Изяществото на българскитѣ народни носии

[Hatshepsut]

Женски празничен саичен костюм – аладжа от гр. Банско

Фото: Петър Петров
От Теди Милева, Българските корени
Модел: Здравка Касапинова

По името на основната дреха – аладжа, се нарича и целият празничен възрожденски костюм. Той е от саичен тип. Носи се в по-топло време. Известен е още и като шам аладжа (шам – копринен, защото в плата има втъкана копринена нишка; аладжа – шарен). Кошулата (ризата) е бяла, богато декорирана на пазвата и ръкавите с везба.
Върху аладжата се връзва тъкана престилка, наречена прескутник, ,,на кръчколици" (на криволички). Тъканият колан с чапрази (пафти) също е задължителен атрибут в този празничен костюм. На главата жената връзва голяма вълнена шамия с реси (кърпа с ресни) – в зелен цвят на един синджир.

[Hatshepsut]

Женска носия от село Добрина, Варненско на тракийци преселници от края на ХІХ век

От Теди Милева, Българските корени
Фото: Петър Петров
Модел: Петя Семковска

Показаната женска носия е от село Добрина, Варненско на тракийци преселници, е по-градски вариант. Ризата е  туникообразна с по-семпла бродерия. Чукманът е само пола, като горната част елечето чапак отпада, с десен на плата йоловете. Като връхна дреха се носят кадифени или басмени блузи. Опасва се със кадифян синчан колан. Престиката е тип мрежница с тиря и камилчяну двуплата, като палтовете са съединени по дължина с иглена дантела, а от двете страни на дантелата са извезани орнаменти от камилчена вълна. Забраждането е по-градски тип кокона башъ със зелена вала, обримчена с купешка черна дантела. На врата носи кордон с дублета и пендари.

[Hatshepsut]

Женски сукманен костюм, на българка от село Малък Дервент, Западна Тракия, дн. Гърция
От Теди Милева, Българските корени

 Костюмът е на бежанци от село Малък Дервент, от времето на трагичните събития в Западна Тракия през 1913 година, намерили убежище в района на Бургас.  Състои се от риза, сукман, пояс, престилка, коланче. Ризата е с туникообразна кройка, от бяло, домашнотъкано памучно платно. По края на ръкавите и полите има пришита бяла дантела. Сукманът е от черен плат, с богата везбена украса, съсредоточена в горната му част, на гърдите, като е извезано името на притежателката на сукмана. По полите също има цветна апликирана украса. Декоративен център на костюма са поясът, престилката и коланчето. Престилката е с везбена украса в долната си част, а в горната е тъкана на райета в черно, червено и бяло. Има допълнително пришита дантела, подобна на дантелата по ризата. Завършва с разноцветни ресни.
Носията е от фонда на Регионален исторически музей Бургас
На снимките тя "оживя" чрез красотата на Виктория Облакова.
Фотограф: Петър Петров

[Hatshepsut]

Женска носия от с. Зарово, Солунско

Дигитализирани движими културни ценности от фондовете на Регионален исторически музей – Благоевград по проект "Наследството на българите-бежанци – дигитални образи, форми и багри", финансиран от Министерство на културата (2022 г.)

Фотограф:Темелко Темелков

Женският костюм с фустан е ушит през 30-те години на XX в. по модели от с. Зарово, Солунско. Той представя по-късен, преходен етап в културата на облеклото, наложен под влиянието на големите градски центрове (Солун, Серес). В началото на XX в. фустанът като първообраз на роклята решително измества старата локална традиция в употребата на носия с антерия. Ушит от фабричен плат, той е двусъставна дреха, обемно раздвижена от нагънатите поли. Украсата от кадифени ивици е семпла, а накитите са редуцирани до висящ на гърдите наниз от монети или сребърен кръст.

[Hatshepsut]

Невестински празничен костюм от Банско, от началото на XX век

Фото: Теди Милева и Петър Петров, Българските корени

Празничен пролетен или за лятото женски костюм, обикновено обличан за Великден. Но по същия начин е облечена и невестата (булката) в сватбения ден. Състои се от малинено червен атлазен фустан, копринен "картонен" прескутник , декориран с дантела, но може да е и кашмирен от много тънка вълнена материя, идентичен с шарените кашмирени шамии. Вместо този прескутник може да е с ален прескутник "склупена уста". На главата е с голяма шарена, с основен жълт цвят, копринена американска шамия с реси. Красиво забрадена с китка от слезен (мушкато). Красиви празнични черни обувки. Носията е наследствена в семейството на момичето на снимките - Мариета Баханова

[Hatshepsut]

Празнична женска носия на българка от с. Мирковци, Скопска Черна гора, от средата на ХIХ в.
От Теди Милева, Българските корени

Модел: Виктория Николова
Фото: Петър Петров

Носията е от саичния тип. Ризата е туникообразна и за нея е типично черното везмо, изпълващо плътно ръкавите и полите. Черните полета са осветени от дребни бели и жълти звездички и кръстове. За носията е характерна късата до под кръста сая. Тя е изработена от бял вълнен плат (бало), със специфична украса с везмо по пазвите и снопчета черна вълнена прежда, пришита нагъсто по гърба. Коланът в празничната носия е характерен със сърмената си украса, пайети и мъниста. Празничната престилка е изцяло везана със сърма, с големи концентрични кръгове. Забраждане – главата е покрита с бяла памучна кърпа. Накити: колан с пафти.
Носи се от омъжените жени по време на празниците.

[Hatshepsut]

Тракийска саичена носия (аладжа) от с. Чешнегирово, Пловдивско
Фото: Петър петров
Модел: Веселина Балтова
От Теди Милева, Българските корени

Носията се състои от отворена отпред женска дреха с ръкави – нар. сая (аладжа). Изработена от домашно тъкан вълнен плат на ивици в зелено и синьо. Пазвата и полите са обточени с черно кадифе, а ръкавите в бордо. Украса от черен гайтан по поли и капаци. Ризата е с туникообразна кройка, памучна, бяла с червени кенари с ръчно плетена дантела по полите. Червен пояс, а върху него е превързана двуплата престилка – каре в оранжево и зелено, по краищата дантела, отпред кадифена ивица с бродерия от цветя.

[Hatshepsut]

Празнична лятна носия на млада жена от с. Стрезимировци, Трънско. Началото на ХIХ в.
От Теди Милева, Българските корени

Модел: Цветелина Колева
Фото: Петър Петров

Носията е сукманен тип. Разпространена е в почти цяла Средна Западна България: Трънско, Софийско, Дупнишко, Самоковско и др. При този тип носия, както и при двупрестилчената, основен елемент е ризата. Тя е туникообразна, с широки ръкави, конопена, с преобладаващо плътно вълнено везмо, изпълнено в полетата с прав бод по ръкавите, полите и пазвите. Сукманът (манофил) повтаря кройката на ризата и е без ръкави. Украсата на този тип дреха е от вълнено везмо, което повтаря и доразвива шевичната украса на ризата. Поясът е също елемент от сукманената носия, той е тъкан на кори, регионалното му название е зунка. Главата се покрива с бяла квадратна кърпа, прегъната по диагонал, със среден край, спуснат на гърба. Двата странични края се кръстосват под брадичката и се връзват на тила. Към кърпата се прикрепя голяма металическа игла – чомолушка, малка червена шапчица (каица). Накитите са: игла, металически колан и надушна висулка (трепка). Носията се носи от омъжените жени по време на летните празници.

[Hatshepsut]

Празничен зелен фустан от Разлога, от първата половина на ХХ век
От Теди Милева, Българските корени

Фото: Петър Петров
Модел: Белослава Анастасова

[Hatshepsut]

Ален (червен) фустан, носен от края на XIX и началото на XX век в Разложко. Фустанът е известен и като "якорудски"
От Теди Милева, Българските корени

Фото: Петър Петров
Модел: Борислава Кутларска

[Hatshepsut]

Българска носия от Разложкия край
От Теди Милева, Българските корени

Фото: Петър Петров
Модел: Илиана Монева

[Hatshepsut]

Зелен плисиран фустан от Разложко, началото на XX век. Фото: Теди Милева, Българските корени
От Теди Милева, Българските корени

Фото: Петър Петров
Модел: Ива Топалова