Неолиберализъмъ и природни ресурси

[Hatshepsut]

Неолиберализъм и природни ресурси

В последните поне 40 години доминира идеологията, че т.нар. ,,свободен пазар" определя, как да се изполват ресурсите на една страна. Това на практика означава, че без значение на националните интерси на дадената страна, с тези ресурси може да разполагат тези, които имат достатъчна икономическа мощ да си го позволят. На практика тук не става въпрос за аргументи, отнасящи се до опазване на околната среда, използване на ресурса на страната, за създаването на благоденстващо общество или за отварянето на работни места и т.н. (Винаги резултатите от такива сделки са точно обратното – по-голяма мизерия за мнозинството в тези държави, като най-често това се съпътства с разрушаване на местния поминък).

Тези аргументи се използват като средство да се прикрие истинската причина, а тя е много по-проста. В основата и стои идеология, непроменена от края на Студента война, не много различна от марскистката и също родена от хегелианско разбиране на историята, а именно, че капитализмът в този му краен вариант, т.е. следващ догмите на Ранд, Хайек и Фридман, е последния стадий от развитието на човечеството и води до край на историята. Напъните на икономисти и финансисти да ни дават ,,рационални" аргументи, че предоставянето на национални богатства на чужди корпорации (било то мултинационални, американски, руски и т.н.) е в наш интерес, произлизат тъкмо от сляпата вяра в този неолиберален модел, които винаги води до лишаване на мнозинството от социално-икономически права, културна изостаналост и натрапване на една нова ценностна система, където идеите за социална справедливост се демонизират като им се слага знак за равенство с тоталитаризъм и тероризъм, докато в същото време е налице изграждането на глобален икономически тоталитаризъм с феодален привкус, в които тотална власт упражнява една малка клика.

В глобален мащаб се налага идеология, която редуцира ,,човешката природа" до егоистичния интерес, като грижата за другия в най-добрия вариант се простира до семейството. Налага ни се тезата на Тачър, пряко повлияна от Ранд, че не съществува общество, а само индивиди и техните интереси, които по презумция се предполага, че са материални/икономически. Това мислене определя и стожера на тази система – консумеризма. Цялата икономическа система е съобразена с нуждите на консумеризма, като това включва оръжейната индустрия и порно индустрията. Ясно е, че при тази идеология и тази полит-икономическа система, предишните постулати на либералната демокрация – свобода, равенство, братство нямат място. Настъпва изкривяване на представите за добро и зло, етика, справедливост и т.н., възхвалява се ,,предприемаческия дух", като въпросите за начина по който предприемача трупа капитал и резултатите от неговата дейност остават на заден план.

Сексуалната експлоатация се легитимизира и нормализира, дори романтизира – не малко момичета по-света си мечтаят да бъдат порно звезди, които вече имат статут на знаменитости. Порно индустрията е типичен пример за процъвтяващ отрасъл на пост-индустиралния капитализъм (където се залага на производство на нематериални услуги), продукт на този тип идеология. Това е пример за разменяне на ценностната система, породен от умишленото налагане на идеологията на неолиберализма. Всяко консуматорство, от което може да се трупа капитал е позволено, така се стига и до глобалната организирана престъпност, която се грижи за консумирането на проституция и наркотици и която се ,,храни" точно от съществуването на идеология, позволяваща това. Процесът на превращане на природата в обект на консумация тече отдавна. Но след като вече е ясно, че природните ресурси са на изчерпване, а безогледната им експлоатация води до ускоряване на апокалиптичния сценарий за нашия вид, сред капиталистическия елит се обособиха два лагера – този на зелените капиталисти, които търсят начини за печалба чрез нови технологии, оттук и мантрата – ,,алтернативна енергия" и този на старите хардлайнери като Шеврон, например, които нямат интерес от края на авто индустрията и разчитат на ПР техники, напоследък се наблюдава сливане на двата лагера, като старите монополисти облякоха костюмите на радетели за алтернативна енергия. Това става чрез мащабни пропагандни кампании. А решението е много просто и засяга всички нас – или избираш да се откажеш от ,,удобството" на свръх-консумеризма и даваш право на живот на другите поколения или продължаваш в същия душ и обричаш човечеството на смърт.

https://anonybulgaria.wordpress.com/2013/07/05/

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Дейвид Харви "Кратка история на неолиберализма":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=247

[Hatshepsut]

,,Зеленият колониализъм" застрашава и единственото признато коренно население на Европа

Саами, единственото признато коренно население в Европа, живее в Лапландия - регион, разположен между Норвегия, Швеция, Финландия и Русия, разказва БТА.

От незапомнени времена саамите населяват и използват големи територии от Северна Феноскандия (физикогеографска област в Северна Европа - бел. ред.) за риболов, лов и отглеждане на северни елени, ресурси, които са съществена част от тяхната идентичност. След създаването на шведската държава през Средновековието, те започват да плащат данъци за земята, която притежават.

Ситуацията се променя през 1673 година, когато шведската корона издава декрет, за да окуражи земеделците да се установят в северната част на страната, смятана за див и необитаем район. От този момент саамите постепенно изгубват правата си върху земята.

Ничия земя

За политиците и туристическата индустрия Лапландия продължава да е див район. Всички се научиха да говорят по този начин, вместо да я смятат за територия на един народ и културата му, обяснява Мей-Брит Йоман, изследователка на саами в Центъра за мултидисциплинарни проучвания върху расизма на университета в Упсала.

Тези убеждения са резултат от биологичния расизъм от началото 20-и век, според който народът саами е твърде примитивен, за да се грижи за земята си. Оттук и идеята, че територията трябва да бъде използвана от този, който знае как да я управлява по най-добрия начин, според изследователката.

Колонизацията на север продължава, твърдят саамите и поддръжниците им, само че днес е придобила различен "зелен" оттенък.

Националните и чуждестранните компании правят като шведските власти в миналото: присвояват си земя с претекста за "зелен" или енергиен преход, пише "Воксюръп". Логиката обаче остава същата: Северът е див, никой не живее там, тоест лесно могат да се развиват нови проекти, обяснява 43-годишният политик саами от шведската Партия на зелените Хенрик Блинд. През последните години той се бори срещу отварянето на мина за добив на чугун в района на Калак, на 40 километра от Йокмок, където живее и работи. На 22 март обаче шведското правителство даде зелена светлина за проекта на британската компания Beowulf mining въпреки протестите.

В търсене на суровини от критично значение

Темата за правата върху земята на саамите продължава да е много обсъждана в Швеция. Комисията за установяване на истината, която през ноември 2021 година започна разследване за злоупотреби, извършени от шведското правителство към коренното население, ще се заеме и с тази тема.

Шведският Север е богат на така наречените суровини от критично значение, които са много важни за енергийния преход. Редкоземните метали - литий, кобалт, никел, графит, са необходими за производството на батерии (най-вече за електрически превозни средства) и вятърни турбини.

Въпреки сериозните протести срещу нови проекти за извличане на минерали Швеция остава вярна на програмата си и се стреми да премине изцяло към възобновяеми източници на енергия до 2045 година. Така тя ще стане една от първите в света страни, изцяло отказали се от изкопаемите горива (Финландия обаче разчита да постигне същото до 2035 година).



През 2015 година правителството стартира инициативата "Швеция без изкопаеми горива", чиято цел е да "идентифицира пречките и възможностите за ускоряване на развитието" и да подготвя политически предложения за правителството.

Устойчивото извличане на минерали, базирано върху електрифицирането на мините и употребата на биогорива, е част от стратегията, както и вятърните централи. В момента вятърната енергия задоволява 18 на сто от търсенето на електричество в Швеция, останалата част се произвежда от ядрена енергия (40 на сто) и хидроелектрически централи (45 на сто).

Увеличеното производство от вятър ще позволи да се изнася енергия за останалата част от Европа и ще спомогне да се намалят вредните емисии на континента.

По-голямата част от предвидените паркове за вятърна енергия ще се строят в северната част на страната до 2023 година. Защо? Позицията е перфектна, духа много вятър и никой не живее там  твърди Томас Риклунд, говорител на компанията Svevind, подсилвайки мита за необитаемия север. Понастоящем Svevind строи Markbygden 1101, най-големия вятърен парк в Европа.

Клауза за мълчание

Преди 12 години, когато шведското правителство възложи концесията за този огромен вятърен парк, който се разпростира на 450 квадратни километра, представителят на общината Йонас Лундмарк използва същата аргументация в интервю по радиото. "През последните 50 години населението намаля постепенно и ничии интереси не се нарушават", заяви той тогава, пропускайки да спомене саамите.

Според Риклунд в момента има слабо противопоставяне на строителството на вятърен парк, тъй като компанията е изплатила компенсации.

Еленовъдите от своя страна потвърдиха официално, че не могат да говорят за евентуални проблеми заради клауза в договорите, които са подписали, която налага мълчание.

Според някои научни изследвания вятърните паркове оказват влияние на миграционните маршрути на дивите елени и влияят на благосъстоянието им, тъй като шумът от турбините ги плаши. Саамите се опитаха неколкократно да спрат строителството на "Маркбюгден" между 2010 и 2013 година, но без успех.

Ентусиазмът за инвестиции във вятърна енергия в Швеция започва да намалява. Неотдавнашно проучване на университета в Гьотеборг показа, че подкрепата за инвестиции във вятърна енергия на национално равнище е намаляла от 80 на сто преди 10 години до 45 на сто през 2020 година.

Саамите имат много поддръжници в борбата срещу така наречения зелен колониализъм: от шведите, които се безпокоят за унищожаването на природата, през шведската църква, до екоактивистите.

Швеция и Норвегия обаче наложиха брутални режими на саамите, за да ги приобщят към западния модел и да ги модернизират, нанасяйки щети на културата, езика и начина им на живот, включително и посредством енергийни проекти, допълва "Воксюръп".

https://www.investor.bg/analizi/91/a/zeleniiat-kolonializym-zastrashava-i-edinstvenoto-priznato-korenno-naselenie-na-evropa-354413/