Виртуална матура - онлайнъ тестове за матури по всички учебни дисциплини

[Hatshepsut]

Виртуална матура - онлайн тестове за матури по всички учебни дисциплини

https://vmatura.eu/

[Hatshepsut]

Какви са възможностите за успех пред младите в 21 век?

Със сигурност това е въпрос, вълнуващ много млади хора, които тепърва започват да се сблъскват с живота. В моментите, когато имат нужда от подкрепата на някого, който вече е изминал този път обаче, те не го откриват никъде. Да си успял българин на 21 години в днешно време звучи абсурдно. ,,Имаш още много хляб да ядеш", биха ти казали в очите. Проблемът идва точно оттук.

Под думата ,,успех", разбира се, не се има предвид огромна епохална крачка напред за човечеството. Има се предвид просто да се стараем и да успяваме да постигаме възможно най-доброто за себе си, когато сме във възраст, която трябва да ни подготви за по-нататъшния живот. Днешното младо поколение в България не успява да се развие по най-пълноценния начин в академичен план. Това е така поради много причини, някои от които са незначителни, но други заслужават всички да им обърнем внимание.

Неуспехът на младежите в 21 век в България до голяма степен се дължи на самите тях. Било то страх, мързел или просто нежелание, но всичко опира до мотивацията или нейната липса. Във възрастта от 18-24 години човек е изключително обвързан с емоциите си, съответно те контролират голяма част от светогледа му. Те, от своя страна, биват провокирани от хората около него, независимо дали пряко или косвено. Оттук, ако емоциите, предизвиквани от обкръжението, не са положителни, младежът изпада в меланхолия и възприема идеята, която почти му се натяква от ,,старото поколение", а именно, че от него не става нищо. Изчезнала е приемствеността между поколенията, за да стигнем до момента, в който се делим на млади и стари.

Причина за това пък е липса на доверие. Останало е в страната ни впечатлението, че младите не разбират от нищо, те са мързеливи, чакат всичко на готово, търсят само най-лесното, не мислят за бъдещето си, а, ако мислят за него, то залагат прекалено много на родителите си, които могат да ги измъкнат от ,,пропастта" на безработицата. И до голяма степен е така. Младият човек се страхува от факта, че в един, определен от световния стандарт на живот, момент ще трябва изведнъж да излезе от познатия дом и да започне почти от нищото, за да се изкачи по стълбицата на успеха, която е претъпкана с пречки и спънки, но която е прекалено вълнуваща, че те да са способни да го спрат. Страхът е нормален. Именно затова младите търсят подкрепа, упора у хората, които вече са минавали през този празен период на постоянно търсене и никакво намиране. Но не откриват дори това това. Поради това част от тях се закачат за родителите си, които биха ги поставили там, където ще се чувстват на място, а всъщност, може би, това изобщо не е призванието им. Залагаме на сигурното, но защото не ни се предоставя нищо друго. По същата причина големите градове са пълни с ресторанти, работещи със сервитьори на възраст до 30-35 години, които, защото са се постарали за сигурното и лесното, не са упели да постигнат повече. Заложили са по-скоро на парите, това, което би им помогнало да се издържат, отколкото на вид по-стабилен просперитет.

И кой би могъл да ги вини? Почти непосилно е за един младеж да се установи на сериозно работно място. Работодателите искат новоназначените им служители да имат опит в съответната сфера, с която ще се занимават. Разбираемо е, при положение, че, всеки загрижен директор, е загрижен основно за бизнеса си. Но опитът, който се изисква от един човек на 18-19 години е непостижим. Започва се един затворен кръг, в който никой млад българин не може да натрупа опит, поради факта, че на всяко работно място също се изисква предишен опит. Разбира се, всеки управител или директор би искал назначеният от него служител да знае как да върши работата си, съответно да я е вършил преди. Но, ако премахнем тази рамка, това ограничение, кой би могъл да научи и подготви един амбициозен млад човек, ако не най-опитните? Ако за един младши служител и за неговото обучение се инвестират достатъчно време и усилия, възрастта му не е от никакво значение.

Разбира се, това не значи, че на младите трябва да се осигурява и урежда готова работна позиция. Това е неетично и несправедливо. Но трябва да се дава възможност на онези, които искат да се борят за успеха си сами, да го правят и да постигат добри резултати. Защото, колкото и да не се замисляме, добрият резултат за един младши служител, впоследствие се превръща в добър резултат за цялото общество. На този етап резултатът е, че, по последни статистики, всеки осми студент заминава за чужбина, а всеки пети от тях няма намерение да се връща обратно. Което означава, от своя страна, че младежта в България е на изчезване. Това, освен че е неправилно, е и опасно.

Младите представляват бъдещето на една страна. Те са тези, които продължават ,,делото", независимо от какво естество е то, продължават започнатото от предшествениците си. И тогава, когато трябва да бъдат научени и подготвени от тях самите как да се справят с ,,делото", те срещат само обърнати гърбове към тях, безразличие и негативизъм. Тук остават точно онези невежи, мързеливи и уплашени млади хора, а талантите, знаещите и можещите работят в чужда страна за чужди пари. Това, което остава от младежта в България... никой възрастен не би искал и да си помисли, че един ден такъв човек ще управлява, ще лекува, ще преподава и ще заеме неговото място. Тогава защо ги гоним? Защо създаваме идеята, че тук не могат да намерят нищо добро, а в САЩ, в Германия и в десетки други страни, те ще открият това, което собствената им родина не може да им предложи?

За преодоляването на този катаклизъм има няколко метода, които са въведени отдавна, но сякаш не им е обърнато достатъчно внимание. Един начин за подготовка на младши служители са стажовете (платени и неплатени). Все по-често се срещат, което трябва да вдъхновява компаниите без тази практика, да я въведат. Платените стажове винаги са били по-привлекателни за младежите, защото, докато те се обучават, техният труд не е експлоатиран, те получават възнаграждение, макар най-голямата награда да е тази сигурност, която един стаж дава. Училищата, начални и гимназиални, тяхната работа е да учат. Да помагат на учащите да придобиват знания, които по-нататък да използват.

Въпреки че младежката безработица се дължи основно на това, че работодателите не желаят загуби по бюджета си, страхът от това е закоренен в морален аспект. Това разделение на ,,младо" и ,,старо" поколение, трябва да се претопи, докато накрая изчезне. Ако го няма доверието между два лагера, колегиалността е абсурдна.

https://vmatura.eu/

[Hatshepsut]

Настъплението на невежия висшист

Поколението, което сега се обучава, е най-неграмотното и неадекватното, но пък с най-голямо самочувствие и претенции и за това има проста причина

Около 15 млн. лв. щели да изхарчат родните студенти за осми декември. Такава прогноза направиха от Института за анализи и оценки в туризма. Хотели и механи излязоха с атрактивни оферти. Полицаи плъзнаха из зимните курорти и туристически локации, за да гарантират сигурността в празничните дни. От телевизионните екрани поздравяват бъдещата смяна абсолвенти, усмивки и петмез. В социалните мрежи сигурно си разменят поздравления ,,за всички, които са, или са били студенти", спомени и черно-бели снимки. Всичко за празника е помислено, а за утрешния ден? За бъдещето им кой ще помисли?

Един професор ми каза, че поколението млади студенти, което сега обучава, е най-неграмотното и неадекватното, но пък с най-голямо самочувствие и претенции. Толкова ниско нивото никога не е било, казва той. А кой е виновен за това? Учителите викат – семейството и политиката, политиците викат – училището и родителите, родителите викат – учителите и обществото. А обществото сме всички ние. И всичко тръгва от детска възраст – да се научи детето на труд и дисциплина. За да е полезно и ефективно най вече за себе си. Обаче нюейдж идеите ,,да не бъде ограничавано, да се изявява свободно", неразбрани правилно от невежите умове, раждат извращението на пълната слободия и пасивно неучастие в пропадането на детето. Отделно много родители сами едвам се справят с живота и нямат време за децата си.

Те растат без съзнание за граници, без възпитание и критерии, оставени сами на себе си, без подкрепата на добрия пример, учещи живота от улицата, от съмнителни авторитети, културата на мола и  програмата на ,,Планета". И  после – къде сбъркахме? Достатъчно е човек да види най-гледаните реалити-шоута, напомпаните със силикон водещи, най-продаваните вестници. Или как пишат родителите им в социалните мрежи. Масово там ще видите хора, коЙто не знаят нито кога се слага пълен член, нито вникват какво е имал ,,Впредвид" авторът, а още по-малко пък отварят културни медиЙ или книги. Е, защо им е, нали четат фейс книгата – там ако нещо не е казано, значи не съществува. Според скорошно изследване над 60% от българите не са купували книга през последната една година. Вярно е, че за мнозина книгата е вече лукс, но и към Библиотеката няма интерес. Едва 13% от анкетираните заявяват, че са вземали книги от библиотека в последната една година. Останалите 87% твърдят, че не са. Но пък масово гледат Биг Брадър, вълнуват се, коментират го и познават отблизо всички участници. Какви да са наследниците им? Ще кажат някои, има електронни книги – да, но на мнозина не им личи да четат и тях.

И вместо да пишеш в социалните мрежи истерично ,,Имам най-страхотния син!, Обичам дъщеря си!", иди и им го кажи в другата стая. Малоумието да изглеждаш, създавайки измислена реалност, докато нещата реално се разпадат. Не бива да се забравя, че на децата им е по-трудно, отколкото на нас. В капана на трудната си възраст, в търсене на себе си, те нямат посока, нямат ценности, които да ги осмислят. Училището също не ги улеснява. Не говорим само за остарелите на много места, методи на преподаване. Достатъчно е човек да разгледа 4-5 учебника, за да се демотивира и обезсърчи от безумията и антилогиката, която прави написаното трудно за разбиране дори от възрастен.

Като резултат, специалисти отново предупреждават, че близо 40% от завършващите средно образование в България са неграмотни. Те не владеят в необходимата степен правописа и пунктуацията на родния си език. Не могат да извършат елементарен анализ на кратък текст, неспособни са да разчитат дори елементарните схеми и графики. И това особено проличава в университета, ако въобще стигнат дотам. А когато стигнат, не знаят къде се намират. Обаче са върха на сладоледа. И когато влезеш във Фейсбук, разбираш защо. Илюзията на популярността, която мрежата създава изглежда компенсира всички липси. Позьорски снимки изразяващи ,,долче вита", подражаване на силиконови кумири и лайкове помпащи самочувствие без покритие. Да изглеждаш, не да бъдеш. Това извращение води до желанието всеки втори да иска да е популярен и да го дават по телевизора. Затова е и този наплив към участие в реалитита – всеки иска да е звезда, да е признат, без да има покритие за това, без да е положил труд, усилия. Измамата на лесната слава. Модерните и скъпи играчки, виртуалната популярност и възможностите на съвременната козметична индустрия за превръщане на всяка зелка в принцеса, създават илюзия, че ,,ние сме най-яките". Заблудата за изключителност, без покритие и грам реална преценка за себе си по-късно има нелепи последствия при сблъсъка с реалността.

Така напомпани с нищо, те влизат в университетите, с лекотата, с която сядат зад волана пили, дрогирани и без книжки, защото знаят, че няма контрол и последващи санкции. Липсата на дисциплина и санкции води до тотална развала. И преподавателите разбираемо вдигат ръце. От липсата на елементарна грамотност, от неспособността им да мислят. Те нямат и минимума обща култура – не знаят кога е създадена българската държава, кой е Паисий Хилендарски, дори на въпроса кой е Хитлер никой не е могъл да отговори в университетската зала. Примерите са от споделен опит на преподаватели. Дори не знаят къде се намират – там са, не за да научат, а да вземат диплома. За тях ученето не е ценност. Още повече, че в университета се влиза лесно, не като едно време, когато само отличниците и положилите много труд влизахме. И не всеки завършваше. А сега това е гарантирано, без значение колко непригоден и мързелив си.

И университетите, вместо да бъдат сито, стимулират незнанието, неграмотността и неполагането на труд. Системата парите следват студента, опорочи изначално висшето образование. То се базира единствено на принципа за търсене на максимална финансова изгода, което не кореспондира с академичните изисквания на съвременното образование. Нереално големият брой университети доведе до тотална девалвация на висшето образование. Растящият брой на завършилите средно образование, напускащи страната, намалява броя на студените у нас с всяка изминала година. Много вузове и специалности остават с незаети бройки, дори във водещите университети, което ги принуждава да приемат студенти и с 3-ки и с 2-ки, само за да си запълнят бройката. Проблемът може да се реши като се закрият поне 1/3 от тези вузове и неефективни факултети, за да се вдигнат критериите за влизане, да се засили конкурентния принцип и да има някакво сито. Не да бълваме висшисти на конвейер, които след това се пласират в сферата на обслужването, на позиции, които не изискват висше образование. В същото време, има недостиг на професии, които изискват средно специално образование, основно в леката и тежката промишленост. И защо са нужни толкова университети – дипломата от Пернишкия университет или Ботевградския (някога колеж), с какво ще се конкурира на пазара на труда?

Ако бизнесът контактува с университетите, може да се правят анкети в кои области не достигат специалисти, и от кои пазарът няма нужда, защото е пренаситен. Или на завършващите студенти да им се осигурява практика с възможност за продължаване на работа. Според изследване на БСК повечето квалифицирани специалисти на ключови длъжности са вече в предпенсионна възраст, а младите завършват ненужни специалности, поради което е възможно до няколко години цели отрасли да останат без подготвени кадри.

И докато качеството пада, цената му се вдига – университетските такси продължават да нарастват. За сравнение, в развити държави като Дания и по-голяма част от Германия, образованието е безплатно. На фона на това, в най-бедната държава с най-ниски доходи, и ,,безплатното" образование е платено. Но пък който иска да си плаща, има опции – вузове, в които влизаш без изпит, или с тест за дебили. Благодатен за тях е и добре развития пазар на фалшиви дипломи. Изследване сочи, че през последните 20 години между 350 000 – 400 000 български граждани и голям брой чужденци са придобили фалшиви дипломи за образование и фалшиви документи за квалификация. Мерки срещу фалшифицирането на дипломи бяха предприети, но късно. Преди 2-3 години имаше такъв бум на научни звания и степени, че човек ще каже, че сме академична общност. Много доктори на науките, много мозък на тая малка територия. И при толкова учЕни, все неуки и прости ходим.

Накрая ордата от неграмотни и неподготвени висшисти излиза от университета със самочувствие на изключителност и се държи като че да е комплимент за всеки работодател. Защото те са ВИСШИСТИ, млади, красиви, те са cool, и няма да работят за по-малко от 1000 лева! Как така ще работят за 600 или 750 лв. – заплати каквито иначе имат над 1,5 млн. българи, в това число учители, медицински персонал, журналисти също има с доход 650 лв. А пикльовците с нула стаж, никаква подготовка, защото не учат, за да знаят, а само да се дипломират, неставащи (към момента) за друго, освен за показване (модел, консултант – продавач), искат заплата, която следва да заслужат след солидна практика, развиване на умения, с които да носят полза. Е, мнозина от тях ще получат исканата заплата, и то веднага, с протекции, нищо, че са непригодни. Затова после навсякъде, във всички сфери е пълно с некомпетентни хора. И като решиш да ползваш някаква услуга, питаш поне 5 човека за препоръка на специалист, защото в която и сфера да ползваш услуга, или са некадърни, или са мошеници, или и двете. Да попаднеш на експерт, който да ти свърши качествено работа, и да е коректен, е някаква рядкост. И после се препредава от уста на уста, както някога се споделяше къде ще пуснат банани. До това доведе имитацията на образование и тежката шуробаджанащина на всякакви негодни ,,кадри". Да има кой да ти отвори "вратите" и да ти даде шанс е нещо чудесно, стига да положиш усилия, да оправдаеш този шанс и да се научиш. Но мнозина предпочитат просто да паразитират. Какво ще стане, когато годните, които са в предпенсионна възраст, се пенсионират, и дойде време на негодните? Още повече, че тогава 1 работещ ще трябва да издържа 3-ма неработещи...Мила родино. За да завърша с малко оптимизъм – има немалко будни, любознателни млади хора, които искат да знаят и могат. Те печелят златни медали, те търсят, четат, пишат, и ще се научат сами, въпреки системата. Нека поне им създадем условия да ги задържим, че в тях ни е надеждата!

Автор: Светлана ВЕЛЕВА

https://m.flagman.bg/article/173859

[sekirata]

Мечтата на ромите се сбъдва!
Младото поколение е обречено .
Виртуално образование..дрън,дрън!
Учениците изобщо не желаят да се образоват с изключение на малка част. Но това искат и управляващите и правят всичко по въпроса.
Трябват им неграмотни и гламави, наркоманчета и малки проститутки-това е повече от тъжно,но народ БЛЕЕ!

[Hatshepsut]

Koи cпeциaлнocти y нac нocят нaй-висока зaплaтa cлeд зaвъpшвaнe

Koи cпeциaлнocти y нac нocят нaй-висока зaплaтa cлeд зaвъpшвaнe


Проучване показва, че доходът на вишистите нараства, а безработицата намалява
Средният доход на завършващите студенти нараства, а безработицата сред младите висшисти пада до рекордно ниски нива. Това показва последният рейтинг на университетите у нас. До дни близо 50 000 дванадесетокласници ще влязат в битката за място във висшите училища у нас. В същото време бизнесът продължава да съобщава за недостиг на специалисти в различни сфери. На прага на новата кандидатстудентска кампания - кои са най-търсените кадри и в кои специалности студентите получават най-високи заплати, след като завършат? Отговорите потърси Георги Георгиев в рубриката ,,На твоя страна".

За зрелостника Мартин Каменов от София изборът е направен - да учи архитектура в България. ,,Още от малък имам интерес към чертежите. Това ми е детската мечта", споделя младежът.

За тези, които са решили да продължат образованието си у нас, възможностите са много. В страната има 52 университета, които се борят за вниманието им. А добре избраното висше училище е ключът към успешната професионална реализация, казват от бизнеса.

Ако през 2021 г. без работа са били 3.5% от дипломираните, година по-късно делът им пада до 2 на сто.

,,При специалности като медицина, металургия, военно дело и инженерство реализацията е почти на 100%", обясни Георги Първанов от Българската асоциация за управление на хора.

Почти всички студенти, които завършват тези специалности, се реализират на пазара на труда. Безработицата сред тях е под 1%. Най-висока пък е тя при дипломираните в направление ,,Социални дейности".

https://nova.bg/news/view/2023/05/18/412258/