Recent posts

#1
Куріння вредит вашего здоровью!
#2
Осъдени

Нощта допива свойта чаша, чезне
надменната усмивка в леден лик:
на мълния потъналий светлик
залутан плува над заспали бездни.

Сълза неземна, бледна капка кръв,
над нас отронват странни небосклони,
душите ни надгробен вихър гони
към сенките на смърт и дива стръв.

Нощта допива свойта чаша, чезне
без отглас у душите всеки звук!
Кога, отгде и как дошли сме тук,
кой сложи ни оковите железни?

Клепалото на ужаса зове
и стъпките на съдник ням отмерва!
И в тоя миг кой може да поверва,
че в полунощ сме били богове?
#3
Елегия на зората

Зората ще пристъпи, усмивките й чудни
ще греят като пламък в свещен корален съд,
ще кичи с бледни рози мечтите непробудни
и с горест ще ги милва, за пръв и сетен път.
Събуден из вълните на ледно отчаяние
смирено ще пристъпя към твоя чист покой,
сърцата разделени неземно обещание
наново би венчало с предсмъртна жал и зной.

Уви! Тук зимна вечер душите ни приспива
и техний плач заглъхва от никой бог нечут,
погребаната обич блуждаещ лик отвива,
отсянка се понисва в самотност, без приют.
Над странните ни кули тя с бавен ход минава,
с воал прозирен милва умрелите звезди,
в ответ дълбоко бликат напеви на забрава,
избликват и замират по нейните следи.

Пред яркия ни повик спокойна вис тъмнее,
пред молещ взор играят безброй кристали сняг
дълбоко в тишината отсянка се люлее,
тя своя гроб ли търси, към нас ли идва пак?
Душите ни издъхват под царствена порфира
(бял огън сякаш гасне по снежна степ развян),
над тяхната агония звучи въздушна лира,
далечно скръбно ехо на химна възмечтан!
#4
Смири, душа, размирната си скръб...

СМИРИ, душа, размирната си скръб
и повери на есента безбрежна
въздишките на твойта песен нежна,
утехата на твоя спомен скъп!

Градът е глух за нашите мечти,
градът не ще приеме любовта ни
и нейний странен кораб ще потъне,
преди едно сърце да освети.

Чуй, спуща се по своя друм нощта;
сред мрака на заспалите простори
тя звездната си книга ще разтвори
от теменужний праг на вечността.
#5
Пещера Голубовица: уникално приключение в сърцето на Родопите

Пещера Голубовица. Родопите. Слънчев уикенд. Ранна есен. Идеално време за приключения.

Отдавна знаехме за интересното посещение на водната пещера Голубовица, близо до село Кошница в Родопите, и още тогава, когато разбрахме за това по-различно приключение, искахме да го осъществим, но все времето не позволяваше. Пещерата допуска хора в своята паст само в късно лято и през есента, тъй като през останалото време от годината е пълна с вода.

Този път дойдохме в Родопите специално, за да посетим пещерата. Подбрахме момента, запазихме нощувки, уговорихме посещението и потеглихме.


Пещера Голубовица

Накратко, Голубовица е пещерна система на 4 нива, всяко от което си има съответното име: Голубовица-1, 2, 3, 4. Името на пещерата идва от ,,гълъб" – смята се, че е обитавана от скален гълъб. Между другото, имената на повечето пещери и някои географски формирования в района на село Кошница произлизат от птици – например Ухловица (вид сова), Голубовица (гълъб), Гарваньовица, Гарга дере.

Какво да облечем за посещението в пещера Голубовица

Когато уговаряхме посещението си до пещера Голубовица със спелеолозите, бяхме предупредени, че всички трябва да бъдем с дълъг ръкав и дълъг панталон или анцуг. В допълнение на това, човек трябва добре да прецени за себе си какво да облече, имайки пред вид, че в пещерата температурата е постоянна и е около 11 градуса.

Да отбележа, че вътре в пещера Голубовица, освен собствените си дрехи, посетителят е екипиран с гумен непромокаем гащеризон, обезопасителна жилетка против потъване и яке тип ветровка. Тази екипировка, с която всеки от нас беше снабден от пещерния клуб, не само подсигуряваше нашата сигурност в пещерата, но допринасяше максимално за запазване на естествената ни телесна топлина.

Лично аз се бях издокарала с тениска, туристическа поларена блуза и памучен анцунг – долнище и горнище. Беше ми много добре – нито замръзнах, нито прегрях.

Как да стигнем

Всичко започна от една дървена беседка на шосето от село Смилян към село Могилица, Смолянско, на около 2 километра след село Кошница. Колите паркирахме на отсрещната страна на шосето – има си голяма отбивка. Момчетата от Клуба по Спелеология и Екстремен Туризъм ,,Мурсалица" вече ни очакваха до беседката.


Беседката

По пътеката към водната пещера Голубовица

От беседката тръгнахме по тясна пътечка в дерето на река Есенска, по-известно като Гарга дере. Пътечката доста изтъняваше на места, понякога дори се губеше в скалите. Признавам, не беше от най-леките, по които съм вървяла, но на най-трудните места беше подсигурена с по някое стъпало – я издълбано в скалите, я здраво закрепена дървена степенка. Освен това, пътеката беше на няколко метра от реката и нямаше някакви големи висоти покрай нея, които да вещаят риск.


По пътеката към пещера Голубовица в Гарга дере

С две думи: средно трудна пътека, която с малко повече внимание и желание може да се премине безпроблемно от хора без физическа подготовка.

В един момент пътеката пресича реката по въжен (доста поклащащ се) мост, което си е част от изживяването. След това навлиза в горичка и не след дълго ви отвежда до входа на пещерата.


Гарга дере: Въженият мост над река Есенска

Целият преход от беседката при шосето до входа на пещера Голубовица ни отне само около 10 минути. А бяхме стабилна група от 10 души, което малко или много предполага по-бавно достигане до целта.

Инструкции и подготовка

Стигнахме до пещерата и поспряхме. Там тъкмо се подготвяха група младежи да се изкачват по скалната стена над входа на пещера Голубовица, наречена Via Ferrata. Беше ми интересно. Преди време се катерихме по скалите към входа на Харамийската пещера в Триград, но този скален маршрут тук ми се видя доста по-предизвикателен, тъй като в самото начало наклонът на стената си е направо обратен. Възхитих се на хората, осмелили се да тръгнат нагоре. Поисках и аз, но всяко нещо по реда си – сега водната пещера, а някой друг път и Виа Ферата ...

Погледахме с възхищение катерачите и малко след това започнахме да се подготвяме за нашето си приключение – посещението във водната пещера Голубовица.

На входа на пещерата започнахме да се екипираме с помощта на инструкторите-пещерняци. Всеки от нас получи най-напред две найлонови торбички и чифт плетени вълнени чорапи. Събухме си обувките, нахлузихме торбичките на краката, а върху тях и вълнените чорапи. След това с помощта на инструкторите надянахме гумените гащеризони, жилетките и накрая якетата тип ветровка.


Пещера Голубовица: Подготовка и екипировка: кратко ревю

Бяхме готови ... почти. Черешката на тортата в случая бяха челниците. Тотално се преобразихме 🙂 .

Точно преди влизане бяхме получихме три основни указания:

да внимаваме при влизане, че таванът е нисък;
да не разкъсваме групата;
да не се движим, докато водачът ни разказва разни интересни неща, за да се чува добре.

Приключението в пещера Голубовица

Влязохме в пещерата и попаднахме в един съвсем друг свят, коренно различен от този, който оставихме навън. На входа поспряхме за няколко секунди, докато очите ни привикнат към тъмнината и после тръгнахме надолу по пясъчната пътечка към реката. Според указанията, точно това беше мястото, където да внимаваме да не ударим главите си в скалата над нас.

Пътеката беше стръмна и отначало се притесних, че ще се хлъзгаме често, но не! Ботушите, които бяха стабилен завършек на гумените гащеризони, изобщо не се хлъзгаха. Чувствах се сигурна.

След няколко крачки стигнахме реката и нагазихме. Започна същинската част от разходката. Вървяхме като в коридор.


Голубовица: вътре в пещерата

Не след дълго, стигнахме галерия, в дъното на която скалата отгоре почти стигаше до реката. Имаше съвсем малък отвор между скалата и водата, през който трябваше да продължим. Водачът ни обясни, че такива места в пещерите се наричат полусифон.


Пещера Голубовица: полусифонът

Последваха нови инструкции – как всеки от нас да се разположи в малката гумена лодка, с която трябваше да премине през полусифона. На глед изглеждаше лесно, но на практика, с толкова обемни неща по теб, това сядане и завъртане в лодката си беше интересно.


Една от лодките, с които преминахме през теснината

Така с помощта на гумени лодки, умело направлявани от нашите инструктори-пещерняци, преминахме през сифона. На всяка лодка имаше по един инструктор и един от веселата ни група. На места скалата почти опираше във водата, затова трябваше да бъдем прилепнали на дъното на лодката. Въпреки това, беше приятно и особено интересно – досега не бях преминавала през такова място.

Слизането от лодката на другия край на сифона също беше забавно. Събрахме се всички и отново продължихме разходката по реката. От време на време спирахме и водачът ни разказваше за произхода на пещерните образувания, покрай които преминавахме. На места реката беше съвсем плитка, а на други – стигаше над бедрата.


В пещерата

Много ми хареса усещането да се движа в тази река. Стъпките се олекотяваха от водата и и всяка една от тях беше придружена от много приятен ромон. В същото време на дъното имаше само пясък (с малко изключение на един участък), който допълнително омекотяваше движението. В допълнение – красивите пещерни образувания наоколо и, разбира се, добрата компания.


Интересни форми в пещера Голубовица

Накрая стигнахме до място, където скалата съвсем се врязваше в реката и входът за натам беше доста под водата. Такова място се нарича сифон, за разлика от полусифона, през който преминахме с лодките. Преди време е проведена експедиция с участие на водолази и спелеолози за приучване на пещерата по-нататък. Била е дълга и тежка, но успешна!

На това място завърши нашата си експедиция навътре в пещера Голубовица. Бяхме изминали около 400 метра сред скали и пещерни образувания сред мрак и вода. Беше страхотно.

От там насетне повторихме маршрута в обратна посока. Свалянето на екипировката се оказа доста по-бързо от обличането.

За финал

Това не беше всичко. Обратният път до беседката го прелетяхме с помощта на въжен тролей на реката по цялото нейно протежение. Беше прекрасен завършек на цялото приключение.


Въженият тролей над реката в Гарга дере

Искам да спомена, че всичко това беше много добре подготвено и подсигурено от нашите инструктори и водачи от клуб Мурсалица. Безопасността навсякъде беше на първо място. Лично аз се чувствах сигурна и не изпитвах никакви притеснения. Най-важното – накрая всички от групата бяха изключително доволни, дори и тези, които имаха леки страхове.

https://drumivdumi.com/
#6
Нов взрив от диверсия срещу военна база в Крим, пак боеприпаси


Кълба дим се носят от военна база в Майское, северен Крим, където според Москва са се взривили боеприпаси тази сутрин

Нов взрив е имало във вторник сутрин във военна база на анексирания от Русия полуостров Крим, съобщи руската агенция "Интерфакс", като се позова на Министерството на отбраната в Москва (бел.ред. - по-късно министерството определи случилото се като диверсия).

Инцидентът се е случил в 6:15 мин местно време на територията на военна база в района на Джанкой, в северната част на полуострова. В района е въведен режим на извънредно положение.

"На 16 август около 06:15 ч. сутринта в района на село Майское (район Джанкой) избухна пожар на територията на оградено временно хранилище за боеприпаси на една от военните части. В резултат на пожар съхраняваните боеприпаси са детонирали", се казва в изявление на военното ведомство.

Според съобщението от мястото на инцидента към момента няма установени сериозно пострадали. Усилията за потушаване на пожара продължават.

По-късно Следственият комитет на Русия съобщи, че е започнал наказателно разследване за диверсия, в резултат на която е станала експлозията във временен склад за боеприпаси. Резултатът дотук са повреден склад, електропреносна мрежа, електростанция, железопътни линии, няколко жилищни сгради и "други обекти от инженерната инфраструктура". Според министерството на енергетиката част от експлозиите са довели до запалване на трансформаторна подстанция.

Губернаторът на Крим Сергей Аксьонов обаче съобщи за двама ранени цивилни граждани: "Един мъж е с охлузна рана, един е затиснат от стена", написа той в "Телеграм". Пострадалите са в село Азовское.

В 9:18 московско време Аксьонов добави в "Телеграм", че експлозиите на боеприпаси продължават и че е започнала евакуация на населението в околните села. Около 10 ч местно време беше съобщено, че взривовете са спрели.

Около 2 хил. души от околните села са евакуирани. Прекъснато е движението на влакове в района. Петкилометрова зона е отцепена около базата и забранена за влизане.

Ройтерс цитира съветник на украинския президент Володимир Зеленски, който според агенцията намеква, че украинските военни имат общо с взривовете, макар Киев да не е коментирал официално инцидента.

"Напомняне: Като като част от нормална държава Крим е за Черно море, планини, отдих и туризъм, но Крим, окупиран от руснаци, е за експлозии в складове и висок риск от смърт за нашественици и крадци. Демилитаризация в действие", пише Михайло Подоляк в "Туитър".

На 9 август авиационни боеприпаси детонираха на военното летище Саки в Крим, убивайки един човек и ранявайки 14. Източник от Министерството на отбраната нарече основната версия за инцидента нарушение на правилата за пожарна безопасност.


Мястото на инцидента е далеч от фронтовата линия в Южна Украйна

Версията за взривяване на боеприпаси е официална за Москва и за експлозиите на военното летище "Саки" в западната част на Крим преди седмица.

На 9 август в резултат на взривове бяха загубени поне 8 бойни самолети, един човек загина, а 14 бяха ранени. Източник от Министерството на отбраната посочи, че основната версия за инцидента нарушение на правилата за пожарна безопасност, но разузнавателни данни показват, че може би става дума за атака от украинска страна. Киев официално не коментира причините.

https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/08/16/4380411_nov_vzriv_na_voenna_baza_v_krim/
#7
Случайно или не...

Едно момиче с жълта рокля
пресича улиците на града.
Едно момче рисува облаци,
във стая, пълна с тишина.

Той има птици в мислите си.
Тя си отглежда еднорог.
И двамата разказват приказки.
И нямат нужда от любов.

Но някога, напук на всичко,
напук на тях и на света
те ще се срещнат. Ще обичат.
Така се случва в любовта...
#8
Екология / Re: Тема за птици
Last post by Hatshepsut - Yesterday at 14:01:24
Голям морелетник


Големият морелетник (Stercorarius pomarinus) е птица от семейство Морелетници (Stercorariidae). В България се срещат рядко по-скоро случайни екземпляри, и то по време на зимния прелет.

Мъжкият морелетник е по-едър от женската. Главата и вратът са сивокафяви. Понякога около основата на клюна има тесен бял кръг. Задната част на гърба е пепелявосива. Надопашието е бяло. Гушата, гърдите и предната част на корема са сиви. Кормилните пера са сивокафяви с бели краища, които към външните пера стават все по-широки, така че най-външните могат да бъдат съвсем бели. Около очите на птицата има червен пръстен. Клюнът е сиворозов, често в областта на ноздрите жълтеникав.

Разпространен е в Аляска, Канада, северната половина на САЩ. През есента отлита към южните области на САЩ, крайбрежията на Мексико и другите централноамерикански страни и дори и най-много в Южна Америка. Зимният ареал достига до Боливия, Аржентина, Бразилия и Чили. Непериодични отделни индивиди прекосяват Атлантическия океан и се появяват в Исландия, Ирландия, Великобритания, Германия, Холандия, Белгия, Испания, Швейцария, Турция.

Хранят се с червеи, дребни охлюви, но най-много с различни видове насекоми и техните ларви.

Строи гнездо – трапчинка край бреговете на водоемите. През май женската снася 4 яйца. Период на инкубацията: 20–22 дни. След излюпването малките могат да плуват. За тях се грижат двамата родители.


Големият морелетник е изключително рядка птица за цяла Европа. Като рядък посетител на България е необходимо да се опазва.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Голям морелетник


На дължина достига 65—78 см, размахът на крилете е 113—127 см, теглото 520—920 гр.



Pomarine Jaeger (Stercorarius pomarinus)
#9
Сенки

На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта... Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там - сянката на мъж и сянка на жена.

Мъчително глава се към глава навежда, -
те няма да се чуят: искат и не могат.
Те шепнат може би - от що се те боят?
Напрегнато ръце се към ръце протягат
и пак се не докосват! Искат и не могат...
И пак, един пред друг, един за друг стоят.

Те шепнат може би, но може би и викат,
но може би крещят; - те няма да се чуят,
две сенки на нощта, през толкоз светлина...
Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,
сами една за друга в жажда и притома,
те - сянката на мъж и сянка на жена!
#10
Легенда за разблудната царкиня

I
... И там, на тоя бряг пустинен,
от вечните води и милван, и терзан,
на вярна стража спрян, един чертог старинен,
един чертог зловещ виши безгласен стан.

В градините, мечта несмела замечтани,
трепти на страх и скръб отровната роса
и в мъртвата вода на мъртвите фонтани
оглеждат своя сън безсънни дървеса.

Стени и сводове спокойна тлен прояжда,
мъх, ситни нокти впил, колоните гнети,
и никой ведър час там радост не обажда,
че никой сребрен рог там празник не вести.

Понявга само в сън безсилен лъх повява,
и в трепета болнав на мигом сепнат стон
проеква тъмна жал по девствената слава
на някой овдовял и обезславен трон...

II
Кой изхлипа в пустошта
на замлъкналите зали?
Тишината ли пожали
свойта пръвна яснота?
Кой на кулата възлезна
и с копнеж ръце простре
към притихналата бездна
на неверното море?
Кой в градината стаи
дъх под черните заслони?
- Своя бряг луната гони
и безмълвие струи...

III
С болката на прималняло цвете
в пазвите на ранна хладина,
ден и нощ аз питам ветровете
и неверната луна:
странници, от път неуморени,
зрящи неизгледни далнини,
не узнахте ли дали над мене
нявга пак ще прозвъни
светлий глас на оня цар далечен,
който след притихнала тъга
в сън ми се яви и ми обрече
неизведени блага,
неизведени блага в страните,
дето ек пресреща всеки зов
и с венци  нетленна пролет кити
всяка радост и любов.
Той склони над мен усмивка тиха,
но едва десница ми простря,
зли тъми ревниво го прикриха
в свойте ледени недра.
И дочух аз ласкав глас: бъди ми
вярна - и при теб в уречен час,
минал през моря неизбродими,
пак ще се завърна аз!
Де е той? - Аз чакам оттогава,
аз горя в пожар неугасим -
ту искра сърце ми озарява,
ту мрачи го мътен дим -
и кога в очи ми той възлезне,
мойта скръб безпаметно се рве
в бездните на сладости възмездни,
дето я Грехът зове.

IV
- "Витае трета нощ над водната пустиня
и мрачните скали отекват странен тътен,
за прилив иде час, а ти все бдиш, царкиньо,
и твоят взор гори, от сластен дим помътен.

Дойди и разстели коса дълбокорунна
на мойте колена - привел чело над тебе,
аз кротко ще пристъпя със лютна среброструнна
великата ти скръб пред незаслужен жребий.

Загледано към нас през сплетените клони,
небето ще разкрий предвечната си слава
и твоята звезда несетно ще отрони
то в тихото море на тихата забрава.

Чуй горката молба на своя паж, царкиньо,
отпада дивен взор, от сластен дим помътен -
витае трета нощ над водната пустиня,
а мрачните скали отекват странен тътен."

V
И когато завърши тринощното бдение,
и умора прекърши лилейна снага,
час безумен настава за черни падения,
че потърсва забрава надвластна тъга.

Снела скъпия пояс на румена девственост,
тя пристъпя несвоя, с безтрепетен взор
из чертога заспал и нелепо тържествена
слиза в мрачните зали на мрачен позор.

Тя жаднее - и в мрака, под сводове каменни,
дето властно я чака препълнен потир,
гръд обнажила, броди и в пориви пламенни
рой презрени нероди привиква на пир.

Като мухи зловонни над блатните пясъци
из притулни притони стълпяват се те,
кръвно вино подклажда нестройните крясъци
и греховната жажда неспирно расте.

Утолено догаря тринощно страдание,
че прегръдки разтваря тя с огнена лъст -
през очите й греят тревожни сияния,
но ликува над нея наситена Мъст.

VI
Бурята стръвно изхвръкна
из свойте подводни гнезда,
едва затрептяла звезда
в облаци черни помръкна -
пламък и гръм небеса разлюляха...
- Аз пих сладостта на упойни треви...
"Плаха царкиньо, заспи, забрави -
                                          заспи, забрави!"

Бурята огнено жали
над тебе и твоя позор,
не чуваш ли в хиляден хор
мощни  вълни заридали -
ридаят те с твоята мъка несдържна...
- Аз пих сладостта на упойни треви
и мракът чрез мен светлините надви...
"Тъжна царкиньо, заспи, забрави -
                                          заспи, забрави!"

Бяла вълна ще отмие
следите на черната сласт -
и нова, неведома власт -
и нова, неведома власт
утринна шир ще открие
пред взора на твоята бодрост победна...
- Не чакам ни мир, ни утеха, уви!
"Бедна царкиньо, аз плача - заспи, забрави, -
                                                заспи, забрави!"


VII
В предели потайни, в чертог запустял -
      сянка на смъртна печал.
Там плаха царкиня от здрач до зори
      в плахи надежди гори.
Оглежда се трепетно в нейния взор
      морски безбрежен простор
и в него проблясват през тънка мъгла
      мачти и стройни весла.

VIII
Денят издига златен щит
над умирените води.
Тъмите слънце победи
и с много сълзи е отмит
позорний спомен в морна памят...

Как властно погледа примамят
безбрежни морски ширини
и в безметежна яснота
потръпват волните вълни -
о, как е светло след скръбта,
която в буря се изплака!

С невинен смях сърцето чака
дори и смътния мираж
на бели корабни платна,
които в синя далнина
ще зърне влюбения паж
и вест желана ще прошъпне...
Царкинята в надежди тръпне!...

IX
И ето - отново три деня в растяща тревога
безцелно изнизваха своите болни лъчи,
и ето - отново над нея, печална и строга,
последната нощ се надвеси...
- Морето мълчи.
О, радост жадувана, радост сънувана, де си?
- Морето бездушно мълчи.

Умора надмогва безсилните свилни ресници,
дим мътен пребулва изгрели за радост очи
и смъртно встревожени вечерни птици
пищят пред незрими завеси...
- Морето мълчи.
О, смърт усмирителна, смърт утешителна, де си?
- Морето бездушно мълчи.


Х
Мълчи, а светлий бряг застила черна тиня.
Назрели за греха, кънтят греховни бездни,
витае трета нощ над водната пустиня
и блудна мрачина гаси венците звездни.