Сугестопедията като наука

Лина · 29 Юли 2019, 16:10:32

Темата не цели реклама на съвременните шарлатани, които се правят на специалисти по сугестопедия и откриват център след център. Вярвам че единици учители могат да приложат сугестията в процеса на учене и тази им способност по - скоро би била вродена, както е било при самия проф. Лозанов!

Сугестопедията е наука създадена в България и разработена от българин. Oсновател е българският учен проф. д-р Георги Лозанов, д.м.н. Днес сугеступедията е разпространена в САЩ, Япония, Австралия, Южна Африка и има представители във всички населени континенти. Тя е световно признат метод за образоване, но към днешна дата българската наука и българската образователна система е парадоксално индиферентна към съществуването на сугестопедията.
Въпреки това официалното признаване и експертно оценяване на този метод става именно в България, когато през 1978г. 25-членна комисия от експерти на ЮНЕСКО наблюдава неговото прилагане и нейното експертно заключение е, че това е най – добрата в света образователна методика и се препоръчва незабавното й въвеждане навсякъде, особено в страни, където процентът на неграмотност е най – висок.

Сугестопедичният метод не касае само овладяването на четенето и началното ограмотяване. Той е приложим и разработен по всички учебни дисциплини, като най – напреднала и популярна е методиката по чуждестранно обучение. Експертната комисия на ЮНЕСКО наблюдава именно чуждоезиковото обучение в 15 български училища, където се извършва експериментално сугестопедично обучение. Децата се ограмотяват изключително бързо и за една учебна година в рамките на първи клас те овладяват пълноценно материала за две учебни години и постъпват директно в трети клас. Важно е да се отбележи, че това се постига без домашна работа.

Чрез този метод усвояването на четенето става удивително бързо и се постига без първоначално овладяване на буквите. Учебната среда е от огромно значение при сугестопедичното обучение и класната стая е декорирана с изобилие от нагледни дидактически материали, които не са обект на целенасочено внимание от страна на учащите, но именно чрез тях става научаването на думите при четене. На всяка от многото картини по стените на класната стая има атрактивни рисунки (първоначално рисунки на животни) като под всяка картинна е написана думата, съответстваща на изображението. Така след време децата могат да прочетат написана на дъската, да речем, думата лъв, както и други думи, които те преди са виждали по стените под съответната картинка, без да е било специално насочвано вниманието им към тях. По този начин децата овладяват директно значенията на думите на базата на връзката между илюстрацията и цялостния образ на думата, без да е работено върху фонемния и графемния състав на думите.
Известен е експеримента на проф. Лозанов, при който група възрастни, невладеещи френски език, научават 1000 френски думи за един ден.

За много хора, включително и за специалисти и учени в областта на образованието, в метода на проф. Лозанов има нещо твърде фантастично и подозрително и са склонни да гледат на него с недоверие, смятайки, че не е научно обоснован. В действителност обаче сугестопедията, която проф. Лозанов създава , е дълбоко и изцяло научно обоснована и тези, които познават нейната същност, я възприемат не като сложна и загадъчна, а като съвсем проста и естествена. Самият проф. Лозанов първоначално работи като лекар, специализирал неврология и психиатрия, като се насочва предимно към психиатрията. Към медицинското си образование той добавя висше образование по педагогика и психология, придобити в СУ ,,Климент Охридски". В периода на нейното развиване и представяне, неговата концепция за сугестопедично обучение среща не само подкрепа, но и възторга на редица висококвалифицирани български учени и в основания през 1966г. държавен научноизследователски институт по сугестопедия работят 100 щатни научни сътрудници от различни специалности. През 1975г. проф. Лозанов създава Научен център по сугестопедия и развитие на личността в СУ. Той има десетки научни публикации на няколко език и концепцията му за сугестопедията е както задълбочено теоретично аргументирана, така и практически обоснована с документирани резултати от конкретни експерименти и курсове на обучение. Факт е, че метода на проф. Лозанов получава признание в България в годините на зараждането му и първоначалното му развитие в рамките на две десетилетия. Убедително признаване е факт и в бившия Съветски съюз. Днес метода се прилага в университети като Оксфорд и Сорбоната, но за българската образователна система е вероятно недостатъчно добър и е слабо познат на българските учители, това разбира се е ирония.

Една година след посещението на представителите на ЮНЕСКО и след като не международна конференция вече е представил своите открития, проф. Лозанов, макар и не за първи път, трябва да преживее неприятни събития в резултат на отношението на българските власти. Така през 1979г. на път за задгранична командировка, без обяснение за това той е задържан и арестуван. За този период от своя живот той споделя следното:" Правителството не искаше да разпространявам откритията си в цял свят. То искаше да работя само за България. Спряха ме на границата при служебна командировка за САЩ, взеха ми паспорта и ме поставиха под домашен арест, който продължи десет години, до промяната през 1989г. Нямах право да пътувам, спряха ми лекциите в университета, нямах право на писма, нямах право да публикувам, не можех да говоря по телефона със чужбина и т.н. Можех само да се движа между дома и института. През това време имитатори от чужбина предложиха на света разни техни варианти от мое име, които нямаха нищо общо с истинската Сугестопедия. Не можех да се защитя, дори нямах пълна информация какво става по света."

През 1984г. е уволнен от поста му на директор на Научноизследователския институт по сугестопедия, а през 1991г. този институт е окончателно закрит. Относно това проф.Лозанов споделя следното:" Навремето, когато закриха института, не ми казаха нищо – тогава не обясняваха, но прибраха резултатите от всичките ми изследвания. По-сетне получих писмо от Държавния архив, че моят личен архив бил при тях. Не зная дали всичко е запазено."

Разбира се, тези мерки слагат край на развитието на сугестопедията в България.
Важно е да се отбележи, че преди периода на изолация, проф. Лозанов е имал шанс и позволение да осъществи едно триседмично посещение в САЩ по покана на Боби Де Портър, която е била основател и директор на американско бизнес училище. Той там демонстрира техниките си на обучение.
СЛЕДВА

Лина · 01 Август 2019, 15:08:30

По време на неговото посещение в САЩ от българското посолство са били взети мерки за предотвратяване на негово евентуално оставане там. Въпреки това факт е, че след дългогодишна усилена работа в други стани след 1989г. той се завръща в България през 2008г. През последните години от живота си макар и във влошено здравословно състояние, проф. Лозанов продължава да обучава учители. Това показва, че е обичал родната си страна, въпреки трудностите и изпитанията преживени в нея. Факт е също, че дори след промените след 1989г. той не получава достатъчно подкрепа и условия и създаденият Център по сугестопедия в Софийския университет престава да съществува през 1994г.
Още по време на изолацията на сугестопедията в България, през 1987г. в Швеция се организират първите семинари за преподаватели по класическа сугестопедия. През 1989г. проф. Лозанов, заедно със своя дългогодишен сътрудник проф. Евелина Гатева, представят нов десугестивен вариант на своята методика в Москва и Токио с голям успех. През 1993г. двамата създават и работят в Център за десугестология във Викторсберг, Австрия, където обучават преподаватели от цял свят. По – късно след смъртта на проф. Гатева. В периода от 1998г. до 2008г. проф. Лозанов обучава преподаватели от цял свят във Виена. Австрийското правителство му поверява център, който да ръководи, както и училища, в които да се провеждат експерименти. В този период през 2006г. в Норвегия се регистрира и Международната обучителна асоциация Лозанов (LITA).

През 2010г. в България се създава Неправителствена организация в обществена полза, през същата година в град Сливен се създава Сугестопедично училище. В същия град се провежда и Международната научна конференция по сугестопедия, на която присъстват представители на различни течения, произлезли от идеите на проф. Лозанов.

За същността на концепцията за сугестопедичното обучение, трябва да се отбележи, че проф. Лозанов се основава на известни в психологията и медицината явления и в този смисъл не би могло да се каже, че това е негов субективен възглед или схващане. Той е създател на науката сугестология и произлизащата от нея сугестопедия и в това се изразява ролята му на новатор, но те са основани на установени особености и свойства относно сугестията и ролята на несъзнаваните компоненти на човешкото поведение. ето защо от тази гл.т. научната обосновка на сугестологията и сугестопедията в съвсем естествена и в нея няма нищо неразбираемо или странно.
От друга страна всяка от тезите или идеите на проф. Лозанов е експериментално проверена и доказана и той е документирал резултатите, които са довели до едно или други схващане или заключение. Понякога самият той е бил изненадан от получаваните резултати и това е било причината за нови смели експерименти и нови резултати, които са показвали, че ресурсите в процеса на обучение са много по – големи, отколкото се предполага. Именно това е основната идея на сугестопедията – да бъдат включени и използвани ресурси на личността, които не са били използвани преди. Резултатът е ускоряване на процеса на овладяване на нови знания – от 2 до 4 пъти по-бързо, а от друга страна значително се подобрява способността на индивида да учи и да възприема информацията и може да бъде усвоен 5-6 пъти повече материал в сравнение с другите методики на обучение.

В работата си като психиатър проф. Лозанов е познавал хипермнезията като свойство на психиката и ролята на несъзнаваните механизми върху състоянието на личността. Познавал е сугестията като метод за въздействие и за промяна на тези състояния в определена желана посока. Като мото на своята докторска дисертация той поставя две сентенции на известни учени. Едната е на Парацелзиус ,,Никой няма право да отрича наука, която не познава", а другата е на руския физиолог Павлов ,,Внушението е най – опростен, най – типичен условен рефлекс у човека". Не е тайна, че човешката психика и човешките състояния не само се влияят, те са продукт на най – различни внушения от всякакво естество. Затова ролята на внушението за човешкото поведение, човешките реакции и развитието като цяло е огромна, независимо дали това се осъзнава или не. През 1965г. когато е на 39 годишен и работи като психотерапевт в ИСУЛ, София, по молба на свой пациент д-р Лозанов /тогава/ използва сугестия при осъществяването на рискова кардиологична операция ( без медикаментозна упойка) и резултатът е изключително добър като дори не остава цикатрикс след операцията. ( Сега, понеже тази информация я преписвам за Вас от мога да кажа добър източник, НО все пак – точно това и аз трудно ще го повярвам. Дето се вика, само ако видя с очите си)!!!
Така той се убеждава, че внушението може да има неограничени възможности и че ресурсите на личността за постигане на определен резултат чрез внушение могат да бъдат удивителни. Д-р Лозанов решава, че тези удивителни възможности на ума трябва да се трансформират в процеса на учене.

Още в самото зараждане на сугестопедията като наука, освен съмишленици и сътрудници, д-р Лозанов е имал и яростни противници в българските академични среди. Метода му е бил обявен за ,,манипулация", ,,Промиване на мозъка" и т.н. въпреки че е използвал хипноза в практиката си на доктор, в методологията на сугестопедията се включват изцяло безопасни пътища за активиране на потенциала на личността и не допуска никакви условия за ограничаване на нейната свобода. Именно един от седемте закона на сугестопедията е пълната свобода на учащия.

Разбирането на концепцията за сугестия в обучението е свързано и с разбирането на нейния обратен процес – десугестия. Тук д-р Лозанов се основава на резултати от медицински изследвания на утвърдени учени – медици, в които се описва негативното влияние на училището върху децата. В резултат на неприятни преживявания в училище, те се разболяват или изпадат в дискомфортни психологически състояние, които потискат способността им за учене, което се обозначава с термина дидактогения или скологения. Това също е резултат от сугестия. Ако един учител каже на ученика си" Ти си мързелив, ти си небрежен", или ,,Каква е тази грешка, мой не си много интелигентен" това е внушение, което ограничава умствените способности на ученика. Така се изграждат прегради и бариери в съзнанието на учащия и той не може да използва пълноценно потенциала си. Затова, когато учителят говори с груб глас на учениците, когато ги укорява и мъмри, той блокира ресурсите в тях и самият той става причина те да не могат да се развиват. Това е внушение с негативни последствия и дори и да не осъзнава, учителят е станал причина, детето да изпитва отвращение от ученето, училището и всичко свързано с тях.

Затова в сугестопедичното обучение от първостепенно значение е психологическият комфорт на учащия. Ученето трябва да протича гладко и приятно като на игра и дори учащият да не осъзнава, че учи. Именно тук се проявява ролята на несъзнателните нива и самото учене се осъществява без да се осъзнава, че това е учене. Неосъзнатото възприемана информация не означава, че тя не се осмисля. В процеса на учене учащия трябва да изпитва приятни преживявания, да се чувства вдъхновен – нищо не трябва да го смущава или притеснява. Има много причини, които възпрепятстват постигането на токова състояние. Те не касаят само училището, а цялостната обществена среда, в която живеем. Във всички сфери са наслоени внушения, които ограничават ресурсите и способностите на хората да се развиват. Така те имат деформирана представа за това, което могат да постигнат. Човек дори не си помисля за определени възможности, защото предварително е поставено, наложено ограничаването им от различни внушения. Именно това налага използването на десугестия, за освобождаване от тези ограничения.
От друга страна чрез сугестия се изгражда хармонизиране на интересите, потребностите, възприятията и интелектуалната активност, развива се мотивацията и креативността. Сугестията трябва да има благоприятен психогенен и ако е необходимо дори психотерапевтичен ефект. Така учащите трябва да са от една страна концентрирани върху конкретно учебно съдържание, а от друга в състояние на релакс.

Важна особеност е наличието на двупластност или многопластност на стимулите. Информацията се възприема не само чрез един, а чрез няколко сензорни канала. Затова например обучението по математика се осъществява с оперна музика. В текста на оперното произведение се пее за числа и числата оживяват в съзнанието на учащия. В сугестопедичното обучение и най – абстрактния учебен материал трябва да бъде одухотворен и да предизвиква разностранни асоциации в съзнанието, за да бъде осмислен чрез обработка на различни видове информация – зрителна, слухова, двигателна. В този процес е особено важна ролята на периферните възприятия и паралелното въздействие на организирания комплекс от стимули. При овладяване на четенето, докато децата слушат учителя, те виждат всички рисунки по стената с думите написани под тях, но в същото време слушат учителя. През това време безсъзнателно те са запомнили всички думи и свързаните с тях рисунки. По същия начин аудио стимули също стимулират процеса на възприемане. Използването на музика в учебния процес създава състояние, което позволява отваряне на съзнанието за възприемане на повече информация.
Учебната среда и оркестрирането на стимулите от различен вид и възприемани с различни сетива, са организирани до най – малкия детайл. На практика това не е урок, а приятно занимание с разнообразни дейности и привличане на вниманието в конкретен момент с различни емоционално разпознаваеми стимули. Именно в това се проявява ефекта на сугестопедичното въздействие. Така редица процеси протичат по едно и също време на различни равнища, които включват съзнавани и несъзнавани механизми. От една страна се активира съзнателното, логично възприемане на учебния материал, но от друга страна се проявява неосъзнато паралелно приемане на много полимодална информация на фона на емоционално позитивна и релаксираща атмосфера. Възприемането е едновременно рационално и интуитивно, при това спонтанно, като стимулите многократно се асоциират, кодират, структурират и концентрират в символи, а самата обработка става пропорционално ускорена спрямо обема и количеството на информацията.

Лина · 17 Август 2019, 21:35:42

В основата на концепцията за сугестопедичното обучение стои установеното от лекарската практика и от психофизиологичните изследвания на проф. Лозанов на базата на неговия собствен професионален опит, изучаването на действително съществуващите скрити, неоползотворени ресурси в човешкия мозък, които не познаваме и които са значителни по обем и удивително прецизни по отношение на своето качество. Педагогическата организация обаче, която може да задейства целенасочено такива ресурси и резерви, е изкуство, което проф. Лозанов и неговите последователи развиват повече от половин век. В сугестопедията са формулирани седем основни закона
които задължително се прилагат в обучението.

Първият закон се отнася до отношението на учителя към учащите. Проф. Лозанов казва така: "Учителят трябва да обича децата като майка". Така преподаващият трябва да е напълно посветен и отдаден на своята професия и да работи с безусловна, безрезервна любов към тези, които обучава и към своята работа.
Учител, които се отнася грубо към учениците и ограничава техните умствени способности с назидателно и укорително отношение, не може и не трябва да бъде учител. Преподаването изисква позитивно и стимулиращо отношение към учащите. Професора нарича този закон любов.

Втория закон е наречен свобода. В сугестопедията учащия има пълна свобода и ученето не може да се осъществи против неговата воля и неговото желание. Ученикът е свободен да напусне учебния час винаги, когато пожелае.
Проф. Лозанов казва така:"Ако на ученика не му е интересно, може да напусне учебната зала и може да отиде на пазар да си купи нещо, ако иска." От друга страна обаче самото обучение е организирано по начин, който грабва вниманието на учащите, на тях им е приятно и изпитват удоволствие от това което правят.
И ако всичко се случва както трябва, то ученика няма да пожалае да напусне, но ако това се случи трябва да има свободата да го направи. Интересът се поддържа през цялото време, а мотивацията и желанието този процес да продължи нарастват. През погледа на възрастен учащ, преминал през такова обучение, този ефект е описан така:" Идеята е, че човек, когато е вдъхновен, учи много по-лесно и забавно
без въобще да му тежи нищо, а всъщност това е една радост. Методът е много прост, много красив, много приятен и вълшебен.Начин на учене, който активира цялата ти същност, не само разума и логиката, но и емоцията."

Третия закон се отнася до нагласата на учителя към самото учене. Той трябва да излъчва увереност и сигурност, която да предава на учениците. Обучението се осъществява с убедеността на учителя, че това, кото се цели, ще се получи по най - добрия начин и дори, че това, което се случва, е нещо необикновено. Пеподаващият обаче не съобщава вербално и не "декларира" тази своя нагласа. Той излъчва
тази увереност и създава чувство за комфорт у учениците. Така той поддържа у тях усещането, че всичко е наред и че обучението е приятно и успешно. Разбира се, учителят не разчита само на това сугестивно послание към учениците, той трябва да е предварително подготвен за цялостния процес във всичките му прецизно разработени детайли. Въпреки това, без чувство за увереност и убеденост
че всичко ще се осъществи по най - добрия начин, сугестопедичното обучение не може да се осъществи пълноценно, дори и при великолепна предварителна подготовка на преподавателя. Той непрекъснато трябва да поддържа чувството за сигурност/ увереност във учащите.

Четвъртият закон се отнася до учебния материал. Чрез такова обучение се активират безсъзнателните механизми на хипермнезията на базата на периферните перцепции, двигателните проприоцептивни усещания и емоционалните стимули. Ето защо провокирането на хипермнезия изисква използването на гоямо количество учебен материал, който да бъде фиксиран, задържан в паметта и възпроизведен след това. Така по правило в сугестопедията обемът на преподавания материал е винаги по-голям - около 5-6 пъти повече в сравнение с другите методи на обучение. В същото време той е внимателно подбран и структуриран съобразно тематиката, вида на информацията и начина, по който ще бъде
възприета и това е свързано със следващия пети закон на сугестопедията.

Петият закон е ориентиран към прецизна оркестрация на стимулите. Материалът трябва да е подреден и да бъде в пълна хармония съобразно целите на обучението. Неговият подбор и структуриране става на принципа на златното сечение. Учебната среда е въздействаща до най - малкия детайл. Всяка картина на стената, всеки образ, всяка написана дума, всеки символ, музикалният фон - всичко е в единство и е съгласувано едно с друго.
Ученето трява да бъде преживяване. Учебният материал се поднасе под формата на различни игри. Използват се драматизации и театрални постановки, в които учащите участват и така неусетно и емоционално усвояват знания и понятия на различни равнища без да го осъзнават.
Организацията на условията на това обучение задължително включва образци на изкуството и самото обучение се извършва чрез изкуство.

В това се изразява шестия закон на сугестопедията. Чрез него се акцентира върху естетичното в живота. Музиката е задължителен, базисен компонент в обучението по всички предмети. Чрез музиката съзнанието и подсъзнанието се отварят на по - дълбоко интегрално ниво, при което човешкият мозък приема и запомня повече информация. Така се постига специален вид психологическа релаксация и учащите са концентрирани, но без да изпитват натоварване.

Седмият закон на сугестопедията е условието, че в процеса на обучението частното винаги се изучава със цялото и само така отделните части могат да запознаят учащите със смисъла на цялото. Това е важна тънкост, от която зависи систематизирането и осмислянето на учебния материал.

Проф. Лозанов "Суестопедията не е за всеки. Не всеки учител, не всеки човек може да преподава чрез сугестопедичния метод." , "Ще дойде ден, когато българските учители ще плащат на чуждестранни обучители да ги обучават на сугестопедия."