Гоце Дѣлчевъ - македонскиятъ Апостолъ на Свободата

[Nordwave]

Гоце Делчев - македонският Апостол на Свободата

"Аз възприемам света като място за културно съревнование между всички нации"
Гоце Делчев
1872-1903

Гоце (Георги) Николов Делчев е роден на 23 януари 1872г. в гр. Кукуш, югоизточна Македония. Получава началното си образование в местното Българско училище в Кукуш, и по-късно постъпва в Гимназията в Солун. Там Гоце Делчев изпъква сред съучениците си не само с отличният си успех, но и като енергичен агитатор и застъпник за Македонска независимост. Докато е в Солун той се запознава с различни революционни течения в Европа, в частност и социализма.

Въпреки своите социални идеи, през 1891г. той постъпва във Военната Академия в София. Тук Делчев се озовава в едно изцяло различно обкръжение. Животът му като кадет в казармата е еднообразен и скучен. Тук липсва разнообразието на училищните години и пъстрото гъмжило от съученици, с техните разнообразни виждания за социална справедливост. Във Военната Академия, Гоце Делчев няма възможност да участва в дискусии, нито да участва в организации, отдадени на съдбата на Македония. Въпреки желязната дисциплина, той успява да си набавя и да чете социалистическа литература. Въпреки своята социална житейска философия, Гоце Делчев неведнъж заявява, че поробените българи в Македония трябва да бъдат освободени от нетърпимото робство на турският султан Абдул Хамид. И че свободата винаги е окъпана в кръв и такава саможертва е достойна за великата цел. " Аз възприемам света," казва Делчев, "само като място за културно съревнование на народите."

Дейността на Гоце Делчев във Военната академия е под постоянен надзор и неколкократно е призоваван пред своите военачалници за дисциплинарни нарушения. Преждевременното му изключване от Академията е възпрепятствано благодарение на намесата на влиятелни македонски деятели.

Но през 1894г., след неприятен инцидент Гоце Делчев е изключен от Военната Академия. По това време Министерството на Войната, за да снижи бюджетните разходи задържало назначението в армията на дипломираните кадети. Това предизвикало гнева на някои от тях, които изпратили анонимно писмо до Министъра на Войната, обвиняващо го в извършена несправедливост към новите офицери. Макар че Гоце Делчев не е бил сред авторите на писмото, той е бил включен сред обявените за "виновни". Администрацията на училището след обстойно разследване разкрива авторите на писмото и в заповедта за изключване : "заедно с юнкерите x.y.z., като автори на писмото Гоце Делчев също е изключен".

Докато българските интелектуалци във вътрешността на Македония, под ръководството на Даме Груев, Христо Матов, д-р Татарчев и други, организират тайни революционни комитети в Солун, Серес, Щип и други градове, Гоце Делчев от друга страна, независимо от тях и без да знае за ставащото в Македония, се заема да повдигне революционният дух сред преселниците в София. Той посещава най-известните македонски интелектуалци и подчертава необходимостта от издаването на вестник за запазване на националният дух на българите зад граница. Когато разбира за създаването на първият таен Централен Революционен Комитет в Солун, обзет от ентусиазъм Гоце Делчев незабавно заминава за Македония! Присъединяване към революционно-освободителното движение

След отстраняването му от Военната академия през 1894, Гоце Делчев се завръща в Македония и незабавно се заема с революционно-освободителна дейност. Това продължава девет години. През това време, той обикаля из цяла Македония сам, или в компанията на верни другари, посвещавайки живота си на легендарното апостолско дело, което го прави най-обичаният в сърцето на поробеният народ. При пристигането си в Щип, Гоце Делчев се запознава с Даме Груев, основателят на местния Революционен комитет. От този момент нататък двамата са най-близки приятели и съмишленици в борбата. Делчев и Груев се заемат с цялата конспиративна дейност. За да повдигнат национално-революционният дух и да подготвят народа за въстание, двамата решават да преподават в Македония. Подават молба и по настояване на Екзархията, те са назначени за учители - Груев в Щип, а Делчев в Ново Село, в Щипска околия.

От този момент двамата апостоли стават най-големите конспиративни водачи на ВМРО. Гоце Делчев, като учител, или дегизиран като амбулантен търговец, или като непредизвикващ подозрение селянин, разпространява словото на свободата. Той е първият, който пропагандира идеята за автономност на Македония. За да получи тази идея широко разпространение сред народа Делчев се заема лично с организирането на гражданите и селяните в Щип, Серес, Солун, Монастир (Битоля), Охрид, Лерин, Костур и т.н. Не остава място в Македония, което да не посети, превръщайки се по този начин в истински Апостол на свободата, следвайки примера на Васил Левски.

[Nordwave]

На 21 април 1903 г. край с. Баница, Серско, е убит видният български революционер и водач на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) Гоце Делчев. Роден в Кукуш през 1872 г., той учи в родния си град, а по-късно в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". През 1891 г. постъпва във Военното училище в София, но е изключен заради леви забежки. От 1894 г. е учител в Щип, където работи и Даме Груев, един от основателите на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), предшестващи ВМОРО.

Гоце Делчев е привлечен в организацията от Даме Груев и по-късно се превръща в неин фактически ръководител. Именно той налага идеята, че освобождението на Македония и Одринско от османска власт е възможно чрез общо въоръжено въстание и от края на 90-те години на XIX век работи за осъществяването му. От 1899 г. по инициатива на Гоце Делчев започва създаването на чети към ВМОРО, което води до масовизацията и революционизацията на организацията. Роля за това изиграват и обиколките на Гоце Делчев из Македония и Одринска Тракия.

Солунският конгрес от началото на 1903 г. решава въстанието да започне през пролетта, но по-късно Гоце Делчев успява да го отложи за лятото с аргумента, че не е добре подготвено. Той обаче така и не успява да дочака началото му. През март 1903 г. четата му взривява моста на река Ангиста - на жп линията Солун - Одрин, а месец по-късно попада на засада, организирана от издирващите го турски власти. В продължилото близо ден сражение войводата пада убит.

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=487521

[Nordwave]

Георги Николов Делчев, наричан Гоце Делчев е български революционер, един от водачите на Българските македоно-одрински революционни комитети.

Роден e в Кукуш през 1872 година в семейството на Никола и Султана Делчеви. Завършва прогимназия в родния си град, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия ,,Свети Свети Кирил и Методий". През 1891 г. постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен и от 1894 до лятото на 1896 година е учител в Щип, където учителства Дамян Груев, един от основателите на Българските македоно-одрински революционни комитети, преименувани неколкократно и останали в историята като Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Гоце Делчев е привлечен в организацията от Груев и по-късно се превръща в неин фактически ръководител. Основната идея на БМОРК, е че освобождението на Македония и Одринско е възможно чрез общо въоръжено въстание. Като своя първоначална цел организацията си поставя автономията на Македония и Одринско в рамките на Османската империя.

От есента на 1895 е учител в Банско.Организира голяма част от комитетите в Пиринския край за 2-3 месеца. Декември 1895 година Гоце Делчев напуска учителството и се отдава изцяло на революционна дейност. Той е един от първите организатори на пограничните пунктове на организацията в Пиринска Македония — Кочериново, Рила, Кюстендил, Дупница и др. и на нелегалните канали към вътрешността на Македония-през периода 1894-96, докато учителствува в Щип. През лятото на 1896 участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на БМОРК, който предвижда изграждането ѝ на демократични основи. След конгреса Гоце Делчев е избран за задграничен представител, подвижен член на ЦК на ВМОРО - "главен инспектор на четите". Той полага големи усилия за изграждане на революционната мрежа, както и за снабдяването на организацията с оръжие.

През 1899 година по инициатива на Гоце Делчев се пристъпва към изграждането на четническия институт на ВМОРО, който изиграва изключително важна роля за по-нататъшното ѝ масовизиране и революционизиране. Като главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония и Одринска Тракия. През 1902 година заедно с Гьорче Петров участва в изработването новата програма и устава на организацията. Тя вече си поставя за цел привличането и сплотяването ,,на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност" и за извоюване на пълна политическа автономия. По това време името на организацията е Тайна македоно-одринска революционна организация. Въпреки постигнатите успехи в организационното ѝ изграждане Г. Делчев все още не е убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено въстание, поради което се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес от 1903, за вдигане на въстание в Македония и Одринско през пролетта на същата година. Заедно с Даме Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за през лятото на 1903 година, както и за превръщането му от повсеместно в стратегично, т. е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони и в него да вземат повече участие сформираните за тази цел въоръжени чети.

През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста — на железопътната линия Солун — Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг четата му попадна в обкръжение в село Баница, Серско, и след еднодневно сражение с превъзхождащата ги потеря Гоце Делчев пада убит. Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.

http://vmro.bg

[Hatshepsut]

Документи за Гоце Делчев:

https://macedoniandocuments.blogspot.com/2009/02/goce-delchev.html

[Hatshepsut]

Защо Гоце Делчев е българин?

Вероятно у мнозина от вас заглавието на този материал буди недоумение и то с пълно право. Гоце Делчев е един от  нашите големи герои, който с дейността си се превръща в символ на борбата за освобождение на най-сакралния български блян – Македония. Качествата му на добър идеолог, невероятен стратег и организатор, го превръщат в наистина една важна личност от миналото ни. Образът му се нарежда гордо и достойно до тези на дейни революционери като Георги Раковски, Васил Левски и Христо Ботев.

На пръв поглед няма в какво да се изразява съмнението, че Делчев е българин. Той, както хиляди други, се отдава на каузата за освобождението на Македония. Нееднократно заявява, че се бори за обединение на всички българи, което само по себе си би трябвало да сложи край на всякакви хипотези за произхода му. Всичко би било прекрасно до момента, в който някой не опита да посегне на най-милото ти, а именно на историята и родината. Големият български герой беше осквернен, опетнен и откраднат. Защото това, което политическата класа в т.нар. република Македония направи преди седмици е грозно, безочливо и позорно. То също така е без аналог, в която и да е тоталитарна система по света, защото никой държавник не би искал страната му да става за смях, крадейки чужда история.

Политиката на македонизъм, плод на болни амбиции, водена тъй активно от западните ни съседи, посяга системно на личности от българската и гръцката история, но този случай сякаш е по-суров. В този случай се действа рязко, неочаквано и се посяга на образ, който години е обединявал българите. Образ, който е вдъхвал надежда и ентусиазъм у изстрадалия поробен народ. Образ на един наистина голям български герой. Един от хилядите мъченици, понесли кръста на България по стръмния и кървав път за постигане на националния идеал, който днес е възпят в химна на Македония...

Припомняме: В началото на септември беше организирана изложба, "Идентичност и памет на Балканите през XIX век", която се откри в Белград. Впрочем много дебело искаме да подчертаем, че цялото мероприятие се организира под егидата на Юнеско. В тази изложба под лика на Делчев пише с ясни букви: "македонец". Реакцията на ЮНЕСКО идва чак след избухналия скандал и след изразеното остро несъгласие от българска страна. Тогава световната организация разбира, че всъщност Делчев далеч не е със съмнителния македонски произход.

В този материал няма да поставяме под съмнение демографския състав на македонския народ, корените му или езика, макар те да бъдат достатъчни, за да оборим подобно твърдение.  Ще подходим неразумно и ще приемем за секунда, че съществува хипотеза този герой да е с македонски произход. В такъв случай от нас се изисква да я обсъдим и в случай, че не е вярна да я оспорим. Надяваме се в следващите редове да привлечем вниманието на всички онези хора, които си позволяват да посягат на чуждата история, губейки всякакво чувство за чест, морал и достойнство. Защото факти от живота на Делчев не са особено услужливи по отношение на западните ни съседи.

Живот и дейност на Гоце Делчев

В статията ще засегем малка част от моментите, свързани с въпроса за произхода на героя. По-обширна биографична публикация може да намерите в сайта ни. Георги Николов Делчев е роден на 4 февруари 1872 година в град Кукуш, Османската империя (дн. Килкис, Гърция). Започваме с фактите от този момент. В края на XIX век градовете в днешна северна Гърция са населени предимно от българи. Кукуш не прави изключение. Според един регистър, наречен "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника" издаден в Константинопол през 1878 година, Кукуш е  посочен като град с 1 170 домакинства и 155 жители мюсюлмани, 5 325 българи и 40 цигани. Вероятно ако притежаваме въображението на македонистите бихме заключили, че все пак съществува вероятност Делчев да е или турчин, или циганин, но нека не бъдем цинични.

Продължаваме нататък. Училищата, които малкият Георги завършва са Българско униатско училище, а впоследствие Българска екзархийска прогимназия в Кукуш. Като гимназист продължава образованието си в Българската мъжка гимназия в Солун. Впоследствие кандидатства и го приемат юнкер във Военното училище в София. Не бива тези факти да бъдат поставяни под анализ, защото са напълно ясни.

Гоце Делчев с приятеля си Гоце Имов като юнкери

През 1894 година Гоце Делчев заминава за Щип и става учител по български език. Макар познанството на Делчев с един друг голям герой Дамян Груев да датира от ученическите им години, в Щип те отново се срещат. По това време Груев е активен участник в организацията, която работи за обединяването на българите в пределите на родината им. Революционерът привлича Делчев в организацията. Нейното име е БМОРК – Български македоно-одрински революционни комитети, известни по-късно като ВМОРО. Впоследствие Делчев се превръща в неин лидер. Нека разгледаме някои от членовете на устава на БМОРК:

ГЛАВА I – ЦЕЛ

Чл. 1. Целта на Б[ългарските] М[акедоно]-O[дрински] К[омитети] е придобиване пълна политическа автономия на Македония и Одрин.

Чл. 2. За постигане на тая цел те са длъжни да събуждат съзнанието на самозащита у българското население в казаните в чл. 1 области, да разпространяват между него революционните идеи чрез печата или устно и да подготвят и подигнат едно повсеместно въстание.

Глава II СЪСТАВ И УСТРОЙСТВО

Чл. 3. Член на Б[ългарските] МОРК може да бъде всеки българин, без разлика на пол, който не е компрометиран с нищо нечестно и безхарактерно пред обществото и който обещава да бъде с нещо полезен на революционното освободително дело.

Питаме – Коя ще е тази организация, съставена от българи, борещи се за обединението на народа си, ще назначи за свои лидер, човек с различно етническо съзнание? И то организация като БМОРК, която проучва хората си старателно и не допуска съмнителни лица, поне доколкото е възможно това. Ето всъщност какви са позициите на лидера на революционната организация.

Дойде време да работим за България, понеже ние всички сме българи. Трябва да работим за България, защото тя ще дойде и ще ни помогне да отхвърлим турското робство.

Ние, българите от Македония и Одринско, не трябва да изпущаме изпредвид, че има и други народности и държави, които са много заинтересовани от разрешението на този въпрос. Една намеса на България ще предизвика намесата и на съседните държави и може да доведе до разпокъсването на Македония. Ето защо народите, населяващи тия две области, трябва сами с общи усилия и жертви да извоюват своята свобода и независимост в границите на една автономна Македоно-Одринска държава, като разчитаме само на материалната и морална подкрепа на България и на Великите сили.

И ако цитирането на устава на организацията, зад която стои Гоце Делчев не е достатъчен, за да бъде доказан произхода му, ще приведем още един факт. През целия си активен живот, до самата смърт в село Баница през 1903 година, Гоце Делчев е работил за българското военно разузнаване. Друг неоспорим факт е съществуващата молба на Никола Делчев, баща на Георги, до Народното събрание (24.06.1914г.) за отпускане на пенсия.

Смятаме, че паметта на Гоце Делчев беше опозорена напълно. Боли ни. Боли ни, защото това, което виждаме не бива да се случва. Не бива да позволяваме личността на един голям българин да става на пух и прах, заради политическите амбиции на случайни хора. Не бива едно толкова голямо и свято да изгуби значението и смисъла си. Не бива да го позволяваме. Не бива лаконичните ни, но иначе приказливии по други теми, политици да стоят с кръстени ръце, докато видимо друга държава се подиграва с нас. Същата тази държава, която подкрепихме за ЕС. Същата тази държава, с която политиците ни поддържат добри дипломатически отношения. Същата тази държава, която с право по-острите историци наричат "Втора България на Балканите". Ако забравим историята си, то какво ни остава, за да се наречем народ?

,,Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не сѫществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани..."

Гоце Делчев

https://www.bulgarianhistory.org/защо-гоце-делчев-е-българин/

[Hatshepsut]

Гоце Делчев - българският юнак от Македония

В традиционния песенен фолклор има една разтърсваща песен, така великолепно изпята от Любка Рондова. Иде реч за ,,Черна се чума зададе", и юнакът, който е излязал ,,там долу Демир капия" за да я пропади и спаси народът от злата сила.

 Гоце Делчев заема особено място в нашето освободително движение след 1878 г. Има немалко опити през различните исторически времена, дори до днес върху неговата личност да се надяват идеологически знамена. Гоце бил социалист и затова изключен от Военното училище, а след това оглавява т.нар. левица в македоно-одринската организация, където той е нейн ръководен деец от 1894 г. Гоце е анархист, защото избира през бунтовната 1903 г. тактиката на атентати.

 Без ни най-малко да се подценяват революционно-демократичните му възгледи доста съмнително е приписваното авторство на Гоце върху често цитираната мисъл – ,,Аз разбирам светът, като поле за културно съревнование между народите". Истинско скодоумие е личността на Гоце Делчев да се представя като носител на антибългарската македонистка идейна щампа. Гоце, синът на българския народ от родния Кукуш, дн. Килкис, Република Гърция най-добре успява да се защити чрез своето дело из отечественото ни етническо землище, както и чрез своето богато епистолярно наследство, вече, за всеобща радост публикувано.

 Значим е делът в тази посока на неговите първи биографи и съратници – П. Яворов, Хр. Силянов, по-късно на М. Чаков, П. Манджуков Георги Николов Делчев, останал в народната памет с любвеовилното четирибуквено Гоце е пример за впечатляващо явление в освободителното движение на македонските българи. Няма друг виден ръководител на тайнствена ВМОРО, който така искрено да е обгърнат от обичта на народа си. Аргументите от този оценъчен извод могат да бъдат подирени в две основополагащи посоки: Първата е в мащабите и географското пространство на неговото революционно строителство. Гоце е прекалено откровен при градежа на мистериозната конспирация, не е особено загрижен дори за личната си сигурност.

Въпреки че завършва Военното училище той не блести с кой знае какъв командирски манталитет в създадената от него нелегална армия на вътрешната революционна организация. Истинската сила на Гоце, на добрия и често пъти милозлив юначен войвода е в друго направление. Той е всепризнатия апостол сред подвластните на Османската империя македоно-одрински българи.

 Гоце има историческа заслуга през ,,второто комитетско десетилетие", 1893-1903 г. с обаятелните качества на целеустремен организатор и идеен вдъхновител в освободителното движение на народа ни. В революционната проповед на Гоце, така красиво описана от придружаважия го поет от Чирпан има дух и сила, които са явление в ,,държавата на ВМОРО". Навсякъде юнакът от Кукуш създава мрежа от предани съзаклятници срещу ,,черната чума". Навсякъде познават необикновения апостол – От София, до Мелник и Солун, от Бургас и Странджа през пограничните пунктове и нелегалните канали до албанските планини. Затова Михаил Чаков, неговият съратник и свидетел на предсмъртния му миг тридесет години по-късно основателно го нарича ,,сърцето на Македония, великият апостол, олицетворителят на движението". Знакът за втората посока е заложен в споменатата песен. Там е непоклатимата оценка на обикновения български труженик за своя най-познат, обичан и храбър юнак. Никак неслучаен исторически достоверния извод. Безименият творец драматично разкрива изборът пред ,,вярната дружина комити, млади юнаци", все борци срещу ,,черната чума", които са призвани да я пропъдят от ,,жална Македония". Навеки запазеното в съкровената народна памет решение е само едно - ,,Избрал се е Делче войвода".

  Младият юнак, на 31 години участва в първото си и последно сражение. Апостолът никак не се страхува от смъртта и той е най-силният пример в националната борба за революционна самопожертвувателност. Гоце сякащ предчувства пепелищата от революционния пожар. Сам дири смъртта си и я намира в Баница, Сярско.

 Но Гоце остава и друг не по-малко величав пример – на народния водач, които споделя, съпреживява и е готов да изгори за своите страдащи съотечественици, подвластни на обречената Османска империя. Ето защо народът така вдъхновено създава и пее песни за своите юнаци. Издига им паметници, които никой няма да оскверни и разруши. Успехите на всяка нация и държава се коват от нейния жертвен елит, а волята й за облик се защитават от такива юнаци, като Гоце. Делчев войвода е обезсмъртен чрез велик неръкотворен паметник, издигнат в сърцето на признателния народ.

  Реквиемното звучене на песента ,,Черна се чума зададе" увенчава подвига на Гоце, на обичания юнак, дръзнал сам да излезе в неравна битка с ,,черната чума". Точно затова народният герой и кумир успява да вдъхне вяра сред македонските и тракийските българи, да се изправят в битка срещу Османската империя. Няма съмнение споменът за Гоце е все още жив и чувствен. В памет на революционното му дело има създадени най-много народни песни, които продължават да се пеят Потомците обаче на неговите многобройни съзаклятници продължават да бъдат длъжници на именития български войвода...


Любка Рондова - Църна се чума зададе

http://www.mni.bg/2016/02/goce-delchev-bulgarskiat-iunak-ot.html

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите биографията на Гоце Делчев, написана от Пейо Яворов:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=623

[Hatshepsut]

Гоце, идеите на Левски и... Санстефанска България

Автор: Проф. Пламен Павлов

Какво е онова, което е ,,спестено" в македонските учебници и книги за героя

,,Гоце Делчев се е борел за автономия на Македония" - заяви на 20 юни 2019 г. в телевизионно интервю президентът на Северна Македония Стево Пендаровски. ,,Безспорна историческа истина е, че той се е определял като българин. Безспорна историческа истина е фактът, че се е борел за македонска държава..." По думите на Пендаровски ,,...фактът, че Гоце Делчев се е самоопределял като българин е неоспорим, но същевременно няма нито един исторически факт, че се е борел за Велика България или Санстефанска България..."

В нашите медии бяха публикувани достатъчно мнения за думите на президента Пендаровски. По-специално бихме откроили статията на Антон Гицов в ,,Труд" от 27 юни (https://trud.bg/) - авторът с неопровержими факти подчертава, че не само Гоце Делчев, но и всички дейци на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО) са българи и никакви други. Предвид общото заглавие на нашата рубрика, каква ,,мистерия" можем да търсим в един безспорен въпрос? Гоце Делчев, Даме Груев, Христо Татарчев, Христо Матов и цялата плеяда от дейци в Македония не просто са ,,се декларирали", а категорично са били и си остават българи. Ако тази истина евентуално би изненадала някого, това се отнася за хората (Слава Богу, далеч не всички!) в република Северна Македония, заливани десетилетия наред с отровата на македонизма. От гледна точка на международните и най-вече в двустранните ни отношения изявлението на президента на Северна Македония все пак е проява на добър тон. Това действително е така предвид откровената антибългарска пропаганда във времето на Титова Югославия, а и след 1991 г., особено при режима на Груевски. От друга страна, казаното от държавния глава на ,,едноутробната" за нас република все пак не съдържа цялата истина. Гоце Делчев се бори не само за освобождението на Македония (и Одринска Тракия, която в Скопие тенденциозно ,,се пропуска"!), но и за обединението на своя народ в обща държава - целокупна България, както се е казвало в онези времена... Независимо от тактическите ходове на ВМОРО, това е било пределно ясно за всички - както за българите от България и поробените земи, така и за враговете на националното ни обединение, за Сърбия, Гърция, Русия, Османската империя и останалите ,,Велики сили".

Какво е онова, което е ,,спестено" в македонските учебници и книги по отношение на Гоце Делчев - националният герой на двете съвременни държави България и Северна Македония? На първо място, директната и категорична връзка с българската национална революция отпреди 1878 г., с Раковски, Левски, Ботев и апостолите на Априлското въстание. Нека дадем думата не на някой друг, а на Дамян/Даме Груев: ,,Мислехме да създадем организация по образец на революционната организация в България преди Освобождението, да действаме по примера на Левски, Ботев, Бенковски и пр. Бяхме изучили тая организация. ,,Записките на Захарий Стоянов например бяха ни повлияли и изобщо дотогавашната българска революционна книжнина..." За първата си среща с Гоце Делчев неговият събрат по дело изрично отбелязва: ,,... и той беше попаднал под влиянието на революционната литература в България, и той беше самостоятелно дошел до убеждение, че трябва да се устрои една революционна организация за освобождение на Македония..."

Има достатъчно свидетелства, че създаването на комитети е ставало след четеното на откъси от ,,Записки по българските въстания" пред смълчаните съзаклятници. Да не говорим за символиката на ВМОРО, за черешовото топче като ,,знак" на въстанието на Илинден и Преображение през 1903 г., за девиза ,,Свобода или смърт"... Как се казва ,,бунтовният лист" на организацията, създаден по идея на самия Гоце и списван от Яворов през 1903 г.? Разбира се, ,,Свобода или смърт"! И с право британската историчка Мерсия Макдермот озаглави своята биография на Гоце Делчев именно ,,Свобода или смърт".

Даме Груев разказва как заедно с Гоце Делчев като учители в Щип дават драматични представления, сред които ,,Иванко - убиецът на Асеня". ,,Взехме участие аз, Делчев, Делииванов..." И, което е още по-показателно, организират лектория пред гражданството: ,,Държаха се сказки с чисто революционна тенденция, например: ,,Обединението на Италия", ,,Американското въстание", ,,Съединението на двете Българии"... Коментарът е излишен.

Да припомним и онова, което споделя Яне Сандански (обявяван от скопската пропаганда за поредното ,,знаме" на македонизма!), който също е категоричен: ,,Заех се с четенето на революционни книги. Биографията на Левски ми направи най-силно впечатление. Четях ,,Записките" на Захари Стоянов, ,,Под игото" на Вазова и др." Сандански, колкото и да са противоречиви неговата личност и дела, е българин, който никога и по никакъв начин не се е отричал от българското име. Затова и за него борбата на македонските българи е продължение на борбата за свобода отпреди 1878 г.

Гоце е привлечен от революционната идеология като ученик в Солунската българска мъжка гимназия ,,Св.св. Кирил и Методий". И не е случайно, че участва в революционния ученически кръжок и наследява Борис Сарафов като негов председател. ,,Каква борба, с какви средства и по какви пътища - пише Д. Кьосев, един от биографите на Делчев - ето въпросите, на които Гоце и другарите му от ученическата скамейка търсят отговор и в прославената дейност на Васил Левски, и в произведенията на Христо Ботев, и в записките на Захари Стоянов..." Момчето от Кукуш с приветлив и прям характер е готово да се бие със свой съученик, изказал се непристойно за Апостола... И съвсем закономерно, в своята мисия си на Апостол на македонските и източнотракийските българи, Делчев следва създадените от Левски основни принципи на българската национална революция: изграждане на мрежа от комитети, въоръжени сили в лицето на местните чети, осигуряването на военни специалисти (офицери и подофицери) - разбира се, в случая от свободна България. Издиганата от ВМОРО идея за автономия на Македония (и Одринска Тракия!) не противоречи на идеала за Санстефанска България като перспектива. Дори и евентуалното създаването на независима Македония ,,...на македонците..." се разбира като държава на българите (преобладаващата част от населението в историко-географската област) и останалите народностни групи. Демократичният модел и равенството, декларирани от ВМОРО, са в хармония с идеите на Левски и БРЦК. Защо тогава Левски да не се чества днес като личност от общата ни със Северна Македония история?! Нима той и съратниците му не се бореха за свободата ,,...там, където живее българинът - в България, Тракия и Македония"?!

Ако решим да потърсим ,,мистерия" в случая с Гоце Делчев и ВМОРО, има и такава! Една от директните изяви на идеята за национално обединение е един малко известен исторически факт - факт, отбягван от историците в Скопие, независимо от ,,таланта" им да ,,македонизират" всичко. Става дума за революционния вестник, издаван от Христо Матов през 1896-1897 г. не другаде, а именно в Скопие. Вестникът носи името ... ,,Санстефанска България"! Размножаван е схектограф (копирна техника, сходна с т.нар. циклостил) и е разпространяван тайно и в други градове в поробената българска земя Македония. Със сигурност вестникът е отлично познат и на Гоце Делчев предвид близостта му с Матов. На 10 април 1897 г. при внезапна проверка на един от куриерите на Организацията (по онова името u е ,,Български Македоно-Одрински революционни комитети!), е открита цяла торба с броеве на ,,Санстефанска България". Започват арести, а революционерите в Скопие настръхват при този провал. Най-застрашен е самият Христо Матов, който дори обещава пред своя съмишленик Георги Палашев еднолично да поеме отговорността за бунтовния вестник. За щастие, турските власти подценяват станалото, за което си казва думата и подкупът от 80 турски лири, даден на полицейския началник Дервиш бей...

От ,,Санстефанска България" излизат 11 броя. Днес вестникът е неоткриваем в българските библиотеки. Най-вероятно запазените екземпляри, каквито е притежавал Македонският научен институт в София, през 1946 г. заедно с костите на Гоце Делчев и архива на организацията са предадени от нашите ,,интернационалисти" на новите югославски властници в Скопие. В днешния момент от обсъждането на общата ни история надали може да се намери по-добър жест от страна на Северна Македония от това течението на вестник ,,Санстефанска България" да бъде публикувано като документална книга. А защо не и като съвместно издание на историци от двете страни?И така да се даде още по-ясен отговор на ,,мистерията" за какво са се борили Гоце Делчев и неговите съмишленици...

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

10 емблематични цитата на Гоце Делчев

Гоце Делчев е една от най-важните фигури на българското освободително движение в Македония. Благодарение на неговите усилия ВМОРО се сдобива със своята четническа армия, привлича в редиците си способни войводи и разгръща активна дейност в Одринска Тракия. Делчев остава завинаги в сърцата на македонските българи и не една-две народни песни възпяват подвизите му и невероятното въздействие, което има върху хората около себе си.

1. ,,Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани."

2. ,,Едно знай, патриотизмът не е патентован, делото се нуждае от помощи, това е олтар – поглъщающ жертвите на всички чисти преносители, без разлика на богати и сиромаси, на върховни и Тюфекчиеви."

3. ,,Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование на народите."

4. ,,Труд и постоянство, това е силата, с помощта на която човек става най-велик при всеко начинание."

5. ,,След като сме се обрекли да загинем млади, трябва да вършим само добро като Исус, за да може нашият любим народ да ни се отплати с добро."

6. ,,У децата нема слабостите и пороците на възрастните. И в любовта, и в омразата си те са по-непосредствени, по-силни и по-чисти от нас."

7. ,,Където и да се намираме ние живеем духовно свързани един с друг, свързва ни общият дълг към нашия поробен народ, комуто доброволно сме се обрекли да служим."

8. ,,Трябва да се надяваме само на себе си, само на своите гърди и мишци, само на своята воля и сила."

9. ,,Пустата му слава!...Всеки иска да блесне, па не знае и фалшът на тоя блясък."

10. ,,Нека видят, нека знаят, че и аз съм като всички хора. Ям, пия, пуша, приказвам, смея се, шегувам се, греша, волнича, обичам да слушам музика и всичко, както другите. Да не мислят, че аз и другарите ми сме свръхчовеци."

https://bulgarianhistory.org/gotse-delchev-citati/

[Hatshepsut]

Българин ли е Гоце Делчев?

Видео, посветено на българския революционер Гоце Делчев по случай 150-тата годишнина от рождението му! В материала са използвани документи от всякакъв характер, с които недвусмислено се доказва българския произход и самосъзнание на Гоце Делчев.

[Hatshepsut]

За какво се е борил Гоце Делчев (когато фактите говорят)

[Hatshepsut]

Гоце Делчев

Част 1


Част 2

[Hatshepsut]

Смъртта на Гоце Делчев – водач на поробените българи

Малко имена в българската история носят такъв светъл и славен ореол като името на войводата Георги (Гоце) Делчев, от Кукуш, Егейска Македония. Днес той е почитан като един от най-великите синове на българския народ. Характер, изкован от рицарство и безкрайна обич към народа и към поробена Македония, огнен дух, съчетал в себе си по нещо от Левски и Раковски, роден водач на българите извън България – това е най-кратката характеристика, която можем да му дадем. Нему не бе съдено да се включи в Илинденското въстание, той падна със смъртта на храбрите край село Баница, Серско, в края на април 1903 г. Легендата за Гоце е жива и днес.

Посветил живота си на мечтата за Обединена България, Гоце приема стоически загубите на близките си хора. Когато му съобщават за смъртта на брат му Мицо, загинал като четник на Христо Чернопеев край село Баялци, Гевгелийско, той само пита:

Дали не е проявил някоя слабост? – а след отрицателния отговор и разказа как брат му първи се е хвърлил срещу потерята, Гоце казва:

Това ми харесва. В Мица имах голяма надежда. Той можеше още да послужи, но нищо. Бог да го прости...

Решението за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание е взето, решениие – взето без участието на апостолите Гоце и Даме. За усилните априлски дни на 1903 г., Пейо Яворов пише за усилните априлски дни на 1903 г.:

Гоце мислеше да почне работа пак от серското окръжие, дето го чакаше и четата му. На излазяне от Х. той беше разпоредил да се явят по Гьоргевден в Алиботуш представители на околийските комитети и на четите из окръжието. Един окръжен конгрес трябаше да обсъди най-подробно планът за участието на серското окръжие в проектираните действия. Избрани представители на околийските комитети и на четите бързаха към определения сборен пункт. И Гоце бързаше нататък. Но той не достигна.

Гоце Делчев с четата си се отправя към планината Алиботуш, като по пътя си взривяват мост над река Ангиста и железопътен тунел по линията Цариград – Солун, релсите на едно място и на две места – телеграфните жици. На 19 април четата на Гоце спира в село Баница, Серско. Там се събират и четите на Георги Бродилията и драмската под воеводството на Димитър Гущанов, общо 20 души. Четниците се настаняват в две къщи и прекарват целия ден на 20 април ,,твърде весело", както отбелязва Яворов.

Невесели са мислите и предчувствията на войводата. На 20 април той разказва да другарите си своите сънища:

С ТОЗИ ЖИВОТ, КАКЪВТО Е,  СТАНАХ  И ФАТАЛИСТ. НОЩЕСКА СЪНУВАХ, ЧЕ ТУРЦИ МЕ УДАРИХА В СЪРЦЕТО. ЩИПСКАТА ЧЕТА Е РАЗБИТА В КАРБИНЦИ. МИЛАН, БРАТ МИ, Е В ТАЗИ ЧЕТА И СИГУРНО Е УБИТ...

Но войводата се лъже, Милан е жив, той загива няколко месеца по-късно.

На 21 април една бабичка събужда Гоце и другарите му, турска потеря е обградила селото. Предадени ли са четниците и кой е предателят? Баничани подозират двамина – учителя Андрей и един свой съселянин. Но да се върнем към обградените четници.

Начело на хиляда турски войници е приятелят на Гоце от Военното училище в София, българина мюсюлманин Хюсеин Тефиков, майор от турската жандармерия. Някои изследователи твърдят, че Тефиков се опитва да предупреди за опасността и да спаси Гоце, стреляйки три пъти във въздуха предната вечер.

Пейо Яворов

Ето какво пише за историята Яворов:

През това време турците събират мало и голямо от обискираните къщи и твърде скоро почти цялото селско население бива турено под стража. А  обиските наближават и към двете къщи, в които са четите.

Тогава наскоро беше издадено от Цариград секретно разпореждане да се унищожава всяко село, в което се намери революционна чета. Така бяха изгорени селата Балдево (Неврокопско), Карбинци (Щипско), Смърдеш (Костурско) и още някои. Гоце поисква да излезе вън от Баница, преди да бъде запалена, дано по тоя начин я спаси. И затова, наместо да причака нощния мрак укрепен в каменна къща и тогава да се втурне върху турските редове10, той заповядва на момчетата да бъдат готови за излазяне след него. С гордо вирната глава и с пламък в очите Гоце повежда малката си дружина срещу неприятеля. Обаче подир минута обсадителите изсипват с викове върху тях градушка от няколкостотин куршума.

– Лягайте! – командува Гоце, като прави същото край една малка пресъхнала речица.

– Раниха ме – обажда се глас измежду момчетата. – Майко, умирам – чуе се по-нататък. – Убиха Димитра – вика трети...

– Кучета! – псува Гоце и гръмва срещу турците. Но преди да затвори, един куршум го шибва в гърдите – и бликва струя гореща кръв...

И продължава разказа си:

Почти едновременно с Гоце биват убити още шестима, в това число и Гущанов. Останалите живи влазят в една плевня, отдето след цял ден сражение се измъкват незабелязано между пламъците на Баница, цяла изгорена.

И цитира спомените на Димо Хаджидимов:

– Петнадесет часа турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата...

Защото осиротяваше цял народ.

Така намира смъртта си легендата Гоце Делчев, верният син на Македония, водачът на поробените българи. А в душите на българите още звучат думите на народната песен: ,,Млад Гоце ми се ожени... за Македония."

https://bulgarianhistory.org/smurtta-na-goce-delchev/

[Hatshepsut]

Истината кой е Гоце Делчев вече е достъпна от всяка точка на света

Специално създаден сайт с документи, написани собственоръчно от Гоце Делчев, разкрива тайната на неговата личност, революционните му борби, и множество лични детайли и взаимоотношения. Сайтът https://gd.archives.bg/ е създаден от Държавната Агенция ,,Архиви".

,,Отдавна имахме идея съвместно с македонските ни колеги да създадем сайт за Гоце Делчев. Впоследствие – по разбираеми за мен причини, те – без да отказват да се включат, на практика спряха да работят по тази идея. По-късно с тях реализирахме друга идея – за балкански фотографи от края на 19 и началото на 20 в. – една хубава изложба, която и в момента върви в страната", разказа в интервю за БГНЕС председателят на ДА ,,Архиви" доц. Михаил Груев.

,,Ние, като държавна Агенция ,,Архиви" започнахме самостоятелно да работим по реализацията на сайта за Гоце Делчев, като мога да кажа, че действително успяхме в този сайт, който е достъпен за всеки от всяка точка на света, да съберем всичко, което е излязло от ръката на Гоце Делчев. Има и шифровани негови писма, обаче, които не са включени в сайта, тъй като не са дешифрирани. Шифърът е известен, така че ако някой има желание да започне работа, ние ще предоставим самите писма", посочи доц. Груев.

Снимка на Гоце Делчев (вдясно) с неговите другари и съратници Никола Малешевски (в средата) и Гьорче Петров

С този сайт на практика е събрано на едно място всичко, което е излязло изпод ръката на Гоце Делчев и се съхранява в българските и македонските архиви. ,,Допускам, че в някои други архивохранилища в РС Македония би могло да има и още няколко документа, но поне всички, които се намират в България, са плътно покрити и показани", добави директорът на ДА ,,Архиви".


Истината кой е Гоце Делчев вече е достъпна от всяка точка на света

Сайтът е създаден в партньорство с Националната библиотека ,,Св. Св. Кирил и Методий", Регионалния исторически музей в Благоевград.

Идеята за създаването на сайта идва от желанието на авторите му не те да обясняват кой е Гоце Делчев и с какво се е занимавал, а документите му сами да говорят за него. ,,Целта на целия този труд е не ние да казваме какъв е Гоце Делчев, а всеки, който има интерес към неговата личност, към епохата му, към историята на ВМРО, да контактува директно с тези документи. Да може да види на какъв език е писал, какъв е бил неговият почерк, какъв е бил интимният свят на този човек. Защото обикновено големите исторически фигури биват представяни като икони, но всъщност Гоце е един изключително земен и приветлив човек, с жив контакт с партньорите, на които пише. Основната част от тези писма са до пунктовите началници на организацията му в Кюстендил, в Дупница, в Лъджене, както и до задграничните представители на организацията в София", заяви доц. Груев.

Сайтът включва и малко познати документи, които се отнасят за него, и дават контекст. Някои от тях се публикуват за първи път, но като цяло вече публикуваните са познати на публиката. В наше издание от 2003 г. това, което касае взаимоотношенията му със задграничното представителство в София, са публикувани. Целта на авторите на сайта е да разширят съдържанието му с документи, в които Гоце е адресат.

В ДА ,,Архиви" се съхраняват и видеодокументи, свързани с Иван Михайлов, които са били дарени от неговата последна секретарка Вида Боева. Тя предоставя 19 касети с негови видеоинтервюта. ,,Те са изключително любопитни и не са показвани на българската публика. В момента работим по студио за дигитализация на аудио и видео документи на магнитни ленти, които ще бъдат дигитализирани, като надеждите са те да видят бял свят пред широката публика още след Нова година. Най-интересните документи, които сайтът предлага, разкриват детайли и любопитни фрагменти около чисто приятелските му взаимоотношения с този кръг от революционери и съмишленици, които всъщност са изключително ценни", завърши доц. Груев. /БГНЕС

https://bgnes.bg/news/istinata-koi-e-gotce-delchev-veche-e-dost-pna-ot-vsaka-tochka-na-sveta/

[Hatshepsut]

"Историята оживява" - Гоце Делчев (епизод 15)

Петнадесетото издание от втория сезон на съвместната рубрика на сдружение "Българска история" и телевизия BiT

[Hatshepsut]

Как Сърбия изхвърли българина Гоце Делчев от Белград


Небойша Стефанович, който е един от най-близките до Вучич, предложи промяната на името на улицата

Много преди да възникне изкуственият спор между властите в Скопие и София относно делото и етническата принадлежност на Гоце Делчев властите в Белград зачеркнаха всичко свързано с него в сръбската столица, защото го определят като българин, предаде репортер на БГНЕС.

През месец май 2016 година по лично предложение на един от най-близките политици до Александър Вучич, министърът на вътрешните работи Небойша Стефанович, в Белград бе премахната улицата носеща името на Гоце Делчев /1872-1903/. Улицата, носеща името на Делчев, бе преименувана на руския маршал Толбухин.

Искането на Стефанович мълниеносно бе подкрепено от Горан Весич, ръководител в общинската управа в Белград. Според него Делчев е българин, който се е борил срещу сръбската политика. "Промяната е напълно естествена, защото Гоце Делчев като основател и ръководител на македонската революционна организация и на Българската македоно-одринска революционна организация /БМОРО/ няма никакви заслуги, нито за Сърбия, нито за Белград. Нещо повече организацията, която ръководи е откровено антисръбска", каза тогава Горан Весич.

За сръбските учени Гоце Делчев е български национален герой и борец срещу сръбската пропаганда

В подкрепа на Небойша Стефанович се включи и д-р Александър Животич от Историческия факултет в Белград. Според него "Гоце Делчев не може да има никакво значение за развитието на отношенията между сръбския и македонския народ".

"От историческа научна гледна точка Гоце Делчев не може да има заслуги, които да оправдават съществуването на улица на неговото име в Белград. В същото време заслугите на маршал Толбухин са неоспорими. В действителност заслугите на Гоце Делчев за македонския народ са минимални. Македонците около неговото име създадоха мит, който се появи през 40-те години на миналия век, когато Делчев се превърна в символ на македонската национална борба. Дори и Лазар Колишевски, един от водещите македонски комунисти веднага след края на Втората световна война каза, че Гоце Делчев е бил българин, който няма никакви особени заслуги в борбата на македонския народ", заяви д-р Животич.

"Това е една революционна организация, която води преди всичко българска политика и смята Македония за неразделна част от българското териториално пространство. Наистина не може да се говори, че тази политика е в услуга на сръбско-македонското приятелство. Освен убийства, опити за атентати, фалшиви обвинения пред османските съдилища и физически нападения, ВМРО се бори за намаляване до минимум на сръбското влияние в Македония. Те убиват собственици на училища, учители, нападат ученици от сръбските училища. Атентати и нападения са извършвани от Даме Груев, който е най-близкият приятел и съратник на Гоце Делчев. Периодът между 1897 и 1902 г. са извършени стотина убийства, нападения и други престъпления срещу сръбската общност в Македония", казва още той.

И за сатрапа Колишевски Гоце Делчев няма нищо общо с Македония, защото е българин

Сръбските учени се позовават на една от най-мрачните фигури не само за Македония, но и за Балканите – Лазар Колишевски. БГНЕС припомня, че Колишевски, след като остава сирак, е изпратен да учи в сръбския град Крагуевац. По-време на войната е арестуван и осъден на смърт, но след като пише молба лично до цар Борис III е помилван. В саморъчно написана молба пише, че е българин и поради тази причина иска да бъде помилван. След войната лично организира и участва в избиването на хиляди противници на режима на югодиктатора Йосип Броз Тито. Той се смята за един от идеолозите на сръбската идея в Македония след 1945 г. Колишевски изпълнява личните заповеди на специалния пратеник ни диктатора Тито в Македония – Светозар Вукманович Темпо. Те двамата са отговорни за убийствата на хиляди българи, включително и на много комунисти, само защото са искали да запазят българското си национално самосъзнание.



Как Сърбия изхвърли българина Гоце Делчев от Белград

Гоце Делчев

Георги (Гоце) Делчев е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Той е роден в град Кукуш, Егейска Македония на 4 февруари 1872 г. Гоце Делчев завършва Солунската българска мъжка гимназия ,,Св. св. Кирил и Методий", където създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.

През 1891 година постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен само месец преди дипломирането му. В резултат той решава да се посвети на борбата за освобождение на Македония. Заедно с Даме Груев те изграждат ВМОРО. Гоце Делчев също така е близък приятел с големия поет Пейо Яворов, който е неговият първи биограф. На 4 май 1903 г. Гоце Делчев е убит от турците край село Баница, Серско. Гибелта му се възприема от съвременниците като една от най-тежките загуби за революционната организация и българското националноосвободително дело в Македония.

След разпознаването на тялото му той е погребан в село Баница. Междувременно през Междусъюзническата война от 1913 година родният град на Гоце Делчев Кукуш и лобното му място – Баница, са опожарени от гръцката армия, а населението им е прогонено в България. Костите на Гоце Делчев са пренесени по време на Първата световна война в България от Михаил Чаков, като първоначално са в Ксанти, после в Пловдив, а накрая са транспортирани в София. До 1946 година те се пазят в урна от ,,Илинденската организация". След Втората световна война тленните останки на Гоце Делчев са предадени на Титова Югославия. /БГНЕС

https://bgnes.bg/news/kak-s-rbia-izkhv-rli-b-lgarina-gotce-delchev-ot-belgrad-1/