• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

27 November 2021, 22:49:37

Login with username, password and session length

Top Posters

Theme Selector





Members
  • Total Members: 158
  • Latest: emo2475
Stats
  • Total Posts: 24,787
  • Total Topics: 1,390
  • Online Today: 233
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 135
Total: 135

avatar_Hatshepsut

Българите в Албания

Started by Hatshepsut, 31 August 2018, 12:09:08

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Излезе от печат първото научно изследване за българите в Албания

Цанко Серафимов

Имам високата чест да съм издател и редактор на първото пълноценно демографско изследване, посветено на българите в Албания "Българските общности в Западните Балкани. Том I. Албания", чийто автор е доцент д-р Спас Ташев от Българската академия на науките. Подготвят се издания на книгата на английски и албански език. В предговора си д-р Андрей Ковачев, заместник-председател на Групата на Европейската народна партия в Европейския парламент, който е спомоществовател на книгата, пише:
"На 12 октомври 2017 г. парламентът на Република Албания прие закон, с който българската общност в страната получи статут на национално малцинство... Ключова роля за това изигра препоръката на Европейския парламент към Албания правата на хората с български етнически  произход в района на Преспа, Голо Бърдо и Гора да бъдат включени в законодателството и гарантирани на практика... Европейската интеграция е единствения начин за решаване на историческите проблеми в нашия район...
В светлината на тези развития, публикуването на книгата на доц. д-р Спас Ташев е изключително навременно и със сигурност ще събуди интереса не само на много заинтересованите от тази тема читатели в България, но и на международната публика... Авторът е изпълнил перфектно поставената си задача - изясняване на броя на българското малцинство при създаването на албанската държава, анализ на влиянието на различните политически, икономически и социални фактори върху демографските процеси сред българите в Албания; проследяване на промените на политиката на България и други съседни държави по отношение на българите в Албания в миналото и днес. Монографията има и практическо-приложен принос, особено за решаване на проблеми, свързани с правния статус на българите в Албания. Разработени са и предложения за политиката на страната ни, чиято цел трябва да бъде запазването на социокултурното богатство на тази стара българска общност."


Hatshepsut

21 December 2020, 08:19:39 #33 Last Edit: 21 December 2020, 19:34:29 by Hatshepsut
Фейсбук-страница ,,Илюстрация БѢло море Illustration Belo more"

Скъпи приятели, споделяме с Вас един важен документ, съхранен в архивите на Албания. Това е молба от старейшините на село Връбник (Върбник) изпратена до префектура Корча, с която те искат да им бъде дадено правото да отворят българско училище, както и съответната кореспонденция до Министерството на вътрешните работи. Сред подписалите се чете и името на Кърсто Деновъ, изписано на български.

Интересни сведения за именната система на населението и конкретно са славянските имена дава доц. д-р Раки Бело от университета в Тирана, в публикацията "Собствени имена на българите от с. Връбник, Корчанско (Югоизточна Албания)".
"Жителите на селото са православни българи, а пък техния говор днес е най-югозападния представител на българския език. Етимологията на селищното название идва от думата върба, образувано с наставка -ник (Връбник или Върбник). В селото и днес има много върби покрай малката рекичка. Селото е малко (около 250 жители), с тенденция за намаляване в последните години. Личните имена на жителите от с. Връбник са многобройни и разнообразни. По произход можем да ги разделим на две по-големи групи: славянски и други. Сред славянските имена са Славо, Слава (Славко, Славка), Снега, Милан, Мила, Жива, Живко, Търпо, Търпена, Трайко, Трайка, Надежда, Нада, Неда, Невена, Стоян, Стояна, Кръсто, Крум, Борис."



Източник на документа:

https://katalogu.arkiva.gov.al/

Hatshepsut

Българите в Албания пазят своята родова памет


Hatshepsut

ДОКТОР РАКИ БЕЛО: КАКВО Е ДА СИ БЪЛГАРИН В АЛБАНИЯ


Panzergrenadier

29 December 2020, 21:04:44 #36 Last Edit: 29 December 2020, 21:24:31 by Hatshepsut Reason: Корекция на линка
Браво на Бате Харо (Петър Харалампиев), че съдейства за признаването на българско малцинство в Албания. Като  председател на Агенцията за българите в чужбина направи много по този въпрос.

https://trud.bg/

Hatshepsut

Интервю с Костандина Бело - родолюбива българка от Албания


Едва през последните години в България започна да се говори повече за българските общности в Албания. Наскоро бе постигнат и един безспорен успех, а именно признаването на българското малцинство в албанската държава. Това гарантира правата на нашите сънародници и улеснява поддържането на културата и езика.


Някога териториите са били част от България и поради това и до ден днешен там живее българско население. Изумителната му история е проучвана многократно, но все още има неизвестности и малко познати факти.


Българското население там се слави със своето трудолюбие, а това, което най-много зарадва целия екип на клуб ,,Родолюбие и отечествознание" е че сънародниците ни са запазили своята идентичност и спазват вековните традиции.


Костандина Бело, българка от Албания, също е запазила своята идентичност и се гордее с българския си произход. Поради своята обич към България, тя развива родолюбива дейност сред българската задгранична общност. Интервюто ни с нея ще разкрие повече информация от пряк източник.


Разкажи ни нещо повече за себе си.

Родена съм в Благоевград от родители българи от Албания, баща ми от българското село Връбник, а майка ми от град Елбасан, където също така живеят доста българи, най-вече от региона на Голо Бърдо. Основно и средно образование съм завършила в гр. Тирана, Република Албания. В момента съм студентка втори курс, специалност Право в СУ.


С кои български градове и села в Албания си свързана? Какво можеш да ни разкажеш за тях?

Най-вече съм свързана с родното село на баща ми, село Връбник. Това е чисто българско село, което се намира в Югоизточна Албания, в община Девол, област Корча. Там съм прекарала най-хубавите детски години, там проговорих на български език и научих много стари обичаи от баба ми.


Какво е положението на българската общност в Албания?

Българите в Албания живеят в три компактни области: Мала Преспа, Голо Бърдо и Гора. Значителен брой живеят и в някои градове, като: Елбасан, Тирана, Корча, Дуръс, Пешкопия, Билищ и др. От икономическа гледна точка положението на българите по тези краища не се различава от това на албанците. Обаче що се касае до образованието, българите от Албания още нямат възможност по селата, където живеят, да изучават книжовния български език.


Осигурява ли българската държава достатъчна подкрепа на българската общност в Албания?

Последните години българската държава прави преки опити да помогне на българската общност в Албания. Подпомагат се опитите на българските дружества от Албания да открият български неделни училища в по-големите градове, в които живеят българи. Също така със средства на българската държава се подпомагат проекти, свързани с инфраструктурата на тези региони.


Може ли да бъде оказана помощ или подкрепа от обикновените хора в България?

Разбира се, не само правителството, но и всеки българин може да помогне и да подкрепя българите от Албания в техните усилия за развитие и по-добро положение в албанското общество.


Какво е отношението на самите албанци спрямо българите там? Какво е отношението на албанската власт спрямо българите в Албания?

Исторически отношенията между българите и албанците са много добри. Като съседи те никога не са воювали един към друг, често те са обединявали усилията си за преодоляване на историческите неправди. Днес българите от Албания се радват на уважение от албанците, защото те са трудолюбиви и честни хора, които обичат страната си и са лоялни нейни граждани. Те са добавена стойност на албанското общество. На 12 октомври 2017 г. Албанският парламент прие поправка в закона за защита на малцинствата и официално призна българското малцинство.


Продължават ли да се пазят българските традиции и култура в Албания? Ако да, как?

Българите от Албания въпреки дългите години на откъснатост от майка България са успели да запазят своите традиции и култура. Това е нещо уникално, защото в семейна обстановка, без особена грижа на държавата, те успяват да запазят и предават тези традиции и култура чак до днес. По техните празници те продължават да празнуват по български и да пеят старите традиционни български песни. Също така те запазиха едно от най-цените неща за един народ – езика. И днес тези българи  продължават да си общуват един с друг на техния стар български диалект, който като ценно съкровище се предава от поколение на поколение.


Как реши да напуснеш Албания и да започнеш висшето си образование именно в София? Винаги ли си искала да продължиш живота си в България?

Когато завърших средно образование в Тирана реших да следвам в България, защото това беше не само моя мечта, но и на моите родители, да получа образование на български език. А София е градът, който ме вълнуваше най-много, като един красив, младежки град.


Ти си била водеща на българските новини по Албанската национална телевизия. Как се случи това?

Винаги съм била запалена по радиото и телевизията и още от малка съм си мечтала да имам възможност някой ден да се допипам до този свят. Като разбрах, че ще започнат да се дават български новини в Албания, бях още по-щастлива и веднага щом чух новината, исках непременно да грабна тази възможност. Явих се на кастинг и след като ме чуха, веднага ме одобриха. Наистина много се радвам, че успях аз да съм първата, която направи тази малка, но важна крачка.



Какви бяха реакциите на българите в Албания след като се призна българското малцинство и се допусна емисия на български език?

Вековна мечта и борба на българите от Албания е била да бъдат признати като малцинство, право което несправедливо им беше отнето, поради политически причини. Затова решението на Албанския парламент от 12 октомври 2017 г. за поправка в закона за защита на малцинствата и официалното признаване на българското малцинство беше голямо постижение и победа не само за тях, но и за всички българи. Вече те имат всички права, които им предоставя албанската конституция, включително и правото на образование на майчин език.


Какво би пожелала на нашата аудитория?

На нашата аудитория желая да бъдат живи, здрави и горди с това, че са българи.

https://kro-bulgaria.org/publication/intervyu-s-kostandina-belo-rodolyubiva-bulgarka-ot-albaniya

Hatshepsut

Българи в Гора - Албания. Bullgarët në Shqipëri.


Hatshepsut

Българи живеят в Албания от хилядолетия...


Това заяви Яни Петре Никола по време на защитата на своята дисертация ,,Българо-албанските отношения в светлината на общоевропейските интеграционни процеси" в катедра ,,Международно право и международни отношения" при Правно-историческия факултет към Югозападния университет ,,Неофит Рилски" в Благоевград. Той е българин от района на Мала Преспа и никога не се е притеснявал да заяви този факт публично. Роден е на 14 юли 1986 година. Завършил е право  в Русе.

Мала Преспа се намира в административната област Корча, на западния бряг на Преспанското езеро и там живеят предимно българи, заяви той. Родословният му корен е от Мала Преспа ,от там е   дядо му Пандо Стефанов, участвал  в Балканските войни, бил се е за каузата на българите и за освобождението на  Македония,  член на ВМРО. Яни Никола живее в Корча, където е  инициатор за създаване на Дружество за  българо – албанско приятелство през 2015 година, което обединява младите хора и работи в защита на българското малцинство, което живее там. Сега Яни е  зам. кмет на община Пустец в района на Мала Преспа. През 1917 година със съдействието на правителствата  на България и на Албания, българското малцинство в региона е признато официално.

Снимка – Изглед от Пустец – до Преспанското езеро


През октомври 2022  година ще има преброяване в Албания, в което се надяват  над 20 процента в региона да се регистрират като българи, за да имат възможност да изучават български език. Защото през 1945 година, под натиска на тогавашна Югославия, в Мала Преспа е признато македонско малцинство и се изучава македонски език.

Яни се надява  пакетът, в който Албания е включена заедно със Северна Македония за членство в Европейския съюз, да бъде променен и всяка страна самостоятелно да кандидатства за еврочленство. В противен случай процесът ще се проточи във времето, въпреки че България и Албания нямат проблеми, особено след подписване на договора за добросъседство и сътрудничество през 1994 година, твърди той.

Яни познава много политици и историци  от Албания, България и Сверна Македония. Наблюдава как албанците заемат ръководни постове в Северна Македония. Албанското население там вече е с 20 процента повече, което им дава възможност да имат места в парламента. Албанският език стана официален в Северна Македония. Албански  говорят  в  общините  Струга, Тетово, Кичево, Гостивар, Скопие , твърди Яни Никола. Някой ден се надява и българите  да имат възможност за ръководни постове в Северна Македония, но няма да е скоро.

Можеше да разговаряме  дълго, имаше за какво, но в хотела го чакаше неговата приятелка Паола. И тя е българка, каза Яни, и догодина ще има сватба.

Снимка на доц.д-р Димитър Тюлеков


Научен ръководител на дисертацията на Яни Никола е доц. д-р Димитър Тюлеков.Това е първият му докторант .С Яни Никола работят заедно от 2017 година. Според 103 Министерско постановление българите от нашата диаспора имат право да се образоват в България във всичките  степени на образователната ни система и да споделят това знание там където са родени и израснали.Той се надява един ден тази дисертация да стане научна монография  и да бъде издадена в книга на български и на албански език и да помогне за сътрудничеството между двете държави, които от векове имат гранично съжителство. В днешния Белград и в Атина не са много съгласни, твърди доц.Тюлеков, да се развива балканската хоризонтална ос между България, Северна Македония и Албания и да има транспортни коридори, които са ориентирани в посока изток –запад, а не само север – юг – тема, която Яни Никола засяга в своята дисертация. Доц. Тюлеков  отдавна е прочел и запомнил  бележките , които  Иван Михайлов  е имал към македонската парламентарна група по онова време. В Българското народно събрание тя е трябвало  да работи срещу  пропагандата, която се е водила, че по долината на Вардар има само сърби и няма никакви българи и да докаже  хилядолетното съществуване на българите на запад от Охридското езеро. Предлагал е да се изпращат български учители, свещеници и всеки, който може да работи така, че да се чува българското име там. И тъй като тази дейност не е могла да се реализира, особено по времето на комунистическия режим, доц. Тюлеков   смята , че след демократичните промени, особено след признаването на българското малцинство в Албания през 1917 г.,ние трябва да работим така, че  тази идея да стане факт. Но той не забелязва активност от българската държава, която трябва да протяга ръка на нашите сънародници там.  Това, което наблюдаваме, е  активна  скопска пропаганда, която не пести сили и средства за македонизацията на това население.

Историци от академичната общност оцениха труда на Яни Никола като много стойностно, задълбочено  и навремененно изследване  в момент, когато имаме нужда от повече доказателства в интерес на  историческата истина и от хармонизиране отношенията на Балканите.

https://bezgranitsi.bg/balgari-zhiveyat-v-albaniya-ot-hilyadoletiya/

Hatshepsut

Наталиa, Албания: България е в сърцето, ума и душата на всеки българин. Тя е нашият дом


,,Де е България?" е кампания на Фондация Българска Памет, посветена на онези българи, които са останали извън пределите на България и са се превърнали в граждани на други държави по независещи от тях причини. Въпреки историческите факти, довели до това, обаче, тези българи ревностно пазят и предават в поколенията българския език, традиции и обичаи. Това е една забравена България, чието малко, но горящо огънче е способно да се превърне в пламък, ако му бъде дадена възможност да стане пълноценна част от живота на страната ни.

В днешното интервю ще ви представим Наталиa Наколофски от Албания. Тя е само на 18 години, но вече има ясна представа как българската й идентичност може да й помогне в развитието и образованието и и как всеки етнически българн от историческата ни диаспора трябва да се възползва. Горда ли е от произхода си, мечта ли е България за етническите българи в Албания и какви ценни знания е получила от участието си в семинарите на Фондация Българска памет ще разберем от интервюто на Наталиа пред нашия екип.

– Връщаме всички наши събеседници в тази кампания малко назад във времето. Затова нека започнем разговора, като ни разкажеш повече за твоето детство в Албания.

Наталиa: Родителите ми са родени и израснали в Пустец (Преспа). По-късно са се преместили в Корча за по-добър живот, поради лошите условия и липсата на инвестиции в селото. Аз съм родена в Корча, където и израснах. Имам много хубави спомени от детството си, но най-хубавите са, когато прекарвах лятнатата ваканция с баба и дядо в нашето красиво село и разходките край езерото с приятелите ми.

– Какво ти разказваха твоите родители за България, когато беше малка?

Наталиa: Моите родители винаги са ми казвали, че имаме български произход. Останали сме в Албания след разпадането на границите и сформираме българско малцинство. Имаме албанско гражданство, но това не ни пречи да поддържаме нашата, българската култура. Вкъщи говорим майчиния си език, български, но в училище говорим албански.

– Разкажи ни за българите в Албания. Голяма ли е общността, събирате ли се по празници?

Наталиa: Българската общност в Албания има широко разпространение в различни области – Кукеш, Пешкопи, Елбасан, Корча. Аз и моето семейство принадлежим към българското малцинство, живеещо в Преспа. Българската общност в Албания е образована, гостоприемна и културна общност. Обикновено говорим български език, уважаваме обичаите и традициите на предците си. Празнуваме заедно Гергьовден, Деня на труда, Великден, Коледа и други религиозни празници. Също така повечето млади хора избират да учат в България. Имам брат, който е студент в България.

– Ти какво си спомняш от първото си стъпване на българска земя?

Наталиa: Първото ми посещение в България беше просто невероятно. Бях изумена от града, от начина, по който българите говореха езика, от тяхното гостоприемство. Всичко ме караше да се чувствам комфортно, сякаш съм вкъщи. Не исках да се прибирам. Исках да остана в България завинаги. Мога да кажа, че все още съм физически тук, в Албания, но мислите ми все още са там, в България.

– Мечтаят ли българите в Албания за България, за живот в родината?

Наталиa: Да, поради произхода и историята и заради възможностите, които България биха могли да предложат за по-добра интеграция.

– Чувстват ли се българите в Албания по-малко българи, защото не живеят в България или не са родени тук?

Наталиa: Да, тъй като живеят в държава, към която всъщност не принадлежат. Имат албанско гражданство, докато националността им е българска. И те не са в равно положение с българите в България.

– Какво научи от семинарите на Фондацията Българска Памет?

Наталиa: Участвала съм два пъти в семинарите. Първият беше ,,По-добро дигитално и устойчиво бъдеще на младите хора в Европа, чрез насърчаване на многообразието и развитие на трансформативни умения, и умения на бъдещето", а вторият беше ,,Изграждане на споделени ценности и компетентности в младежи чрез социално предприемачество и екология". Най-ценното, което научих от двата семинара беше използването на специфични дигитални, социални, екологични и граждански предприемачески компетенции, като възможности за насърчаване на критичното мислене, инициативността, ефективно предаване на основни социални ценности, по-добра образователна и професионална перспектива, формиране на зелен начин на мислене, изграждане на общи ценности и възгледи.

– А какво искаш да посъветваш връснтиците си, на които им предстои да дойдат в България за семинарите на Фондацията?

Наталиa: Тези семинари са много ценни, получаваш незаменими знания, обменяме опит. Освен това много се забавляваме по време на груповата работа. Със сигурност бих посъветвала повече млади хора да участват в семинарите, като по този начин ще имат възможност и да посетят България.

– Имаш ли визия за бъдещето си? Как искаш да се развиваш, какво искаш да постигнеш?

Наталиa: Основният ми приоритет сега е да завърша гимназия с висок успех. След това ще уча в университета, който ще ме подготви професионално за кариерата ми. Като отлична ученичка, ще кандидатствам и за стипендии, които да улеснят моята издръжка, защото заплатите на родителите ми трудно биха се справили с двама студенти. Също така бих искала да участвам в различни дейности и проекти, които ще ми помогнат в моето израстване.

– Как ще ни отговориш на въпроса ,,Де е България?"

Наталиa: България е в сърцето, ума и душата на всеки българин. Тя е нашият дом. Гордеем се, че сме българи.

– Какво отговаряш, когато те попитат коя е твоята родина?

Наталиa: Албания, защото тук сме родени и израснали.

– А когато те попитат каква е твоята националност?

Наталиa: Българска, защото нашият произход е български.

– Гордееш ли се че си българка?

Наталиa: Да, защото всеки се гордее със своята идентичност, своя произход.

https://bgmf.eu/

Hatshepsut

Донка Превенда, Албания: Вярвам в това, че да си българин, е гордост


,,Де е България?" е кампания на Фондация Българска Памет, посветена на онези българи, които са останали извън пределите на България и са се превърнали в граждани на други държави по независещи от тях причини. Въпреки историческите факти, довели до това, обаче, тези българи ревностно пазят и предават в поколенията българския език, традиции и обичаи. Това е една забравена България, чието малко, но горящо огънче е способно да се превърне в пламък, ако му бъде дадена възможност да стане пълноценна част от живота на страната ни.

В следващите редове ще ви представим студентката по Биотехнологии в Софийски университет Донка Превенда от Албания. За живота като част от българската диаспора, гордостта от произхода си и мечтите й за бъдещето ще разберем в разказа й пред екипа на Фондация Българска Памет.

– Донка, разкажи ни малко повече за семейството си. Вие сте част от българската общост в Албания.

Донка: Мога да кажа с гордост, че моите родители са едни от първите студенти с български произход от Албания, които са заминали за България, за да могат да учат в български университети. Макар и да е било трудно и възможностите да са били ограничени, тяхното огромно желание и безусловната помощ, оказана от българската държава надделяват и те успяват да заминат за България. След като са завършили висшето си образование там, се връщат обратно в Албания, където упражняват техните професии като преподаватели. Основната им цел е била да образоват всички деца с български произход на тяхния език и култура.

– Може би благодарение на хора, като твоите родители, българската общност в Албания не спира да се развива. Знаем, че там има много истински българи с възрожденски идеали, които много обичат България.

Донка: Напълно съм съгласна с вас. В Албания има много българи, даже и до градчето в което аз живея, има едно малко село на име с. Връбник (Върник), където до ден днешен се говори на български език от цялото население там. Макар и селото да се намира на албанска земя, всички живеещи там са с ясното съзнание за техния български произход. Обстоятелствата на времето са принуждавали тези хора да останат в Албания, но това не им е попречило да запазват българското в тях. Българските традиции са неразделна част от техния живот и те ги пазят пламенно. Много млади хора от селото са си тръгнали от там, за да живеят в България. Много от тях вече са завършили в български университети и се развиват професионално, благодарение на възможностите които е предоставила и продължава да предоставя държавата. Много приятно и впечатляващо за мен е, когато слушам населението във Връбник как пламенно разказва за българските си корени и колко много оценяват всичко, което България е направила за тях. Например, благодарение на България, пътят до с. Връбник беше наскоро ремонтиран и предстои да бъде довършен. Ремонта на този път е дългоочакван от хората. Тук е мястото специално да благодаря и на д-р Врабевски за неговото търпение и неуморната работа и за това, че обръща внимание на всички наши молби.

– Чустват ли се българите в Албания по-малко българи, защото не живеят в България или не са родени тук?

Донка: В никакъв случай, даже мога да твърдя точно обратното. Макар и да сме израснали в Албания, никога не ни е липсвало вниманието и грижата от България. Ние знаем кои сме, така че в никакъв случай не бих казала подобно нещо.

– А мечтаят ли си за Бъглария българите от диаспората в Албания?

Донка: Това по-скоро е риторичен въпрос за мен. България е мечта за всеки българин, който по една или друга причина, няма възможност да живее в нея. Всички българи в Албания растат, мечтаейки да видят България. И ако може да се образоват, да живеят и да работят в България, за да допринесат за нейното развитие.

– Какво ти разказваха за България твоето семейство, когато беше малка?

Донка: С радост мога да споделям с вас, че както аз, така и брат ми, сме имали възмножността още от малки да се учим да пишем и да говорим на български. Така сме израснали с българско самосъзнание от малки. Когато навърши пълнолетие, брат ми замина за България, за да може да учи в български университет. Много често когато разговарях с него го питах как е, дали се чувства чужд или отблъснат от хората там. Изненадващо, той винаги говореше как се чусвта у дома и му е изключително приятно да бъде в България. Постоянно повтаряше как българите са гостоприемни и топли хора и винаги помагат с каквото имат възможност. Така, разбира се, в мен също се зароди голямо желание да дойда в България, за да уча и да живея. Може би по думите ми усещате, че се чувствам наистина у дома в България и тя е вече втората ми родина.

– Спомняш ли си твоето първо посещение в България? Какво почуства, когато стъпи за първи път на българска земя?

Донка: Един от най-хубавите моменти, които съм преживяла, е моето първо посещение в България. След толкова години разкази за хората, за традициите, обичаите и всичко свързано със страната, най-после ми се отдаде възмножността да видя всичко това лично.

Имах възможност да се включа в семинарите, организирани от Фондация Българска Памет, на която не мога да пропусна да кажа едно голямо ,,Благодаря" за всичко, което е направила за нас, за нашето лично и професионално развитие. Отново големи благодарности и към д-р Врабевски, който дава наистина много от себе си за всички българи в чужбина, за неговата неуморна и непрестанна работа за нас. За мен той е един истински българин, който обича България и българите и го доказва с неговите действия всеки ден. Той е пример за всички нас, показвайки как изглежда един наистина успял човек, с голямо сърце и патриотизъм, с неговото топло отношение към всички нас. Винаги има какво да учим от д-р Милен Врабевски, неговите лекции са безценни за мен и за всички останали студенти и ученици, които участват в тези семинари.

– Какво би казала на младежите, които идват в България за семинарите на Фондацията?

Донка: На първо място да бъдат благодарни, защото това е много голяма възможност за тях. Всички лекции, които се провеждат по време на тези семинари и другите дейности, всички са ключови фактори за тяхното развитие, както професионално така и лично. Препоръчвам на всички младежи, на които им се даде възможност да участват в семинарите, да не я пропускат, да участват колкото се може по-активно във всички лекции и дейности, проведени в тези семинари.

– Как искаш да се развиваш, какво искаш да постигнеш?

Донка: Както споменах, уча биотехнологии в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Следващата ми цел е да завърша успешно моето образование и разбира се, да започна работа в тази сфера. Биотехнологията е много широкообхватна и много интересна сфера, която дава големи възмножности за развитие. Да бъда един успешен биотехнолог и да мога да дам всичко от себе си в полза на обществото, това е една от най-големите мечти за мен.

– Донка, как би отговорила на въпроса ,,Де е България?"

Донка: България е в сърцето на всеки, който я обича. България е моята втора родина, мястото с най-топлите и гостоприемни хора, мястото на което се чувствам у дома. България е част от мен.

– Гордееш ли се с българския си произход?

Донка: За мен да си българин означава, да си човек с добродетели и ценности, наследник на древна цивилизация. Ако всеки от нас се придържа към завета на св. Йоан Рилки, всичко ще потръгне в правилната посока. Вярвам в това, че да си българин, е гордост.

https://bgmf.eu/

Hatshepsut

Вангел Вангеловски, Албания: Ако носиш душа на българин, границите нямат значение


,,Де е България?" е кампания на Фондация Българска Памет, посветена на онези българи, които са останали извън пределите на България и са се превърнали в граждани на други държави по независещи от тях причини. Въпреки историческите факти, довели до това, обаче, тези българи ревностно пазят и предават в поколенията българския език, традиции и обичаи. Това е една забравена България, чието малко, но горящо огънче е способно да се превърне в пламък, ако му бъде дадена възможност да стане пълноценна част от живота на страната ни.

Днес ще ви запознаем с 26-годишния Вангел Вангеловски от Албания, който в момента живее и учи в Стара Загора и е лекар специализант по Урология. Той е едно от децата на България, разпръснати по света, но с гордост нарича себе си българин, макар че никога в детството си не е чувал за родината на предците си. Мечта ли е България за българската общност в България, как се е почувствал, когато за първи път е стъпил на българска земя и какви са плановете му за бъдеще ще разберем от интервюто на Вангел пред екипа на Фондация Българска Памет.

Здравей, Вангел! Като начало, искам да те върнем малко назад във времето. Разкажи ни повече за твоето детство в Албания и ученическите ти години.
Вангел: Бих могъл да кажа, че съм имал истинско и щастливо детство. Материалното липсваше, но за сметка на това духовната част беше в изобилие. Основно си образование съм завършил в училището в селото, а гимназия съм завършил в Корча – ,,Темистокли Гърмени", една от най-престижните гимназии в Албания. Докато бях в гимназията ми се наложи да работя около една седмица, за да мога да ,,изкарам" пари за първия си телефон. Бях много щастлив. Баща ми ме научи, че всичко трябва да си заслужа с труд. Израснал съм в много топла и уютна среда. В среда, къдев която семейството е в центъра и всичко започва от там. Ценности за които съм благодарен на моите родители, че са ми ги показали.

Какво твоето семейство ти разказваха за България, когато беше малък?
Вангел: Ако трябва да отговоря честно, моите родители не са ми говорили, преди аз да дойда да уча тук. Основната причина е била, политическата пропаганда която се водеше години наред в нашата област. След идването ми тук, аз бях достатъчно зрял за да науча истината. Приликите в езика, традициите, обичаите...

Разкажи ни повече за българската общност в Албания. Подкрепяте ли се, пазите ли българските традиции?
Вангел: В нашата област има 9 села. Езика, който говорим е стар български език, който с времето е придобил леко изменен вид, но разбираем от българите в България. Много от традициите и обичаите са същи като българските. Има много хора които са с Българско самосъзнание и истински обичат България.

Отбелязвате ли празници или големи събития с българите в Албания?
Вангел: Там празнуваме всички български и християнски празници. Даже на големите християнски празници като Великден, Гергьовден, в определни села се празнува с жива музика в центъра на селото.

От какво има нужда българската общност в Албания?
Вангел: Моето мнение е, че има нужда от повече гласност на проблемите им. Малко повече помощ и подкрепа от българската държава и обич, такава каквато е от брат към брата.

Чустват ли се българите в Албания по-малко българи, защото не живеят в България или не са родени тук?
Вангел: Не мисля. Който е българин и се чувства такъв, няма значение къде живее. Има ли ,,душа" на българин, границите нямат значение. Така мисля аз.

Чувствали ли сте някога обидени или забравени?
Вангел: Не. Даже съм благодарен на държавата България. Благодарен за възможността, която ми даде, да дойда да уча тук, да се развия на равно с българските ми състуденти. Като изключим, проблемите които имах след идването ми с установяването на произхода, за другото съм благодарен.

Мечта ли е България за българите в Албания?
Вангел: Бих казал, че да. За много хора България е мечта.

А ти какво си спомняш от твоето първо посещение в България? Какво почувства, когато стъпи за първи път на българска земя?
Вангел: Аз бях много превъзбудеnн при първото ми идване тук. Все пак започвах нов етап от живота си. Университет, нова среда, нови хора, но няма да забравя чувството, че все едно и преди съм бил тук. Все едно съм вкъщи.

Коя е твоята родина?
Вангел: Албания, защото там съм роден.

А когато те попитат каква е твоята националност?
Вангел: Българска, защото такъв се чувствам.

,,Де е България?" – този въпрос е метафоричен, но кажи ни, къде за теб е България?
Вангел: Навсякъде по света където бие българско сърце.

Гордост ли е да си българин в днешно време?
Вангел: Да, за мен е гордост.

Какви са плановете ти за бъдещето, какво искаш да постигнеш?
Вангел: Труден въпрос. Ще кажа какво не искам и после какво искам. Не искам да бъда посредствен в работата ми, не искам да съм на едно и също ниво както в работата си, така и в живота. Искам да продължа да бъда човек на първо място, защото без това няма как да бъда нищо друго, дори и да искам. Искам да се развивам в това което специализирам, именно урологията. Да постигна мир със себе си и световен мир.

https://bgmf.eu/