Относно влизането на България въ Еврозоната

[Hatshepsut]

Да живее левът – ,,най-стабилната валута"!

Противниците на влизането на България в Еврозоната могат да бъдат разделени на три групи. Едната обхваща българските политици, за които пълната ни интеграция в ЕС е вредна за вековната българо-съветска дружба. Другата е съставена от синдикалисти и доморасли експерти, жадни за публичност на всяка цена. Третата е от хора от академичните среди някъде по света, които имат личен интерес от запазването на лева.

За последните банкерът Левон Хампарцумян казва: ,,В академичните среди могат да правят докторантури на тема как ще се разпадне Еврозоната, но това са академични хипотези, които служат за развитието на финансовата наука. Те не са за споделяне с полуграмотното простолюдие. Съжалявам, просто има разлика. В държавата милион и половина са функционално неграмотни, което означава, че не могат да осмислят прочетеното. Такива хора не може да решават дали сме в Еврозоната или не".

Като острие на тази група се очерта

вездесъщият проф. Стив Ханке, чието бащинство на Валутния борд се оспорва от финансистите Красимир Ангарски и Емил Хърсев. Както и да е, на него, на Ханке, му е много важно да опази лева, защото България остана май единствения успешен пример на Валутен борд, на който той е посветил живота си.

Как може подобни нелепости за приемането на еврото да се вземат на сериозно и да всяват страх сред българите?! Това запита доц. Александър Михайлов, преподавател в Редингския университет. Той се възпротиви и на идеята на Ханке у нас да се проведе референдум за еврото. "Никоя друга вече приета в еврозоната държава не е провеждала референдум - посочва доц. Михайлов. - Такова изискване не стои съгласно Лисабонския договор, който България е подписала през 2007 г. и който е в сила от декември 2009 година. Валутната интеграция е последна, завършваща фаза на процеса на икономическа интеграция, нейна естествена крайна цел. България вече от 10 юли 2020 г. (заедно с Хърватия) е в така наречената чакалня за приемане на еврото, т.е., Европейския валутно-курсов механизъм II или ERM II, и реалистично и отговорно определената дата за преминаване към еврото е 1 януари 2024 година".

От режим на паричен съвет се излиза по-рано или по-късно и за България, както вече стана с Естония и Литва, най-лесното, най-нормалното и най-благоприятното е това да стане естествено с приемането на еврото.

Най-горещият адепт на Ханке

е най-яркият представител от първата група на противниците на еврото – депутатът и шеф на ,,Възраждане" Костадин Костадинов. Неговата вътрешна (а може би външна убеденост) е, че сме на път завинаги да ликвидираме държавата като предадем финансовата си независимост.

,,Най-доброто решение, което да се защити, е да се спрат всякакви действия в посока влизане на България в Еврозоната, която също има своите сериозни проблеми и притеснения", заявява той. По думите му: "Датата 1 януари 2024 г. трябва да се забрави, не е осъществима".

Костадинов подкрепя идеята на Ханке за референдум и иска България да запази своята валута, която според него е ,,една от най-стабилните в света".

Това твърдение може да накара всички световни финансисти да изхвърлят демонстративно дипломите си в кошчето, защото досега не са подозирали за силата на нашата валута. Е, левът стигна до котировка 3000 за долар, но сегашната му стабилност се дължи на фиксирания му курс към еврото, което,така да се каже, вече сме приели наполовина и е добре да приемем изцяло.

Последовател на Ханке е и един смислен икономист от близкото минало – проф. Любомир Христов.

България не е готова и ще пострада

от приемането на европейската валута, смята финансистът.

,,Бързането да влезем в еврозоната е за да се отклони вниманието от по-важните въпроси. Най-същественият е за бюджета. Влизането в еврозоната е капан. Ако то стане бързо, полза ще имат единствено финансовите елити, а сметката, както обикновено, ще плаща обикновеният данъкоплатец", изтъква Христов.

Колкото до думите на управителя на БНБ, че ако изпуснем възможността да се присъединим през януари 2024-та, нов прозорец ще се отвори след 10 години, неговото мнение е, че ,,това е манипулативно.Не изпускаме влака, а възможността да се хвърлим на релсите, преди той да мине".

Тръпки да те побият...

,,България може да бъде приета в еврозоната, за да бъде "натрит носа" на Гърция. Валутна общност, без политически съюз, е обречена на провал. Ние имаме удивителната способност да се присъединяваме към провалени конструкции и същевременно да благодарим за това, че повличат и нас", това пък твърди синдикалистката Ваня Григорова. Тя е стегнала до проникновения извод, че ,,правим финансов и политически дъмпинг в Европа, което е недостойна позиция за България". И че на този етап не е добре страната да влезе във валутния съюз. Това трябвало да се случи, когато и еврозоната, и ние се стабилизираме.

За отричането на еврото

голяма роля играят и журналистите.

Под прикритието на пълната публичност те дават поле за изява на хора, чиято компетентност по въпроса е равна на нула. Затова от обществените медии можем да чуем реплики от типа: "За лева са дали живота си толкова наши герои, няма сега да го предадем". Или: "Цялата работа е богатите да се налапат, а ние да затънем още по-дълбоко". Или: "Това ще бъде самоубийство"...

Само да споменем, че в държавите с развита демокрация, колегите от обществените медии осъществяват ,,оздравителна цензура" за подобни субекти, която се изразява в недопускането им до такива сериозни разговори при липса на елементарна компетентност.


Какви са ползите от еврото?

Еврото предлага много ползи за гражданите, предприятията и икономиките на държавите, които го използват. Някои от тях са: лесно сравняване на цените между отделните страни, което засилва конкуренцията между предприятията, като по този начин облагодетелства потребителите, ценова стабилност, повишаване на икономическата стабилност и растежа. Благодарение на еврото за фирмите е по-лесно, по-евтино и по-безопасно да купуват и продават в еврозоната и да търгуват с останалата част на света. Еврото води до по-добре интегрирани и поради това по-ефективни финансови пазари и по-голямо влияние в световната икономика. Еврото е осезаем символ на европейската идентичност, което е много важно за България в момента.

Много от тези ползи са взаимосвързани. Например икономическата стабилност е от полза за дадена страна от ЕС, тъй като дава възможност на нейното правителство да прави планове за бъдещето. Но икономическата стабилност е от полза и за предприятията, защото води до намаляване на несигурността и стимулира инвестициите. Това пък повишава заетостта, осигурява по-качествени работни места и е от полза за гражданите.

Как се реализират ползите от еврото?

Благодарение на него се премахват разходите, свързани с колебанията на обменните курсове в еврозоната. Така потребителите и компаниите са защитени от скъпоструващи колебания на валутните пазари, които в някои държави водеха до подкопаване на доверието, възпиране на инвестициите и причиняване на икономическа нестабилност.

Преди въвеждането на еврото необходимостта от обмен на валути води до допълнителни разходи, рискове и липса на прозрачност при трансграничните трансакции. Използването на единна валута прави извършването на стопанска дейност и инвестирането в еврозоната по-лесно, по-евтино и по-малко рисковано.

Еврото е предпочитаната валута при почти 40 % от трансграничните плащания в световен мащаб и за почти половината от износа на ЕС.

https://www.banker.bg/finansov-dnevnik/read/da-jivee-levut-nai-stabilnata-valuta

[Пешо]

Кой се страхува от експертен дебат за еврото?

"На изслушване в парламента миналата седмица станахме свидетели на поредния позорен цирк по отношение на въпроса за бъдещето на валутния режим в България. Управителят на Българската народна банка Димитър Радев се опита да избяга от отговорността за предоставяне на анализ на последствията от потенциалното присъединяване на България към еврозоната.

В изслушване относно евентуалното въвеждане на еврото през 2024, Радев изненадващо заяви, че решението за влизане в еврозоната е политическо, а не експертно, съответно няма нужда от анализ на централната банка по темата. Дори каза, че вече има достатъчно анализи и още един няма с какво да допринесе.

Бяга ли от отговорност управителят на БНБ?
Това поведение на управителя на БНБ е същевременно изненадващо и изключително тревожно по ред причини. На първо място защото комисията по бюджет и финанси към миналото (47-мо) Народно събрание взе решение, че БНБ трябва да изготви и представи публично доклад относно икономическите последствия от присъединяване към еврозоната. Това бе вписано в плана за приемане на еврото. От БНБ тогава нямаше възражения, но сега изведнъж самият управител на централната банка изглежда се опитва да отхвърли тази отговорност, която ѝ бе възложена от самия парламент.

Освен това, не е вярно, че има ,,достатъчно анализи" по темата. В действителност БНБ няма актуален и задълбочен анализ относно макроикономическите последствия върху България от евентуалното присъединяване към еврозоната, конкретно на настоящата целева дата 1 януари 2024 г. Някой въобще някога да е чувал за фокусиран анализ на БНБ по темата? Дори някога да е бил правен такъв, то той със сигурност не е актуален към настоящата дата. Откакто аз следя темата за еврозоната (от 2017) не съм видял нито един публично представен анализ на БНБ относно евентуалните последствия от приемане на еврото.

Въпросът за валутния режим със сигурност е експертен
Не е вярно и, че валутният въпрос е политически, а не експертен. Той със сигурност е и политически, най-малкото защото в крайна сметка зависи от вземането на политическо решение, но безспорно същевременно с това е и експертен. Дори за лаици е очевидно, че валутният режим на една държава е от първостепенно значение за нейното икономическо развитие. Мисля, че и самият Радев ще се съгласи, че по отношение на решения, които могат да имат много съществени дългосрочни икономически последствия върху България, е силно препоръчително политиците първо да се консултират с икономическите експерти.

Нещо повече, експертното логично предхожда политическото. За да могат политиците (и/или гражданите, които представляват) да вземат възможно най-информираното и адекватно решение по темата, първо трябва да се изкажат експертите и тяхната експертиза да бъде подобаващо отчетена. Уви, досега институцията, която би трябвало да представлява най-високото ниво на експертиза в сферата на икономиката и паричната политика особено – Българска народна банка – все още не е предоставила свой обективен експертен анализ на последствията от предложената промяна във валутния режим.

Поради някаква причина Димитър Радев се опитва да избяга от естествената експертна отговорност, която носи като управител на БНБ. Но защо? Може би Радев се притеснява, че един обективен анализ ще покаже, че негативите на еврото далеч надхвърлят позитивите? Това е много вероятно. Радев не е невежа, той е наясно със структурните икономически проблеми и вътрешни противоречия на еврозоната. Знае, че откакто съществува вместо да подпомогне икономическата конвергенция, разликата в икономическото развитие между държави като Италия и Гърция от една страна и Германия и Холандия от друга, е по-голямо отколкото преди приемането на общата валута. Знае и че всички икономически проблеми на еврозоната предстои да се задълбочат още повече от енергийната криза, която генерира екзистенциална заплаха за стопанския модел на основния икономически двигател на еврозоната – Германия.

Какво всъщност казват експертите?
Относно икономическите проблеми и структурни недостатъци на еврозоната е изписано много в експертната икономическа литература и провалът на проекта се счита за очевиден факт от нобелови лауреати като Пол Кругман и Дзоузеф Стиглиц. Милтън Фридман, може би най-влиятелният икономист на 20-ти век, още през 1997 г. казва, че държавите, които няколко години по-късно приемат еврото, не формират оптимална валутна зона.

Не трябва да се забравя и критичният принос на Ашока Моди, професор в Принстън, и бивш помощник-директор в Международния валутен фонд, в книгата му озаглавена ,,ЕвроТрагедия: Една драма в девет акта". Отвъд тези имена, като представител на по-неортодоксална критика на еврозоната, от перспективата на австрийската икономическа школа, се отличава Филип Багус, професор в университета ,,Крал Хуан Карлос" в Мадрид, който се прочува именно с книгата си ,,Трагедията на еврото". Като друг виден неортодоксален критик, но от доста различна перспектива, няма как да не споменем Янис Варуфакис, бивш финансов министър на Гърция, който в рамките на академичната си кариера е преподавал в Кеймбридж и Глазгоу.

Има ли нужда да споменаваме и българските експерти, които са остри критици на еврозоната? Позицията на нашата организация, ЕКИП, по темата е ясна от години, но до нашите критики на еврото и опозиция към приемането на тази валута се нареждат експерти с иначе много различни икономически възгледи. Ярък пример е доц. Григор Сарийски от института за икономически изследвания към Българска академия на науките, който от години също е остър критик на еврото. Или Любомир Христов, бивш главен икономист на БНБ, изпълнителен директор на Централния депозитар и съветник на изпълнителния директор на Световната банка, който нарече еврозоната ,,капан" в последното си интервю за БНР.

Може би експертният дебат наистина вече е приключен
Забележително е колкото много уважавани икономисти, и то от различни школи, с различни убеждения – от кейнсианци като Кругман, през монетаристи като Фридман, та чак до представители на австрийската школа като Багус – са на мнение, че еврозоната страда от дълбоки структурни противоречия и проблеми, които правят общата валута провален проект. Димитър Радев би трябвало да е добре запознат с тази литература и най-вероятно е наясно, че критиците на евро проекта са едни от най-уважаваните имена в сферата на икономическата наука през последните десетилетия. И също така е наясно, че аргументите на подобни критици са по-убедителни от тези на защитниците на еврозоната.

Най-вероятно именно затова управителят на БНБ иска да отбие номера и да не предоставя анализ относно плюсовете и минусите за България от приемане на еврото. Защото знае, че такъв анализ, ако е обективен, няма да е в полза на неговата експлицитна про-евро позиция. Ако пък анализът не е обективен, много бързо ще бъде разобличен като такъв в публичното пространство и престижната репутация на БНБ и нейният управител ще бъде опетнена. Може би Димитър Радев наистина е прав, когато твърди, че има достатъчно анализи по темата за еврото. Може би експертният дебат по валутния въпрос наистина е приключил. И е спечелен от евроскептиците"

Автор - Георги Вулджев
Източник:https://ekipbg.com/strah-trese-bnb/

[Hatshepsut]

Избираме какво да има на българските монети евро

Национално електронно гласуване ще се избере символа, който да бъде изобразен на българските евромонети.

В комуникационна стратегия, разработена от финансовото министерство, е записано, че ще бъде обявен конкурс за изображенията на монетите от едно и две евро, както и за евроцентовете.

Най-добрите пет предложения ще бъдат подложени на гласуване.

Сред изискванията четем:

"Основните критерии за подбор на дизайн на националната страна на евромонетите трябва да сe припознаят от цялото общество, независимо от пол, възраст, местоживеене, политическа и религиозна обвързаност. Важен момент е мотивът да е емблематичен и разпознаваем като български и в международна среда.

Срокове обаче - докога трябва да се реализират отделните етапи, в комуникационната стратегия не са посочени (целия документ може да намерите тук, б.р.): https://www.minfin.bg/bg/1570

"Целта на Комуникационната стратегия е да популяризира процеса на подготовка на страната ни за присъединяване към еврозоната, тъй като замяната на лева с евро ще засегне всеки човек, живеещ или пътуващ от и до България.

Информационната кампания ще бъде насочена към предоставяне на точна, достъпна, разбираема, навременна и всеобхватна информация за всички практически аспекти на въвеждането на еврото – за самия процес по замяната на лева с евро (курс, времеви периоди, цени и др.) и промените както в ежедневния живот на българските граждани, така и тези в икономиката, с акцент върху мерките за защита на потребителите", пишат от МФ.

Преди 10 години - през 2012 г. Словакия извоюва да пусне в обръщение юбилейна емисия от монети от 2 евро с образа на Светите братя Кирил и Методий, покровители на нацията, след разгорещен дебат по време на Съвета на министрите в Брюксел.

Тогава Европейската комисия излезе със становище, в което поиска свалянето от проекта за юбилейна монета на изображенията на светците и на двойния кръст, на основание оплаквания от неназовани държави-членки на Еврозоната, че по този начин се нарушавал принципът на религиозна неутралност на символите на ЕС.

https://clubz.bg/129562

[Hatshepsut]

България ще може да сече евромонети


Хърватските евромонети

Страната ни подписа меморандум за разбирателство с ЕК и страните членки на еврозоната

Европейската комисия и страните членки на еврозоната подписаха меморандум за разбирателство с България, очертаващ практическите стъпки, които ще позволят на страната да започне да произвежда евромонети, когато получи одобрение за присъединяване към еврозоната. Това е важен етап в усилията на страната за присъединяване към еврозоната, съобщава българското Министерство на финансите.

Меморандумът за разбирателство е бил подписан от заместник-председателя на ЕК Валдис Домбровскис, от еврокомисаря за икономиката Паоло Джентилони, от председателя на Еврогрупата Паскал Донахю и от страна на България от министъра на финансите Росица Велкова и управителя на Българската народна банка Димитър Радев.

Документът позволява на България с помощта на Комисията и страните членки на еврозоната да проведе всички необходими подготвителни работи, преди действително да започне да сече евромонети. Сред тях са изборът на дизайн на евромонетите въз основа на националните процедури, придобиване и производство на инструменти за сечене, тестови пускания на монетите, действия за разпределението на евромонетите и изтеглянето на българския лев.

България все още не е член на еврозоната, но левът е част от валутно-курсовия механизъм ERM II от 10 юли 2020 г. Тогава в механизмът бе приета и хърватската куна, а Хърватия ще влезе в еврозоната на 1 януари 2023 г. Загреб подписа подобен меморандум през септември 2021 г.

Подписването на подобен меморандум за разбирателство е обичайна подготвителна стъпка преди присъединяването на дадена страна към еврозоната. Заради сложните дейности, свързани с производството на евромонети, страните членки, които смятат да се присъединят, трябва да започнат подготовка доста по-рано.

Подписването на документа ще позволи на България да получи необходимите технически документи за тестово сечене на евромонети, което се използва за проверка на техническата годност на бъдещите евромонети за вендинг машини и машини за обработка на монети.

Монетните дворове на ЕК и на страните от еврозоната ще прехвърлят на България и необходимите авторски права и инструменти за сечене. В миналото подобни меморандуми за разбирателство са били подписвани със Словения, Кипър, Малта, Естония, Латвия, Литва и Хърватия.

https://www.investor.bg/a/539-banki-i-zastrahovateli/365384-balgariya-shte-mozhe-da-seche-evromoneti

[Hatshepsut]

Еврозоната: позитиви и (или) негативи

Kaĸви пoлзи би имaлa Бългapия oт пpиeмaнeтo нa eвpoтo? Имaли няĸaĸви нeгaтиви oт влизaнeтo в eвpoзoнaтa? Mнeния и oпит cпoдeлиxa цeнтpaлнитe бaнĸepи oт Бългapия, Cлoвeния, Xъpвaтия и Hидepлaндия пo вpeмe нa opгaнизиpaнaтa oт Dіr.bg, KPИБ и Aгeнция зa нacъpчaвaнe нa MCΠ финaнcoвa ĸoнфepeнция "Бългapия в Eвpoзoнaтa - пpeдимcтвa и възмoжнocти".

"Eдинcтвeният paзyмeн изxoд oт вaлyтния бopд e въвeждaнeтo нa eвpoтo. Ceгa cмe нa пpaгa нa имeннo тaĸъв изxoд. Hapeд c дpyгoтo тoвa щe дoвeдe дo нopмaлизиpaнe и нaдгpaждaнe нa нaшия пapичeн peжим", зaяви гyвepньopът нa Бългapcĸaтa нapoднa бaнĸa (БHБ) Димитъp Paдeв.

Зaщo нopмaлизиpaнe?

"Зaщoтo пo тoзи нaчин щe ce възcтaнoви пpoвeждaнeтo нa мoнeтapнa пoлитиĸa, cъoтвeтнo нa пълнoцeннa мaĸpoиĸoнoмичecĸa пoлитиĸa, ĸaĸтo и ocъщecтвявaнeтo нa вcичĸи ĸлючoви фyнĸции, ĸoитo тpябвa дa ce yпpaжнявaт oт eднa нopмaлнa Цeнтpaлнa бaнĸa", oбяcни yпpaвитeлят нa БHБ.

Зaщo нaдгpaждaнe?

"Зaщoтo тoвa щe cтaнe чpeз пpиcъeдинявaнe ĸъм eдин oт нaй-гoлeмитe и мoдepнитe пapични cъюзи и чpeз въвeждaнeтo нa eднaтa oт двeтe нaй-гoлeми и вaжни cвeтoвни вaлyти. B peзyлтaт oт тoзи пpexoд тaзи вaлyтa щe cтaнe нaшaтa нaциoнaлнa, мecтнa вaлyтa", ĸaзa Димитъp Paдeв.

Toй пoдчepтa, чe пpиeмaнeтo нa eвpoтo щe дoвeдe ycĸopявaнe нa пpoцeca нa peaлнa ĸoнвepгeнция. Cпopeд нeгo тoзи пpoцec нямa дpyгa peaлнa дoбpa aлтepнaтивa.

"Bъпpocът e дaли тoвa ycĸopявaнe мoжe дa cтaнe пpeди или cлeд пpиcъeдинявaнeтo ĸъм eвpoзoнaтa", ĸaзa Paдeв. Toй oбяcни, чe тoзи пpoцec oзнaчaвa дoближaвaнe нa дoxoдитe дo cpeднoeвpoпeйcĸитe.

"У нac тoзи пpoцec пpoтичa мнoгo бaвнo и Бългapия пpoдължaвa дa бъдe cтpaнaтa c нaй-ниcĸи дoxoди в EC. Ocтaвaнeтo в тoвa пoлoжeниe ĸpиe нapacтвaщи pиcĸoвe. Cпopeд мeн нaй-cepиoзният oт тeзи pиcĸoвe e пpoтивoпocтaвянe нa цeлитe зa финaнcoвa cтaбилнocт и цeлитe зa yвeличaвaнe нa дoxoдитe и пoдoбpявaнe нa блaгocъcтoяниeтo нa xopaтa", зaяви гyвepньopът.

Toй пocoчи, чe диcĸycиитe oĸoлo пpиeмaнeтo нa бюджeтa нa дъpжaвaтa зa cлeдвaщaтa гoдинa пoĸaзвaт, чe имa тaĸивa нaглacи - зa нecъpaзмepнo yвeличeниe нa бюджeтнитe paзxoди, cъoтвeтнo нa дългoвeтe и дъpжaвния дълг.

"Oпитът, вĸлючитeлнo нaшия coбcтвeн oпит пoĸaзвaт, чe тoвa e път зa ниĸъдe. C вpeмeтo ĸpaйният peзyлтaт щe бъдe зaгyбa нa финaнcoвa cтaбилнocт", ĸaзa Paдeв. Toй пoдчepтa, чe тoвa e нaй-вaжнoтo и мoжe би eдинcтвeнoтo cpaвнитeлнo пpeдимcтвo, ĸoeтo cтaнaтa ни имa в мeждyнapoдeн плaн пo oтнoшeниe нa мaĸpoиĸoнoмиĸa. Cпopeд нeгo пoдoбeн пoдxoд щe дoвeдe cъщo тaĸa дo влoшaвaнe нa блaгocъcтoяниeтo нa xopaтa.

"Moeтo твъpдo yбeждeниe e, чe пpиcъeдинявaнeтo ĸъм eвpoзoнaтa щe peши тoзи ĸoнфлиĸт, ĸaтo ycĸopи пpoцeca нa peaлнa ĸoнвepгeнция", зaяви oщe Димитъp Paдeв.

Дoбpитe и лoшитe cтpaни oт пpиeмaнeтo нa eвpoтo

Oпитът нa Cлoвeния пoĸaзвa, чe cлeд пpиeмaнeтo нa eвpoтo имa цeнoви pъcт.

Бocтян Bacлe, гyвepньop и пpeдceдaтeл нa yпpaвитeлния cъвeт нa Cлoвeнcĸaтa бaнĸa paзĸaзa, чe в мoмeнтa, в ĸoйтo в cтpaнaтa ce cмeнили вaлyтитe цeнитe cĸoчили.

"Aĸo пoглeднeм нaзaд във вpeмeтo - нapacтвaнeтo нa цeнитe бeшe c мeждy 0,3 и 0,5 нa cтo. Toзи pъcт нa фoнa нa 15 гoдишнaтa цeнoвa cтaбилнocт cлeд въвeждaнeтo нa eвpoтo миcля, чe cи e cтpyвaл", ĸaзa Bacлe.

Дpyг нeгaтивeн eфeĸт oт пpиeмaнeтo нa eдиннaтa eвpoпeйcĸa вaлyтa cпopeд дyмитe мy e, чe cтpaнитe гyбят caмocтoятeлнocт пo oтнoшeниe нa мoнeтapнaтa cи caмocтoятeлнocт.

Зaмecтниĸ-yпpaвитeлят нa Xъpвaтcĸaтa нaциoнaлнa бaнĸa Mиxaeл Фayлeнд oтбeлязa, чe лиxвeнитe пpoцeнти в дъpжaви ĸaтo Унгapия, Πoлшa и Чexия (дъpжaви, ĸoитo ca peшили дa нe пoeмaт пo пътя ĸъм eвpoтo), cĸoчили дpacтичнo cлeд pycĸaтa инвaция в Уĸpaйнa и ĸъм днeшнa дaтa тe ca нa нивa мeждy 6 и 10%.

"Cъщeвpeмeннo в eвpoзoнaтa лиxвeнитe пpoцeнти ce yвeличиxa c oĸoлo 3%, в Xъpвaтия cъщo пocтигнaxмe тaĸoвa yвeличeниe", oтбeлязa тoй. 

Texничecĸaтa пoдгoтoвĸa зa пpиeмaнeтo нa eвpoтo oтнeлa нa Xъpвaтия 15 мeceцa, дoĸaтo нa Cлoвeния били нeoбxoдини 3 гoдини.

Oпитът нa Hидepлaндия coчи, чe бългapcĸaтa иĸoнoмиĸa щe имa "бoнycи" oт влизaнeтo в eвpoзoнaтa, нo peaлнaтa ĸoнвepгeнция нямa дa ce cлyчи caмa, a тpябвa дa ce пocтигнe c пoдxoдящи инcтитyциoнaлни пoлитиĸи и нeзaвиcимocт нa Цeнтpaлнaтa бaнĸa. 

"Pиcĸoвитe пpeмии пo ĸpeдититe щe пaднaт. Щe имaтe дocтъп дo финaнcoви пaзapи и инcтитyциoнaлни инвecтитopи. И чacт oт тexнитe фoндoвe щe ce нacoчaт ĸъм Бългapия", ĸaзa Epд Xyбeн, диpeĸтop финaнcoви пaзapи нa Hидepлaндcĸaтa нaциoнaлнa бaнĸa.

Toй пocoчи, чe пaзapнaтa диcциплинa нa Бългapия oбaчe щe ce paзвaли, инaчe ĸaзaнo: "финaнcoвитe пaзapи нямa дa ви диcциплиниpaт тoлĸoвa cтpoгo, зaтoвa щe бъдe вaжнo дa ce cлeди, ĸaĸвa щe бъдe вaшaтa пoлитиĸa, ĸoгaтo ce пpиcъeдинитe ĸъм eвpoзoнaтa".

"Hямa дa ви "пepнaт" вeднaгa пpeз pъцeтe, нo в ĸpaйнa cмeтĸa - щe ви "пepнaт", зaщoтo oбpaтнoтo дeйcтвиe нa пapитe пoняĸoгa e pязĸo, пoняĸoгa зaбaвeнo, нo бoли".


НА ЖИВО: България в Еврозоната – предимства и възможности

https://money.bg/politics/evrozonata-pozitivi-i-ili-negativi.html

[Hatshepsut]

В кои валутни съюзи в Европа е участвала България през вековете?

В кои валутни съюзи в Европа е участвала България през вековете?

Приемането на България в Еврозоната няма да е първият валутен съюз, към който страната ни се присъединява. През различните векове тя е била част от византийската и латинската монетни системи. Кореспондентите ни във Велико Търново разказват.

Само преди дни България получи разрешение да сече евромонети, след като се присъедини към Еврозоната. Историците регистрират още през 13-ти век в у нас официално монетосечене и ,,национална валута". По време на Първото българско царство и Втората българска държава циркулира само византийската златна перпера като разплащателно средство. Пръв да сече собствени пари получава цар Калоян.

Но реално собствени монети с образи на български владетели нямаме до времето на Иван Асен Втори. След битката при Клокотница, когато той става най-силният владетел на Балканите и поема контрола над Солунската монетарница, там вероятно са отсечени два типа монети- златни и медни, като византийските монети са от този номинал - перпери.
Стоян Михайлов, д-р по средновековна и византийска нумизматика, Национален археологически институт към БАН

През периода 12-14 век, България, и различни европейски държави ползват византийската монетна система. Тенденцията може да се сравни със съвременните монети в Еврозоната от по 1 и 2 евро, всяка държава сече със собствени изображения и те циркулират в целия европейски съюз.

Имаме собствени български монети, но чуждите монети също могат да циркулират, само че с условието, че трябва да отговарят на стандарта на българските. Нещо подобно се появява след Освобождението – тогава българският лев не е самостоятелна парична единица, а е привързана към т. нар. Латински монетен съюз, тоест, колкото е стойността на един лев, толкова е на един френски франк, на един белгийски франк, на една румънска леа!
Стоян Михайлов, д-р по средновековна и византийска нумизматика, Национален археологически институт към БАН

Българският златен лев е създаден със закон през 1880 година. Участието на България в Латинския монетен съюз обаче е съвсем различно от членство в Еврозоната, тъй като използва собствена, а не обща валута.

Ставайки част от Еврозоната, ние, освен че ще използваме колективната валута – евро, ние ще имаме и редица ангажименти, вноски във фондовете, свързани с Еврозоната. България е с един от най- ниските дългове, спрямо БВП, около 25-26% в ЕС, докато има държави с много по-висок дълг. Ние ще имаме ангажименти, свързани с обща парична политика!
Доц. Ваня Цонкова, преподавател във ВТУ

Европейски държави като Косово и Черна гора използват като собствена валута еврото, но те не са държави членки на Еврозоната и ангажиментите при тях са различни.

https://euronewsbulgaria.com/news/7577/v-koi-valutni-suyuzi-v-evropa-e-uchastvala-bulgariya-prez-vekovete

[Hatshepsut]

Как ни лъжат, че евромонетите ще представляват "стъпкан български лъв"

Фалшива новина, идеално обслужваща проазитаските кръгове, буни духовте във фейсбук. Особено на по-първичните "патреоте".

В социалните мрежи и няколко сайта се появи недействителен идеен проект, който щял да е бъдещата българска монета от 2 евро. Изображението представлява уж гръб на монета, на която има войн на кон, а под копитата му - паднал лъв.

За всеки що годе мислещ е ясно, че бъдещият гръб на българското евро дори още не е избран. А как се стига назад във времето - чак до 2008 г. с въпросното менте, проследява БНР в рубриката си за фактчекинг на фалшиви новини.

Изображението (горе) бе представено като предложение на Българската народна банка (БНБ) за лика на бъдещата българска монета от 2 евро.

"Скандално предложение за вид на българската евромонета направи БНБ. Изображението представя стъпкан лъв. Не е тайна, че това е символът на България, на нашата нация и 1342-годишната ни държава."

Това пише в публикациите. В употреба влезе и метафората за стъпкания лев в образа на лъва. Както знаем, старата форма на думата "лъв" е името на нашата парична единица – лев.

Във фейсбук се появиха публикации, които варират в интензитета си от остро осъждане на поругаването на "символа на България" до осмиващи статуси и дори вицове, че масово не се познават националните символи и дори стотинките, с които се разплащаме ежедневно.

Не е нужно да си свръхинтелект, за да забележиш, че на спорния колаж е изобразен Мадарският конник - исторически паметник, скален барелеф, в близост до Шумен. Той представлява конник, лъв, куче, орел и надписи на гръцки език. С лявата си ръка конникът държи юздите на коня, който язди, а с дясната ръка хвърля късо копие върху повален лъв. Композицията символизира победа над врага.

Нещо повече, изображението не само не е ново, а е и добре познато. То присъства на гърба на монетите от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 стотинки, които са в обращение и в момента.

Българските стотинки с "поругания лъв" от Мадарския конник - и никой не протестира

Общоизвестно е, че всички метални европари имат еднаква лицева страна, а на гърба е изобразен символ, емблематичен за съответната държава. Повечето страни членки, приели еврото, избират специфични национални изображения, свързани с историята или културата им. Без съмнение това ще направи и България. Но още не го е направила.

Плановете на България за евромонетите

България неотдавна прие план, по който да определи дизайна на евромонетите - Комуникационната стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната. Този план предвижда дизайнът на евромонетите да се изработи с конкурс, след което най-добрите 5 предложения ще бъдат подбрани от специално квалифицирано жури и/или чрез онлайн гласуване.

Комуникационната стратегия е приета от Координационния съвет за подготовка за членство в еврозоната и публикувана от Министерството на финансите, така както и Националния план за въвеждане на еврото.

Какъв е истинският произход на снимката с монетата

Че изображението на така наречената евромонета не е ново и че негов автор не е БНБ, се установява сравнително лесно чрез обратното търсене на изображения в мрежата с помощта на инструмента TinEye. Проучването показва, че тя регистрирана за първи път през 2008 година в чуждестранни сайтове – за нумизмати и за дизайн на монети. Тъй като сайтът на първото засичане на изображението вече не е достъпен, търсене с друг инструмент - Wayback machine, който е архивирал милиарди интернет страници през годините, потвърждава, че публикации с "монетата" са архивирани през лятото на 2008 година.

Въпросът обаче е защо изображението се появява точно през 2008 г. Проверка в мрежата показва, че преди 15 години се е провела национална кампания "Български символи" с гласуване в интернет сайт за избиране на най-българския символ, който да бъде оставен на евромонетите. Най-много гласове тогава събира именно Мадарският конник, като на второ място е кирилицата, а на трето – Царевец.

Резултатите от кампанията обаче нямат задължителен характер. Има дори и критики към представителността на гласуването.

Но новини, че Мадарският конник е избран от България за дизайна на евромонетите се публикуват и на английски език, като по този начин достигат по-голяма аудитория. Затова не е учудващо, че след тази новина евромонети с Мадарския конник се появяват в дизайнерски сайт.

Истерията с Мадарския конник и кампанията срещу еврото

Темата със "стъпкания лъв" на евромонетите влиза в обращение в момента, в който партия "Възраждане" води кампания срещу еврото и активно събира подписи в страната за провеждане на референдум за за запазване на българския лев, т.е. срещу въвеждането на еврото. Смяната на националната валута с европейската е заложена още в договора за присъединяване към Общността, но няма определен срок и дата, в които това да се случи. България планира да се присъедини към еврозоната и да въведе еврото от 1 януари 2024 г., но това зависи от изпълнение на определени критерии.

О, каква "изненада" - една от публикациите за "стъпкания лъв" тръгва във фейсбук от свързания с "Възраждане" Кирил Стоянов отбелязва БНР:

В отговор историкът д-р Александър Стоянов написа във фейсбук, че наистина не му се вярва, че ще се налага да го повтаря отново, но: при Мадарския конник "лъвът символизира не България, а победените ѝ врагове и е класически пример за ловна сцена на владетел в традициите на античното изкуство". Човекът явно не използва израза "като за идиоти" само от възпитание.

В заключение твърдението, че БНБ е предложила дизайнът на бъдещата българска монета от 2 евро да изобразява конник със стъпкан лъв, е напълно невярно.

Защото БНБ не е правила предложение за дизайна - според комуникационната стратегия за въвеждане на единната европейска валута дизайнът на евромонетите ще бъде избран чрез конкурс, а след това от специално квалифицирано жури и/или чрез онлайн гласуване

Освен това спорното изображение, с което се внушава, че е предложение на БНБ, датира от 2008 г. в чуждестранни сайтове за дизайн на монети. То се появява след кампания и анкета за избор български символ, на които Мадарският конник е обявен за победител. Резултатите обаче нямат задължителен характер. 

И още, внушението, че еврото в образа на конник унищожава българския лев, постигнато чрез метафората за лева, като стъпкан лъв, също е ПОДВЕЖДАЩО. Образът на падналото животно в барелефа Мадарския конник, който съществува от десетилетия на гърба на нашите стотинки, се тълкува от историци като победа над врага, а не потъпкване на нашия национален символ.

https://clubz.bg/132706

[Валсо]

Хубаво, че сте споменали какво е "Еврозона" в заглавието на анкетата, защото съм забелязал, че масово българинът не прави разлика между "Еврозона" и "Шенген".   

Аз лично съм против еврото, защото като знам алчния манталитет на българския бизнес и как никой не ги контролира и правят каквото си искат, цените ще станат двойно по-скъпи от цената им в лева, тоест, един хляб от 2 лв. ще стане 4 евро, но пенсиите и заплатите ще си останат същите. И ако един пенсионер сега взима 500 лв. пенсия, после ще взима 500 евро пенсия, но хлябът ще му струва 4 евро, вместо 2 евро.

[Hatshepsut]

България няма да приеме еврото от януари 2024 г.

България няма да поиска през февруари изготвянето на конвергентен доклад, който да покаже готовността на страната за влизането в еврозоната. Така отпада и срокът, към който страната се стремеше да приеме еврото - 1 януари 2024 г., обяви министърът на финансите Росица Велкова.

В началото на седмицата по време на заседанието на Еврогрупата България не е била изслушана за готовността ѝ, въпреки че точката е била в дневния ред. Причината е, че страната изостава с приемането на съответното законодателство, а и не отговаря на критерия за инфлацията.

В рамките на Еврогрупата е договорено България да се стреми към новата дата - не по-късно от 1 януари 2025 г., но няма законова пречка присъединяването да не е от началото на годината, а от друга дата, обясни министърът. Според Велкова това може да стане и по Великден следващата година.

Затова и България ще поиска доклад за напредъка в момента, в който е изпълнила ангажиментите си, поети при влизането в т. нар. чакалня на еврозоната, тоест няма да се чака за редовен доклад, извършван за всички страни в началото на 2024 г.

Според Велкова това означава, че ако страната съответства на критериите и подаде конвергентен доклад и има подкрепата на държавите членки, би могла да се присъедини към еврозоната в срок не по-късно от 1 януари 2025 г.

Служебното правителство отново ще внесе в новосформираното НС нужните за еврозоната закони, а освен това трябва да се приемат и необходимите промени в Закона за БНБ за работата на централната банка, когато страна вече ще е присъединена към еврозоната, предаде БТА.

Комуникационната кампания ще започне тази година, предвидени са средства за мотивиране на обществено значими личности и медии в нея, съобщи още Велкова, без да се ангажира с подробности.

Тя бе категорична, че новият списък ,,Магнитски" не е повлиял на решението на Еврогрупата. Друга цел за интеграция в ЕС - присъединяването към Шенгенското пространство за свободно пътуване - се провали през декември заради съмнения относно способността на България да се справи с корупцията и да защити външните граници на блока.

Предисторията

България започна да работи за членство в еврозоната скоро след като се присъедини към ЕС през 2007 г. - както изисква договорът за присъединяване. Но три години по-късно тя отложи това усилие в условията на европейската дългова криза, която почти доведе до фалит съседна Гърция и някои други държави от еврозоната. В подновения си стремеж от 2016 г. насам правителството в София заяви, че приемането на единната валута ще помогне на балканската страна да избегне оставането настрана в процеса на вземане на решения в блока и да продължи да интегрира експортно ориентираната си икономика.

След кризата с хиперинфлацията през 90-те години на миналия век България работи в условията на валутен борд, който обвързва лева с еврото. С малко възможности за независима парична политика страната е зависима от решенията на Европейската централна банка.

https://www.investor.bg/a/515-ikonomika-i-makrodanni/369642-balgariya-nyama-da-prieme-evroto-ot-yanuari-2024-g

[Hatshepsut]

Новата цел за еврозоната е 1 юли 2024. Финансовият министър се надява отлагането да е само 6 месеца


Росица Велкова е служебен финансов министър

България може да се опита да влезе в еврозоната още на 1 юли 2024 г. Това каза служебният финансов министър Росица Велкова в интервю за Хоризонт в неделя.

"Новата ни цел е друга дата през 2024 г. за влизане в еврозоната. Бихме могли да се опитаме за 1-ви юли", каза тя.

В петък тя съобщи, че България няма да приеме еврото от 1 януари 2024 г., какъвто досега беше стремежът на страната, защото не са приети нужните законови промени от парламента. Освен това Велкова каза, че България не отговоря и на още един критерии за влизане в еврозоната – нивото на инфлацията е прекалено високо.

Все пак Велкова се надява това да се отложи само с 6 месеца и България да успее да влезе в еврозоната още на 1 юли 2024 г.

По думите й решението на финансовото министерство да не поиска през този месец конвергентен доклад е стратегическо. Той трябва да покаже готовността на страната за влизане и според Великова със сигурност ще е негативен.

Тя казва, че България нарушава две от условията и е на път да наруши и трети критерий. Първото нарушено условие е, че предишните парламенти така и не приеха четирите необходими проектозакона - Търговския закон за несъстоятелността, Закона за БНБ, Закона за мерките срещу изпирането на пари и промени в Кодекса за застраховане.

Вторият критерий, който България не покрива, е нивото на инфлация, което е по-високо от приемливото за страните във валутния съюз. В неделя Велкова каза, че страната може скоро да наруши и трето изискване за размера на бюджетния дефицит. В края на 2022 г. с показател 2.9% страната успя да се вмести в ограничението до 3 на сто, но през тази Велкова очаква процентът да се удвои. Все пак, тя поясни, че този показател ще се гледа чак в края на 2022 г.

Затова служебният финансов министър казва, че ще внесе още в първите дни след като се сформира новото Народно събрание, необходимите закони, както и нов проектобюджет. Следващите парламентарни избори са на 2 април. Според Велкова депутатите ще имат достатъчно време през лятото да приемат нужното законодателство за влизане в еврозоната.

поред нея не би следвало да има преки последици за България от отлагането. "Ние не говорим, че се отказваме и забравяме, а за отлагане, за момента с 6 месеца. Експертната подготовка и усилията продължават", подчерта министърът. Тя добави, че последици би имало, ако България се откаже от тази цел, защото кредитният й рейтинг ще бъде намален, а лихвите по кредитите ще скочат.

В последните седмици на 48-ия парламент приемането на промените в Кодекса за застраховане се провали заради липса на кворум. Тогава на заседанията на икономическата комисия присъстваха само депутатите на "Продължаваме промяната" и "Демократична България", които подкрепяха промените, внесени от Министерския съвет, и двама депутати от ГЕРБ, които се изказаха против тях.

Промените целят да гарантират спазването на правилата в европейската застрахователна система "Зелена карта". Те предвиждат българските застрахователи да са длъжни да изплащат обезщетения веднага, ако техен клиент участва в инцидент в чужбина, а едва след това да оспорват претенциите. Това преди е било проблем, защото български застрахователни фирми не са плащали при инциденти на техни клиенти в чужбина.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32278214.html

[Hatshepsut]

С една година отлагане бихме могли да се справим с изискванията за еврозоната


Инфлацията за влизане в еврозоната се изчислява на средна 12-месечна база. По европейската методология нашата е около 14%, а в еврозоната е около 8%.

Старши икономистът в институт "Отворено общество" Георги Ангелов коментира по БНР отлагането на приемането на еврото в България. Влизането в еврозоната трябва да остане крайна цел за България и това може да се случи след не повече от година, заяви заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис в София. Финансовият министър Росица Велкова предположи, че има вероятност през лятото да свалим инфлацията до приемливи стойности и да поискаме нов доклад през юли.

Скептичен съм, че за няколко месеца ще успеем да се справим с инфлацията. Не трябва да се надяваме, че ще минем между капките и да смятаме, че няма да изпълним някои критерии, но ще влезем в еврозоната, особено щом се отнася до инфлацията. И за нас не е добре да влизаме с неизпълнен показател. Трябва да си свършим работата.

С една година отлагане бихме могли да се справим, ако работим интензивно. Инфлацията за влизане в еврозоната се изчислява на средна 12-месечна база. По европейската методология нашата инфлация е около 14%, а в еврозоната е около 8%. През последните 10 години изпълнявахме този критерий. В дългосрочен план не сме имали проблеми. Просто изпуснахме влака. Хърватия влезе преди кризата с войната.

Част от причините за инфлацията започват да изчезват. Енергийната криза започва да отслабва и си отива. Цената на природния газ спада. През пролетта вероятно ще падне още. Така се успокоява и цената на тока. Това започва да се отразява на цените.

При някои стоки обаче има опити да се пребори пазарната тенденция, която върви надолу или поне към забавяне на инфлацията. Например с цената на олиото. През миналата година се пусна слух, че ще свърши олиото, и всички се наредиха на опашки, а цената му се вдигна.

Ако се налагат глоби, няма да има такива случаи. В този период имаме една свръхпечалба, която се натрупва по веригата.

По същия начин процедират и мобилните оператори, когато правят ценообразуването си. Държавата им дава компенсации за тока и не са сред пострадалите от инфлацията. Би трябвало да се отмени правото едностранно да се индексират договорите.

https://www.dnevnik.bg/analizi/2023/02/24/4453589_s_edna_godina_otlagane_bihme_mogli_da_se_spravim_s/