• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

22 June 2021, 07:24:32

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13104 Posts

Шишман
5292 Posts

Panzerfaust
850 Posts

Лина
728 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 22005
  • Total Topics: 1346
  • Online Today: 73
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 61
Total: 61

Това също е България!

Started by Hatshepsut, 29 August 2018, 21:58:57

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

07 September 2019, 21:17:20 #15 Last Edit: 02 October 2020, 08:27:21 by Hatshepsut
Български шевици грейнаха върху фасадата на детска градина в София


https://uchiteli.bg/interesting/bylgarski-shevici-greinaha-vyrhu-fasadata-na-detska-gradina-v-sofiq/4282

С нов облик и модерен стенопис посреща възпитаници и родители детската градина "Ракета" в столичния квартал Подуяне. Сложна шевица, преплела в себе си космоса и българските багри, е дебютът на студентка последна година, която е избрала за себе си пътя на стенописа. Това е Мария Матовска.

Младото момиче още от детските си години в Кнежа се запалва по рисуването, а талантът й е забелязан от учители и близки. Затова и тя продължава образованието си в училището по изкуствата в Русе.Там учех живопис, но след това реших да се занимавам със стенопис, тъй като дава по-широка подготовка, разказва Мария. Така се озовала и в художествената академия в София. Нейният преподавател проф. Боян Добрев й предложил да се включи в проекта за ремонт на фасадата на детската градина в Подуяне. Идеята допаднала на Мария и тя се заема с изготвянето на "шарките". Избира и правилната комбинация между шевици и ракета. Така се получи тази космическа фантазия, исках да е интересно за децата - като приказка, но да бъде свързано и с българското, обяснява как се е стигнало до съчетаването на ракетата с шевиците младата художничка.

След като няколко месеца се труди върху проекта, тя и нейният приятел Иван Монев се заемат с рисуването. 10 дни, над 10 литра боя и помощ от автовишка - след това е готов стенописът, простиращ се на 50 кв.м върху фасадата на ДГ "Ракета". Когато го видях завършено, съм доволна, споделя Мария, но отбелязва, че е по-важно как ще реагират децата и родителите. Досега обаче - всички харесали идеята.






Hatshepsut

16 November 2019, 19:45:52 #16 Last Edit: 02 October 2020, 08:26:38 by Hatshepsut
Искрен Красимиров: Следващото поколение ще изгради една нова България


https://liberta.bg/искрен-красимиров-следващото-поколение-ще-изгради-една-нова-българия

Такива като него почти няма. Или ако съществуват, те са единици и на тях гледат като на бели врани, появили се в една спарено-задушлива реалност, от която всички искаме да избягаме, но не знаем как.

Едва 29 годишен, красавец , роден във Мездра. Видът му подсказва, че ако не е артист, то тогава непременно е част от някоя музикална група. Заблудата се разсейва, когато се видят многобройните му фотоси в социалната мрежа с ученици от десетки български градове. Зелената четническа униформа и внушителната черна брада асоциират с личностите от Национално-освободителните борби на България.

Искрен Красимиров е бакалавър и магистър от НБУ, доктор по кинорежисура и преподавател както в НБУ, така и в благоеврадския ВУЗ. Сварваме го в поредното му завръщане в София, след дълъг и наситен с емоции ден, прекаран в плевенско училище. Обещава искрен разговор.                     

,,Незабравимата България"

е името на негов проект, започнат преди четири години. Той е следствие от първите филми на Красимиров за националните ни герои – Ботев, Софроний Врачански, Паисий, Иван Вазов, Левски, Райна Княгиня, Захарий Стоянов, Освобождението на България. Заснемат цялата история на Възраждането и тя по естествен път се събира в проект, който обединява всички тези уроци по родолюбие от различни жанрове. Ккниги, филми, книги със стихове - дейност непривична на фона на премахнатите велики българи от редица учебници.  Дарители са фирми, частни лица, някъде дори ученици. Стотици хиляди деца са слушали в захлас уроците по родолюбие на Искрен Красимиров. Над хиляда градове и села и обиколил, не само в България е апостолската му дейност, но и в българските училища на 25 страни от целия свят. Цифрата удивява, затова любопитствам кой финансира тези му пътешествия? Оказва се, че българските неделни училища го канят и поемат разходите.

Свикнали сме да чуваме от педагози и училищни работници, че расте егоцентрично, непокорно и трудно поколение, в резултат на обърканите ценности и трудния преход, затова питам Искрен дали е съгласен с тези квалификации.

"Трудни са били всички поколения, важното е да намериш подход. Когато са в урок при мен, винаги са тихи, а след него - усмихнати и щастливи" - доверява възрожденецът от 21 век.


Убеден е, че трябва да се грабне детското внимание с нещо атрактивно и полезно. Оживелите герои се сменят на екрана пред детските погледи, а той, в ролята на Ботев, засилва още повече любопитството на подрастващите. Една зареждаща, обсебваща  и благодатна връзка, която няма аналог, според него.


Изтощава го апатията на институциите, лошите пътища, катастрофите по тях и проблемите, които порасналите си създават сами.

,,Децата ще са такива, каквито ги направим" - твърди го с категоричност и с реверанс към интерактивните уроци.

Има ли го зърното на новото мислене сред младите?

Искрен разказва за вълнението на малките ученици, тези от първи до четвърти клас.

,,Те така се вълнуват, че трябва аз да получа урок по родолюбие", споделя той.

Този процес става по-труден след пети клас, но пак има начини. Когато има кауза, има всичко. И ако собственото му поколение на 40 годишните е празно и загубено, то посвещаването му на днешните деца е за това - да няма други подобни ,,бели петна" в съзнанието на българчетата.

,,Искам следващото поколение да не бъде празно, да тръгне да прави тази нова България, за която са мечтали нашите възрожденци" – заявява Красимиров.

Прероденият Ботев, твърдят посветени

Не мога да спестя въпроса си за приликата с поетичния ни гений-повече природна и по-малко ефектно търсена.

,,Много учители и хора, които се занимават с преражданията ми казват, че неговата душа се е вселила в мен. Аз вярвам в прераждането и в езотериката. И още повече засилих вярата си, когато разбрах за пра-пра дядо ми, който е бил един от Ботевите четници.Тогава се запалих по историческата наука" - казва преподавателят в НБУ.

Да обикаля по градовете, да проповядва любородие, да възпитава и връща децата към националните им корени и добродетели, се оказва занимание по-привлекателно от личния му живот. Определя се като ,,работник за просвещението на младите", защото надеждите са в тях.

И няма нужда всеки да прави това, което прави Искрен. Ако в ежедневието си творим  нещо дребно, но добро, това е достатъчно да вървим към просветление.

Това за него е една уникална кауза. Фланкира ме с въпроса: ,,Вие можете ли да посочите нещо друго, което да носи повече удовлетворение"?... Пробвам наум...

Не мога.

Hatshepsut

03 December 2019, 06:59:33 #17 Last Edit: 02 October 2020, 08:26:12 by Hatshepsut
Ученици от Вълчи дол помагат на самотни възрастни хора


https://novavarna.net/2019/11/19/ученици-от-вълчи-дол-помагат-на-самотн/

Учениците от Средно училище ,,Васил Левски" във град Вълчи дол и доброволци в клуб ,,Усмивка" с нова кауза – ,,Да подарим усмивка на самотен човек".

Съдбата на самотните хора във вече обезлюдените села и малки градчета в България ги е трогвала винаги. Кампанията, организирана от тях, е за самотните, трудолюбиви и добри жени и мъже, на възраст над 70 години, без близки роднини и деца, заминали далече, за да търсят работа. Хора, останали в очакване някой да им отвори вратата, някой да им каже ,,Добър ден!". Очите им светват от радост, усмивка озарява лицата им. Те са щастливи.

Желанието на доброволците е да зарадват тези хора за Коледа и Нова година със символични подаръци и хранителни продукти за празничната трапеза, съобщават организаторите.

Елхово клонче със светещи играчки, баница с късмети, няколко добри думи и младежка компания. А усмивката в знак на благодарност е това, което ще стопли техните сърца и ще ги мотивира за други добри дела.

С тази кампания доброволците от Клуб ,,Усмивка" се включват в световната инициатива "Щедрият вторник", който през 2019 година е на 3 декември с фокус върху образованието и мото ,,Лично за дарителството в училище". За осъществяването ѝ помага Фондация BCause: в помощ на благотворителността.

Информация за инициативата можете да видите ТУК

Целта на кампанията е да бъдат набрани 1000 лв. Ако искате да подкрепите учениците от СУ ,,Васил Левски" в техните усилия да изненадат приятно самотните хора в навечерието на предстоящите празници, можете да го направите, като изпратите дарителски SMS с кодова дума DMS SAMOTNI на телефон 17777 към всички мобилни оператори или чрез платформата на Фондация BCause.

Hatshepsut

29 December 2019, 14:56:06 #18 Last Edit: 02 October 2020, 08:24:25 by Hatshepsut
Двама братя и баща им реставрират със собствени средства паметници в страната


https://bnr.bg/post/101208872/dvama-brata-i-bashta-im-restavrirat-sas-sobstveni-sredstva-pametnici-v-stranata

Трима мъже от Лясковец не пестят сили и средства, за да вършат обществено полезен труд. Двама братя и баща им – семейство Богданови, почистват знайни и незнайни паметници в цяла България.

Първо започнали с родния си град – с паметниците на Цани Гинчев и на Никола Козлев, и само за година успели ,,да изтупат от забравата на времето" 15 исторически паметници в страната.

,,Изпълняваме човешкия си дълг", казва Милен Богданов.

Милен е инженер по образование. Преди седем години заедно с баща си и с брат си – Валери и Атанас, създали фирма за почистване на различни повърхности чрез пясъкоструене и водно бластиране. Започнали да чистят безплатно исторически паметници - случайно.

,,Паметниците, които безвъзмездно чистим, са инициатива от тази година. Как го започнахме – решихме да закупим нови машинки, които са за каменни повърхности за почистване, и решихме да съчетаем полезното с приятното и да изчистим нещо в нашия град, регион", споделя Милен.

Чистили са паметници във Варна, в Ловеч, в Тетевен.

,,Сега в Първомайци почистихме един лъв на моста, който се оказа, че е първият лъвов мост в България".

Милен Богданов разказа и за трудностите, с които семейството му се сблъсква при реализацията на благородната инициатива. По думите му получаването на разрешение за обработка на паметниците отнема много време, не са редки и моментите, в които се сблъскват с недоверие от страна на хората:

,,Беше преди изборите и поради тази причина един кмет си помисли, че ще бъде нещо на политическа основа. Отказа ни. Помисли си, че ще има политическа агитация, може би. Нищо не се случи с този паметник. Така си стои черен и мръсен".

Почистването на наслоилата се мръсотия по историческите паметници не е лесна работа. За всеки паметник се прави индивидуална преценка, разказва Милен за технологията на чистете на каменните повърхности:

,,Първо се запознаваме с повърхността, със замърсяването, със средата, в която се намира – дали е в градски или в извънградски условия. Има различни методи. Може да бъде абразивно, може да бъде на пара, на вода, може да бъде прашно, безпрашно. Има много различни варианти да се чисти по индивидуални начини. Специфично е".

Вдъхването на нов живот на паметниците на български герои в цялата страна вече се е превърнало в традиция за баща и синове Богданови, а вдъхновение и желание да продължават да го правят те намират в положителните отзиви и резултати.

Милен споделя защо го правят:

,,Защото ни хареса ефекта и винаги когато изчистим нещо, има много позитивен отзвук от всички – от съгражданите, от гражданите на другите градове, където сме чистили. На нас също ни харесва и го правим, когато имаме свободно време. Трябва нещо винаги да се дава и от нас и да не знаем само да чакаме и да виним държавата за нещата, които не е свършила. Просто се опитваме да правим нещо добро".




Шишман

Това е добро и родолюбиво дело.

Hatshepsut

11 May 2020, 22:00:55 #20 Last Edit: 02 October 2020, 08:23:52 by Hatshepsut
Героят на Дойран - ген. Владимир Вазов е почетен на трафопост в Силистра


https://www.kvorum-silistra.info/news/17053

През юни 2019 година стартира един проект, възхитил мнозина силистренци.

Проекта, озаглавен "Героите на България", стартира с легендарният генерал Иван Колев. той беше изрисуван на трафопостта, намиращ се срещу "Дом на учителя", кръстовището на улиците "Петър Вичев" и "Александър Стамболийски".


Инициаторът на проекта Драго Димитров тогава обеща във Фейспрофила си, че следващият етап от проекта му "Героите на България" е непобеденият генерал Владимир Вазов.

Това вече е факт и всеки силистренец може да види изрисувания трафопост по бул. "Македония" до спирката на "Старата автогара". От там ни гледа ген. Владимир Вазов - героят на Дойран.

Драго Димитров използва профила си в социалната мрежа да благодари на фирма Ivis Garden за предоставената техника и книжарница "Идис" за оказаното съдействие и завършва с думите на кап. Георги Станев, казани през 1907 г.:

"Народ, който цени борците си, който живее с историята си, той не умира."

Hatshepsut

21 May 2020, 07:50:26 #21 Last Edit: 02 October 2020, 08:23:10 by Hatshepsut
18-годишно момче построи паметник на българските опълченци

https://truestory.bg/18-godishno-momche-postroi-pametnik-na-bulgarskite-opylchentsi/

Иван Симеонов е на 18 години, ученик от професионалната гимнзия по каменоделство в село Кунино. Младото момче само построява паметник в памет на българските опълченци, загинали при Тревненския проход и дарява произведението си на град Плачковци. Паметникът е монтиран в центъра на града, до кметството, и е символ на спомена за саможертвата на предците ни.



Скулптурата изобразява Св. Олга – дъщеря на княз Борис I и една от основните защитнички на православието.



Паметникът е част от проекта ,,Една детска сълза – една молитва" по идея на Съюза на военноинвалидите в България. За участието си в него и дарението, което прави, младото момче казва: ,,Трябва да сме човечни, нали?".

Той завършва паметника за около 4 месеца като през това време не спира обичайните си дейности в училище, нито помощта към баща си в работата.

Иван е сред най-талантливите млади скулптури на България.

long time ago

21 May 2020, 09:28:58 #22 Last Edit: 21 May 2020, 09:38:08 by Long time ago
Народът ни в мнозинството си е добър, от години го повтарям. Браво и на помагащите деца и на другите за шевиците и на всяко добро и благородно дело.

Раздел с тв предавания за наши традиции.
Предавания за
гайдарджия, часовникар, грънчарство, дърворезба, тъкане. плетене, рисувана коприна, иконопис, шевици и някои други.

http://mu-vi.tv/Rubrics/Pages/Tradiciite.aspx
----------------
тези предавания потърсих в коя тема да ги постна но не намерих подходяща , ако модератор прецени нека да измести линка.
по-добре е някъде из традициите
Creative Creative x 1 View List

Hatshepsut

09 July 2020, 22:23:56 #23 Last Edit: 30 September 2020, 22:28:51 by Hatshepsut
300-годишна топола в Сопот се превръща в библиотека на открито


https://www.bnt.bg/bg/a/stara-topola-v-sopot-stava-biblioteka-za-tvorbite-na-ivan-vazov

300-годишна топола в Сопот постепенно се превръща в къщичка като от приказките. Идеята е тази къщичка да бъде библиотека и да се превърне в романтичен символ и атракция на града.

Припомняме, че тополата е напълно изсъхнала и до скоро създаваше и потенциална опасност за хората. Планира се дървото да стане библиотека на открито, в която да се поставят творби на Иван Вазов, като така ще му бъде вдъхнат нов живот и предназначение. През настоящата 2020 година се навършват 170 години от рождението на Иван Вазов.

"Напредваме бавно с желание и ентусиазъм! Сопот заслужава!", написа кметът в социалните мрежи.





https://plovdivnow.bg/obshtina-sopot/300-godishna-topola-sopot-se-prevrashta-biblioteka-otkrito-36587


...а това е крайният резултат:



По случай 170-та годишнина от рождението на Иван Вазов черна топола на повече от 170 години е превърната от гражданите на Сопот в пазител на емблематичните произведения на Патриарха на българската литература.

На входа на библиотеката е поставена сова, изработена от дърво, като символ на знанието и мъдростта. В нея създателите на необичайното книгохранилище са вложили и друг смисъл - пазител на Вазовите завети.

Кметът Деян Дойнов обясни пред БНТ, че библиотеката е висока 4 метра и половина. Той дари сборник със съчинения на Вазов и призова гражданите на Сопот и гостите да направят и те своя принос.

Hatshepsut

Ликовете на Левски, Ботев и Стефан Караджа грейнаха на ограда в Павел баня


https://www.kazanlak.com/news-32260.html

Патриотичния дух на павелбанци приповдигнаха младия творец Виолета Ройлева и нейния приятел Богдан Пашов. Силата на любовта помежду им и любовта към изкуството ражда ръчно изрисуваните портрети на Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа и Иван Вазов по стените на Къща за гости в Павел баня.Редом с тях графика на българския трибагреник и ръчно изписани откъси от вазовото стихотворение ,,Възпоминания от Батак" допълват патриотичната арт среда.

За Виолета влечението към изкуството започва преди повече от десет години. Още от малка участва в различни школи по изобразително изкуство в казанлъшката Природо-математическа гимназия ,,Никола Обрешков", която завършва с профил ,,биология и химия". Пътят й продължава в Тракийския университет в гр. Стара Загора, където в момента следва ,,Медицина". И въпреки че голямата ѝ мечта е да помага на хората като успешен дерматолог, изкуството е нещото, което я кара да изрази себе си и своя талант в какви ли не форми.

От графични до акварелни рисунки, от порцеланови и стъклени чаши с метален ефект до тениски, от свещи и композиции от различни материали до мозайки от морски охлюви и ръчно изработени икони – за бликащия като извор порив към изкуството на Виолета ограничения няма.

,,През всички тези години не съм спирала да творя, защото за мен изкуството значи изключително много. Никога не съм се водила от желанието за слава или финансова облага – правя всичко от сърце и най-често дори подарявам своите произведения", споделя пред pavelbanya.eu Виолета.

А от днес ликовете на Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и Стефан Караджа гордо ще ни гледат от новата патриотична стена в Павел баня. И ще ни напомнят както за себе си, така и за силата на любовта и изкуството.

Припомняме ви, че това е поредният патриотичен порив в региона. В началото на годината образа на Христо Ботев, на фона на българския трибагреник, се появи на обновена автобусна спирка в село Розово.

През февруари пък едни от най-известните образи, от разказите и серията картини ,,Нашенци" на казанлъшкия писател-хуморист Чудомир, грейнаха от калканната стена на новострояща се сграда в Казанлък.

Hatshepsut

Село Свежен - едно село с бъдеще


Как един българин, завърнал се от Дания, преобразява облика на типичното българско село, застрашено да западне

https://uspelite.bg/selo-svezhen-edno-selo-s-bdeshche

Христо Енков е кмет на село Свежен, но твърде сърцат, трудолюбив човек и неподправен ентусиаст, за да нарече себе си ,,политик".

,,Аз не съм политик, а Project Manager. За мен това е проект."

По-голямата част от съзнателния му живот се развива извън пределите на страната. Воден от любовта си към датчанката Дорте, той прекарва близо 25 години в Дания, като работи за голямата инженерна компания Siemens, където ръководи екип от 100 човека. Дълбоко в сърцето си обаче той никога не напуска селото, което е родното място на неговата майка. Връзката му с мястото и хората там е толкова силна, че и двамата със съпругата си са убедени, че някой ден ще се завърнат.



Това се случва през 2013 г. непосредствено след като се пенсионират. Но обликът на Свежен е далеч по-различен от този, който Христо е съхранил в спомените от детството си. Истинският проблем, който той съзнава, не е в обезлюдяването на селата, понеже това е процес, случващ се и в Дания, а отношението на държавата към възрастните. Кметът вярва, че нямаме право да оставяме хората, които са ни създали, сами и да не се погрижим за техните спокойни старини.

След като той и неговата съпруга правят опити да помогнат нa селото, при него отиват съселяни и му дават педложението да се кандидатира за кмет. Първоначално отказва, но след като премисля, ,,прегръща" идеята и взима решението, че трябва да се погрижи реалността в селото да се промени към по-добро. От есента на 2015 год. официално е обявен за кмет.

Първото нещо, което се опитва да промени, е да накара хората да бъдат сплoтени. Неслучайно нарича жителите на Свежен ,,неговия екип". Добрата комуникация с тях е в основата на успешния му мандат. На стените на кметството са окачени целите, които гони, за да възвърне славата на селото, а самото кметство има свой виртуален дом във Facebook. Там всеки понеделник прави обзор на извършените дейности през изминалата седмица. Освен това бабите и дядовците са ,,в крак" с модерните технологии и не изпитват затруднения да използват таблети като начин да общуват със своите внуци.

Съпругата на Енков се занимава със социалните проблеми и дава идеята за инициативата ,,Добро утро, Свежен". Всяка сутрин тя, кметът и доброволци обикалят домовете на жителите на селото, за да ги попитат как са, дали имат нужда от нещо и какво ги вълнува. Целите на кмета са също да осигури качествена питейна вода, интернет комуникация и по-добри транспортни връзки. Едва от миналата есен до селото вече достигат автобусни линии до други населени места. Очаква се и да осигури по-добра WiFi мрежа.

Кметът е амбициран да върне Свежен на картата на културно-историческото наследство на страната. През 1986 год. селото е обявено за архитектурен резерват, но броят на реставрираните и стари възрожденски къщи е малък, а по- голямата част от останалите къщи са в окаяно състояние. Църквата ,,Св. Георги" от Второто българско царство била опожарена след Освобождението и сега кметът настоява да бъде изследвана от археолози. Планира да реставрира и направи къща музей в двора на къщата на полк. Вл. Серафимов, популярен като ,,освободителят на Източни Родопи", в която има данни, че се е укривал Левски. Сградата на училището ще се превърне в културно-исторически информационен и учебен център.

Христо и Дорте са пример как българи, живяли дълго в чужбина, още по-силно заобикват родината и, връщайки се в нея, са готови да вложат целия си ентусиазъм и смисъл, за да я направят едно по-добро място, в което да посрещнем старините си.

Hatshepsut

Епопея на забравените върху фасадата на къща



https://nova.bg/

Идеята на Илия от Шумен е за Пантеон на славата, който да образова

Шуменец превръща фасадата на дома си в ,,Епопея на забравените". Аналогията с цикъла стихотворения на Иван Вазов не е свързан с личностите, а с мотива за създаването – забравата на националните герои и ценности. За Илия на първо място е историята и националната гордост. Затова още в мечтите си – той си представял фасадата на бъдещия си дом.

"Като започнах да строя къщата си – аз си имах идея. Още даже не бях я санирал и си знаех, че ще има такава тематика, че ще има такива рисунки. Тя даже не е и завършена, има още много работа по самата къща, но исках фасадата да е първото нещо", сподели Илия.

Подобно на ,,Епопея на забравените" първо се появява Апостола на свободата Левски. Веднага след това е изрисуван и образът на поетът революционер Христо Ботев. Допълва го Панайот Волов. По възрожденски, Илия иска да буди патриотизъм и гордост в хората.

Идеята му е за Пантеон на славата, които да образова. Наред с възрожденските герои, на неговата стена се появява и Гоце Делчев. Идеолог и водач на македонската революционна организация. В рода си Илия има македонска нишка. В квартала също. Планът за "История на открито" включва още няколко основни личности.

"Хан Аспарух – основателят, няма как без него. Кирил и Методий – заради азбуката, и заради покръстването на българите – Борис Първи. Ако остане място – имам и идея някой и друг текст да има – нещо като предание", добави Илия. Той дори обмисля различни варианти за увеличаване на платното си. Стига да има интерес към историята.

Hatshepsut

Спасителната хижа, от която всички се страхуваха


Ема Гатева с една от котките си

През декември 1994 г. група от над 40 туристи на възраст между 10 и 65 г. тръгва към хижа Амбарица в Стара планина. Денят е къс. Времето - непредвидимо. Хората са лошо екипирани. Преди 26 години системите за навигация не се използват масово. Пада мъгла и излиза вятър. Във виелицата групата се разкъсва. Хората се дезориентират. 12 души заспиват, за да не се събудят никога. Повечето са от Кърджали.

2021 година започна с три спасителни акции в Стара планина, 7 пострадали и един загинал. Всички те са жертви на недостатъчна екипировка и подценяване на условията в планината.

"В Стара планина броят на смъртните случаи е по-голям, отколкото във всички други планини у нас, взети заедно", казва Ема Гатева, която от седем години приютява планинарите в хижа Амбарица.

"Тази планина е климатична бариера. Времето по билото се променя много рязко. Всички северни и западни ветрове, които идват, се спират в билото на планината и се завихрят около него. Когато има силен вятър, температурите и мъглите падат много бързо", разказва Ема Гатева.


Хижа Амбарица, снимана от Николай Ковачев

Ема Гатева стопанисва хижата от 2013 г. Твърди, че е много трудно човек да се ориентира в мъгла, ако се движи по билото на планината. В такива случаи наоколо сякаш няма абсолютно нищо, казва тя.

"Нещо подобно се случи с Марио миналата година, а предишната година и с други двама души, които се опитвахме да спрем и да ги убедим да не тръгват. Който не е бил в планината през зимата, да го одуха вятърът и да не вижда на два-три метра, не може да си представи за какво става въпрос. Колко бързо ниската температура може да ти отнеме силите", разказва Ема.


Хижата е трудно достъпна през зимата

Ема Гатева започва да се грижи за хижа Амбарица малко след като се връща от работа в Англия. Идва в България уж за почивка, но в разговор с приятели става дума за това, че хижата е занемарена и трябва да се поддържа.

"Аз съм от Троян и за нас тази хижа е емблема. Има някаква магия в нея - колко трудно е правена, колко трудно е поддържана. Има места, за които просто се говори с респект", казва Ема за решението си да се заеме с хижата. Тя е планинар и пещерняк. Част е от туристическото дружество в Троян и съдбата на Амбарица не й е безразлична. "Обичам да се хвърлям в каузи. В случая – да се спаси хижата от бракониерите, които са я обсебили, и от ръководството на туристическото дружество, което я беше разкостило".

Преди Ема Гатева да влезе в Амбарица хижата е заобикаляна от планинарите. "В последните 10 години всички туристи я отбягваха. В планинарските среди се казваше: през Амбарица да не минаваш", разказва Ема. През 2012 г. ръководството на Българския туристически съюз (БТС) констатира, че в хижата не са правени ремонти, няма вода и ток, и това служи за основание да се прекратят отношенията с предишните стопани.

Когато Ема Гатева влиза в сградата и започва да я чисти, тя е изненадана от находките. "Където и да бръкнехме, отвсякъде изскачаха патрони. Имаше за калашник, за карабини, за големи ловни пушки.

Вдигнеш да чистиш тава и хоп – патрони. Дръпнеш някое одеяло, и пак патрони. Сложих ги в една торба, тропнах ги пред шефа на полицията и му казах: виж, не знам какво да правя с това нещо. Дадоха ми протокол", казва Ема.

Борко, Люк и Леа. Това е компанията на Ема Гатева в хижата, до която се стига само пеш. Най-близкият път е на един час от хижата, но той не може да се използва често. Другият път, през който Ема минава, за да купи продукти, е на два часа пеш.

Борко е името на коня. "Аз с Борко слизам, мятам се на джипката, пазарувам, товаря го и пак двамата пеша нагоре", разказва за ежедневието си Ема Гатева. "Купих си коня още първото лято. Той е изнесъл над 10 тона строителни материали, бири и печки към планината. Няма нещо, което да не е дошло с него".


Конят Борко, без който нищо не може да стигне до хижата

Люк и Леа са котките. "Много им паснаха имената. Котките тук си живеят като едни свободолюбиви джедаи в планината. Люк почина. Остана само Леа", разказва Ема, която наред със страстта си към пещерите е фен на първите епизоди на "Междузвездни войни".

През лятото Борко и Ема зареждат хижата всеки ден. Два часа в едната посока, пазар с колата, товарене на коня и два часа обратно към хижата. "Най-странното е когато тук дойде турист и си поръча минерална вода.

Няма да се изненадам дори ако си поиска миди Сен Жак, но да търси бутилирана вода в планината?! Ние имаме най-хубавата планинска вода. Тя е навсякъде около нас", казва Ема.


"Товаренето на коня не е много лесно, защото винаги трябва да внимаваш всичко да е добре балансирано", казва Ема

През зимата зареждането е по-рядко. Случвало се е да не може да се слезе до града в продължение на три месеца. "Храната ми стига. Това с пещернячеството е голяма школа. Едно хижарстване не може да ме уплаши", казва Ема.

Тя е единствената жена в България, която е изкарала 50 дни сама в пещера, за да направи експеримент. "Правих изследване на функционалното състояние на пещерняка. С приятели вкарах всичката храна за 50 дни, палатка и вода в пещерата "Птичата дупка". Симулирах експедиция. Ходех, събирах животинки, чертаех карта на пещерата, а след това правех тестове за психологическото и физическото ми състояние. Много е странно как, когато нямаш часовник и губиш ориентация за времето в тъмнината, можеш да будуваш 40 часа и след това да спиш 15. Това, което се говори за силата на волята и на духа, не са празни приказки. Промените в тялото и психиката ти зависят от това, което ти е в главата", разказва Ема.

Фестивалът на боровинките

През 2014 г. Ема Гатева започва да организира Фестивал на боровинките в Амбарица. Събитието се провежда всяка година в края на юли. Музика, танци, прожекция на късометражни филми и... боровинки, които са в изобилие в района. 2020 е била изключение заради пандемията.


Фестивалът на боровинките се провежда всяка година край Амбарица

"Фестивалът се предшества винаги от доброволчески лагер. Идват хора, които помагат за ремонтите на сградата, събирането на дървата и подготовка на хижата за зимата", разказва Ема. За седем години тя, Борко и приятели доброволци правят ремонт, възстановяват водоподаването към хижата, монтират соларни панели, за да има ток и връщат живота в Амбарица.

През зимата по-лекият маршрут към хижата е от северната страна. Амбарица е отворена целогодишно, за да приюти и стопли планинарите. Може да се случи да има миди Сен Жак за обяд. Но минерална вода не се предлага.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/31013466.html

Hatshepsut

Слабакови хранят с хляб цяло село


Двама художници – Красимир и Мария Слабакови, са най-благославяните хора във Фазаново. По-големият син на незабравимия Петър Слабаков следва завета на майка си Стефания: в селото да няма нито един гладен човек. Затова той и съпругата му всеки месец инвестират не само съчувствие и съпричастие, но и по около 400 лева, за да осигурят хляб за народа. Носят го от Царево, което е на 15 километра от мястото, където се развива действието. Красимир и Мария го поръчват, опаковат и доставят с автомобила си – всеки ден до всяка врата във Фазаново. Когато през зимата пътищата стават непроходими, в благородното предприятие се включват още хуманисти – като Марин Костадинов от кметството, който разчиства улиците и носи хляба на най-възрастните жители. ,,Всички са много благодарни – постоянно ни носят домашни яйца, зеленчуци от градините си, ракия от избите си", разказва Красимир. Според него и Мария в България има достатъчно заможни персонажи, за да няма ненахранени – просто се иска малко хуманност и повече организация. Засега целта им е хлябът да бъде споделен поне из Странджанския регион – така пише и върху специално изработения етикет. За да се знае, че тук не става дума за подаяния, а за човещина.  А опаковката е с изречения от разказа на Чудомир ,,Старият вестник". Красимир е наследил не само чувството за хумор от големия актьор, но и неговия нрав – да казва всичко едно към едно, да няма излишни любезности в общуването, да не се спестява истината за силните на деня.       

Слабакови обаче не спират и да творят. Дърворезбите и скулптурите на Красимир са купувани не само от БГ колекционери и галерии. Дълги години той и Мария живеят в Щатите. Слабаков, който е от първия брак на големия актьор и е негово същинско копие, преди време е сред най-оборотните майстори в Лос Анжелис. В началото на 90-те работи в имението на световния дизайнер Джани Версаче. ,,Беше уникален артист. Гениален художник. Изключителен сценограф – това беше специалността му. Докато работех по дизайна на интериорите, той дострои обсерватория към една сграда!", връща лентата Красимир. Мария пък е царица на ювелирните творения. Двамата се запознават на кандидатстудентските изпити в Художествената академия – оттогава не са се разделяли. Единодушно решават да емигрират в Америка, когато у нас започва  първоначалното натрупване на капитала, а мутренската действителност трови по-чувствителните души. ,,Не се бях прибирал поне 5 години. Когато се върнах за първи път, баща ми каза: Добре, че те няма – иначе със сигурност щеше да пребиеш някого и да те вкарат в затвора. Идиотско време", разказвал е Красимир. Мария също е много бойна дама, която не се огъва пред живота – нито по света, нито у нас. Докато са в Щатите, забравя, че има диплома от Академия и работи абсолютно всичко. Особено добра се оказва като крупие в казино. Но след 20 години в Америка носталгията побеждава. И те се прибират – във Фазаново, където е живяла Стефания, първата съпруга на Слабаков, уважаван литератор, жена с изключително богата култура, с усет към красотата във всичките й измерения,  която разпалва фантазията и прави живота на всички около нея интересен. Въпреки раздялата си със Слабаков, никога не казва лоша дума за него, а винаги си спомня интересни случки от съвместното им битие. Тя е тази, която му чете на глас от учебниците, за да завърши той университета във Варна, и обсъжда с него ролите му. Стефания ражда на Слабаков и дъщеря – Боряна, виолончелист в камерен ансамбъл ,,Дианополис" в Ямбол, където повече от 35 години тя и съпругът й работят за популяризирането на камерната музика в България и Европа. Техният син е оперният ас Георги Султанов. А днес името на Боряна носи племенницата й – фотограф и уеб дизайнер.

,,Животът е лотария", е сред основните принципи на Красимир, наследени от Слабаков. Днес той и Мария имат ателие в Лозенец. Художникът ,,си чеше крастата" с още една страст – събира стари радиоприемници, грамофони, транзистори, касетофони, антики...  Има 70 довоенни радиоапарати, като е реставрирал половината от тях. Мечтае един ден да направи музей. ,,Да затрием нещо е много лесно - и да го забравим. Но нищо не продължава напред, без да е имало нещо преди него", твърди Красимир. Преди време с Мария дори издали местен вестник, който успял да излезе в 50 броя. Но заради трудностите при производството на хартиен вариант, идеята се трансформирала в откриването на местна радиолиния. ,,Успях да се сдобия с излъчвател, пробите са направени", разкрива художникът в БНР. ,,Гордея се предците си, не се срамувам от себе си, гордея се с децата и с внуците си. Мисията ми е изпълнена. Но само дето добро в хората няма. В нас се таи по един лош човек, на когото, ако не дадем път, преживяваме по-достойно дните си", сподели философията си Слабаков пред БНР.

https://www.standartnews.com/lifestyle-lyubopitno/slabakovi-khranyat-s-khlyab-tsyalo-selo-431439.html

Hatshepsut

Борислав Драгиев и Христо Митев връщат водата в пресъхналите изворни чешми


Чешма - ,,Гъбката"

Двама мъже от Габрово с ръцете си и с доброволен труд връщат към живот пресъхнали изворни чешми. ,,Там, където е текло, пак ще тече" - казва познатата поговорка, но героите на тази история предупреждават, че тази приказва не е съвсем вярна.
Борислав Драгиев и Христо Митев са двамата габровци, които с помощта на приятели връщат водата в пресъхналите изворни чешми. Студената балканска вода, която навремето са хващали и са прокарвали тръби, за да стигне до хората в кварталите и селата, край пътища и под сенчести буки.

Борислав и Христо са отдали цялото си свободно време на това занимание. Приятели им помагат с техника, когато се наложи. Разходите делят помежду си, понякога разчитат и на дарители. Някои от тях са габровци, които живеят в чужбина, но милеят за родния си край. Работните ангажименти на двамата мъже нямат нищо общо с това, което са захванали през последните 3 години. Учат се на терен, както се казва, и работят на сляпо. В редки случаи се намират възрастни хора по селата и кварталите, които да ги насочат за пътя на водата. Понякога използват медни пръчки и така откриват водоизточника. Досега са върнали водата в 20-ина чешми в Габровския край.

"Цялото училище е пред очите ти, ако искаш да го научиш, го научаваш. Самият обект, природата те учи - труд и желание да се получи нещо. Нас да ни зарадва, че сме вложили труд и да минат хора, да видят, че чешмата е в действие. Можеш да спреш да я ползваш", казаха за БНР Борислав Драгиев и Христо Митев.


Чешма - ,,Гъбката" Снимка: Борислав Драгиев и Христо Митев

Преди дни водните духчета, както ги наричат местните хора, изцяло възстановиха една легендарна чешма - ,,Гъбката" край пътя между Габрово и Дряново. Запушена от коренища тръба се оказала причината чучурите да пресъхнат. Наложило се да бъде прокарана нова връзка, с дължина цели 300 метра.

Сега при чешмата във формата на диворастяща гъба, червена на бели точки, пак спират коли, отново е място за почивка от пътя. Преди време било запустяло и пълно с боклук.

Със студена вода на ,,Гъбката" само преди седмица се наплиска 90-годишният ѝ строител Стоян Стоянов, който в началото на 70-те години ръководи ремонта на пътя Габрово - Велико Търново. Тогава изграждат чешмата, позната на поколения.

Друго място в района, срещу отбивката за Дряновския манастир, също беше възстановено в дните преди Великден, и с помощта на местната община от чешмата отново блика бистра вода.

Първата чешма, с която Борислав Драгиев се захванал преди 3-4 години, е изворът с лековита вода в квартал ,,Радецки" край Габрово. Легенда разказва за свойствата на ,,вонещата вода" да цери болни очи.

Чешмата е обновена, наоколо е почистено, навес и нови пейки са монтирани на мястото, където се извървяват хора от целия град.

За да струи вода от чучурите, те трябва да се поддържа, казват за сетен път Борислав Драгиев и Христо Митев, които споделят и впечатления от всички тези занемарени места. Боклукът се е трупал на пластове, а материалните следи, които откриват, са на повече от 30 години. "И това, което е възстановено, не се пази чисто", с горчивина споделят Христо и Борислав.

Чистата вода е живот и трябва да я пазим - разсъждават двамата мъже и предупреждават, че от нас зависи да съхраним този ценен ресурс.

https://bnr.bg/horizont/post/101463290/borislav-dragiev-i-hristo-mitev-vrashtat-vodata-v-presahnalite-izvorni-cheshmi