Интересни научни открития

[Hatshepsut]

Учени случайно откриха форма на лед, която не се очаква да съществува на Земята

Изследователи от Университетския колеж в Лондон (UCL) и Кеймбридж откриха нова форма на лед, която не се създава естествено на Земята, но може да съществува на ледените луни на газовите гиганти Нептун и Юпитер. Това е само един от 23-те вида H₂O лед, които учените са открили, и притежава свойства, които променят из основи разбирането ни за ,,твърдото" състояние на водата.

Въпреки че водата е основен градивен елемент на човека и покрива над 70 % от повърхността на Земята, тя има много аномални свойства, с които дори съвременната наука не се е примирила. Например под огромно налягане водата се компресира по-лесно. Това свойство е противоположно на което и да е друго вещество.

,,Водата е в основата на целия живот", казва професорът по химия от University College London (UCL) Кристоф Залцман. ,,Нашето съществуване зависи от нея, стартираме космически мисии в търсене на водата, но от научна гледна точка тя е слабо проучена."

В края на краищата друго странно свойство на водата е, че при охлаждане тя става плътна. Тази повишена плътност кара студената вода да потъва под по-топлите си молекули. Водата достига максимална плътност само при 4°C, малко над точката на замръзване, а когато се приближи до 0°C и започне да образува ледени кристали, тя става по-малко плътна и се издига, поради което ледът плува. Тази особеност е уникална за водата, поради което учените се интересуват толкова много от твърдите ѝ форми.

Изследването на твърдата фаза на водата е довело до откриването от учените на над 20 вида лед. Съществуват 20 кристални форми и два аморфни вида – с висока плътност (HDA) и с ниска плътност (LDA). Учените откриват LDA през 30-те години на миналия век, когато излагат водни пари на стоманена ламарина, охладена до -100°C. Петдесет години по-късно те откриват, че могат да създадат HDA чрез компресиране на лед при почти -200°C.

И двете форми на вода се срещат в космоса, тъй като там няма достатъчно топлинна активност, за да се образува кристален лед. Най-близко до Земята те се намират в горните слоеве на атмосферата. Разликата в плътността предполага, че би трябвало да има средно положение, но научният консенсус го обявява за поредното странно свойство на водата.

,,Съществува огромна разлика в плътността между аморфния лед с висока и ниска плътност и общоприетата мъдрост е, че в рамките на тази разлика в плътността не съществува лед", казва Залцман.

Въпреки това Залцман, д-р Александър Росу-Финсен и екип от други учени от UCL и Кеймбридж създават в лабораторията нова форма на аморфен лед, която се намира в празнината между HDA и LDA. Те я наричат ,,аморфен лед със средна плътност" или MDA.

Изследователите го откриват донякъде случайно, когато подлагат обикновения лед на процес наречен ,,топково смилане" при -200°C, за да видят какво ще се случи. Резултатът е изцяло нова фаза H₂O, която на молекулярно ниво прилича повече на вода, отколкото на лед (на изображението по-долу). Бялата прахообразна субстанция се движи при допир като водата, но е достатъчно плътна, за да запази формата си като леда. Всъщност то има същата плътност като водата, без да е течно.

Обикновен кристален лед (вляво) и MDA (вдясно)

Д-р Росу-Финсен обяснява, че процесът на ,,топково смилане" е раздробил ледените кристали, превръщайки ги в аморфна маса.

,,Разклащахме леда дълго време и разрушихме кристалната му структура", казва той. ,,Вместо да получим по-малки парчета лед, осъзнахме, че сме се сдобили с напълно нов вид лед, с някои забележителни свойства."

Съавторът на изследването, професор Андреа Села, добавя: ,,Показахме, че е възможно да се създаде нещо, което изглежда като стоп-движение на водата. Това е неочаквано и доста удивително откритие."

Едно от най-интересните аномални свойства на MDA е, че при ,,размразяването" си той се реформира в кристален лед – процес, при който се отделя ,,изключително" количество топлина. Изследователите изказват предположението, че това може да е причината за ,,ледените земетресения" на луната на Юпитер – Ганимед.

Екипът публикува изследването си в броя на Science от 2 февруари. Откритието несъмнено ще доведе до по-задълбочени изследвания на тази особена форма на лед.

https://www.kaldata.com/

[Hatshepsut]

Откриха нов вид бегония в Китай

Kитайски изследователи са открили нов вид бегония в югозападната китайска провинция Юнан, съобщи Синхуа, позовавайки се на Тропическата ботаническа градина на Китайската академия на науките. Новият вид е наречен Begonia longlingensis.

По време на теренно проучване в природен резерват изследователският екип е открил неизвестна цъфтяща популация.  След преглед от авторитетни международни експерти по рода Бегония, растението е идентифицирано като нов вид и е кръстено на мястото, където е открито.

Begonia longlingensis е многогодишно тревисто растение, което вирее главно под широколистни вечнозелени дървета в природния резерват.

Периодът му на цъфтеж обикновено продължава от август до септември всяка година. Новооткритата бегония има жълти тичинки и кристално чисти светлорозови венчелистчета. На външен вид Begonia longlingensis прилича на Begonia wenshanensis, но се различава по формата на цветовете и плодовете, отбелязват изследователите.

https://novavest.bg/2023/02/10/

[Hatshepsut]

Откриха каменни сечива на 3 милиона години


Учените са открили повече от 300 каменни сечива на мястото Nyayanga в Югозападна Кения (снимката от 2014 г. показва мястото преди разкопките)

Доказателствата сочат, че инструментите са били използвани от парантроп (Paranthropus) - род хоминини (Hominin) за който учените досега смятаха, че е разчитал само на зъбите и челюстите си, за да се храни.

Археолозите откриват отличителни каменни инструменти в археологически обект в Югозападна Кения, които може да са на възраст до три милиона години – и това ги прави най-старите по рода си.

Още по-изненадващо, инструментите са открити заедно с вкаменелости от хоминина парантроп (Paranthropus),който не е прародител на съвременните хора.

(Hominin включват всички видове Homo – H. sapiens, H. ergaster, H. Rudolfensis, неандерталците, Denisovans и Flores, всички Australopithecines - A. afarensis , A. africanus, A. boisei и др, както и други архаични хоминини като Paranthropus и Ardipithecus.)

Откритията подсилват теориите, че хоминини извън нашия род Homo също са използвали каменни инструменти. Също така, тази находка отместват със стотици хиляди години най-ранната дата за появата на олдованската традиция в производството на инструменти в Източна Африка, датираща от ранния палеолит.

Палеоантропологът Ема Файнстоун, помощник куратор в секцията за произход на човека в Музея по естествена история в Кливланд, Охайо, казва, че преди години е била предложена хипотезата, че парантроп може да е използвал инструменти.

Но идеята е отпаднала, казва тя, отчасти защото хоминините Homo (които определено са използвали каменни инструменти) са смятани за по-умни и защото парантропите имат големи зъби и челюсти, което означава, че може да не са им били необходими инструменти за обработка на храна.

Но с тази нова находка ,,сега променям мнението си", казва Файнстоун, която е част от екипа, работил от 2014 г. до 2022 г. в Nyayanga - археологически обект в Югозападна Кения на брега на езерото Виктория.

Учените откриха два кътника на Paranthropus, хоминин, който не е пряк роднина на човека


Каменен инструмент олдован (Oldowan), открит в обекта Nyayanga през 2016 г.

Обектът, който представлява голям естествен амфитеатър, е пълен с каменни инструменти - предимно направени от скали като кварц и риолит, и вкаменени кости на животни, изядени от ранните хоминини. Инструментите имат остри части за рязане и остъргване; каменните ядра или изходния материал, от който са били отчупени; и камъни тип чук, използвани за оформяне на сечивата чрез удари.

Технологичен пробив

Изследователският екип, ръководен от Томас Плъмър, професор по антропология в "Куинс Колидж" към Нюйоркския университет, идентифицира повече от 300 инструмента олдован на мястото за период от близо 10 години. През 2019 г. откриват и зъб на парантроп. Втори зъб от друг индивид от Paranthropus е открит сред фосилизирани кости на разфасован хипопотам.

Въпреки че в миналото повечето хора смятат, че парантропът разчита само на здравите си зъби и челюсти, за да се храни, ,,тук имате парантроп на място с каменни инструменти и заклан хипопотам", се казва в статията, публикувана в Science.

Изследователите не могат да твърдят със сигурност, че инструментите са направени и използвани от Paranthropus, тъй като хоминини от други родове, като Homo habilis, също са посещавали района Nyayanga. Но вероятността за това е голяма.

Инструментите и зъбите от Nyayanga са открити в седименти, датирани на възраст между 2,6 и 3 милиона години. Плъмър предполага, че сечивата може да са от горния край на този диапазон, на около 2,9 милиона години.

Голямата скала вляво е изходният материал за артефакти от Oldowan. Хоминините отчупват чрез удар остри парчета от основната скала, за да бъдат използвани като инструменти

Преди това най-ранните известни инструменти олдован датират на 2,6 милиона години, като те са открити в региона Афар в Етиопия.

Въпреки че някои още по-стари каменни инструменти, датирани отпреди 3,3 милиона години, са откривани в обект в Северозападна Кения, разработването на по-малките и по-леки инструменти олдован е технологичен пробив.

Въпреки грубия си външен вид, те стават широко разпространени в голяма част от Африка и дори извън нея, като продължават да се правят и използват повече от милион години от различни видове Homo.

,,Инструментите олдован са наистина важна инструментална технология", казва Плъмър.

Той се надява, че бъдещи находки на вкаменелости от Paranthropus биха могли да затвърдят идеята, че този хоминид, който не е Homo, може да е направил инструментите. Нещо повече, няколко по-късни обекта, където близо до вкаменелости на парантроп са открити каменни инструменти, ще трябва да бъдат преразгледани: може би създател на инструментите е Paranthropus, а не Homo.

Разфасоване на хипопотами

Друг интересен аспект от откритията от Nyayanga е, че хоминините са убивали хипопотами по това време, казва Бърнард Ууд, палеоантрополог от Университета "Джордж Вашингтон", който не участва в изследването.

Някои изследователи предполагат, че клането на такива големи животни е станало много по-късно, след като хоминините са станали по-големи и умели в лова.

Инструменти от праисторическата олдованската технология са открити сред вкаменени кости на хипопотами в обекта Nyayanga

,,Никой не казва, че са ловували тези големи животни, но може би са се натъкнали на тях, когато са умирали, и са разбрали, че могат да използват плътта и костите", казва той. ,,Хората спекулират по този въпрос, но тук имаме добри археологически доказателства."

Биологът по човешка еволюция Нийл Роуч от Харвардския университет, който не участва в изследването, добавя, че съвременните човекоподобни маймуни и маймуни като капуцините, правят каменни инструменти, така че може да се очаква, че някои хоминини, различни от Homo, са използвали такива предмети.

,,Старата идея, че оръдията на труда са се появили с Homo преди около два милиона години, е далеч от [този времеви прозорец ] и това помага да я отхвърлим", казва той.

https://www.nationalgeographic.bg/a/otkrixa-kamenni-seciva-na-3-miliona-godini

[Hatshepsut]

Запознайте се с гъбата, която един ден може да замени пластмасата

Ето още една причина да обичате гъбите: един ден от тях може да се правят слушалки, мемори пяна за обувки и да намерят приложение в производството на електроника. Изследователи току-що оцениха инженерните възможности на една особено впечатляваща гъба и установиха, че тя може да замени употребата на пластмаса в цял куп различни случаи на употреба.

Използването на гъби вместо пластмаса може да намали планините от отпадъци, които хората създават. Пластмасата, произведена от изкопаеми горива, всъщност е много трудна за рециклиране и обикновено се превръща в претъпкани сметища. От друга страна, материалите, произведени от гъби, са биоразградими и могат да се използват повторно в края на живота на продукта, за да се произвеждат повече от същите неща.

Гъбата ,,Fomes fomentarius/Същинска праханова гъба" е във фокуса на ново изследване, публикувано днес в списание Science Advances. Като изучават архитектурата на гъбата, изследователите се надяват да проправят пътя към превръщането ѝ в по-устойчив градивен елемент на нашия живот.

,,Бяхме наистина изумени от структурата на тази гъба, защото едно нещо, което веднага забелязвате, ако сте биолог, е, че когато нещо толкова красиво започне да се формира, природата не го прави просто заради това колко е хубаво – то трябва да има някаква функция", казва Пежман Мохамади, един от авторите на новия документ и старши научен сътрудник във финландския Център за технически изследвания VTT.

В дивата природа Прахановата гъба може да прилича на конско копито, израснало от ствола на дърво. Хората вече хиляди години го използват като дървен материал за палене на огън. В бъдеще тя може да се използва и за създаването на нов клас свръхлеки високоефективни материали, показва новото изследване.

Уникалното при тази гъба е, че тя има три слоя с различни свойства, всеки от които може да бъде полезен по различен начин. Има много здрава външна кора, която може да се използва за създаване на удароустойчиво покритие за предни стъкла, например. След това, според Мохамади, тя има мек среден слой, който се усеща добре върху кожата и може да наподобява кожа. Третият ѝ вътрешен слой е подобен на дърво. Изследователският екип е използвал усъвършенствани техники за визуализация и тестове, за да проучи всеки слой и да оцени потенциалните му приложения.

Вече се наблюдава нарастващ интерес към строителните материали, опаковките и текстила на основата на гъби, а Мохамади и екипът му вече са създали прототип на слушалки, използвайки нишковидната структура, наречена мицел, която изгражда гъбата.


This mushroom brick could replace concrete

Разбира се, все още предстои дълъг път, преди гъбите да заменят пластмасата. Не можете да ги събирате от горите, защото това би нанесло твърде големи щети на екосистемата. Te ще трябва да се произвежда масово за пазара. Освен това може да се наложи да се коригира геномът на гъбата, за да се подчертаят някои определени нейни характеристики. Освен това предстоят още изследвания и тестове, за да се гарантира, че получените материали са в точния баланс между биоразградимост и достатъчна издръжливост.

Надеждата е, че продуктите на основата на гъби ще се разграждат, когато вече не са полезни, вместо да остават за неопределено време като голяма част от пластмасовото замърсяване. Като отпадък продуктите, произведени с гъби, могат дори да се превърнат в материал за производството на нов мицел, създавайки затворен производствен цикъл. Това е нещо като златен стандарт за превръщането на всеки потребителски продукт в поне малко по-устойчив.

https://www.kaldata.com/

[Hatshepsut]

Стресирани домати – що е то?


Когато са подложени на стрес, растенията могат да издават звуци

Според едно проучване растенията не са толкова тихи, колкото мнозина си мислят: ако не получават достатъчно вода или са подложени на друг стрес, те издават звуци. Хората не могат да ги чуят - за разлика от насекомите

Според ново проучване растенията също се стресират. А когато това се случи - издават звуци. Хората обаче не ги чуват, защото честотата им е в ултразвуковия диапазон, научаваме от публикация на АРД.

Като пукане на фолио с балончета

Изследователите обясняват, че звуците в ултразвуковия диапазон са различими за много бозайници и насекоми от разстояние до пет метра. За целите на проучването учените поставили специални микрофони на около 10 сантиметра от растенията, пише германската обществено-правна медия. Записите са направени в звукоизолирано помещение и в оранжерия.

Звуците, които растенията издават, са в диапазона между 20 и 100 килохерца - твърде високочестотни за човешкото ухо. Изследователите обаче успели да обработят така записите, че да могат да ги чуят: звукът може да бъде оприличен на пукането на балончета върху изолационно фолио.

Алгоритъм оценява звуците според типа стрес

Изследователите се фокусирали върху доматите и тютюна и проучили реакциите на тези растения при различни условия, обяснява АРД. При един от експериментите растенията не били поливани достатъчно, а при друг - стеблата им били подрязани. В тези случаи те издават въпросните звуци. А дали го правят, за да общуват по някакъв начин с други организми, остава неясно.

За сравнение екипът от учени направил опити и с растения, чиято среда по никакъв начин не е била изменяна. Резултатите показват, че "стресираните" растения издават много повече звуци от другите, пише АРД. Когато са подложени на стрес, растенията издават между 30 и 50 тона на час. Ако не са стресирани, доматите не издават никакви звуци, обяснява един от учените, работил по проекта в Университета в Тел Авив.

Изводите може да са полезни за агрикултурата

Други растения, например царевицата или пшеницата, също издават звуци, когато са под стрес, обясняват учените пред АРД. "Най-вероятно растенията ще издават звук и когато ги режем". Екипът вече е установил, че кактусите, лозята и копривата също издават звуци.

Според изследователите тези открития могат да се приложат в агрикултурата. С помощта на аудиозаписите например може да се следи състоянието на посевите и растенията в оранжериите и така да се оптимизира напояването им.

Балончета въздух в съдовата система на растенията

Учените смятат, че причината за този феномен се крие вътре в самото растение. Проучвания показват, че в растенията се оформя т.нар. кавитация вследствие на стрес, причинен от суша. Най-общо казано това означава, че въздушни балончета се оформят в съдовата им система, които се отварят и затварят, като това предизвиква вибрации, обяснява АРД.

Молекулярният биолог към Университета в Дюселдорф, Германия, Сибаж Кумар Санял смята, че начинът, по който е извършено проучването, е много добър. Сега лесно може да се разбере дали някое растение не е поливано достатъчно добре. За предстоящи изследвания обаче е важно да се обърне внимание и на други растения - освен доматите и тютюна.

https://www.dw.com/bg/stresirani-domati-so-e-to/a-65198734

[Hatshepsut]

Червеи, открити в Япония, "поразително" приличат на древни демони


Polycirrus onibi, един от трите нови вида светещи в тъмното червеи, открити от изследователите

Учени в Япония описаха три нови вида редки морски червеи, които светят в тъмното и имат "поразителна прилика" със същества от фолклора.

Новооткритите видове, наречени Polycirrus onibi, Polycirrus aoandon и Polycirrus ikeguchii, принадлежат към семейство животни, известни като четинести червеи, които обикновено се срещат в плитките води на японските реки и потоци. Изследователите публикуват откритията си в Royal Society Open Science.

Съществата излъчват синьо и лилаво луминисцентно сияние, заради което изглеждат като мъгливи ветрила през нощта. И може би са вдъхновили фолклорните приказки за японските демони или йокай (yokai), предполагат авторите на изследването.

Имената на новоописаните видове на свой ред са вдъхновени от японския фолклор. Например онби (onbi) или демонски огън е йокай, който приема формата на малка, плаваща топка от светлина, която се появява в отдалечени планини и гори, за да заблуди нищо неподозиращите пътници.

Аоандон (aoandon) е въплъщение на човешкия ужас, резултат от общия страх на групи хора, които се събират, за да разказват истории за призраци на светлината на сини хартиени фенери. Докато фенерите бавно угасват, бледосинята им светлина разкрива видение - демонична жена в бяло кимоно с остри, почернели зъби, нокти вместо ръце и рога, израстващи изпод дългата ѝ тъмна коса.

Икегучи (Ikeguchi) е единственото име, което не се отнася до японския фолклор. Вместо това с него се почита бившият директор на аквариума в Нотоджима, който помага за откриването на червея.

Червеите Polycirrus получават названието си заради пипалата, които излизат от устата им, позволявайки им да пресяват седиментите на дъното в търсене на храна. Родът принадлежи към разнообразно семейство червеи, наречено Многочетинестите червеи (Polychaeta) - древни животни, датиращи най-малко от камбрийския период (преди 505 милиона години), оцелели при всички пет събития на масово измиране.

Четинестите червеи са кръстени на техните груби, понякога токсични четини, като те се срещат в почти всички водни местообитания, включително в близост до хидротермални извори на океанското дъно, достигащи температура 60°C.

Сега изследователите искат да разберат как новооткритите червеи създават своята ефирна светлина. Биолуминесценцията е ,,съкровищница от интересна и необичайна химия" и разбирането на механизмите зад нея би помогнало на изследванията в медицината и науките за живота, казва водещият автор на изследването Наото Джими, специалист по морска биология и асистент в Университета в Нагоя.

,,Смятаме да използваме нашите открития, за да задълбочим разбирането си за молекулярната природа на това явление и да приложим тези знания в разработването на нови технологии в областта на науките за живота", казва той.

https://www.nationalgeographic.bg/a/otkrixa-cervei-v-yaponiya-koito-porazitelno-prilicat-na-mitologicni-demoni

[Hatshepsut]

Оцелял съвременик на динозаврите носи гени и на влечуго, и на бозайник


Хатерия от северния остров (Sphenodon punctatus punctatus)

За обикновения наблюдател хатериите приличат много на гущери, но тяхната еволюция и генетика ги превръща в едни от най-интересните гръбначни. Ново изследване, публикувано в Nature, показва, че в генома им има характеристики, сходни с тези на еднопроходните бозайници.

Въпреки че обитават само островите на Нова Зеландия, хатериите са оцелели от преди над 250 милиона години. Познати са два вида - Sphenodon punctatus (хатерия от Северния остров) и Sphenodon guntheri (хатерия от островите Брадърс). Известно е, че въпреки външния си вид те са генетично много различни от всички други съвременни животни и новото проучване показва, че те са по-близки до бозайниците или птиците, отколкото до гущерите или змиите.

Професор Дейвид Аделсън (David Adelson) от Университета на Аделаид открива, че хатериите притежават "прескачащи гени", които приличат повече на тези на птицечовката, отколкото на влечугите, заедно с които обикновено са класифицирани.

"Геномът на хатериите съдържа около 4% прескачащи гени, които са често срещани при влечугите, около 10% общи гени с еднопроходните бозайници (птицечовка и ехидна) и по-малко от 1% общи гени с плацентните бозайници като човека", обяснява Аделсън. "Необичайното споделяне на повтарящи се елементи едновременно с еднопроходни и бозайници е ясна индикация за общи предшественици преди много време".

Аделсън и екипът му откриват доказателства за няколко етапа на експанзия и свиване на популациите, записани в генома на хатериите. Сравненията от различни места кара авторите да отхвърлят предишните теории, че популация от островите в протока Кук е толкова различна от северните си събратя, че представляват различен вид. Въпреки това Аделсън пояснява, че островната популация е доста различна и може с право да се определи за "консервационна единица". 

Хатериите са доста самотни видове - в жълто е показано мястото им в еволюционното дърво, останали последните представители на разред Клюноглави (Rhynchocephalia) (b). На картите (с) са показани местата, където са открити фосили от техни роднини и където са разпространени днес в Нова Зеландия

Определянето на генома на хатериите е предизвикателство, тъй като е съставен от 5 милиярда двойки азотни бази, което е много повече от на повечето животни.

"Никой не е открил връзка между размера на генома на животното и сложността на устройството му", обяснява Аделсън, но задачата да се подредят повтарящи се последователности от ДНК, за да се направи идентифицирането е свързана с квадрата на броя бази в генома.

Аделсън описва откритието като предупреждение за тези, които биха опитали да възстановят древни видове, от които са произлезли всички бозайници, динозаври и оцелелите влечуги. Хатериите са достатъчно генетично необичайни, за да променят тази картина, но не знаем какво би се случило с други клонове от древните предшественици, ако бяха оцелели толкова дълго.

Някои учени предполагат, че хатериите може да са най-близките живи роднини на някои динозаври, но Аделсън смята, че това е трудно да се потвърди, тъй като няма как да се секвенира генома на динозавър.

Хатериите имат голямо значение за културата Маори, която счита, че са пазители на специални места. Аделсън споделя с гордост, че всички изследвания са проведени с консултации с местните носители на културата Маори.

https://nauka.offnews.bg/zhivotat/otcelial-savremenik-na-dinozavrite-nosi-geni-i-na-vlechugo-i-na-bozaj-154632.html

[Hatshepsut]

Проучване показва, че ранните хора са носили кожени дрехи преди близо 39 000 години

Cпopeд изcлeдвaниятa нa ĸocтитe Ноmо ѕаріеnѕ e нocил ĸoжeни дpexи в Eвpoпa пpeди 39 600 гoдини. Изcлeдвaнeтo нa дpeвнa ĸocт oт Иcпaния пoĸaзвa cтpaннa шapĸa oт нapeзи пoдcĸaзвaщa, чe ca изпoлзвaли ĸocттa, зa дa пpaвят дyпĸи в ĸoжaтa.

Kaĸтo cъoбщaвa Nеw Ѕсіеntіѕt, ĸocттa e нaмepeнa нa мяcтo, нapeчeнo Теrrаѕѕеѕ dе lа Rіеrа dеlѕ Саnуаrѕ, близo дo Бapceлoнa, Иcпaния, и пpoизxoждa oт бeдpoтo нa oгpoмнo живoтнo ĸaтo ĸoн или бизoн. Πo плocĸaтa ѝ пoвъpxнocт имa 28 cлeди oт пpoбoждaния, вĸлючитeлнo линeeн peд oт 10 дyпĸи, paзпoлoжeни нa paзcтoяниe oĸoлo 5 милимeтpa eднa oт дpyгa, ĸaĸтo и дoпълнитeлни дyпĸи нa пo-cлyчaйни мecтa.

,,He paзпoлaгaмe c мнoгo инфopмaция зa дpexитe, тъй ĸaтo тe ca нeтpaйни. Te ca paннa тexнoлoгия, зa ĸoятo cмe в нeвeдeниe."

ĸaзвa Люĸ Дoйoн oт yнивepcитeтa в Бopдo, Фpaнция, ĸoйтo e pъĸoвoдитeл нa пpoyчвaнeтo
Kaĸтo пpeдпoлaгa Дoйoн, тoзи мoдeл e ,,изĸлючитeлнo интpигyвaщ", зaщoтo нe изглeждa дa e yĸpaca или пpeдcтaвянe нa пpeбpoявaнe, ĸaĸвитo ca типичнитe oбяcнeния зa yмишлeнoтo пocтaвянe нa линии или тoчĸи въpxy пpaиcтopичecĸи apтeфaĸти.

Mиĸpocĸoпcĸoтo изcлeдвaнe пoĸaзвa, чe линиятa oт 10 вдлъбнaтини e cъздaдeнa c eдин инcтpyмeнт, a ocтaнaлитe тoчĸи ca cъздaдeни c пoмoщтa нa пeт oтдeлни инcтpyмeнтa в paзлични пepиoди. Изcлeдoвaтeлитe ca изпoлзвaли мeтoд, извecтeн ĸaтo eĸcпepимeнтaлнa apxeoлoгия, пpи ĸoйтo ce eĸcпepимeнтиpa c paзлични иcтopичecĸи инcтpyмeнти, зa дa ce oтĸpиe ĸaĸ ca ce oбpaзyвaли мapĸиpoвĸитe.

Cпopeд eĸcпepтитe нaй-пpaвдoпoдoбнaтa пpичинa зa пoявaтa нa вдлъбнaтинитe e, чe тe ca cъздaдeни пo вpeмe нa пpoизвoдcтвoтo или пoпpaвĸaтa нa ĸoжeни издeлия. Дoйoн пpeдпoлaгa, чe e билa пpoбивaнa дyпĸa в живoтинcĸaтa ĸoжa, зa дa ce cъздaдe cтeгнaт шeв, cлeд ĸoeтo ce изпoлзвaлo зaocтpeн инcтpyмeнт, зa дa ce пpoĸapa ĸoнeц пpeз мaтepиaлa.

,,Toвa e мнoгo знaчимo oтĸpитиe. Hямaмe пpeĸи дoĸaзaтeлcтвa зa cъщecтвyвaнeтo нa дpexи пpeз Πлeйcтoцeнa, тaĸa чe нaмиpaнeтo нa вcяĸaĸви ĸocвeни дoĸaзaтeлcтвa зa тoвa e цeннo. Haй-cтapитe oцeлeли фpaгмeнти oт плaтoвe в cвeтa дaтиpaт oтпpeди oĸoлo 10 000 гoдини".

ĸaзвa Йън Гилигaн oт yнивepcитeтa в Cидни, Aвcтpaлия
Toвa paзĸpитиe пoмaгa зa paзpeшaвaнeтo нa зaгaдĸaтa oĸoлo изoбpeтявaнeтo нa oблeĸлaтa пo мяpĸa. Игли нe ca oтĸpивaни в тoзи paйoн пpeди oĸoлo 26 000 гoдини, a дopи и тoгaвa тe нe ca били дocтaтъчнo здpaви, зa дa пpoбият мнoгoĸpaтнo дeбeлa ĸoжa, ĸoeтo пopaждa въпpoca ĸaĸ тeзи пpaиcтopичecĸи xopa ca ycпeли дa изpaбoтят oблeĸлo, ĸoeтo дa им пpилягa. Ноmо ѕаріеnѕ пpиcтигa в Eвpoпa пpeди oĸoлo 42 000 гoдини.

https://www.kaldata.com/

[Hatshepsut]

Торбестите може би са по-развити бозайници от нас


Установено е, че торбестите бозайници са еволюирали по-далеч в сравнение с плацентните бозайници от общия им предшественик

Еволюцията на бозайниците е преобърната наопаки според ново изследване, което предполага, че торбестите са по-еволюиралите бозайници.

Оценявайки как се е размножавал и развивал общият прародител на бозайниците, учените преобръщат дългогодишното убеждение, че торбестите са по-примитивни от плацентните, към които принадлежим и ние, хората.

Дълго време торбестите или двуутробни бозайници (Marsupialia или Metatheria) са смятани за междинно стъпало в еволюцията между яйценосните и плацентните бозайници, тъй като раждат силно недоразвити малки, подобно на ембрионалното състояние при плацентните.

Ново изследване обаче разкрива, че прародителят и на двете групи е бил по-близък до плацентните, отколкото до торбестите, което означава, че торбестите са променили метода си на размножаване повече, отколкото плацентите.

В изследването, публикувано в Current Biology, са анализирани черепи в различни етапи от развитието на 22 живи вида бозайници. Микро-КТ сканирането на 165 екземпляра е помогнало на изследователския екип да реконструира промените в черепа на тези видове по време на тази ранна фаза.

Използвайки тези данни, те оценяват как би се развил общият предшественик на торбестите и плацентните и го сравняват с двете групи, за да видят коя от тях е най-близка.

"Използвайки този голям набор от сравнителни данни, генерирани от историческите колекции на музея, успяхме да преобърнем това, което знаем за еволюцията на бозайниците", заявява професор Анджали Госвами (Anjali Goswami), ръководител и главен автор на изследването.

Използвайки огромен набор от данни от микроКТ сканирания на екземпляри от торбести и плацентни животни, вариращи от ембриони до възрастни, екипът измерва как се променя формата на черепа им в процеса на развитие и реконструира как би се развил техният предшественик. По този начин се установява, че торбестите животни са се променили повече от предците си, отколкото плацентите.

"Дълго време хората са разглеждали торбестите като "по-нисши бозайници", които представляват междинен етап между плацентните бозайници и яйценосните, обяснява Анджали. "Оказва се, че торбестите са тези, които са далеч по-еволюирали от предците си".

"Като представители на плацентните бозайници, ние често имаме предубеждението, че нашата група е тази, към която е насочена еволюцията, но еволюцията не работи по този начин."

КАК СА ЕВОЛЮИРАЛИ ТОРБЕСТИТЕ И ПЛАЦЕНТНИТЕ БОЗАЙНИЦИ?

Всички живи днес бозайници могат да бъдат разделени на три групи: плацентни бозайници, торбести и еднопроходни. Те лесно се различават по методите си на размножаване.

Най-голямата група са плацентните бозайници, които раждат живи, добре развити малки и съставляват около 95 % от всички живи бозайници, включително хората.

Торбестите животни също раждат живи малки, но при тях периодът на бременност е много кратък, поради което потомството е много слабо развито и трябва да бъде гледано от родител в торбичка.

Еднопроходните са яйценосни бозайници и са най-малките от трите групи. Тя включва само пет вида, които живеят днес в две семейства: птицечовки и ехидни.

Смята се, че всички живи бозайници са произлезли от общ яйценосен прародител, живял преди около 180 милиона години. Смята се, че живородните бозайници (Theria) или терии (от старогръцката дума θηρίον (терион), ,,звяр"), които са групата, включваща торбестите и плацентните бозайници, са се разделили помежду си съвсем скоро след това, преди около 160 милиона години.

Тъй като териите са еволюирали от раждането на малки чрез яйце, първоначално се е смятало, че раждането на живо на недоразвито бебе, както при съвременните торбести животни, е естественият междинен етап. Това проучване обаче установи, че това не е така.

"Това, което успяхме ясно да покажем, е, че начинът на развитие на торбестите животни е този, който се е променил най-много от предците на торбестите и плацентните животни", разказва Анджали.

"Начинът на размножаване на торбестите не е междинна форма между яйценосните и плацентните бозайници. Това е просто напълно различен начин на развитие, който торбестите са развили."

ЗАЩО ТОРБЕСТИТЕ ЖИВОТНИ РАЖДАТ НЕДОРАЗВИТО ПОТОМСТВО?

Плацентните бозайници се раждат с вече добре развити четири крайника и череп, които с напредването на възрастта нарастват. Периодът на бременност варира в зависимост от размера на тялото, но при африканските слонове може да достигне до 22 месеца.

За разлика от тях торбестите животни се раждат в ембрионално състояние. Например червеното кенгуру ражда бебе с размерите на бобено зърно само месец след зачеването, след което кърми малките си до шест месеца.

Задните крайници и черепът на тези бебета не са напълно оформени, но предните крайници и костите на устата са малко по-развити. На практика животното има всички необходими части, за да пропълзи през козината на майка си, за да достигне до млечните жлези и да суче, но няма възможности за нещо повече. Много торбести животни имат торбичка, която помага да се предпазят недоразвитите малки, докато са в този много уязвим стадий.

Защо обаче торбестите са развили тази стратегия за размножаване, все още не е напълно изяснено.

"Предполага се, че стратегията на торбестите е по-добра за живот при голяма нестабилност на околната среда", обяснява Анджали. "Плацентните бозайници имат дълъг период на бременност, така че ако животното преживява период, в който ресурсите се изтощават, и майката, и потомството вероятно ще умрат, защото е неотделимо."

"При торбестите животни това е много по-нискорискова стратегия, защото майката лесно може да ги изостави на много ранен етап от развитието им, така че поне майката може да оцелее и да опита отново по-късно."

Макар че днес около две трети от живите торбести животни се срещат в Австралия, смята се, че най-ранните торбести животни са се появили в Северна Америка. Оттам те са се разпространили надолу през Южна Америка и в крайна сметка са пропътували пътя до Австралия през Антарктида, използвайки сухоземни връзки.

И все пак много плацентни бозайници също са живели в Южна Америка по това време, но като че ли не са успели да извършат това пътуване.

"Една от идеите е, че торбестите животни са били по-добре подготвени за това пътуване поради по-гъвкавата си репродуктивна система", обяснява Анджали.

"Така че, като разтеглят развитието си и го правят по-извън майката, торбестите животни могат да се справят по-добре с по-нестабилни ситуации в околната среда. Но това до голяма степен е предположение и хипотеза, която трябва да бъде проверена."

https://nauka.offnews.bg/zhivotat/torbestite-mozhe-bi-sa-po-razviti-bozajnitci-ot-nas-199141.html

[Hatshepsut]

Oткриха най-дълбокoводната риба в света - на дълбочина 8336 м


Снимки на жива риба Pseudoliparis на дълбочина 7500-8200 м в океанската падина Идзу-Огасавара

Учени от Университета на Западна Австралия и Япония успяват да заснемат най-дълбокoводната риба, улавяна някога. Те откриват неизвестния вид риба от рода Pseudoliparis на дълбочина 8336 м.

През август 2022 г. изследователският кораб DSSV Pressure Drop предприема двумесечна експедиция в дълбоките падини около Япония в северната част на Тихия океан. Целта на мисията е да се изследват най-дълбокoводните рибни популации в света в океанските падини Япония, Изу-Огасавара и Рюкю, всяка от които се намира на дълбочина съответно 8000, 9300 и 7300 метра.

Океанските падини Япония, Изу-Огасавара

Екипът разполага камери с примамки в най-дълбоките части на океанските падини.

Професор от UWA Алън Джеймисън, основател на Центъра за дълбоководни изследвания Миндеру-УВА и главен учен на експедицията, заявява: "Японските океанските падини са невероятни места за изследване, те са толкова богати на живот, дори на дъното."

Няколко дни след заснемането на филма екипът улавя две риби в капани от дълбочина 8 022 метра в Японския трап. Смята се, че Pseudoliparis е първата риба, намерена на дълбочина повече от 8000 метра, а тя е била забелязана едва през 2008 г. на дълбочина 7703 метра.

"Прекарахме повече от 15 години в изследване на тези дълбоководни риби ... максималната дълбочина, на която могат да оцелеят, е наистина изумителна", разказва професор Джеймисън.

"В други океански падини като Марианската, ги откривахме на все по-големи дълбочини, просто пълзящи над границата от 8000 м във все по-малък брой, но около Япония те наистина са в изобилие."



Finding the world's deepest fish

"Истинското важно постижение за мен не е непременно това, че са заснети на 8 336 м, а по-скоро, че получихме достатъчно информация за тази среда, за да предвидим, че в тези океански падини ще се намират най-дълбоките риби, всъщност до тази експедиция никой не бе виждал, нито улавял нито една риба от целия този ров."

https://nauka.offnews.bg/zhivotat/otkriha-naj-dalbokovodnata-riba-v-sveta-na-dalbochina-8336-m-199174.html