• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

22 October 2021, 21:59:23

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14295 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1030 Posts

Лина
793 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,193
  • Total Topics: 1,373
  • Online Today: 138
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 2
Guests: 25
Total: 27

Recent posts

Pages1 2 3 4 ... 10
1
avatar_Hatshepsut
Българите в Oдринско и Беломорието през XV-XVII в.


Паметникът на Дельо войвода в Златоград

Според немския пътешественик Ханс Дерншвам ,,... от Одрин започва България и във всички села се говори български..."
Според преданието съпротивата срещу османското завоевание в Беломорието и Родопите продължава четиридесет години


Автор: Проф. Пламен Павлов

Живеещи от векове в Одринска и Беломорска Тракия, през XIV в. местните българи, водени от свои командири (загадъчният Лъже-Ивайло, севаст Иван Свинепаса и ,,Севастопулос"), са сред първите, които се противопоставят на новата заплаха, идваща от Мала Азия. В борбата с експанзията на турските бейлици в тази част от българските земи най-известен е храбрият Момчил. ,,Родопският цар", на чиято личност заедно с проф. Николай Овчаров наскоро посветихме една малка книга, загива в неравна битка с нашествениците на 7 юли 1345 г.

Както е известно, Източна Тракия е балканската област, от която започват завоеванията на османците в Европа. След превземането на малката крепост Цимпе (1352) и особена на стратегически важния град Калиупол / Галиполи (1354 г.) територията на младата османска държава постепенно ,,пълзи" на север, изток и запад. Нещо повече, през 1359 г. е първият набег към стените на византийската столица Константинопол! Първата резиденция на османските султани в новите земи е Димотика, превзета около 1365 г. Завладеният през 1369 г. Адрианопол / Одрин се превръща в балканска столица на османската държава до превземането на Константинопол през 1453 г. Така ядрото на Одринска Тракия, в която от векове е живеело не само ,,ромейско", но и българско население, пада в ръцете на завоевателите. Първите им придобивки в Беломорието, на запад от долното течение на Марица, също са през шестдесетте години на XIV в. Процесът набира сила след битката при Черномен (дн. Орменион) през септември 1371 г., в която участват български отряди от земите на владетеля на Сяр деспот Йоан Углеша и неговия брат крал Вълкашин от Прилеп.

Интригуващо е, че в родопските легенди се говори както за Момчил, така и Крали Марко, въпреки че историческият Марко никога не е стъпвал по тези места... Разбира се, в образа на легендарния юнак е отразен историческият спомен за герои и събития, чиито имена постепенно са избледнели в народната памет. И все пак, възможно е в случая да има ,,зрънце" фолклорна памет - ако не самия Марко, то за неговия баща Вълкашин. Не на последно място, българите мюсюлмани в Беломорието и Родопите, наричани традиционно ,,ахряни" и ,,помаци", са съхранили предания, според които прадедите им са покорени от османците след четиридесет години съпротива...

След налагането на османската власт Одринска и Беломорска Тракия влизат в бейлербейството Румелия. Тази ,,мега-провинция" е включвала сложна система от по-малки области (санджаци), възникнали по различно време в хода на завоевателните действия. Южните тракийски земи влизат основно в големия санджак ,,Паша" (от Одрин до Ихтиманска Средна гора и Струма, на юг до Егейско море) и ,,Чирмен" (между Балкана, Стряма и Арда). Санджаците се делят на нахии и вилаети, които са прототип на по-късните каази, свързани с определен град и района му. Системата на провинциално управление придобива завършен вид през втората половина на ХVI в., като в местната власт все повече функции са възложени на кадиите (ислямските съдебни представители). Управлението се отличава с лоша координация, преплитане на функции, корупция, насилие над обикновеното население, особено над християните. Въпреки това, местните българи в Одринско и Беломорието продължават да са деен елемент в местното стопанство и обществени отношения, като пазят своя език, самосъзнание и ,,праотеческа" вяра.


Книгата за Одринска Тракия на Д. Попниколов, 1919 г.

Налагайки своята власт, османските завоеватели са принудени от самите обстоятелства да правят компромиси и отстъпки. На първо място, те оценяват ролята на местните българи за охраната на важни пътища и проходи, поради което запазват много от техните права, останали от времето на българската или византийската християнска власт. От османските документи се вижда, че през XV-XVI в. в Родопите и прилежащите земи в Беломорието е имало спахии християни, поне част от които са потомци на средновековното болярство. На първо време османската власт не пречи и на свободното изповядване на християнската религия. От друга страна, индивидуалното или групово налагане на исляма е осъществявано както със силови методи, така и чрез предоставянето на данъчни и социални привилегии. Налице са и неизбежни промени в манталитета на местните хора. Както и на други места в българските земи, християнското население с военни задължения в Беломорието и Родопите е във фокуса на политиката на ислямизация, провеждана от държавата по най-различни пътища.

В османски документи, чуждестранни пътеписи и други съвременни свидетелства се съдържат редица сведения за българите в Одринска и Беломорска Тракия, които си струва да припомним. В тях става дума за разнообразни стопански дейности, вкл. земеделие и скотовъдство, както и за строителството на джамии и обществени сгради в Одрин и други градове. Западните пътешественици и дипломати отбелязват, че в Одрин живеят хора от различни народности, като една от най-големи общности е българската. При много от ,,правоверните" жители на града от пръв поглед се е забелязвал техният не-турски, много често български произход. Новите ,,туркини" по вяра носели на шията си ,,... кръстче и други накити с образа на Спасителя, Дева Мария и други свети изображения..." Според Ханс Дерншвам, преминал по нашите земи през 1553 г., ,,... от Одрин започва България и във всички села се говори български..." Одринска Тракия по онова време все още е силно опустошена - ,,... изглежда, че навсякъде е имало лозя - пише Дерншвам,- но сега всичко е буренясало и се е превърнало в поляна. Народът е крайно измъчен и ограбен, не може да се съвземе, а не го и оставят да се съвземе - обират му всичко..." Приблизително по същото време друг немски наблюдател разказва за българските каруцари в Одрин, ,,... които непрекъснато сноват с колите си къде ли не, впрегнали по три коня във всяка една от тях..."

Данни за българите в Одринска Тракия се съдържат в много османо-турски документи и други свидетелства от XVII в. В Одрин, Димотика, Люлебургас и т. н. е живеело многобройно християнско население от българи и гърци. Освен в селата с български имена (Милан, Варница, Буки и др.), в много други, независимо от утвърдилите се в документите турски имена, също е живеело българско християнско население. Същевременно процесът на ислямизация и вътрешните миграции стават причина за постепенно намаляване на относителния дял на християните в сравнение с онзи на мюсюлманите. През XVII в. между долното течение на Марица и Места, от южните склонове на Родопите до Бяло море, са регистрирани около 50 християнски селища, чието население в мнозинството си е българско по народност. Беломорските българи влизат в каазите, подчинени на местните власти в Димотика и Гюмюрджина (дн. Комотини). И тук, както и в Одринска Тракия, повечето от селищата вече носят османо-турски имена, но се срещат и такива като Българско село (Булгаркьой), Търнава (дн. Филюри Потамос ), и др.

https://trud.bg/
2
avatar_FELDMARSCHALL
Воленчо пак на кокаин по БНТ. :judge:
3
avatar_Hatshepsut
Варненски халколитен некропол (V хил. пр. Хр.)


Варненският халколитен некропол е открит случайно през 1972 г. при изкопни работи за поставяне на телефонен кабел в Западна промишлена зона. На дълбочина от 1,40 м. багеристът Райчо Маринов намира както много златни предмети, така и медни и кремъчни сечива. Това става на северния бряг на Варненското езеро, на 200 м. от водата.

На разкопките от 3000 кв.м. площ са открити общо 294 гроба с голям брой златни предмети в тях и няколко изолирани находки, отнасящи се към енеолита - края на халколитната епоха (късна каменна и ранна медна епоха). Част от некропола е била разрушена от времето. Днес основна част от находките от некропола се намират в Археологическия музей на Варна, а малка част и в Националния исторически музей в София.

Според изследване на японски учени през 1974 година чрез радиовъглероден метод повечето предмети от некропола са датирани в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е.


Златните находки са с тегло 6,5 кг. в общо 3000 предмета. Това количество многократно надхвърля всичкото злато, което е намерено от периода на каменно-медната епоха в целия свят. Затова и се нарича съкровище. В него концентрацията на злато е най-голяма. Златните накити са разделени на 28 типа. Чистотата е 23,5 карата – почти чисто. Добиването на такова злато е изисквало много време и търпение, както и познание на специфичните техники на рафиниране. Незначителна част от находките имат примес на сребро или мед, но това е естествено явление.

В близост до некропола са открити още 3 гроба, които не принадлежат към него и имат дори още по-стара датировка – от средния халколит или около 5000 г.пр.н.е. В един от тези гробове е намерена гривна от нанизани златни цилиндри. Находката е от същия народ, обитавал мястото, но от по-ранен период. Гривната всъщност е най-старата находка от всички, изложени в залата.

Находките от некропола недвусмислено дават насоки за присъствието на някаква форма на държавно устройство. Търговията и занаятите се разграничават ясно от земеделието и скотовъдството. В гроба на владетеля (№ 43) е положено копие от лявата страна – военна власт, а от дясно меден и кремъчен предмет, вероятно скиптър. Гробните дарове ясно изразяват социалното разделение. От общо 6,5 кг. злато 5 кг. са съсредоточени само в 3 символични гроба и гроб 43 – владетелския.

От намерените в гробовете скелети 99 са в изпънато и 67 в свито положение (хокер). Трупополагането на изправените скелети се е практикувало предимно за мъже. Гробовете със свити фигури са предимно на жени и деца. Празните гробове са били подготвени за използване в бъдеще, но не съдържат нищо. Гробовете без скелети са или с гробни дарове, или с глинени лица – символични. Символичните гробове са 57 на брой.

Съществува теза, че някой от богатите символични гробове са кенотафи – на хора, умрели далеч от дома, които не могат да бъдат погребани. Възможно е те да са и жертва на боговете, тъй като в тях е имало символично погребани дрехи.

Край Варненското езеро са открити 8 селища от каменно – медната епоха. Те били потопени при повишаване нивото на Световния океан. Твърде е възможно некрополът да е обслужвал нуждите на няколко от тях, а може и на всички.

Народът от некропола е носител на ,,Култура Варна". Живял по черноморското крайбрежие на Северна България до Дуранкулак, където са открити следи от по-ранни негови фази. И до днес няма ясна теза какво точно се е случило с населението, построило некропола, няма данни дали е било избито или е напуснало територията. Възможно е тази култура да е унищожена от природен катаклизъм или да е асимилирана от други с времето.

https://visit.varna.bg/bg/varna_oldest_gold_treasure_in_the_world.html



Варненски енеолитен некропол - част 1


Варненски енеолитен некропол - част 2
4
avatar_Hatshepsut
НА БАЩА МИ

В Бургас -
на края на града,
в Бургас -
ний, бежанците, някога живеехме.
Във събота ни идваха роднините.
Жените се отделяха във стаята -
на стълбите оставаха бащите ни
и слушаха със някакво смирение
безкрайните напеви на най-старите...
А старите говореха особено
и думите им вечно ни разсмиваха,
защото не приличаха на думите,
които ний четяхме във букварите...
О, старите говореха особено.
Живееха, по-точно, не живееха -
безшумно съществуваха с дърветата,
с конете и ралата, и каруците.
Навярно са забравили от бързане,
уплаха и безумие душите си
в далечните невероятни краища
с далечни и ухаещи названия -
с ухаещи далечни планини,
с ухаещи далечни долини
и сребърни реки
със златни
риби.

Ний, младите, не слушахме - тежаха ни,
омръзваха ни думите на старите...
Априлската възбуда ни влудяваше.
Примамваше ни веселата ябълка.
На клоните й мятахме въжетата
и люлките ни мятаха до слънцето,
което ний докосвахме с главите си...
А старите ни гледаха със някакво
ухаещо, далечно отчаяние
и казваха, че само ние, малките,
умееме да скачаме до слънцето,
защото ние, малките, не Знаем.
Не Помним... Не можем да си Спомним.
В Бургас -
на края на Бургас...
В Бургас
ний - бежанците - някога живеехме...
Събирахме се ний хиляда Тракии,
хиляда Македонии - и няколко
жестоко-маларични Беломория
ни хранеха със рибата на Черното
и своето,
и чуждото
море.


1918 година. Бежанци от Беломорска Тракия на път към България
5
avatar_Hatshepsut
Напиши ми песен...

Напиши ми песен за едно небе,
във което изгревите се прераждат
в светлите бои на акварела
със отблясъци от жълто и оранжево.

Напиши ми песен за крилете,
във които диша много вятър.
За летеното над утринни морета,
за вкуса солен на свободата.

Напиши ми песен за високото.
Даже да е мъничък рефрен.
Подари ми всичките посоки.
Напиши ми песен за едно небе!
6
avatar_Hatshepsut
Каспичан

7
avatar_Hatshepsut
Чужбина / Re: Путинска Русия
Last post by Hatshepsut - Today at 19:29:01
Путин - като Петър Първи и Сталин


Путин отказва да говори за политическото си бъдеще, не казва и как вижда евентуалния си наследник. Защо тези теми са табу за руския президент?

"Какво мислите за Вашия възможен наследник, наистина ли искате да бъдете президент, докато навършите 84?", бе попитан Путин от журналистката от CNBC Хеди Гембъл. На него не му се налага често да отговаря на неудобни въпроси, но в случая участваше в пленарното заседание на Руската енергийна седмица и затова трябваше да говори не само по приятни теми, но и за натиска спрямо опозицията и независимите медии в Русия, както и за политическото си бъдеще.

"Предпочитам да не отговарям"

"Предпочитам да не отговарям на такива въпроси", заяви Владимир Путин. И поясни: "До следващите избори има достатъчно много време. Разговорите по тази тема дестабилизират ситуацията. Тя трябва да бъде спокойна и стабилна, за да могат всички органи на властта и държавните структури да работят уверено и спокойно да гледат към бъдещето... До момента не са взети никакви решения".

Отговорът на руския президент е пълен с противоречия. Първо, времето до президентските избори не е толкова много, че да не се мисли за тях. Второ, някои решения все пак бяха взети, при това още миналата година - когато в конституцията бе вписана възможността Путин да може да бъде избиран за президент поне още два пъти.

Трето, Путин изобщо не обяснява защо внасянето на яснота по въпроса за политическото му бъдеще ще дестабилизира ситуацията в Русия. От какво точно се опасява? Че системата ще се разпадне от желанието му да си тръгне? Или точно обратното - казвайки предварително, че няма да си ходи, президентът може да провокира обществено недоволство?

При всички случаи нещо с политическата система на Русия авно не е наред, щом най-обичайната за една републиканска държава смяна на първия човек в нея или дори само обсъждането на този въпрос могат да доведат до толкова разрушителни последствия. Като за това говорят не критиците на режима, а неговият създател и лидер, т.е. човекът, който знае за ситуацията в страната много повече от всеки наблюдател.

Ненаучените уроци на историята

Защо авторитарните лидери отказват да назоват своите наследници? Защото се опасяват, че собственолично ще си създадат силен конкурент във властта и по този начин ще намалят стабилността на режима. Но забраните от страна на несменяемия лидер за обсъждане на въпроса кой ще го замени и какво ще стане след него, вече неведнъж са изправяли авторитарните режими в Русия на ръба на хаоса.

По времето на Петър Първи строго наказвали поданиците за обсъждането на въпроса кой ще наследи престола. Според указа на самия Петър, той трябвало лично да избере наследника си. Но здравословното му състояние се влошило толкова бързо, че просто не успял да формулира волята си. Оттам нататък в продължение на целия 18-и век въпросът за властта в Русия се решавал чрез държавни преврати и едва през 19-и век ситуацията относително се нормализирала.

Другият владетел, който не насърчавал обсъждането на последствията от излизането му от политиката, е бил Сталин. Макар да заемал изборни длъжности, нямало процедури, описващи как властта да премине към някого другиго в извънредна ситуация. Затова след внезапната смърт на Сталин страната изпаднала в същото положение, както при Петър Първи - въпросът за бъдещето се решавал над изстиващия труп на вожда от неговите приближени.

Крехката стабилност

Един политически режим може да бъде смятан за устойчив и стабилен само ако обсъждането на бъдещето не е забранена тема, напускането на поста от страна на някой чиновник не би имало фатални последици, а смяната във властта се извършва на свободни и конкурентни избори. При това победата или поражението на който и да било от  участниците не води до системна криза, хаос и анархия - даже ако губи дългогодишният лидер на нацията, неговата партия или одобреният от него негов наследник.

Отказът на Путин да обсъжда тръгването си и да назове своите възможни наследници изобщо не е признак за сила и увереност в бъдещето, точно обратното - това е признание за крехкостта на политическия режим в Русия и страх от провокирането на политическа криза както със заявлението за възможно тръгване, така и с признанието, че никъде не смята да ходи нито през 2024-а, нито дори през 2036-а година.

https://www.dw.com/bg/
8
avatar_Panzergrenadier
Или да кажем с други думи - запазване на българските корени в Република Северна Македония. Щом не става с "Долу Ньой!", има и други начини. Това е обща кауза, да. Това е българският национален интерес.

Но подобни идеи са ни нужни и в други области на националния живот. Вярвам, че ги има, но те са залог в политическите борби и затова не могат да се реализират като общи цели, на целия народ.
9
avatar_Panzerfaust
БСП са ключови колкото всеки друг участник в предполагаемата широка коалиция. Страхът от завръщането на ГЕРБ и сладостта от някой друг пост в администрацията ще тушират някакви свръх претенции, според мен.
10
avatar_Авитохол_165
Малко са БСП, но са ключови, ако ще се прави мнозинство без ГЕРБ и ДПС. Може да имат сериозно влияние. Както беше с ДПС през годините.

Копейкин, ако влезе, ще е твърда опозиция на всички и ще качва проценти в бъдеще. Практиката с Атака, НФСБ и ВМРО показа, че участието във властта е загробващо за такива партии в дългосрочен план. Не влезе ли отново обаче, ще е доста деморализиращо и ще тръгне надолу.
Очаквах да не влезе, макар че, с тия сертификати, му наляха вода в мелницата и току виж мине 4-те процента.
Pages1 2 3 4 ... 10