• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
21 April 2021, 22:34:06

News:

15.11.2020 Платформата на форума е обновена до SMF 2.1 RC3


Welcome to Guest. Please login or sign up.

21 April 2021, 22:34:06

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12668 Posts

Шишман
4836 Posts

Panzerfaust
781 Posts

Лина
705 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
  • Total Members: 128
  • Latest: Fiave
Stats
  • Total Posts: 20873
  • Total Topics: 1329
  • Online Today: 115
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 64
Total: 64

Recent posts

Pages1 2 3 ... 10
1
avatar_Hatshepsut
БагаТур филмът

Един от първите филми за идеята, целта и мисията на БагаТур.
Филмът е от 2004 г.

3
avatar_Шишман
Бий душманите !


____________________________


Почна се !

4
avatar_Hatshepsut
В полето "Save to" настрой клиповете да се свалят в папката Music. Използвай бутона Browse в дясната част, за да навигираш до съответната папка.
5
avatar_Шишман
Quote from: Hatshepsut on Today at 09:02:42Няма да натискаш "convert to avi", а кликваш на бутона "Download" долу вдясно. Това е достатъчно.
Да но пак не успявам да го запиша в папката ми с музика.
Какво да натисна след това ?

6
avatar_Hatshepsut
Археолози откриха скрита пирамида на маите в Тикал, подобна на тези в Теотиуакан


Храм в Тикал, завзет от джунглата

Използвайки техника на въздушни лазерни сканирания, изследователи откриват комплекс, скрит под джунглата в сърцето на някогашната империя на маите - в легендарния град Тикал.

Археологичният комплекс включва пирамида, място за погребение и различни предмети.

Оказа се, че сградата - пирамидата - е била част от древен квартал, включващ голям вътрешен двор, ограден с по-малки сгради. Но тези постройки се различават от всички други, за които се знае, че съществуват в Тикал. Те имат отчетливата форма, ориентация и други характеристики на архитектурата, които обикновено се срещат в Теотиуакан, древната свръхдържава близо до днешния Мексико Сити, на повече от 1300 км западно от Тикал. При по-внимателно разглеждане комплексът изглежда е копие на огромен площад в Теотиуакан, известен като Цитаделата, който включва шестстепенната пирамида - Храмът на Кетцалкоатъл, Пернатата змия.

Специалистите смятат, че това са доказателства, че Теотиуакан и Тикал вероятно са били съюзници някога.

,,Приликата на детайлите бе зашеметяваща", коментира археологът от Университета Браун Стивън Хюстън (Stephen Houston), който за първи път забелязва характеристиките.

Това повдига вълнуващият въпрос: Какво прави този анклав от далечен Теотиуакан в сърцето на тази столица на маите?

За невъоръжено око - и на картите на археолозите - мястото прилича на още един хълм сред вълнообразния пейзаж на Тикал, древния град-държава на маите в низините в северната Гватемала. Но когато изследователите увеличават резолюцията на въздушното изображение, направено с оборудване за лазерно сканиране, наречено LiDAR ("Light Detection And Ranging", ,,светлинно откриване и измерване"), те ясно забелязват формата на създадена от човека структура, скрита под натрупана с векове почва и растителност.

Новото откритие на важен паметник в сърцето на Тикал - един сред най-широко разкопаните и проучени археологически обекти на Земята - подчертава степента, в която технологията LiDAR революционизира археологията в Централна Америка, където плътната растителност обикновено прави сателитните изображения безполезни.


Самолет с LiDAR скенер съставя триизмерни карти на повърхността с помощта на пулсиращ лазер, свързан с GPS система

Ръководейки се от изображенията на LiDAR, Едуин Роман-Рамирес (Edwin Román-Ramírez), директор на археологическия проект в Южен Тикал, започва поредица от разкопки миналото лято. Неговият екип открива методи на строителство и погребални практики, керамика и оръжия, характерни за Теотиуакан от началото на IV век. От съдове за благовония, украсени с изображения на бога на дъжда от Теотиуакан до върхове на стрели, направени от зелен обсидиан от централно Мексико, артефактите предполагат, че мястото може да е било квазиавтономно селище в центъра на Тикал, обвързано с далечната имперска столица.

,,Знаехме, че Теотиуакан са имали поне известно присъствие и влияние в Тикал и близките райони на маите преди 378 г.", разказва пред National Geographic Роман-Рамирес. ,,Но не беше ясно дали маите просто подражават на аспектите на най-мощното държава в региона. Сега има доказателства, че връзката е била много повече от това".


Национален парк Тикал


Комплексът, открит в Тикал, включва модел с двойно по-малък размер на Храма на Кетцалкоатъл, пернатата змия (на снимката), в Теотиуакан


Детайл от Храма на Кетцалкоатъл в Теотиуакан

Тикал е най-големият град в епохата на класическите маи. Националният парк Тикал, обект на световното наследство на ЮНЕСКО и една от първите защитени територии в Гватемала, е създаден през 1955 г.

Изследването се подкрепя от инициативата PACUNAM LiDAR, която доведе до пробив през 2018 г., разкривайки повече от 60000 неизвестни досега строежи на маите - включително пирамиди, дворци и пътища -  огромна, взаимосвързана мрежа от древни градове в низините на маите.

През януари 378 г. Теотиуаканският цар изпраща военни сили в Тикал. Царят на Тикал умира в същия ден, а малкият син на нашественика е назначен за цар на съперничещия град-държава.

До пети век архитектурата и изкуството в Тикал показват влияние на Теотиуакан, но репликата на храма на Кетцалкоатъл е построена около 300 г. сл. н. е.

Ако е вярна, теорията, че това е ,,посолство", предполага, че дипломатическите връзки са се влошили и са започнали военни действия между двете държави.

Идеята се подкрепя от откриването на комплекс, аналогичен на наскоро намерените в сърцето на Теотиуакан.

Стените на конструкцията са украсени с цветни стенописи в стила на маите, съобщава Science, но в крайна сметка са били разбити на парчета и заровени - точно по времето, когато Тикал е бил завзет.

Изследователите се надяват по-нататъшните разкопки и анализи на човешките останки в гробната камера в Тикал да дадат повече информация за каква цел е служил комплексът.

Цивилизацията на маите достига своя връх между 250 и 900 г. сл. н. е., когато контролира големи части от днешното южно Мексико, Гватемала, Белиз и Хондурас.

Тя е унищожена с пристигането на Ернан Кортес и испанските конкистадори през 16 век.

Роман Рамирес обявява находката на пресконференция, организирана от PACUNAM и Института по антропология и история на Гватемала.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Arheolozi-otkriha-skrita-piramida-na-maite-v-Tikal-podobna-na-tezi-v_167955.html
7
avatar_FELDMARSCHALL
Знам, че от нета по принцип се сваля в mp4 формат (води се че от поток сваляш), а после като го изтеглиш на компа може да си го конвертираш в какъвто искаш формат - avi или друг. Тия avi формати са едни от най-старите и архаични и почти никой не конвертира в тях, защото правят клипа с ниско качество все едно е от 2005г. преди HD-тата. :laugh:
8
avatar_Hatshepsut
Георги Бенковски – Апостола на въстанието


Георги Бенковски

В разгара на Априлското въстание хиляди смели българи се изправят срещу тиранията на Османската империя. Слабо въоръжени, но изпълнени с вяра, те се обединяват около фигурите на своите апостоли. Особено показателно за важността на тяхната роля е случващото се в Четвърти революционен окръг, обхващащ градовете Панагюрище, Клисура, Копривщица, Карлово, селата Мечка, Поибрене, Баня и др. Начело на тамошните бунтовници застава една от най-светлите и героични фигури на въстанието – Георги Бенковски.

Истинското му име е Гаврил Хлътев. Роден е в Копривщица, в семейството на местния търговец и занаятчия Груйо Хлътев, но годината и датата остават загадка. Най-разпространената теза в историческата литература е 21 септември 1843 година. Още невръстен, Гаврил бива сполетян от жестока трагедия – през 1848 година неговият баща умира. Майката Нона Хлътева полага всички усилия за доброто израстване на своя син, обграждайки го с любов и грижа за неговото възпитание и образование. Така той завършва трети клас в местното взаимно училище, най-доброто, което може да му предложи родният град. Поради финансови затруднения на семейството няма възможност да продължи с обучението си и затова започва да изучава абаджийския занаят. Тъй като тази професия е свързана с чести пътувания, а любовта на Нона към нейния син е безкрайна, тя го изпраща при известния копривщенски шивач Филип, за да усвои и терзийството и така да остане за по-дълго време близо до нея.

На 22-годишна възраст Гаврил вече е известен абаджия, търгуващ из различни краища на Османската империя. В продължение на десет години живее извън българските земи – в Анадола, Цариград, Измир, Александрия и други градове. Очевидно търговията му се е отдавала много, тъй като често се е случвало изведнъж да спечели много пари, които не след дълго обаче вече били изхарчени.

Многото пътешествия помогнали на Бенковски да усвои и няколко чужди езика, сред които турски, гръцки, италиански, полски, румънски, арабски, персийски. Въпреки  динамичният и интересен живот, сякаш самата съдба го отвежда по един друг път  – този на революцията. Не знаем със сигурност как точно освободителните идеи се зараждат у него, нито как се променят и развиват обществените му възгледи, но ясно е едно – голямата промяна настъпва, когато се озовава в Букурещ. Вероятно тя става в резултат на срещата му със Стоян Заимов.


Паметникът в Копривщица, увековечаващ Хвърковатата чета

В центъра на българската революционна емиграция в Румъния той пристига през 1875 година. Тогава на територията на днешна Босна и Херцеговина избухва въстание и БРЦК решава да организира и българите на въоръжена борба. Междувременно малка група, начело със Стоян Заимов, е натоварена да мине по море до Цариград и да подпали столицата, за да предизвика смут и същевременно привлече вниманието на великите сили. Заимов посочва, че към първоначалния план е прибавена идеята за убийството на султан Абдул Азис, възложено именно на Гаврил. Цариградската акция обаче се оказва неуспешна както поради малкото средства, с които разполага групата, така и поради провала на Старозагорското въстание и недостатъчната съгласуваност с неговите дейци.

И в този момент според мемоаристите на Априлското въстание Гаврил Хлътев става Георги Бенковски. Завръщането в Румъния крие рискове и на членовете в групата трябва да се издадат лични документи с нови имена. Хлътев е снабден с паспорт на полския инженер и революционер Антон Бенковски, а първото си име променя на Георги (неизвестно защо се спира точно на това име) и така и остава в историята.

Продължава да се занимава с борбата за свобода и участва в разискванията на Гюргевския революционен комитет от началото на ноември докъм края на декември 1875 година, макар там да играе второстепенна роля. Качествата на Бенковски изпъкват най-ясно в навечерието на Априлското въстание. Сред решенията взети от комитета е предвидено българските земи да бъдат разделени на четири окръга (според някои  изследователи окръзите са пет, включващи Софийски окръг). Най-активен от тях се оказва Четвъртият (Пловдивският, впоследствие Панагюрският, където е преместен центърът поради опасенията от разкрития в Пловдив), където главен апостол е Панайот Волов, а негов помощник е именно Бенковски. В хода на подготвителната работа и посещенията в различни населени места той се откроява като изключително способен организатор, който спомага за събирането на все повече въстаници под знамената. Всичко това прави така, че когато Априлското въстание избухва преждевременно на 20 април, Панагюрският революционен окръг е най-добре подготвеният и дава най-силен отпор на османците.

Неслучайно на общото събрание на Четвърти окръг в местността Оборище от 14 април Волов му отстъпва ролята на главен апостол. Не по-малко интересен, а също така и дискусионен, обаче е въпросът за извънредните пълномощия, дадени на апостолите и най-вече на Бенковски, който среща противодействие от страна на някои делегати, но в крайна сметка е подкрепен от мнозинството.


Събранието на Четвърти революционен окръг в Оборище, худ. Димитър Гюдженов

В самия ход на въстаническите действия Бенковски се проявява като смел пълководец. След получаването на Кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той веднага вдига и Панагюрище на оръжие. Сформира прочутата Хвърковата чета, с която обикаля близките села, за да ги вдигне на бунт. Сред най-известните ѝ прояви са участието в сраженията при село Петрич и подпомагането на въстаническия лагер на връх Еледжик. Четата обаче не може да е навсякъде, а скоро редовна турска армия потушава по кървав начин въстанието. Такава е и съдбата на столицата на Четвърти окръг Панагюрище. По това време конницата на Бенковски се намира на връх Лисец, точно над горящото селище. Там, както ни съобщава Захари Стоянов, Бенковски изрича  пророческите си думи:

,,Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!"

След погрома на въстанието, Бенковски се отправя към Златишко, но скоро четата е разпусната. Заедно с малка група другари главният апостол се озовава в Тетевенския балкан, където е предаден от овчаря дядо Въльо. Така на 12 май при преминаването на мостче над река Костина Георги Бенковски намира своята смърт от ръката на врага. По този начин си отива един от най-енергичните дейци на националноосвободителното движение.

Животът на този човек съчетава в себе си всички елементи, типични за онази отминала и бурна за българския народ епоха. Ако трябва да дадем някаква заключителна оценка за Бенковски, то може да отбележим, че той се проявява като човек на действието, не на думите, твърд и решителен, умеещ да води и да увлича хората след себе си, силно вярващ в идеала на свободата. От друга страна, битието му е свидетелство за това как сигурният и охолен живот не винаги носи удовлетворение и може да бъде изоставен в името на един висш, макар и не винаги разбиран от всички идеал.

https://bulgarianhistory.org/georgi-benkovski/
9
avatar_Шишман
Корените на неблагодарността се намират в човешката ненаситност; без значение колко е получил човек, винаги му е малко, той не благодари, а роптае, че не е получил повече... Но онези малцината, които винаги са благодарни за всичко, ще получат голяма слава и чест от Бога, голяма благодат.
св. Лука (Войно-Ясенецки)     



10
avatar_Шишман
"Антихристът ще бъде обаятелна личност,  много умен и надарен с умения да общува с хората. Той ще бъде очарователен и ласкав, ще действа с хитрост и зло. Ще прави на всички приятни неща, при условие че признаят неговата върховна власт. Ще представи възможност за живот на Църквата, ще й разрешава Богослуженията, както и  построяване на прекрасни храмове, при условие, че го признават за върховен владетел и му се поклонят. Ще има скрита ненавист към Господ Иисус Христос и ще се радва на отстъплението на християните от вярата си в Христа и Църквата. Много хора ще се отрекат от вярата, дори епископи  и за оправдание ще сочат блестящото външно положение на Църквата".
Свети Йоан Максимович (1896-1966)



Pages1 2 3 ... 10