• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

25 July 2021, 18:49:28

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13357 Posts

Шишман
5566 Posts

Panzerfaust
887 Posts

Лина
739 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 22647
  • Total Topics: 1351
  • Online Today: 178
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 2
Guests: 37
Total: 39

Гладоморът в Украйна 1932-1933г.

Started by Hatshepsut, 07 December 2018, 21:29:59

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] дегенератикомунизъм

Hatshepsut

07 December 2018, 21:29:59 Last Edit: 11 December 2020, 07:29:05 by Hatshepsut
Гладоморът в Украйна 1932-1933г.


Големият глад в Украйна е едно от най-зловещите събития в Европа през 20-ти век. Някои историци го нареждат начело в кървавия списък заедно с Холокоста, Арменският геноцид и трудовите лагери в Сибир. Но за другите събития знаем от десетки години, хиляди статии, научни трудове и книги са изписани за нечувания ужас, съпътстващ тези имена. За Гладомора започва да се говори активно едва преди 30-ина години. Интересно е, че Западът също не обръща внимание на исканията на Украйна тази нейна тъмна страница в историята да бъде призната като акт на геноцид.

Но как точно се е зародил Големият глад и дали не е по-скоро каприз на Майката Природа, а не умишлено дело? Тук всички историци са на едно мнение - бедствието е причинено от човешка ръка. При това не коя да е ръка, а тази на най-безскрупулния лидер на СССР - Йосиф Джугашвили - Сталин.

Първите сблъсъци между правителството на СССР и украинските селяни става още през 1928, когато властите въвеждат Колективно стопанство. Системата има за цел да ликвидира частната собственост и да обедини множеството малки имоти в по-малко на брой, но по-големи обработваеми площи. Това би довело до увеличение на продукцията. Някои от по-заможните жители на украинските села, наричани кулаци, спомняйки си дългите години на крепостничество, отказват да влязат доброволно в програмата за Колективна собственост.

Незабавната реакция на Москва е да обяви това движение за бунт срещу Режима. Сталин сформира бригади за ,,разкулачване" на Украйна. Въоръжени мъже тръгват из цялата територия на проблемната област и насилствено отнемат земята на всеки, който отказва да я присъедини към Колективното стопанство. Близо половин милион селяни, обявени за кулаци, са насилствено изхвърлени от домовете си и пратени в лагерите в Сибир.

Земята била обединена в държавни предприятия. Тук би следвало обстановката в региона да се успокои. За съжаление, лидерът на СССР вече бил заключил, че украинските селяни са опасни за целостта на Съюза и трябва да бъдат премахнати или поне ,,пречупени". Затова през 1932 квотата на земеделски стоки за износ за Украйна се вдига поголовно. Земеделските райони са принудени да изнасят почти цялото количество произведена реколта за градовете. Укриването на храна е става наказуемо с 5 години затвор. В резултат на тези непосилни условия, в селата започва истински кошмар. Всички ядивни продукти стават толкова редки, че за да ,,поддържа спокойствието" в региона, Сталин праща военни конвои да пазят складовете с продоволствия. От други региони на СССР пристигат въоръжени бригади, имащи за цел да тършуват из домовете на украинците за скрити запаси. При намиране на такива, притежателят на малкото допълнителна храна бивал жестоко пребиван от самите бригадири.

В тези условия много майки изпращат децата си към градовете. Там гладът се усеща по-слабо. Работниците получават малки, но редовни дневни дажби. По-редки са репортажите за масова смърт от недохранване в индустриализираните части на областта. Въпреки това ужасяващите последствия от липсата на храна се забелязват дори и там.

През 1933 в аграрните части на Украйна смъртните случаи стават средно 30 000 на ден. Трупове на умрели от глад, повалени от болести или починали от изнемощение след работния ден могат да се видят край пътищата, подпрени на оградите, на нивите и в самите домове. Броят на загиналите е толкова голям, че специални държавни служители събират телата на камари върху ремаркета и ги изсипват заедно в големи ями.

До края на Гладомора в Украйна загиват между 1,5 и 10 милиона души. Официално приетата цифра, която правителството на независимата от 1991 държава посочва, е 4,5 милиона, от които повече от половината са новородени бебета.

До наши дни са достигнали множество разкази на очевидци. Нека погледнем някои от смразяващите кръвта спомени на жертвите на Големия глад:

,,От 1931 до 1934 реколтата беше изобилна, но ни бе отнемана със сила. Хората бяха принудени да търсят по полето бърлоги на мишки, които разкопаваха, надявайки се да намерят складирани от животните нищожни количества зърно." – Микола Карлош, очевидец

,,През пролетта, когато цъфнаха акациите, ние започнахме да ядем цветовете им. Съседът ни нямаше своя акация, затова един ден се качи на нашето дръвче. Изтичах да кажа на майка си, но тя само се усмихна тъжно." – Васил Демченко, очевидец

,,Моля за позволение дажбата ми да бъде увеличена. Храната, която получавам не ми достига. Аз съм тежко болен и вече едва движа краката си. Ако не увеличите дажбите скоро, за моето спасение ще е твърде късно." – писмо, изпратено до властите, подписано от П. Любе

,,Хората в селото измираха. Уличните кучета ядяха труповете на загиналите по улиците. Ако някой успееше да се доближи до кучетата, самите псета ставаха храна. В съседното село жителите разкопаха гробищата, за да ядат мъртъвците." – Мотря Мостова, очевидец

,,Видях унищожителните последствия от глада от 1932 - 1933 през прозореца на влака в Украйна. Тълпи от семейства, облечени в парцали, просеха на гарата, майките повдигаха към прозорците на влаковете децата си, които имаха тънки като палки за барабан ръце, големи мъртвешки глави и изпъкнали коремчета. Приличаха на ембриони, извадени от алкохолни разтвори." – описание на Гладомора, по спомени от британския журналист Артур Кьостлер


Мемориален паметник на загиналите през Гладомора в град Киев

Въпреки ужасяващите факти, стигнали до нас през годините, на Гладомора не се е обръщало особено внимание още през 30-те години. Храната, отнемана насила от украинските селяни, се продавала евтино на пазарите в Западна Европа и Америка. Целият свят се съгласява с обяснението на Сталин за множеството смъртни случаи в областта, което гласи, че ,,глад в Украйна няма, хората в някои региони умират от върлуващи зарази."

В наши дни въпросът за статута на Гладомора се повдига отново. През 2010 правителството на Украйна обявява Големият глад за геноцид, извършен над украинския народ от властите на СССР. Европейският съюз стига до дипломатичното заключение, че трагичното събитие е ,,престъпление срещу човечеството". Все пак за дело на геноцид Гладомора е признат от около две дузини държави, между които Канада, Унгария, Литва, Латвия, Мексико и Австралия.

https://history.framar.bg/

Hatshepsut

Гладомор - геноцид чрез глад


Едно от най-тежките престъпления срещу човечеството в цялата му история, надминаващо по размери неколкократно дори арменския геноцид, е масовото изтребление на украинци, осъществено от руските болшевики през  1932 г. – 1933 г.

Днес един мил и скромен паметник, въплъщаващ в себе си украинската душевност, символизира жертвите на този чудовищен акт, а с ябълките, които украинците оставят в нозете на момиченцето, сякаш искат да нахранят гладните души на милионите невинни жертви на това чудовищно престъпление.

Геноцидът (от гръцки: γενο – ,,род", ,,племе" и латински: caedo – ,,убивам") е целенасочено и систематично унищожаване, частично или пълно, на дадена национална, етническа, расова или религиозна група посредством:

- убийство на членовете на тази група;
- тежко физическо или психическо увреждане на членовете на групата;
- насилствено възпрепятстване на тяхното възпроизвеждане;
- причиняване на каквито и да е тежки условия за живот, с цел унищожаването, изцяло или частично, на тази група;
- насилствено отнемане на деца от една група и прехвърлянето им в друга група.

Светът не познава такова масово изтребление на милиони хора, извършено в рамките на само няколко месеца.

Предистория

Украинският народ е дългогодишна жертва на руския империализъм и неговата завоевателна политика. В края на 18 век, след окончателната подялба на Полша между Русия и Австро-Унгарската империя, по-значителната част от украинския народ и територия остават  във владението на Руската империя. Полша също е поробена и в нея избухват поредица от бунтове и въстания, удавени в кръв и пожарища от Русия – Полско освободително въстание 1794, Полско одвободително въстание 1830–31, Полско освободително въстание 1863–64, потопено в кръв от генерал Гурко, командващ опълчение, аналогично на башибозука в Османската империя. Русия не иска да хвърля редовна армия срещу полския народ, защото разчита на свирепостта и диващината на опълчението, сформирано от крепостни селяни, за да се разправи с максимална жестокост с гордите поляци.

През 19 век украинската интелигенция, вдъхновена от национални и революционни  движения в Европа, прави непрестанни опити да възроди украинските културни традиции. Руското правителство всячески се стреми да ограничава дейноста им и се отнася крайно отрицателно към тези настроения, като дори забранява използването и изучаването на украински език. Впрочем със закон от 1880 г. Русия забранява и изучаването на полски език в полските училища.

Въпреки тези мерки, възродената украинска нация бавно и сигурно се разраства и придобива ясно осъзната цел – национална независимост. Кротки и работливи, украинците в рамките на няколко поколения успяват етнически да разширят своите граници по напълно естествен път, изхранвайки между другото паразитната Руска империя.

В края на 19-и и началото на 20-век Украйна произвежда повече от половината от зърното в Руската империя и над 30% от селскостопанската продукция.

Когато на 3 март 1918 г. Русия претъпява най-голямото си военно поражение и капитулира пред България и съюзниците й – Германия, Австро-Унгария и Турция с Брест-Литовския мирен договор, губейки над 1 милион кв. км. от територията си, за първи път пред украинския народ се отваря възможността да се създаде независима украинска държава.

Прави чест на България, че е първата държава в света, която признава независима Украйна и отваря посолство там.

За съжаление след капитулацията на Централните сили през 1919 г. и подписването на  безумния Нойския договор, руските болшевики се възползват от ситуацията и през 1920 г. отново окупират значителни части от Украйна. Следват Армения и Грузия, които са поели също за кратко глътка свобода. На 23 август 1939 г. съветска Русия ще подпише с нацистка Германия приятелския пакт Рибентроп – молотов по силата на който си поделят Полша, Русия отново анексира Прибалтика и я връща в състава на империята, а след това напада и бившата си губерния Финландия, освободила се от руско робство също през 1918 г.

Днес, от позицията на времето, ние можем да видим, че има пълна приемственост в целите, методите и средствата на имперската руска политика, която само сменя носителите си – руските болшевики, заменили имперската алчност с нова, по-агресивна и по-жестока експанзионистична политика.

Първоначално, през 1921–1924 г. възродилата се украинската национална идея набира сили  и дори се разпространява в обширна територия с традиционно смесено население на изток и юг в Украинската съветска социалистическа република. Предприета е широка кампания на украинизация. Създадена е широка образователна система, базирана на украинския език, която довежда до ограмотяването на предимно украински-говорещото селско население. Масово вестниците започват да се издават на украински език и се усеща подем в целия културен живот. Украинизират се големите градски центрове.

Руските болшевики бързо разбират, че това ще е пагубно за тях и веднага още през 1925 г. започват чистка сред привържениците на украинизацията. Хиляди украинци, вкл. болшевики са заточени в концлагери или разстреляни след скалъпени процеси.

През 1928 г. руските болшевики започват и насилствена колективизация. Трудолюбивите украински селяни, които вече поколения наред обработват личната си земя, се противопоставят на руските болшевики и масово отказват да се включат в колхозите. Насилствената колективизация има опустошителен ефект върху селскостопанското производство. Украинските селяни нямат намерение да изхранват паразити и масово отказват да предедат земята се. През 1929 г. – 1930 г. в украинските села са пратени десетки хиляди партийни функционери – върли болшевики и лумпен пролетариат.  Намесата на руските болшевики в земеделието е пагубно. Навсякъде колективизацията води до спад на земеделската продукция и няма как да иначе, при положение, че тя се ръководи от хора, които през живота си не са се трудили.

През 1930 г. – 1931 г. над 300 000 украински селяни са обявени за кулаци – класови врагове и са подложени на насилия и репресии.

(През 1930 г. ще се проведе и първата масова етническа чистка в Крим, която може да се счита и за тренировка на предстоящия Голодомор. Полуостровът е блокиран от руските болшевики, вкарани са крупни армейски части, както и части на НКВД и над 30 000 българи, гърци и арменци, които отказват да се включат в колективизацията, са депортирани от полуострова в Сибир, за да не видят никога повече родните си места, като на тяхно място са докарани руски колхозници. През 1944 г. правителството в Кремъл ще изсели от Крим и над 200 000 татари, като през следващите години ще заселва на тяхно място рускоговорящи от вътрешността на империята.
В приложения документ от февруари 1932 г. ясно се виждат последиците от прилаганите мерки от руските болшевики по отношение на населението в Крим, както и в други региони, където хората се опитват да си набавят хляб.)

Въпреки спада на земеделската продукция болните мозъци в Кремъл увеличават през 1932 г.  квотите за доставка на зърно от Украйна с цели 44 %. Естетествено квотата не е изпълнена, тъй като селското стопанство е досъсипано от болшевиките, а и самите селяни се страхуват да предатат продукцията си, защото не са сигурни, че ще има какво да ядат децата им.
На 7 август 1932 г. Кремъл приема закон, с който се въвежда смъртно наказание за кражба на обществена собственост. За кражба се счита намереното жито в хамбарите на селяните, което не са предали, включително и житото, отделено за посев. Жито, засято, отгледано и ожънато от самите украински селяни. За кражба се считат и непредадените животни и животинска продукция – мляко, яйца, месо.

По силата на закона само през първия месец на смърт са осъдени и екзекутирани над 4000 селяни. На 16 септември Политбюро на руските болшевики отменя тайно смъртното наказание за леки кражби,  а според доклада на  ръководителя на Върховния съд, до 15 януари 1933 г. 103 000 души са осъдени по декрета от 7 август.



Заб. Този закон е отменен едва на 13 април 1959 г. с Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР.

На 9 ноември таен декрет нарежда на службите за сигурност да увеличат своята ,,ефективност". Молотов нарежда, че ако в селата не се открие зърно, трябва да се конфискува всичко останало, а на 6 декември е издадена нова заповед, която въвежда забрана за доставките на стоки и храни за селата, неизпълнили квотите за производство на зърно, както и конфискуването на откритото на място зърно и парични средства и забрана на търговията в тях.

В богата до вчера украинска провинция, една от най-плодородните земи в света, настъпва масов глад и са хвърлени пълчища от руски болшевики, части на армията и НКВД. Съставена е специална комисия, начело с Вячеслав Молотов (същият руснак, който на 25 август 1939 г. подписва приятелския договор с Хитлер, с който Съветска Русия и нацистка Германия си поделят Полша)

  Блокирани са пътищата, селата, градовете. Забранено е напускането на населените места. За неподчинение или опит за бягство – разстрел на място или в най-добрия случа затвор. Започва изземане на зърното и добитъка. Ако не успеят да ги открият, се иззема всичко налично – картофи, цвекло, зеленчуци.

На 6 декември 1932 г. е издадена  заповед, която въвежда забрана за доставките на стоки и храни за селата, неизпълнили квотите за производство на зърно, както и конфискуването на откритото на място зърно и парични средства и забрана на търговията в тях. За налагането на тези разпоредби в селата са изпратени специални ,,ударни бригади", като се конфискува зърното, използвано от селяните за собственото им изхранване, както и заделеното за посев. Тези мерки, заедно със забраната за пътуванията и въоръжените блокади на украинската граница от войски на НКВД, превръщат украинската провинция в огромен лагер на смъртта.

Настъпва масов глад. Хората са безсилни. Цели семейства лежат безпомощни в къщите си и бавно започват да умират от глад.

Големи групи деца, бягащи от провинцията, са арестувани от властите и изпращани в сиропиталища, където скоро също умират от недохранване. В градовете също започва масов мор.

В същото време износът на зърно от СССР, макар и наполовина намалял, продължава. През 1932/33 са изнесени 1,607 млн. тона, през 1933/34 – 1,441 млн. тона.

Руските болшевики имат нужда от валута, а животът на няколко милиона украинци не е по-важен от валутата, придобита чрез експорта на зърно...


Карта на етническото прочистване чрез гладна смърт, засегнало територия от над 1 милион кв. км. и причинило смъртта на 10 милиона човека общо

Масовото убийство на милиони украинци е признато официално за ГЕНОЦИД, ИЗВЪРШЕН ОТ РУСКИТЕ БОЛШЕВИКИ СПРЯМО УКРАНСИЯ НАРОД от:

– Генералният секретар на ЮНЕСКО Коитиро Мацуура през 2003 г.
– Католическата църква – 2004 г.
– От Вселенската патрияршия и Вселенския Патриарх Вартоломей I – 20.11.2008
– Европейския съюз – 2008 г., както и от десетки държави по света.

http://istinata.bg/?p=723

Hatshepsut



Днес, четвъртата събота на м. ноември, в Украйна почитат паметта на жертвите на Гладомора от 1932-1933 г. - милиони украинци унищожени от тоталитарния комунистически режим и Съветска Русия.

В края на 19-и и началото на 20-век Украйна произвежда повече от половината от зърното в Руската империя и над 30% от селскостопанската продукция.

През 1928 г. болшевиките започват масова насилствена колективизация. Трудолюбивите украински селяни, които вече поколения наред обработват личната си земя, се противопоставят на руските болшевики и масово отказват да се включат в колхозите. Насилствената колективизация има опустошителен ефект върху селскостопанското производство. Украинските селяни нямат намерение да изхранват паразити и масово отказват да предадат земята си. През 1929 г. – 1930 г. в украинските села са пратени десетки хиляди партийни функционери – върли болшевики и лумпен пролетариат. Намесата на руските болшевики в земеделието е пагубно. Навсякъде колективизацията води до спад на земеделската продукция.

През 1930 г. – 1931 г. над 300 000 украински селяни са обявени за кулаци – класови врагове и са подложени на насилия и репресии.

Въпреки спада на земеделската продукция от Кремъл увеличават през 1932 г. квотите за доставка на зърно от Украйна с цели 44 %. Естетествено квотата не е изпълнена, тъй като селското стопанство е досъсипано от болшевиките, а и самите селяни се страхуват да предатат продукцията си, защото не са сигурни, че ще има какво да ядат децата им.

На 7 август 1932 г. Кремъл приема закон, с който се въвежда смъртно наказание за кражба на обществена собственост. За кражба се счита намереното жито в хамбарите на селяните, което не са предали, включително и житото, отделено за посев. Жито, засято, отгледано и ожънато от самите украински селяни. За кражба се считат и непредадените животни и животинска продукция – мляко, яйца, месо.

По силата на закона само през първия месец на смърт са осъдени и екзекутирани над 4000 селяни. На 16 септември Политбюро на руските болшевики отменя тайно смъртното наказание за леки кражби, а според доклада на ръководителя на Върховния съд, до 15 януари 1933 г. 103 000 души са осъдени по декрета от 7 август.

На 9 ноември таен декрет нарежда на службите за сигурност да увеличат своята ,,ефективност". Молотов указва, че ако в селата не се открие зърно, трябва да се конфискува всичко останало, а на 6 декември е издадена нова заповед, която въвежда забрана за доставките на стоки и храни за селата, неизпълнили квотите за производство на зърно, както и конфискуването на откритото на място зърно и парични средства и забрана на търговията в тях.

В богата до вчера украинска провинция, една от най-плодородните земи в света, настъпва масов глад и са хвърлени пълчища от руски болшевики, части на армията и НКВД. Съставена е специална комисия, начело с Вячеслав Молотов.

Блокирани са пътищата, селата, градовете. Забранено е напускането на населените места. За неподчинение или опит за бягство – разстрел на място или в най-добрия случа затвор. Започва изземане на зърното и добитъка. Ако не успеят да ги открият, се иззема всичко налично – картофи, цвекло, зеленчуци.

На 6 декември 1932 г. е издадена заповед, която въвежда забрана за доставките на стоки и храни за селата, неизпълнили квотите за производство на зърно, както и конфискуването на откритото на място зърно и парични средства и забрана на търговията в тях. За налагането на тези разпоредби в селата са изпратени специални ,,ударни бригади", като се конфискува зърното, използвано от селяните за собственото им изхранване, както и заделеното за посев. Тези мерки, заедно със забраната за пътуванията и въоръжените блокади на украинската граница от войски на НКВД, превръщат украинската провинция в огромен лагер на смъртта.

Настъпва масов глад. Хората са безсилни. Цели семейства лежат безпомощни в къщите си и бавно започват да умират от глад.

Големи групи деца, бягащи от провинцията, са арестувани от властите и изпращани в сиропиталища, където скоро също умират от недохранване. В градовете също започва масов мор.

Това няма да бъде единственият етнически геноцид, осъществен от руските болшевики в Украйна. Терорът, репресиите и ужасът ще продължат и през следващите години.

През 1937 г. руските болшевики ще устроят истинска касапница в Западна Украйна, станала известна като Виницкая трагедия. 2 июля 1937 года выходит постановление ЦК ВКП(б) «Об антисоветских элементах»Решение Политбюро ЦК ВКП(б) № П51/94 — Решение на Политбюро ЦК ВКП(б) № П51/94 от 2 юли 1937 г.

Под командването на началника на НКВД И. М. Кораблёв в гр. Виница ще бъдат екзекутирани и заровени в масов гроб 9439 украинци под предтекст, че са ,,антисъветски елементи"

През 1947 г. Москва ще устрои нов Гладомор в Украйна, който ще отнеме живота на още над 1 милион украинци. Според официалната статистика регистрираните случаи на дистрофия – патологичен процес, водещ до необратимо нарушаване на метаболизма на клетките, вследствие системен глад, в Украйна са регистрирани 800 000 случая, а в Молдова – 300 000. Според оценките на Елман от глад през този период са загинали между 1 и 1,5 милиона хора (М. Эллман Голод 1947 г. в СССР).

Геноцидът няма да засегне само украинския народ. Същото етническо прочистване ще бъде осъществено и в Казахстан през 1932/33 г.

Макар и по-малко като абсолютен брой жертви, то има още по-тежки последици върху народа на Казахстан. Жертвите са над 1 милиона, а общо 48% от коренното населението загива или напуска принудително родината си, за да оцелее по някакъв начин. Този масов геноцид, осъществен от руските болшевики днес е известен в Казахстан като Голощёкински глад – на името на назначения от Кремъл като Първи секретар на Филипп Голощёкин.

От речта на Ворошилов на XVII конкрес на ВКП(б) /Всесъюзна комунистическа партия/: "Ние съзнателно се решихме на глад, защото ни беше нужен хляб ".

Из речта на С.Косиора –пак там: «Борбата с националистическите настроения ние започнахме с голямо закъснение - едва 1933 г. ни се отдаде да разгромим национализма и прочистим атмосферата"

Ползвани материали от Георги Георгиев, istinata.bg

Panzerfaust

Селяните подкрепиха болшевиките през 1917-1920 година и за благодарност последните им устроиха гладомор.
Sad Sad x 1 View List

Hatshepsut

Ден за почит на жертвите на Голодомора в Украйна!



Паметник на жертвите на Голодомора в Украйна край село Тягинка (между Одеса и Таврия). Надписът на украински език гласи: ,,Украйна, на твоите синове и дъщери, големи и малки, деца и възрастни, задушени от костеливата ръка на Гладомора от 1932-33..."
Под този текст е поместен стих от Роберт Рождественски на руски език: ,,Посредине планеты / в громе туч грозовых / смотрят мёртвые в небо, / веря в мудрость живых." (Насред тая планета / под гръм на бури проливни / мъртвите гледат небето / с вяра в мъдростта на живите).

Таврийските българи в Украйна са сред жестоко репресираните общности от масовия убиец, най-големият диктатор на XX век Йосиф Сталин. Те дават огромни жертви вследствие на терористичната изтребителна политика на Москва, в това число и особено по време на Голодомора от 1932-1933г.
Тази тема изцяло отсъства в българските учебници по история, писани все още в началото на XXI век от комунисти и русофили и затова представящи удобния за Москва руски фалшифициран прочит на българската история. Нито един ред за трагедията и смъртта на поне 100 000 българи.

Янко Гочев

Hatshepsut

Съветски войници конфискуват жито от украински селяни, 1932г.

Sad Sad x 1 View List

Hatshepsut

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

На 5 март 1953 г. умира Йосиф Висарионович Сталин.
Това е краят на човека, който с желязна ръка и много кръв управлява бившата империя почти 30 години.

Жесток, безсърдечен и безмилостен дори към най-близките си съратници, Сталин явно е болен от вяло протичаща параноидна шизофрения. Диагнозата поставя световноизвестният невролог и психиатър Бехтерев през 1927 г. След 2 дни професорът умира от "остро хранително отравяне"...
Болестта на Сталин се обостря особено през 1937 г.- "Годината на терора", когато са арестувани и разстреляни 70% от членовете на ЦК и половината от 2000-те делегати на 17-ия конгрес на КПСС. Само за периода февруари 1937 – ноември 1938 г. са екзекутирани и 43 000 офицери от Червената армия, което окуражава Хитлер да нападне необятната страна 4 години по-късно. Преднамерено и без жалост организира масовия глад (прословутият ужасяващ "Голодомор") в Украйна, житницата на СССР, като изнася цялата й пшеница в Германия, докато над 7 млн. украинци умират, останали без къшей хлебец и по места се стига до човекоядство дори на собствените деца!
Никой не е убил повече комунисти от най-любимия им Вожд - другаря Сталин!
Със съдействието на новия страшен комисар-злодей на НКВД Лаврентий Берия, Вожда организира чудовищния Архипелаг ГУЛАГ, състоящ се от 22 основни концлагера с около 6000 по-малки филиала в цялата страна.
Жертвите на ГУЛАГ се изчисляват от 9 до 20 млн. от различните автори. (Солженицин ги изчислява на немислимите 60 млн.!). Според американския демограф Рудолф Дж. Ръмъл, в най-жестокия си период 1918 – 1953 г. болшевишкият комунизъм е избивал средногодишно по 1,7 млн. граждани на съветската империя. Безмилостна е и разправата му с кавказките народи, сътрудничили на немските окупатори – чеченци, ингушети, карачаевци, балкари, калмици, кримски татари, месхетински турци, кюрди и пр. Посред зимата на 1943-44 г. те са вдигнати рано сутрин от леглата си, а къщите им – запалени, без да се проверява дали в тях няма укрили се изплашени деца, жени и старци. След това извозват оцелелите в Сибир, където ги стоварват насред мразовитите степи да се оправят, както могат – без строителни материали, без провизии.

КАК СТАЛИН УМОРИ ОТ ГЛАД НАД 100 000 БЪЛГАРИ В СССР

По информация от Никола Караиванов-главен асистент по "История на България", преподавател в българския лицей "Васил Левски" в Кишинев, но същевременно и лектор в Тараклийския университет.
Тараклия е малко, петнайсетина хилядно градче в Молдова. Но то е центърът на населената с бесарабски българи южна част на републиката, които са близо 100 000.
Една от гордостите на градеца е тукашният държавен университет "Григорий Цамблак", открит през 2004 г. и поддържан с усилията и на българската държава.
Разминаваме се по коридорите с български студенти с одухотворени лица. Журналистическият шанс в лицето на моя приятел Димитър Боримечков ме среща с един едър мустакат мъж. Запознаваме се - Никола Караиванов, главен асистент по "История на България", преподавател в българския лицей "Васил Левски" в Кишинев, но същевременно и лектор в Тараклийския университет. След няколко разменени реплики осъзнавам, че този човек е един от малкото "посветени" в една болезнена тема -
Гладомора от 1947 година над бесарабските българи

Когато говорим за Бесарабия, трябва да уточним, че една малка част от нея е в границите на Молдова, а останалата част е в Одеската област на Украйна.
"Още при първите ми контакти с бесарабските българи бях шокиран от разказите на възрастни хора за едно събитие, което те наричаха Гладомора - започва разказа си Никола Караиванов, който живее тук от 1989 г. - По-късно като историк аз прочетох доста литература по темата. Разговарял съм с много хора, включително и с дядото и бабата на моята съпруга - бесарабска българка, които са преживели това страшно събитие."
Гладоморът представлява мероприятие на съветската власт, което се извършва в различни региони по различно време. Това "мероприятие" представлява събирането на всички храни от селяните, всичко годно за ядене - зърно, домашни животни, консерви и т.н. Блокират се селата и хората са обречени на гладна смърт. Защо се прави това? Първият гладомор се организира в Украйна през есента на 1932 и зимата на 1933 година. Обикновено го правят есента, когато е прибрана реколтата от полето. Стратегическата цел е да бъде всят ужас в селяните, за да бъдат пречупени психически и да влязат в колхозите - разбира се, които са останали живи.
Ситуацията в руските села след 1917 г. била следната - 5-10 по-богати селяни, а останалите били ратаи и бедняци. Затова там колективизацията се извършила лесно. Обаче в украинските села ситуацията е коренно различна - основната част са средни селяни, които притежават значително количество земя.
"Значи - там не става да хванеш 10-12 кулаци, да ги пратиш в Сибир, да им вземеш земята и да направиш колхоза - обяснява Караиванов. - Поради тази причина се организира този страшен Гладомор."

През 1932-1933 г. по този начин в Украйна са убити между 7 и 10 милиона селяни

Това е една страшна цифра, това е нещо, на което не се дава гласност докрай... "И знаете ли кое ме учудва най-много - че именно потомците на тези хора от Източна Украйна сега искат да се отделят и да минат към Русия. Може би искат да им се случи втори Гладомор, не знам", клати скептично глава историкът.
По това време Бесарабия се намира в очертанията на Румъния, чиито граници са стигали до Одеса. Бесарабските българи от 1918 до 1940 и от 1941 до 1944 година са били под румънска власт. Румънският терор бил невероятен, грабежът - също. Но така или иначе до смърт от глад не се е стигало. Защото българските селяни са имали земя, която са обработвали; имало е за румънските чокои, имало е и за тях... Но през 1944 година Бесарабия минава в границите на Съветския съюз. И през 1946-а се поставя въпросът за колективизацията. Но ситуацията там била сходна с тази в Украйна, тъй като близо 95% от селяните са били средни собственици със стопанства от по 500-600 дка земя... Най-богатите са ги забирали целите семейства - на камиони, на влакове - и в Сибир. Но останалата маса е трябвало да бъде изплашена. Тази е причината Сталин да организира през 1946 г. Гладомор в Южна Молдова и в част от Одеска област.
В акцията са участвали части на армията, на НКВД (съветската жандармерия), включени са комсомолски и партийни организации, които заедно с тях се движат, обясняват, разясняват, че няма нищо страшно. Влизат в селата и събират всичко - зърно не се оставя даже за посев, обират се всички плодове, консерви, домашни животни. На хората казват, че през зимата ще получават храна, дажби, но сега храната са нужна за възстановяването на следвоенния Съветски съюз.
После тези райони се блокират от войници и НКВД, за да не могат гладуващите да стигнат до други села и най-вече до големите градове. Защото в Измаил, Кишинев, Одеса е имало продоволствие. Някои от селяните успяват да укрият зърно, закопават го в ями в земята. Но усърдните комсомолци обикалят по дворовете и мушкат с железни шишове пръстта; така откриват заровеното зърно. И докато комсомолците и партийците получават редовно храна и вечер гуляят, сред останалото население започва страхотен глад. Хората започват да ядат кучета, котки, плъхове, корени.
Стига се и до канибализъм
В умопомрачение някои посягат и на децата си, има документирани случаи. Никола Караиванов припомня, че в обсадения Ленинград има три заповеди на Сталин за разстрелване на канибалите. Но трябва да се прави разлика между канибализъм и трупоядство. По време на гладомора го е имало и едното, и другото.
И сега има хора с болшевишки манталитет, които се опитват да оправдаят Гладомора със сушавата 1946 година, когато имало слаба реколта. Всеки, който е живял в Бесарабия, знае, че има такива цикли - на всеки 7-8 добри години има по три последователни сушави години. Да, имало е понякога недохранване, но никога преди хора не са умирали от глад. А ето до какъв жесток парадокс се е стигнало тогава - голяма част от иззетото зърно съветските власти изнесли в чужбина за валута. Но го имало и това - на гарата в Болград например направили площадка, където били струпани камари с неизвозено зърно, което се охранявало от войници. Имало хора, обезумели от глад, които се прокрадвали с кофичка или с торбичка да вземат храна за децата си. Те били разстрелвани на място. Войниците обикновено били етнически руснаци и са нямали милост. Това зърно го валят дъждове и снегове и до пролетта то покълва, става на тор, но не се дава на гладуващите. Така че подобно твърдение за сушавите години е един жалък опит да се оправдае това чудовищно престъпление на съветската комунистическа власт, която съзнателно планира и провежда този геноцид.
Всяко престъпление, колкото и да бъде прикривано, не може да остане изцяло в тайна. Винаги остават следи, в случая - документи. Има съхранени документи в много архиви в Кишинев, в Измаил, в Одеса, в Москва - твърди Н. Караиванов. Какво представляват тези документи? Това са обикновено писма от председателите на селсъветите, че няма какво да се яде и хората умират от глад. Документи могат да бъдат и църковните книги, в които се регистрират опелата. Примерно в църковната книга в болградското село Чийшия (Огородное) може да се види, че през 1944-1945 година са опети по около 50-60 покойници; докато в края на 1946 и началото на 1947 година се вижда пикът, когато са опети 850- 900 души. И това не е точната цифра, защото не всички покойници са били опявани. Тогава хората са падали, така както вървят по улицата, и са умирали. И е минавала каруца, натоварвали са труповете и са ги карали на гробищата. По свидетелствата на преживелите Гладомора само в Тараклия през онази кошмарна зима измира около 40% от населението.
Комунистите постигат целта си - през пролетта оцелелите селяни сформират колхозите, отпускат им малко зърно за посев, което прегладнелите хора изяждат. Освен онзи генетичен страх, който сталинистите вкарват в поколенията, много от преживелите глада не могат да се възстановят напълно.
По мнението на съвременните историци в Молдова и Украйна по време на втория Гладомор през 1947 г. умират от глад около 700 000 души. Според местните историци проф. Николай Червенков и проф. Иван Грек етническите българи, загинали при гладомора са минимум 70 000 души. Към тях трябва да се прибавят и етническите българи в Таврия, днешна Запорожка област на Украйна, загинали при Гладомора от 1932-1937 г., които са около 30 000 души. Което означава, че в Съветския съюз при двата Гладомора са убити над 100 000 българи.
Да направим една съпоставка - Априлското въстания е "струвало" живота на около 30 000 български мъченици.
Докато жертвите на съветския режим са 100 000!"

https://przone.info/2020/06/04/
Angry Angry x 1 View List