• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Пешо

проф. д-р Любомир Владикин

Започната отъ Пешо, 14 Сеп 2023, 14:48:27

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

Чели ли сте някои от книгите на проф. д-р Любомир Владикин?

Да
0 (0%)
Не, не ме интересува
0 (0%)
Не, но ще прочета
4 (100%)

Общъ брой гласове: 4

Гласуването приключено: 24 Сеп 2023, 15:13:25

Пешо

Сметнах за правилно да включим във форума и историята на една от най-бележитите ни родни личности - проф. Любомир Владикин. Изтъкнат учен, признат от цяла Европа, полиглот, юрист, писател и не на последно място съратник на младежите от Съюза на българските национални легиони.


Биография

Житейски път до Първата световна война

Владикин е роден на 3 септември 1891 г. в село Голямо Белово, Пазарджишко. Майка му се казва Мария Морфова, сестра на оперната певица Христина Морфова и композитора Александър Морфов, е завършила френска филология в Женева. Баща му Никола Йонков Владикин е известен журналист, книжовник, писател, историк и политически деец. През периода от 1890 г. до 1912 г. е бил три мандата народен представител. Племенник е на владиката на Южна България (от Охрид до Одрин), познат под църковното име Евстатий Пелагонийски.

Любомир Владикин завършва класическа гимназия в София през 1910 г. След това следва правни и държавни науки в Софийския университет, където завършва през 1915 г. По време на Първата световна война през цялото време служи в българската армия на южния фронт. От 1910 г. участва в литературни кръжоци, пише стихове, литературни студии, публицистика. Дружи с младите писатели Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Димитър Силяновски, Николай Лилиев, Кирил Христов, Людмил Вълчанов, Георги Константинов и др.

Годините след Голямата война

От 1920 г. е редовен член на Съюза на българските писатели, а от 1925 г. е негов секретар.

От 1921 до 1924 г. е на специализация на собствени разноски във Виена, Вюрцбург и Прага. От 1924 г. е доктор по държавни науки на Вюрцбургския университет и доктор по стопански науки на Виенския университет. От 1924 до 1928 г. работи като финансов експерт в Българската народна банка. Участва във финансовата стабилизационна програма на България, съавтор е на икономическата система ,,Kамбиален монопол" (държавен монопол върху търговията с чуждестранни платежни средства). През 1927 г. излиза известната художествено-историческа книга ,,Царевград Търнов". От 11 юли 1928 г. е редовен доцент при катедра общо държавни науки и българско конституционно право в Юридическия факултет на Софийския университет, а от 21 януари 1932 г. е професор в същата катедра. През периода 1930 до 1934 г. написва поредица от книги за конституциите на Румъния и Гърция, както и за новите конституции на Югославия и Австрия. За тази дейност е удостоен със званието ,,асоцииран член" на академията на науките на Румъния, Югославия, Гърция и Австрия. През 1932 г. спечелва конкурса за изявени учени на Рокфелеровата фондация за Югоизточна Европа и заминава за 2 години за Италия и Франция. В Италия публикува трудове по държавно право и административно право, както и по стопански науки.

Работи с видния славист и българист Енрико Дамиани. За заслуги към научното и културно сътрудничество между България и Италия е удостоен от крал Виктор Емануил с благородническа титла ,,командаторе" и е избран за член кореспондент на Италианската академия на науките. От 1933 до 1934 г. е декан на Юридическия факултет в Софийския университет. От 1934 г. е редовен професор в Свободния университет за политически и стопански науки в София (днес УНСС).

Литературна дейност

През 1935 – 1938 г. написва поредица от книги: ,,История на Търновската конституция", ,,Държавно устройство на САЩ и развой на модерната демокрация", ,,Държавен съвет" и др. От 21 юни 1938 г. е титуляр на катедра по общо държавно и конституционно право и отново декан на Юридическия университет. През 1938 – 1941 г. издава на книгите си на френски език – ,,La politique arts et science", ,,Sur le pas de Schiller" и ,,Tirnovo la ville de rois", с предговори на проф. Михаил Арнаудов, Николай Дончев и Георги Константинов. Това му донася титлата почетен доктор на Френската академия и орден за заслуги. През периода 1939 – 1942 г. издава на немски език ,,Шилер и Гьоте във Ваймар", ,,Теодор Кьорнер и Христо Ботев", ,,Политическо развитие на България" (на немски: Die politische Entwickling Bulgariens). В периода 1934 – 1944 г. е подпредседател на Института по международни изследвания, председател на Италиано-българската културна взаимност.

През целия си живот Любомир Владикин не е членувал в нито една политическа партия, но в началото на 40-те години се включва активно в ултранационалистическата организация Съюз на българските национални легиони и за известно време е неин главен идеолог. През 1938 г. е предложен за министър на народното просвещение, но отказва.

Заболяване, лечение, живот в емиграция и смърт

През 1942 г. отказва да влезе в правителството на Богдан Филов. В началото на 1944 г. Владикин е на продължително лечение във Виена, където отново заминава в края на август 1944 г. За няколко дни се завръща в България и отново заминава, вече за Германия, на консултации за тежкото си здравословно състояние. ,,Народен съд" – Шести състав го осъжда задочно на смърт. Заличен е като професор в Софийския и Свободния университет. Изключен е от Съюза на българските журналисти и от Съюза на българските писатели. Умира от рак на стомаха на 22 май 1948 г. в град Розенхайм, близо до Мюнхен, Германия.


Източник:https:https://bg.wikipedia.org/wiki/Любомир_Владикин

Пешо

Негова кауза е и спонсорираната от Райха библиотека "Нова Европа", в която са изведени идеите и проблемите на т.нар. "Нов ред".





Трудовете от библиотеката може да намерите в сайта Нова Европа (https://nseuropa.org/MAIN.htm) под раздела националсоциалистическа идеология.
Искам да изкажа огромните си благодарности на Антоан Радославов, че ми предостави снимковия материал и ми разясни в кой уебсайт са дигитализирани изданията на библиотеката.
 

Пешо

#2
Клипове за личността и книгите на Владикин:


"История на Търновската конституция" от проф. Любомир Владикин


Спомняме ли си за делото на Любомир Владикин

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите "История на Търновската конституция" - монография на проф.Любомир Владикин:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=466

Powered by EzPortal