Лунната конспирация

[Hatshepsut]

Лунната конспирация и ефектът на Дънинг-Крюгер


Бъз Олдрин и Нийл Армстронг на лунната повърхност

"Проблемът на тоя свят е, че глупаците са абсолютно уверени, а интелигентните хора са изпълнени със съмнения"

-Бъртранд Ръсел

Светослав Александров

 Всички сме невежи в някои области от живота! Даже ако трябва да сме по-конкретни, всички хора сме невежи за повечето неща от живота, тъй като е много трудно да учиш и да се ограмотяваш по повече от един предмет.

Въпросът е да желаеш да се ограмотяваш и да се учиш. Но какво правим в случая, когато човек отказва да промени възгледите си по даден предмет, независимо от доказателствата, които му показват, че той греши?


Вече доста читатели на сайта са запознати с ефекта на Дънинг-Крюгер покрай статията на Ваня Милева, публикувана в "Наука Офнюз". Накратко казано, ефектът на Дънинг-Крюгер е когнитивна склонност, при която необразованите хора стигат до погрешни изводи, но тяхната некомпетентност им пречи на метакогнитивната способност да осъзнават грешките си. Казано с още по-прости думи: невежите и необразовани хора имат склонност да надценяват своето ниво на компетентност и опит, докато експертите и наистина образованите имат склонност да подценяват своето ниво на компетентност и опит. Макар че за това се знае от столетия, още отпреди времената на Шекспир и Бъртранд Ръсел, за пръв път е формулирано като научен труд през 1999 година от психолозите Джъстин Крюгър и Дейвид Дънинг от Корнелския университет.

Ефектът стана особено популярен през последните няколко години, покрай развитието на Интернет, форумите и социалните мрежи и тревожното наблюдение, че голяма част от наличната информация в мрежата е невярна, а същевременно повечето от интернет потребителите са предубедени и търсят само тази информация, която потвърждава възгледите им. Твърде много хора отричат доказани научни факти. Крайни фундаменталисти отричат еволюцията, ГМО, ваксините... а на фона на всичко това се нарежда и конспиративната теория, че човек не е бил на Луната. Най-интересното е, че привържениците на такъв тип теории започват да се обединяват във фейсбук групи, в научни форуми и така добиват самочувствието, че са много и имат смелост да налагат мнението си. Но това, че вярваш в погрешна теория и намираш други хора, които вярват в същата теория, не прави самата погрешна теория по-малко погрешна и повече вярна. То означава единствено, че си намерил последователи, които вярват като теб. Но погрешното си остава погрешно и събирането на последователи не го правят по-малко погрешно.

По отношение на лунната конспирация, аз съм забелязал нещо много характерно – всички вярващи в нея отричат и изобщо не обсъждат някои от най-категоричните доказателства, че човек наистина е бил на Луната. Тези доказателства включват: свидетелства на излитанията на ракетите, астрономи (включително аматьори), които са проследявали орбиталното движение на космическите кораби, обсерватории, които са прослушвали сигнала, излъчени от корабите, свидетели на запалването на транслунните степени, свидетели, които са видели завръщането на космическите кораби "Аполо" от морските екипи за прибиране на капсулите, огромното количество лунни скали, донесени на Земята, подслушването от страна на СССР, съветските  опити да бъде прихванат сигнала и дори да бъде декодирана картината от Луната... Всичко това няма значение за тези, които отричат кацането на Луната. Те просто не обсъждат тези доказателства, които изобличават тяхното невежество.

Ефектът на Дънинг-Крюгер работи по следния начин: невежите обикновено нямат никакъв научен опит, не са вършили през живота си каквато и да е научна работа, нямат научни степени и звания... Въпреки това те никога не биха признали, че тяхното мнение би могло да бъде погрешно и с по-ниска степен на точност от това на експертите. Именно това е самият ефект – да имаш висока самооценка на собствената си преценка, която не ти позволява да признаеш, че грешиш! Много от тези хора имат изграден светоглед. Например те са убедени, че американците са зли, гадни колониалисти и никога не биха били в състояние да признаят, че може пък от Америка да е излязло случайно и нещо добро. Имах един такъв случай с едно момиче, което не вярваше, че човек е бил на Луната. Когато аз я попитах – добре де, ама какво ще кажеш за това, че е имало много свидетели и независими астрономи, които са проследявали всяка една мисия на път към Луната? Е на това тя ми отговори по умопомрачителен начин: "Виж, аз разбирам, че според науката ти приемаш, че човек е бил на Луната, но аз никога няма да повярвам, защото мразя американците".

Привържениците на конспиративната теория правят следното – те приемат, че конспирацията за фалшифицирането на мисиите е самата истина. След като приемат това, започват да рационализират и се опитват да съпоставят нещата, които не могат да си обяснят – примерно някакви необичайни находки на лунните снимки. Те започват да си обясняват как всяка една снимка е била фалшифицирана, защото не отговаря на техните очаквания и измислят куп небивалици, които изобщо не могат да бъдат доказани – примерно огромни балони, които са привързани към скафандрите, за да могат астронавтите да подскачат и да се движат уж в лунна гравитация, кулокранове, които спускат луноходите на филмовата площадка по начин, по който не оставя следи от гумите. Реквизити, обозначени с буквата "С" (имаше такава скала с уж изписана такава буква), без конспиративните автори изобщо да са наясно, че реквизитите не се описват по такъв начин във филмовото изкуство, нито номерацията се лепи отстрани. Най-често такава изобщо не се използва, а когато се използва, се поставя от долната част на реквизита, изобщо не се отбелязва с  една-единствена буква, тъй като това те ограничава до 26 реквизита, колкото са буквите на английската азбука. Няма значение това за привържениците на конспиративни теории! Те никога не биха допуснали едно много просто обяснение защо снимките изглеждат странно. Благодарение на ефекта на Дънинг-Крюгер те си мислят, че знаят много, че знаят дори повече от експертите, защото са назубрили купища небивалици за балони, кулокранове, филмови ленти, радиация и т.н. и т.н. И никога не биха признали, че снимките изглеждат странно, понеже ... са снимани на самата Луна!!!

Ефектът на Дънинг-Крюгер ни разкрива как невежите са твърде невежи, за да разберат, че са невежи. Тези хора обаче си мислят точно обратното – че са просветени, много по-просветени от другите. От една страна е разбираемо. Кой би искал да си признае, че греши и че е невежа? Но привържениците на конспиративни теории стигат дори до по-далеч. Те казват: "Навремето е имало доста велики мислители и учени, които са били отхвърляни, но историята е доказала, че са прави – като Галилео Галилей". Логиката е направо убийствена, ако се разгледа по-детайлно: привърженик на конспиративната теория се сравнява с Галилей и смята, че не му вярват по същата причина, поради която на Галилей не са вярвали и понеже Галилей е излязъл прав, значи и конспиративните теории са прави. Никой обаче не обръща внимание на следния факт – Галилео Галилей е бил отречен единствено от църквата, но същевременно неговите идеи са били тествани, потвърдени и приемани от много от неговите колеги-учени по онова време! По отношение на лунната конспирация не е така – цялата научна общност е единодушна, че лунните кацания са истина, а неверниците са извън тази общност.

Преди няколко дни се случи нещо много любопитно. Има една псевдонаучна теория, според която ваксините причиняват аутизъм. Тази теория среща широка подкрепа сред недотам образовани хора, които обаче настояват пред политиците да отменят задължителното ваксиниране. Та... група от такива хора под името SafeMinds реши да спонсорира проучване, което да докаже веднъж завинаги връзката между аутизъм и ваксините. Изненадата беше огромна, когато спонсорираното от тях научното проучване излезе и доказа ... че няма никаква връзка. Това накара ли хората, стоящи зад SafeMinds да променят мнението си и да признаят, че ваксините не причиняват аутизъм? Категорично не! Ето становището: "SafeMinds, неправителствената организация, която финансираше проучването, не е щастлива от резултатите. SafeMinds вярва, че екипът, които стои зад новото проучване, може да си е подбрал удобните за него данни".

Ха-ха. Единственото, което доказва всичко това, е резултата от ефекта на Дънинг-Крюгер! Че невежите никога не биха признали, че са невежи!

Преди няколко дни руски екип събра средства за реализирането на руска мисия, която трябва да заснеме останките от мисиите "Аполо" до Луната. Ръководителят на мисията сам не вярва в конспирацията, но смята, че с подобно усилие ще сложи край на конспиративната теория. Как ли пък не. През 2008 година учени от японската мисия "Кагуя" потвърдиха, че мисията е заснела ореола от действието на лунния двигател на "Аполо 15", както и това, че снимковият материал "Кагуя" съвпада напълно със снимковия материал, направен от астронавтите на "Аполо"

http://global.jaxa.jp/press/2008/05/20080520_kaguya_e.html

Индия също засне регионите от "Аполо" и потвърди, че мисиите са били реални

http://www.thehindu.com/sci-tech/chandrayaan1s-images-debunk-conspiracy-theories-isro-scientist/article13950.ece

Привържениците на конспиративната теория не вярват нито на Индия, нито на Япония. Какво ви кара да си мислите, че ще повярват на някакви си руски специалисти, които най-вероятно са платени?

Уви, привържениците на конспиративните теории са толкова задълбали в невежеството си, че дори и да бъдат натикани в ракета и изстреляни към Луната, за да видят с очите си останките от кацанията на "Аполо", те пак не биха повярвали! Те биха казали, че останките са оставени по-късно от съвременни мисии, когато технологията е напреднала достатъчно, или че са оставени от роботизирани сонди.

Как бихме могли да се справим с преодоляването на ефекта на Дънинг-Крюгер?

За съжаление трябва да признаем, че за повечето от вярващите в конспиративната теория, каузата е загубена. Един човек, който не иска да се научи, не може да бъде научен! Поне все още не е измислен начин, който да налее знания в главата на някой, който не желае това.

Има обаче една малка група недостатъчно обучени, но същевременно непредубедени хора. Имах такъв случай – студент по физика, който се съмняваше в лунните кацания. Той разгледа всички възможни доказателства, нещо повече – отиде в космическия институт на БАН и там разговаряше с хора, които са участвали в космически проекти по време на надпреварата между САЩ и СССР. Той успя да промени мнението си и да се убеди, че кацанията на Луната са истина.

Именно такива хора имат потенциала да прогледнат и да се поинтересуват от реалната наука, а не от конспиративни измишльотини.

https://cosmos.1.bg/space/2015/10/10/2015-moon-hoax-dunning-crueger-effect/

[Hatshepsut]

На 27 април 1972 американските астронавти покориха най-високата точка на Луната

Височината на този връх е 7830 метра, но пътят към него е много удобен - без каньони, скали или ледници.

Само двама американци успяха да го изкачат - Джон Янг и Чарлз Дюк.

Преди изкачването те, естествено, трябваше да долетят до Луната на "Аполо-16", защото върхът е най-високата точка на Луната.

Спрямо какво е измерена височината на този връх?

Макар, че мнозина да са чували за "Морето на спокойствието", на Луната няма морско равнище, липсват въобще водни площи.

 "Морето на спокойствието" е мястото, където се извършва първото кацане на Луната на 20 юли 1969 Аполо-11 . Лунните морета представляват обширни базалтови равнини, които гледани от Земята изглеждат като големи тъмни петна върху лунната повърхност. Затова ранните астрономи ги възприемат погрешно като истински морета. Днес се наричат така само по традиция.

Лунният модул "Орион" на "Аполо-16" за първи път извърши кацане не в лунно море, а в планински район, на платото Кейли (Cayley Plains). Този регион е 2250 м над зоната за кацане "Аполо-11" в Морето на спокойствието.

Според световните рекорди на Гинес височините на Луната се оценяват спрямо повърхността на сфера с радиус, равен на екваториялния радиус на Луната, който е 1738 километра.

https://nauka.offnews.bg/kosmos/na-27-april-1972-amerikanskite-astronavti-pokoriha-naj-visokata-tochka-106996.html

[Hatshepsut]

На 20 юли 1969 човек за първи път стъпи на Луната

На 20 юли 1969 г. за първи път човек стъпи на лунната повърхност. Този човек бе Нийл Армстронг, командир на кораба "Аполо 11".

Около 530 милиона души гледат по телевизията американския астронавт и чуват гласа му, който описва събитието "... една малка стъпка за човека - огромен скок за човечеството".

Космическият кораб Аполо 11 излита от Кейп Кенеди на 16 юли 1969 г. с екипаж командир Нийл Армстронг и пилоти Майкъл Колинс и Едуин Олдрин, а спускаемият апарат Ийгъл успешно каца на Луната на 20 юли.

Нийл Армстронг е първият човек в историята на човечеството стъпил на Луната.

Тази снимка е направена от американския астронавт Нийл Армстронг, а на снимката е Едуин Олдрин, който издига американския флаг на Луната. Третият член на екипажа на "Аполо 11" Майкъл Колинс по това време е в командния отсек на кораба над обратната страна на Луната и с него не се поддържала връзка

КОЙ ЩЕ СТЪПИ ПЪРВИ

Прочутата стъпка е на Олдрин

След като стана ясно, че първото кацане на Луната ще направи "Аполо 11", започнали предположение и разисквания за това кой ще стъпи първи на Луната. Предварително бил определен Едуин Олдрин като логиката била, че по време на полетите на програма "Джемини" излизал в космоса винаги пилотът, а не командирът.

В ранните проекти на първото кацане на Луната не било взето предвид, че в тясната лунна кабина пилотът със скафандъра и раницата със животоподдържащата система ще трябва буквално да прегази командира, тъй като основният люк се отваря в ляво, а мястото на командира е също вляво, а на пилота - надясно.

Когато се опитали да репетират тази маневра, резултатът бил повреда в макета на кабината на лунния модул. По-късно ръководителят на мисията Доналд Слейтън си спомня, че по негово мнение, дори и въз основа на обичайните правила на протокола, командирът трябва да е първи.

Слейтън дал инструктаж да се промени схемата и ръководството го подкрепило. Всички спекулации, че Армстронг е използвал служебното си положение, категорично се отричат от Слейтън.

https://nauka.offnews.bg/kosmos/na-20-iuli-1969-chovek-za-parvi-pat-stapi-na-lunata-15620.html

[Hatshepsut]

Ето как Япония засне следите от американската лунна мисия Аполо 15


"Ореолът", оставен от двигателите на лунния модул на "Аполо 15"

Светослав Александров. След успешното кацане на японската мисия "Слим" на Луната миналата седмица, време е да напомним как Япония успя да снима и да потвърди следите от американската пилотирана експедиция "Аполо 15".

"Аполо 15" кацна на лунната повърхност на 31-ви юли 1971 година, след което астронавтите Дейвид Скот и Джеймс Ървин прекараха 18.5 часа извън борда на спускаемия си модул, боравейки с научни инструменти и събирайки проби. За разлика от предходните три кацания на Луната, осъществени от "Аполо 11", "Аполо 12" и "Аполо 14" ("Аполо 13" не стигна целта си) и при които основният фокус бе изпълняването на геополитическата цел "човек на Луната преди СССР", "Аполо 15" бе първата от т.нар. J-мисии, със засилен фокус върху научните изследвания. След като лунният модул отлетя обратно към окололунна орбита, астронавтите установиха, че престоят им е оставил следи. Двигателите на модула са "издухали" част от праха на повърхността, оставяйки блед "ореол". Вижте този "ореол" така, както е сниман от самите астронавти на "Аполо 15" Скот и Ървин:

Преди кацането на "Аполо 15" (вляво) и след (вдясно) – фотографиите са заснети от екипажа на мисията

През 2008 г. в орбита около Луната работеше мисията на Япония "Кагуя", а на борда ѝ се намираше камерата Terrain Camera. Макар че тя не бе мощна като камерите, които се появиха по-късно заедно с американската мисия "Лунар Риконисънс Орбитър" и най-вече индийската "Чандраян-2" (вижте как индийската мисия засне останките на "Аполо" на този линк!), с резолюция 10 метра на пиксел от 100-километрова орбита, т.е. недостатъчно, за да разграничи самите останки, тя все пак бе достатъчно добра, за да фотографира "ореола":

Това бе първият случай през 21-ви век и първият път след приключването на програмата "Аполо", когато нова мисия успя да различи следа от някогашните американски експедиции.

Камерата Terrain Camera също така бе способна да изготвя и 3D-снимки на лунната повърхност. Така че ръководството на японската мисия изпрати команда, докато "Кагуя" прелиташе над мястото на кацане на "Аполо 15", да снима околния терен, след което получената перспективна снимка бе сравнена с друга, направена от американските астронавти:

Снимка, фотографирана от японската мисия "Кагуя" (вляво) и снимка, фотографирана от астронавтите на "Аполо 15" (вдясно)

И дори и Terrain Camera да нямаше възможността да различи дребни обекти като скали и лунохода, приликата между нейните снимки и тези на астронавтите от "Аполо 15" е поразителна – виждат се същите хълмове, същите долини, същите бледи структури по лунните планини.

Така че фактите са си факти – пилотираните експедиции на НАСА "Аполо" са автентични, като тяхната автентичност е потвърдена от множество независими източници.

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/23/kaguya-apollo-15/

[Hatshepsut]

Американският частен космически модул "Одисей" кацна на Луната


Хората в контролния център се радват на прилуняването на "Одисей" - снимка: "Интюитив машинс" чрез АП

Американският частен космически модул "Одисей" кацна на Луната, съобщи тексаската компания "Интюитив машинс", чието дело е модулът, предаде Франс прес.

САЩ осъществиха първото кацане на Луната от половин век насетне, предаде Ройтерс. Агенцията отбелязва, че този път кацането на Луната е осъществено с частен космически апарат.

Шесткракият спускаем модул кацна на Луната около 23:23 ч. по Гринуич, съобщиха коментатори на "Интюитив машинс" и на американската космическа агенция НАСА в съвместно предаване на живо онлайн.

Както се планираше, космическият апарат кацна в кратер, наименуван Малаперт А, който се намира близо до южния полюс на Луната.

Кацането бе потвърдено със сигнали, получени от контролния център, намиращ се на Земята.

Ройтерс отбелязва, че в дизайна на "Одисей" не е предвидено да предава видео на живо от момента на кацането на Луната.

Модулът "Одисей" бе изстрелян месец след като друг американски космически апарат - "Перигрин", не успя да кацне на Луната.

Неуспехът на мисията на американската космическа компания "Астроботик" беше третият, при който частна компания не успя да прилуни свой апарат. Преди това спускаемият апарат "Берешит" на израелска компания се разби при спускане през 2019 г., а японският модул "Хакуто - Ар Ем 1" бе унищожен при опит за кацане през април миналата година.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/623564-amerikanskiyat-chasten-kosmicheski-modul-odisey-katsna-na-lunata

[Hatshepsut]

На 27 април 1972 американските астронавти покориха най-високата точка на Луната

Височината на този връх е 7830 метра, но пътят към него е много удобен - без каньони, скали или ледници.

Само двама американци успяха да го изкачат - Джон Янг и Чарлз Дюк.

Преди изкачването те, естествено, трябваше да долетят до Луната на "Аполо-16", защото върхът е най-високата точка на Луната.

Спрямо какво е измерена височината на този връх?

Макар, че мнозина да са чували за "Морето на спокойствието", на Луната няма морско равнище, липсват въобще водни площи.

 "Морето на спокойствието" е мястото, където се извършва първото кацане на Луната на 20 юли 1969 Аполо-11 . Лунните морета представляват обширни базалтови равнини, които гледани от Земята изглеждат като големи тъмни петна върху лунната повърхност. Затова ранните астрономи ги възприемат погрешно като истински морета. Днес се наричат така само по традиция.

Лунният модул "Орион" на "Аполо-16" за първи път извърши кацане не в лунно море, а в планински район, на платото Кейли (Cayley Plains). Този регион е 2250 м над зоната за кацане "Аполо-11" в Морето на спокойствието.

Според световните рекорди на Гинес височините на Луната се оценяват спрямо повърхността на сфера с радиус, равен на екваториялния радиус на Луната, който е 1738 километра.

https://nauka.offnews.bg/news/a-106996.html