажни крайбрежни зони. Устойчиво е на суша. Рожковът е типична култура за южните части на Португалия, Испания и италианските острови Сицилия и Сардиния, а също и Кипър. Дървото започва да ражда плодове (рожковените шушулки) след шестата година. Когато достигне 12-годишна възраст, то лесно може да даде 50 kg плод на година. Колкото повече старее дървото, добивът от него се увеличава – до 100 – 120 kg. Удивителното е, че може да продължи да ражда 100 години.


https://bg.wikipedia.org/wiki/Рожков

Местоположение

Разположен е в област Шумен, община Велики Преслав, на 6 km южно от Велики Преслав. Защитената територия представлява ивица гора намираща се отдясно на река Голяма Камчия, по северните склонове на Драгоевска планина. Започва от Патлеинския манастир ,,Св. Пантелеймон" и достига до Камчия. Дължината му е 2,7 km, а ширината – до 30 – 50 m.

Флора

Дивият рожков е формирал две асоциации с ограничени площи: монодоминантна и габърово-рожкова асоциация. Монодоминантните асоциации са развити в по-ниските участъци. От останалите видове участие вземат келяв габър, обикновен габър, цер, полски клен, мъждрян, сребриста липа и леска.

В състава на подлеса има сравнително малко видове: обикновен дрян, кучешки дрян, червен глог, черна калина, брадавичест чашкодрян. От лианоподобните е застъпен само обикновеният повет. От тревните видове се срещат горски късокрак, шроколистна момкова сълза, двулист синчец.

Съобществата на габърово-рожковата асоциация са разпространени в по-високите участъци на поддържания резерват. В състава на дървесния етаж доминират дивия рожков и келявия габър. По-рядко се срещат мекиш, космат дъб. За подлеса са характерни почти същите видове, както и при монодоминантната асоциация и някои специфични видове като люляк, смрадлика и храстовиден жасмин. В състава на тревната покривка участват и сухолюбиви видове, като коилото, ресничестата бисерка.

Туристически обекти

В района се намират няколко исторически паметници – Патлейнският манастир ,,Свети Пантелеймон" , останки от манастирска църква и занаятчийски работилници от времето на Първото Българско царство – края на IX и началото на X век.


Керамични пещи от X век

https://bg.wikipedia.org/wiki/Патлейна


Природен резерват Патлейна се намира в североизточната част на България, само на около четири километра от град Велики Преслав. До него се стига по добре поддържан асфалтов път, а и на много места са монтирани указателни насочващи табели. Паркът е доста голям, обхваща около 38 хектара площ, а на територията му има няколко хижи, отворени за посетители. Официално Патлейна е обявен за резерват през 1948 година, като основната цел е да бъде запазено единственото в страната ни находище на рядко срещания вид див рошков. През 1999 г. е прекатегоризиран в категория "поддържан резерват" със Заповед на МОСВ. На територията на резервата днес се срещат много и различни защитени видове дървета, както жълто и червено урумово лале. От останалите видове участие вземат обикновен габър, полски клен, сребриста липа, леска, обикновен дрян, кучешки дрян,черна калина, брадавичест чашкодрян. От лиано подобните е застъпен само обикновеният повет. В състава на дървестния етаж доминират дивия рожков и келявия габър. По-рядко се срещат мекиш, космат дъб. Освен за изучаване на различните защитени видове, резерватът е едно приятно място за разходка и отдих.

На територията на поддържания резерват Патлейна и в непосредствена близост се намират няколко исторически паметника – останки от манастирска църква и занаятчийска работилница с пещи от времето на Първото българско царство, края на IХ и началото на Х век и средновековния манастир от Х век "Св.Пантелеймон". Средновековният български манастир в резервата Патлейна се намира в близост и е част от Националният Археологически резерват Велики Преслав. В резервата се намира и пещерата Меча дупка и язовира Тича. На територията на поддържания резерват са забранени всякакви дейности, с изключение на преминаване на хора по маркирани екопътеки, включително с образователна цел, утвърдени със Заповед на министъра околната среда и водите. Повече информация може да получите от РИОСВ-Шумен на телефон 0035954856500.



http://www.hotelmap.bg/Патлейна




Природен резерват "Патлейна", Туризъм.БГ - 22.05.2021 по БНТ

HatshepsutTopic starter

Резерват Църна река


Църна река е резерват в България, разположен в Осоговска планина. Това е единствената защитена местност в пограничната планина, като заема 2% от площта ѝ. Създаден е със заповед на председателя на Комитета по опазване на природната среда при Министерския съвет от 25 ноември 1980 г. Резерват ,,Църна река" заменя закрития заради дълбоки нарушения на целостта на екосистемите в резултат на извършени геолого-проучвателни работи резерват ,,Сажденик". През 2010 г. площта му е намалена от 197,0 на 196,43 хектара със заповед на министър Нона Караджова.

Резерватът обхваща водосбора на Църна река в землището на село Сажденик. Разположен е на надморска височина между 1300 и 1650 м. Създаден е с цел защита на характерна горска екосистема, като в границите е забранена всяка дейност, нарушаваща самобитния характер на резервата. Под 3% от площта му е незалесена.

Почвената покривка в резервата се състои предимно от тъмнокафяви горски и кафяви горски преходни почви, развити върху гранитни скали.

Флора

Църна река е описван като типичен горски резерват. Горите се състоят предимно от бук с единични индивиди от явор, елша, слива и други. Средната възраст на дърветата е 97 години, средната им височина - 22 метра, а средният диаметър на стеблата им е 26 сантиметра. От тревните видове се срещат лазаркиня, власатка, светлика, горски здравец, горски зановец и орлова папрат.

Фауна

На територията на резервата са установени значителен брой защитени и уязвими видове птици: малък креслив орел, червена каня, забулена сова, дрозд, зелен и пъстър кълвач. Влечугите са представени от слепок, медянка и усойница, а земноводните от жаба дървесница.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Църна река



Резерват Църна река е разположен на площ от почти 200 хектара от който 190 хектара са букова гора а останалата част са поляни. Намира се в Осоговската планина в землището на село Сажденик. Носи името на малка река която преминава през него. Буковата гора е със северно изложение. Възрастта и е около 130 години, а височината на дърветата е около 30 метра.

Църна река е обявен за резерват през 1980 година на мястото на закрития резерват "Сажденик". Обхваща представителна екосистема от естествени букови гори в горното течение на Църна река по нейния десен бряг

"Църна река" е типичен горски резерват, който е разположен в пояса на среднопланинските гори от бук, ела и смърч с надморска височина 1350- 1600 м. Тук преобладават стръмни терени предимно със северно и североизточно изложение.

Почвата се състои от тъмнокафяви горски почви, които са богати, свежи, дълбоки, рохки, слабо каменливи и глинесто песъчливи и от кафяви горски преходни, средно богати, свежи и среднодълбоки рохки почви, развити върху гранитни скали.

Възрастта на  буковите дървета е около 100 години. В резервата освен чисти букови гори се срещат единични индивиди бял бор, сибирска хвойна, черна елша, върба, явор, слива и др. Тревните видове са представени от лазаркинята, власатката, светликата, горският здравец и орловата папрат. За откритите и обезлесени места твърде характерен е горския зановец.

Тук се срещат много защитени от закона птици като малкият креслив орел, червената каня, забулената сова, зеленият и пъстрият кълвач, дроздът осояд, белоопашат мишелов,сокол скитник, скален орел и жълтоклюна алпийска гарга.
Сред другите видове представители на животинското царство са видра, европейски вълк, рис, сухоземни костенурки, алпийски тритон, слепокът, медянката и усойницата, а от земноводните се среща жабата дървесница.
В реките виреят множество видове риби сред които са балкански щипок, горчивка, мряна и пъстърва.

Намира се на около 30 км от Кюстендил.

Около резерват Църна река се простира буферна зона с площ около 260 хектара.

https://visit-kyustendil.eu/prirodni-zabelejitelnosti/rezervat-curna-reka


Цели на обявяване: Първични букови съобщества.

Режим на дейности: В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на: 1. тяхната охрана; 2. посещения с научна цел; 3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; 4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите;

https://eea.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=1&areaID=33



Резерватът "Църна река" в Осоговската планина

HatshepsutTopic starter

Резерват Тъмна гора


Тъмна гора (до 25 юли 1989 г. Караорман) е името на поддържан резерват, който се намира в Дъбрашки дял, в Западни Родопи, България.

Статут

Резерватът е обявен с постановление на Министерски Съвет No.1153 от 10.10.1948 г. с цел опазването на вековните елови, букови и смърчови гори, които се намират на територията му. Първоначалната площ на поддържания резерват е около 32,58 хектара.

Местоположение

Резерватът е разположен между 1400 и 1600 м надморска височина в землището на село Ковачевица по горното поречие на река Канина на територията на ДЛ ,,Беслет". Скалната основа на резервата е изградено предимно от гнайсови скали.

Почвите, които са най-разпространени на територията на резерват Тъмна гора са кафяви горски. Почвите са с добре изразен състав на хумус, което ги прави плодородни.

Климат

Климатът е преходен средиземноморски с подчертано планинско влияние във високите части. Валежният максимум е през зимата, а минималното количество на вележите – през лятото. Снежна покривка се задържа около 4 – 5 месеца, като покривка с дебелина над 15 см се задържа до късна пролет. Средномесечна температура на въздуха през януари е от 0 – 2 °C, а през юли – от14 до 18 °C; Средната годишна температура на въздуха е 7 – 10 °C; Средната годишна температурна амплитуда е между 16 – 19 °С. През зимата се образуват температурни инверсии. Преобладават есенно-зимните и пролетно-летните валежи. Средната годишна валежна сума е 750 – 800 л/m². Средна продължителност на снегозадържане е отначалото на декември до края на март. Ветровете общо взето са слаби и предимно северни и североизточни.

Флора

Тъмна гора е типичен горски резерват. В ниските части на резервата растат предимно букови и елови дървета, докато в по-високите са разположени вековни смърчови гори. Средната възраст на горите е над 150 години. Някои смърчови дървета са с височина над 50 м. Броят на представителите на висшата флора е 92. Видовете са разпределени в 76 рода, принадлежащи към 35 семейства. С най-многопредставители е семейство Сложноцветни (Asteraceae) – 8 вида, следвано от, семействата Розови (Rosaceae) – 7 вида и Житни (Poaceae) -6 вида. В ПР ,,Тъмна гора" са установени 10 растителни вида с природозащитен статус. От включените в Червена книга на България са установени 2 вида, с категория ,,рядък", от Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие присъства 1 вид, а от Приложение 4 се срещат 3 вида.

За територията на ПР ,,Тъмна гора" са установени 4 растителни вида – балкански ендемити и един български ендемит. Установените лечебни растения са над 50. Тук се включват главно традиционни лечебни растения и горскоплодни видове. Предмет на специални мерки на опазване и защита са родопското крайснежно звънче (Soldanella rhodopaea F.K.Mey) и родопската горска майка (Lathrea rhodopea Dingl.).

Фауна

Общо за територията на резервата са установени 119 вида гръбначни животни, в това число – риби – 1 вид Балканска пъстърва (Salmo trutta fario)., земноводни – 4 вида, влечуги – 7 вида, птици – 74 вида и бозайници – 33 вида. От Безгръбначните са констатирани два консервационно значими вида – алпийска розалия и червена горска мравка.

Така общо в резервата са намерени 3 вида реликти; 92 вида са защитени по Закона за биологичното разнообразие; 17 вида са включени в Червената книга на България; 8 вида са застрашени в световен мащаб; 32 вида застрашени в европейски мащаб – включени в европейските Директиви за птиците и местообитанията; 106 вида са включени вразлични приложения на Бернската конвенция; 32 вида са включени в Бонската конвенция.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Тъмна гора


Резерват ,,Тъмната гора" е обявен през 1948 г. и съхранява в пределите си смесено съобщество от ела, бук и смърч, което е остатък от съществувалата някога в района обширна девствена гора.

Намира се в Дъбрашкия дял на Западни Родопи, в землището на Ковачевица, община Гърмен, област Благоевград. Обхваща площ от 32.58 ха.

Според Закона за защитените територии в резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на: тяхната охрана; посещения с научна цел; преминаване на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел, като пътеките се определят със заповед на министъра на околната среда и водите; събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места и количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите.; потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети.

В поддържан резерват ,,Тъмната гора" са определени пътеки за посетители със Заповед №РД-141/31.01.2005 г.

При преминаване по пътеките е забранено:

- отклоняването на посетители и навлизане в резервата;
- замърсяване с битови и др. отпадъци;
- бране, събиране, отрязване, изкореняване или друг начин на увреждане на екземпляри от растителни видове;
- убиване, улавяне, преследване, обезпокояване или друг начин на увреждане на екземпляри от животински видове;
- палене на огън и бивакуване.

https://riosvbl.org/index.php/priroda/savedarial-m/20843-rezervat-tgora



Поддържан резерват Тъмната гора / Tumnata Gora Managed Reserve

HatshepsutTopic starter

Поддържан резерват ,,Училищна гора"


Поддържан резерват ,,Училищна гора" се намира в землището на село Боженица, община Ботевград. Най-близките населени места до резервата са Боженица (2,3 km), Липница (4,3 km), Скравена (5 km). Територията на поддържания резерват е 1346,842 декара.[1]

На 15 октомври 1999 г. Министерство на околната среда и водите прекатегоризират резерват ,,Училищна гора" в поддържан резерват с цел поддържане и опазване на вековната дъбова гора с до 200-годишни дървета с височина над 30 m. Изготвен е режим на дейности, като Държавно горско стопанство – Ботевград трябва да прилага следните природозащитни методи:

Извеждане на санитарни сечи при съхнене на повече от 5% от дървостоя;
Поддържащи и възстановителни мероприятия;
Използване на биологични средства за растителна защита.

Релеф

Релефът е нископланински, разчленен с изразени била и дерета. Точката с най-висока надморска височина е 820 m, а тази с най-ниска – 425 m. Разликата от около 395 m означава, че голяма част от резервата е със стръмен релеф.

Климат

През зимата най-студеният месец е януари със средна температура на въздуха от -1,9 °C. Пролетта е сравнително топла. През юли и август средните температури не са много високи – около 20,8 °C. Есента е топла, със средни октомврийски температури от 11 °C. Годишната температурна амплитуда в района е 11,2 °C.

Вътрешното годишното разпределение на валежите се характеризира с добре изразен летен максимум през юни (142 mm) и есенен минимум през септември (71 mm). Средната годишна сума на валежите е 830 mm. По-голямата част от тях падат през пролетно-летния период.

Най-ранната снежна покривка се появява в началото на ноември, а най-късната – в началото на месец януари.

През по-голямата част от годината в района на поддържан резерват ,,Училищна гора" духат силни ветрове, със средна скорост над 7 m/s. Най-ветровити са зимните месеци, а най-ниска скорост на вятъра се наблюдава през месец август. Преобладават предимно югозападни и западни ветрове.

Годишните суми на слънчево греене достигат 1976 h. Най-много часове слънчево греене има през август – 303 h, а минимумът е през декември – януари (47 – 48 h).

Почви

Почвата спада към тип лесивирани почви (Luvisols). Този тип почви се характеризират с илувиален глинест Bt хоризонт, формиран следствие на акумулацията на глина и ил, механично изнесени от повърхностния хоризонт. Името им е свързано с думите ,,lessivage" (фр.) и ,,luvere" (лат.), които означават измиване, отмиване и с него се определят почви с илувиална акумулация на глина. Според световната класификация на ФАО тези почви се определят като лувисоли, а в България – лесивирани. Лесивираните почви са широко разпространени в България. Те заемат обширни площи в хълмистите и нископланинските територии на Дунавската равнина, Предбалкана, Южна и Средна България. Лесивираните почви се намират в условията на добър дренаж и интензивно селскостопанско използване със забележимо негативно антропогенно въздействие, проявено преди всичко в интензивната им ерозия. В България те се подделят на 6 подтипа – сивокафяви (сиви) горски, излужени канелени, сиви горски върху варовици, канелени смолницоподобни, светлосиви и излужено канелени с червен B-хоризонт, като в резервата почвата принадлежи към сивите горски почви.

Биологично разнообразие

На територията на поддържан резерват ,,Училищна гора" са установени 39 вида мъхове, 20 вида лихенизирани гъби (лишеи), 41 вида макромицети/гъби, 207 вида висши растения и 73 вида лечебни растения. Срещат се около 100 вида безгръбначни, за ихтиофауна няма условия, 21 вида земноводни и влечуги, 62 вида птици, 19 вида бозайници и 20 вида прилепи.

Гъби

В тази защитена територия са регистрирани и определени 41 вида гъби: 12 вида от отдел Ascomycota (торбести гъби) и 29 вида от отдел Basidiomycota (базидиални гъби). Видовете се отнасят към 6 класа, 11 разреда, 24 семейства и 36 рода. По брой на видовете доминират семействата Polyporaceae и Xylariaceae с по 6 вида.

Регистрирани са два консервационно значими вида макромицети, които фигурират в Червения списък на гъбите на България, а именно: Розовожълт дървесен корал (Hericium cirrhatum), който е уязвим вид и Lenzites warnieri – почти застрашен вид.

Флора


Мъхове

На територията на поддържан резерват ,,Училищна гора" са установени 39 вида мъхове, от които 6 вида са Чернодробни от отдел Marchantiophyta и 33 вида са Листнати мъхове от отдел Bryophyta. Те принадлежат към 26 семейства. На територията на резервата се срещат 5 вид с консервационно значение, включени в Червения списък на мъховете в България. От тях два са застрашени видове, един е почти застрашен и два са с недостатъчно данни. Местообитанията на мъховете в поддържан резерват ,,Училищна гора" са относително разнообразни и са в добро състояние. Основните отрицателно действащи фактори са от естествен характер, свързани с глобалното и локално засушаване, което води до намаляване на броя на видовете, както и ветровали и ветроломи, при което се нарушава микроклимата и се унищожават подходящи субстрати за редица видове мъхове.

Висши растения

Общо са установени 207 вида висши растения от 185 рода на 60 семейства. Обликът на растителността в поддържания резерват ,,Училищна гора" се определя от смесените широколистни гори с богат видов състав. Инвентаризираните растителни съобщества представят природните местообитания в резервата. Приоритетни за ЕС са следните местообитания: Термофилни букови гори, Балкано-Панонски церово-горунови гори, Мизийски букови гори и Панонски гори със зимен дъб (Quercus petraea) и обикновен габър (Carpinus betulus).

От Конвенцията за забрана на търговия с растителни и животински видове CITES са 5 вида: Бял главопрашник (Cephalanthera damdsonium), Дълголистен главопрашник (Cephalanthera longifolia), Бъзов дланокоренник (Dactylorhiza sambucina), Гнездовка (Neottia nidus-avis) и Обикновен салеп (Orchis morio).

В Приложение 4 от Закона за биологичното разнообразие са включени 5 вида: Бодлив залист (Ruscus aculeatus), Подезичест залист (Ruscus hypoglossum) и Момкова сълза (Polygonatum odoratum), Обикновен синчец (Scilla bifolia), Мъжка папрат (Dryopteris filix-mas).

Фауна


Буков сечко

Безгръбначни животни

Идентифицирани са групите на почвообитаващите, нематоди, колемболи, прешленести червеи, многоножки, мекотели, паякообрази, бръмбари, ципокрили, пеперуди. Допуска се присъствието на лъжескорпиона Neobisium bulgaricum, който е български ендемит, водното конче Coenagrion ornatum – почти застрашен вид и мрежокрилото насекомо Nevrorthus apatelios, който е рядък вид.

Установени са 22 вида консервационно значими сухоземни безгръбначни, сред които Градински охлюв (Helix pomatia), Червена горска мравка (Formica rufa), Еленов рогач (Lucanus cervus), Голям дъбов сечко (Cerambyx cerdo), Буков сечко (Morimus funereus), Алпийска розалия (Rosalia alpina) и Osmoderma eremita.


Голям сечко

Земноводни и влечуги

Територията на резервата попада в ареалите на 9 вида земноводни и 12 вида влечуги. Единственият защитен вид и вписан в Червената книга на България е шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni).


Шипоопашата костенурка

Птици

Наблюдавани са 172 вида птици, но само 62 вида са гнездящи на територията на поддържан резерват ,,Училищна гора". За шест вида птици, включени в Червената книга на България (2011) черен щъркел (Ciconia nigra), осояд (Pernis apivorus), голям ястреб (Accipiter gentilis), сокол орко (Falco subbuteo), сокол скитник (Falco peregrinus), бухал (Bubo bubo) и определени като обект на специални мерки е необходимо ежегодно отчитане броя на гнездящите двойки и завишен контрол на различните по характер посещения в Природния резерват. От тази група е изключен белия щъркел, който не е тясно свързан с поддържания резерват.

Бозайници

На територията на резервата са установени сърна (Capreolus capreolus), дива свиня (Sus scrofa), чакал (Canis aureus), лисица (Vulpes vulpes), черен пор (Mustela putorius), белка (Martes foina), язовец (Meles meles), прилепи (Chiroptera).

https://bg.wikipedia.org/wiki/Поддържан резерват ,,Училищна гора"

HatshepsutTopic starter

Поддържан резерват ,,Хайдушки чукар"


,,Хайдушки чукар" е поддържан резерват в землището на село Буйновци, община Елена.

Статут

Създаден е като резерват през 1968 г. с площ 339 декара. Целта му е запазване на вековна букова гора, около 180 г., с участие на явор, смърч, бор, шестил, зимен дъб, папрати и др. Фаунистично богатство. През 1999 г. е прекатегоризиран в поддържан резерват. През 2010 г. площта му е намалена на 317,8 декара.

Географско положение

Разположен е върхо горната част на склон със северно изложение. Почвите са кафяви песъкливо-глинести, средно каменисти, уплътнени, неерозирали, формирани върху песъчливи скали.

Флора

Най-разпространен е обикновения бук. Средната му височина е 21 – 24 m със средна възраст на дърветата 110 – 170 години. Срещат се още явор, шестил, брекня, зимен дъб, папрати.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Поддържан резерват ,,Хайдушки чукар"



Заема площ от 31,781 ха. Създаден е с цел запазване девствения характер на вековна букова гора в местността ,,Хайдушки чукар", разположена в землището на с. Буйновци, община Елена, от 1100 до 1250 м надморска височина.

Представлява типичен горски резерват. Основното насаждение е бук, примесен с явор, шестил, брекиня и др. Масивите са със северно изложение. Състоянието на горите е добро. Възобновяването им се извършва по естествен път. Територията на резервата попада в югозападната част на защитена зона BG0000211 Твърдишка планина, която е част от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Заема 0,10% от площта на зоната.

Защитени биологични видове:

Висши растения -136 таксона видове и подвидове, отнасящи се към 123 рода и 50 семейства. С консервационна значимост и включени в Червената книга на Р България Т. 1 са Балкански явор (Жешля) (/lew heldrelchll Orph.ex Boiss) ~ категория рядък, Лудо биле (Atropa bella-donna L) * категория рядък и Гололистна (Германска) наумка {Cynoglossum germanicumJacq.) • категория и зчезнал. Балкански ендемити са Acer heldrelchll Orph.ex Boiss и Acer heldrelchli Orph.ex Bolss.ssp,visionii H.Moly, като вторият е включен в Европейския червен списък на редките, застрашените и ендемичните растения, Обект на Конвенцията CITES са 5 вида от сем. Orchldaceae: Cephalanthera rubra Rich,, Epipactls heleborlne (t.) Crant/, Fplpactls leptochia (Godf,), Neottia nidus avis (L.) L C. M, Rich,, Platanthera chlorantha (Cust.) Refchenb, Низши растения и гъби – 8 вида представители на Лисгнатигс мъхове (Bryopsida) и 1 представител на Чернодробните мъхове (Marchantiopslda). С консервационна значимост е Leucobryum glaucum (Hedw.) Aoengstr. Разпространени са 33 вида макромицети от класовете Торбести гъби (Ascomycetes) и Базидиеви гъби (Basldlomycetes). Регистриран е един вид, фигуриращ в Червения списък на гъбите в Р България в категория почти застрашен (NT) – Дървесен корал (Herlclum coralloldes).

Безгръбначни животни – с природозащитен статус са Поточен рак (Austropotamobki torrentium), Плоскотело живениче (Libellula depressa), Rosalia alpine, Буков сечко (Morimus funereus), Cerambyx scopolii, Червена горска мравка (Formica rufa), Венерина седефка (Argynnispaphia), Буков сатир (Hipparchiafagi), Червен адмирал (Vanessaatalanta). Земноводни и влечуги – 6 вида земноводни с природозащитен статус – Дъждовник (Salamandra salamandra L.), Жълтокоремна бумка (Bombina variegate L.), Кафява крастава жаба (Bufo bufo Ц, жаба дървесница (Hyla arborea L), Горска дългокрака жаба (Rana dalmatina Bon.) и Планинска жаба (Rana temporaria L.) и 7 вида вечуги с природозащитен статус Шипобедрена костенурка (testudograecaLin.), Шипоопашата костенурка (Eurotestudb hermanni Gmelin), Стенен гущер (podarcis murakis Laur.), Слепок (Anguis fragilis L), Медянка (Cornelia austriaca Laur.), Усойница (Vipera berus L.) и Смок мишкар (Zamenis longissimus Lour.), който е застрашен вид, включен в Червената книга на Р България.

Бозайници – Видовото разнообразие е представено от 29 бозайници. Доминиращи видове са благородния елен, дивата свиня и сърната. От хищниците основни видове са вълкът, лисицата, златката и дивата котка. Територията на резервата е периферна за ареалите на разпространение на мечката. Птици – орнитологично разообразие на 55 вида птици. От категорията застрашени в Червената книга на Р България са Осояд (Pemis apivorus), Малък орел (Hieraetus pennatus), Малък креслив орел (Aquila pomarina), Малък ястреб (Accipiter nisus), Голям ястреб (Accipiter gentilis), Сокол скитник (Falco peregrinus), Сокол орко (Falco subbuteo), Лещарка (Bonasia bonasia), Гълъб хралупар (Columba oenas), Бухал (Bubo bubo). Като рядък вид са посочени Скален орел (Aquila chrysaetos), Бекас (Scolopax rusticola), Белогръб кълвач (Picoidesleucotos) и Черен кълвач (Dryocopus martius).

Най-близкото населено място е с. Горни Танчовци, което се намира на около 5 км северно от резервата. Други близки селища с постоянно население са селата Мийковци, Топузи и Николчовци.
Близост до екотуристически обекти и маршрути
В близост до южната граница на резервата преминава Националния туристически маршрут ,,Ком-Емине". В относителна близост до резервата се намират и хижите ,,Буковец" и ,,Чумерна".

Районът е свързан с освободителните борби срещу османското владичество. От високия връх Хайдушка чука е имало далечен обзор към Елено-Твърдишкия проход. Тук са намирали убежище хайдушките чети на Панайот Хитов, Филип Тотю и Капитан дядо Никола (Тошков, 1986).

Близост до транспортна и комуникационна инфраструктура

Намира се източно и в непосредствена близост с Елено-Твърдишкия проход. Основен главен път е III-662 от републиканската пътна мрежа. Отстои на 67 км югоизточно от гр. ; Велико Търново, на 17 км южно от гр. Елена и 9,5 км северно от гр. Твърдица. Прокарани са редица горски пътища извън резервата, но като цяло достъпът до защитената територия се оценява като затруднен.


Резерватът има важно значение за опазване на екосистемата на буковите гори в средния планински пояс. Представлява интерес от научноизследователска и образователна гледна точка като територия, запазила естествения характер и ненарушеност на екосистемата и ландшафта.Буковитегориврезерватамогатда сеизползваткатоеталонниприпланирането на горско-стопански дейности в лесоустройствените програми. В прилежащите зони на резервата съществуват разнообразни възможности за екотуристически дейности, които порежат на проучване и оползотворяване в съответствие с природозащитното законодателство.

Местоположение, граници и големина Поддържаният резерват «Хайдушки чукар" е разположен върху северните склонове на Елено-Твърдишката планина в най-източния дял на Средна Стара планина. Според физикогеографската регионализация на България резерватът и прилежащата му територия попадат в Старопланинската област (География на България, 2002). В административно отношение поддължаният резерват се намира в землището на село Буйновци, община Елена, Великотърновска област. На изток и запад резерватът граничи със защитената местност ,,Марков бук", а на североизток с местността ,,Петкова рътлина". Южната му граница се очертава от Главното старопланинско било, което го отделя от землището на гр. Твърдица, община Твърдица, Сливенска област. На север границата на резерватната територия преминава през изворните водосборни области на Стара река. Сегашната площ на резервата възлиза на 31,781 ха, която е определена със заповед на МОСВ през 2006 г., след актуализация на площта в резултат на по-точни замервания.

История на резервата Поддържан резерват ,,Хайдушки чукар" е обявен със Заповед № 508 от 28 март 1968 г. на министъра на горите и горската промишленост, на основание действащия по това време Закон за защита на природата. Създаден е с категория ,,резерват", с цел запазване девствения характер на вековна букова гора. Включва държавната гора в местност ,,Хайдушки чукар" с. Буйновци на Горско стопанство Буйновци с площ 33,9 ха. С тази заповед, в района на резервата се забраняват всякакви действия, които нарушават самобитния характер на природата. Съгласно изискванията на приетия впоследствие Закон за защитените територии, резерватът е прекатегоризиран в ,,поддържан резерват" със същото име и площ със Заповед № РД-389 от 15 октомври 1999 г. на Министерство на околната среда и водите. С този акт се уреждат дейностите, разрешени в неговите граници, а именно: извеждане на санитарни сечи при съхнене на повече от 5% от дървостоя; извеждане на паднала маса в резултат на природни бедствия; използване на биологични средства за растителна защита. С приемане на Закона за защитените територии, резерватът се трансформира в изключително държавна собственост и той е предоставен за стопанисване и управление на МОСВ. Научните изследвания на резервата са крайно недостатъчни за целите на устойчвото управление. Теренни проучвания са извършени през 2010 г. при разработването на План за управление на защитената територия. Извършена е и инвентаризация на горите в поддържания резерват,,Хайдушки чукар".

https://tarnovo.info/Поддържан резерват ,,Хайдушки чукар"

HatshepsutTopic starter

Поддържан резерват ,,Чамджа"


,,Чамджа" е поддържан резерват в Средна Стара планина, в землището на село Христо Даново, община Карлово, област Пловдив. Това е една от най-старите защитени територии в България.

Статут

На 15 април 1949 г. с Постановление № ЗП 3675 на министъра на горите е обявен резерват ,,Чамджа" с площ 5,0 ha. Целта е опазване на рядко естествено находище на черен бор в Стара планина.

През 1986 г. се обявява буферна зона около резерват ,,Чамджа" (Заповед №535 на Комитета за опазване на природната среда). През 1999 г. резерватът е прекатегоризиран в поддържан резерват със същото име. През 2007 г. буферната зона на резервата е прекатегоризирана в защитена местност ,,Борсук кая", като запазва обхвата, границите и режимите, определени в заповедта за обявяването ѝ. През 2013 г. извършените измервания на площта на поддържания резерват показват 668.292 дка. Цялата територия на поддържания резерват представлява защитена територия.

,,Чамджа" е близо до границата на Национален парк ,,Централен Балкан" и от 2006 г. се стопанисва от Дирекцията на парка.

Местоположение и релеф

Поддържаният резерват ,,Чамджа" се намира в Златишко-Тетевенската планина (южния склон), която е част от Средна Стара планина. Намира се изцяло в землището на с. Христо Даново.

Разположен е във височинния интервал между 600 и 800 m н.в. По-точно минималната надморска височина е 550 m, а максималната е 775 m. Средната надморска височина е 641 m.

На територията на резервата няма постоянни водни течения. Намира се между долините на реките Белята (р. Дамлъ дере) и Каваклъ дере (р. Коджа дере). На юг от резервата двете реки се сливат под името Белята, ляв приток на р. Стряма. В суходолията му се формират и непостоянни водни течения през валежния период. Проявяват се денудационно-ерозионните процеси.

Въпреки сравнително малката си площ се отличава с голямо разнообразие от теренни форми, стръмни склонове с различно изложение, скални масиви и скални излази на повърхността под склопа на горите.

Флора

Боровата гора в ,,Чамджа" е със средна възраст около 100 години и представлява европейски значим хабитат. Има и гори от зимен дъб, както и смесени. Среща се и бял бор, цер, габър, акация, мъждрян.

Ендемичният елемент във флората се състои от 5 балкански ендемита – Anthemis macedonica, Scabiosa triniifolia, Chamaecytisus jankae, Hypericum umbellatum и Campanula lanata. Три вида са включени в Червения списък на висшите растения в България – Campanula lanata (VU), Jovibarba heuffelii (NT) и Minuartia saxifraga (LC). Един вид (Campanula lanata) е в Червена книга на България с категория ,,Застрашен".

Резерватът е еталон за сравнение на естественото развитие на екосистемите в него и съседните територии, в които има антропогенна намеса. Той е подходящо място за извършване на научни дейности.

Фауна

Общият брой на видовете животни в поддържан резерват ,,Чамджа" е 385, от които най-многобройни са безгръбначните - 268 вида. Общият брой на видовете с природозащитен статус е 143.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Поддържан резерват ,,Чамджа"


Цели на обявяване: Естествено находище на черен бор.

Режим на дейности: До утвърждаване на план за управление в поддържания резерват се разрешава извършване на следните дейности: 1. Извеждане на санитарни сечи при съхнене на повече от 5% от дървостоя; 2. Поддържащи и възстановителни мероприятия; 3. Използване на биологични средства за растителна защита.

https://eea.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=4&areaID=3

Powered by EzPortal