Хранителнитѣ вериги въ България

[Hatshepsut]

Да си поговорим за големите магазини, които напоследък започнаха да строят навсякъде... Били, Кауфланди, Техномаркети и какви ли не... Да си поговорим и какво прави една община за бизнеса в града, особено за дребния местен бизнес, в частност за търговията (говорим за магазини все пак). Няма да правя дълги обяснение преди това, а направо ще ви кажа за становището си  - подкопава го! Да, правилно прочетохте - подкопава го! Нещо повече, една община не само подкопава бизнеса, а дори унищожава перспективите за създаването на качествени работни места в търговския сектор, като вместо тях дава възможност за отварянето на ниско платени такива. И това не е присъщо само за една-две общини, а за всички в големите и средно големите градове.

Веднага започвам с един малък пример: всеки магазин плаща по 500 лева лицензи всяка година, за да може да изложи на витрините си цигари и алкохол. Това важи за всички магазини, независимо от работната ръка, която изпълнява различните длъжности, независимо от големината на магазина в квадратни метри, от етажите му, оборота и останалите разлики, които често превръщат съответното заведение в нещо монументално! Така Била и Кауфланд ще плащат по 500 лева, също както бай Кольо от гаражчето в съседната кооперация. Не стига, че общината не се стреми по никакъв начин да облекчи положението и възможността за развитие на дребните местни търговци, но дори им тика външни конкуренти като Кауфланд и Била, които дават пари на богаташи, които не влагат в съответния град и в повечето случаи дори не в територията, която наричаме България.

Викат ми, преди време, икономистите казвали къде и какво ще се строи, и как/с какво ще помогне то за икономиката в града. Истината е, че общината решава, къде и какво ще се строи, в зависимост от това, кой - колко я е "нагушил" преди това! Колко може да даде на кмета бай Кольо и колко Кауфланд? Няма смисъл да ви отговарям пълно и изчерпателно, защо Кауфланд, ще извади повече пари. Така и Кауфланд и Била ще получат масивни участъци, често в самия център на града, с което ще привлекат множество клиенти, които иначе биха се възползвали от услугите на местните търговци. Ще кажете, че така е правилно, защото големите магазини предлагат по-качествена стока и са по-добре организирани, по-лъскави също. Това е така, но до определена степен. В началото, скоро след отварянето им, действително тези магазини са пълни с качествена стока, но много скоро, се натрупва залежала, поради което често си тръгвате от Кауфланд с развалени еклери..., но пък асортимента е богат... Вижте как са рафтовете с цигари, ще намерите всякакви, и скъпи и евтини, докато бай Кольо ще е способен да ви продаде каруцаските "Горна Джумая" (ако пушите тях, не се обиждайте, не целя да ви обидя). Прави го бае ви Кольо, защото няма достатъчно клиентела. Той също би имал потенциал да развие сносно магазинче, може би 4-6-7-10 пъти по-голямо, с няколко продавачки, но общината не му дава тази възможност, защото го притиска с лицензи и конкуренция, на всичкото отгоре инспекторите проверяват най-вече него, защото не се осмеляват да вкарат главата на Кауфланд в торбата (а те не са цвете и не спазват всички изисквания). Той няма от най-лъскавите кутийки и бутилки и защото не пере пари, но това е друг въпрос...

Наред с възможността за развитие, общината унищожава и перспективите за качествени, нови работни места. Обикновено, обществото подкрепя отварянето на огромни магазини, защото с тях се отварят и работни места, но никога не се запитва, дали тези места, са по-качествени и по-високо платени от тези, които би открил бай Кольо, ако имаше възможност да развие бизнеса си?! Не се заблуждавайте, хората работили в Кауфланд, не са се задържали дълго там, най-вече заради заплащането и условията на труд...

Винаги е по-добре, търговията да се води от местни кадри, изглежда обаче, на общината не и пука особено, след като си прибира таксите, лицензите и комисионните.

Та така бай Кольо остана без работа...

http://vanadisbg.blog.bg/viewpost.php?id=273250

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Пред "Лидъл": "Не сме толкоз гладни, толкоз ни е акълът..."

Откриването на първите 14 магазина на германската търговска верига "Лидъл" в България предизвика психоза, опашки и блъсканици

Масова психоза, опашки и блъсканица предизвика днес откриването на първите 14 магазина на германската търговска верига "Лидъл" (lidl.bg), известна в Европа с ниските си цени.

Кметът на София Йорданка Фандъкова поиска засилено полицейско присъствие около четирите магазина в столицата, а полицията се намеси и в други градове.

Имаше припаднали и леко контузени, викани бяха линейки.

Близо хиляда души се струпаха при магазина в ж.к. "Захарна фабрика" в София още от тъмни зори.

Жена от опашката пред магазина, интервюирана от БНР, каза:

"Не сме толкоз гладни, толкоз ни е акълът..."

Фандъкова и министрите Тотю Младенов и Росен Плевнелиев присъстваха на откриването.

Изключителни усилия костваха на охранителите да осигурят реда, тъй като веднага след официалното откриване в 8 ч. граждани започнаха да се блъскат с количките си за пазаруване пред входа.

В София има четири магазина - на бул. "Сливница" 236, в ж.к. "Хаджи Димитър" на ул. "Резбарска" 1В, в ж.к. "Надежда 2" на ул. "Хан Кубрат" 67 и в ж.к. "Дружба 2" на бул. "Димитър Пешев" 30.

Другите магазини са в Пловдив, Варна, Пазарджик, Стара Загора, Сливен, Кърджали, Петрич, Монтана, Ловеч и Габрово.

"Да пазаруваме с удоволствие и да имаме повече пари за пазаруване", пожела кметът Йорданка Фандъкова.

Министър Росен Плевнелиев подчерта, че инвестицията на компанията започва преди три години и до момента възлиза на над 130 млн. евро. Очаква се общият размер на вложените средства да достигне 300 млн. евро.

Социалният министър Тотю Младенов изтъкна, че в търговските обекти са назначени над 900 души. В първите месеци на следващата година ще бъдат назначени още около 300 служители, повечето от които са безработни, регистрирани в бюрата по труда.

Цените за откриването са много ниски:

олио за 1,49 лв. за литър, банани - 69 ст./кг, мандарини - 77 ст./кг, краставици - 33 ст. за бройка.

Тези цени ще са в сила до неделя. По щандовете има парна ютия по 14,99 лв., прахосмукачка за сухо и мокро почистване за 88 лв., шевна машина за 111 лв.

От управлението на веригата съобщиха, че за промоционалните стоки има ограничения. Един клиент може да си купи до 3 кг банани и мандарини, до 5 бутилки олио, до 10 краставици, например.

За около 2000 души в магазина съобщиха и от Монтана. Областната дирекция на МВР осигурила засилено присъствие на полицаи и не допуснала безредици и разправи.

В Сливен възрастна жена е била приета в спешното отделение на болница "Д-р Иван Селимински" с контузена ръка при блъсканицата пред новия магазин.

В истински екшън се е превърнало откриването на магазина в Стара Загора. От ранни зори солидна тълпа обградила входа и напирала. Уплашени, домакините претупали водосвета и без да дочакат кмета на града прерязали набързо лентата, обяви city.stara-zagora.org.

Вътрешната охрана не могла да се справи и се наложила намесата на полицията, която на няколко пъти затваряла принудително входа за клиенти.

В Пловдив започнали да се редят още в 2 ч. през нощта. Сутринта не отворили, докато не дошли полицаи. А за да устоят на конкуренцията, други хипермаркети в града също свалили цените на бананите, краставиците и олиото.

Почти 30% от храните в магазините на веригата "Лидъл" ще бъдат българско производство, обяви Милена Драгийска-Денчева, шеф на "Лидъл България".

Предвидено е скоро магазините на "Лидъл" в страната да бъдат 40.

Това означава, че още в началото "Лидъл" има почти еднакъв брой магазини с основния си конкурент "Пени маркет" при т.нар. харддискаунтъри - вериги, които разчитат главно на ниските цени.

"Лидъл" е част от "Шварц груп", която държи и "Кауфланд", а "Пени маркет" е в "Реве груп", собственик и на "Билла".

България е 24-ата държава, в която "Лидъл" отваря магазини. В Европейския съюз веригата още не присъства само в прибалтийските републики и в Румъния, но има мрежи в Швейцария и Хърватия.

Общо в Европа магазините на "Лидъл" са 9000, във фирмата са наети 150 000 служители. Всеки ден от "Лидъл" пазаруват около 7 млн. души.

https://www.vesti.bg/pari/stoki-i-ceni/ne-sme-tolkoz-gladni-tolkoz-ni-e-akylyt-3428511

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

КЗК разкри картел между хранителни вериги

Хранителни вериги са прилагали общи механизми за координиране на търговската политика на пазара за доставка на стоки и на маркетинговата политика при осъществяването на промоции.

Това е разкрила проверка на Комисията за защита на конкуренцията. Става въпрос за ,,Метро Кеш енд Кери България" ЕООД, ,,Билла България" ЕООД, ,,Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД, ,,ХИТ Хипермаркет" ЕООД, ,,Максима България" ЕООД и ,,Пикадили".

Експертите от КЗК са установи, че търговските вериги непряко са обменяли информация относно доставни цени, договорени с едни и същи доставчици, както и относно маркетинговите стратегии на конкурентите.

Координирали са действията си, като са прилагали вертикални споразумения за определяне равнища на доставни цени и отстъпки, както и на размера на таксите за достъп до търговските площи.

Използвали са и механизми за координация на маркетинговата си политика при осъществяването на промоции чрез ограничаване свободата на доставчиците.

Определението на КЗК не подлежи на обжалване.

В срок от 60 дни страните имат право да предявят писмени възражения, както и да бъдат изслушани в открито заседание, допълват от комисията.

След обсъждане на възраженията, предложенията и писмените доказателства, КЗК ще се произнесе по съществото на спора.

https://news.bg/economics/kzk-razkri-kartel-mezhdu-hranitelni-verigi.html

[Hatshepsut]

"Големите вериги... ех големите вериги. Такъв четвъртит го папкат хората заради тях не е истина. Малко хора го прозират, всеки гледа моментната далавера, но в дългосрочен план работите отиват на зле.
Да помислим:
1. Всички големи вериги имат подготвени едни хубави юридичски договори. Които не подлежат на корекция. Е може и да се спазариш по някоя точка, но в крайна сметка трябва да си много силна фирма за да диктуваш условията. Българските фирми нямат този шанс.
2. Евтините стоки в тези магазини са с опредлено по-ниско качество. Мляко за 9 стотинки.... 9 стотинки... без ДДС това са 7,5 стотинки. Какво можем да си купим за 7,5 стотинки? 1 бонбонка в магазина? ... А ако тръгнем по веригата, за разпределение на печалбите, транспорта и др. разбираме за какво иде реч. За прясно размразените им мръвки с неясен произход хич не ми се говори.
3. Взимаме базата от точка втора. Всички тук знаете, че всяка стока си има себестойност и върху нея производителя си начислява някакви печалби. Колкото е по-голяма конкуренцията толкова по-трудно е тези печалби да са големи. Българските предприятия хранят Българи. Вносните вероятно китайци, турци, поляци или други. Печалбите на веригите излизат навън. Тоест капитала на България се изпарява. Вътрешния продукт изчезва, оставаме само консуматори. Следва сюжета на Гърция.
4. Убива се родния производител. Как става това. Механизма е следния яките договори с големи неустойки... са само върха на айсберга. Истината е че в договора има уловка. Трябва да даваш стоки на промоция с допълнителна отстъпка. Започва схемата, чести поръчки за малко стока. Следвани от една голяма с промоционална отстъпка. После дълъг период от време не с поръчва. После следва подмяна на промоционалната стока, изтекъл срок и т.н. И пак нова промоционална заявка. Така работейки с големите вериги след 5-то зареждане вече си яко в кюпа и няма измъкване. Ставаш много як спонсор на веригата. Не печелиш нищо. След година излизаш ако си още жив. Вече тотално изцеден се опитваш да правиш нещо на местния пазар, малки магазинчета, собствен разнос и т.н. и в крайна сметка те отново те задушават този път фатално предлагайки вече продуктите на следващата клъвнала българска фирма на промоции с по-ниски цени от твоята себестойност. После търсиш работа. Или живеш от наем на помщнията, в които преди това си произвеждал качество. Работниците ти те псуват... как си им изял парите... при този голям пазар във веригите изведнъж си фалирал. Така разсъждава обикновния българин - "Е там е далаверата! Те извиват ръцете на производителя, хак да им е на капиталистите дето им работим за без пари."
5. Рано или късно веригата изхвърля 90% от доставчиците си. Естествено това са местните производители. Остават рекламираните продукти на ниски цени. Тяхните собствени марки на средни цени. И големи боклуци (произведени специално за веригите) за бедните - тези, които самите вериги са довели до просяшка тояга оставяйки ги без работа."

и още от същия автор

"Идеята на веригите е не да поддържат икономиката на страната гостоприемник... а да овършеят каквото могат. И да настанят трайно на пазара собстените си монополни производители. За справка погледнете продукцията на Кока Кола Къмпани, колко марки са техни. Примерно дъвките кой ги произвежда. Колко са различните марки на Данон по рафтовете. А ако искаш пробвай различни методи за доказване на съдържанието на нишесте в млеката. Ще останеш вероятно крайно разочарован от "качеството във веригите". Аз например си купувам сирене директно от мандрата. Вкусът е различен. Защото правят сирене и сирене. За съжаление всички са така.
А примерно на наш крем, който произвеждаме за една такава верига във Франция, поискаха да му орежем качеството за да може на тях да им излезне цената. При наша реакция "ама той вече няма да е толкова хубав"... отговора беше, да ама цената излиза. И вяртвайте ми не говорим за крем в ниската ценова група. А тук е яко трошене на ръце. Не искаш не влизай.
А за входните такси те са, както каза колегата на баркод. Схемичката е следната. Първо се сключва договор. После започваш да ги зареждаш. Първото зареждане обикновено е за сметка на производителя. После има две три бързи промоции, които да стимулират хората да влизат вътре. Пак се клати производителя. След това ти връщат прецаканата от клиентите или собствените им служители стока. Искат нова. При това си приспадат входящите такси. В този момент отварят втори магазин. Без да знаеш на какво си се обрякъл, ти си сключил договор за продажби във всичките им магазини. Обаче във всеки следващ магазин, който е във все по-голяма град входните такси са по-високи. Естествено трябва да продаваш около 5-6 години да си избиеш входните такси. Защото винаги си клатен от промоции и неустойки. Остава само да се бие камбаната или пък да я ритнеш. Но пък съм забелязал, че бит и е.ан не си признават. Затова и хората не знаят какво става.
Но пък и без това неграмотния потребител е доволен. На него му е все едно какви ла.на яде и пие. С какво се облича и маже... важното е да е на тънкана. Защото разбираш ли тя заплатата му е малка, а кредита е с висока лихва... пак от тяхна банка. Омагьосан кръг. От всички страни са едни четвъртити, посредата с глава в пясъка и събути гащи сме ние.
Трябва да се купува българска стока. Произведена в България от български фирми. При това не от големите вериги, а от по-малките - такива, които имат по 3-5-10 магазина в страната. Те никога няма да могат да държат ниски цените като във веригите, няма да убият малките квартални магазинчета, няма да убият производителите и няма да оставят много безработни на улицата.
Офанзивата която правят западните вериги и стоки на нашия пазар са с една единствена цел. Да останат само те. Ако остане някой силен тук, той ще бъде заплаха за тях и там. Пазара вече е един и е "свободен". Знаете ли че преди време, те и по новините го споменаха набързо и с половин уста, как рекламите на западните фирми стрували повече от оборота им у нас? И това в продължение на години...
Задължиха производителите да пишат съдържанието на продуктите по техния стандарт. Така почти никой не знае, кой какво, слага вътре. Следователно се купува само познатото от екрана. Естествено него го намираш на рафта във веригата... схемата е измислена и отработена. И държавите не се приемат в ЕС а се поглъщат от икономиката му. Но работниците тези които живеят в тази държава, тези които искат да живеят добре и да имат работа, трябва да гледат много внимателно какво купуват. Разбира се, че както навсякъде има и български стоки, които би трябвало да не се допускат до производство камо ли до пазара, но за това си има органи, не винаги работещи както трябва. Чети етикетите особенно на гърба. Защото ако вярваме на рекламата и предния етикет на една известна фирма ще се окаже, че каквото и да сложат вътре все техния продукт е номер 1. Но реално активната съставка, която ползват е една от край време. Това са разбира се рекламни трикове. Но влияят яко на потребителя. Ако това обаче беше автомобил. Едва ли щяха да ви убедят, че жигулка от 1970 е станала мерцедес 2010, слагайки ВАЗ в кръгче и боядисвайки я в черен цвят... "

[Hatshepsut]

Капаните на големите хипермаркети в България, за които не знаете

"Била", "Лидъл", "Карфур" – гигантите не инвестират почти нищо в България. Всеки месец изнасят от страната ни до 700 млн. евро. Цените им в България много по-често са по-високи от тези в Германия, Испания, Австрия или Италия, а в България се внасят нискокачествени стоки, които се преопаковат извън страната, като им се поставя по-дълъг срок на годност от реалния. Българският производител трябва да плати между 30 и 40 вида такси за всеки един артикул поотделно на чуждестранните търговци: от т.нар. входна такса, през бонуси, отстъпки и дори подаръци, които трябва да се правят на търговеца. Споделят от freeallabc.wordpress.com

Само за отварянето на обект като ,,Била", ,,Лидъл", ,,Карфур" или ,,Кауфланд" в дадено населено място българските търговци са задължени да направят между 8 и 10 на сто отстъпка по фактура и стока, която може да стигне количества от пет тона.
В ,,Била" можете да намерите всичко на изключителна цена". ,,Карфур" ви очаква със своите специални коледни намаления", ,,Седмица на големите отстъпки в ,,Кауфланд". Сигурно сте се наслушали на подобни рекламни съобщения тези дни. Освен това със задоволство сте забелязали, че поне една, а най-често цели три големи търговски вериги са отворили врати в центъра на вашия град, така че да пазарувате удобно, без да е необходимо да палите колата и да губите време в задръствания и обиколки в покрайнините.

Преди 12 г. откриването на ,,Била" в София бе събитие от национално значение. То бе знак, че в България вече влизат големи чужди инвеститори и страната се отваря за Европа. Досега от тази верига са открити 88 обекта, а името й означава ,,евтин магазин". Конкуренцията не закъсня, появиха се ,,Кауфланд", ,,Карфур" и ,,Лидъл", които много бързо покриха територията на страната и както вече казахме, превзеха центровете на големите и малки български градове.

Всичко това изглежда много хубаво, но само на пръв поглед.
И не само защото веригите са измислени така, че да влизаш за едно, а да излизаш с три неща, или пък защото цените им в България много по-често са по-високи от тези в Германия, Испания, Австрия или Италия.
Оказва се, че известните марки експлоатират безскрупулно българските производители, не инвестират почти нищо в България, нямат дори влогове в банки у нас и плащат минимални данъци, защото много често отчитат загуби. Това не им пречи да изнасят от България огромни суми. Според неофициална информация големите търговски вериги изнасят от страната между 500 и 700 млн. лева месечно,
които депозират в банки извън територията на страната. Навлизането им в центровете на големите градове пък унищожи малките квартални магазини за хранителни стоки и дрогерия, които бяха средство за препитание на десетки хиляди българи, а и много често по-удобни и уютни за пазаруване обекти.
Най-убийствено обаче се оказа влиянието им върху българските производители, които бяха оставени без избор и принудени на сила да се съобразяват с търговския монопол на ,,Била", ,,Лидъл", ,,Карфур" и ,,Кауфланд".

Освен това се оказа, че чуждите търговци не вземат стоки, които не им носят брутна печалба от 40-50 на сто, което рязко стеснява кръга от качествен асортимент. Всички големи вериги се разплащат 30 дни след като фактурата е заведена в тяхната система. Много често те натискат доставчиците да дават фактури на ръка, които биват вкарвани в системата с два-три дни закъснение. Това акумулира за гигантите огромни средства от лихви по депозити, които са в банки извън България.
От своя страна пък производителят трябва веднага да се разплаща със своите доставчици, което много често кара хората да вземат кредити с големи лихви. Освен това се случва често търговците да акумулират наведнъж и без предупреждение сумата, която си удържат от различни бонуси, и в деня на разплащането сметките на производителя да не излязат с няколко хиляди лева, без той да е подготвен за това.
Договорите са направени така, че всички загуби да са за сметка на българския доставчик, а огромните печалби – за чуждестранния търговец. Ако някой не достави в ,,Кауфланд" или ,,Карфур" заявеното количество стоки, плаща глоба. Ако веригата обаче не ги продаде, загубите си остават изцяло за сметка на производителя, а парите му се удържат автоматично от следващата фактура.

През 2010 г. всички големи търговски вериги отчитат спад на потреблението от цели 32 на сто. Това обаче не им пречи в търговските споразумения за 2012 г. да поискат 5 на сто отстъпка от всички български производители. Огромен шок предизвиква и непредвиденото, но чувствително повишаване на цените на различните суровини, стигащо понякога до рекордните 60 на сто. Това, разбира се, оскъпява крайния продукт. Например даден производител на месо трябва да плати веднага на своите доставчици увеличението на дадена суровина заради по-скъпия ток, бензин или нещо друго, но веригата, която продава стоката му, увеличава цената само след едномесечно предизвестие.
Така рентабилността на българските производители, които са принудени да продават стоките си през ,,Била", ,,Кауфланд", ,,Лидъл" и ,,Карфур" достига скромните 3 до 5 на сто процента рентабилност, което е оцеляване с по-голям риск от потъване, но с почти никакъв шанс за развитие, разширяване на бизнеса и перспективи в бъдеще.

В Лидъл 80 на сто от стоките са чуждестранни
Огромен проблем е, че все по-малко български стоки се продават в големите магазини. В ,,Лидъл" например артикулите, произведени в България, са едва 20 на сто, а много от вносните стоки са със съмнително качество, има дори и преопаковани, с неизвестен или подправен срок на годност, а разликата между качеството на асортиментите между ,,Лидъл – България" и ,,Лидъл – Германия" е очевидно.
И дума не става за износ на български стоки в други европейски страни, което би било най-логичното нещо за международни гиганти като споменатите марки.

Кой е виновен? Всъщност виновници има и те се намират по върховете на държавата и съответните администрации и институции. Работата е там, че държавата не дава равен старт на участниците в тази игра, а недалновидната политика на родните управници от всички правителства досега позволява на чуждите търговци да злоупотребяват както намерят за добре с българските производители.
Неслучайна е приказката, че не е луд онзи, който яде зелника, а онзи който му го дава. У нас споменатите големи търговски вериги минават за големи чуждестранни инвеститори и се ползват с изключителни преференции, някои от тях дори са освобождавани за известно време от данъци, а държавата не е направила и минимални усилия, за да защити интересите на българските производители и търговци.
Работата е там, че нито ,,Била", нито ,,Лидъл", нито ,,Карфур" или ,,Кауфланд" са големи инвеститори. Те не са вложили значителни средства, за да започнат бизнес у нас, персоналът, който работи за тях, е значително малък, така че не може да се говори за висока работна заетост, а както вече казахме, всичките им печалби се изнасят извън страната.

Това, както казахме, остави без поминък много хора, притежатели на малки и средни магазини, чийто бизнес най-често е семеен.
За сравнение в Полша е забранено големите вериги да имат магазини в центъра на столицата или останалите градове, за да се насърчават местните търговци. Гигантите имат разрешение да търгуват само в покрайнините, на околовръстните шосета или малко извън съответното населено място.
Още по-добър е примерът на Словения. Тамошните политици са постъпили по-разумно от нашите и са пуснали споменатите марки, при условие че ще продават 5 на сто словенски стоки във всичките си европейски вериги.
Тук държавата е абдикирала от задълженията си и не се намира дори един-единствен политик, който да защити собствените ни интереси.
Защото ударът по производителите неизменно ще се разпростре и върху потребителите, а в края на краищата, нито едните, нито другите ще могат да се възползват от отварянето на България към света, от който за сега успяваме да вземаме само най-лошото. Оставаме обаче слепи и глухи за доброто и големите шансове за развитие, които сами пропиляваме.
Защо не закрият ,,Била", като е на загуба? Компанията, която не плаща данъци, обяви, че от 3 години няма печалба!
Големите вериги не плащат данъци, докато българските доставчици, преди да фалират, плащат данък печалба! Звучи невероятно, но е факт: от три години търговската верига ,,Била" в България работи на загуба. Поне така пише в официалните отчети на компанията, публикувани в търговския регистър.
Не е ясно защо този изключително благороден жест на чуждите инвеститори е убягнал и останал незабелязан за широката българска публика. Всеки ден гигантът обявява невероятни намаления и промоции, а от отчетите му личи, че работи безкористно за благото на българския народ. И така цели три години. Президентът Плевнелиев би трябвало да помисли сериозно и да им връчи орден ,,Стара планина", но с иронията дотук.
Разбира се, че в случая става дума за счетоводни шашми, които прикриват огромните печалби на веригата, за да не плаща данъци.
Засега обаче нито той, нито държавата предприема нещо, за да спаси българските производители от унищожението, на което са подложени от големите търговски вериги, като ,,Била", ,,Лидъл", ,,Кауфланд", ,,Карфур", ,,Метро" и останалите.
На всичкото отгоре всички тези големи компании се водят за чуждестранни инвеститори клас А, което означава, че държавата им оказва всякаква административна и логистична подкрепа.
Например, за да открият ,,Метро" или ,,Била", ,,Кауфланд" и ,,Карфур", ,,Лидъл", ,,Бриколаж" и ,,Практикер" свои обекти в различни населени места на територията на България, се свиква специална Междуведомствена комисия, която да придвижва различните разрешения и документи в максимално кратък срок, нещо, което за български предприемач или търговец би отнело две години, за тези гиганти отнема няколко седмици.
Защо това се прави, не е ясно, тъй като въпросните вериги не са никакви инвеститори. Те наемат помещения или земя под наем, не влагат кой знае какви средства. Средствата ги влагат българските доставчици под формата на такси нов магазин от групата, за да започнат бизнеса, а както писах по-горе, не плащат и данъци.

Друг интересен факт, който излезе от търговския регистър, е, че повечето от изпълнителните директори и главни мениджъри на тези фирми са българи с двойно гражданство. Някои от тях са граждани на България и на Австрия, на България и Германия или на други страни от Европейския съюз, което освен врата за бягство от отговорност в даден момент, е много силен мотив за въпросните мениджъри да изпълняват безпрекословно корпоративната политика.
Почти никой от представителите на българските производители все още не желае да говори открито за тези проблеми обаче, защото не усеща подкрепата на властта и правосъдието. Вече има случаи на фалирали бизнесмени, които са си позволили да се опълчат на безумните условия, а веригите просто са ги изхвърлили от мрежите.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=24886

[Hatshepsut]

Статията се отнася за Словакия, но предполагам че и в България положението е същото...

Западните вериги продават на източноевропейците по-лоши храни

По-малко месо в колбасите, по-малко какао в шоколада, по-малко белтъчини в млечните продукти: тестове доказаха, че храните, изнасяни в Източна Европа, са с много по-лошо качество от стоките, продавани на западния пазар.

Ладислав е бесен. Връща се от пазар, а в торбите му има не само словашки продукти, но и хранителни стоки, произведени от известни международни концерни. Ладислав вече знае, че част от тези храни са с много по-лошо качество, отколкото същите стоки, продавани в западните супермаркети. ,,Те ни взимат за идиоти и само гледат да печелят за наша сметка. Мигар ние сме сметището на Европа? Честно: чувствам се като втора ръка европеец", възмущава се Ладислав.
"Това е същински скандал"
В Словакия вече го има черно на бяло: Министерството на земеделието публикува резултатите от поредица специализирани тестове, в рамките на които 22 известни маркови хранителни стоки, продавани съответно в западните и в словашките магазини, бяха сравнени по качество. Оказва се, че в продаваните в Словакия колбаси има по-малко месо и повече мазнина и вода, в млечните продукти - по-малко белтъчини, а в шоколада - по-малко какао. И още: словашките варианти на всички тези продукти съдържат повече оцветители, подсладители и консерванти.
Това е същински скандал, казва министър-председателят Роберт Фицо: ,,Неприемливо е международни концерни да продават на източноевропейските пазари продукти, които са със значително по-ниско качество от съответните продукти в западните магазини", казва словашкият премиер.
С тази позиция е съгласен и Съюзът на потребителите в Словакия. Негови представители твърдят, че за повечето потребители в Средна и в Източна Европа качеството е вече по-важно от цената. Шефът на Съюза Милош Лауко смята, че концерните играят нечиста игра: ,,Повечето храни в западните магазини са дори по-евтини, отколкото тук, защото там има силна конкуренция. Тъй че нека не твърдят, че качеството на продуктите им тук е по-ниско заради по-ниските цени".

"ЕК веднага да забрани тази практика"
След като скандалът разбуни словашкото общество, премиерът Фицо обяви, че заедно с колегите си от Полша, Унгария и Чехия ще повдигне въпроса на извънредна среща на ЕС:
,,Ще настояваме Еврокомисията веднага да забрани тази практика. Нашите граждани не бива да бъдат унижавани. И не бива да има европейци първа и втора категория", настоява Фицо. От Съюза на потребителите обаче не вярват, че плановете на премиера ще дадат някакъв резултат. Вече на няколко пъти подобни инициативи са угасвали без ефект. Единственото ефикасно средство срещу тази политика на големите концерни е потребителите да увеличат съпротивата си. От Съюза смятат, че с течение на времето потребителите в Средна и в Източна Европа също ще развият силно съзнание за правата си.

https://www.dw.com/

[Hatshepsut]

Комисията за защита на потребителите откри 150 нелоялни практики за 8 дни проверки

Комисията за защита на потребителите (КЗП) е открила около 150 нелоялни търговски практики при проверки в големи търговски вериги. Това съобщи председателят на Комисията Стоил Алипиев пред БНР в неделя. По думите му при извършени 350 проверки в рамките на около седмица са окрити 370 нарушения.

"Нелоялните търговски практики са проблем, защото допуснати в голям обем, упражнявани от търговци, които имат преобладаващ дял в един пазарен сегмент - 50-60%, са предпоставка за изкуствено завишаване на цени", каза Стоил Алипиев.

Служебното правителство съобщи в началото на януари, че ще започне масови проверки за нелоялни търговски практики. Като повод бяха посочени високите цени на храните. Комисията за защита на потребителите започна масовите проверки преди осем дни, каза председателят ѝ пред БНР в неделя.

Алипиев каза, че проверките са насочени предимно към големите търговци, защото те могат да изкривят пазара и да въвлекат всички останали.

"Нелоялните търговски практики в такъв голям обем са силно притеснителна тенденция. Това означава, че този проблем е бил пренебрегван или толериран даже в продължение на доста време", добави той.

Председателят на КЗП посочи няколко примера за нелоялни търговски практики. По думите му някои търговци привличат хората с подвеждащи послания за промоции, но стоката понякога достига цена с 20-30% по-висока от тази в конкурентни обекти. Друга често срещана практика е търговецът да привлича клиенти с промоционални стоки, за които няма наличност.

Една стока струва толкова, за колкото потребителят е съгласен да я купи, каза Алипиев.

"Въпросът е дали той дава съгласие в следствие на негов информиран избор или в следствие на това, че е подведен", добави той.

Алипиев очаква от 3 до 6 месеца потребителите да усетят резултатите от проверките.

На 9 февруари служебното правителство съобщи, че ще въведе "механизъм за наблюдение и контрол на цените на храните" в България. Като своя цел кабинетът посочи именно борбата с нелоялните търговски практики.

През февруари агенцията по храните на ООН съобщи, че световните цени на храните през януари са паднали за 10-и пореден месец с близо 18% спрямо рекордно високото ниво, достигнато през март след нахлуването на Русия в Украйна. Войната на Кремъл и пандемията от коронавируса, която започна през 2020 г, доведоха до висока инфлация на много места по света.

Анализ на Медиапул от началото на месеца, базиран на данни на Евростат, установи, че някои храни, сред които маслото, олиото, сиренето, млякото и яйцата, са по-скъпи в България, отколкото в други по-богати страни в Европа, като данните са от 2021 г., преди началото на войната и поскъпването от март месец.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32288871.html

[Hatshepsut]

91% надценка: краве сирене се доставя за 5.64 лв/кг - в магазина е 10.79

Търговски вериги, които държат 50-60 процента от пазара на хранителни продукти, изкривяват пазара и завишават цените изкуствено.

Това каза председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Стоил Алипиев пред журналисти в Министерския съвет. На пресконференция в МС бяха представени резултатите от анализ на развитието на цените на основни хранителни продукти.

По думите на Алипиев вериги излизат с подвеждаща или невярна информация за цената и обема на стоката. Също така продукти - внос от Турция, Гърция или други страни, се обявяват за български, допълни председателят на КЗП.

Министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов посочи, че от месеци има срещи с търговци и производители по темата за цените на стоките.

"Като министър съм декларирал, че съм в защита на бизнеса, но ще бъда безкомпромисен към нелоялни практики, които водят до несправедливи цени за хората. Всеки участник във веригата на доставки прехвърля вината към другите, макар че всички виждат, че има проблем. Ние ще намерим информацията по служебен път и ще видим кой е прав, и кой е крив, заяви министърът.

Имаме информация колко струват стоките в чужбина и затова възложих на търговските аташета да събират информация, защото не може изцяло да сме сигурни в информацията, получавана от граждани", каза Никола Стоянов.

И допълни:

"Виждаме мляко и масло, продавани в чужбина, които са с 20-30 процента по-ниски цени, отколкото в България. Защитник съм на бизнеса, но е нужно и той да има етика и затова ще съм безкомпромисен към нелоялни търговски практики".

Министърът на земеделието Явор Гечев заяви, че наблюдението на пазара на храни вече ще е постоянно.

"Виждаме поскъпване на цените на храните през последната година, което съвпада с началото на войната в Украйна. В последните месец-два има успокояване на цените - през януари инфлацията на цените на храните достига 24,5 на сто при 26,1 на сто през декември 2022 година", каза Гечев.

Министерството на земеделието наблюдава висок марж между цените на производители и на дребно при яйцата, маслото, кашкавала и сиренето. При средна цена от 1,03 лева за литър мляко, то достига до 4 лева за литър по щандовете в някои магазини.

"Има стихийно повишение и на цената на краставиците. Там има аномалия, но очаквам до 10-15 дни цената да падне. Имам информация, че ситуацията е същата и в Англия, където има данни, че този стока изобщо липсва", каза министърът.

Министерството на земеделието обобщава доставките на хранителните стоки до търговските вериги в шест канала.

"По всички тях има високи надценки, които се движат между 48,8 на сто до над 90 процента. Надценките се получават и през различни такси, които се искат от производителите. Това са например такси за реклама асортимент, оборот отстъпки и други. Това са пари, които се вземат от клиентите, но не стигат да производителите", посочи министър Гечев.

И допълни:

"Има ужасяващ страх от производителите да дават информация за доставните цени, за да не отпаднат от дистрибуционните вериги. Например опаковка кашкавал от 400 грама е с доставна цена 8,04 лева, но се продава за 15,99 лева. В друг случай краве сирене в опаковка 400 грама се доставя при цена 5,64 лв., но на рафта във веригата се предлага по 10,79 лева или с надценка 91 процента.

Всичко това е законно. Има недостиг в законодателството и за изсветляване на сектора ще направим две бързи неща – ще се приемат две наредби, подготвени от Министерството на земеделието и Министерството на икономиката за храните, които да дадат публичност по цялата верига на доставки. Ще има регистри на всички търговци и на складовете, които се занимават с продажбата на храни. Първият по веригата на даден продукт ще отрази в електронния регистър пускането му на пазара и всеки следващ ще информира къде е отишла храната и на каква цена".

На база на авансовите вноски се очаква 25 процента ръст на печалбата на търговските вериги за миналата година, съобщи представител на Националната агенция за приходите (НАП).

https://clubz.bg/133640

[Hatshepsut]

Над 650 нарушения откри КЗП при проверки в търговски вериги

"651 нарушения, 254 от които са нелоялни търговски практики, е констатирала КЗП при извършени 755 проверки в търговски хранителни вериги".

Това съобщи Ангел Джалев от Комисията за защита на потребителите пред БНР. Той обясни, че проверките са фокусирани върху големите вериги за продажба на хранителни стоки, защото по-голямата част от хората пазаруват от тях.

Джалев заяви, че се наблюдава "неприятна и изключително тревожна тенденция" при нелоялните търговски практики. "Може би проблемът е бил неглижиран и се е натрупал на пазара. Трябва да му се обърне специално вниманиe, защото този проблем изкривява целия пазар. Прилагането на нелоялна търговска практика от страна на големите търговци принуждава и малките търговци да прилагат същите практики, което изключително много изкривява пазара и е предпоставка за изкуственото завишаване на цената, тъй като на стоките се придават качества, които не притежават, и се продават по този начин на завишена цена, която не отговаря на качеството", обясни той.

По думите на Ангел Джалев за момента не е налагана максималната санкция за нелоялна търговска практика. Той уточни, че масираните проверки обаче са започнали скоро. "Хубаво е да се помисли и за завишаване на санкциите, тъй като европейската практика е санкцията да е процент от оборота на конкритния търговец, а не като у нас - от 5 до 50 хил.лева. Ако се завишат санкциите, ще има възпиращ и възпитателен ефект", смята Джалев.

"Притеснителна е тенденцията за голямо завишаване на цената по веригата от производител до потребител, което не е обосновано от икономически или инфлационни процеси", изтъкна той.

https://news.bg/economics/nad-650-narusheniya-otkri-kzp-pri-proverki-v-targovski-verigi.html

[Hatshepsut]

КЗК се самосезира, проверява водещи вериги

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се самосезира за наличие на антиконкурентно поведение от страна на редица участници на всички нива на дистрибуция в хранителния сектор и техни обединения. Това съобщиха от комисията.

Сред засенатите са почти всички водещи вериги - "Билла", "Лидл", "Кауфланд", "Промаркет", "Фантастико", "Метро" и др.

Ето съобщението от КЗК:
Комисията по своя инициатива образува три производства за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 15 от ЗЗК, под формата на забранени споразумения и решения на сдружения на предприятия, от страна на следните участници на всички нива на дистрибуция в хранителния сектор и техни обединения: ,,СДРУЖЕНИЕ ЗА МОДЕРНА ТЪРГОВИЯ", ,,БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ,,ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД, ,,КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД, ,,МАКСИМА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ,,ПРОМАРКЕТ" ООД, "ФАНТАСТИКО ГРУП", и ,,МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, СДРУЖЕНИЕ ,,СЪЮЗ НА ПТИЦЕВЪДИТЕ В БЪЛГАРИЯ", СДРУЖЕНИЕ ,,АСОЦИАЦИЯ НА ПРОМИШЛЕНОТО ПТИЦЕВЪДСТВО", "АСОЦИАЦИЯ НА МЛЕКОПРЕРАБОТВАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ" и СДРУЖЕНИЕ ,,НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА МЛЕКОПРЕРАБОТВАТЕЛИТЕ".

За да обезпечи събирането на достатъчно преки доказателства за наличието на евентуални тайни договорки между участниците в сектор Храни, след получени съдебни разрешения от Административен съд – София област, Комисията, със съдействието на служители на МВР, извърши изненадващи проверки на място в офисите на ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ, СДРУЖЕНИЕ ,,СЪЮЗ НА ПТИЦЕВЪДИТЕ В БЪЛГАРИЯ" и СДРУЖЕНИЕ ,,НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА МЛЕКОПРЕРАБОТВАТЕЛИТЕ". От офисите бяха иззети копия на документи и електронна кореспонденция, които Комисията предстои да анализира в детайли, с оглед установяване наличието на обмен на чувствителна търговска информация или координирано пазарно поведение между производителите, търговците и техните обединения в сектор Храни.

Мащабът и стандартите на доказване на подобни антитръстови нарушения изискват Комисията да установи голямо количество данни и информация, на базата на които да се извърши икономически и правен анализ на разглежданото поведение, което обективно не може да бъде осъществено в спешен порядък.

Въпреки мащабното проучване, с оглед обществения интерес, който има към него, КЗК ще направи всичко възможно в рамките на предоставената й от ЗЗК компетентност, да извърши проучването във възможно най-кратък срок. След приключване на проучванията при установени нарушения, Комисията ще упражни законовите си правомощия, в това число да санкционира нарушителите.

Секторът на храните в страната е приоритет в дейността на Комисията и е постоянно наблюдаван и проучван от КЗК, за което свидетелстват множеството решения на Комисията през годините.

Всякакви опити за дискредитиране в публичното пространство на предприетите от Комисията  законови действия възпрепятстват работата й и целят създаване на негативна представа за институцията сред обществото. Важно е да се посочи, че КЗК е независим орган, който разполага с пълна оперативна самостоятелност относно способите за събиране на доказателства и начините на реализирането им в рамките на законовите си правомощия, като намесата в работата й е напълно недопустима.

https://clubz.bg/134533