Археологически находки отъ Турция и Близкия Изтокъ

[Hatshepsut]

Култов комплекс от желязната епоха e открит под турски дом


Пано, изобразяващо на шествие от богове и богини от арамейския пантеон с фигури, дигитално подчертани в черно, намерено в подземния комплекс в Башбюк, Турция

Неумела схема за плячкосване довежда археолозите до подземен комплекс от желязната епоха в Турция, който може да е бил използван от култ към плодородието през първото хилядолетие пр. н.е., установява ново проучване.

Древният комплекс, който все още не е напълно проучен поради нестабилността на структурата, има редки скални рисунки по стените си, представящи процесия от божества, изобразени в асирийски стил. Изглежда, че този стил на изкуството е адаптиран от местни групи, което показва колко силно културата на Неоасирийската империя - която произхожда от Месопотамия и по-късно се разширява в Анадола - се разпространява сред хората, които тя завладява в този регион, според новото проучване, публикувано онлайн на 11 май в списание Antiquity.

,,Находката свидетелства за упражняването на асирийската хегемония в региона в ранните му фази", коментира пред Live Science един от авторите на изследването Селим Ферух Адали (Selim Ferruh Adalı), доцент по древна история в Университета за социални науки в Анкара. ,,Стенното пано съдържа изображение на шествие от богове и богини от арамейския пантеон с неизвестни досега елементи, с арамейски писмо за описание на някои от божествата, като същевременно съчетава неоасирийска, арамейска и сиро-анадолска свещена иконография.

Властите научиха за древния подземен комплекс през 2017 г., след като иманяри го откриват под къща в турско село и решават да ограбят неговите съкровища. Полицията обаче осуетява грабежа и разследващите служители скоро откриват изкуствен отвор, който грабителите са прорязали пода на двуетажната къща в село Башбюк, Южна Турция. Това откритие кара полицията да уведоми Археологическия музей Шанлиурфа, чиито археолози установяват, че отворът, който е с размери около 2,2 на 1,5 метра, води до входна камера, изсечена от варовикова скала в подземен комплекс.

Подземният комплекс датира от ранния неоасирийски период (около 9 век пр. н. е.) и включва горна и долна галерия, както и входна камера. Оригиналният отвор към входната камера все още не е намерен.

Експертите на музея са извършили спасителните разкопки през август и септември 2018 г., разказва Адали. Те обаче спират спасителните разкопки след два месеца поради нестабилността на обекта. Сега районът е под правната защита на Министерството на културата и туризма на Турция.

Интерпретативни скици на група божества в Basb̧ük (отгоре) със снимки на сцената (отдолу)

По време на краткия период на разкопки археолозите премахват отложенията, паднали поради ерозия в подземните пространства, което разкрива декоративен скален релеф, изсечен в стенен панел. Паното изобразява шествие от богове и богини от арамейския пантеон, някои с арамейски надписи до тях.

Адали установява, че паното има голямо историческо значение.

Снимка на подземния комплекс в Южна Турция


Част от панела, изобразяваща Хадад, бог на бурите, дъжда и гръмотевиците и Атаргатис, главната богиня на Сирия

Експанзията на неоасирийската империя в днешна Турция вдъхновява културна революция, тъй като асирийският елит използва изкуството от своя дворцов стил, за да изрази властта си над местните лувийски и арамейски говорещи народи.

Паното в Башбюк показва как асирийското изкуство е адаптирано в арамейския стил в провинциалните градове и села, смятат изследователите.

Според проучването четири от осемте божества, изобразени на панела, не могат да бъдат идентифицирани. Арамейските надписи обозначават три от боговете: богът на бурите, дъжда и гръмотевиците Хадад, съпругата му Атаргатис, богиня на плодородието и закрилата, лунният бог Син и богът на слънцето Шамаш. Рисунката на Атаргатис е най-ранното известно изображение на тази богиня, главната богиня на Сирия, в този регион, добавят изследователите.

,,Включването на сиро-анадолски религиозни теми илюстрира адаптиране на неоасирийски елементи по начини, които е неочаквано за по-ранни находки, коментира Адали в изявление: ,,Те отразяват по-ранна фаза на асирийско присъствие в региона, когато местните елементи са били по-подчертани."

Божествата на паното на стената предполагат, че това е ,,местоположение на регионален култ към плодородието на сиро-анадолски и арамейски божества с ритуали, наблюдавани от ранните неоасирийски власти", обяснява Адали пред Live Science. Един от тези авторитети може да е бил Мукин-абуа, неоасирийски служител, живял по време на управлението на асирийския цар Адад-нирари III (811 пр. н. е. до 783 пр. н. е.). Изследователите са  идентифицирали надпис, който може да се отнася до Мукин-абуа (Mukīn-abūa). Възможно е Мукин-абуа да е поел контрола над региона и да е използвал този комплекс, за да се интегрира с местните жители и да ги спечели, предполагат изследователите.

Междувременно присъствието на неоасирийско изкуство в този комплекс не означава непременно, че художниците на империята са създали това пано. По-скоро е вероятно, че ,,паното е направен от местни художници, обслужващи асирийските власти, които са адаптирали неоасирийското изкуство в провинциален контекст", смята Адали.

Той добавя, че екипът подозира, че по-нататъшните разкопки ще разкрият повече части от подземния комплекс и вероятно ще дадат повече примери на произведения на изкуството, тъй като досега е проучена само малка част от целия обект. Очакват се да бъдат извършени пълномащабни разкопки, когато целият обект бъде подготвен, съгласно процедурите на турските закони за културното наследство.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kultov-kompleks-ot-zheliaznata-epoha-e-otkrit-pod-turski-dom_184129.html

[Hatshepsut]

От водите на река Тигър изплува град на 3400 години


Изглед от въздуха на разкопките в Кемуне с архитектура от бронзовата епоха, частично потопена

Екип германски и кюрдски археолози разкри 3400-годишен град от епохата на империята Митани, намиращ се някога на река Тигър. Селището се появи от водите на язовира Мосул на река Тигър в западната провинция Ниневия, нагоре по течението на град Мосул.

Градът изплува в началото на тази година, след като нивата на водата спадат бързо заради екстремната суша в Ирак. Обширният град с дворец и няколко големи сгради може да е древният град Захику, смятан за важен център в империята Митани (около 1550–1350 г. пр. н. е.).

Ирак е една от най-засегнатите от изменението на климата страни в света. По-конкретно южната част на страната страда от екстремна суша от месеци. За да се предотврати изсъхването на земеделските култури от декември насам са изтеглени големи количества вода от язовира Мосул – най-важното водохранилище в Ирак. Това доведе до повторното появяване на град от бронзовата епоха, който е бил потопен преди десетилетия без никакви предварителни археологически проучвания. Намира се в Кемуне в района на Кюрдистан в Ирак.

Това непредвидено събитие поставя археолозите под внезапен натиск да направят разкопки и документират поне части от този голям, важен град възможно най-бързо, преди да бъде отново потопен. Кюрдският археолог д-р Хасан Ахмед Касим (Hasan Ahmed Qasim), председател на Кюрдската археологическа организация, и германските археолози проф. Д-р Ивана Пулиз (Ivana Puljiz) от Университета във Фрайбург и проф. д-р Петер Пфелцнер (Peter Pfälzner) от Университета в Тюбинген спонтанно решават да предприемат съвместни спасителни разкопки в Кемуне. Те се провеждат през януари и февруари 2022 г. в сътрудничество с Дирекцията по антиките и наследството в Духок (регион Кюрдистан в Ирак).

Изкопаните големи сгради от периода Митани са измерени и археологически документирани

Германско-кюрдският археологически екип за спасителните разкопки е съставен за дни, тъй като не е ясно кога водата в язовира ще се повиши отново.

За кратко време изследователите успяват до голяма степен да картографират града. Освен дворецът, който вече е документиран по време на кратка кампания през 2018 г., са разкрити още няколко големи сгради – масивно укрепление със стени и кули, монументална многоетажна сграда за съхранение и индустриален комплекс. Обширният градски комплекс датира от времето на империята на Митани (прибл. 1550–1350 г. пр. н. е.), която контролира големи части от Северна Месопотамия и Сирия.

,,Огромната сграда е от особено значение, защото в нея трябва да са се съхранявали огромни количества стоки, вероятно докарвани от целия регион", коментира Ивана Пулджиз.

Стените на складова сграда


Един от съдовете с клинописни таблици

Изследователският екип е изненадан от добре запазеното състояние на стените - понякога на височина от няколко метра - въпреки че стените са направени от изсушени на слънце глинени тухли и са били под вода повече от 40 години. Тази добра запазеност се дължи на факта, че градът е разрушен при земетресение около 1350 г. пр. н. е., при което срутените горни части на стените затрупват сградите.

Особен интерес представлява откритието на пет керамични съда, съдържащи архив от над 100 клинописни плочки. Те датират от средноасирийския период, малко след като земетресението поразява града. Някои глинени плочки, които може да са букви, дори са все още в своите глинени пликове.

Изследователите се надяват, че това откритие ще предостави важна информация за края на града от периода Митани и началото на асирийското управление в региона.

,,Близо е до чудо, че клинописните плочки, направени от неизпечена глина, са оцелели толкова много десетилетия под вода", отбелязва Петер Пфелцнер.

Един от грънчарските съдове с клинописни таблици, включително една, която все още е в оригиналния си глинен плик

За да се предотвратят по-нататъшни щети на важния обект от надигащата се вода, изкопаните сгради са изцяло покрити с плътно прилепнали пластмасови листове и покрити с чакъл като част от обширен проект за консервация. Това има за цел да защити стените от непечена глина и всякакви други находки, все още скрити в руините по време на наводнения и когато обектът отново е напълно потопен.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Ot-vodite-na-reka-Tigar-izpluva-grad-na-3400-godini_184969.html

[Hatshepsut]

Откриха съкровище от 44 византийски златни монети в Израел


Повечето от златните монети изобразяват лика на римския император Ираклий

Заровеното съкровище включва 44 византийски златни монети, сечени по време на управлението на императорите Фока и Ираклий, както и други ценности, съобщава Live Science

Монетите са сечени от Източната Римска империя по време на управлението на император Фока (602 - 610 г.) и Ираклий (610 - 641 г.). Според експертите от Израелската служба по антиките (IAA) те са скрити на това място по време на мюсюлманското завоевание на византийската провинция Палестина Прима (лат. Palæstina Prima или Palaestina I), което се случва през 30-те години на VII век.

,,Повечето от монетите са на византийския император Ираклий", казва Габриела Бижовски, експерт нумизмат от IAA. ,,Особено интересно е, че в ранните му години като император, на монетите е изобразяван само неговият лик, а скоро след това се появяват и образите на синовете му. Всъщност, човек може да проследи израстването им – от детството до изобразяването им със същия размер като баща им, който е изобразен с дълга брада."

Изследователите откриват монетите в природния резерват Hermon Stream, където някога се намирал древният култов град Баниас, посветен на Пан, гръцки бог на плодородието, наполовина човек и наполовина коза.

Съкровището е намерено в основата на каменна стена, което според експертите говори, че е скрито там от някой, който е бягал по време на мюсюлманското завоевание.

,,Откритието отразява конкретен момент във времето, в който можем да си представим собственика, криещ богатството си под заплахата от война, надявайки се един ден да се върне и да си го вземе обратно", казва Йоав Лерер, директор на разкопките от IAA. ,,Е, знаем, че не е имал късмет."

Заедно с монетите изследователите откриват руини от сгради, водопроводни канали и тръби, пещ за производство на керамика и фрагменти от керамика, бронзови монети, стъклени и метални артефакти.

,,Откриването на съкровището от монети може да хвърли светлина и върху икономиката на град Баниас през последните 40 години на византийско управление", казва Лерер.

https://www.nationalgeographic.bg/a/otkrixa-skrovishhe-ot-44-vizantiiski-zlatni-moneti-v-izrael

[Hatshepsut]

Траки от Родопите са живели в Троя, показват последните археологически изследвания

Траки от Родопите са се заселили в Троя веднага след митичната война, описана от Омир. Това показват археологическите изследвания на известния в нашата наука седми слой на легендарния град.

Вероятно става дума за голяма група преселници, които са търсили нови източници в една променяща икономика в късната бронзова епоха. Когато първите проучватели на Троя открили следите им, били крайно озадачени. И дълго време въпросът "кои са тези хора" бил една от най-големите загадки за тях.



Основите на тези къщи се намират в един от най-важните слоеве за нас - слой 7Б2. Тук археолозите в началото са открили не виждана до тогава керамика, наричат я букел керамика По късно се оказва, че тя е тракийска, а хората, живели тук, са траки от Родопите.

"В началото за нас големият въпрос беше какво се случва веднага след Троянската война. Тук този е именно от това време – в цитаделата, до крепостната стена и западната порта. При строежа на тези къщи, които са много малки, строени набързо и некачествено, е използвана техника, която е характерна за някои райони на Балканите. Къщите са построени в цитаделата, което означава, че тази цитадела явно вече не е била важна за защитата на града", казва проф. Рустем Аслам.



Освен техниката на строителство, по-късно учените намират и съвсем очевидни сходства с тракийската керамика от Родопите. И вече със сигурност могат да върдят че Троя е обитавана близо век от тракийци.

"Траките изглежда са търсили нови места да се заселят, намираме техните следи на Галиполския полуостров в Западна Анатолия", обясни проф. Аслам.

Наши изследователи пък решават да стигнат по-далеч в опит да разберат от къде точно идват траките. И изследват състава на керамиката от Троя и Родопите.

"Те носят културата си и анализите показват, че всъщност тази керамика не е произвеждана в Троя, а извън Троя. Т.е., тя е произвеждана на Балканите и е донесена заедно с това тракийско население. Независимо от това, че в Троя се произвежда много хубава керамика на колело, т.нар. минийска керамика", коментира Проф. Диана Гергова.



Връзките на тракийците с Троя може да се открият и в епичния разказ на Омир. Заедно с археологията, дават по-сигурна представа за древния народ, от който сам цар Приам е търсил помощ. И е получил. Така славата за храбростта се носи през вековете.

https://bntnews.bg/news/traki-ot-rodopite-sa-zhiveli-v-troya-pokazvat-poslednite-arheologicheski-izsledvaniya-1210851news.html

[Hatshepsut]

Древен месопотамски град е изграден на острови, подобно на Венеция


Нови проучвания с дистанционно наблюдение на огромния обект Тел ал-Хиба в Южен Ирак, показан тук от въздуха, подкрепят очертаващото се мнение, че древният град там до голяма степен се е състоял от четири блатисти острова

Това селище не е имало нито градски център, нито заобикаляща го защитна стена

Проучване с дрон на Лагаш, древен град, разположен между реките Тигър и Ефрат, показва, че преди близо 5000 години селището е било построено на четири блатисти острова.

Този град в южната част на Месопотамия е определен като Венеция на Плодородния полумесец с помощта на проучване от въздуха с LiDAR, революционна технология за лазерно сканиране, която е способна да разкрие отдавна изгубени характеристики на ландшафта.

Данни от дистанционно наблюдение, събрани предимно от специално оборудван дрон, показват, че огромното градско селище, наречено Лагаш, до голяма степен се е състояло от четири блатисти острова, свързани с водни пътища, разказва археологът Емили Хамър (Emily Hammer) от Университета на Пенсилвания.

Статията, публикувана в декемврийския брой на Journal of Anthropological Archaeology, представя резултати, които оспорват установените идеи за произхода и развитието на най-старите градски центрове в света в Южен Ирак. Стандартният модел на месопотамските градове от третото хилядолетие пр. н. е. ги представя като компактни селища, разположени в напоявана земеделска територия, разширяваща се непрекъснато от монументален религиозен комплекс.

Тъй като в Лагаш не е имало географски или ритуален център, всеки градски сектор е развил отличителни икономически практики на отделен остров, подобно на по-късния италиански град Венеция, подозира Хамър. Например, водни пътища са се събирали в един от остров, където може би са преобладавали риболовът и събирането на тръстика за строителство.

Два другиострова на Лагаш показват доказателства, че са били оградени с крепостни стени, които са заграждали внимателно планирани градски улици и райони с големи пещи, което предполага, че тези сектори са били изграждани на етапи и може би са били първите заселени. Възможно е там да са се отглеждали култури и да са се извършвали дейности като изработване на керамика.

Снимки от дрон на това, което вероятно е било пристанище на всеки блатист остров, предполагат, че пътуването с лодки е свързвало градските сектори. Останки от мостчета, които може да са били пешеходни, се появяват във и в съседство с водните пътища между островите - възможност, която може да бъде проучена при по-нататъшни разкопки.

Лагаш, който формира ядрото на една от най-ранните държави в света, е основан между около 4900 и 4600 години. Жителите са изоставили обекта, известен сега като Тел ал-Хиба, преди около 3600 години, показват минали разкопки. Първите разкопки са направени преди повече от 40 години.

Скрит град

Снимки, направени с дрон на огромен обект в Южен Ирак, разкриват, че погребаните структури, показани в жълто, от древния месопотамски град Лагаш са групирани в четири сектора, които вероятно са били блатисти острови. Стените, показани в червено, са обграждали два големи сектора. Сега пресъхналите водни пътища, показани в тъмносиньо, са свързвали секторите и са се пресичали в един от тях, крайно вдясно.

Композитна карта на Лагаш въз основа на данни от дистанционно наблюдение:

Карта, която наслагва древния месопотамски град Лагаш върху мястото в днешен Ирак. Трите зелени точки обозначават храмовете, няколко светлосини линии показват възможни канали или улици, няколко малки черни групи показват стари разкопки, дълги сини пасажи предимно в дясната половина показват реликтови водни пътища, жълти точки, групирани в дясната половина, но разпръснати из целия обект, показват структури в близост до повърхността, а червените линии предимно в лявата половина показват градски стени

Предишни анализи на времето на разширяване на древните влажни зони в Южен Ирак, проведени от антропологичния археолог Дженифър Пурнел (Jennifer Pournelle) от Университета на Южна Каролина в Колумбия, показват, че Лагаш и други южномесопотамски градове са построени върху издигнати могили в блатата. Въз основа на сателитни снимки археоложката Елизабет Стоун (Elizabeth Stone) от Университета "Стоуни Брук" в Ню Йорк предполага, че Лагаш да се е състоял от около 33 блатисти острова, много от които са съвсем малки.

Снимките с дрон дават възможност за по-подробен поглед върху погребаните структури на Лагаш, отколкото това е възможно със сателитни изображения, разказва Хамър. Ръководейки се от първоначалните данни от дистанционното наблюдение, събрани от нивото на земята, през 2019 г. дронът прекарва шест седмици в правене на снимки с висока резолюция на голяма част от повърхността на обекта. Влажността на почвата и абсорбцията на сол от неотдавнашните проливни дъждове помагат на технологията на дрона да открие останки от сгради, стени, улици, водни пътища и други градски елементи, погребани близо до нивото на земята.

Данните от дрона позволяват на Хамър да ограничи гъсто населените части на древния град до три острова. Съществува вероятност тези острови да са били част от каналите на делтата, простиращи се към Персийския залив. На по-малък, четвърти остров е доминирал голям храм.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Dreven-mesopotamski-grad-e-izgraden-na-ostrovi-podobno-na-Venetciia_190781.html

[Hatshepsut]

Смайваща мозайка от IV в. с митологични сюжети е открита в разкъсваната от война Сирия


За изработката на мозайката от IV в. от н.е., открита в Сирия, майсторите са използвали цветни малки камъчета. Снимана е на 12 октомври 2022 г.

Археолози са открили в Сирия мозайка с изображения на Троянската война, Херкулес и Нептун

В разкъсваната от войни Сирия археолози са открили удивителна мозайка от римската епоха, на която са изобразени събития от Троянската война, изваяните мускули на римския полубог Херкулес и могъщият древноримски бог Нептун заедно с 40 негови любовници.

Главната дирекция за антики и музеи, сирийска правителствена агенция, открива мозайката с размери 20 на 6 метра в Растан, град в Централна Сирия близо до Хомс, ключово бойно поле по време на сирийската революция, съобщават представители на агенцията в сряда (12 октомври), цитирани от Associated Press.

Агенцията е открила добре запазената картина - старателно изработена в древни времена с разноцветни камъни, всеки от които е с размери само 1,2 х 1,2 см - в сграда, която е била държана от бунтовниците по време на гражданската война до 2018 г., когато сирийските правителствени сили превземат града, съобщава BBC. Древните руини под сградата все още са в процес на разкопки.

"Не можем да определим вида на сградата, дали е обществена баня или нещо друго, защото все още не сме приключили с разкопките", заявява пред агенция Associated Press Хумам Саад (Humam Saad), заместник-директор по разкопките и археологическите проучвания в дирекцията.

"[Мозайката] не е най-старата по рода си, но е най-пълната и най-рядката", твърдят от Главната дирекция на музеите в Сирия.

Това е рядка находка, "богата на детайли", и лесно може да се определи като най-важната археологическа находка в страната от началото на гражданската война през 2011 г. по време на Арабската пролет, допълва Саад.

Мозайката датира от 4-ти век след н.е., след като Западната римска империя се разделя от Източната римска империя (Византийската империя).

Първоначално бизнесмени от ливанския музей "Набу" са закупили сградата, а след това са я дарили на сирийската държава, съобщава агенция Associated Press.

Находката включва изображения на Троянската война - легендарна война, описана в епичните поеми "Илиада" и "Одисея" на Омир.

Мозайката  също така показва как Херкулес (за гърците е Херакъл) убива Иполита, кралицата на воините амазонки, за да предаде колана ѝ като девети от 12-те си подвига.

Много от артефактите в Сирия са били унищожени и разграбени през последните 11 години на конфликти. По време на разкопките мозайката е изправена пред несигурно бъдеще

"За съжаление имаше въоръжени групи, които в един момент през 2017 г. се опитаха да продадат мозайката и я обявиха в платформите на социалните медии", разказва Саад пред Associated Press.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Smajvashta-mozajka-ot-IV-v-s-mitologichni-siuzheti-e-otkrita-v-razkas_190975.html

[Hatshepsut]

Асирийски военни сцени са открити върху каменна порта, повредена от "Ислямска държава"


Портата Машки

Археолози в Ирак са открили каменни релефи на 2700 години, които са били изсечени в неоткрита досега секция на портата Машки, емблематична структура в някогашната древна асирийска столица Ниневия.

Осемте сложно издълбани мраморни барелефа, които изобразяват военни сцени, лозя, палми и други мотиви, са намерени в днешен Мосул по време на проект за възстановяване на портата, след като я разрушават екстремистите на групировката "Ислямска държава".

Експертите смятат, че декоративната порта датира от времето на цар Сенахериб, управлявал Асирийската империя от 705 г. пр. н. е. до 681 г. пр. н. е., съобщава Иракския съвет за антики и наследство, цитиран от BBC News.

Почистване на каменните релефи в новоткритата секция на портата Машки

По време на управлението си цар Сенахериб премества асирийската столица в Ниневия, където става известен с огромните си военни кампании.

,,Смятаме, че тези гравюри са били преместени от двореца на Сенахериб и използвани повторно от внука на краля за обновяване на портата Машки и за разширяване на стаята за караул", разказва пред Ал Джазира Фадел Мохамед Ходр (Fadel Mohammed Khodr), ръководител на иракския археологически екип

Тъй като голяма част от портата е била заровена под земята поради начина, по който е била ориентирана по време на първоначалната си конструкция, единствените части, които археолозите са успели да спасят, са били под земята.

,,Само частта, заровена под земята, е запазила своите барелефи", разказва Ходр.

Фрагмент от откритите каменни релефи, изобразяваш асирийски бойци

През 2016 г. бойци от ИД (наричана още ИДИЛ или ДАЕШ) унищожават емблематичната порта с булдозер. Базираният в Швейцария Международен алианс за защита на наследството в зоните на конфликти работи с иракските власти, както и с археолози от Университета на Пенсилвания и Университета в Мосул по възстановяването на портата.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Asirijski-voenni-stceni-sa-otkriti-varhu-kamenna-porta-povredena-ot_191208.html

[Hatshepsut]

Открит е отлично запазен ранновизантийски квартал в древния град Ефес


Във византийския квартал в Ефес, Турция, са разкрити няколко търговски помещения

Находката е сравнима с археологическия обект Помпей

Археолози от Австрийската академия на науките разкриват 1400-годишни руини на търговски и гастрономически квартал в Ефес - древен град в днешна Турция.

Ефес е древен пристанищен град, чиито добре запазени руини се намират на около 3 км югозападно от днешния Селчук в провинция Измир.

Градът е построен през X в. пр. н. е. от атически и йонийски гръцки колонисти.

Някога е смятан за най-важния гръцки град и най-важния търговски център в Средиземноморския регион.

В хода на дългата си история Ефес променя местоположението си няколко пъти в съответствие с навиците и изискванията.

Новооткритият квартал на града датира от византийския период и вероятно е бил разрушен около 614-615 г. от н.е.

"Всички предмети от бита в стаите са били запечатани с дебел обгорял слой и по този начин са запазени за потомците, което дава възможност днес да се получат уникални снимки на древния живот", разказва д-р Сабине Ладщетер (Sabine Ladstätter), директор на Австрийския археологически институт към Австрийската академия на науките.

"Това прави находката сравнима с археологическия обект Помпей."

Византийският квартал е разположен на площад Домициан - видно обществено място, което е в непосредствена близост до Горната агора - политическия център на Ефес по време на римския период.

"Това, че първоначално големият римски площаден комплекс е бил застроен с магазини и работилници през Късната античност, бе очаквано", посочва д-р Ладщетер.

"Това, което беше напълно неочаквано обаче, е състоянието на запазеност, както и точното време на разрушаване и последиците за градската история, които могат да бъдат изведени от това."

Районът на разкопките (в центъра) на площад "Домициан" (долу - Горната агора, горе - улица "Кюрета") в Ефес, Турция

Археолозите разкриват няколко занаятчийски помещения, сред които готварска работилница, склад, таверна, магазин за лампи и християнски поклоннически сувенири и работилница с прилежащо търговско помещение.

Съдът, който поклонниците носят на врата си, изглежда като изработен вчера

"Уникална находка е откриването на около 600 малки поклоннически бутилчици, които са се продавали на християнските поклонници тук и са можели да се носят на врата", разказват археолозите.

Перфектно запазена керамика

Открити са безброй парчета съдове, които наброяват хиляди, включително цели купи с остатъци от морски дарове като миди или стриди, както и амфори, пълни със солена скумрия.

Намерени са и костилки от праскови, бадеми и маслини, но също и овъглен грах и бобови растения.

Впечатляваща находка са четирите златни монети (солиди)

"Особено впечатляващи са четири златни монети (солиди), намерени заедно на едно място, и няколко търговски каси с над 700 медни монети", разказват археолозите.

"Археологическите находки показват унищожение от масивен пожар, което трябва да е било внезапно, драматично и съдбоносно", отбелязва д-р Ладщетер.

"Вече не е възможно да се определи точният ден на разрушението, но оценката на намерените плодове поне ще изясни сезона."

Дали е било земетресение? Няма никакви индикации за това. Нито стените са се изместили, нито подовете са се надигнали. Не са открити и човешки останки.

Разкопани са обаче няколко върха на стрели и копия, което свидетелства за военен конфликт.

"Съответно монети от същото време са намерени и в Сарди, на около 100 км от Ефес, което доказва разрушенията в този град."

"По-рано те са били свързвани с нашествията на персийските Сасаниди в Западна Мала Азия, но това досега бе оспорвано в изследванията."

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkrit-e-otlichno-zapazen-rannovizantijski-kvartal-v-drevniia-grad-Efe_191711.html

[Hatshepsut]

Мистериозни каменни модели обхващат Арабската пустиня - и сега знаем защо


Изглед от въздуха на хвърчило в района на Хайбар в северозападна Саудитска Арабия. Новите археологически открития върху ,,хвърчилата" показват изобретателността и може би съвместните усилия на народите в региона в миналото

Пустините на Саудитска Арабия някога били тучни и плодородни пасища - домове на древните хора, живели преди повече от 8000 години.

Днес останките от тези отдавна изчезнали общности все още са там – замръзнали или по-скоро изсъхнали във времето, както пише Science Alert.

На целия Арабски полуостров - от Йордания през Саудитска Арабия до Сирия, Армения, Казахстан и Ирак, изследователите идентифицират от въздуха хиляди огромни каменни структури.

V-образните конструкции са забелязани за първи път от пилоти на британските военновъздушни сили през 20-те години на миналия век и повече от век експертите спорят защо са били построени.

Археолозите, работещи върху древните каменни структури, известни като ,,пустинни хвърчила", смятат, че най-вероятно те са били използвани като капани за масов лов. Скорошни сателитни изображения и проучвания с дрон в пустинята ʿUwayriḍ в Саудитска Арабия сега подкрепят това разпространено предположение. Открити са десетки неизвестни досега "пустинни хвърчила", които изглежда имат една и съща функция.

Някои от V-образните форми се затварят към яма, други към стръмна скала, а трети към заграждение. На юг археолозите откриват стотици каменни хвърчила и хиляди други каменни конструкции.

Пустинните хвърчила на юг обикновено са по-сложни и концентрирани от тези в пустинята ʿUwayriḍ. Понякога те комбинират няколко V-образни форми.

Примери за пустинни хвърчила, открити в пустинята на Саудитска Арабия

В миналото археолозите твърдят, че структурите са използвани като капани за лов, тъй като се появяват в пясъчни райони, които някога представлявали сезонни пасища, поддържащи мигриращи газели, кози и други стадни животни.

Някои древни изображения на скално изкуство от това време също илюстрират подобни на хвърчила структури, използвани за насочване на животни. Оформлението на някои хвърчила предполага, че може дори да са били използвани за отглеждане на диви животни – един от първите известни опити за опитомяване в света.

Друго скорошно проучване за пустинните хвърчила, публикувано през април 2022 г., посочва, че комбинацията от тях в един регион не е необичайна. Някои от тези хвърчила се отварят към ями, а други към заграждения.

,,Хвърчилата и отворените хвърчила може да са били използвани по едно и също време, обединявайки свързани, но различни техники за лов", пишат изследователите.

,,Възможно е също така да са се следвали във времето, като една техника е довела до появата на друга, като предшестващи усъвършенстваните и стандартизирани форми на пустинни хвърчила."

Някои хвърчила са намерени вградени в още по-големи каменни конструкции, наречени ,,мустатили", които могат да се простират на километри. "Мустатил" (مستطيل) е арабската дума, означаваща "правоъгълник". Мустатилът има стени, обграждащи дълъг централен двор, с платформа от чакъл в единия край и входове срещу платформата. Някои входове са затворени с камъни, наподобяващи порти.

Въпреки откриването на няколкостотин мустатила в Арабската пустиня през последните години, археолозите все още не знаят за какво са били използвани.

Възможно е да са били духовни или културни паметници за животински жертвоприношения или пиршества, а връзката им с пустинни хвърчила предполага, че те също може да били използвани за улавяне на животни или съхраняване на вода.

За каквото и да са били използвани, тези каменни конструкции трябва да са били много ефективни или ценени, тъй като изпълват целия регион и са използвани в продължение на хиляди години.

В същото време, не се знае почти нищо за хората, използвали мега-капаните, пишат изследователите.

В началото на 2022 г. археолози, работещи в Саудитска Арабия, откриват широка 530 километра мрежа от изгубени магистрали, в северозападната част на страната.

Тези древни пътища са облицовани с хиляди спираловидни каменни гробни камери, които сякаш водят от един оазис към друг.

В много от тези оазиси са открити и пустинни хвърчила.

Археолозите, открили магистралите, смятат, че те са били използвани от древни номадски народи, преследващи най-добрите земи и климат.

И трите дизайна на пустинните хвърчила предполагат, че са били предназначени за насочване на диви стада към смърт или плен.

,,Целта на формата на хвърчило е общоприета: животните са били задвижвани (,,активна" кайт система) или насочвани (,,пасивна" кайт система) в ограничена зона от стените на конструкцията."

,,Ловът на животни, най-често газели и други тревопасни копитни животни, вероятно ибекс, диви еднокопитни и щрауси, сега се приема като най-честата употреба на тези структури."

Необходими са повече разкопки, за да се разбере какви точно животни са били хвърляни в наскоро откритите капани, но фактът, че те се появяват и в други части на Арабския полуостров предполага, че това е била популярна и ефективна стратегия за оцеляване.

Документът, който идентифицира неизвестните пустинни хвърчила, е публикуван в Arabian Archaeology and Epigraphy. Докладът за пустинните хвърчила е публикуван в Journal of Archaeological Science: Reports.

https://www.nationalgeographic.bg/a/misteriozni-kamenni-modeli-obxvashhat-arabskata-pustinya-i-sega-znaem-zashho

[Hatshepsut]

В Израел е открит 3500-годишен неуспешен опит за мозъчна операция

Гроб от Късно бронзовата епоха в археологическия обект Мегидо, Израел, представя на изследователите рядък пример за деликатна черепна хирургия, която може да е най-ранната по рода си в Близкия изток.

През 2016 година археолозите разкопават двойка гробници в битовата част на дворец в известния библейски град, като откриват останките на двама души, погребани заедно преди близо 3500 години.

Сега изследователи от институции в САЩ и Израел публикуваха резултатите от анализа на техните скелети, разкривайки трагичната история на двама братя, чието богатство не е било достатъчно, за да ги спаси от ранна смърт.

Разположен на 130 километра северно от Йерусалим, град Мегидо е бил процъфтяващ градски център, състоящ се от множество дворци, укрепления и храмове. Мнозина ще го познават по-добре с гръцкото му име – Армагедон – пророкувано като място на последната битка преди края на дните.

,,Трудно е да се надцени културното и икономическото значение на Мегидо през Късната бронзова епоха", казва археологът от Тел Авив Израел Финкелщайн, който е съавтор на изследването на костите.

Погребани в част от двореца, за която се смята, че е била запазена за елита, сред керамика и други ценности, подходящи за по-заможни граждани, телата вероятно принадлежат на мъже, които са принадлежали към влиятелно, ако не и кралско семейство.

ДНК анализът, извършен преди последното разследване, установява родствената им връзка, а размерите и развитието им подсказват, че единият е починал в ранна зряла възраст, а другият е бил с 30 години по-възрастен, когато е починал.

Благодарение на начина, по който са били подредени костите се знае, че по-големият брат най-вероятно е надживял брат си, а костите на по-малкия са показали признаци, че са били извадени и препогребани.

Въпреки че по телата на всеки от братята има следи от заболяване, по черепа на по-големия от двамата ясно личат следите от процедура, известна като трепанация (наричана често и трефинация), която включва рязане или абразивно изстъргване или обръсване на костите на жив пациент, за да се разкрие мозъкът.

Белези около мястото на незаздравял отвор за трепанация в черепа

,,Трябва да сте в доста тежко положение, за да си пробиете дупка в главата", казва водещият автор Рейчъл Калишър, археолог от университета Браун в САЩ.

Не е ясно защо точно тази процедура се е извършвала често, като предположенията варират от чисто суеверни до относително интуитивни намерения за облекчаване на натрупаното налягане върху мозъка.

В случая на братята, какъвто и да е бил замисълът на операцията, тя в крайна сметка се е оказала неуспешна. Кръстосаните следи от порезни рани, оформящи квадратния отвор в предната част на черепа, не са показали признаци на зарастване, което предполага, че мъжът, за когото се смята, че е бил на около 20-30 години, когато е починал, е починал скоро след като черепът му е бил разрязан.

Примери за трепанация са открити през Мезолита (Среднокаменната епоха) в Северна Африка и Неолита (Новокаменната епоха) в Средиземноморието и Централна Европа. Методите са също толкова разнообразни, като има примери за пробиване на кръгли дупки, изрязване на квадратни отвори и бавно шлифоване на елипсовидни кухини.

И все пак в Близкия изток има само няколко десетки други примера за трепанация и нито един от тях не е от по-ранна дата от тези скелети на възраст няколко хилядолетия. Откритието помага да се попълни една по-глобална картина за това как и защо древните култури може да са предприели такъв рисков хирургически акт.

,,Интересува ме какво можем да научим, като разгледаме в научната литература всеки пример за трепанация в древността, като сравним и съпоставим обстоятелствата на всеки човек, на когото е направена операцията", казва Калишър.

Въпреки че са имали достъп до богатство и влияние, малко вероятно е мъжът и брат му да са имали комфортен живот. Всеки от тях е показал признаци на траен недостиг на желязо в детството, което може да е повлияло на развитието им.

По-големият брат също така имал допълнителна линия в черепа, където плочките се срещали, както и допълнителен молар, което свидетелства за рядко генетично състояние, наречено клейдокраниална дисплазия.

За да се прибавят към неволите им, всяка група кости носела белези от инфекциозно заболяване, най-вероятно туберкулоза или проказа.

Трудно е да се каже дали всеки индивид е издъхнал от инфекцията или дори дали тя е допринесла за необходимостта от черепна операция. Въпреки че животът им е бил трагично прекъснат, ясно е, че този, който се е грижил за тях, е предприел драстични действия, за да ги запази живи колкото се може по-дълго.

,,В древността е имало много повече толерантност и много повече грижи, отколкото хората днес си мислят", казва Калишър.

,,Имаме доказателства буквално от времето на неандерталците, че хората са полагали грижи един за друг, дори при трудни обстоятелства. Не се опитвам да кажа, че всичко е било цветя и рози – имало е разделения на полова и класова основа. Но в миналото хората все пак са били хора."

https://www.kaldata.com/

[Hatshepsut]

Каменна разписка с финансови транзакции на 2000 години е открита в Йерусалим


Дългият 9 сантиметра камък с надпис за финансовите транзакции

Днес разписките обикновено са на хартия, но преди около две хилядолетия жизненоважни финансови транзакции са били изсичани върху камък.

Археолози намират това доказателство за търговска разписка в археологически обект, разположен в Града на Давид в Йерусалим. То е било забелязано конкретно в купчина отломки, докато през 2016 г. са били извършвани спасителни разкопки по "Улицата на поклонниците", съобщава Live Science.

Около началото на първото хилядолетие, когато Йерусалим и околният регион са били провинция на Римската империя, тази улица вероятно е била търговски център, което показват предишни находки на каменни тежести и измервателни средства, вероятно използвани от древните търговци.

Стъпаловидната улица е продължавала около 600 м, свързвайки градската порта на Йерусалим с Храмовия хълм и портите на Втория храм. По-късно римляните го разрушават през 70 г. от н.е.

Стъпаловидната "Улица на поклонниците" в Йерусалим по време на периода на Втория храм (516 г. пр. н. е. до 70 г. сл. н. е.)

Камъкът, който би могъл да бъде фрагмент от капак на погребален саркофаг, има седем реда текст, които са частично запазени. В него са отбелязани конкретни имена и парични суми.

Четливите части от текста на разписката включват имена с изписани числа до тях. Например един ред съдържа Шимон, популярно библейско мъжко име през ранния римски период (37 г. пр. н. е. до 70 г. сл. н. е.), казват изследователите. След името е еврейската буква mem, съкращение от ma'ot - на иврит означава "пари".

Проучването е описано по-подробно в списание 'Atiqot. Според проучването тези цифри и букви вероятно съответстват на някаква финансова транзакция. Възможно е това да е заплата на работник или плащане на длъжник.

Изследователите обясняват, че простият каменен предмет пресъздава ежедневието на жителите на Йерусалим преди 2000 години.

КАМЕННИ РАЗПИСКИ
Макар че естеството на транзакцията и самоличността на Шимон все още са загадки, находките служат като доказателство, че на древните хора не са били чужди концепцията и предназначението на разписките. Авторите отбелязват, че на пръв поглед числата и названията може да не изглеждат вълнуващи. Все пак е интересно да се отбележи, че разписките може би са били използвани и в праисторически времена за търговски сделки и че такава разписка е успяла да достигне до археолозите днес.

Въпреки че в региона са открити още четири еврейски надписа, издълбани върху камък, това е първият по рода си, забелязан в Йерусалим. Видът на камъка и писмеността, както и сходството му с други камъни, са помогнали на археолозите да го датират. Те установяват, че той е от периода между 100 г. пр. н. е. и 100 г. от н. е.

Авторите отбелязват още, че този, който стои зад издълбаването, може да е използвал остър инструмент за издълбаване в плочата от тебеширен камък.

https://nauka.offnews.bg/chovekat/kamenna-razpiska-s-finansovi-tranzaktcii-na-2000-godini-e-otkrita-v-je-199143.html