Женитѣ въ историята (обща дискусия)

[Hatshepsut]

Реших да пусна подобна тема, свързана с женското присъствие в историята, за българките в българската история вече има отделна тема:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?topic=117.0

5 паметника, построени от жени – и любовните истории зад тях

Историите зад тези паметници са издържали изпитанието на времето

Въпреки че много изящни сгради са построени от мъже в чест на техните любими, има и такива, които са поръчани от жени. И за да бъдат създадени, тези жени е трябвало да се противопоставят на традицията. За да почетат своите любими с храмове, гробници и скулптури, те нарушават кралските обичаи или променят архитектурните тенденции. Ето шест места по света, където жените са се осмелили да увековечат любовта си.

Кралският мавзолей във Фрогмор, Англия

Когато 42-годишният съпруг на кралица Виктория, принц Алберт, почива внезапно през 1861 г. (поставена му е диагноза коремен тиф), кралицата е съкрушена.

Кралица Виктория поръча Кралския мавзолей във Фрогмор близо до замъка Уиндзор, за да увековечава покойния ѝ съпруг, принц Албърт

,,Тя прекара остатъка от живота си в почитане на паметта му – обличайки себе си и двора си в черно, оттегляйки се от обществени и социални ангажименти и обкръжавайки се с изображения на покойния си съпруг", казва британският историк Трейси Борман, автор на Crown & Sceptre: A New History of the British Monarchy."Скърбящата кралица потърси утеха и като поръча статуи и мемориали в негова памет."

Скоро след смъртта на Алберт, кралицата започва работа по мавзолей във Фрогмор - кралско имение близо до замъка Уиндзор, завършен през 1871 г. Алберт е положен да почива тук, а тя е погребана до него през 1901 г., в отклонение от кралската традиция да бъдат погребани в Уестминстърското абатство или параклиса Св. Георги в Уиндзор.

Достъпът на туристи до гробницата е забранен. Но те могат да видят величествената сграда от намиращата се в съседство Frogmore House (тя отново ще бъде отворена за обществеността по-късно тази година). Но ако можеха да надникнат вътре, щяха да намерят колоритен интериор, вдъхновен от страстта на Алберт към италианското ренесансово изкуство, и като негов централен елемент, прекрасен саркофаг, увенчан с мраморни фигури на кралицата с нейния любим Алберт до нея.

Храм Кодай-джи, Япония

В гористите подножия на планината Хигашияма в Киото грациозен храм почита сина на селянин, който се издигнал до самурай и помогнал за обединяването на Япония след векове на феодални войни. Неговото име е Тойотоми Хидейоши.

Един от най-посещаваните храмове в Киото, Кодай-джи, е поръчан от скърбящата съпруга на Хидейоши, Кита-но-Мандокоро, след смъртта му през 1598 г. Известна също като Нене, тази вдовица става будистка монахиня и 19 години живее в Кодай-джи, където се намира и гробът ѝ. Въпреки че Хидейоши е погребан на друго място в Киото, духът му живее в Кодай-джи със съпругата му, казва Дейвид Л. Хауел, професор по японска история в Харвардския университет.

Вдовицата на прочут самурай от 14-ти век издигна храма Кодай-джи в негова чест в Киото, Япония

,,Въпреки че е трудно да се надникне в сърцата на отдавна мъртвите военачалници и техните съпруги, изглежда че Хидейоши и Нене наистина са били отдадени един на друг", казва той. ,,Те остават заедно около 37 години - до смъртта на Хидейоши. Подобно на други могъщи мъже по онова време, той има различни наложници (Хидейоши отчаяно искал да създаде мъжки наследник), но никога не се отрекъл от Нене.

Гробницата на Хумаюн, Индия

Вдъхновение за Тадж Махал, гробницата на Хумаюн в Източен Делхи е съкровище от мрамор и червен пясъчник, което разказва историята на един император и вечната любов на съпругата му.

След като Хумаюн, владетел на индийската династия на Моголите, загива след падане през 1556 г. на 47-годишна възраст, първата му съпруга Бега Бегум поръчва тази гробница. Това е първата голяма сграда, направена в моголски архитектурен стил - смесица от индийски, персийски и централноазиатски дизайнерски елементи, казва Наджаф Хайдер, професор по индийска история в Университета "Джавахарлал Неру" в Делхи.

Гробницата на Хумаюн, гледана от градината Чар Баг в Делхи, Индия, е построена от вдовицата на моголски владетел от XVI век. Сградата вдъхновява архитектурата на Тадж Махал


Белият мраморен кенотаф на Хумаюн се намира в центъра на главната камера на гробницата

Хайдер казва, че Бегум, която става известна като Хаджи Бегум след посещение в Мека, е била ,,силно привързана към съпруга си и паметта му".

Мавзолей в Халикарнас, Турция

Кралица Артемизия поръчва Мавзолея в Халикарнас, едно от Седемте чудеса на древния свят, през 353 г. пр.н.е. за нейния съпруг Мавзол, сатрап на Персийската империя и владетел на Кария

В турския крайбрежен град Бодрум туристите могат да се разхождат из останките на 2300-годишен шедьовър. Мавзолеят в Халикарнас е едно от седемте чудеса на древния свят и съперничи на египетските пирамиди по размер и величие, според Даниел Шерер, гост-лектор по история и теория на архитектурата в Принстънския университет.

Шерер казва, че римският автор от I век Плиний Стари пише, че този мавзолей е бил поръчан от кралица Артемизия през 353 г. пр.н.е. за вечен дом за нейния съпруг (и същевременно брат) Мавзол, владетелят на Кария, територия в Днешна Турция. В ренесансовото и бароковото изкуство Артемизия често е изобразявана да наблюдава строежа на гробницата, казва Шерер.

Разказ на римския историк от първи век Валериус Максим описва Артемизия като толкова отдадена на покойния си съпруг, че смесва пепелта на Мавзол с течност, която след това изпива, ,,по този начин превръщайки се в жива, дишаща гробница", казва Шерер.

Стъпаловидният кладенец Рани Ки Вав, Индия

Членове на екипа по проекта Scottish Ten работят за цифрово записване на скулптурите и терасите на стъпаловидния кладенец Рани Ки Вав в Патан, Индия

В покрайнините на Патан, малък град в Западна Индия, земята се отваря, за да покаже сложно чудо. Рани Ки Вав, което в превод означава ,,Стъпаловиден кладенец на кралицата", е разделен на седем нива от стълби, спускащи се на 19 м и украсени със скулптурни панели, включващи 1500 скулптури, съчетаващи религиозни и символични изображения.

Индия някога имала хиляди кладенци, използвани за събиране на вода за пиене, миене и къпане, преди британските колониални сили да унищожат повечето от тях. Известен също като кладенецът на кралицата, Рани Ки Вав е поръчан през XI век от кралица Удаямати и е реставриран през 80-те години на миналия век. Тя посвещава това бижу на своя покоен съпруг, крал Бхимдев I, който управлява част от сегашния щат Гуджарат в Индия.

https://www.nationalgeographic.bg/a/6-pametnika-postroeni-ot-zeni-i-lyubovnite-istorii-zad-tyax

[Hatshepsut]

Лошите момичета на историята: Жана д'Арк – Девата от Орлеан

От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта и бойното поле, което не е място за ,,крехки" създания.
И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават войнски качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в прилагането на стратегии в битки.

В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени, които са обръщали гръб на огнището или балните зали, за да се включат във военните действия. Ще се уверите, че буквално през цялата история има примери за дами, предпочели бойното поле и станали истински bad ass машини.

Представете си съвременния свят без Франция – няма ги Айфеловата кула, Лувъра, шансоните или ги има, но са коренно различни. Това, което днес звучи като сюжет на научнофантастичен роман можеше да се превърне в реалност в началото на ХV в., когато тази държава е на крачка да поеме по пътя на Вавилон и Римската империя и да изчезне от историческата сцена. Това е един от най-мрачните периоди в историята на Франция. Страната вече е пометена от Черната смърт, която отнема хиляди животи, Англия и нейните бургундски съюзници са завзели голяма част от северните и югозападните й територии и по всичко личи, че Стогодишната война (1337-1453) клони към победа за английския крал. В битката при Аженкур (1415 г.) макар френските войски да превъзхождат английските в съотношение 6 към едно, те губят сражението, давайки ужасяващ брой жертви – над 9 000 души.

За Франция единствената надежда сякаш се крие в едно предание, че ,,Франция ще бъде изгубена от жена, но възстановена от дева". През 1412 г. в Домреми, в дома на Жак д'Арк и Изабел Руми, проплаква момиченце. Те й дават името Жана без да съзнават, че само 16 години по-късно цяла Франция ще го знае, а английските врагове ще треперят пред него. Осем години след раждането на Жана, френската кралица Изабела Баварска подписва унизителен мир с Англия – първата половина от пророчеството – че жена ще изгуби Франция, се сбъдва. Предстои да се появи девата-спасителка.

Жана д'Арк е вероятно една от най-изследваните личности от Средновековието. Това може би се дължи на изобилието от извори за нейните думи и дела. На Запад, за аналите от съдебните процеси дори се смята, че са едни от най-ценните исторически източници въобще. Поеми, летописи, сведения от очевидци – изглежда, че би трябвало да знаем всичко за Орлеанската дева, но това съвсем не е така. Колкото и много да са фактите, образът на Жана д'Арк е забулен в мистика и продължава за вълнува изследователите. Как това бедно селско момиче се появява на историческата сцена и разговаря с Дофина на Франция – Шарл VII? Била ли е наистина боговдъхновена или е страдала от някакво психическо разстройство? Имала ли е понятие от военно дело? Била ли е просто жертвен агнец в голямата политика?

Или накратко – коя е Жана д'Арк?

Жана д'Арк се ражда в Източна Франция, в земи верни на френската корона, но заобиколени от предателите – бургундци. Тя е едно от петте деца на Жак и Изабел, които са обикновени селяни. Била е неграмотна, въпреки че са запазени документи, на които е успявала да се подпише с името си – ,,Жана". Според запазените сведения от процеса, тя е около 13-годишна, когато за първи път получава видение. Пред нея се явяват архангел Михаил, св. Екатерина и св. Маргарет, които й казват, че английските нашественици трябва да бъдат прогонени.

Йоланда Арагонска

По това време тя не е била единствената претендентка за ,,момичето", което ще избави Франция. И други са описвали видения, и други са искали да са въплъщението на преданието. Само през 1428 г. има официални данни за над 20 души, които са искали да предадат съобщения на Дофина от името на Бог. Различното при Жана е, че е отговаряла на стремежите на една благородна дама в сянка и че е притежавала природна интелигентност. За първото има косвени доказателства, докато за второто говорят остроумните й отговори по време на последвалия процес. Без да има потекло и финансова самостоятелност, през 1429 г. Жана се явява в двора на Дофина и е приета лично от него. Тук главна роля изиграва Йоланда Арагонска – тъщата на Шарл VII. Изключително интересна личност, която не само е имала контрол над обширни територии, но е упражнявала огромно влияние в Двора и над самия Дофин. Основните легенди, които пасват на образа на Жана идват от земите под нейно подчинение, също така тя е имала възможността да уреди подобна среща между бедното момиче и Шарл. По времето, когато Жана се появява при Дофина и съобщава виденията си за Орлеан, Йоланда вече е подготвила подкрепление, което да изпрати на бойното поле.

Обикновено се смята, че Дофинът като че ли само това и чака и всички в неговото обкръжение приемат с отворени обятия благословеното момиче. Това е далеч от историческата действителност. Шарл не е бил наивен и подлага Жана на доста дълъг разпит, който продължава няколко дни, според някои историци доста от въпросите напомнят полемиката, която по-късно се води по време на съдебния процес. Едно от нещата, в които е искал да се убеди, е доколко при неуспех историята с това момиче ще навреди на името и престижът му.

В крайна сметка с помощта на Йоланда, Шарл бил убеден, че Жана е идеологическото оръжие, което им трябва в този критичен момент.

Предрешена като мъж, тя е изпратена в Орлеан, който по това време е под обсада. Благородниците не са й имали доверие и не са я уведомявали за военните съвети, но въпреки това тя успява да присъства на тях. По това време тя печели и един от най-верните си съюзници – Жан II д'Алансон, на когото предрича да се пази от оръдията и така го спасява. До края на живота й той остава един от най-верните й последователи.

Шарл VII

Именно при Орлеан се случва първото чудо. Обсадата е била факт вече повече от половин година, но след пристигането на Жана англичаните са принудени да се оттеглят само след 9 дни. За това помага образът и надеждата, която вдъхва девойката във военни доспехи, сякаш появила се от самите легенди, носеща своето знаме с Иисус между два ангела. Също така настъпва и обрат в тактиката на французите, за който също се смята, че е вследствие на намесата на Жана, тъй като тя води ожесточени дебати с пълководеца Жан дьо Дюноа. По време на една от последните атаки, Жана е ранена от стрела между врата и лявото рамо, но радостта на англичаните не трае дълго, тъй като още същия следобед тя се завръща на бойното поле.

За французите обсадата при Орлеан е първата победа след Аженкур, докато англичаните не го смятали за загуба, въпреки стотиците жертви. От този момент нататък, самата Жана започва да се нарича ,,Девата", а по-късно историята ще й даде романтичното име ,,Орлеанската дева", в чест на първия й голям триумф. Съществува дебат сред историците, доколко Жана взема дейно участие във военните кампании. Според повечето тя не е просто символ, яздещ в бойни доспехи, а е имала реални тактически виждания. Източниците свидетелстват, че тя е проявявала бурни емоции преди нападения, с които е целяла да всее страх у враговете. Крещяла е срещу тях закани, които впоследствие са ставали реалност. Фактите говорят, че тя е имала дълбоки познания за оръдията и тяхното използване, вероятно поради скромния си произход и възможността да комуникира с лекота с хора от различни чинове във войската. След Орлеан тя успява да спечели на своя страна голяма част от командирите, които й се доверяват в последвалите 13 битки. Войските й не са били особено милостиви, защото например при превземането на Жаржу биват избити не само английските войници, но и 400-те граждани-предатели. Този образ на безпощадност носи допълнителни дивиденти, тъй като поне 30 града след това се предават без бой.

Това е плодотворно време за Жана. Тя е на върха на славата си, на семейството й е дадена благородническа титла, войските и командирите й имат пълно доверие, но това е и началото на края. Тя става все по-популярна и силна, което не е добре както за англичаните, така и за Дофина. Победите на Жана предоставят на Шарл VII и на Йоланда необходимата силна позиция, от която те започват да водят активна дипломатическа политика, обръщайки гръб на своята Дева. Военните части, командвани от Жана и продоволствията, с които разполагат, стават все по-оскъдни. На 23 май 1430 г., при нападение над бургундски лагер в близост до Компиен, на военните части на Орлеанската дева е устроена засада и тя пада в плен на врага.

Това, което последва е един от най-спорните църковни процеси в историята, благодарение на който обаче научаваме много за интелекта и личността на Жана. Делото започва на 9 януари 1431 г. и трае около 5 месеца. След залавянето й Шарл VII и Йоланда се дистанцират от нея и не й предоставят каквато и да е помощ или подкрепа, въпреки че по време на целия процес Жана нито се отмята от думите и делата си, нито уронва престижа на Дофина. Сподвижниците й се опитват да й помогнат и тя пробва няколко пъти да избяга от затвора, дори единия път скача от кулата на крепостта, в която е затворена. За съжаление всички тези опити се оказват безуспешни.

От самото начало, както се казва, ,,процесът намирисва". В разрез на установените правила той е съставен само от английски и бургундски свещеници, въпреки че още в самото му начало Жана настоява да има и френски представители. От архивите си личи напрежението, което е било по време на разпитите и човек няма как да не се възхити на хладнокръвието и интелигентността на едно 19-годишно момиче. На въпроса дали архангел Михаил й се е явил гол, Жана отговоря ,,Нима искате да кажете, че Бог не може да си позволи дрехи?", а когато я питат дали той е имал коса, тя отново им контрира с въпрос – ,,Нима е трябвало да я отреже?". Едни от най-известните й думи са отговора на въпроса дали се радва на Божията благодат, за който няма верен отговор, защото каквото и да каже би било ерес. Нейният отговор е: ,,Ако не съм – нека Бог ми я даде, а ако съм – нека Бог продължи да ми я дава." Изключително сериозна е и защитата й срещу обвиненията в обличане като мъж. Тя настоява да носи такива дрехи и в затвора от страх да не бъде изнасилена. Освен това според църковните закони, ако живота или честта на една жена са застрашени, тя има право да се облече като мъж. Във всички случаи, когато Жана е носела тези дрехи е било така, но това не се приема от нейните обвинители.

Колкото и интелигентна да е била и колкото и дълбока да е била вярата й, това не успява да я спаси, защото е призната за виновна и осъдена на мъчителна смърт. На 30 май 1431 г. Жана д'Арк е изгорена на клада. По време на продължителните 30 минути, в които гори тялото й, пред очите й е издигнат кръст – това е по нейна лична молба, която е била удовлетворена от нейните екзекутори. Говори се, че последните й думи са ,,Иисус". След като умира тялото й е изгорено още 2 пъти, за да стане само на прах, който е разпръснат в река Сена. Целта на това е била да не оцелее никаква част от нея, която впоследствие да бъде почитана.

Двадесет години след смъртта й Стогодишната война приключва, а Шарл VII е провъзгласен за крал. Името на Жана обаче продължава да бъде очернено и само един човек не престава да търси справедливост за обвиненията срещу нея и това е майка й Изабел. Благодарение на своето красноречие и неспирна борба да изчисти името на дъщеря си, тя печели на своя страна инквизитора Жан Бреал и в периода 1452-1456 г., по нареждане на папа Каликст III се води повторен, разследващ процес. Разглежда се архива от първото дело, има показания от над 110 свидетели и благодарение на работата на Бреал, решението е в полза на Жана и посмъртно тя е обявена за невинна.

Жана д'Арк умира само на 19 години, за да възкръсне като един от най-големите символи на Франция. Още нейните съвременници величаят постиженията й и една от първите е писателката Кристин дьо Пизан, която публикува поемата си ,,Приказка за Жана д'Арк" няколко дни след коронацията на Шарл VII. През XVI в. Орлеанската дева се превръща в символ на Католическата лига, в началото на XIX в. официално е приета от Наполеон Бонапарт за един от символите на Франция, а през 1920 г. е канонизирана за светица.

Жана е възвеличавана от скулптори, чиито творби са видими и днес, била е демонизирана от велики писатели като Шекспир в неговата трагедия ,,Хенри VI", а в киното образът й е пресъздаван актриси като Ингрид Бергман, Мила Йовович и Лили Собиески. Мразена и обичана от съвременниците си, тя продължава да е източник за вдъхновение за творците, но до някаква степен си остава загадка за историците.

https://chr.bg/istorii/lichnosti/loshite-momicheta-na-istoriyata-zhana-d-ark-devata-ot-orlean/

[Hatshepsut]

Лошите момичета на историята: Виетнамската Жана д'Арк – Ба Чиеу

От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта и бойното поле, което не е място за ,,крехки" създания.
И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават войнски качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в прилагането на стратегии в битки.

В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени, които са обръщали гръб на огнището или балните зали, за да се включат във военните действия. Ще се уверите, че буквално през цялата история има примери за дами, предпочели бойното поле и станали истински bad ass машини.

Покрита с гъсти екваториални гори, зависима от сезонните настроения на мусоните, най-източната точка на полуостров Индокитай е била апетитна хапка за по-силните си съседи през всички векове на своето съществуване. В древността е била наричана Ванланг, а днес – Виетнам. След 111 пр. Хр. държавата се намира е под властта на Китайската империя. Това подтисничество продължава цяло хилядолетие, през което виетнамците се стремят да запазят своите традиции и идентичност и се опитват да отблъснат чуждата власт с оръжие. Тези времена раждат множество герои, чиито имена остават запечатани в паметта и летописите на виетнамската държава. Едно от тези имена е на Ба Чиеу – полуобожествената водачка на бунтове от III в. сл. Хр, която дори Конфуцианското учение за по-низшестоящото място на жената не успява да изтрие от страниците на историята.

Легендата за зараждането на Виетнам се губи в полите на митологията и разказът за брака между лорд Куан и принцеса У Коо, който завършва, когато един ден съпругът обявява, че е дракон, а тя фея и вече не могат да съжителстват заедно. Той взима 50 от децата си и ги повежда към морето, а тя – останалите 50 и отива в планините. Най-смелият от синовете им става родоначалник на първата виетнамска династия – Хонгбанг. Тази първа държава просъществува до 111 г. пр. Хр, когато представителите на китайската династия Хан поетапно завземат всички виетнамски територии и ги превръщат в провинция – Зяоти. Започва политика на политическа и културна асимилация – налагане на конфуцианската идеология, китайските традиции и йероглифи. Династия Хан определя тежки данъци, монопол над плодородните земи и си присвоява всеки ценен метал, камък или стока, които се добиват във Виетнам. Натискът е жесток и води до постоянно недоволство и опити за бунт от страна на виетнамците, които костват хиляди човешки животи.

Една от най-известните личности, повели виетнамския народ на бунт срещу китайците, е дама от знатен произход. За нея черпим сведения само от виетнамските летописи и фолклор.

Китайските извори описват подробно бунтовете и сраженията, но никъде не споменават името на предводителя им. Учените отдават това на влиянието на конфуцианството и срамът, който са изпитвали от това, че жена ги е побеждавала в битки. Самото й име е обвито в мистика, което се дължи на начина на именуване през този период и на особеностите на древния виетнамски език. Не се знае какво е било истинското й име, но става известна като Ба Чиеу/ Чиеу Тхи Чин и Дамата Чиеу.

Древните историци я наричат – дама на милиони, вероятно, защото е била много млада, но същевременно е предвождала хиляди мъже.

Ба Чиеу е родена през 225 г., но отрано остава сирак. Отгледана е от брат си – Чиеу Клокх Зат, знатен водач от Северен Виетнам. Ба Чиеу се е чувствала потисната в неговия дом и е била в изключително обтегнати отношения с жестоката му съпруга. Смята се, че когато навършва 19 години я убива и бяга в гората. Тези факти не са доказани, но това, което се знае за по-ранните й години е, че брат й е искал Ба Чиеу да води нормален и спокоен живот на домакиня и да се омъжи добре. На това тя отговаря: ,,Искам да обяздя бурите и вълните, да възвърна свободата на родината си и да отхвърля игото. Не искам да сведа глава и да се задоволя с живота на обикновена домакиня". Дори това да не са били истинските й думи, Дамата Чиеу е била красноречива и успява да убеди брат си, че съдбата й е различна от тази на жените по онова време.

Най-вероятно Чиеу Клокх Зат е подготвял бунтовници в горите, където взима със себе си и сестра си. Там тя усвоява бойни изкуства и техники. Скоро към тях започват да се присъединяват и други мъже, желаещи да отхвърлят властта на китайците. Брат й повежда въстание в областта Куу Чан. Уменията и силата на Ба Чиеу в битката са толкова въздействащи, че тя печели уважението и възхищението на въстаниците. Брат й загива във въпросното сражение и те провъзгласяват Ба Чиеу за свой нов водач.

Описанието на нейният външен вид също е спорно по две причини – недостатъчно извори и намесата на митологията в историята. Във времена, когато виетнамската култура е била силно повлияна от китайската, за да се даде обяснение за постиженията и победите на една жена, тя е трябвало да бъде надарена с нечовешка сила. Така от смъртен войн, Ба Чиеу се превръща в богиня, чийто образ се смесва с този на богинята-майка и на богинята на войната.

Според сведенията тя е силна, смела и умна. В битка винаги е най-отпред, яздеща слон с меч във всяка ръка, облечена в златна роба. Легендите добавят към този образ описания за неземната й красота и за това как тя всява ужас и страх у враговете. Гласът й е толкова мощен, че е отеквал като камбана на храм. Китайците са побягвали щом я видят, защото е ,,било по-лесно да се изправиш срещу тигър, отколкото да застанеш лице в лице с Дамата Чиеу в битка". Във фолклора е описано как красивата й снага се извисява на 3 метра височина, а гърдите й били дълги един метър и е трябвало да ги замята над рамо по време на сраженията. Липсват обяснения как е успявала да постигне това, при положение, че е била облечена в доспехи, но съгласно легендите Дамата Чиеу е изглеждала като Бриен от ,,Игра на тронове", но с нежната красота на опасната Жен Ю от ,,Тигър и Дракон".

След бойното си кръщение и вече в ролята на командир на въстаниците, през 248 г. Ба Чиеу води над 30 сражения срещу армиите на Китайската империя. Смята се, че се е само провъзгласила за ,,Дамата-генерал в златна роба".

Китайските местни управници не могат да овладеят сами положението и молят за подкрепление. Кралят на Ву се отзовава и изпраща един от най-добрите си генерали – Лу Ин и 8000 войници. Освен военната подкрепа, се раздават и множество подкупи на местното население, за да могат да предадат въстаниците.

Ба Чиеу успява да устои около 5-6 месеца срещу превъзхождащата я числено китайска войска. Изтощени от сраженията, без достатъчно провизии, някои от воините й бягат. В последната битка китайските войски притискат въстаниците. Без надежда за обрат в сражението, Ба Чиеу решава да се удави, за да не попадне жива в ръцете на китайците и умира едва 23 годишна. Смята се, че до края на живота си Лу Ин, генералът на китайската армия, е бил преследван от духа й и е имал постоянни кошмари как тя успява да се добере до него и да го погуби. Духът й сигурно не е намерил никакъв покой, защото до освобождението от китайска власт, голям брой командири на въстаници са били спохождани от него и са получавали ценните й съвети за бойното поле.

Образът на Дамата Чиеу не загива в планината Тунг. Тя се превръща в символ на смелостта и борбата за свобода на виетнамския народ. По време на ранните владетели от династията Ли, през VI в., крал Нам Дъ решава да почете живота й като издига храм в нейна чест. Той й дава най-високата титла ,,Най-благородна и смела девица ". През XV в., под влияние на конфуцианството, се прави опит да се заличат всички следи от съществуването на Ба Чиеу. Въпреки това, подобно на съдбата на Хатшепсуп, чийто доведен син също иска да я заличи от аналите на историята, истината за победите и смелостта на Дамата Чиеу успява да достигне до нас.

Избегнала манипулациите на времето, Дамата Чиеу остава водачът на един от най-големите бунтове в историята на Виетнам. И днес храмът и гробницата й могат да се видят в провинция Тхан Хоа, а празникът му се отбелязва всяка година на 3 април. Името й носят множество улици във виетнамските градове, празници отбелязват постигнатото от нея, а във фолклора остава ролята й на закрилница или както се пее:

,,Спи, спи сладко, мое дете,
За да мога да донеса вода и да измия седлото на слона,
Изкачи се на хълма ако искаш да видиш
Дамата Генерал Чиеу върху златното й седло."

https://chr.bg/istorii/dosieta/loshite-momicheta-na-istoriyata-vietnamskata-zhana-d-ark-ba-chieu/

[Hatshepsut]

Лошите момичета в историята: Красавицата и командир Пантея Артешбод

От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта и бойното поле, което не е място за ,,крехки" създания.
И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават войнски качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в прилагането на стратегии в битки.

От Будика и Артемизия през Жана Д'Арк и Елизабет I до Людмила Павличенко и Грейс Хопър, жените са оставили своята следа на бойното поле. Често те са били принудени да се преструват на мъже, за да бъдат в армията, а в други случаи тяхната власт и благороден произход са им давали правото да водят армии. Приближавайки се към съвременността, дамите вече открито са се записвали в бойните редици.

В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени, които са обръщали гръб на огнището или балните зали, за да се включат във военните действия. Ще се уверите, че буквално през цялата история има примери за дами, предпочели бойното поле и станали истински bad ass машини.

Името ѝ означава ,,силна" на персийки и ,,всички богове" на старогръцки. Това някак ѝ отива тъй като Пантея Артешбод е била главнокомандващ на Персийската гвардия на ,,Безсмъртните". Ако си спомняте филма ,,300", това бяха воините, облечени в черно със сребърни маски, макар в действителност да са изглеждали доста по-различно. Тя е една от първите от дългата поредица персийки, които са приемали постове, по право се падащи се на мъжете.

Информацията за Пантея е оскъдна, но историците са достигнали консенсус по три въпроса: тя е била реална историческа фигура; наистина е водила елитните части в битки и е оказала силно влияние върху утвърждаването на династията на Ахеменидите.

Пантея е била омъжена за генерал Ариасб (наричан още Ахеменид Артешбод). Интересното е, че тя гради военната си кариера наравно с мъжа си, докато и двамата не достигат един от най-високите рангове в персийската армия – главнокомандващи на ,,Безсмъртните".

Кои са ,,Безсмъртните"?

Въпреки че информацията за тези войници е фрагментарна, представете си ги като съвременни спец отряди. Смята се, че екзотичното им име е дело на бащата на историята – Херодот. Описанията му датират от времето на известната кампания на персийския цар Ксеркс срещу гърците, когато се води известната битка при Термопилите. Името ,,Безсмъртни" произхожда от факта, че всеки път, когато някой от тях загинел или бивал тежко ранен в битка, друг заемал мястото му. Отрядът винаги наброявал 10 000 специално тренирани мъже. Членовете му трябвало да са персийци по произход и тяхното обучение започвало от 7 годишна възраст. Не всеки издържал тежката физическа и психическа подготовка. Според друг гръцки историк, който описва придвижването на персийската армия от Сарди до Хелеспонт, съставът на ,,Безсмъртните" бил лично избиран от персийския владетел. Каквато и да е била селекцията, факт е, че това е било елитно формирование, което в мирно време е изпълнявало ролята на царска гвардия, а по време на война е бил специален военен отряд, изпращан срещу врага в края на битката, за да нанесе страховит стратегически удар.

Именно тази най-висша военна машина в персийката армия, е била командвана от жена по време на династията на Ахеменидите.

Според персийския фолклор, Пантея е била най-красивата жена в цяла Азия. За хубостта ѝ се носят легенди. Една от тях е, че външността ѝ е била толкова неземна, че по време на битка е трябвало да носи воал или да покрива лицето си с маска, за да не разсейва войниците на бойното поле.

Не се знае точната година на раждането на Пантея, предполага се, че е около 570 г. пр. Хр. Нейната кариера и военните ѝ успехи се развиват по време на управлението на цар Кир II Велики (559-530 г. пр. Хр.). Той е основоположникът на Ахеменидската империя, първата Персийка империя. По време на неговото управление държавата достига до едно от най-големите си териториални разширения, тъй като Кир завладява територии в Западна и Централна Азия и благодарение на успехите му, Персия се простира от Средиземно море на запад до река Инд на изток.

Кир II започва да реализира своите мечти за териториално разширение с военни действия срещу Мидийското царство. След това завоевателните му стремежи се насочват към иранските земи. Една от най-известните му кампании е тази срещу Нововавилонското царство. Сведения за нея черпим от Хрониките на Набонид (556-539 г. пр. Хр.), последният владетел на това царство.

По това време Нововавилонското царство е разтърсвано от вътрешни конфликти. Набонид, който е арамеец по произход, извършва множество религиозни реформи, чиято цел е да обедини отделните племена, но това само му спечелва омразата на жреческото съсловие. В ситуация, в която има вътрешни размирици, а царят живее извън Вавилон, Кир II вижда удобен случай да насочи не само вниманието, но и армиите си към тези апетитни територии.

Една от най-известните битки по време на кампанията срещу Нововавилонското царство е от 539 г. пр. Хр. – битката при Опис. От едната страна застават Набонид и синът му – Балтазар, а срещу тях се изправят персийците, предвождани от Кир II, Гобриас от Гитиум и разбира се – красавицата Пантея и съпруга й. Сведенията за тази битка са изключително оскъдни. Знае се, че се е водила през късната есен, на брега на река Тигър, но подробности за хода на бойните действията или за броя на загиналите все още са неизвестни. През изминалите 50 години различни историци дават своя прочит и теории за тази битка на база написаното в Хрониките на Набонид.

Последното проучване заключва, че изходът от сражението е решаваща победа за персийците. В Набонидската хроника дори се говори за ,,клане" на акадската армия и над града. След това събитие, вавилонската армия не се споменава повече в хрониката и целта на Кир е постигната – той всява страх у останалите градове. По пътя към столицата остава само град Сипар, който пада без бой.

Има и друга версия на кампанията срещу Нововавилонското царство, която се представя от Херодот. Според него не е имало битка при Опис, а в продължение на 2 години персийците са обсаждали самия Вавилон. Градът е паднал, след като те са успели да изменят коритото на река Ефрат. Тъй като разказаното от него е в разрез с вавилонските и персийските източници, историците го смятат за недостоверно.

През 539 г. пр. Хр. Кир II обсажда Вавилон. Тук ролята на Пантея става по-ярка.

По време на цялата Нововавилонска кампания тя взема дейно участие, тъй като е високо ценена от военното командване и от самия цар, заради своята интелигентност и стратегически способности. Според персийски източници, Пантея изгражда стратегията за това как да се управлява Вавилон, след като бъде превзет. Това се доказва и от факта, че след падането на града тя става негов военен управител. Сред задачите й били да организира дейностите в града, да следи за опазването на реда и да въведе персийските закони в новозавладяния град. Това огромно доверие, което Кир II ѝ гласува, показва нейните не само военни, но и чисто административни познания и умения.

За съжаление след Нововавилонската кампания сведенията за Пантея се губят от страниците на историята. Предполага се, че тя умира около 5 години след Кир II, но дали загива на бойното поле или става жертва на коварна болест – това не е ясно.

Неземна красавица, чийто живот е изпълнен с въпросителни, смел главнокомандващ и обаятелен водач на 10 000 ,,безсмъртни" мъже, Пантея е една от великите жени на Древността, за чиято участ тепърва ще узнаваме все повече. Покрита с воала на историята, тя е омайвала не само съвременниците си, но очарова и днешните учените, които се опитват да повдигнат нейното було и да съберат сведения за това какви военни качества е притежавала и какво е било нейното влияние в персийската военна история.

https://chr.bg/istorii/voenni-hroniki/loshite-momicheta-v-istoriyata-krasavitsata-i-komandir-panteya-arteshbod/

[Hatshepsut]

Лошите момичета на историята: Защитничката на Папата – Матилда Тосканска

От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта и бойното поле, което не е място за ,,крехки" създания.
И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават войнски качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в прилагането на стратегии в битки.

В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени, които са обръщали гръб на огнището или балните зали, за да се включат във военните действия. Ще се уверите, че буквално през цялата история има примери за дами, предпочели бойното поле и станали истински badass машини.

Когато човек застане пред базиликата ,,Св. Петър" във Ватикана, той остава поразен от красотата и внушителността на сградата. Проектирана от Браманте, Микеланджело и Бернини, тя е най-известният паметник на ренесансовата архитектура и едно от светите места за християнския свят.

Популярно място за поклонничество и известна туристическа дестинация, ,,Св. Петър" притежава множество богатства, включително предполагаемите останки на самия светец.

Това обаче, което малцина посетители знаят е, че в църквата почиват останките на 6 жени. Една от тях е известна като ,,Закрилница на църквата" и гробницата й се намира под монумента й. Това е Матилда от Каноса, известна още като Великата графиня Матилдаили Матилда Тосканска. Знатна жена, важна политическа фигура през Средновековието, военачалник, уважавана от папи и недолюбвана от императори – Матилда е всичко друго, но не и типичната благородна дама от Тъмните векове.

Нейното име е популярно за времето си и й отива страшно много, защото в превод от немски ,,Матилда" означава ,,силна в битка". Родена през 1046 г., тя е дъщеря на Бонифаций III, владетел на обширни земи в Северна Италия, и на Беатрис от Лотарингия, която е първа братовчедка на императора на Свещената римска империя. Въпреки че Матилда е последна по ред за унаследяване, тя получава високо за времето си образование–владее латински, немски и френски език. Според историческите източници, Матилда също така усвоява умението за стрелба с лък, яздене, разучава стратегии и военни тактики.

През 1052 г. баща й е убит, а само година по-късно умира и сестра й. Наследник на земите става брат й – Фредерик, под регентството на майка им. Търсеща закрила за децата и земите си, през 1054 г. Беатрис сключва брак с лотарингския херцог Готфрид Брадатия, който е въставал срещу император Хайнрих III. Така майка им само си навлича гнева на могъщия си братовчед. Отговорът не закъснява и императорът арестува Беатрис и дъщеря й Матилда. По същото време синът й Фредерик, загива при съмнителни обстоятелства. На 9 годишна възраст Матилда става новият и единствен наследник на маркграфството на Тоскана.

През следващите години, майка й и доведеният й баща стават силни поддръжници на Папството като подкрепят Григорианските реформи. Братът на Готфрид дори става папа под името Стефан IX. Още оттогава се очертава пътят, който впоследствие самата Матилда ще поеме, а именно – подкрепа за папството срещу намесата и властта на Свещената римска империя. Типично за Средновековието, когато не е рядкост близки роднини да сключват брак, Матилда се омъжва за доведения си брат – Готфрид Гърбавия. Съвместното им съжителство не води нито до щастие за семейната двойка, нито до продължаване на рода (единственото им дете умира още пеленаче – б.а.), нито до обуздаване на силния характер на маркграфинята.

Едва дочакали да мине погребението на Готфрид Брадатия, майка и дъщеря се оттеглят в семейните владения и поемат съвместно властта над Тоскана. Скандалът е бил голям – съпругата Матилда не само напуска демонстративно мъжа си, тя никога не се завръща при него, въпреки опитите му да търси подкрепа дори и от папата. Впоследствие една от сенките на историята, която се хвърля върху образа й е, че тя е намесена в смъртта на Готфрид Гърбавия, но това така и не е доказано. Едно обаче е сигурно – скоро след това вдовицата Матилда предявява претенции към наследството на съпруга си и отново нетипично за времето епископът на Вердюн отсъжда в нейна полза и тя получава тези земи. Майка й също си отива и през 1076 г. – на 30-годишна възраст, Матилда се сдобива не само с голямо богатство, но и с еднолична политическа власт над по-голямата част от Северна и Централна Италия.

По същото времето, когато Матилда се бори за установяване на контрол над наследствените си владения, в Западна Европа назрява един голям конфликт . Историята му дава името ,,борба за инвеститура". Това е т.нар ,,спор за даване на пълномощия", който възниква между Папството и императорите на Свещената римска империя за това кой има право да назначава епископите. Папите от втората половина на XI в. оспорват правото на императора да се намесва в духовните въпроси. Това е и времето, когато възниква Клюнийското движение, което е за радикални реформи в отношенията между Църквата и светската власт. Един от най-видните му представители – Хилдебранд е избран за новия папа и получава името Григорий VII.

През 1076 г. император Хайнрих IV издава прокламация срещу папата, а Григорий VII го отлъчва от Църквата. Настъпват трудни времена за благородниците, които трябва да решат на коя страна да застанат. Дали поради своята духовност и семейна история или поради лични симпатии, както злите езици говорят, Матилда застава на страната на папата. Запазени са писмата на Григорий VII до нея. В тях той се обръща към нея с думите ,,дама с изключителен характер", ,,най-любима дъщеря" и ,,любима Христова дъщеря".

Източниците не разкриват много за външния й вид, а наблягат на нейната интелигентност и духовност. Матилда застава на страната на Папството и го подкрепя финансово и военно през целия си живот. Поради своята голяма политическа роля през тези години, множество хроникьори и поети я споменават в своите книги. Тези, които й симпатизират и са на страната на папата, я превъзнасят. Матилда е "най-богатата и известна жена на своето време", ,,добродетелите й превъзхождат тези на мъжете". Тя дори пише писма, в които открито посочва грешките, които императорът допуска.

В годината, в която отлъчва императора, папа Григорий VII търси убежище в семейната крепост на Матилда в Каноса. Там пристига и Хайнрих IV, като според описанията прекарва 3 дни в дълбокия сняг пред замъка в очакване да бъде допуснат. Матилда се превръща в посредник между двамата мъже и в крайна сметка папата приема обратно императора в лоното на Църквата.

Ролята на Матилда не се ограничава само в дипломатическите отношения. Тя води продължителна военна кампания срещу Свещената римска империя и предвожда войските си в не една и две битки. Първите й военни сблъсъци с Хайнрих IV завършват с неуспех за маркграфинитя и нейните съюзнически войски претърпяват поражение през 1080 г. при Волта Мантована. През 1083 г. императорът достига до Рим, отнема властта на Григорий VII и провъзгласява друг за папа. Матилда остава на страната на Папството и става защитник на наследниците на Григорий VII. През 1085 г. тя постига важна победа в битката при Бомпорто и императорът е отблъснат в германските земи, но това не решава конфликта.

Матилда за пореден път съчетава бойното поле с дипломацията и решава да сключи стратегически брак, а именно – да се омъжи за Велф V, херцогът на Бавария. Бракът им е успешен в политически план, но в личен е пълен провал. Може да се намери пикантна информация, както за пищното му отбелязване, което трае цели 120 дни, така и за личните отношения между тогава над 40 годишната Матилда и нейният съпруг тийнейджър. Каквато и история да се крие зад този втори брак, надали някога ще я разберем.

Следващите действия на Матилда са отново директна атака срещу властта на Хайнрих IV, тъй като тя се съюзява с неговите синове – Конрад и Хайнрих, които се опълчват на баща си. За трети път Хайнрих IV се отправя на военна експедиция в Италия, за да сложи край на действията на маркграфинята. Стига се до т.нар ,,Предателство от Велики четвъртък", когато Матилда и нейните войски са предадени от жителите на Мантуа, но въпреки това успяват да избягат и да се прегрупират в Апенините, където заемат важни укрепления, собственост на нейната фамилия.

Получава се нещо като партизанска крепостна война. Подложен на дъжд от стрели, копия, камъни и кипящо масло, постепенно Хайнрих осъзнава, че каузата му е обречена на неуспех. Все повече и повече италиански градове подкрепят Матилда, Конрад е провъзгласен за крал на Италия, а съпругата на Хайнрих IV търси убежище при маркграфинята като обвинява половинката си в доста тежки морални престъпления.

Конфликтът замира със смъртта на Хайнрих IV. Неговият наследник – Хайнрих V има различен подход и успява да се договори с Матилда. През 1111 г. императорът я коронова за ,,Кралски викарий и вицекралица на Италия".

Този върхов момент бележи края на военната й роля в решаване на конфликта между императора и Папството. Окончателната победа на духовната над светската власт и краят на спора за инвеститурата е през 1122 г. и се отбелязва със сключването на Вормския конкордат. Матилда така и не дочаква постигането на мир между папата и императора, тъй като умира през 1115 г. С това ролята й във взаимоотношенията между Папството и императора не приключва, тъй като остава отворен въпроса за нейното наследство. Още по времето на Григорий VII тя посочва Папството за неин наследник, решение, което е препотвърдено след короноването й за вицекралица на Италия. След смъртта й обаче, Хайнрих V си присвоява владенията й. Чак през 1213 г. те са върнати на Папството и Тоскана става независима.

За динамичният си и продължителен за Средните векове жизнен път, Матилда успява да си спечели както възхищението на голяма част от съвременниците си, така и неприязънта на своите опоненти. Каквито и да са били подбудите й да застане на страната на папата, не може да се отрече нейната богата духовност и непоклатима вяра. Смята се, че тя е съградила над 100 църкви и манастири в регионите Емилия-Романя, Ломбардия и Тоскана.

За италианците тя ще си остане ,,Кралицата на Италия", а за западното духовенство – ,,Закрилницата на папата". И днес посетителите на базиликата ,,Св Петър", още с влизането си могат да видят от дясната си страна как Матилда сякаш продължава да бди над Папството, изобразена с инсигниите на папската власт.

https://chr.bg/istorii/voenni-hroniki/loshite-momicheta-na-istoriyata-zashtitnichkata-na-papata-matilda-toskanska/

[Hatshepsut]

Будика: Древната бунтовничка, управлявала с твърда ръка

Тя е бунтовническа кралица на древното британско келтско племе икени, която повежда армия срещу римляните през 60/61 г. от н.е., осигурявайки си място в учебниците по история като един от най-емблематичните британски владетели.

Смята се, че Будика (изписвана също като Будицея) е родена около 30 г. от н.е. в елитно семейство в Югоизточна Англия. Повечето информация за нея идва от двама римски историци - Тацит и Касий Дион.

През 43 г. сл. н. е. император Клавдий организира инвазия и успешно завладява Южна Британия. През 48 г. от н.е., на 18-годишна възраст, Будика се омъжва за Прасутагас - крал на племето икени, чиито земи заемат днешния Норфолк. Смята се, че Прасутагас се е подчинил на Клавдий след инвазията през 43 г. от н.е. и му е било позволено да продължи да управлява като независим съюзник на Рим.

Будика ражда две дъщери, чиито имена са неизвестни, и остава при Прасутага до смъртта му от болест. В завещанието си той оставя половината от царството и имуществото си на дъщерите си, а другата половина - на император Нерон. Това е опит да се успокои Рим, като същевременно се запази собствената му семейна династия.

Планът се провалил и римляните пренебрегнали желанието му и решили да изискат дълговете, които покойният крал бил натрупал. Земите и собствеността на водещите племена на икените са конфискувани, а хората са лишени от статута си на съюзници, което на практика ги свежда до нивото на роби.

Когато Будика протестира срещу този ход, тя е публично съблечена и бичувана, а двете ѝ дъщери са изнасилени от римски войници. Будика се заклева да отмъсти и започва да събира армия, за да се разбунтува срещу новите си деспотични господари.

Касий Дион описва Будика като много висока, с дълга кестенява коса, изключително интелигентна, със свиреп поглед и властен глас. Подобно на други келтски жени, Будика е била обучена като воин, така че е знаела как да се бие.

Икените обединяват сили със съседните тринованти и заедно с други племена създават армия от около 100 000 британци, всички под командването на Будика.

През 60 г. (или 61 г.) от н.е., когато римският управител на Британия Гай Светоний Павлин отсъства от кампанията си на остров Мона (днешен Ангълси) в Северен Уелс, Будика и нейната армия започват въстание.

Първоначално те се отправят към Камулодунум (днешен Колчестър), който по това време е провинциалната римска столица на Британия. Градът бил почти незащитен, защитаван само от малък брой ветерани войници. Армията на Будика опустошава града, като го опожарява до основи, избива жителите му (както римляни, така и проримски настроени британци) и обезглавява бронзова статуя на император Нерон. Девети римски легион под командването на Квинт Петилий Цериалис се опитва да освободи града, но Будика разгромява настъпващата армия и унищожава по-голямата част от легиона.

Сега пред него се намира Лондиниум (съвременен Лондон), търговският център на Римската империя в Британия. По това време Светоний научава за бунта и започва да придвижва войските си обратно на юг. Той пристигнал в Лондиниум преди Будика, но селището било слабо укрепено и само с няколко хиляди души Светоний решил да изостави града на бунтовниците.

Лондиниум е сполетян от същата съдба като Камулодунум, като войските на Будика го изравняват със земята и убиват и измъчват всички, които не са успели да се евакуират. Следващата им цел е Веруламиум (днешен Сейнт Олбънс), където Светоний отново отказва да защити града, оставяйки го свободно да бъде разграбен, опожарен и унищожен от кралицата-воин.

Сведенията сочат, че при унищожаването на тези три селища от Будика са загинали между 70 000 и 80 000 души. Говори се, че Нерон обмислял да се изтегли от Британия изобщо.

Въпреки че армията на Будика вече била станала още по-голяма, кампанията ѝ за отмъщение била на път да приключи.

Светоний прегрупира силите си и събира армия от около 10 000 души. Майстор на военната тактика, Светоний разработва план, който ефективно да елиминира численото предимство на врага му. Той избрал за място на позицията си стръмен тесен пролом с гора, която защитавала тила му, лишавайки бунтовниците от възможността да се възползват от численото си превъзходство. Въпреки че мястото на последната битка не е известно, историците предполагат, че тя може да се е състояла по римския път, известен днес като Уотлинг стрийт, най-вероятно някъде в Уест Мидландс.

Преди началото на битката Тацит пише, че Будика се обръща към войниците си. "Не като жена, произхождаща от благороден род, а като една от хората отмъщавам за изгубената свобода, за бичуваното си тяло, за поруганото целомъдрие на дъщерите си. Римската похот е стигнала толкова далеч, че не само нашите лица, но дори и възрастта или девствеността са останали неопетнени. Но небето е на страната на справедливото отмъщение; един легион, който се осмели да се бие, загина; останалите се крият в лагера си или тревожно мислят за бягство... Това е женско решение; що се отнася до мъжете, те могат да живеят и да бъдат роби.

Опозицията на Будика обаче е по-добре обучена, дисциплинирана и екипирана. Освен това бунтовниците са взели съдбоносното решение да обкръжат тила си със семействата, колите и животните си, за да предотвратят всякакво бягство, след като битката е загубена. В крайна сметка нейните войски са избити почти до крак, докато римляните, според Тацит, са понесли само няколкостотин жертви.

Касий Дион и Тацит се разминават в мненията си за това какво се е случило след това с кралицата-войн. Дион казва, че тя се разболяла и починала след битката, докато Тацит твърди, че се е отровила. Нищо в историческите извори не говори за това какво се е случило с двете ѝ дъщери.

Римляните потушават бунта и осигуряват Южна Британия. Публий Петроний Турпилиан замества Светоний като управител и възприема по-примирителен подход. През следващите десетилетия обаче римляните продължават експанзията си на север в Уелс и към Шотландия.

Макар че Будика в крайна сметка се проваля в стремежа си да отърве Британия от римляните, тя и до днес се чества като национална героиня и символ на свободата, справедливостта и смелостта пред лицето на тиранията.

https://www.vesti.bg/lyubopitno/kralicata-voin-respektirala-vsichki-myzhe-6163962

[Hatshepsut]

Списъкът на царете и царица Кубаба - първата жена-владетел в древния свят


Релеф на царица Кубаба във формата на богиня

От Клеопатра до Разия Султан - историята е изпълнена с могъщи жени, които са се противопоставяли на нормите на своето време. Но чували ли сте някога за царица Кубаба? Управлявала в Шумер около 2500 г. пр.н.е., тя може би е първата документирана жена владетел в древната история.

Царица Кубаба е завладяваща фигура в историята на Месопотамия, за която се смята, че е управлявала града-държава Киш през третото хилядолетие пр. н. е. Нейната история е важна част от загадката за разбирането на ролята на жените в древните общества.

Списъкът на шумерските царе (вляво) и вдясно: Призмата Уелд-Блундел

ЦАРИЦА КУБАБА И ЦАРСКИЯТ СПИСЪК

Името на Кубаба фигурира в списък, известен като "Царския списък", който е единственото писмено свидетелство за нейното управление. В него накратко е отбелязана продължителността на царуването на всеки отделен цар и градът, в който е царувал. В този списък тя е наречена "лугал" или цар, а не "ереш" (царица-съпруга, консорт). От този изчерпателен списък нейното име е единственото женско име, което фигурира в него.

"След това град Мари бил победен и царската власт била отнета в полза на Киш.
В Киш царица станала Ку-Баба, жената съдържателка на таверна, която заздравила основите на Киш. Тя управлявала 100 години.
Една царица управлявала 100 години."

Всъщност този списък не е най-достоверният исторически източник. В него често се размива границата между историята и легендата. Пример за това е името на Енмен-лу-ана, за когото се твърди, че е управлявал 43 200 години. За царуване на Кубаба се сочи, че тя е била начело на Шумер 100 години, число, което вероятно е преувеличено, тъй като нейната история е митологизирана, но все пак показва, че е управлявала дълго. Едновременно с това съществува вероятност интерпретираната концепция за времето да е различна от системата, която следваме днес.

ВЪЗХОД КЪМ ВЛАСТТА: КРЪЧМАРКА, ПРЕВЪРНАЛА СЕ В БОГИНЯ?

"Жената кръчмарка, която заздрави основите на Киш".

Фактът, че писарят, който е написал Списъка на царете , е стигнал толкова далеч, че е добавил, че тя е здравила основите на града, е забележителен, като се има предвид, че много от другите записи, изброяващи различните царе, включват само тяхното име и продължителност на управлението им и нищо за качеството на тяхното управление.

За съжаление, не знаем много повече за времето й на власт, но някои източници казват, че е било по време на период на относителен мир.

Възходът на Кубаба към властта в Киш е забулен в мистерия, но общоприето мнение е, че тя е била съдържателка на таверна, което може да се тълкува като барманка или да се свърже с проституцията, както е в древните шумерски текстове. Град Киш е бил известен с богатството и властта си и е изиграл значителна роля в развитието на месопотамската цивилизация .

Известни феминистки учени-ревизионисти, като Клаудия Зутер (Claudia Suter) например, пишат, че Кубаба понякога е характеризирана като съдържателка на публичен дом, което е начин да я омаловажат и показва "отношението към жените в доминираното от мъже ранно месопотамско съсловие".

Клинописни таблици от древен Шумер изобразяват значението на бирата в икономиката и обществото на древна Месопотамия

Напротив, варенето и продажбата на бира в древния месопотамски свят е било изключително уважавана дейност. Съществувала е древна асоциация между женската божественост и алкохола, а според теолога Карол Фонтейн (Carole R. Fontaine) Кубаба би била възприемана като "успешна бизнесдама".

Твърди се, че е била любезна и справедлива към клиентите си, което ѝ спечелило репутацията на добронамерен човек. С течение на времето репутацията ѝ се разраства и тя е почитана като богиня. Това обяснява нейното издигане като царица, тъй като не се е омъжила за някой цар, нито е наследила властта от цар.

Съществува легенда, според която онези владетели, които не успявали да признаят по подходящ начин бог Мардук, с рибни дарове в храма на Есагил, имали нещастен край. Според сведенията Кубаба е нахранила един рибар, а в замяна го помолила да принесе улова си в храма на Есагил. Благосклонността на Мардук не закъсняла: "Нека бъде така", казал богът и с това "поверил на Кубаба, кръчмарката, властта над целия свят".

Някои източници предполагат, че тя е била член на управляващата династия на Киш и че е наследила трона от баща си. Други предполагат, че тя е била обикновена жена, която се е издигнала на власт благодарение на собствените си способности и харизма. Какъвто и да е случаят, ясно е, че Кубаба е била могъщ владетел, който е оставил трайна следа в Киш.

ЦАРИЦА КУБАБА: ЗНАЧИМИ ПОСТИЖЕНИЯ

В древната шумерска традиция царската власт не е обвързана с постоянна столица, а по-скоро се мести от място на място, дарявана от боговете на един град и прехвърляна по тяхно желание. Преди Кубаба, която е единственият член на Третата династия на Киш, столицата е в Мари в продължение на повече от един век, а след Кубаба се премества в Акшак. Синът на Кубаба - Пузер-Суен и внукът ѝ - Ур-Забаба, обаче временно преместват столицата обратно в Киш.
.

Фасада на храма на Инанна в Урук, Ирак. Женско божество, което излива животворна вода от съд

Едно от най-значимите постижения на Кубаба е построяването на храм, посветен на богинята Инана. Този храм се намирал в сърцето на Киш и бил един от най-важните религиозни обекти в региона. Смята се, че Кубаба е била предана поклонничка на Инанна и храмът е бил отражение на нейните религиозни вярвания и ценности.

Освен религиозните си проекти Кубаба е била и военен лидер, който е ръководил мощна армия. Смята се, че тя е разширила територията на Киш чрез поредица от военни кампании, които са спомогнали за утвърждаването на Киш като основна сила в региона. Военните умения на Кубаба са били важен фактор в нейното управление и са спомогнали за осигуряване на постоянното ѝ господство над Киш.

Историкът Мартен Стол (Marten Stol) пише в ,,Жените в древния Близък изток" (Women in the Ancient Near East), че Кубаба е била известна като ,,смел войн". С течение на времето й са били дадени различни епитети, като ,,тази, която управлява страната" или ,,тази, която завладя царството". Затова някои източници казват, че тя е била узурпатор. Според Ривка Харис (Rivkah Harris) в ,,Пол и възраст в Месопотамия" (Gender and Aging in Mesopotamia) узурпирането на трона от мъж не е било ,,нито необичайно, нито отвратително събитие в историята на Месопотамия", но е било много неодобрявано, ако го направи жена.

Защо е приключило нейното управление? Кубаба се сблъсква с опозиция от съперничещи си градове-държави и от самия град Киш. Някои твърдят, че е била свалена от собствените си поданици, докато други сведения сочат, че се е отказала от трона и се е оттеглила в уединение.

НАСЛЕДСТВО И ЛЕГЕНДИ

С течение на времето царуването на Кубаба все повече се възприема като изключение от правилото, като нещо неестествено, защото е жена. Когато на земята се случват странни или ,,лоши" неща, по-късните поколения казват, че това се дължи на ,,поличбата на Кубаба".

Един древен пасаж казва, че раждането на бебе с мъжки и женски гениталии се дължи на ,,поличбата на Кубаба". Тази връзка демонстрира несигурност относно възприятията за пола, свързани с нейното управление, тъй като са я виждали като преминаваща границата в мъжката територия на лидерството. Друг по-късен текст казва, че ако белите дробове на пациента не изглеждат добре, това се дължи на ,,поличбата на Кубаба".

Освен това с течение на годините нараства объркването около разграничението между шумерската кралица Кубаба и богинята Кубаба, покровителка на сирийския град Каркемиш. Връзката между богинята и действителната историческа фигура е неясна и с течение на времето репутацията на богинята нараства, докато името на истинската жена изчезва от записите.

Стела, представяща богинята Кубаба, царство Каркемиш, изложба ,,Royaumes oubliés", Лувър 2019

Сега Кубаба е малко повече от бележка под линия в историческите книги и информацията, която имаме за нея, е ужасно оскъдна. Самото възкачване на Кубаба на трона е обрасло с  легенди. Само по себе си то открито оспорва политическата хегемония на мъжа като цар, тъй като Кубаба с лекота поема мъжките задължения и надминава очакванията. Преодолявайки разделението между половете, тя нарушава естествения ред на нещата.

Изучаването ѝ се превръща в съществена част от разбирането на една от първите цивилизации в света. В хилядолетието след смъртта ѝ Кубаба била обожествявана и почитана като неохетска богиня, а предполагаеми местни нейни превъплъщения завзели властта в децентрализиращите се империи на Левантския пояс. Това само по себе си е ясен показател за нейната сила и влияние.

Историята на Кубаба остава завладяващ разказ за женската сила и можем само да се надяваме, че в бъдеще ще излезе повече информация.

https://nauka.offnews.bg/chovekat/spisakat-na-tcarete-i-tcaritca-kubaba-parvata-zhena-vladetel-v-drevn-199070.html