Македония не е гръцка

[Hatshepsut]

Η Μακεδονία δεν είναι ελληνική (Македония не е гръцка)


Днешните ,,гърци" наричат държавата си Hellas. Само една допълнителна буква обаче и леко разделяне на думата води до нещо съвсем различно, което на английски звучи така – Hell ass. Няма да го преведа от благоприличие, но с оглед на гръцките претенции съвсем реално охарактеризира това, което представлява днешна ,,Гърция"

Днес в Солун, вторият по големина гръцки град, се проведе грандиозен многохиляден митинг, на който гърците изразиха своето несъгласие с името на своята северна съседка Македония. Митингът мина под надслов ,,Η Μακεδονία είναι ελληνική", което означава ,,Македония е гръцка". Според организаторите на митинга републиката край Вардара няма право да се нарича така, защото Македония е гръцка ,,от хиляда години" и защото древните македонци са гърци. Заключението на гръцките националисти е, че македонците крадат гръцка история, и че това не може повече да продължава и да бъде допускано.

Че официалната македонска държава краде история е безспорен факт, по който няма две мнения. Само че колкото и да се опитват македонците, в дисциплината ,,исторически фалшификации" никога няма да стигнат гърците, които са безспорен световен шампион. Впрочем нека да направим следното важно уточнение – не гърците, а т. нар. гърци. Сега ще разберем защо.

Древна Македония не е гръцка държава. Старият македонски народ няма нищо общо с древните гърци и е много по-близък до своите съседи илири, пеони, дардани и най-вече траки, от които взаимства цялата си традиционна и битова култура.  Някои изследователи дори приемат македонците за едно от многобройните тракийски племена.
По времето на Александър Македонски държавата се елинизира стремително, благодарение на който се създава цяла нова цивилизация – елинистическата, но този процес до голяма степен обхваща само горните слоеве на обществото. Това не пречи на Александър, който иначе говори на гръцки със своите офицери, преди всички важни сражения да се обръща към войската си, както пише неговия биограф Плутарх, на ,,родния македонски език".
Връзката на древните гърци с Македония е единствено чрез свързващата сила на елинистическата цивилизация, която благодарение на Александър обединява страни и народи от Балканите до Индия. В Армения, Египет, Кападокия, Витиния, Пергам, Сирия, Бактрия и още много други държави гръцкият език става официален, а гръцката култура доминираща, но това не е основание те да бъдат наричани гръцки държави. Ако беше така, днешните гръцки националисти можеха със същата страст, с която обявяват Македония за гръцка, да ,,погърчат" и Афганистан, Пакистан, Иран, Ирак, Узбекистан и въобще целия Близък и Среден Изток.  Странно, но те се фиксират само върху Македония.
Самите древни гърци изчезват като народ през тъмните векове при залеза на Източната римска империя и раждането на Византия. Германският историк Якоб Фалмерайер доказва това по блестящ начин в своята книга ,,За произхода на днешните гърци". Грецизирането на Източната римска империя води до възникването на една нова народност, византийската, която е гръцка по език, романо-латинска по административно устройство (поне в първите няколко века от съществуването си) и близкоизточна по култура. Византийската народност, наричана от западните, пък и от нашите български летописци, гръцка (заради използвания гръцки език), обединява най-вече потомци на многобройните племена и народи на Мала Азия (витини, готи, галати, кападокийци, исаври и др.), но също така и покръстени араби и туркмени, арменци, грузинци и лази, славяни и власи на Балканите и т. н.
Това обуславя и днешният външен вид на гърците, които както е добре известно, нямат нищо общо с представата ни за класическите европейци. Те са тъмни, смугли и ниски, което ги прави абсолютно неразличими от представителите на която и да е съседна близкоизточна държава (примерно турци или араби). Древните гърци, да припомним, са народ със северен произход и са изглеждали по доста по-различен начин от днешните т. нар. гърци.
Всичко това обяснява защо и културата, традициите и бита на днешните т. нар. гърци са напълно ориенталски и нямат нищо общо с европейските. Достатъчно е да се попътува малко по долината на Марица, която отделя Гърция от Турция, и да се слушат последователно гръцките и турските радиостанции. Музиката е абсолютно идентична, само езиците, на които се изпълнява, са различни.
Когато днешна Гърция се освобождава от турско робство през 1829 г. има голям спор за името на бъдещата държава. Много ,,гърци" искат тя да се нарича Романия (това е византийското име на Византия), а не Елада (Гърция). Нещо повече – към този момент практически никой, освен тесен кръг от интелектуалци и учени, не нарича гръцкият език гръцки. Името на езика е Ρουμανικά (ромейски, византийски), а не Ελληνικά (гръцки). В крайна сметка елинофилите надделяват и налагат не просто гръцкото име, но и старогръцкия език. Така в новата гръцка държава старогръцкия става официален език и е такъв чак до 1976 г. Резултатът от всичко това е, че десетки поколения ,,гърци" остават на практика напълно неграмотни, защото не разбират официалния език на държавата, в която живеят, тъй като ромейският, наричан впоследствие ,,димотики" (народен език), няма много общо със старогръцкия език.
Самите ,,гърци" живеят с мисълта, че са възстановили не древна Елада, а Византия. Когато на власт през 1913 г. идва крал Константин (1913 – 1917, 1920 – 1922), той е титулуван като Константин XII, защото последният византийски император е Константин XI (1449 – 1453).
Списъкът може да бъде продължен до безкрай, но изводът, който се налага, е следния – крадецът вика дръжте крадеца. Днешните ,,гърци" не само, че нямат право над името на Македония, но дори и над името на собствената си държава. Както казва Фалмерайер, ,,единственото общо нещо между древните и сегашните гърци е слънцето, което е греело над главите на едните и другите". Нещо повече – по силата на прилаганата от тях логика България може и трябва да настоява за смяна на името на административната гръцка област Източна Македония и Тракия, защото Тракия е част от българското културно-историческо наследство, защото по-голямата част от древна Тракия е в България и най-вече защото траките са един от трите основни компонента на днешния български народ.

Ако пък решим да забравим за ,,гърците" и погледнем международното право, ще видим, че има много държави, които носят еднакви или почти еднакви имена. Има три държави с името Гвинея (Екваториална Гвинея, Република Гвинея, Гвинея-Бисау), две държави с името Корея (Република Корея и Корейска народнодемократична република), две държави с името Конго (Република Конго и Демократична република Конго), две държави с името Словения (Словения и Словакия, чието словашко име е Словенска република), две държави с името Судан (Судан и Южен Судан), две държави с името Нигер (Нигер и Нигерия). В нашия балкански случай дори не става дума за две държави, защото името на Македония се носи не от гръцката държава, а от три нейни административни области.

Така че в крайна сметка Η Μακεδονία δεν είναι ελληνική, или казано на по-нормален език, Македония не е гръцка. Както стана ясно, и Гърция не е гръцка, но нека засега да оставим този въпрос настрана. Т. нар. гърци и без това са достатъчно наказани от времето и историята. Преди години стана доста популярен случаят, при който група кюрди в Германия нападнаха гръцки туристи и ги пребиха от бой, защото в тъмното ги объркали с турци. Въобще, както се казваше в онзи стар виц, гърците са турци, които се мислят за италианци, а през последните двадесетина година очевидно почнаха да се мислят и за македонци.

А чия е Македония ли? Много ясно – Македония е българска вече повече от 1400 години.

https://kostadin.eu/

[генерал Жеков]

Македония е Българска


Гърците нямат право да скачат по отношение на Македония.Такава държава нямаше да съществува,ако не се бяха намесили комунягите.Исторически погледнато,тази област винаги е била наша и ако гърците се уповават на писана от тях история отпреди хиляди години,то ние можем да претендираме за Македония на основание световни карти и споразумения отпреди по-малко от 100години

[Hatshepsut]

Проф.Михайлидис: До 1941 г. България и Македония са едно

"Историята на България и на славянска Македония до Втората световна война е една и съща". Това каза пред "АЛ Джазира" Яковос Михайлидис - професор по нова и най-нова история в Солунския университет "Аристотел", предаде БГНЕС.

Тази седмица България и Северна Македония започнаха нови преговори, които имат за цел да проправят пътя към членството на Северна Македония към Европейския съюз.

Във вторник се състоя първата среща на премиера на Северна Македония Димитър Ковачевски с чуждестранен лидер, след като в неделя получи вот на доверие в парламента.

Неговият предшественик Зоран Заев се оттегли от поста отчасти поради това, че не успя да вдигне българското вето върху започването на преговори за членство на страната му в ЕС. Ковачевски обеща да засили преговорите с България, но във вторник помрачи очакванията, се казва в анализа на ,,Ал Джазира".

,,Ще обръщаме внимание само на нещата, които ни сближават, а не на тези, които ни разделят", каза той. "Ще дадем на тези въпроси допълнителен срок."

Сашка Цветковска, изпълнителен директор на Лабораторията за разследващи репортажи - център на Проекта за докладване на организираната престъпност и корупцията, и ветеран в наблюдението на местната политика, заяви пред "Ал Джазира": "Двете страни обсъдиха някои по-прагматични части на трансграничното сътрудничество - икономическо и дипломатическо образование, търговски камари. Те се управляват предимно от ЕС, така че не се отчитат.

"Всички избягваха основния въпрос, който е признаването на македонския език и идентичност."

Двете страни са в плен на исторически и културни разногласия от четири години и половина. България възразява срещу езиковото и етническото наименование "македонец", като твърди, че македонците говорят български и по същество са българи.

"През всичките тези години фокусът беше върху гръцките въпроси", каза Цветковска, визирайки отделни исторически разногласия с южната съседка на Северна Македония.

"Македонската политика разчиташе, че международната общност ще реши българския проблем", смята тя.

Заплетена история

При управлението на премиера Никола Груевски - внук на гръцки комунистически изгнаници, Северна Македония претендираше, че произхожда от древните македонски царе Филип II и Александър Велики, чиито дворци се намират в северната гръцка област Македония.

През 2018 г. Северна Македония се съгласи да промени името си от Република Македония, което според Гърция предполагаше претенции към северната ѝ територия.

Така нареченото Преспанско споразумение проправя пътя за влизането на Северна Македония в НАТО. То очертава също така историческите граници на двете държави. В член 7 Северна Македония се отказва от претенциите си към "древната гръцка цивилизация, история, култура и наследство". В него се посочва, че "македонският език е в групата на южнославянските езици", които не са свързани с гръцкия.

За славомакедонците е много по-трудно да направят такова етническо и културно разграничение с българите, които също говорят славянски език.

"Историята на България и на славянска Македония до Втората световна война е една и съща", казва Яковос Михайлидис - професор по нова и най-нова история в Солунския университет "Аристотел".

"Там, където те се различават, е след 1940 г., когато България става съюзник на Германия, а [сегашната] Северна Македония е част от съпротивата на Тито срещу нацистите. Ето къде историята се разминава. Така че историята до Втората световна война е ябълка на раздора".

Историческата приемственост и корените на Балканите се превърнаха в огромни проблеми", казва Михайлидис. "Славомакедонците не могат да приемат, че началото им като нация датира едва от 40-те години на миналия век."

Общата история на двете държави се простира поне до ранното Средновековие. В края на IX в. цар Самуил разширява българската държава на запад до границите на Албания, като държи двореца си в Скопие и Охрид - днес част от Северна Македония. И двете държави го смятат за национален герой.

Съвместната комисия от историци, създадена през 2017 г., за да съгласува отделните национални истории, не е постигнала голям напредък. През октомври миналата година северномакедонският историк Ванчо Георгиев подаде оставка от комитета, като се позова на "открити опити за политическо влияние".

Това беше потвърдено от председателя на българския екип Ангел Димитров. "За съжаление всички наши опити да направим крачка напред спряха", каза той.

Предложението на Европейския парламент в комисията да бъдат включени историци, които не са свързани с региона, беше посрещнато с насмешка.

"Това показва, че самата идея за сформиране на комисия по история и за изчистване на учебниците от съдържание, което не отговаря на съседите, беше грешка", заяви Тодор Чепреганов, член на македонската комисия. "Ще бъдем поставени в ситуация, при която историята се прави от чужденци."

Проблеми с гърците

В рамките на Преспанското споразумение беше създаден подобен съвместен комитет за разрешаване на сблъсъка на историческите претенции с гърците. Тя трябваше да приключи през 2019 г. Изборите през същата година замениха лявото правителство на Сириза с консервативното на Нова демокрация и процесът се забави.

"За съжаление правителството третира изпълнението на споразумението [от 2018 г.], като използва партийни политически критерии", заяви Георгиос Катругалос, външен министър при управлението на Сириза. "То се интересува най-вече от това да няма реакции от страна на собствените си националисти, затова няма да приложи дори онези елементи от споразумението, които безспорно са в интерес на Гърция."

Гръцки правителствени източници наскоро заявиха, че някои аспекти на Преспанското споразумение, което влезе в сила преди три години, не се спазват. Промяната на името на Северна Македония не е напълно обработена онлайн и по табелите, гръцкият произход на древните македонци не е посочен в археологическите обекти, а иредентистките карти на Велика Македония не са премахнати.

Въпреки закъсненията в прилагането на споразумението от 2018 г., то поне позволи на Гърция да настоява Северна Македония да започне преговори за членство в ЕС.

"В момента народите от Западните Балкани изпитват голямо разочарование", каза Катругалос.

"Те чувстват, че мечтата за членство в Европейския съюз е далечна, а това създава проблеми ... с функционирането на самата демокрация в тези страни. За да функционират демократичните институции, е необходима надежда." /БГНЕС

https://bgnes.bg/news/prof.mikhailidis-do-1941-g-b-lgaria-i-makedonia-sa-edno/