Турция претендира за специални права надъ Балканитѣ

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Ердоган: Турция ще си каже думата при промяна на границите на Балканите



Текст от рубриката "Турция разбулена" (http://www.vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=129:2010-04-15-14-50-10&catid=3:blog&Itemid=6)

Турските държавни лидери са все по-активни на международната и балканската сцена. Премиерът Ердоган и президентът Гюл все по-често отправят критики или политически ,,съвети" към отделни балкански държави или към Европейския съюз. Ето и някои от последните изявления на турските лидери.

Няма да има промяна на границите на Балканите, нито подялба на Косово. Той оцени, че евентуални промени на границите и подялба на Косово биха били във вреда на региона. ,,Но ако нещо се случи все пак, то балканската държава (Турция), която има над 70 милиона души население, ще си каже думата", това заяви турският премиер Реджеп Таип Ердоган в косовската столица Прищина преди броени дни. Излизащият в Прищина вестник ,,Коха диторе" цитира Ердоган, че идеите за промяна на границите на Балканите са неприемливи и във вреда на мира и стабилността в региона.

• • •

Пред ,,Ройтерс" Ердоган заяви, че "Турция е уморена от чакане пред портите на Европа. Чакаме вече 50 години, а все още сме в преговорен процес". С тези думи той отправи критики към ЕС заради това, че умишлено, според него бавят и променят правилата за членството на мюсюлманска Турция.

• • •

И въпреки очевидната "имперска" намеса на Турция в региона, турският президент Абдуллах Гюл определи като несъстоятелни твърденията за съживяване на османизма във външната политика на Турция, пише турският вестник ,,Милиет".

По време на визитата си в Лондон Гюл изнесе лекция в Кралския институт за международни отношения ,,Чатъм Хаус" Гюл изнесе лекция ,,Международната система, Европа и Турция в първата четвърт на 21 век".

На въпрос на Би Би Си има ли възраждане на идеята на османизма и османистичните претенции в турската външна политика той каза, че е съвсем нормално Турция да анализира геополитическите възможности, които съществуват в днешно време, но това не може да се разглежда като възраждане на желанието за нова ,,Османска империя".

По думите му днес ситуацията е много различна и дори да е била в миналото империя, днес това не може да се съживи.

http://vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=1336:2010-11-10-08-08-52&catid=1:latestnews

[Hatshepsut]

Интервю с проф. Дарко Танаскович

Дарко Танаскович е роден през 1948 г. в Загреб. Завършва Филологическия факултет на Белградския университет с докторат в катедрата по ориенталистика. Преподава арабски език и литература, турски език, персийска литература, основи на ислямската цивилизация, ислям и християнство. Автор е на над 600 научни и специализирани труда в широкия спектър на ориенталистиката. Гост професор е в университетите в Сараево, Скопие и във Висшето училище за обществени науки в Париж. От 2008 г. чете лекции в Академията за дипломация и сигурност и във Факултета по медии и комуникация в Белград.

От 1995 до 1999 г. е извънреден и пълномощен посланик на тогавашната Съюзна република Югославия в Анкара, от 1998 г. акредитиран и в Баку. След демократичните промени в Сърбия проф. Танаскович е посланик на страната си във Ватикана.


- Проф. Танаскович, какво точно означава терминът "неоосманизъм", с който сте озаглавили книгата си?

- Неоосманизмът е една константа на държавната идеология на Турция. Той не се отнася само за външната политика, а и за вътрешната, като по своята същност е една амалгама от турски национализъм, ислямизъм и неоосманска имперска носталгия. По принцип не е логично трите неща да функционират заедно, но неоосманизмът се реализира по специфичен начин в зависимост от нуждите на всеки отделен момент. Сега сме във фаза на негово интензивно развитие, той е много по-видим, отколкото преди 20-30 години.

Аз мисля, че още от времето на първия демократично избран турски президент Аднан Мендерес имаше пробив в доктрината на Ататюрк и тогава започна развитието на неоосманизма. Специално през 90-те след разпада на Съветския съюз, когато турски президент е Тургут Йозал, Турция започна много по-смело да се стреми към статут на мощна регионална сила.

- Може ли неоосманизмът да се приеме за основа на турската външна политика?

- Абсолютно. На пръв поглед той не е видим, но ако направите разрез, ще видите, че външната им политика е изцяло неоосманистка. Изумителното е, че външните политически партньори на Турция не разбират това, не виждат идеологическата обосновка на тази политика. Докато бях посланик в Анкара от 1995 до 1999 г., ми беше пределно ясно, че отношението на Турция към Балканите е през неоосманската призма. Държа да отбележа, че това не е нито позитивно, нито негативно - това е обективна констатация. Но за нас, балканците, това е негативно, защото неоосманизмът взима връх над нормалните икономически, културни и прочие отношения. Това е стремеж към възстановяване на останали назад в историята времена. Но все пак трябва да признаем, че ако и Сърбия, и България бяха имали империи до 1918 г., и при нас и вас щеше да има носталгия и стремеж към възстановяване на това положение.

- Има ли сблъсък между официалната доктрина на кемализма и неоосманизма?

- Най-големият вътрешен неприятел на неоосманизма, съюзен с ислямизма, е именно кемализмът. Тази мимикрия на неоосманизма е до голяма степен свързана с този сблъсък с властващата доктрина. Сега обаче ситуацията се променя - заради течащата ислямизация на Турция кемализмът е в отстъпление. Бидейки догматична идеология, той загуби връзка с действителността, с живота и проблемите на хората. Ислямизмът, дори и само като част от неоосманизма, е по-силен от него и това е видимо от резултатите на изборите в Турция последните години. Има наистина голяма вражда между кемализма и неоосманизма, но и нещо, което ги обединява - това е патриотизмът. Привържениците и на едната, и на другата идеология са националисти. За тях турската държава е най-важното нещо на света.

- Смятате, че ислямизмът е само част от неоосманизма, така ли?

- Да, точно така. Ислямизмът е само едно проявление на неоосманизма, независимо дали в крайната или умерената си форма. Дори мисля, че умерен ислямизъм на практика няма, защото дългосрочните им политически интереси са идентични - ислямизиране на целия свят. Това очевидно е невъзможно. Затова ислямизмът възприема по-обективен подход. Така се получава, че политическите лидери в Турция наричат себе си умерени, но са екстремисти в своята политика.

- Заплаха ли е за балканските държави неоосманската доктрина?

- Ако те не разберат същността на неоосманизма, тогава заплахата е реална. Защото турците с подобна нагласа смятат, че имат специално право над Балканите, защото толкова векове са властвали тук. За мен да имаш право над територия следствие на 500-годишна окупация не може да бъде валидно. Турция като балканска държава може да бъде полезен партньор, ако се държи като такъв, но без идеологически компоненти във външната си политика.

Трябва да се обърне сериозно внимание на идеите на сегашния турски външен министър проф. Ахмед Давудоглу, който е архитект на новата фаза в неоосманизма чрез книгата си "Стратегическата дълбочина: мястото на Турция в международния политически ред". Там той пише, че на Балканите има две национални популации, към които Турция има специален интерес. Това са бошнаците и изобщо мюсюлманите във всички балкански държави, и албанците. Видно е, че по крайно субективен и тенденциозен начин турската държава подкрепя мюсюлманите на полуострова - и в Босна, и в Косово, и в България...

Повтарям, Турция може да бъде полезен партньор като нормална балканска държава, но ако се откаже от неоосманската си идеология. Трябва да се работи с Турция, те са много важна и полезна държава за всички нас, но трябва да се гледат първо нашите национални интереси и в техните рамки да се осъществи тази работа. Политическите лидери на Сърбия, България и Гърция не успяват да се противопоставят на неоосманската политика на Турция, те сякаш не я забелязват, а това е константа от много време насам. Всички балкански държави трябва да имаме конструктивна национална политика, за да разбираме както собствените си сили, така и възможностите на чуждата политика и да я балансираме.

- Турция участва в европейските енергийни проекти и преговаря за членство в ЕС. Може ли неоосманизмът да промени този курс?

- Не, това не може да се случи. Висшата политическа класа в Турция, която фактически провежда неоосманската политика, е пределно наясно, че Турция никога няма да стане член на Европейския съюз. Но от чисто тактическа гледна точка те привидно продължават този курс към евроинтеграция. Така те постигат и вътрешни, и външни свои цели. Вътрешно те се стремят да поставят армията под политически контрол и до голяма степен успяват да направят това. Навън пък за Турция е лесно да иска да бъде третирана като всички други кандидатки за членство, въпреки че са наясно, че приемането им е практически невъзможно. Вие чухте какво каза Ангела Меркел за мултикултурализма, но това не се отнася за Турция. Те се намесват във всичко на Балканите, искат да покажат, че могат да решат всички проблеми на държавите тук. Европа може и да не иска това, но няма избор, особено на фона на прокламираната турска евроинтеграция.

- В книгата си пишете, че допускане на турско влияние на Балканите може да бъде компенсация за неприемането на Турция в ЕС...

- Тази теория е доста вероятна. Гледано от Европа, изглежда лесно да се вземе подобно решение. За Турция това няма значение - компенсация или не, за тях Балканите са стратегическа цел, със или без нечие одобрение. Те имат свой национален приоритет тук и дано в Европа не са толкова наивни да смятат, че с компенсации ще удовлетворят Турция. За нас, балканците, това обаче е сериозен проблем.

- Как смятате, че ще се развие турската външна политика към България и останалите балкански държави в следващите години?

- Посоката е ясна - неоосманска Турция иска да има голямо влияние на Балканите. Всички територии, които е владеела Османската империя, са техен приоритет. Темпото на развитие на тази турска политика зависи изцяло от действията на балканските държави. В момента те водят дефанзивна политика. Естествено не бива да се говори за антитурска политика или нещо подобно. Важно е поне България, Сърбия и Гърция да създадат някаква координация помежду си, защото според мен имат съвпадащи национални интереси. Да, Сърбия не е член на ЕС и НАТО, но това не бива да бъде пречка. Разбира се, важни са позициите и на ЕС, и на САЩ, но най-вече всичко зависи от това дали ще осъществим стратегия на общобалканска политика спрямо Турция. Тя не бива да бъде неприятелска, а разумна и дългосрочна.

https://www.segabg.com/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Ако премиерът Реджеп Тайип Ердоган получи квалифицирано мнозинство от две трети на изборите в неделя, съществуват опасения, че той ще въведе в Турция авторитарен режим от типа Путин. Как ще се отрази това развитие на нещата на Балканите, където през последните години Анкара придобива все по-голямо политическо и икономическо влияние?

Когато участваш на журналистическа среща, официалната реч на правителствения представител, който е определен да открие събитието, не е точно нещото, върху което трябва да се концентрираш. Но сутринта на 2 май, докато седях в полусенчестата зала на центъра Ататюрк в Бурса, една фраза привлече вниманието ми в речта, с която вицепремиерът Бюлент Арънч откри Медийния форум на страните от Балканите: "Намерихме се отново заедно след 100 години разделение", каза Арънч. Светна ми журналистическата червена лампичка, порових се в паметта си и намерих. През 1912 г., преди Балканската война, последните страни от региона, намирали се под владичеството на Османската империя, са обявили независимост. "Намирането отново" означава връщане към семейството отпреди 1912 г.

И това не е първият път, когато официален турски представител от висок ранг правеше изявление с османски парфюм. През 2009 г. турският външен министър Ахмет Давутоглу го каза по време на посещение в Босна: "Османските векове на Балканите бяха една успешна приказка. Сега трябва отново да сътворим тази приказка ...Турция се върна".

Външнополитическата доктрина на Давутоглу и на правителството, ръководено от премиера Реджеп Тайип Ердоган, е наречена дори неоосманизъм. Тя се развива около концепцията на "стратегическата дълбочина", измислена от Давутоглу, и предполага активна роля на Турция в дипломацията, една външна политика, основана на чувството за преоткрито величие и една визия за Турция като за ключова държава, която може да играе активна политическа и икономическа роля на Балканите, в Кавказ или в Близкия изток, тоест в бившето османско пространство.

Геостратегическата значимост на Турция трудно може да бъде надценена. Разположена на мястото, където се събират Европа, Азия и Близкия Изток, и имайки контрол над проливите между Черно море и Средиземно море, Турция бе най-важният коз на НАТО по време на Студената война. Една голяма армия - втората в НАТО, ръководена от образовани офицери, гарантираше светския характер на политическия режим на Републиката, такава каквато я остави Мустафа Кемал Ататюрк, и запази стратегическия съюз със Запада. От 2002 г., откакто умерено ислямската Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган дойде на власт, нещата се промениха. И не винаги за добро.

За десет години Ердоган покровителства впечатляващ икономически подем (БВП нарасна над три пъти), правейки Турция 17-ата икономика в света. Бавно, но сигурно елиминира ролята на армията в политиката и принуди дори кемалистката опозиция да заяви верността си към гражданските институции. Турците инвестират масивно в Ирак и в другите арабски държави, в Кавказ, в Русия и наЕ Балканите, където получиха ключови позиции, най-вече в Босна, Косово и Албания, и конкурират руснаците и австрийците в Сърбия и Хърватия.

Същевременно Турция се обяви и за ключов център за транспорта на петрол и газ от каспийския регион. Петролопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан и газопроводът Баку-Ерзурум дават допълнителна тежест на стратегическата значимост и просперитета на Турция. Осъществяването на газопровода Набуко зависи на първо място от Турция.

От друга страна във външната политика Турция се отдалечи от Европейския съюз (в който й се отказва да влезе от десетки години) и от САЩ, и се преориентира към Русия и Иран.

Всички тези успехи осигуряват на Ердоган и на ПСР позицията на фаворити в изборите на 12 юни. Целта и залогът на тези избори обаче е получаването на квалифицирано мнозинство в еднокамарния парламент в Анкара - 367 места от 550, което би им позволило да променят конституцията без референдум. Ердоган не крие факта, че иска да създаде президентски режим от френски тип или както казват някои авторитарен режим от типа Путин. Предизборните плакати на ПСР внушават, че Ердоган иска два президентски мандата, които биха му позволили да ръководи Турция до 2023 г., когато се отбелязва столетието Ататюрк.

На пътя на неговите амбиции стои кемалистката Народнорепубликанска партия (НРП), която се ползва с подкрепата на 30 процента от населението, според проучванията, и Партията на националистическото действие, която може и да не мине изборния праг от 10 процента, след като в медиите случайно се появиха порнографски записи с нейни лидери, изненадани по време на оргии. Кюрдските партии не се явяват на избори заради високия изборен праг, но ще имат независими кандидати, които могат по този начин по-лесно да влязат в парламента.

Правителството не стоя със скръстени ръце, за да си осигури по-добри позиции за спечелване на изборите. Редица лидери на опозицията са в затвора по обвинение, че са били част от така наречената мрежа Ергенекон, която била заговорничела за държавен преврат срещу правителството. В Турция под "мултикултурализъм" се разбира турски национализъм и Ердоган влезе в конфликт с канцлера Ангела Меркел, когато поиска от турците в Германия да защитават турската си идентичност. Заради популярността, премиерът скъса съюза с Израел и стана страстен защитник на Хамас. Но най-сериозното нещо - в Турция на Ердоган, над 60 журналисти и писатели са затворени заради своите писания - повече, отколкото в Китай.

Още по-тревожно е, че никой на Балканите не изглежда обезпокоен от това авторитарно отклонение. На Форума в Бурса организаторите поискаха от нас да "приемем" така наречената "заключителна декларация", в която се утвърждава приоритета на мултикултурализма и на принципа за съвместно съществуване по отношение на свободата на изразяване. От 200-те присъстващи балкански журналисти, един единствен глас се вдигна да протестира. На гореподписания.

Автор: alchemist 
http://alchemist.blog.bg/regionalni/2011/06/12/vryshtat-li-se-neo-osmancite-na-balkanite.763914

[Hatshepsut]

  Петте века османско господство на Балканите са били "златна епоха" за региона, която впрочем можела да се повтори - такава е гледната точка на Анкара. За балканските народи обаче това време си остава "турското иго".

    На една конференция в Сараево в края на 2009 г. турският външен министър Давутоглу заяви, че в Сараево от векове съжителстват християнски черкви, синагоги и джамии, което било доказателство за добронамереността и толерантността на османските владетели: "Сараево е истинско чудо, миниатюрно отражение на това наследство. Който разбере Сараево, ще може да разбере цялата османска история". Също както Хегел символизирал германския манталитет през 19 век, Сараево, като "прототип на османската цивилизация", символизирало възхода на Балканите под турско ръководство. Османските векове били "епоха на успех" за Балканите - която впрочем можела да се повтори, както намекна Давутоглу.

    Неоосманизъм в действие

    Речта на първия турски дипломат бе посрещната на нож от босненската Сръбска република и от Белград, които обвиниха Давутоглу в "неоосмански" амбиции. Мигновено отново припламна старата балканска дискусия: била ли е османската епоха "златен век" или просто епохата на "турското иго", както е влязла в националната историография на гърци, българи и сърби (а и на преобладаващо мюсюлманските албанци)? Прозрението, че истината е някъде по средата, се налага много бавно.

    Естествено, думите на Давутоглу бяха в най-добрия случай недиференцирани - както обикновено, когато политици говорят за история. Така например думата "толерантност" придобива релефност, само ако се разглежда в конкретния исторически контекст. В хода на Реконкистата на Иберийския полуостров или по-късно при освобождаването на завладените от турците земи мюсюлманите са най-безогледно прогонени от там. В Османската империя обаче евреи и християни, като представители на двете по-стари аврамитски религии, са били толерирани, в известен момент дори целенасочено привличани. Само че често зад тази толерантност са се криели икономически съображения; както например при заселването на опустошения и до голяма степен обезлюден Солун с прогонени от Испания евреи.

    Същевременно половинхилядолетното османско господство над Балканите е епоха на систематично онеправдаване ("дискриминация", според днешната терминология) на християни и евреи. Манастири и черкви от камък на практика не могат да се строят повече, а ремонтът им е възможен само с плащането на големи подкупи или "такси". Свидетелските показания на евреи и християни пред съда са невалидни. А  това, че християнинът е трябвало да слиза от коня, когато срещне мюсюлманин, е било част от една политика на систематични унижения.


    Римейк на османското господство?

    Това, което превръща исляма на Балканите в истински модел за Европа, е смесицата от османско и хабсбургско влияние, която му оказва въздействие най-вече в Босна. По време на хабсбургското владичество над Босна и Херцеговина (1878-1918) местните мюсюлмани се радват на толерантност, каквато християни и евреи никога не са изживявали по време на османското господство.

    Днешната Хабсбургска империя за балканските мюсюлмани е ЕС. Въпреки трусовете, от които е разтърсван, ЕС не е изгубил нищо от притегателната си сила. Това би могло обаче да се промени, предупреди наскоро косовският публицист Ветон Сурой, един от видните политически мислители на Балканите. Според него безплодният стремеж на албанците към присъединяване към общността би могъл да бъде изместен от една "източна идея". Като двигател на "източната идея" Сурой посочва Турция, която, също така отблъсната от ЕС, можела да се опита да създаде "неоосманска интеграционна зона", включваща онези страни, които навремето са били управлявани от Истанбул.

    Засега това не е реалистичен сценарий. Но ако европейската мечта се окаже окончателно фата моргана, тогава нищо чудно поне балканските мюсюлмани да се ориентират един ден надругаде.

    Източник: Дойче веле

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Скандално изказване на Ердоган! Иска територии от България, Гърция, Македония и Босна

Нов дипломатически скандал назрява между България, Гърция, Турция и Македония. Този път поводът е изказване на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган. По време на изявление за местните избори в Кешан, Ердоган обяви за турски територии гръцка Тракия, части от Македония, България и Босна и Херцеговина.
Гръцките медии веднага реагираха. Според редица издания в южната ни съседка Анкара иска да разшири турските завоевания на територията на целия Балкански полуостров.

Изказването на Ердоган идва в момент, в който Турция и Атина се опитват да изгладят отношенията и да установят нова връзка, далеч от националистическите настроения в двете страни.

Това обаче не е първият подобен гаф на Ердоган, припомнят гръцките медии. През октомври негово изказване по време на посещение в Призрен предизвика остри реакции и в Сърбия. Тогава той заяви, че "Косово е Турция и Турция е Косово", посочвайки близките връзки между двете държави.

У нас официалните власти все още не са реагирали на изказването на Ердоган.

https://news.ruse24.bg/468656.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

Турска партия иска земите на османските предци

Новата партия се казва Османска партия и иска да изгради Турски ислямски съюз, като възстанови всички територии на предците от времето на Османската империя

В Турция беше учредена нова партия, която се нарича Османска партия и една от целите ѝ е да изгради Турски ислямски съюз, като възстанови всички територии на предците от времето на Османската империя, пише БГНЕС, позовавайки се на информация в турските медии.
С Османска партия политическите партии в южната ни съседка вече стават 91. Регистрацията ѝ е станала след внимателна проверка на Конституционния съд. В страната е сравнително лесно да се учреди нова партия, тъй като изискването е да има минимум 30 учредители.
Сред тези на новата партия са различни консервативни, троцкистки, кемалистки и изповядващи секуларизма формации с имена и емблеми, които често предизвикват недоумение, пише в. ,,Хюриет" (,,Hurriyet").
Емблемата на новата партия е бял полумесец, в който са изписани арабските букви Елиф и Вав на  червен фон. Лидерът на новата формация Ибрахим Юние заяви, че партията ще учреди структури в цялата страна и ще участва в избори.


https://twitter.com/ismail_yasa/status/771412961885876224/photo/1

Основната цел на партията е коренна промяна на политиката на Турция.
"Нищо няма да бъде като преди, ще има строги правила", обяви Юние. В близките дни ръководството на Османската партия ще организира лагер за обучение и по-късно ще огласи проектите си за образованието по целия свят, където има турци и ще работи за обединението им ден и нощ, и от врата на врата.


https://twitter.com/MericUlukus/status/771461551282847744/photo/1?ref_src=twsrc%5Etfw

,,И никой не трябва да се съмнява в това, няма да оставим дом, в който да не влезем. Нито управляващите, нито опозицията имат план за извеждане на народа от безизходицата и не могат да се изплатят за мъките му. Този клет народ скоро ще научи за нашите партийни проекти, насочени към Турция и към всички мюсюлмани по света.
Онези, които ни разпръснаха и разпокъсаха териториите ни, ще видят възродената земя на предците ни,
тя ще се нарича Турски ислямски съюз и ние всички ще я изградим отново. Никой повече няма да си разиграва коня по мюсюлманските земи, всичко е в името и за ползата на ислямския свят", заяви Ибрахим Юнйе и поиска благословията на Всевишния Аллах.

https://www.vesti.bg/sviat/turska-partiia-iska-zemite-na-osmanskite-predci-6058302

[Hatshepsut]

Ердоган със скандално изказване: Предците ми не са завладявали земи, а са печелили сърца,
били са великодушни

В момента няма нито една джамия в Атина, тъй като всички те са били унищожени, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган, цитиран от турското англоезично издание Hurriyet Daily News в материал, представен без редакторска намеса. "Нито една наша джамия не е останала в Атина. Всички са били унищожени до земята. Но ние не прибягваме до такива методи в град като Истанбул", заяви президентът Реджеп Ердоган, говорейки по случай 567-годишнината от завладяването на Константинопол, която бе отбелязана на 29 май.

"Нашите джамии и символични паметници на места, които ние трябваше да напуснем преди век, бяха унищожени за кратко време." Изказвайки се по време на церемонията по откриването на болница в Истанбул, Ердоган каза, че когато султан Мехмет Хан - известен също като Мехмет Завоевателя - завладява Истанбул, той не е посрещнат като враг, а като ,,очакван спасител. "

,,Нашите предци считаха завоеванието не просто като отнемане на повече земи, а като спечелване на сърца", каза той. Ердоган каза, че неговите предци са се грижили за всичко добро, полезно и благоприятно за човечеството не само по време на завладяването на Истанбул, но и по време на завоеванията на всички други места.

"Света София беше отворена за служене на мюсюлманите като тяхно право на завоюване, като я направи още по-красива, вместо да я разруши до основи заради религиозна враждебност", каза той и добави, че други места за поклонение не са били докосвани и са поддържани за отговарят на нуждите на общността. ,,Само тази картина е достатъчна, за да демонстрира великодушието на нашите предци", добави той.

Ердоган подчерта, че през изминалия век страната не е била "достатъчно успешна", за да поддържа живи реликвите на своите предци. Той подчерта, че през последните 18 години Турция е защитавала цялото наследство на своята география, а не само наследството на собствените си предци. "Когато дойдохме на власт, видяхме, че са възстановени само 460 сгради. През последните 18 години реставрирахме 5 060 сгради и ги представихме в услуга на нашата нация и човечество."

Турция на 30 май реагира срещу възражение от Гърция относно четенето на пасажи от свещената книга на мюсюлманите, Корана, в Аясофия (Света София), бивша църква и настояща джамия, превърната в музей. Обвинявайки Атина, че прави "безполезни и неефективни изявления" по време на събитието, което отбеляза 567-ата годишнина от превземането на бившата византийска столица, говорителят на турското външно министерство Хами Аксой заяви, че недоволството на Гърция илюстрира нейната "нетолерантна психология".

,,Фактът, че Гърция, единствената останала европейска държава без джамия в столицата си, е обезпокоена от рецитирането на Свещения Коран в Света София, е важен показател, илюстриращ нетолерантната психология на тази страна, особено в момент, когато призиви към молитвата може да бъдат чути от минарета в Европа и значението на принципа на взаимно уважение все повече се цени ", се казва в онлайн изявлението. Изявлението на Аксой дойде след по-ранни забележки на гръцкото външно министерство, според които този ход не е в съответствие с Конвенцията на ЮНЕСКО относно опазването на световното културно и природно наследство.

https://faktor.bg/bg/articles/erdogan-sas-skandalno-izkazvane-predtsite-mi-ne-sa-zavladyavali-zemi-a-sa-pechelili-sartsa-bili-sa-velikodushni

[Panzerfaust]

Ердоган ги прави тия изказвания и за да поддържа "огъня" в поддръжниците си. Икономическата ситуация в Турция изобщо не е добра и трябва да надъхва гражданите й.
Иначе тази изява си е изцяло в духа на неоосманизма - доктрината за градивната и цивилизаторска роля на Османската империя.

[Hatshepsut]

Депутат на Ердоган показа карта на Турция, в която е и половин България

Идеологът на Ердоган призовава за Велика Турция, в чиито предели влизат Северна Гърция и части от България. Такава карта разпространява депутатът Метин Кюлюнк, това е провокация към нас. Това пишат медиите в Северна Гърция, предаде 24rodopi.com.

Кюлюнк, който е депутат в Меджлиса от управляващата Партия на справедливостта и развитието, е качил в личния си профил в Инстаграм и Туитър картата. На нея като турски територии са показани големи области от Северна Гърция, почти половината от България, Кипър и Армения, както и големи площи в Грузия, Ирак и Сирия.

,,Всъщност депутатът от партията на Реджеп Тайип Ердоган придружава туитовете си с провокативни националистически експанзионистични стремежи на Турция в Гърция. Кюлюнк стига дори дотам, че призовава гърците да си спомнят добрите времена, когато са живели ,,братски" с турците в Османската империя", отбелязва излизащият в Комотини вестник ,,О хронос". ,,Призовавам гръцкия народ, който е изпитал вкуса на турското правосъдие и мир в продължение на 400 години, преди да попадне под властта на империализма: Историците ви познават добре, преди вашите лидери да предпочетат робството на империализма, ние живеехме по тези земи в братство за дълго време ", коментира Кюлюнк на гръцки.

Картата, придружаваща поста на турския депутат, се отнася до териториите на прочутата ,,Национална клетва" от 1925 г., които заедно с разказите за ,,Синята родина" са се превърнали в догма на турската външна политика, пише ,,О хронос". Вниманието на гръцките медии към изявите на депутата в Инстаграм и Туитър се случват в момент на напрежение между Анкара и Атина. Вицепрезидентът на Турция Фуат Октай предупреди Гърция, че рискува военен конфликт с Турция, ако разшири своите териториални води до 12 морски мили.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис обяви в сряда в парламента, че въз основа на положенията на конвенцията на ООН по морско право Атина разширява своите териториални води в Йонийско море от 6 на 12 морски мили и за това са информирани Италия и Албания. Външният министър Никос Дендиас на същото заседание заяви, че Гърция ще разшири и своите териториални води от 6 на 12 морски мили южно от гръцкия остров Крит в Средиземно море в зоните, които бяха разграничени в резултат от постигнатото неотдавна споразумение с Египет.

https://m.fakti.bg/world/506313-deputat-na-erdogan-pokaza-karta-na-turcia-v-koato-e-i-polovin-balgaria