Войната по пѫтищата

[Hatshepsut]

Войната по пътищата

Така наречената ,,война по пътищата" е всекидневие, с което човек, ще - не ще, постепенно започва да свиква и да не му обръща внимание. Също като с простащината, шуробаджанащината, корупцията. С популизма, арогантността и лъжите, взели превъзходство в политиката. Или със зачестилите природни бедствия.

"Така повече не може"

И все пак понякога статистиката на тази ,,война" не може да те остави безразличен. Като миналата седмица, само от петък до петък: 31 загинали и близо 180 ранени. Най-стряскащи бяха първите два дни - 11 загинали и 20 ранени при три катастрофи на един и същ кратък участък от пътя София-Варна в Ловешко.

Както винаги напоследък в подобна ситуация, властта панически се втурна да демонстрира загриженост и активност. Всякакви началници се изредиха ,,на място", следвани неотлъчно от телевизионните камери. Премиерът събра в почивен ден половината си правителство, за да констатира, че ,,така повече не може" и да обяви война на ,,войната по пътищата". Вероятно е забравил (или пък смята, че другите са забравили), че вече няколко  пъти е правил същото. Валят закани за традиционни и нетрадиционни мерки. Вече ,,категорично ще бъдем безкомпромисни". Двойно повече полицейски патрули на злополучното трасе (при 13 налични в момента на катастрофата, взела най-много жертви), които вече ще стоят със запалени светлини. При тежко нарушение виновните шофьори ще бъдат (почти) арестувани - ще ги водят веднага в полицейските управления, където да получат глобите си. Нови ,,кръгови", ,,пасарелки" (пешеходен надлез), мантинели, знаци, ,,шумящи" пътни настилки... Задължителни камери във всички автобуси и задължителни колани за всички пътуващи (които май и без това са задължителни, но никой не ги слага). И други нови наредби и промени в законите и правилниците: всички превозвачи незабавно да информират за всяка промяна в здравословното състояние на водачите; регистрационен режим за автосервизите и автоморгите; сваляне на номерата ,,на място", когато при годишен технически преглед се установи ,,опасна техническа неизправност". Църквата също се включи - ,,за да прогони злото и да спре тежките катастрофи по пътя Варна-София", ловчанският митрополит отслужи водосвет. Не знам дали водосветът спада към традиционните или към нетрадиционните мерки, но се съмнявам да помогне. За всичко това ще се пошуми още малко и после ще се забрави. И така до следващия път и до следващото извънредно заседание при премиера.

Че има нужда от мерки, има

Разбира се, има страшно много неща, които държавата може и трябва да направи, за да ограничи ,,войната по пътищата". Със сигурност са нужни още по-целенасочени и комплексни нормативни промени. Макар че вече никой не е в състояние да проследи и запомни непрекъснатите промени - само от началото на тази година законът е променян пет пъти, при шест пъти през миналата година.

Страшно много трябва да се направи и за пътната инфраструктура. Като продължението на магистрала ,,Хемус" например. Но както често се вижда, и на магистралите има достатъчно много ужасяващи катастрофи. А и статистиката е доказала, че навсякъде по новопостроените и ремонтирани пътни участъци броят на нарушенията и инцидентите веднага нараства.

Разбира се, може и санкциите да станат още по-строги. Но глобите вече бяха повишени двойно, а кой знае каква разлика не настъпи. Може и трябва да се повиши и контролът по пътищата. Но няма как на всеки километър да се монтират камери и полицейски патрули. А и предупредени от колегиалното присветване с фаровете, всички минават бавно и тържествено покрай полицаите, след което ,,коридата" отново започва с бясна скорост.

Пределът, отвъд който всички мерки са безсилни

Има много несвършена работа, има безброй пропуски и грешки, за които може да бъде критикувана държавата. Включително за липсата на ясна визия, за корупцията и популистката кампанийност в моменти като сегашния. Но критиките няма да помогнат, ако не признаем, че има предел, отвъд който всякакви мерки са безсилни. Парите, впрочем - също. Примерите от изминалата седмица го показват ясно.

Ловешкият участък от пътя за Варна е всъщност сред най-добрите и безпроблемни първокласни пътища в страната. Специално при Микре е трудно да си представим, че е възможно да се случи онова, което се случи. Нищо обаче не може да се направи, ако при съвсем ясни знаци и непрекъсната линия на пътя някой тръгне да изпреварва на завой при пълна липса на видимост.

Въпреки ясното ограничение на скоростта и пешеходната пътека, през седмицата ученик бе убит на разклона за Атия на пътя Бургас-Созопол. Затова сега там ще се полага шумяща маркировка и ще се градят ,,пасарелка" и кръгово кръстовище. Може обаче и те да не помогнат. Всеки е виждал пешеходците, които ,,за по-бързо" прескачат през мантинелите на скоростни пътища, вместо да минат по пешеходната пътека, на светофара или през подлеза. Показа го тези дни и случай в Пловдив: шофьорка с високо съдържание на алкохол в кръвта и с висока скорост влезе в ,,кръгово" кръстовище, не можа да вземе завоя, прелетя над загражденията и тротоара и обърна автомобила си върху таван на стълбите в пешеходен подлез - чист късмет е, че не уби никого.

Пияните не бива да шофират, но нищо не може да им попречи, ако решат да го направят. Не бива да шофират и децата. Тази седмица в същия ловешки район 15-годишен шофьор, незнайно как сдобил се с кола, я блъсна в дърво, след като с ,,несъобразена скорост изгубил управлението". Две деца загинаха, трето е в болница в тежко състояние.

Пътни инциденти ще има винаги. Понякога заради лошите закони или калпавата инфраструктура. Друг път просто заради технически проблем, миг невнимание или неблагоприятно стечение на обстоятелства. Но в изброените случаи причините са други: престъпна безотговорност, нереалистична самооценка, незачитане и агресия към околните, липса на възпитание, ниска култура и най-обикновена глупост. С други думи, става дума за манталитет, чиято промяна е много трудна, а понякога - дори невъзможна. Като при природно бедствие.

Делът на тази ,,порода" шофьри може и да е малък, но причинените от тях щети са големи. Защото тези хора застрашават не само себе си, а и всички други на пътя. Впрочем, щетите от този манталитет могат да се забележат не само в статистиките на КАТ, но и в много други области на живота в България. Той се просмуква дори в управлението на държавата, от която очакваме да реши всички проблеми. Включително да се справи с ,,войната по пътищата". И така кръгът се затваря.



Ясен Бояджиев

https://www.dw.com/bg/

[Hatshepsut]

За "Войната по пътищата"

Каквото и да се каже за инцидентите по пътищата, вече звучи познато, чували сме го под една или друга форма. Знаем, че се "води война на пътя", има "черна статистика", която видимо се попълва ежедневно. Минава поредният ден на национален траур, търсим виновни, държим да има справедливост.

Искаме новините вечер да не започват отново с вестта за десетки загинали. В тази насока българинът далеч не е изгубил своята човечност, напротив. Та нали почти всеки има роднина или приятел, който е останал някъде там, на някой завой...

А въпросът "Как се чувствате?" вече предизвиква отвращение дори и у хора, които нямат телевизор в дома си.

Да, този път благодарение на усилията на полицията районът на катастрофата до село Лесково, Своге, беше отцепен и не видяхме микрофони, тикнати под окървавени лица. Но не се разминахме с изместването на фокуса към лични емоции, с дълги и мъчителни репортажи с близки, роднини, кмета на Световрачане - селото, от което са 15 от 17-те жертви.

Сълзите и гневът са напълно справедливи. Имаш право да изкажеш болката си. Да искаш наказание и справедливост е най-човешкото нещо на света.

Но дискусията отново бе оставена на заден план. Правят се опити да се води разговор как да не се стигне до поредното меле от хора и ламарина, но те са редувани с понякога напълно безумни анализи и размисли.

Например с преки включвания пред болниците, където в момента лекарите правят всичко по силите си да спасят оцелелите - репортажи, които напомнят лекарски бюлетин. Сложната тирада от медицински термини не говори нищо на обикновения човек.

Всеки опит за обективен анализ е затрупан от десетки коментари, напоени с намеци, нюанси, емоции.

Наистина ли отново ще обсъждаме, че в автобусите трябва да бъдат слагани колани, точно така, както го правим в личен автомобил или в самолета? Този въпрос беше разнищен още след катастрофата на автомагистрала "Тракия" от 13 април (шестима загинали).

Превозвачите недоволстват, че в по-старите автобуси трябва да бъдат подменени целите седалки, за да се поставят колани. Шофьорите настояват, че не могат да принуждават всеки поотделно да си сложи колана.

"Да не сме в самолет", репликират самите пътници и съвсем спокойно пренебрегват елементарни правила за безопасност. Патова ситуация.

Колко животи биха могли да бъдат спасени, ако имаше колани - няма как да знаем. Искаме правила, но не искаме да ни ги налагат, не ни е комфортно. А и поредният автобус "убиец" е стар - от 2001-а година, така че е най-лесно да обвиним възрастта на превозното средство. Или състоянието на пътя, който също се оказа предполагаем виновник.

40 км/час е ограничението на една от главните пътна артерия, които свързват столицата със Северозападна България (при положение, че в населено място ограничението е 50).

Шофьорът на автобуса от Световрачане, опитен водач с 40 години стаж зад гърба си, кара с 10 км/ч над ограничението. Дори Георги Илиев - бивш следовател от Национална следствена служба, признава, че няма как тези 10 км/ч да са били фаталният фактор. Прокурорите обаче побързаха да повдигнат обвинение на шофьора, а вината му ще се доказва пред съда.

Пътят, който свързва София с Мездра през Искърското дефиле, със сигурност не е изряден. Той има неравности, опасни мантинели, резки завои, може би и неадекватна маркировка на места. Напълно възможно е тук да се корени причината за трагедията от 25 август.

Ден на национален траур обаче не означава официални лица и телевизионни водещи да са в черно и да разследват един завой от пътя от 20 гледни точки, за да посочат коя пукнатина в асфалта е виновна. Не предполага сериал от репортажи с всеки близък, приятел и роднина на загинал, който е бил издирен и поставен пред камера, само за да сподели, че мъката от загубата е огромна.

За "войната по пътищата" трябва да се говори обективно и без емоции, доколкото това е възможно след поредната трагедия.

Да се търсят решения, а не сензации. Да се потърси отговор на въпроса как държавата не успява да убеди строител да поправи път в гаранция.

Как този път е оставен в експлоатация с пълно съзнание, че е опасен за живота и здравето на пътуващите. Още колко хора трябва да си отидат, за да се осъзнае колко висока е цена на имитацията на мерки за безопасност и подмяната на експертите с партийни назначения по поръчка.

И заедно с "Бог да прости" да си спомним, че не можем да чакаме "Бог да помага".

https://www.webcafe.bg/webcafe/caffeine/id_1714373333_Za_Voynata_po_patishtata_bez_voyna_v_diskusiite

[Лина]

Решението е в по-сериозните санкции. Не може да убиеш човек в пешеходна зона, на пешеходна пътека, на тротоара и да е непредумишлено убийство.
Не може да караш пил или дрогиран и да се води непредуишлено убийств. Пиша основно при смърт на пътя.
В конкретния случай при Своге, разбира се е по-специфично - там да си решава съда.

[sekirata]

В БЪЛГАРИЯ ТОВА НЕ СА ОБИКНОВЕНИ КАТАСТРОФИ, А МАСОВИ САМОУБИЙСТВА!


ПАК ЖЕРТВИ НА...ДРОГАТА! Пенсионери работят,а младите се ....изтребват, самоизтребват, убиват!


Петима младежи намериха смъртта си при катастрофа край Елин Пелин!
Момичето било много скромно изпратил я , а тя след него излязла при това с четири момчета. Чиста наркоманска история-групово,както го правят, оргии,където навярно щяли да я изнасилят,щото явно е била неадекватна,ами защо?Защото няма работа за младите, а не всяко може да излезне навън да работи,защото и там в чужбина нашите ги правят на парцали!Важното е ,че старците и бабите работят, и по за 100 лева, това е номера и то без огигуровки. Всичко е умишлено, да загине застаряващата България , а младото поколение болно и унищожавайки се, унищожавайки го!

 Петима младежи загинаха при тежка катастрофа във вторник през нощта край Елин Пелин, съобщиха от МВР. Те са потеглили с автомобил БМВ от паркинга на стадиона в Елин Пелин около половин час след полунощ с намерението да тестват мощността на автомобила.Загиналите са момиче на около 16 години и четири момчета на възраст от 18 до 21 години. И петимата са от Елин Пелин. Управлявал е собственикът на колата. Катастрофата се е станала на пътя между град Елин Пелин и гара Елин Пелин. Колата се е ударила в бетонов скат встрани от шосето.Сигналът е подаден 6.45 часа сутринта от шофьор, който преминал покрай мястото на трагедията.На мястото са били изпратени полицейски патрули, медицински екип и спасители от районната служба за пожарна безопасност и защита на населението. Медиците само са установили смъртта на младежите."Почти не може да се разпознае каква марка е автомобилът. Той е БМВ 320, но, доколкото имаме информация, същото БМВ е тунинговано за по-голяма мощност. Около 00:30 часа, по първоначални данни, младежите са били с още по-голяма компания на стадиона на Елин Пелин и след това петимата са решили да пробват мощността на автомобила. Автомобилът е принадлежал на 21-годишния младеж, който е и шофирал", съобщиха от полицията в Елин Пелин, цитирани от БГНЕС.На този етап от полицията не могат да кажат каква е причината за инцидента, тъй като не е имало свидетели на случилото се. Край автомобила е намерен труп на куче и ще се изяснява дали то е станало причина за трагедията. Според свидетели пътуващите в автомобила не са били употребили алкохол.Предстои общината да обяви ден на траур в деня, в който ще бъдат погребани петимата. Има вероятност общинският съвет ще вземе решение да подпомогне семействата на загиналите, като поеме разноските по погребенията.Предстои изясняване на обстоятелствата, довели до тежката пътна злополука. Назначени са експертизи.В продължение на пет часа пътят между Елин Пелин и гара Елин Пелин беше затворен, защото инцидентът се е случил на по-малко от километър от моста над река Лесновска в покрайнините на града и в непосредствена близост до логистичния център на голяма търговска верига.Разследването продължава, като случаят се наблюдава от Софийска окръжна прокуратура. Автомобилът е бил допълнително преправян, за да се движи по-бързо", съобщи за БНР началникът на районното управление на полицията в Елин Пелин Мариета Иванова. Все още не е ясно дали водачът на БМВ-то е карал в нетрезво състояние.  Не мога да разбера. Да пробваш колата си сам, ДОНЯКЪДЕ го разбирам (но не оправдавам), но пълна кола с 5 човека!? Да няма евентуално дрогирани? Абе като ви чета коментарите нямам думи.Почернените семейства ала бала и така нататък...К......цето кара с 200 кво мислите ще стане?А пък сега ще реват и ще викат ма що така па що иначе.Пиклата на 16 години била кво търси там , а! И какво е правило Вили в 00,30 с четирима муже, какви са тия закони, кой и е позволил да е на вън по това време... ?!

 Водачът на БМВ- то е карал с несъобразена скорост."

Загиналата Вили е сираче! Загиналата в зверската катастрофа 16-годишна Вили
е сираче и е била отглеждана от баба си.
Останалите младежи - Стилиян, Борислав, Мишо и Иван,
които са на възраст от 18 до 21 г. са деца на известни фамилии в града.
Цялата случка е поради липса на сиво вещество. Сивото мозъчно вещество - най-големия дефицит в БГ.Искренно се радвам за случката,защото ако не бе се случило сега а по-късно,някой невинен щеше да пострада. Аз не бих искал да съм на пътя на тези ненормалници, а вие?

А.Х.Т. sekirata cekupama

[Panzerfaust]

За съжаление, шофьорските курсове стават с все по-ниско качество - гонят се цени, пести се гориво, съответно претупват се часове, нощно каране, извънградско каране, начинаещите шофьори се пускат в джунглата и да се оправят както могат. Обърнете внимание колко инциденти има с начинаещи 20 годишни шофьори, липсват им както достатъчно часове, така и умения за правилна преценка, а това поне като първоначални възможности трябва да се изгради на курсовете.

[Hatshepsut]

Стефан Стойчев -"Спасителят от АМ "Тракия":
Малшанс е, че на АМ "Струма" не е имало пътуващи, които да помогнат след катастрофата

45 души намериха смъртта си на  автомагистрала ,,Струма" вчера, след като автобусът в който пътували, самокатастрофира и изгоря. Само седем са оцелелите.
Подобна катастрофа имаше през 2011-та година на АМ ,,Тракия". Тогава автобус по линията ,,София – Бургас" също самокатастрофира, преобърна се и се запали. В него пътуваха 26-ма души. Шестима не оцеляха.

В спасител за останалите се превърна един обикновен човек, който в същия момент шофирал  по аутобана след автобуса.

Когато катастрофата се случва, 26-годишният тогава Стефан Стойчев  спира колата, взема пожарогасител и се качва в автобуса.  На помощ на Стефан се притичат и други пътуващи. Така са спасени животи.

Но катастрофата на АМ ,,Струма" е различна, казва Стефан, защото обстоятелствата са други. ,,Малшанс е, че в момента на катастрофата на АМ ,,Струма" не е имало други пътуващи", казва Стефан Стойчев. И обяснява, че първите минути са били от значение, след третата - четвъртата минута вече е можело да се разчита само на специализирана техника. ,,А това е магистрала, случва се в средата на магистралата – трябва време, за да дойдат пожарните", казва Стефан.  ,,Пламъците се разрастват много бързо – това са пердета, седалки, всичко е найлон, гориво... Ако в първите минути имаше хора, тогава изходът можеше да не е толкова ужасен, можеше да се спасят повече хора",  е мнението на Стефан.

Разликата между тази катастрофа и случилото се през 2011-та година, когато той се превърна в ,,Спасителя от магистрала ,,Тракия"", е в обстоятелствата – когато катастрофата с автобуса на магистрала ,,Тракия" се случва, Стефан шофира непосредствено след преобърналата се машина. Действа  светкавично- взема пожарогасител, влиза в рейса и успява да извади пътуващите.

,,Просто решаваща е реакцията в първите минути, а на АМ ,,Струма" не е имало никой", обяснява Стефан. 

Допълва, че от огромно значение в подобни моменти е и запазването на самообладание – защото подобни автобуси имат аварийни изходи, има чукчета, с които би могло да се разбие стъклото и да се спасят хората.

10 години  след пътния инцидент на АМ ,,Тракия",  Стефан Стойчев не помни колко души е спасил, но помни имената на спасените.  И до ден днешен се чува с тях, интересува се как са , как живеят.

,,Животът им обаче се преобърна с краката нагоре след катастрофата", казва Стефан и допълва, че си е мислел същото и за оцелелите на АМ ,,Струма".

,,Те са живи телом, но духом ?" Много сили и време ще им трябва, за да го преодолеят и вероятно след случилото се повече няма да бъдат същите", казва Стефан Стойчев.

10 години след катастрофата на Тракия, ,,Спасителят от Автомагистрала Тракия" вече не сънува кошмари. Но инциденти като вчерашния го връщат в спомените и ги преживява отново.

Стефан Стойчев няма обяснение, защо в България се повтарят трагедии. Но счита, че войната по пътищата може да се избегне или поне да бъдат намалени жертвите.  Стига да имаме култура на шофиране и да се спазват правилата. Защото всяко неспазване може да отнеме човешки животи.

https://bnr.bg/starazagora/post/101562291/malshans-e-che-na-am-struma-ne-e-imalo-patuvashti-kogato-e-stanala-katastrofata

[Hatshepsut]

Ужасяващата катастрофа на магистрала "Струма": какво трябва да се случи

Какво причини ужасяващата катастрофа на магистрала "Струма"? Рано е за заключения, но стане ли дума за пътищата в България, почти винаги стигаме до корупционните престъпления във възлагането на обществени поръчки.

Причините за ужасяващата катастрофа на автомагистрала ,,Струма", която отне десетки човешки животи, в това число и на 12 деца, тепърва ще се изясняват. Според експерти ще бъдат нужни поне шест месеца, докато властите установят дали в основата на трагедията е човешка грешка или техническа неизправност. А не може да не отчетем и факта, че на този път са ставали и множество други произшествия.

Какво трябва да се случи сега

Като цяло качеството на пътищата в България остава ниско, а според данни за предковидната 2019 година страната заема второ място в ЕС по брой на жертвите при катастрофи. През 2020, когато заради Ковид-19 движението значително намаля, страната падна до третото място в тази мрачна класация, след Румъния и Латвия.

https://static.dw.com/image/59905567_403.jpg

Добре е, че властите вече заявиха, че експерти ще проверят качеството на настилката. Пътят-убиец изигра фатална роля в случая с катастрофата край Своге през 2018 година, в която загинаха 20 души. Първата реакция на властите тогава бе да посочат като единствен виновник водача на превозното средство. Рано е да правим заключения, но когато говорим за пътищата в България, почти винаги стигаме до корупционните престъпления във възлагането на обществени поръчки.

Да помислим и за това

Отвъд това катастрофата може и трябва да стане повод за българи и македонци да проявят солидарност, да демонстрират емпатия. Този тежък инцидент би могъл да ни раздели още повече, би могъл да разпали остри взаимни обвинения. Но може да се случи и обратното - да ни сплоти.

Не казвам, че България трябва да захвърли своите национални интереси. Историческите крамоли и противоречия трудно ще бъдат забравени и изгладени за една нощ. Но ако не друго, тази трагедия показва с безпощадна и хладна яснота, че смъртта не се интересува от национална принадлежност, нито от спорове за езика и миналото. Добре е българските и македонските политици да не забравят това.

https://www.dw.com/bg

[Hatshepsut]

Ако пътят е живот, то българският път е опасен за живота - той е тъмен

Това е една история за българския път и за българския живот. С уговоркатата, че няма път назад, както животът има своя естествен ход и никога не можеш да върнеш нито един миг.

Седмицата започна с трагедия на пътя, в която живота си изгубиха десетки деца, родители, младоженци. Часове по-рано възрастни хора изгоряха в село Рояк. На този фон болестта ни отне още стотици наши сънародници. Това се случи по големия общ път на нашето общество само в рамките на няколко дни.

"Предстоеше ни още много път. Но какво от това? Пътят е живот", пише Керуак в класиката "По пътя".

Ако пътят е живот, то българският път е опасен за живота. Той е тъмен, на моменти зловещо криволичещ или измамно прав. По българския път знаците понякога объркват, липсват или не се виждат. По българския път маркировката е български патент на непукизъм и работа на парче. На някои места тя е толкова занемарена, че дори в центъра на София човек неволно може да влезе в насрещното.

По българския път не можеш да разбереш къде продължава твоята лента, неочаквано идва нова, която май е старата, защото няма начин да разбереш кои очертания са по-нови. Дори и българският път да е нов и добре построен, маркировката е толкова нескопосана, че на моменти се чудиш как е възможно това да се случва. Защото липсва обща визия и няма стратегия. Няма мисъл за хората и тяхната безопасност. Знаци липсват или знакът е един, обикновено скрит зад неподдържана растителност край пътя, край която често стоят полицаи, за да глобяват пропусналите самотния скрит знак.

Край българския път стърчат железа. Плочките са разбити и можеш да си счупиш крака, да те убие ток от кабел или да пропаднеш в изкоп.

Край българския път никнат нови сгради, без особена мисъл дали пътят ще може да поеме пътуващите. Строят се кооперации, цели квартали в големите градове вече са задръстени от камиони и кал. Коли се качват по тротоарите. Стърчат кранове, а паркоместата в София струват повече от малък апартамент по зимните ни курорти.

Българският път е претоварен и в същото време самотен. Той е лошо поддържан и тъжен. Българският път се нуждае от промяна. Българският живот - също.

Защото това е нашият път и нашият живот, по които понякога се движим като самоубийци. Пътят, край който някои от нас изхвърлят боклуците си или облекчават нуждите си. Или дават подкупи, или искат подкупи. Пътят, по който се движим без лицензи и документи. Замислете се, пътят наистина е свързан с живота, независимо как преминава той. А животът трябва да се живее спокойно, разумно, с мисъл за другия, с вяра, че пътят на времето ще ни отведе до все по-нови и все по-щастливи мигове.

По българския път трябва да се движим със смирение и надежда. Че от всички нас зависи този път може да изглежда по-добре и ще е по-добре. Че тези, които си отидоха по пътя, не са си отишли напразно, а са ни завещали уроци за опасности, които ние трябва да предотвратяваме. Във всяка една сфера на живота. Когато е червено - да спираме. Защото и в живота понякога е нужно да спреш.

Когато е забранено да завием наляво или надясно, да не го правим, защото никой не уважава тези, които правят дребни дяволии. Да търсим отговорност на онези, които видимо не си вършат работата.

По пътя е такова, каквото си го направим, но обикновено след най-трудната поука.

Но ако си затваряме и очите и за поуките, по пътя ще е все така тъмно, непредсказуемо и хаотично. И все така - толкова опасно за живота.

https://www.clubz.bg/121340-ako_patyat_e_zhivot_to_balgarskiyat_pat_e_opasen_za_zhivota_toy_e_tamen

[Hatshepsut]

Войната по пътищата няма да спре, докато не изчезне чувството за безнаказаност

Румен Дунев и Емил Марков и за трагедията на АМ "Струма"

Само за последния един месец статистиката показва, че нарушенията по пътя не са едно и две, а зад волана често сядат пияни и дрогирани шофьори. Не липсват и такива без книжка.

Дори акцията на МВР, която се провежда в момента, не стряска неправомерните шофьори.

За ,,черната" статистика, за фаталните инциденти и за това какви са добрите практики по света за движение по пътищата, пред Vesti.bg, говори Румен Дунев.

Той е един от най-добрите и разпознаваеми автомобилни състезатели у нас. В момента Румен Дунев е председател на българската федерация по автомобилен спорт.

Румен Дунев

Г-н Дунев, зачестиха тежките инциденти по пътищата. В момента се провежда и акция на МВР, свързана с проследяване на пияни и дрогирани шофьори. Статистиката показва, че въпреки контрола на полицията, има много нарушения. Как си го обяснявате?

Това не трябва да е акция, а да бъде един постоянен контрол. С градация на наказанията шофьорите ще се стреснат, защото в Гърция, например, за водачи, които отказват да дадат кръвна проба, наказанието е 6 месеца затвор, 1200 евро глоба, както и 2 години отнемане на книжката. Имаше предложение у нас за градация на наказанията – човек, който шофира в нетрезво състояние или под въздействието на наркотици, да му бъде конфискуван автомобилът.

Адвокати обаче казват: ,,Ако колата е семейна собственост, например, съпругата, каква вина има?". Тук идва ролята на семейството. Ако съпругата знае, че водачът, качвайки се пиян, ще има опасност да остане без кола, има натиск от семейството да не се случват такива беди на цялата фамилия. Всички тези предложения трябва да влязат в Закона за движение по пътищата, който се разисква вече 12 години и още не може да стане факт.

А този закон е може би един от най-важните в момента, защото всеки ден заради инциденти по пътищата си заминават човешки животи.

Как бихте коментирал инцидента на ,,Черни връх", при който загинаха две млади жени?

Такава тежка катастрофа, с толкова висока скорост в асансьорната шахта, която е твърд предмет, а преди това има преминаване през циментовите заграждения на подлеза, през последните години няма. Автомобил на по-малко от 5 години, който да се разцепи по този начин, значи, че е бил каран със зверска скорост.

Тук идва обаче един момент, който остава малко скрит, а именно поведението на останалите участници в този инцидент. Вината е на г-н Семерджиев, но шофьорът на таксито, който има богата практика и е по цял ден зад волана, трябва да има много по-добри възприятия в този момент, тъй като автомобилът му е изправен. Освен това той не е употребил алкохол или наркотици. Почвайки да прави маневрата на зелен сигнал е абсолютно в правото си.

Един такъв опитен водач обаче, когато види автомобил, който лети отдолу с толкова голяма скорост, може би ако беше останал на място, а не беше препречил пътя на летящата кола, нещата щяха да минат с едно бързо преминаване през кръстовището на червено. С навлизането на кръстовището, вратата за Семерджиев се стеснява, тя се затваря, той не може да овладее ситуацията и се удря в таксиметровия автомобил. От там изхвърча и се забива в шахтата и колата се цепи на две. За съжаление загиват две млади и невинни момичета. Но този инцидент можеше и да се предотврати.

От тук идва един много важен въпрос – защо всяко едно нещо, което се прави, после бива отричано. Давам пример за еко стикерите, които започнаха и бяха превантивна мярка, за да не бъде осъдена България за лошия въздух в големите градове. Това е една мярка, която я има почти навсякъде като практика, в големите европейски столици. С помощта на този еко стикер щеше да бъде установено, че са свалени номерата и сложени фалшиви.

Това щеше да се види още при преминаване през първата рамка с двоен контрол от стикера на годишния преглед и номера на автомобила. Системата щеше да алармира полицията много преди този инцидент, че този шофьор е с отнета книжка и е без номера, а продължава да кара същия автомобил с фалшива регистрация. Беше въпрос на часове да бъде спрян и този инцидент да се предотврати.

Тази система беше отхвърлена. Като неправителствени организации много пъти давахме сигнали, че тя може да се надгради, но това не стана.

От коя институция беше отхвърлена тази система?

От министерството на транспорта. В тези стикери можеше да се вкара много информация, която да бъде полезна и контролът да се завиши. С тях можеше да се избягват и голяма част от задръстванията, защото интелигентни системи и светофари можеше да ,,четат" броя на автомобилите, които минават и съответно да управляват светофарните уредби по добър начин. В момента тази система е пред сваляне.

Преди години борбата по пътищата беше срещу пияни шофьори, но сега статистиката показва, че такива употребили наркотици са много повече. Това не е ли по-страшно?

Преди нямаше такива съвършени технически средства, с които да се правят проверки и контрол. В момента има много точни уреди, които правят прецизен полеви тест и анализ. Това е едно от нещата, а другото нещо е, че акциите, които се провеждат сега, проверяват голям брой водачи и вероятността да хванат повече такива употребили алкохол или наркотици, е много по-голяма. Затова тези акции не трябва да спират. Необходимо е да бъдат целогодишни и да има по-засилен контрол не само върху водачите, а върху моторните превозни средства и тяхната изправност.

Има ли работещ начин, по който може да се постигнат добри резултати относно бройката на неправоспособните шофьори?

Това е чрез засилен контрол.

Как стои въпросът с глобите и тяхната събираемост. Може ли едно нарушение да е регистрирано, но да не е обработено?

С устройствата, с които разполагат пътните полицаи, при всяка една проверка и при въвеждане на ЕГН на водача или на булстат на фирмата, за фирмените автомобили, излизат автоматично наказанията. Те се връчват на място, при самата проверка, когато водачът е спрян на пътя. В последното обществено обсъждане на Закона за движение по пътищата много сериозно бяха залегнали тези точки относно събираемостта. За съжаление дори и тези текстове не успяха да минат и в Закона за движение по пътищата в момента отново няма промяна.

Дайте пример за държави с добри практики относно движението по пътищата?

Както вече споменах, една такава държава е Гърция. Освен това трябва да отбележа, че има много шофьори, които карат на територията на България с превишена скорост под въздействието на наркотици и алкохол, и същите тези, когато преминат границата, стават други водачи. Усещането в България, че може да ти се размине или да платиш, и така да излезеш от ситуацията, в която си попаднал, е много голямо. Когато това усещане изчезне, а дойде чувството, че има много сериозен контрол, тогава войната по пътищата сама ще започне да се свива.

Кои са били най-фрапантните случаи, с които сте се сблъсквал и буквално ви се е свивало сърцето?

Трагедия на АМ "Струма"

Това, което ми е останало в съзнанието, като наистина зловещо, беше 8 месеца по-назад, когато имаше много голям пътен инцидент с автобуса с македонските граждани на магистрала ,,Струма". Това е една от големите пътни трагедии в България.

Къде беше грешката при този инцидент?

Грешките са много. Всеки път, когато минавам от там, със скорост, позволена от пътните знаци, се опитвам да се поставя на мястото на водача на автобуса. В ситуацията, в която той е изпаднал, смятам, че не е имал шанс. Веднага след инцидента аз също отидох там. Пътната настилка беше леко мокра, а маркировката не се забелязваше.

Непознавайки този маршрут и най-вероятно с някакъв технически проблем, той просто се е придържал плътно вдясно до мантинелата. Държейки такъв курс, той влиза буквално срещу ,,островчето". Следва удар, който е в резервоара. Шофьорът се опитва да избегне удара, завивайки волана наляво той разкъсва едната мантинела и попада между двете мантинели в един горящ капан.

А Вие изключвате една от версиите, която се появи тогава -  възможността, че шофьорът може да е заспал?

Изключвам я, защото, когато заспи водач, то тогава няма спирачен път. Тук категорично имаше спирачен път. Преди и след удара водачът също така е имал адекватни реакции в управлението на автобуса. Просто мястото на тази отбивка не е там. Автобусът е бил по-стар модел и вратите остават заклещени при пожара. При новите модели автобуси, при такива аварии има опция за автоматично отваряне на вратите.

Как може да разпознаем кога има реална опасност до нас на пътя, когато шофираме и можем ли да се предпазим сами?

Има варианти. Шофьорите, които имат опит, наблюдавайки автомобилите около тях, могат да предвидят до някаква степен тяхната реакция. Могат да изберат положение на пътното платно, където да имат по-голяма дистанция отпред или отзад, както и автомобилите, които са до тях. Затова е важно шофьорите да са концентрирани и добре отпочинали, както и да не са употребили алкохол или наркотици. Също така да не се занимават с мобилните си телефони, а да са концентрирани на пътя.

Един от основните проблеми при шофьорите е концентрацията – музика, телефони, гримиране, хранене... Има ли спасение от това нещо?

Единственото спасение е самодисциплината. Повечето от шофьорите си мислят, че на тях нищо лошо няма да им се случи, както и че няма как да пострадат от такова нещо до момента, когато то се случи.

Сериозно ли е да се прави разграничение относно това кои са по-добрите шофьори – мъжете или жените?

За мен няма пол, който да е по-силен. Водещ е опитът. Има жени, които постоянно шофират, а всяко едно нещо, което се тренира и се прави системно, прави един водач по-добър. Редовното управление на автомобили е един вид тренировка и който тренира повече, без значение в каква дисциплина – дали е на пътя, дали е спорт или писане на компютър, е по-добрият.

Къде е по-опасно за инциденти с фатален край – градско каране или шофиране на магистрала?

Най-опасни са междуградските пътища от първа категория, които са прави участъци, няма много завои по тях. Обикновено там скоростта трябва да е около 90 км/ч, но, когато има бавни автомобили – камиони и др, много често се предприемат маневри по изпреварване, а когато те не са добре обмислени, завършват с челен удар. При него 75% завършват с тежки травми или смърт. Затова тези пътища са най-опасни за инциденти с фатален край. Съветът ми е, когато тези водачи видят, че зад тях има колона от автомобили, да отбият в дясно и да пропуснат колоната. Водачи, които виждат, че други ги изпреварват неправилно няма смисъл да ги притискат. По-добре им направете път да се мушнат в колоната, защото по този начин може да спасите техния живот и този на хората, които идват от насрещното движение.

Вие сте един от най-разпознаваемите автомобилни състезатели у нас, кои бяха основните неща, които научихте още в самото начало?

Това, че за да постигнеш нещо, трябва много труд. В спорта човек може да бърза, но в живота не бива да бърза толкова много.

Кой си остава Вашият любим автомобилен пилот?

Михаел Шумахер, който се надявам да се възстанови след този нелеп инцидент, който се случи по време на ски.

Вие карате и мотор. Кое предпочитате – придвижване на четири или на две гуми?

Двете гуми дават повече свобода. В ежедневието, в което сме притиснати, често пъти карането на мотор е почивка от натоварването и стреса.

Имате двама сина. Притеснявате ли се, когато дойде моментът сами да шофират по улиците?

Големият ми син доста пъти се е возил при мен и е видял много неща. Радвам се, че е научил голяма част от тях и вече се справя добре на пътя. Той няма интерес да бъде автомобилен състезател, но има други позиции в този спорт, на които може да се изяви. А вторият ми син е още много малък, за да видя накъде ще се ориентира.

https://www.vesti.bg/bulgaria/vojnata-po-pytishtata-niama-da-spre-dokato-ne-izchezne-chuvstvoto-za-beznakazanost-6149078

[Hatshepsut]

Държавата със 17 мерки за намаляване на катастрофите

Държавата със 17 мерки за намаляване на катастрофите

Започва засилен контрол в пунктовете за технически прегледи и денонощни проверки на автобуси и камиони

Заради войната на пътя държавата затяга контрола и предприема конкретни мерки за безопасност. Общо 17 са разписаните идеи на институциите, а целта е катастрофите да намалеят драстично до края на годината.

На първо място голяма част от обявените днес мерки всъщност са част от основните задължения на институциите, като например премахване на крайпътни дървета и стълбове, ако са опасни за движението, както и освежаване и подмяна на пътни знаци и маркировка, ако се налага.

Сред новите мерки, обявени на заседанието на комисията по безопасност на движението, е засилен контрол в пунктовете за технически прегледи и денонощни проверки на автобуси и камиони.

Колкото до опасните участъци, там посоките на движение ще се разделят с мантинели или колчета, за да не се стига до челни сблъсъци.



Колчета разделиха посоките на движение през Кресненското дефиле през юли и вече повече от два месеца там няма катастрофи.

По същия начин разделители се планира да бъдат монтирани и на други смъртоносни отсечки у нас. Първата се обсъжда да бъде в участъка при село Поликраище.

Предвижда се там, където крайпътни дървета или стълбове са рискови за шофьорите, да бъдат премахнати. Да се следи и за ползване на колани на задните седалки.

,,Обществото иска мерки, които да бъдат бързи и ще дадат ефективни резултати. Наистина е време да действаме отговорно и решително", заяви Мария Лазарова, зам.-председател на ДА ,,Безопасност на движението по пътищата".

,,Това не е отговорност само на МВР. Нали разбирате - стопаните на пътя и всички институции, отговорни за поддържането на пътищата, в това число маркировки, банкети, много важни неща, които не са в компетенциите, пътни знаци, които не са в компетенциите на МВР", каза Иван Демерджиев, министър на вътрешните работи.

Контролът над тежкотоварните автомобили се затяга от 1 октомври и става денонощен, а не от 6 сутринта до 10 вечерта, както е сега.

,,Предстои промяна в работното време на служителите, минаване на работа на смени и сумарно отчитане на работното време", заяви Бойко Рановски, изпълнителен директор на ИА ,,Автомобилна администрация".

В автомобилната администрация обаче липсва достатъчно ресурс и така – контролът по тъмно ще е само на определени места.

,,Около 130 човека за цялата страна. Така че ще направим всичко възможно да имаме денонощни екипи, но екипите, които ще работят през нощта, ще бъдат в намален състав в основните пътни направления", заяви Бойко Рановски.

https://nova.bg/

[Hatshepsut]

Моята кола е моята крепост


Напоследък катастрофите заемат челно място в емисиите

Вече няма ден, в който медиите да не ни посрещнат с някакъв пътнотранспортен ужас. Пияни и дрогирани младежи помитат нищо неподозиращи пешеходци, вбесени шофьори се млатят и дори убиват по различни поводи, полицаи не санкционират, а ескортират нарушителите, а понякога и сами се дрогират и мачкат хора. И всеки път протести на близките, всеки път разочарование от правосъдието. Сякаш цялата драма на българската държава е съсредоточена в този сектор: лоши пътища, калпави закони, подкупни институции. Президентът изказа странната мисъл, че катастрофите били заради липса на патриотично възпитание, очакваме други политици да обвинят кемтрейлс.

Моята амбиция е по-скромна. Автомобилът е особено място: приватизирано публично пространство, което ви позволява да се движите без да напускате дома си. Пеете, пушите, качвате или сваляте когото решите. Пред стъклото му, пише Жан Бодрияр, светът преминава като на телевизионен екран, сякаш далеч от вас. Замислете се за ужасните псувни, които сте склонни да изречете вътре в купето и които едва ли биха повторили при нормална среща лице в лице с когото и да било. По същия начин ругаем телевизионните новини вкъщи от дивана, днес вече и писмено, в социалните мрежи. В нашата автомобилна крепост сме анонимни и в този смисъл склонни към безотговорност.

Автомобилът дава усещане за сила

От повече от век автомобилът е в центъра на потребителското общество като задължителен атрибут на средната класа. В комунистическия лагер този процес беше затруднен от държавната икономика на дефицита: в страни като България се чакаше с години за Москвича, под който после трябва да лежиш с гаечния ключ, а в Албания и Северна Корея частни превозни средства въобще бяха забранени. Забраната винаги усилва желанието и то се отприщи с пълна сила след падането на режима: докато в посока запад пътуваха кандидат-емигранти, в посока изток прииждаха потоци от автомобили втора ръка, които задръстваха непригодените за тях градове. До днес признак за върховен социален успех е да си купиш лъснато БМВ и да го паркираш в калта пред панелния блок.

Автомобилът дава усещане за сила. Сядаш в джипа и изведнъж се сдобиваш с 600 конски сили - кой може да ти се опре? Ако е минувач, ще побегне уплашен по пешеходната пътека, ако е полицай, ще помисли преди да те глоби. Наистина повечето шофьори се научиха, че истинската сила е в това да дадеш път на пешака, но това беше след дълго и упорито глобяване. Затова пък внезапно забогателите и сдобилите се с със стотици конски сили си намериха нова сцена за изява в социалните мрежи, където да обезсмъртяват гонките си, карането обратно на движението, дори шамарите, които раздават на онези, които им правят забележки. Защо не ги санкционират властите, се питаме всички. Със сигурност законите са лоши, не се конфискуват автомобили, няма достатъчно камери, не работи вътрешният контрол в полицията, няма прокуратура и тъй нататък. Към това бих добавил един психологически момент: полицаят се възхищава на мъжествения авто-джигит, мечтае за джипа му не само защото чака подкуп, а защото този персонаж се е превърнал в модел на бързия посткомунистически успех.

Когато беззаконието вбесява

Но ще сбъркаме, ако търсим обяснение за пътно-транспортното безумие само в разглезените богаташи. Работата е там, че чрез автомобила ние всекидневно се сблъскваме с липсата на ред в държавата, ей тъй, както си седим в автомобилната си крепост. Отново до болка познатата дупка, отново кръстовището, на което няма кой да сложи секционен светофар, отново някой паркирал пред гаража ти. И на всичкото отгоре някой се задава срещу теб по еднопосочната улица. В безсилието си решаваш да вземеш правосъдието в свои ръце и отказваш да помръднеш на живот и смърт, защото си в правото си. За разлика от телевизионния екран, където беззаконието също толкова те вбесява, тук реалността все пак е доста по-близо и става възможно насрещният шофьор да излезе със запретнати ръкави, решен и той да отстоява докрай някакво свое убеждение (знакът "затворено" днес кой знае защо го няма, някой разкопава съседната отворена улица и това е единственият обход). Защо да не поговорите човешки, да се разберете? Дали заради това, че всеки се е укрепил в автомобилната си крепост и чака някакъв вездесъщ регулировчик, който да въздаде справедливост?

Впрочем забележете колко често автомобилът се превръща в действащо лице на граждански акции. Навремето най-мощният социален протест беше железопътната стачка, когато хиляди работници се организираха, за да парализират държавата, събираха се на митинги, слушаха речи. От времето на прехода насам често виждаме таксита, които блокират централни площади, колони от бибипкащи автомобили с развети знамена и плакати. Поводът обикновено не е трайно гражданско искане, някаква визия за по-добър свят. Най-често става дума за ситуационно раздразнение - някого нападнали, министърът казал нещо. Тъй да се каже - тълпа от индивиди, изолирани в своите крепости, която впрочем се разпръсква точно толкова бързо, колкото се е и събрала.

https://www.dw.com/bg/moata-kola-e-moata-krepost/a-63410716

[Hatshepsut]

В бъдеще светофарите може да имат четвърти цвят

В едно хипотетично бъдеще, в което автономни автомобили ще се движат по нашите пътища, светофарите може да имат четвърти цвят, добавен в полза на тези самоуправляващи се превозни средства.

Изследователи от Държавния университет на Северна Каролина предлагат допълнителна бяла светлина в светофарите, която да сигнализира на водачите, че автономните превозни средства управляват интелигентно предстоящото пресичане на транспортния поток. Смята се, че по този начин могат да се намалят както нивата на задръстванията, така и общият разход на гориво.

Автомобилите и камионите, които ще се управляват самостоятелно, няма да имат нужда да ,,гледат" към белия светофар, защото ще комуникират с него по безжичен път. Той обаче ще служи като знак за шофьорите и пътниците, че трябва да следват самоуправляващите се превозни средства, преминаващи през кръстовището в този момент.

Изследователите предлагат нова бяла светлина в светофарите. (Niroumand et al., IEEE Transactions on Intelligent Transportation Systems, 2023)

,,Червенaта светлина все още ще означава ,,стоп". Зелената светлина все още ще означава тръгване, а бялата светлина ще казва на шофьорите просто да следват автомобила пред тях", казва строителният инженер Али Хаджбабайе.

,,Тази концепция, която предлагаме за пътните кръстовища и която наричаме ,,бяла фаза", ще използва изчислителната мощ на автономните автомобили."

Ето как би работила тя: автономните превозни средства ще поддържат комуникация помежду си и със светофарите на кръстовищата, в рамките на определен обхват. Това би им позволило да координират по-ефективно и интелигентно движението – например да дават предимство на сливащите се пътища с повече превозни средства и да дават съвети за оптимална скорост.

Всички шофьори, които се намират на пътя, ще бъдат информирани да следват пътя на превозното средство пред тях чрез бялата светлина: да спрат, ако то спре, да продължат, ако то продължи. След като броят на автономните превозни средства на кръстовището спадне под определен праг, светофарите ще се върнат към нормалния си вариант с червено, жълто и зелено.

В симулирани модели беше доказано, че автоматичните превозни средства сами по себе си подобряват потока на движение, а още повече, когато се въведе ,,бялата фаза", което след това има положителен ефект върху намаляването на разхода на гориво. Колкото по-висок е процентът на автономните автомобили на дадено кръстовище, толкова по-бързо се движи трафикът, като са възможни подобрения от около 40 до 99 % по отношение на общото намаляване на задръстванията.

,,Предоставянето на част от управлението на пътния поток на автономните автомобили е сравнително нова идея, наречена мобилна парадигма за управление", казва Хаджбабайе. ,,Тя може да бъде използвана за координиране на трафика при всеки сценарий, включващ автономни автомобили."

,,Смятаме, че е важно да се включи концепцията за бялата светлина на кръстовищата, защото тя информира хората шофьори какво се случва, така че те да знаят какво трябва да правят, когато наближават кръстовището."

Изследователите отбелязват, че след като броят на автономните превозни средства на дадено кръстовище надхвърли 30 %, подобренията стават по-значителни. При 70 процента такива автомобили в движението, кръстовището може да работи предимно като напълно автоматичен режим на бяла фаза.

Все още не разполагаме с технологията за реализиране на подобно нещо, въпреки че непрекъснато се правят подобрения. Това проучване се основава на предишно изследване от 2020 година на същите изследователи, при което потокът на движението се управлява от централен компютър, свързан с кръстовището – тук необходимите изчисления могат да се управляват от самите самоуправляващи се автомобили.

Модернизирането на всяко кръстовище, разбира се, ще отнеме време и пари, но изследователите смятат, че някои аспекти на идеята за бяла фаза могат да бъдат реализирани сравнително лесно. Следващата стъпка напред биха могли да бъдат тестовите изпитания в определени райони.

,,В пристанищата се наблюдава голям трафик на търговски превозни средства, за които трафикът е особено важен", казва Хаджбабайе. ,,Изглежда, че търговските превозни средства имат по-високи нива на приемане на автономни превозни средства, така че би могло да има възможност за прилагане на пилотен проект в тази среда, който може да бъде от полза за пристанищния трафик и търговския транспорт."

https://www.kaldata.com/

[Валсо]

За 20 години абсолютно нищо не се е променило по тази тема. Странно е... не, трагично и жалко е, когато чуеш текст отпреди 20 години и установиш, че не сме мръднали и метър напред по въпроса.

Нали помниш 95-та, когато най-добрият приятел на човека беше пистолета?
Сега е вече 2002-ра и пак същите овце сме си в обора.
Нищо не се е променило оттогава, продължавам да живея в жалко копие на държава,
където ако имам пари мога да минавам на червено и да карам мъртво пиян ми е позволено.
Когато от нищото успея да изплувам друго не ми остава освен да псувам, защото обратно
ме дърпат хиляди ръце, за да ме върнат пак при бандата овце.

[Лина]

Изземат автомобили на пияни и дрогирани шофьори

В сила от днес (09.09.23) - съдът вече може да отнеме автомобила ви, ако шофирате с алкохол или наркотици в кръвта. Това ще се случва при следните хипотези:

- Ако се установи над 1,2 промила алкохол или при повторно нарушение с над 0,5 промила в кръвта. Освен отнемането на автомобила са предвидени и затвор от 1 до 5 години и глоба от 200 до 1500 лв., в зависимост от това дали става въпрос за рецидив.

-Според промените в Наказателния кодекс, до отнемане на автомобил ще се стигне и, ако шофьорът е хванат да кара дрогиран. Тук също има глоба и затвор- от 1 до 5 години и от 500 до 1500 лв., отново според това дали става въпрос за първо или повторно нарушение.


Колата ще се конфискува само, ако нарушителят е неговият собственик

В сила от днес - съдът вече може да отнеме автомобила ви, ако шофирате с алкохол или наркотици в кръвта. Това ще се случва при следните хипотези:

- Ако се установи над 1,2 промила алкохол или при повторно нарушение с над 0,5 промила в кръвта. Освен отнемането на автомобила са предвидени и затвор от 1 до 5 години и глоба от 200 до 1500 лв., в зависимост от това дали става въпрос за рецидив.

-Според промените в Наказателния кодекс, до отнемане на автомобил ще се стигне и, ако шофьорът е хванат да кара дрогиран. Тук също има глоба и затвор- от 1 до 5 години и от 500 до 1500 лв., отново според това дали става въпрос за първо или повторно нарушение.

Важно уточнение - автомобилът ще се иззема само, ако нарушителят е неговият собственик. Ако зад волана е друг човек - роднина, близък или служител във фирма, то той ще трябва да плати равностойността на превозното средство като глоба.  Именно такава солена сметка очаква да получи и шофьор на камион, който тази сутрин беше засечен с над 3 промила алкохол в Бургаско.


--------

Добра мярка, много закъсняла, но правилна. Адвокатите, чиято последна грижа е добруването на обществото надигнаха голям вой, явно нещо ги бърка.
Правят някакви глупави аналогии, че при убийство на пътя не се отнемал автомобила. *И ко? То  тука не се наказват потенциални евентуални последствия, каквито биха настъпили, а санкцията наказва факта, че си се качил да караш пиян или дрогиран!
Подкрепям на 100%

[Валсо]

Само че глобите трябваше да са с по още 2 нули отзад, за да имат желания превантивен ефект.

[Hatshepsut]

НАП е започнала да продава конфискувани коли на дрогирани и пияни шофьори

Националната агенция за приходите (НАП) продаде автомобили, конфискувани и отнети в полза на държавата след решения на съда. Сред тях има и автомобили на хванати с алкохол или дрога водачи.

Още на втория ден след влизането на поправки в Наказателния кодекс, които позволяват отнемането на автомобили на хванати с алкохол или наркотици водачи, полицията се похвали с поредица такива случаи.

НАП- Бургас се похвали, че е продала 27 автомобила при засилен интерес. Получените от тръжните процедури средства надхвърлят 50 000 лв. От НАП допълват, че други 11 автомобила са в процес на оценяване за обявяване за продан.

Съдилищата в България вече ще могат да отнемат в полза на държавата автомобилите на шофьори, употребили алкохол или наркотични вещества.

"Интересът към продажбите е голям, всичките са реализирани още на първа стъпка, като в някои случаи имаме и сериозни наддавания от първоначално обявените цени. Стойностите на всеки един автомобил се определят след експертна оценка на вещо лице. Времето за реализация на една продажба е около три месеца", коментира началникът на отдел "Държавни вземания" в НАП - Бургас Ралица Куванджиева пред БТА.   

Стойността на внесените от местната приходна агенция средства от началото на годината в републиканския бюджет от продажби на конфискувани и отнети в полза на държавата недвижими имоти, моторни превозни средства и благородни метали, е близо 650 000 лв. 

Съдилищата в България отнемат в полза на държавата автомобилите на шофьори, употребили алкохол или наркотични вещества от началото на август .г.. Това, което преди година се приемаше като популистка идея на прокуратурата, стана факт с изменения в Наказателния кодекс, публикувани в брой 67 на "Държавен вестник".

https://faktor.bg/bg/articles/nap-e-zapochnal-da-prodava-konfiskuvani-koli-na-drogirani-i-piyani-shofyori