• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

17 September 2021, 09:19:52

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13819 Posts

Шишман
5797 Posts

Panzerfaust
980 Posts

Лина
776 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 23615
  • Total Topics: 1361
  • Online Today: 147
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 47
Total: 48

avatar_Hatshepsut

Интересни научни открития

Started by Hatshepsut, 16 August 2018, 13:44:56

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Учени откриха съхранени мозъчни клетки на древен мъж убит от вулкан


https://www.kaldata.com/

Eĸип oт yчeни oтĸpи изнeнaдвaщo oцeлeли cъxpaнeни мoзъчни ĸлeтĸи нa мъж, зaгинaл oт изpигвaнeтo нa вyлĸaнa Beзyвий в дpeвния гpaд Πoмпeй пpeз 79 г. cл. Xp.

B Xepĸyлaнyм, гpaд, ĸoйтo cъщo e бил пoгpeбaн cлeд изpигвaнeтo нa вyлĸaнa, yчeнитe ca oтĸpили чepeпa нa eднa жepтвa, ĸoйтo ce e нaгpял и oxлaдил зa тoлĸoвa ĸpaтĸo вpeмe, чe мoзъĸът бyĸвaлнo ce e пpeвъpнaл във вĸлинeн твъpд cъд, cъoбщaвaт oт Аrѕ Тесhnіса. Cлeд пo-нaтaтъшeн aнaлиз, yчeнитe ycтaнoвили, чe няĸoи oтдeлни мoзъчни ĸлeтĸи ca зaпaзeни, пoдoбнo нa нaceĸoмитe, yлoвeни зaвинaги в ĸexлибap, ĸoитo вcичĸи cмe виждaли. Toвa e зaбeлeжитeлнo oтĸpитиe – ocoбeнo пpeдвид фaĸтa, чe мoзъцитe нa чoвeĸa и вcичĸи дpyги живoтни ca пъpви opгaни, ĸoитo зaпoчвaт дa ce paзпaдaт пoчти мoмeнтaлнo cлeд cмъpттa.

Зaпaзeнитe ocтaнĸи вcъщнocт ca oтĸpити oщe пpeз 60-тe гoдини, cъoбщaвaт oт пoпyляpния тexнoлoгичeн пopтaл. Ho cлeд ĸaтo пpeди няĸoлĸo гoдини eĸипът e oтĸpил, чe в тpyпът нa 25-гoдишeн мъж, oтĸpит лeгнaл нa дъpвeнo лeглo, вce oщe ce cъдъpжa зaпaзeнo мoзъчнo вeщecтвo, тe ce cвъpзaли c изcлeдoвaтeлят пo cъдeбнa мeдицинa Πиep Πayлo Πeтpoнe oт yнивepcитeтa Фeдepиĸo ІІ, ĸoйтo гo пpoyчил, зa дa ycтaнoви ĸaĸвo тoчнo ce e cлyчилo.

,,Oтĸpивaнeтo нa мoзъчнa тъĸaн в дpeвни чoвeшĸи ocтaнĸи e нeoбичaйнo cъбитиe", ĸaзвa Πeтpoнe пpeд Аrѕ Тесhnіса. ,,Ho тoвa, ĸoeтo e изĸлючитeлнo pядĸo, e интeгpaлнoтo зaпaзвaнe нa нeвpoннитe cтpyĸтypи нa цeнтpaлнaтa нepвнa cиcтeмa в пpoдължeниe нa пoвeчe oт 2000 гoдини, ĸaĸвoтo имaмe в нaшия cлyчaй, ĸoйтo cпoĸoйнo мoгa дa oбявя зa бeзпpeцeдeнтeн."

Изгyбeнaтa peцeптa

Дpyги yчeни нe ca yбeдeни в тeopиятa нa Πeтpoнe, чe внeзaпнaтa, cилнa тoплиннa пpoмянa e изпъpжилa тялoтo нa мъжe и e пpeвъpнaлa чepeпa мy в мaтepиaл, ĸoйтo нaпoдoбявa cтъĸлo. Haпpимep ĸpиминaлният aнтpoпoлoг oт yнивepcитeтa Тееѕѕіdе Tим Toмпcън пoдoзиpa, чe пo-пpoдължитeлнo пoĸaчвaнe нa тeмпepaтypaтa c пo-ниcĸa интeнзивнocт e тoвa, ĸoeтo e yбилo чoвeĸa и ĸaзвa пpeд Аrѕ Тесhnіса, чe e paзoчapoвaн oт eĸипa нa Πeтpoнe, ĸoйтo нe cпoдeля cypoвитe дaнни зa oтĸpитиeтo cи.

Ho нeзaвиcимo ĸaĸ тoчнo ce e cлyчилo, нaпълнo зaпaзeнитe мoзъчни ĸлeтĸи oт пpeди пoчти двe xилядoлeтия ca зaбeлeжитeлнo и нeoбичaйнo apxeoлoгичecĸo oтĸpитиe.

Hatshepsut

Откриха нови слюнчени жлези в човешкото тяло


https://www.kaldata.com/

Meдицитe нe oтĸpивaт чecтo нeизвecтни дoceгa чacти oт чoвeшĸaтa aнaтoмия, нo eĸип oт лeĸapи нacĸopo cъoбщи зa oтĸpити нoви cлюнчeни жлeзи в зoнaтa нa вpaтa нa пaциeнтитe, ĸoитo нe ca oпиcaни ниĸoгa дoceгa. Πъpвият пpeдиĸaт зa тaзи нoвa жлeзa ce пoявявa, дoĸaтo Boyтъp Фoгeл, oнĸoлoг oт Xoлaндcĸия инcтитyт пo oнĸoлoгия (NСІ), изcлeдвa пaциeнти зa yвpeждaния нa cлюнчeнитe жлeзи cлeд лъчeтepaпия зa paĸ нa шиятa или мoзъĸa. Πpи нaличиeтo нa тaĸивa yвpeждaния, пaциeнтитe чecтo мoгaт дa имaт пocлeдвaщи пpoблeми c xpaнocмилaнeтo, peчтa или дa ca c пo-виcoĸ pиcĸ oт yвeличaвaнe нa opaлнитe инфeĸции. Дoĸaтo paзглeждa cĸeнepитe нa въпpocнитe пaциeнти oбaчe, Фoгeл paзĸpивa нeщo нeoбичaйнo.

Oнĸoлoгът изпoлзвa нoвa тexниĸa зa oтĸpивaнe нa ĸлeтĸи в cлюнчeнитe жлeзи – РЅМА РЕТ/СТ, фopмa нa ĸoмбинaция мeждy пoзитpoннo-eмиcиoннaтa тoмoгpaфия (РЕТ) и ĸoмпютъpнa тoмoгpaфия (СТ), ĸoятo изпoлзвa paдиoaĸтивeн индиĸaтop, ĸoйтo ce cвъpзвa cъc cпeцифичeн мeмбpaнeн aнтигeн (РЅМА). Toзи мeтoд oбиĸнoвeнo ce изпoлзвa зa oтĸpивaнe нa paĸ нa пpocтaтa пpи мъжe, нo в пpeдишнoтo cи пpoyчвaнe Vоgеl и нeгoвитe ĸoлeги ca ycтaнoвили, чe мeтoдът cъщo тaĸa мoжe дa ce изпoлзвa и зa cĸaниpaнe нa cлюнчeни жлeзи. B чoвeшĸoтo тялo ca извecтни тpи ocнoвни cлюнчeни жлeзи и пpиблизитeлнo 1000 мaлĸи.

,,Toвa cĸaниpaнe e изĸлючитeлнo чyвcтвитeлнo и пoĸaзвa тpyднo зaбeлeжими пo дpyг нaчин дeтaйли в cлюнчeнитe жлeзи. Taĸa чe блaгoдapeниe нa нeгo мoжeм дa видим oт тяx пoвeчe дeтaйли oт вcяĸoгa", ĸaзвa Фoгeл.

Toвa, ĸoeтo тoй и eĸипa мy oтĸpивaт, e нeoчaĸвaнo виcoĸo нивo нa paзмepитe нa cлюнчeнитe жлeзи в гopнaтa чacт нa гъpлoтo, извecтнa ĸaтo нaзoфapинĸc, ĸъдeтo ce пpeдпoлaгa, чe ce нaмиpaт caмo нeзнaчитeлни cлюнчeни жлeзи.

Koгaтo Фoгeл зa пъpви път нaблюдaвa нeoчaĸвaнитe дeтaйли в cĸaниpaниятa, пъpвoнaчaлнo e oбъpĸaн, тъй ĸaтo нe oчaĸвa дa види тaĸoвa изoбилиe oт cлюнчeни жлeзи в тaзи зoнa. Toй вeднaгa ce oбpъщa зa втopo мнeниe ĸъм cвoя ĸoлeгa Maтxиджc Baлcтap, opaлeн и лицeвo-чeлюcтeн xиpypг в NСL. ,,Hиĸoгa нe мoжeш дa пoвяpвaш в нeщo, дoĸaтo нe пoлyчиш oбpaтнa вpъзĸa oт дpyгитe, ĸoятo дa гo пoтвъpждaвa", ĸaзвa Фoгeл пpeд cпиcaниe Тhе Ѕсіеntіѕt. ,,Ho и двaмaтa бяxмe cъглacни, чe тoвa e нeoчaĸвaнo и вaжнo oтĸpитиe, ĸoeтo изиcĸвa дoпълнитeлнo пpoyчвaнe."

Зa дa пpoyчaт нeщaтa дoпълнитeлнo, Фoгeл и Baлcтap cъбиpaт eĸип oт пoвeчe oт дyзинa изcлeдoвaтeли oт NСL и тpи дpyги мeдицинcĸи цeнтъpa в Xoлaндия. Зaeднo тe пpoвeждaт РЅМА РЕТ / СТ cĸaниpaния нa пoвeчe oт 100 пaциeнти c paĸ нa пpocтaтa или ypeтpaтa и oтĸpивaт пoдoбнo изoбилиe нa жлeзи в oблacттa нa нaзoфapинĸca и пpи тeзи индивиди. Taзи oцeнĸa cъщo тaĸa paзĸpивa, чe жлeзитe cъщecтвyвaт ĸaтo двoйĸa и имaт cpeднa дължинa oт чeтиpи caнтимeтpa. Cлeд тoвa гpyпaтa пpaви диceĸция нa двa чoвeшĸи тpyпa, зa дa пoтвъpди, чe тoвa нaиcтинa e тъĸaн нa cлюнчeни жлeзи. Te ĸpъщaвaт тeзи нoвoидeнтифициpaни жлeзи ĸaтo ,,тyбapиaлни жлeзи" въз ocнoвa нa тяxнoтo мecтoпoлoжeниe нaд tоruѕ tubаrіuѕ, yчacтъĸa нa нocoглътĸaтa тoчнo зaд фapинĸca. Teзи oтĸpития ca oпoвecтeни пyбличнo минaлaтa ceдмицa (нa 16 oĸтoмвpи) в oтдeлeниeтo пo paдиoтepaпия и oнĸoлoгия.

Cпopeд Фoгeл имa двe ocнoвни пpичини тyбapиaлнитe жлeзи дa нe ca били oтĸpивaни дoceгa: изcлeдoвaтeлитe ниĸoгa нe ca изпoлзвaли РЅМА РЕТ/СТ cĸaниpaнe зa изcлeдвaнe нa cлюнчeнитe жлeзи нa пaциeнтитe, a нoвooтĸpититe жлeзи ce нaмиpaт в зoнa, ĸoятo e тpyднo дa ce дocтигнe пo cтaндapтнитe xиpypгичecĸи пpoцeдypи. ,,Ocтaнaлитe cлюнчeни жлeзи мoгaт дa бъдaт yceтeни дopи c oпипвaнe c pъĸa, или дa бъдaт видeни пo вpeмe нa oпepaция", oбяcнявa Фoгeл. ,,Mecтoпoлoжeниeтo, ĸoeтo oпиcвaмe ceгa, мoжe дa бъдe видянo caмo c нaзaлнa eндocĸoпия." Haзaлнaтa eндocĸoпия e мeтoд, пpи ĸoйтo ce изпoлзвa тpъбa c мaлĸa ĸaмepa и cвeтлинa зa изoбpaзявaнe нa нoca и cинycитe. Bъз ocнoвa нa пpилиĸитe нa тyбapиaлнитe жлeзи c oбeмa и дpeниpaщaтa cиcтeмa нa cyблингвaлнaтa жлeзa – eднa oт тpитe ocнoвни cлюнчeни жлeзи в чoвeшĸoтo тялo, aвтopитe пpeдпoлaгaт, чe нoвитe жлeзи мoгaт дa бъдaт ĸлacифициpaни ĸaтo чeтвъpтaтa гoлямa cлюнчeнa жлeзa в чoвeшĸoтo тялo. Te oбaчe oтбeлязвaт cъщo, чe няĸoи мeдици мoжe дa нe ce cъглacят c тaзи ĸaтeгopизaция, тъй ĸaтo нoвooтĸpититe жлeзи cъщo имaт пpилиĸи c мaлĸитe cлюнчeни жлeзи.

Cлюнчeнитe жлeзи ca излoжeни нa виcoĸ pиcĸ oт yвpeждaнe cлeд лъчeтepaпия. Имeннo тoвa e и пpичинaтa, пopaди ĸoятo пoвeчeтo xopa, пpeминaли тaĸoвa oнĸoлoгичнo лeчeниe, нe yceщaт вĸyca нa xpaнaтa в пpoдължeниe нa дългo вpeмe cлeд тoвa. Имeннo тoвa e и пpичинaтa, пopaди ĸoятo изcлeдoвaтeлcĸият eĸип ce зaeмa дa пpoyчи дaли излaгaнeтo нa лъчeтepaпия yвpeждa и нoвooтĸpититe тyбapиaлни cлюнчeни жлeзи. Cлeд пpoyчвaнe нa дaнни oт ĸoxopтa oт нaд 700 пaциeнти c paĸ, тe cъoбщaвaт, чe дoзaтa лъчeтepaпия, ĸoятo пoлyчaвaт в oблacттa нa тeзи жлeзи пpичинявa yвpeждaния ĸaтo cyxoтa в ycтaтa и зaтpyднeнo пpeглъщaнe cлeд лeчeниeтo.

Bинceнт Baндep Πypтeн, oтopинoлapингoлoг oт Унивepcитeтcĸaтa бoлницa в Льoвeн в Бeлгия, ĸoйтo нe e yчacтвaл в тoвa изcлeдвaнe, нo e cътpyдничил нa aвтopитe пo дpyги пpoeĸти, ĸaзвa, чe мaĸap дa e cъглaceн, чe aвтopитe ca oтĸpили нoв ĸлъcтep oт cлюнчeни жлeзи, cмятa, чe пpиeмaнeтo нa тyбapиaлнaтa жлeзa ĸaтo oтдeлнa oт ocтaнaлитe e мaлĸo пpoтивopeчивo.

,,Paзбиpa ce, биxa мoгли дa ĸaжaт, чe тoвa e пpocтo гpyпa oт мaлĸи cлюнчeни жлeзи, ĸoитo ca нaвcяĸъдe в лигaвицитe нa глaвaтa и шиятa.", ĸoмeнтиpa тoй.

Hatshepsut

Средната температура на човешкото тяло спада и не е ясно защо


https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Srednata-temperatura-na-choveshkoto-tialo-spada-i-ne-e-iasno-zashto_159080.html

В средата на 19 век германският лекар Карл Райнхолд Август Вундерлих (Carl Reinhold August Wunderlich) се заема да установи средната температура на човешкото тяло. Той предполага и това се оказва правилно, че треската е симптом на заболяване, а не заболяване само по себе си и въвежда температурни диаграми в болницата в Тюбинген, която ръководи.

Въз основа на работата на френски лекари, която показва, че възпалените части на тялото имат по-висока температура от останалите и че средната температура на човешкото тяло е 36,9 ° C, Вундерлих се заема да я докаже и усъвършенства. С помощта на 30-сантиметров термометър, който се поставя под мишницата, той измерва температурата на над 25 000 пациента, като отчита повече от един милион показания. През 1868 г. той публикува своите открития, след като установява, че средната нормална температура на човешкото тяло е 37° C.

Тези знания са усъвършенствани с течение на времето. Знаем, че температурите на човешкото тяло варират през денонощието, като са по-ниски сутрин и достигат връх около 18:00, както и че има разлики в температурите между мъжете и жените.

Оттогава обаче учените забелязват нещо странно. Изглежда, че средната телесна температура спада. Проучване от 2017 г., което разглежда над 250 000 измервания на температура на 35 000 британски пациенти, установява, че средната орална температура е 36,6° C. Едно изследване, публикувано по-рано тази година показва, че средната температура на тялото в САЩ постоянно спада с около 0,02° C десетилетие след 1860 г.

Новото проучване, публикувано в Science Advances, открива нещо още по-странно. Разглеждайки хората Цимане, местно население в боливийската Амазония, известно с отличното си здраве, изследователите установяват, че средната им температура бързо намалява, приблизително 0,05° C на година, откакто са започнали да я измерват като част от проекта Tsimane Health and Life History Project през 2001г.


Народът цимане

Разглеждайки медицинските записи на 5500 души между 2002 и 2018 г., изследователите са анализирали 18 000 наблюдения, коригирайки фактори, които могат да повлияят на телесната температура, включително околната температура, инфекции и телесна маса. За по-малко от две десетилетия при Цимане бе наблюдавано същото ниво на спадане на температурата, което се наблюдава в САЩ в продължение на два века.

"Независимо как правиме анализа, спадът е налице", коментира Томас Крафт (Thomas Kraft) от Университета на Калифорния в Санта Барбара. ,,Дори когато ограничихме анализа до <10% от възрастните, които бяха диагностицирани от лекарите като напълно здрави, все пак наблюдаваме същия спад на телесната температура с течение на времето."

Средната телесна температура на хората Цимане сега е 36,5° C. И какво става?

,,Спадът може да се дължи на нарастването на съвременното здравеопазване и по-ниските нива на продължаващите леки инфекции сега в сравнение с миналото", обяснява Майкъл Гървен (Michael Gurven), професор по антропология в Университета на Санта Барабара ,,Но докато здравето като цяло се подобри през последните две десетилетия, инфекциите все още са широко разпространени в селските райони на Боливия. Нашите резултати показват, че спадът на инфекциите сам по себе си не може да обясни наблюдаваните спадове на телесната температура".

Екипът предполага, че промяната може да се дължи на това, че хората са в по-добро състояние, така че телата им работят по-малко, за да се борят с инфекциите, или че достъпът до антибиотици и други медицински лечения като противовъзпалителни лекарства означава, че инфекциите траят по-малко време, отколкото в от миналото, добавяйки, че респираторните инфекции са причинили по-голямо повишаване на температурата през ранните години от тяхното проучване, отколкото последните години.

Екипът обаче не открива неоспорим аргумент, който да обясни спада, а смята, че това може да е комбинация от фактори, от по-добър достъп до здравеопазване до подобряване на жизнения стандарт.

,,Другата възможност е, че телата ни вече не е нужно така да работят толкова усилено, за да регулират вътрешната температура заради климатиците през лятото и отоплението през зимата", коментира Крафт. ,,Макар телесните температури на хората Цимане се променят в зависимост от времето на годината и метеорологичните условия, Цимане все още не използват никакви съвременни технологии, помагащи им да регулират телесната им температура. Те обаче имат по-голям достъп до дрехи и одеяла".

Въпреки че е трудно да се формулира причина за промените в телесната температура, екипът смята, че измерването на средната температура (и промяната й) на цели популации може да се използва като индикатор за здравето на населението като цяло, по същия начин, както продължителността на живота.

Hatshepsut

Открито е ,,липсващото звено" в процес, който води до ледников период на Земята


Ново проучване разкрива дългогодишна климатична загадка и дава представа за това как нашата планета може да се промени в бъдеще. Учените твърдят, че са открили ,,липсващото звено" в процес, който води до ледников период на Земята.

Разтопяването на айсбергите в Антарктика са от ключово значение, предизвиквайки верига реакции, които тласкат Земята в продължителен период от ниски температури, отбелязват изследователите от Университета в Кардиф.

Констатациите са публикувани в Nature от международен екип учени от университети по целия свят.

Отдавна е известно, че циклите на ледниковия период се сменят заради периодичните промени в земната орбита на Слънцето, което впоследствие променя количеството слънчева радиация, достигаща до повърхността на Земята.

Досега обаче бе загадка как малките вариации в слънчевата енергия могат да предизвикат такива драматични промени в климата на Земята.

В своето проучване екипът предполага, че при определено положение на орбитата на Земята около Слънцето антарктическите айсберги започват да се топят все по-далеч от Антарктида като по този начин изместват огромни количества сладка вода от Южния океан в Атлантическия океан.

Тъй като Южният океан става по-солен, а Северният Атлантик с по-сладка вода, мащабните модели на циркулация в океана започват да се променят драстично, извличайки въглеродния диоксид от атмосферата и намалявайки така наречения парников ефект.

Това от своя страна тласка Земята в ледников период.

Като част от своето проучване учените използват различни техники за изясняване какви са били климатичните условия в миналото, които включват идентифициране на малки фрагменти антарктически скали, попаднали в открития океан от разтопени айсберги открити от Експедиция 361 на Международната програма за изследване на океана (IODP - International Ocean Discovery Program).



Скалните фрагменти са получени от седименти, представящи над 1,6 милиона години история и един от най-дългите подробни архиви на антарктическите айсберги.

Изследователите установяват, че тези депозити, известни IRD (Ice-Rafted Debris), показват последователно промените в дълбоководната циркулация на океана, която може да се реконструира от химическия съста на малките дълбоководни фосили, наречени фораминифери.

Екипът също така използва нови симулации на климатични модели, за да провери своята хипотеза, установявайки, че айсбергите могат да пренесат огромни обеми сладка вода.

,,С учудване установихме, че тази връзка съществува пред и след настъпването на всяка ледникова епоха през последните 1,6 милиона години. Подобна водеща роля на Южния океан и Антарктида в глобалния климат се предполагаше, но да се види толкова ясно в геоложките свидетелства бе много вълнуващо", споделя водещият автор на изследването Айдън Стар (Aidan Starr) от Университета в Кардиф.

,,Нашите резултати предоставят липсващата връзка към това как Антарктида и Южният океан са реагирали на естествения ритми на климатичната система, свързани с нашата орбита около Слънцето", обяснява професор Иън Хол (Ian Hall), съавтор на изследването и съръководител на експедицията на IODP

През последните 3 милиона години Земята редовно попада в условия на ледников период, но в момента се намира в междуледников период, при който температурите са по-топли.

Въпреки това, поради повишените глобални температури в резултат на антропогенни емисии на CO2, изследователите предполагат, че естественият ритъм на ледниковите цикли може да бъде нарушен, тъй като Южният океан вероятно ще стане твърде топъл, което ще накара антарктическите айсберги да стигнат достатъчно далеч, за да предизвикат промени в циркулацията на океана необходими за развитието на ледников период.

Професор Хол се надява резултатите от работата на колектива да се използват, за да се разбере как нашият климат може да реагира на антропогенни климатични промени в бъдеще.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkrito-e-lipsvashtoto-zveno-v-protces-kojto-vodi-do-lednikov-p_163915.html

Hatshepsut

Прост организъм, който няма мозък, помни къде може да намери храна


Physarum plasmodium

Може да е едноклетъчен организъм, но Physarum polycephalum според ново изследване изглежда ,,си спомня" къде е намирал преди това източници на храна - без мозък или нервна система.

Наличието на спомен от минали събития ни позволява да вземаме по-интелигентни решения за бъдещето. Изследователи от Института за динамика и самоорганизация към дружеството "Макс Планк" (MPI-DS) и Техническия университет в Мюнхен (TUM) вече са установили как Physarum polycephalum пази спомени - въпреки че няма нервна система.

Способността да съхранява и възстановява информация дава на организма явно предимство при търсене на храна или избягване на вредни среди. Традиционно се приписва на организми, които имат нервна система.

Този възглед е оспорен от новото проучване, което обяснява как прости едноклетъчнорганизми могат не само да живеят, но и да процъфтяват в сложна среда, да съхраняват и извличат информация, коментират изследователите - и може да бъде и ключ към разбирането на механизмите на формиране на паметта.


P. polycephalum

P. polycephalum е една от най-особените форми на живот на Земята. Това не е нито растение, животно или гъба, а вид сложна, едноклетъчна амеба от царството на протистите (нещо като групата на всички, които не могат да бъдат категоризирани в останалите три царства).

В началото на жизнения си цикъл P. polycephalum съществува като единична клетка с едно ядро, но по-късно се слива с други клетки, за да образува огромна единична клетка с милиони ядра вътре.

Това е плазмодиевият етап и организмът може да нараства, покривайки площ до няколко квадратни метра. Тялото му се състои от сложна мрежа от взаимно свързани тръби, чието налягане създава поток между различни области. Тази мрежа може бързо да се разраства и да се реорганизира, за да използва максимално своята среда.

През 2000 г. японският изследовател Тошиюки Накагаки от RIKEN открива, че P. polycephalum е способен да реши обикновен лабиринт, за да достигне до източник на храна. Оттогава учените откриват няколко поведения, които са белег на интелигентност, като например да ефективно да разрешат задачата на пътуващия търговец и да запомнят вещества.


Physarum: Remarkable problem-solving ability of unicellular amoeboid organism and its mechanism

В последното проучване биофизиците Мирна Крамар (Mirna Kramar) и Карен Алим (Karen Alim) от MPI-DS откриват, че P. polycephalum използва самата архитектура на тялото си, за да съхранява спомени за това къде е намирал храна преди това.

,,Проследихме процеса на миграция и хранене на организма и наблюдавахме отчетлив отпечатък на източника на храна върху модела на по-дебелите и по-тънки тръби от мрежата дълго след храненето", обяснява Алим .

"Като се има предвид силно динамичната реорганизация на мрежата на P. polycephalum, постоянството на този отпечатък поражда идеята, че самата мрежова архитектура може да служи като памет за миналото. Първо обаче трябваше да обясним механизма на образуването на отпечатъка."

Използвайки микроскопски наблюдения, екипът внимателно проучва как организмът се подрежда около източника на храна. След това изследователите използват теоретично моделиране, за да разберат какво се случва във вътрешността на организма по време на този процес.

Те стигат до заключението, че откриването на източник на храна предизвиква отделяне на химично вещество, което локално омекотява стената на тръбата на мястото на храната. След това тръбите се разширяват, за да ускорят потока в тялото към мястото на храната.

Химичното вещество също така сигнализира на целия организъм къде може да се намери храната, за да може да се придвижи към мястото и да се съсредоточи върху храненето.

P. polycephalum може да реабсорбира части от тялото си, ако стигне с изследователските си тръби в негостоприемна област или такава, която не съдържа нищо интересно. Но когато намерят и изядат питателна храна, тези дебели тръби остават на място, за да може бързо да се върнат на пак там, ако храната се появи отново, установяват изследователите.

"Постепенното омекотяване е на мястото, където съществуват отпечатъци от предишни хранителни източници и където информацията се съхранява и извлича", обяснява Крамар.

"Събитията от миналото хранене са вградени в йерархията на диаметрите на тръбите, по-специално в подреждането на дебели и тънки тръби в мрежата. За омекотяващото химично вещество, което се транспортира, дебелите тръби в мрежата действат като магистрали в пътна мрежа, позволявайки бърз транспорт през целия организъм", добавя Мирна Крамар. ,,Предишните срещи, запечатани в мрежовата архитектура, предопределят решението за бъдещата посока на миграция".

"Предишните срещи, запечатани в мрежовата архитектура, предопределят решението за бъдещата посока на миграция".

Това не е толкова различно от това как работи човешкият мозък. Трябва внимателно да се правят аналогии между слузната плесен и човешкия мозък, но има някои интересни прилики, които биха могли да ни помогнат да разберем как функционира кодирането на информация в различни видове организми.

В този случай синапсите, които изпращат информация между невроните, се усилват, когато се учим и стават по-здрави, колкото повече ги използваме, но могат да станат по-слаби, ако не го правим - смътно подобно на слузните тръби, които стават по-дебели на местата, представляващи интерес и отмират или се реабсорбират, ако присъствието им вече не е полезно за организма.

,,Забележително е, че организмът разчита на толкова прост механизъм и въпреки това го контролира по толкова прецизен начин", коментира Алим.

"Тези резултати представляват важна част от загадката за разбирането на поведението на този древен организъм и в същото време сочат към универсални принципи, залегнали в основата на поведението. Предвиждаме потенциални приложения на нашите открития при проектирането на интелигентни материали и изграждането на меки роботи, които се движат в сложна среда".

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Prost-organizam-kojto-niama-mozak-pomni-kade-mozhe-da-nameri-hrana_165761.html

Hatshepsut

Мозъкът на нашите предци остава изненадващо маймунски до относително наскоро


Черепи на ранен Homo от Грузия с маймуноподобен мозък (вляво) и от Индонезия с човекоподобен мозък (вдясно)

Съвременният човешки мозък е една от определящите черти, която ни отделя от големите ни маймунски роднини. Появата му в нашите далечни предци позволи да придобием самосъзнание, да се борим с абстрактни концепции, да използваме знания, за да влияем на нашата среда и да използваме богат на информация език за комуникация.

Изглежда обаче, че нашата уникална мозъчна структура може да се е появила много по-късно, отколкото се смяташе преди, най-вероятно преди 1,5 милиона години. Това предполага, че много видове Homo в нашето родословно дърво, включително първата вълна, напуснала Африка, са се разхождали с изненадващо маймуноподобен мозък.

Както се съобщава в списание Science, антрополозите, ръководени от Университета в Цюрих (UZH), Швейцария, са направили компютърна томография, за да изследват фосилните черепи на хора от рода Homo, живели в Африка, Грузия и Югоизточна Азия преди около 1 до 2 милиона години.

"Проблемът е, че мозъците на нашите предци не са били запазени като вкаменелости. Техните мозъчни структури могат да бъдат изследвани само от отпечатъци, оставени от гънките и браздите по вътрешните повърхности на фосилните черепи", обяснява Кристоф Золикофер (Christoph Zollikofer), водещ автор на изследването от Отдела за Антропология в UZH.

Откритията им показват, че съвременните човешки мозъчни структури са се появили само преди 1,5 до 1,7 милиона години в африканските популации Homo, което е изненадващо скоро. Първите популации от рода Homo се появяват в Африка преди около 2,5 милиона години и се заселват около Дманиси в днешна Грузия. Въпреки слабите си маймуноподобни мозъци, тези хоминиди успяват да се адаптират към новите условия на околната среда на Евразия и да покажат някои доста впечатляващи умения като изработване на инструменти и развитие на сложни социални групи.


Череп на ранния Homo от Дманиси, Грузия, показващ вътрешната структура на мозъчната кутия и е изведена морфологията на мозъка.
Това е разкрито чрез компютърна томография и виртуална реконструкция

Междувременно в Африка културите на Homo стават все по-напреднали и започват да се появяват ранни следи от човешки език. Доказателствата сочат, че преди около 1,7 милиона втора вълна от хоминини е напуснала Африка със значително по-големи и по-,,човешки" мозъци, като в крайна сметка се е заселила в областта на югоизточния азиатски остров Ява.

Много от ключовите разлики между човешкия мозък и маймуноподобния мозък могат да бъдат намерени в областта на фронталния лоб. Както е известно, фронталният лоб е свързан с висшите когнитивни функции, включително с паметта, емоциите, решаването на проблеми и социални взаимодействия, така че е логично тези промени да са свързани с по-сложно поведение и култура.

,,Типичните за човека характеристики са предимно онези области от фронталния лоб, които са отговорни за планирането и изпълнението на сложни модели на мислене и действие, а в крайна сметка и за езика", обяснява водещият автор Марсия Понсе де Леон (Marcia Ponce de León).

Въпреки че съвременната мозъчна структура се е появила едва преди около 1,5 милиона, ще мине много време, докато хоминините достигнат мозъка на хората от 21-ви век. Въпреки че са имали готова голяма част от хардуера, тези ранни хора не са се държали особено ,,човешки". Докато анатомично съвременният Homo Sapiens еволюира преди около 200 000 години, едва през последните 70 000 години  започва да развива сложна култура, проявява признаци на абстрактна мисъл и се отдава на създаването на произведения на изкуството. Едва тогава този вид от рода Homo може би наистина ще бъде признат за ,,истински човек", каквото и да означава това.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Mozakat-na-nashite-predtci-ostava-iznenadvashto-majmunski-do-otnositel_167617.html

Hatshepsut

Открит е изцяло нов вид биомолекула


Новооткритата биомолекула, състояща се от РНК, модифицирана от захари, може да присъства във всички форми на живот и може да помогне при автоимунни заболявания

Учени от Станфордския университет са открили съединения на РНК с прости захари - глико-РНК - за съществуването на които в живите клетки досега е било неизвестно.

Изследователи от Станфордския университет са открили нов вид биомолекула, която може да изиграе значителна роля в биологията на всички живи същества.

Новата биомолекула, наречена гликоРНК, е малка лента от рибонуклеинова киселина (РНК) със захарни молекули, наречени гликани, прикрепени към нея. Досега единствените видове подобно украсени със захар биомолекули, известни на науката, бяха мазнините (липидите) и протеините. Такива гликолипиди формират основата на клетъчните мембрани, а гликопротеините играят важна роля в клетъчните процеси: например те определят кръвната група на еритроцитите. Гликолипидите и гликопротеините се намират във всички известни живи организми.

Новооткритите гликоРНК, не са редки, нито особено скрити, а на видно място, но не са открити досега, просто защото никой не се сетил да ги търси, тъй като тяхното съществуване противоречи на добре установената клетъчна биология.

Но сега са открити от учени от Станфорд за първи път, а статията, която ги описва, наскоро е публикувана в списание Cell.

В случая е помогнал на учените късметът: експертът по РНК Райън Флин (Ryan Flynn) се присъединява към лабораторията за гликопротеини на професор Каролин Бертоци (Carolyn Bertozzi). И двамата се замислят дали глико-РНК може да съществуват и как да ги намерят.

"Райън е по РНК, аз съм по гликаните", разказва Бертоци. ,,Имаме напълно различни области".



Областите на изследване на РНК и гликаните са традиционно различни, тъй като тези биомолекули се образуват и работят на различни клетъчни места. Повечето видове РНК са в клетъчното ядро, както и в цитозола (полутечност във вътрешността на клетката), където се съхранява геномът и съответно синтезът на протеини. Гликаните, за разлика от тях, произхождат от субклетъчни структури, свързани с мембраните и по този начин са отделени от местата, които заемат РНК. Гликопротеините и гликолипидите се локализират на повърхността на клетката, действайки като места за свързване на извънклетъчните молекули и комуникация с други клетки.

,,РНК и гликаните живеят в два отделни свята, ако вярваме на учебниците", обяснява Бертоци.

Флин прилага техника, разработена от Бертоци, за да изследва гликозилирането на протеините. Тя използва модифицирани монозахариди с флуоресцентни маркери, за да проследи съдбата им директно в културата на живите клетки. И някои от тези маркирани въглехидрати наистина се свързват с РНК - това е най-типично за сиаловата киселина и фукозата.

Знаейки какво и къде да търсят, учените откриват глико-РНК молекули във всички изследвани клетъчни култури, включително човешки, на гризачи и риби. Това разнообразие показва древността и важността на функциите, които изпълняват глико-РНК. Тези функции обаче предстои да се разберат. Досега авторите отбелязват само факта, че някои от РНК, подложени на гликозилиране, са свързани с развитието на автоимунни заболявания. Може би откриването на глико-РНК най-накрая ще направи възможно по-доброто разбиране и лечение на такива нарушения.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkrit-e-iztcialo-nov-vid-biomolekula-ot-ucheni-ot-Stanford_169263.html

Hatshepsut

Огромни пещери в Бразилия се оказаха проходи на гигантски ленивци


Обикновено тунелите се правят или от хората, или от течаща вода.

Но близо до град Ново Амбурго (Novo Hamburgo), Бразилия, има достатъчно големи тунели, през които да мине автомобил, които не са изкопани нито от хората, нито от водата - те са изкопани от древни гигантски ленивци.

Масивните дупки се оценяват на възраст между 8 и 10 000 години и няма известен геологичен процес, който да обясни как са се образували. За щастие, един поглед към стените бързо разкрива мистерията - дълбоки следи от нокти са надраскали стените и таваните на тунелите. Древните гигантски ленивци са основният заподозрян за създаването на тези палеодупки.

Изследването е публикувано в списание Ichnos.

Хората знаят за съществуването на тези структури поне от 30-те години на миналия век, но в началото са били приписвани на усилията на ранните хора. До 2010 г. никой не им обръщаше внимание. Тогава Амилкар Адамий (Amilcar Adamy), геолог от бразилската геоложка служба, решава да изследва една пещера в щата Родония, в северозападната част на Бразилия. Оказа се, че тя е най-голямата в страната, над два пъти по-голяма от втората по големина. Той проучва пещерата на сантиметър по сантиметър, опитвайки се да определи какъв геологичен процес я е създал, но в крайна сметка потвърждава, че изобщо не изглежда естествена.



Хайнрих Франк (Heinrich Frank), професор във Федералния университет в Рио Гранде в Бразилия, също се натъква на такава пещера, докато обикаля строителен обект - в най-южния край на страната, близо до град Ново Хамбурго. По същия начин озадачен от структурата, Франк и неговият екип изследователи проучват пещерата и откриват още 1500 такива тунели в района на Рио Гранде до Сул.



"Не знаех, че има такова нещо като палеодупки," - разказва Франк пред Discover. "Аз съм геолог, професор, и никога не бях чувал за тях".

"В света няма геоложки процес, който да произвежда дълги тунели с кръгло или елиптично напречно сечение, които завиват и се издигат и спускат и с белези на стените.

"Междувременно обаче учените са стигнали до извода, че дупките са изкопани от огромни гигантски ленивци - големи, колкото африкански слон - които са живели преди около 10 000 години или вече изчезнали броненосци, които вероятно са работили в групи, за да прокопаят тунелите. В едно нещо те са единодушни обаче и това е, че тези неща са огромни.

Екипът на Франк откри много от големите дупки на участък дълъг стотина метра и се разклонява в различни други посоки. Най-големите са дълги 600 метра, високи около 1.5 метра и варират от 1 до 1.5 метра ширина. Това означава, че животните са изкопали 4000 тона пръст.



Това (заедно с отличителните следи на нокти, останали в стените на тунелите) изглежда сочи, че гигантските ленивци са създателите им. Дори и така, екипът смята, че като се има предвид огромната работа, необходима за построяването им, са били необходими няколко поколения животни да работят неуморно, за да прокопаят тази огромна дупка.

По-голямата част от тези палеодупки са открити в щатите Рио Гранде и Санта Катарина, и двете в южна Бразилия. В северната част на Бразилия или други южноамерикански държави са намерени много малко такива дупки. Това означава, че гигантските ленивци, които са изкопали тези проходи, са имали доста ограничен ареал. Но, разбира се, може да се окаже, че в други райони има дупки и ние просто не сме ги открили.



https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Ogromni-peshteri-v-Braziliia-se-okazaha-prohodi-na-gigantski-lenivtci_91004.html

Hatshepsut

Възходът и падението на най-голямото езеро в света


Най-големото мегаезеро Паратетис (показано насложено върху съвременната география) се простира от източните Алпи до днешен Казахстан

Когато континенталните плочи се сблъскват преди около 12 милиона години, те не само издигат нови планини в Централна Европа - те създават най-голямото езеро, което светът някога е виждал.

Този огромен воден басейн - морето Паратетис - е местообитание на видове, които не се срещат никъде другаде, включително най-малките китове в света. Две нови проучвания разкриват как се е оформило морето и как промените в околността са помогнали за появата на слонове, жирафи и други големи бозайници, които скитат днес по планетата.

За да изгради тази хронология, палеоокеанографът Дан Палку (Dan Palcu) от Университета в Сао Пауло и колегите му събират улики от геоложки и фосилни записи.

Древният океан (море) се е простирал при най-обширния си размер ,,от Париж до Алтай" в ранната кайнозойска ера. Бил отделен от древния океан Тетис с билото на Алпите, Карпатите, Таврийските планини, Кавказ. Черно, Каспийско и Аралско море са били фрагменти от Паратетис. В древни времена Паратетис е имал връзка със Средиземно море и Индийския океан.

Паратетис е обхващал повече от 2,8 милиона квадратни километра. Това е площ, по-голяма от днешното Средиземно море, отбелязват изследователите в статия в Scientific Reports. Техните анализи допълнително изчисляват, че езерото някога е съдържало повече от 1,77 милиона кубически километра вода, повече от 10 пъти обема на всички днешни сладководни и солени езера, взети заедно.

Но измененията в климата принуждават езерото да се свие драстично поне четири пъти през 5-милионния си живот, като нивата на водата спадат с 250 метра между 7,65 милиона и 7,9 милиона години. По време на този период на най-голямо свиване езерото е загубило до една трета от водата си и повече от две трети от повърхността си. В резултат солеността на водата в централния басейн на езерото - който съвпада точно с очертанията на днешното Черно море - рязко нараства с около една трета, толкова солена като днешните океани до ниво, равно на морската вода.

Тези промени унищожават много водни видове, включително много видове едноклетъчни водорасли и други малки свободно плаващи организми, съобщават изследователите. Същества, които биха могли да оцелеят в солената вода, включително някои мекотели, оцеляват, за да заселят отново езерото, когато то се разширява по време на по-влажните времена, обяснява Палку.

Скоро Паратетис става местообитание на голямо разнообразие от мекотели, ракообразни и морски бозайници, които не се срещат никъде другаде на Земята.

Много от китовете, делфините и тюлените, живеещи там, са били миниатюрни версии на тези в открито море, разказва еволюционният биолог Павел Голдин (Pavel Gol'Din) от Националната академия на науките на Украйна, Институт по зоология II Шмалхаузен, който не е участвал в работата.

Един от видовете, дълъг 3 метра Cetotherium riabinini - с 1 метър по-къс от днешния делфин - е най-малкият кит, откриван някога сред вкаменелостите. Подобен нанизъм може да е помогнал на тези животни да се адаптират към намаляващия Паратетис, пояснява Голдин.

Промените в климата, които предизвикват свиване на езерото, също повлияват на еволюцията на сухоземните животни, отбелязва еволюционният биолог Мадлен Бьоме (Madelaine Böhme) от Университета в Тюбинген. С падането на нивата на водата, новооткритите брегови ивици се превръщат в пасища - и горещи точки на еволюцията, отбелязва Бьоме.


Морето Паратетис е било местообитание на много видове, които не се срещат никъде другаде, включително Cetotherium riabinini (изобразен с човешки мащаб), най-малкият известен кит във фосилните записи

Наскоро Бьоме и нейните колеги се фокусират върху геоложките записи в Западен Иран, където хрониките на седиментиите показват древните промени в климата. Фосилните записи показват, че в районите на север от Паратетис предците на съвременните овце и кози са се разхождали редом с примитивни антилопи. И в днешен Западен Иран, южно от езерото, процъфтяват предшествениците на днешните жирафи и слонове.

Четири продължителни засушливи периода, настъпили между 6,25 милиона и 8,75 милиона години, вероятно са накарали тези същества да мигрират на югозапад в Африка, съобщават Бьоме и нейните колеги миналия месец в Communications Earth & Environment. Тук те са еволюирали, за да създадат разнообразието от животни, с които сега се слави африканската савана.


Паратетис в епохата на неогена (миоцен, преди 17-13 милиона години)

Паратетис е обречен на по-печална съдба. Той престава да съществува някъде между 6,7 милиона и 6,9 милиона години, когато ерозията създава излаз в югозападния край на езерото. Този проток - който вероятно сега е потопен под Егейско море - ражда къса река, която в крайна сметка намира пътя си към Средиземно море. Но огромното езеро загива с блясък. Палчу разказва: Водата, която се оттича от него, вероятно е издълбала ,,впечатляващ водопад", докато изтича към морето.



240 million years ago to 250 million years in the future

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Vazhodat-i-padenieto-na-naj-goliamoto-ezero-v-sveta-video_170355.html

Hatshepsut

Новооткрит гигантски динозавър в Австралия


Реконструкция на художник на Australotitan cooperensis, най-големият австралийски динозавър, откриван някога, съперник по размер на гигантските южноамерикански зауроподи и несъмнено един от най-големите животни, бродили по Земята

Някои екземпляри от нов вид гигантски динозавър, открит в Австралия, са толкова огромни, че може да се окаже, че това е най-големият обитавал сушата вид за всички времена.

През последните две десетилетия в Австралия са намирани останките на много големи зауроподи. Сега откриването на Australotitan cooperensis,  живял преди 92-96 милиона години, доказва, че тук са бродили огромни животни - световни рекордьори по размер.

A. Cooperensis е бил с дължина 25-30 метра и височина 5-6,5 метра на бедрото, което го прави поне с една трета по-дълъг от най-големия познат вид. Теглото му е по-малко сигурно, изчислява се между 23 и 74 тона.

Настоящият световен рекордьор Patagotitan Mayorum достигна 37 метра. Независимо от това, A. Cooperensisсе се нарежда сред първите 10-15 най-големи вида динозаври, откривани някога.

Откритите досега екземпляри, показват голямо разнообразие на размери, така че изследователите смятат, че е възможно да бъдат намерени гиганти, които да надхвърлят южноамериканските.

Новооткритите динозавър е описан в списание PeerJ, името на вида идва от Купър Крийк (Cooper Creek) - външната граница на Австралия, изследвана от европейците през 1860 г. Всички екземпляри Австралотитани досега са открити близо до един от притоците на рекичката Купър, на стотици километри южно от предишни открития на зауроподи.

,,Сравнихме трите вида, открити на север, близо до Уинтън, с новия ни гигант Ероманга и изглежда, че всички най-големи динозаври в Австралия са част от едно голямо щастливо семейство", заявява каза д-р Скот Хокнъл (Scott Hocknull). ,,Открихме, че Австралотитанът е най-големият в семейството, изследван от Уинтонотитан с големи бедра и дълги крака.



Australotitan cooperensis walk sequence


Как големият динозавър се сравнява по размер със стандартен багер

В рамките на километър Хокнъл и колегите му вече са намерили пет зауропода. Те смятат, че всичките са австралотитани, но някои са твърде фрагментарни, за да се потвърди това.

От типовия скелет, наречен Купър, е останала по-голямата част от предмишницата, задните крайници и таза.

Първите кости на Австралотитан са намерени през 2004 г. 17-годишното забавяне на публикацията е заради извличането на костите от скалите, в които са били заровени.

Хокнъл обяснява за IFLScience, че са нужни години безопасно да се извлекат костите, вградени в много по-твърдите скали.

Това е последвано от предизвикателството да се потвърди, че това наистина е нов вид. Хокнъл и колегите му създават триизмерни дигитални версии на всеки вкаменелост, за да могат да ги споделят с изследователи от цял свят, които биха могли да сравнят новите открития със съществуващи обекти в собствените си колекции.

Екипът на музея в Куинсланд е първият, който редовно прави 3D цифрови реконструкции и това значително ускорява оценката на бъдещите открития, коментира Хокнъл.


Заедно с дигиталните реконструкции, Скот Хокнъл прави и физически реконструкции на раменната кост на Купър

Въпреки този напредък, има много множество пред разкриването на австралийското находище на зауроподи. Равнинността на континента и липсата на вулкани или ледниково изветряване означава, че костите много по-рядко се показват на повърхността. Рядката населеност в най-обещаващите райони намалява шанса за случайни находки - първите австралотитански кости са намерени от овчари, каращи бъгита, които случайно забелязват нещо необичайно.


Деца от основно училище играят около задния крак на Купър, който е изкопан близо до техния град в западната част на Куинсланд



'Enormous' dinosaur discovered in Australia

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Novootkritiiat-gigantski-dinozavar-v-Avstraliia-e-pretendent-za-titlat_170500.html

Hatshepsut

Нови изкопаеми разкриват един от най-големите бозайници, някога живели


Художествена интерпретация на P. linxiaense

Останките на древен гигант на 26,5 милиона години, безрог носорог - един от най-големите бозайници, бродили някога по Земята - са открити в северозападен Китай.

Новоидентифицираният вид, Paraceratherium linxiaense - кръстен на мястото за откриването си в басейна Линся (Linxia) в провинция Гансу - се е извисявал над другите животни - имал е височина на холката (рамото) 5,4 метра, дължина 8 метра и тегло до 24 тона, колкото четири африкански слона, разказват изследователите.

Новият вид е по-голям от останалите гигантски носорози в изчезналия род Paraceratherium, заяви водещият изследовател на изследването Дън Тао (Deng Tao), директор и професор в Института по палеонтология и палеонтропология на гръбначните животни към Китайската академия на науките в Пекин. Нов анализ на родословното дърво на парацератериумите, включително P. linxiaense, разкрива как тези древни животни са еволюирали, докато са мигрирали из Централна и Южна Азия по време, когато Тибетското плато е било по-ниско от днешното, разказва Тао за Live Science.

Изследователите са знаели за съкровищата от вкаменелости в басейна на Линся, разположен на североизточната граница на Тибетското плато, от 50-те години на миналия век, когато местните земеделци там започват да откриват "драконови кости", разказва Тао. Разкопките през 80-те години разкриват редки, но фрагментарни гигантски вкаменелости от носорог. Това се промени през 2015 г. с откриването на пълен череп и челюст на един гигантски екземпляр носорог и три прешлена от друг, и двата датиращи от късната олигоценска епоха (преди 33,9 милиона до 23 милиона години).

Когато изследователите виждат вкаменелостите, пълният набор на костите и ,,огромният им размер ... [бяха] голяма изненада за нас", разказва Тао. Анатомичният анализ, в допълнение към факта, че вкаменелостите са по-големи от тези от други известни видове в рода Paraceratherium, разкрива, че принадлежат на неизвестен досега вид Paraceratherium.


Гигантският, добре запазен череп и челюст на един от новоидентифицираните индивиди Paraceratherium linxiaense

Черепните и челюстните кости показват, че P. linxiaense има гигантска, дълга 1,1 м глава, дълъг врат, два подобни на бивни резци, насочени надолу, и дълбока носова ямка, показваща, че животното е имало хобот, подобен на този на тапира. Гигантският носорог вероятно е можел лесно да откъсва листа с предните си зъби, разказва Тао.

P. linxiaense има четири дълги крака, подходящи за бягане, а главата му е можела да достигне височина от 7 м, "за да вижда листата на върховете на дърветата", коментира Тао


Втори шиен прешлен на гигантския носорог Paraceratherium linxiaense в сравнение с човек

Семейно дърво
Повечето видове в рамките на рода Парацератериум са живели в Централна Азия (днешна Монголия и Казахстан), но един далечен вид, P. bugtiense, е живял по-далеч на юг, в днешен Западен Пакистан. Това отдалечено място озадачава учените, така че Тао и неговите колеги се заемат да проверят дали могат да различат връзката на този вид с други видове Paraceratherium, включително новооткрития P. linxiaense.


Тази карта показва къде са открити различните вкаменелости на гигантски носорог от рода Paraceratherium. Забележете колко далеч е Paraceratherium bugtiense от другите гигантски носорози

Екипът създава родословното дърво на предшественика на носорога, като анализира анатомията на 11 гигантски вида носорог и 16 други животински вида в суперсемейството Rhinocerotoidea, включително два живи носорога. Анализът разкрива, че монголският гигантски носорог (P. asiaticum) се е разпространил на запад до днешен Казахстан, а неговото потомство се е разширило до Южна Азия и еволюирало в P. bugtiense през ранния олигоцен, отбелязва Тао.


В анализа на родословното дърво изследователите са оценили 11 гигантски вида носорози и 16 други животински вида Rhinocerotoidea, включително два живи носорога (Rhinoceros unicornis и Ceratotherium simum). Забележете как в дъното дървото показва как Paraceratherium bugtiense еволюира в P. lepidum и P. linxiaense

По това време Централна Азия е била суха, докато Южна Азия е била относително влажна, с мозайка от залесени и открити пейзажи, където гигантски носорози вероятно търсеха храна, разказва Тао.

По време на късния олигоцен, тропическите условия позволяват на гигантските носорози да се разхождат на север, обратно към Централна Азия. Изглежда, че отдалеченият P. bugtiense е прекосил тибетския регион и еволюира в два тясно свързани вида: новооткритият P. linxiaense, известен от Китай, и P. lepidum, известен от Китай и Казахстан.

Като се има предвид, че някои от най-големите бозайници в света са предприели това впечатляващо пътешествие, вероятно по това време тибетският регион "все още не е бил издигнат като високопланинско плато", разказва Тао. По време на олигоцена може да е било под 2000 м и ,,гигантските носорози биха могли да се разпръснат свободно през този регион", разказва Тао.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Novi-izkopaemi-razkrivat-edin-ot-naj-golemite-bozajnitci-niakoga-zhiv_170924.html

Hatshepsut

Някога Земята е била пурпурна


Преди зелените хлорофилни растения да превземат нашата планета младата Земя може да е била осеяна с петна с прекрасен пурпурен нюанс.

Тази теория, предложена от професора по молекулярна биология Шиладитя ДасСарма (Shiladitya DasSarma) и астробиолога Едуард Швитерман (Edward Schwieterman), се основава на наблюденията, че почти всички древни едноклетъчни форми на живот, оцелели досега, могат да генерират енергия от слънчевата светлина като използват пурпурен пигмент, наречени ретинол.

Тъй като пигментът ретинол абсорбира зелената и жълтата светлина и отделя червената и синята, растенията вероятно са имали пурпурен цвят.

Тази теория ни позволява да се каже, че Земята е била пурпурна на един от ранните етапи на своето формиране. Тя е придобила този оттенък преди около 2.4-3.5 милиарда години преди "кислородната катастрофа", когато се появява свободен кислород в атмосферата.

Очертавайки своята хипотеза "Пурпурна Земя" в International Journal of Astrobiology, авторите обясняват, че хромопротеинът ретинол е отличен при абсорбиране на светлина в обхвата от 490-600 nm. Когато се свързва вътре в клетъчната мембрана, ретинолът използва тази енергия, събрана от слънцето, за да изгради ATФ, молекулата на клетъчното гориво. Сега тази версия на фототрофен процес не е много ефективна в сравнение с фотосинтезата - и не води до създаването на свободен кислород или захари - но ретинолът е много по-проста молекула от хлорофила и затова този начин за усвояване на енергията е възникнал по-рано в клетките.


Halobacterium Archaea

"Фототрофните метаболизми, базирани на ретинола, все още са разпространени на Земята, особено в океаните, и представляват един от най-важните биоенергийни процеси на планетата", обяснява ДасСарма пред Astrobiology Magazine, цитиран от IFLScience.


(a) Австралийско солено езерце с цъфтеж от лилави микроорганизми. (b) градиент на пигментите, намерени в  Halobacterium  sp., архея с метаболизъм на базата на ретинола

Организмите, използващи хлорофил, оцеляват и изтласкват по-примитивните пурпурни фототрофни организми, защото са по-ефективни - могат да абсорбират светлинни вълни от два диапазона наведнъж. За хлорофила оптималната светлинна енергия е около 350 до 500 nm и 680 до 700 nm, диапазони от визуалния спектър, които молекулите на ретинола отразяват напълно.

"Еволюцията на аноксигенните фотосинтезатори е последвана от кислородните фотосинтезиращи цианобактерии и в крайна сметка на еукариотните водорасли и растения", пишат авторите. "Развитието на еукариотните водорасли и сложните растения и тяхното разпространение в сухоземната среда позволиха развитието на земните животни и в края на краищата  - на интелигентния живот".

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Niakoga-Zemiata-e-bila-purpurna_116388.html

Hatshepsut

Откриха вероятно най-древните животни на Земята

Датирането на скалните слоеве сочи, че пробите са на около 890 милиона години


Как се е появил животът на Земята?

В Канада бяха открити фосили на вероятно най-древните животински видове, съществували на Земята, съобщава БТА.

Преди около един милиард години регион в северозападната част на съвременната канадска територия бил праисторическа морска екосистема. Така останки от древни гъби се минерализирали в седименти. Резултатите от изследването са публикувани в "Нейчър".

Геологът Елизабет Търнър открила вкаменелостите през 2019 г. в отдалечен регион в Северозападните територии, достъпен само с хеликоптер, където тя прави разкопки от 80-те години насам. Тънките скални слоеве там съдържат триизмерни структури, които наподобяват съвременните гъби.

"Вярвам, че това са древни гъби - само този вид организми имат подобен тип мрежа от органични нишки", коментира Йоахим Райтнер, геобиолог и експерт по гъбите в университета на Гьотинген, Германия.

Датирането на скалните слоеве сочи, че пробите са на около 890 милиона години, което означава, че са с около 350 милиона години по-стари от най-древните фосили на гъби, откривани досега.



"Най-поразително е датирането", посочва Пако Карденяс от университета Упсала, Швеция. "Откритието на фосили на губи на близо 900 милиона години ще подобри изключително много нашето разбиране за ранната животинска еволюция".

Според много учени първите животински групи са включвали меки гъби или гъбоподобни създания без мускули и нерви, но притежаващи други характеристики на простите животни, включително клетки с диференцирани функции и сперма.

Учените смятат, че животът на Земята се е появил преди около 3,7 милиарда години.

Първите животни обаче са се появили много по-късно. Досега най-древните фосили на гъби са датирани преди близо 540 милиона години, от периода камбрий на палеозойската ера.

"Това е първият случай, в който е открит фосил на гъба отпреди камбрий и не просто отпреди, а доста отпреди периода и това е най-вълнуващото", казва Карденяс.

Находките отпреди периода камбрий, когато ранните животни започват да развиват твърди скелети, екзоскелети и черупки, са рядкост.

Датирането отпреди 890 милиона години е важно, защото ако бъде потвърдено, показва, че първите животни са се развили, преди кислородът в атмосферата и океана да е достигнал нива, смятани от учените за необходими за по-сложни живи организми.

https://www.vesti.bg/lyubopitno/otkriha-veroiatno-naj-drevnite-zhivotni-na-zemiata-6129008

Hatshepsut

02 August 2021, 18:11:06 #103 Last Edit: 02 August 2021, 18:13:25 by Hatshepsut
Защо птиците оцеляха, за разлика от другите динозаври. Отговорът е в птичите мозъци


Прозрачен 3D модел на черепа и мозъка на изкопаемите птици Ихтиорнис (в розово)

Днес да си с ,,птичи/кокоши мозък" означава да забравиш къде си оставил ключовете или портфейла си. Но преди 66 милиона години това е било въпрос на живот и смърт - и може да помогне да си обясним защо птиците са единствените динозаври, останали на Земята.

Изследване на новооткрит фосил на птици, ръководено от Тексаския университет в Остин, установи, че уникалната форма на мозъка може да е причината предците на съвременните птици да оцелеят при масовото измиране на всички други известни динозаври.

,,Съвременните птици имат по-сложен мозък от всички известни животни, с изключение на бозайниците", коментира водещият автор на изследването Кристофър Торес (Christopher Torres). "Този нов фосил най-сетне ни позволи да проверим идеята, че тези мозъци на птиците са изиграли важна роля за оцеляването им".

Фосилът е на около 70 милиона години и има почти пълен череп, рядко явление във вкаменелостите, което позволява на учените да сравнят древната птица с птиците, които живеят днес.

Констатациите са публикувани на 30 юли 2021 г. в списание Science Advances.


Изкопаем череп на Ихтиорнис, птица, живяла преди 70 милиона години по време на късната креда

Фосилът е нов екземпляр от птица на име Ихтиорнис (Ichthyornis), която е изчезнала по същото време като другите нептичи динозаври и е живяла в днешния щат Канзас през късната креда. Ихтиорнисът има комбинация от характеристики, подобни на птичи и нептичи динозаври-включително челюсти, пълни със зъби, но заострени с клюн. Пълният череп позволява на Торес и сътрудниците му да изследват по-детайлно мозъка.

Птичите черепи обвиват плътно мозъка им. С данните от компютърната томография изследователите са използвали черепа на Ихтиорниса като калъп, за да създадат 3D копие на мозъка му, наречено ендокаст. Те сравняват този ендокаст с такива, създадени по съвременни птици и по -далечни динозавърски роднини.


Сравнение на мозъка на птиците: Предците на съвременните птици са имали форма на мозък, която е много различна от другите динозаври (включително другите ранни птици). Това предполага, че мозъчните различия може да са повлияли за оцеляването по време на масовото измиране, което е унищожило всички нептичи динозаври

Изследователите установяват, че мозъкът на Ихтиорниса има повече общо с нептичите динозаври, отколкото със съвременните птици. По-специално, мозъчните полукълба - където по-висшите когнитивни функции като реч, мисъл и емоция се срещат при хората - са много по-големи при съвременните птици, отколкото при Ихтиорниса. Моделът предполага, че тези функции може да са свързани с оцеляването при масовото измиране.

,,Ако една особеност на мозъка влияе за оцеляването, бихме очаквали тя да присъства в оцелелите, но да отсъства при жертвите, като Ихтиорниса", отбелязва Торес. "Точно това виждаме тук".

Търсенето на черепи от древни птици и близко свързани с динозаврите е предизвикателство за палеонтолозите от векове. Скелетите на птиците са често чупливи и рядко оцеляват във фосилните записи непокътнати в три измерения. Добре запазените черепи са особено редки, но точно това е необходимо на учените, за да разберат какъв е бил мозъкът им, когато са били живи.

,,Ихтиорнисът е ключът към разгадаването на тази мистерия", коментира Джулия Кларк (Julia Clarke), професор в Тексаския университет в Остин и съавтор на изследването. "Този фосил ни помага да се доближим много до отговорите на някои отколешни въпроси, свързани със съвременните птици и тяхното оцеляване сред динозаврите".

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Zashto-ptitcite-otceliaha-za-razlika-ot-drugite-dinozavri-Otgovorat_172804.html

Hatshepsut

Откъде идва сероводородът в Черно море?


Откъде идва сероводородът в Черно море? Това е може би най-известният факт за нашето море. Почти целият живот в Черно море е концентриран в повърхностния 100-метров слой.

Ако се гмурнете по-дълбоко, там, където вълните не раздвижват повърхността на дъното и го разровите с длан и ще видите, че жълтият пясък, многоцветните черупки или сивата тиня, вече на няколко сантиметра от повърхността, имат един и същи черен цвят. Черният е цветът на сулфидите - соли, които сероводородът като слаба киселина образува с металите. Следователно черупките в сероводород стават черни и всеки метален предмет също става черен. Една от легендите за произхода на името ,,Черно море" е свързана с това: казват, че това е хрумнало на хората, когато са спуснали метална тежест на въже в морето, за да измерват дълбочината. Издигнато на повърхността - то станало напълно черно. Може и така да е било. Но хипотезата, че името ,,Черно" отразява впечатлението на средиземноморските пътешественици за нашето море по време на зимна буря, изглежда по-правдоподобна.

Защо се е задържал сероводородът в Черно море

Сероводородът често присъства в леко смесения дънен слой вода в други морета, особено в дълбоки затворени заливи, но Черно море е единственото, където такава гигантска маса вода е наситена с това вещество. Причината е, че с относително малка площ Черно море има голяма дълбочина - подводните склонове на брега са стръмни - в резултат на това водният обмен между дълбоките и повърхностните води е недостатъчен - кислородът не прониква дълбоко в морето. С други думи, Черно море не се смесва добре.

Кислородът навлиза във водата през морската повърхност - от въздуха; и също така - образува се в горния осветен слой вода (фотична зона) по време на фотосинтезата на водораслите и хитопланктона. За да може кислородът да достигне дълбочините, морето трябва да се смесва - заради вълни и вертикални течения. А в Черно море - водата се смесва много слабо - необходими са стотици години, докато водата от повърхността достигне дъното.

Соленост и температура на Черно море

Повърхностният слой на черноморската вода - до дълбочина около 100 метра - е предимно от речен произход. В същото време по-солена (и следователно по-тежка) вода от Мраморно море навлиза в морските дълбини - тече по дъното на Босфора и потъва в дълбините. Затова солеността на долните слоеве на черноморската вода достига 30 ‰ (грам сол в литър вода). Промяната в свойствата на водата с дълбочина не е плавна: от повърхността до 50-100 метра, солеността се променя бързо - от 17 до 21 ‰, а още по-дълбоко - до дъното - се увеличава равномерно.

В зависимост от солеността, плътността на водата също се променя.

Температурата на морската повърхност винаги се определя от температурата на въздуха. А температурата на дълбоките води на Черно море е 8-9° C целогодишно. От повърхността до дълбочина 50-100 метра температурата, подобно на солеността, се променя бързо - и след това остава постоянна до самото дъно.

Слоеве на Черно море

Черноморските води са разделени на две:

повърхностните води са обезсолени, по-леки и близки по температура до въздуха (през лятото са по-топли от дълбоките води и по-студени през зимата);
и дълбоки - по-солени и по-тежки, с постоянна температура.
Водният слой от 50 до 100 метра е граничен - това е границата между двете маси на черноморската вода, граница, която предотвратява смесването. По-точното му име е студен граничен слой: той винаги е по-студен от дълбоките води, тъй като, когато се охлади до 5-6° C през зимата, няма време да се затопли през лятото.

Слоят вода, в който температурата му рязко се променя, се нарича термоклин. Слоят на бързи промени в солеността се нарича халоклин, а на плътността на водата е пикноклин.

Всички тези резки промени в свойствата на водата в Черно море са концентрирани в областта на граничния слой. Стратификацията (разслояването) на черноморската вода по соленост, плътност и температура - предотвратява вертикалното смесване на морето и обогатяването на дълбочините с кислород.


Откъде идва сероводородът в Черно море?

Целият бързо развиващ се черноморски живот диша - планктонни ракообразни, медузи, раци, риби, делфини дишат, дори самите водорасли дишат - те също консумират кислород. Когато живите организми умират, останките им се превръщат в храна за сапротрофни бактерии. Кислородът се използва при бактериалното разлагане на органичните вещества на мъртвите организми в процес, който наричаме гниене. С нарастването на дълбочината разлагането започва да надделява над процесите на създаване на жива материя от планктонните водорасли, а консумацията на кислород при дишането и гниенето става по-интензивна от производството му от фотосинтезата. Затова, колкото е по-далеч от морската повърхност, толкова по-малко кислород остава във водата. В афотичната зона, морето (където слънчевата светлина не прониква), под студения междинен слой - под 100 метра дълбочина, кислородът вече не се произвежда, а само се консумира, тук не прониква поради смесване - това се предотвратява от разслояването на водите. В резултат на това има достатъчно кислород за живота на животните и растенията само в горните 150 метра на Черно море.

В резултат на това има достатъчно кислород за живота на животните и растенията само в горните 150 метра на Черно море. Концентрацията му намалява с дълбочина, а по-голямата част от живота в морето - биомасата на Черно море - е концентрирана над 100 метра.

И така се оказва, че 90% от водната маса на Черно море е почти безжизнена. Но във всяко друго море или океан почти целият живот е концентриран в горния, 100-200-метров слой вода. Въпреки това, поради липсата на кислород и наличието на сероводород във водата, в Черно море няма дълбоководна фауна, това намалява биоразнообразието му още повече, заедно с ефекта на ниската соленост.

Например няма хищни риби в дълбините с огромни зъбести уста, пред които са закачени светещи примамки.

По-дълбоко - на дълбочина над 2 километра, има само няколко вида бактерии - няма животни или водорасли, защото няма кислород във водата. Тези бактерии, живеещи във водния стълб и на дъното, разграждат останките, падащи от повърхността  и отделят сероводород. Неговият източник са аминокиселините, съдържащи сяра, които изграждат протеините. Източник на сяра са и в по-малка степен сулфатите в морската вода, които се използват от някои видове бактерии за окисляване на органични вещества вместо кислород.

Сероводородът е отрова за животните и растенията - той парализира клетъчното дишане в митохондриите. Сероводородът се намира в меките утайки на дъното на всички морета - кислородът от водата прониква там много бавно, а процесите на бактериален разпад и хемосинтеза с отделянето на сероводород са интензивни, поради което сероводородът се натрупва в утайките.


Черно море е било част от древното мегаезеро Паратетис

Едно катастрофално събитие следпоследния ледников период

Дали сероводородът се натрупва във вода или не, зависи от скоростта на неговото окисляване от съдържащия се тук кислород и от интензивността на микробиологичните процеси. Потокът на кислород в зоната на сероводорода се дължи на скоростта на обмена между долните, по-тежки и горните по-леки слоеве вода. Колкото по-рязко се променя плътността с дълбочината, толкова по-малък е притокът на кислород.

Сладките речни води се вливат в Черно море, а по-тежката солена вода на Средиземно море навлиза през Босфора. В резултат на това се появява в черноморските води рязък скок в плътността, наречен халоклин. Той не стои неподвижен - под въздействието на теченията се колебае, издига се на някои места, после потъва на други. По правило зоната на сероводорода започва непосредствено под халоклина, което предотвратява достъпа на кислород от горните слоеве. Поради това в Черно море се изразходва много по-малко сероводород, отколкото се образува. През последните 6-7 хиляди години тук се е образувал сероводороден пласт, заемащ 90% от обема на морето.

Заради увеличаването на нивото на Световния океан след края на последната ледникова епоха преди 11 - 7 хиляди години, със 130 м до сегашното му ниво, преди около 7-8 хиляди години, възникна връзката между Черноморския басейн и Средиземно море през Босфора. В същото време в прясното Понтийско езеро нахлува голямо количество солена вода с голяма тлътност от Средиземно море. Тези солени води остават в долните слоеве на Черно море. В същото време морската площ се разширява значително и наводнява големи площи суша, покрити с гъста растителност и с дебел слой черноземна почва. Това захранва с органични вещества анаеробните сероводородни бактерии, които все още разграждат растителните остатъци от това катастрофално събитие.

Когато сероводородът се издигне

Често сероводородът се задържа не само на дълбочина, но и близо до брега, където са нарушени вертикалната конвекция и снабдяването на водата с кислород. В същото време дори на дълбочина около 40 м могат да се появят свободно течащи, безкислородни водни маси, понякога плаващи към повърхността, където бързо се насищат с кислород, сероводородът в тях се окислява и изчезва.

Горната граница на сероводорода може да се повиши под влиянието на две обстоятелства - или вертикални движения на водни маси, или увеличаване на общото количество сероводород в дълбоките слоеве. И двете причини обаче могат да действат едновременно.

През последните четиридесет години тя се е издигнала с около 40-50 м, а обхватът на колебанията в дебелината й се е увеличил 5-6 пъти.

Издигането на сероводород в горните водни слоеве, богати с кислород, е придужено с масова смърт на морския живот. Така в началото на 50-те години на миналия век в Уолфиш Бей (атлантическото крайбрежие на Югозападна Африка) течението пренася облак от сероводород от дълбините към повърхността. На брега, до четиридесет мили навътре, се усеща миризмата на сероводород, стените на къщите потъмняват. Сероводородът е отровен за хората, усещането за неговата миризма вече означава превишаване на максимално допустимата концентрация.

В Черно море в също има възходящи течения, наречени апвелинг (upwelling). И те също могат да извадят отровени води от сероводород от дълбините, обаче при доста рядка комбинация от метеорологични и океанологични фактори, както например се появяват торнадата на сушата. Най-често се наблюдават по западните граници на континентите.

Сероводородът в морската вода се наблюдава не само в Черно море, но и в други водоеми, където няма вертикална конвекция. Доста обширни зони, замърсени с този газ, се срещат в Индийския и Атлантическия океан, понякога се появяват в Каспийско и други морета и дори в сладководни езера.


На снимките на Черно море от сателита SeaWiFS се забелязват "бели води" като причина е явното увеличение на Emiliania huxleyi. Когато загине този планктон, той пада на дъното. Това обаче ще повиши нивото на сероводородния пласт и ще намали и без това тънкия "жив" пласт

Има ли принос човешката дейност за сероводорода в Черно море?
Ясно е, че сероводородният баланс на Черно море е под силен натиск от човешката дейност, поради което отрицателното развитие на сероводородната зона се причинява не само от природни, но и от някакви антропогенни фактори. Например регулирането на речния поток намалява обема на прясна вода, постъпваща в горния слой.

Наистина сероводородът се е появил в Черно море не заради замърсяването му от хората, но сероводородът става все повече.

Но дали морето ни е на ръба на катастрофа?

Наистина, обогатяването на водата с хранителни вещества, особено с азотни и фосфорни (еутрофикацията) на Черно море от оттока от земеделските земи предизвиква бърз растеж на морската растителност - някои видове фитопланктон, нишковидни водорасли и др. образуват повече органични остатъци, от които по време на гниенето се образува сероводород.

Но този "допълнителен" сероводород не е направил значителни промени в равновесието, което се е развило през хилядолетията. И със сигурност няма опасност от експлозия на сероводород - за да се образува газов мехур, концентрацията на молекули на това вещество във вода трябва да бъде с порядъци по-голяма от реалната (8-10 мг на литър на дълбочина от 1000-2000 м, тоест на 1 молекула сероводород се падат не по-малко от 200 000 молекули вода).

Основният дял на органичните остатъци в утайките на дъното на Черно море и сероводорода в морската вода са благодарение на останките от животни, водорасли и растения, загинали при бързото повишаване на солеността след отварянето на Босфора. Това се е случило преди 6-3000 години. Солено-водната понтийска флора и фауна умира и постепенно е заменена от морска.

https://nauka.offnews.bg/news/Vaprosi_2/Otkade-idva-serovodorodat-v-Cherno-more_172783.html