Митрополитъ Натанаилъ Охридски

[Hatshepsut]

Митрополит Натанаил Охридски


Митрополит Натанаил Охридски (1820-1906)
Оцветена фотография от Royal Bulgaria in color

На 18 септември 1906г. в Пловдив умира големият български духовник и национален герой Натанаил Охридски. Той е висш български духовник, охридски и пловдивски митрополит, писател, обществен деец и революционер, организатор на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879) и Охридското съзаклятие (българска конспиративна организация, целяща вдигане на въстание на българите в Западна Македония, съществувала през 1880-1881г.).
Той е роден като Нешо (Недялко) Стоянов или Станков Бойкикев в село Кучевище, Скопска Църна гора. Негов брат е революционерът Златан Бойкикев. Учи в Кучевищкия манастир, а в 1835 година отива да учи в Самоков при учителя Никола Тонджоров, при когото живее. След това продължава образованието си в Прилеп, където заедно с учителя си Георги Самуркашев от Велес превежда:
,,во простий и краткий язик болгарский"
антисемитския трактат ,,Служение еврейско и все злотворение нихно" на монаха Неофит, отпечетан в 1838 година от Теодосий Синаитски.

През 1837 година Бойкикев се подстригва за монах в Зографския манастир с името Натанаил. В Зограф Анатолий Зографски е впечатлен от дарбите и патриотизма на Натанаил и подпомага изпращането му в Русия. След една година заминава да учи в духовното училище в Кишинев, а по-късно в Одеската семинария, Русия. В 1840 — 1841 година заедно със Захари Княжески, Натанаил превежда ,,Зерцало или огледало християнское", отпечатано в Москва в 1847 година, в което се казва:
,, Ніе говоримъ нѣколько человѣцы посвятихме живота си за общенародно то оразованіе, и по ясно отъ прочій те виждаме скудость та за необходими те книги на Бѫлгарскія народъ: за това начнахме неосыпно да са стараимъ да превождаме и составляваме различни и най необходими Книги не только полезни за юношество то, но необходими за всякаго мозрастнаго Бѫлгарина. Ако и сами дасме премного заняти за свое то си усовершенствованіе въ науки те. Желаимъ да покажимъ примѣръ безъ користный за обогащеніе то и приведеніето на Бѫлгарска та писменность въ перво то и состояніе.
Сердечно желая Бѫлгарско то просвѣщеніе, ніе изискахме времи при прочій те свои трудове, та преведохме тія три книги отъ славяно-Россійская на болгарскій языкъ..."

През 1843 година участва на събор на български студенти и ученици в Одеса, които се обявяват за създаване на автономна българска църква. През 1846 година чрез Захари Княжевски в Санкт Петербург иска от руското правителство църковни книги, утвари и парична помощ за откриване на българско богословско училище в Цариград.След завършването на семинарията Натанаил се записва през 1847 година в Киевската духовна академия. Поддържа писмена връзка със свои сънародници от Македония, като подкрепя църковното движение, а писмата му са четени публично в Скопие, Велес, Прилеп и други. Академията завършва в 1851 година като кандидат на богословието с работата: ,,О том, что Болгарский Архиепископ в древния времена не зависил ни от Римскаго, ни от Константинопольского Патриарха", която по-късно е преведена на български и разпространявана в България в разгара на църковната борба. Дисертацията му завършва по повод закриването на Охридската архиепископия така:
,,Ах, кое славяно-българско сърце? Коя славяно-българска душа може без скръб да вспомене 1767 година 16 ден януария, когито мы Славяно-българе останахме яко овци без Пастиря-отца?... О, колко би била щастлива България, ако би се удостоила и сега да ѝ се возвратат законните църковни права от нашаго и общаго отца, предобраго султана, за да си има и она едного върховнаго своего уравителя на Църковната си иерархия внетре в отечеството си."

Ръкоположен е за йеромонах в Киев. Натанаил е става личен приятел на Константин Петкович, Георги Раковски, Васил Априлов, Николай Палаузов и много други видни български и руски обществени и духовни дейци. Пътува из Русия, Австрия, Сърбия, Влашко, Молдова и Османската империя. През 1852 година заедно с Константин Петкович и Партений Зографски съставят проект за ,,Българска матица", който остава неосъществен. В 1853 година издава на черковнославянски в Прага книгата ,,Приятелское писмо от българина к гръку", в която описва причините за българо-гръцката църковна разпра. В 1863 година заедно с Иван Селимински архимандрит Натанаил е български делегат в Моравия на честването на 1000 години от делото на Св. св. Кирил и Методий.
От 1854 до 1869 година като представител на Зографския манастир е игумен е на Добровецкия манастир в Молдова. В 1864 година ,,побългарява" ,,Кратко изяснение на Божественна Литургия", в чийто предговор пише:
,, Любезніи съотечественици
Коги-то казахме въ заглавныятъ листъ на тая книжка, чи мы я печатими въ полза на общо-то въ Скопіе училище, друго нѣмахме въ видъ, освѣнъ отъ една страна училище-то да восползуваме матеріално, а отъ друга страна религіозно, сирѣчъ, отъ продажба-та ѝ да има училище-то и отъ насъ една помощь, а отъ введеніето ѝ в училище-то като учебникъ да изучаваъ малолѣтнытѣ дѣчица значеніе-то и сила-та на Божественно-то Тайнство Литургии и отъ млады годины да бъдатъ благоговѣйни къмъ това голѣмо Тайнство Христіане. Мы ще ся почитаме щастливы и вседушевно утешены ако наши любородніи учители пріемнатъ тая книжка за учебникъ и въ занимаемы-тѣ отъ нихъ учебны мѣста.
Българинъ:
Архимандритъ Наθанаилъ Аθонско-Зографский"

На следната 1865 година Натанаил издава в Букурещ ,,Буквар славено-българскій", предназначен за училището в родното му село Кучевища. В същата 1865 година излиза в Браила и ,,Произшествіе въ Скопска епархия", в което разказва за противогръцкото движение на българите в епархията от 1860 до 1865 г.:
,, Но това е было мало за българско сьрце и душа. Ревность-та на сички-тѣ бѣлокапцы кои-то ся нарицатъ скопски черногорцы, искала е да види друго поголѣмо дѣло народно. Они сознавали себеси за чисты Българе, гдѣ-то и до днесь непроникло грьчко слово, това искали са да видятъ и въ всички Епархіалны села и градища Български. Това они желали, това и постигли. Въ нѣколко дни возбудили они ревность за това нѣщо въ всички селяны и гражданы Българы."
В 1868 година Натанаил ,,побългарява" и ,,Кратко християнское Наставление", което излиза в Котел, и което Натанаил подписва:
,, Сѫщій Славѧно-Българинъ вашь свѧщенноиннокъ Натанаилъ Стоѧновъ"
През септември 1872 година Натанаил е ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид, но получава берат през 1874 година. В 1873 година издава в Цариград ,,За Юстинианови права на Охридска архиепископия или за църковна независимост и самостоятелност на Охридско-Българско священоначалие". Заедно със секретаря си Стоян Костов изготвят подробно изложение, относно злоупотребите на османската власт. Документът е подписан и подпечатан от представители на Охридската кааза и изпратен до Цариградската конференция от 1876-1877 година. При избухването на Руско-турската война в 1877 година заминава за Цариград.

Натанаил през 1892 година. Фото Димитър Карастоянов

Взима участие в организирането на Кресненско-Разложкото въстание през 1878 — 1879 година. В адрес от 15 юли 1878 година съобщава на княз Александър Дондуков-Корсаков за опожарени села, убийства, насилия, изнасилвания на девойки и жени в Битолско, Охридско и Прилепско. В писмо от 24 юли 1878 година до Иван Аксаков описва политическата ситуация в Македония, положението на
,,Македонските българи, които ежедневно, ежеминутно в продължение на пет века са претърпели повече от всички убийства, насилия, тъмници, насилствени смърти, грабежи, отнемане на собствеността и съвършено поробване."
Натанаил се оплаква на Аксаков, че в Берлинския договор няма и помен за македонските българи, които са участвали равностойно в борбата срещу поробителя. Преследвани от турците, клеветени от гръцките пропагандисти, македонските българи са принудени да бягат към България.
Установява се в София, а по-късно във Враца и Ловеч. В 1880 година е освободен от Охридската митрополитска катедра, тъй като връщането му в Османската империя става невъзможно поради участието му в Кресненското въстание. От 1880 до 1891 година е ловешки, а от 1891 година до смъртта си е Пловдивски митрополит.
Умира на 18 септември 1906г. в Пловдив.
Натанаил Охридски е действителен член на Българското книжовно дружество. Използва псевдонимите Н. Богдан, Един Задунаец, Богомолец, Богдан.

Асен Виденов

[Hatshepsut]

Преди 200 години се ражда бъдещият пловдивски митрополит Натанаил

Той е един от изявените български духовници през Възраждането и в първите години от освобождението на България от османско владичество

Автор: Атанас Коев

Натанаил Охридски е един от изявените български духовници през Възраждането и в първите години от освобождението на България от османско владичество. Ярка е и дирята му в национално-освободителното движение на македонските земи. Той е почетен член и голям дарител на Българското книжовно дружество-БКД, дн. БАН. На 26 октомври се навършват 200 години от неговото рождение.

Родното място на бъдещият митрополит е будното българско селце Кучевица, намиращо се близо до Скопие, откъдето той започва земния си път на 26 октомври 1820 г. Благодарение на свещениците от местния манастир ,,Св. Архангел" твърде рано у момчето са пробужда жаждата за знания, като първоначално учи в килийното училище при църквата ,,Св. Спас" при известния по това време отец Йоаникий. След това продължава образованието си в скопското и в самоковското училища.

Голяма роля за духовното израстване на юношата изиграва богатата библиотека на прилепския манастир ,,Трескавец", която той често посещава. Там напълно осъзнава значението на книжовната дейност и се заклева да се посвети на духовното пробуждане на народа ни. В тази библиотека бъдещият български митрополит започва да съставя и да превежда поучения и апостолски слова.

През 1837 г. 17-годишният младеж се подстригва за монах в Зографския манастир, като получава монашеското име Натанаил, а на следващата година се отправя за Киприяновския манастир в Бесарабия. Там той е посрещнат от кръстника си отец Манасий, който го записва в трети клас на уездното духовно училище в Кишенев, а след това му помага да постъпи и в местната семинария.

През 1841 г. отец Натанаил приема 13 български бежанци, участници в Браилските бунтове, като ги храни и облича в продължение на цели три месеца. По-късно по този повод той споделя следното: ,,По това време аз помирисах могъщата диря на свободата и идеята за нея и за моя народ се вгнезди веке в моята плът и кръв."

В 1845 г. бъдещият български митрополит пристига в Одеса, където става редовен стипендиант в Одеската духовна семинария. В пансиона на семинарията отец Натанаил живее в една стая с видниия български възрожденец Добри Чинтулов. В руския черноморски град той се запознава с изявените ни просветни дейци от този период Васил Априлов и Никола Палаузов, като се сближава с тях.

През 1847 г. видният български духовник е вече студент в Киевската духовна академия. Тук обаче непокорният младеж се свързва с руските революционни демократи и срещу него е повдигнато обвинение в бунтарство, като той дори е арестуван от руските власти.

Въпреки това през 1851 г. завършва учението си в духовната академия със степен ,,кандидат по богословие", като защитава докторат на тема: ,,За това, че българският архиепископ в древни времена не зависел нито от римския, нито от константинополския патриарх."

След като приключва с образованието си, вместо да се завърне в Атон, българският духовник предприема пътуване из Русия, Австро-Унгария, Германия и румънските княжества, като по време на това пътешествие той завързва познанства с редица висши духовници от тези страни и започва да лансира идеята за денационализацията на Цариградската патриаршия чрез равно представителство на всички православни църкви, както и избор на негръцки вселенски патриарх.

Във Виена заедно с Др. Цанков и К. Петкович съставя проект за основаване на Българско книжовно дружество, който по-късно е реализиран.

През 1854 г. отец Натанаил е назначен за игумен на Добровецкия манастир, намиращ се до град Яш, където често го посещава Г. С. Раковски, като двамата разпалено обсъждат идеята за създаването на Общ балкански фронт срещу Турската империя. Във връзка с това българският духовник се среща в Букурещ с гръцкия и сръбския консули и с румънския княз Куза. Скоро обаче той разбира, че ,,всеки тегли чергата към себе си и иска да работи за сметка на българското нещастие".

От този момент насетне отец Натанаил се посвещава изцяло на борбата за независима българска църква, като след издаването на фермана за Българската екзархия през 1870 г. се озовава в турската столица Цариград. Там той отказва да бъде избран за екзарх и заминава като митрополит на Охридската епархия.

На този пост престоява седем години, като повежда борба за български църкви и училища.  С тези свои действия си навлича гнева на гръцките духовници и на турските власти, които правят всичко възможно да бъде отзован в Цариград.

След освобождението на България от османско владичество Натанаил Охридски се противопоставя на руските опити за преместване на Българската екзархия от турската столица в Пловдив, като подлага на остра критика идването на екзарх Йосиф в града на тепетата.

Когато започва борбата срещу несправедливия Берлински договор, българският митрополит се озовава в София, а след това в Кюстендил, заставайки начело на комитета, подготвящ Кресненско-разложкото въстание.

След неуспеха на бунта отец Натанаил отново е в София, където заявява на княз Александър Батенберг, че Македония чака своето освобождение от него. В столицата на Княжество България видният просветител Константин Иречек е поразен от становището на българския митрополит, че ,,нашият книжовен език не бива да се отдалечава от македонския говор".

През 1880 г. Натанаил Охридски е назначен за временно управляващ Врачанската епархия, а след това е преместен в Ловешката епархия. Всичко това се дължи на непокорния нрав на видния наш духовник, като във връзка с това през 1881 г.  екзархът иска оставката му и близо осем години бави кандидатурата му за пловдивски митрополит. След решителната намеса на министър-председателя Стефан Стамболов в 1891 г. отец Натанаил е назначен начело на Пловдивската епархия, оставайки на този пост до края на живота си.

Пловдивският митрополит преживява много тежко неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., в чиято подготовка участва активно и самият той. В резултат на това здравето му се влошава и на 18 септември 1906 г. отец Натанаил умира на 84-годишна възраст.

Погребан е в пловдиската съборна църква ,,Св. Богородица" до предшественика си Панарет Пловдивски. Така си отива един голям българин, отдал целия си съзнателен живот в служба на народа ни и допринесъл в значителна степен за неговото духовно и национално освобождение.

https://www.desant.net/show-news/54522

[Hatshepsut]

Къде се пази личният нагръден кръст на митрополит Натанаил Охридски

Кресненско-Разложкото въстание от 1878 – 1879 година е първата решителна стъпка към обединението на всички българи, които след несправедливия Берлински конгрес остават извън пределите на Княжество България. Един от организаторите и ръководителите на бунта, потушен с особена жестокост, е митрополит Натанаил Охридски. Името му се свързва с организацията и подготовката на въстанието, закупуването и оръжие и изпращането на пари от комитетите Единство. В музея в Благоевград е запазен неговия личен нагръден кръст.

В експозицията, представяща Руско – турската война и Санстефанския договор, са подредени снимката на митрополит Натанаил Охридски и неговия личен нагръден кръст.

"Той е бил подарен от него на неговия брат Атанас, съхранявал се е дълги години в семейството на Атанас Бойкикев, тъй като митрополит Натанаил Охридски е неговото духовно име, а светското му е Стойчо Бойкикев и е роден в село Кучевище, Скопско през далечната 1820 г. Така че в семейството на неговия брат се е съхранявал този кръст, подарен от Натанаил, и негова внучка го подарява в музея в Благоевград.", разказва Елена Александрова, историк в Регионалния исторически музей в Благоевград.

Нагръдният кръст присъства в постоянната експозиция на музея още от нейното учредяване през 1986 година. Митрополит Натанаил Охридски е свързан и с изпращането на петиции до руското главно командване, с които останалите под османска власт българи в Македония и Охридско настояват да се спазят клаузите на Санстефанския договор.

"В постоянната експозиция имаме фотодокументални копия на тези списъци със записани хора, имената им, от различни общини в Македония. Оригиналите се съхраняват в централния държавен архив в София и в българския исторически архив на народната библиотека, но нашите колеги предшественици, които са изградили експозицията тук, са направили техни копия и могат да се видят като част от нашето експозиционно представяне.", допълва Елена Александрова.

Любопитен и малко известен факт за митрополит Неофит Охридски е, че той се свързва и със солунските атентати от 1903 г. Негов племенник е Петър Манджуков, един от атентаторите, а домът на митрополит Натанаил в Пловдив е бил превърнат в склад за динамитите, които са подготвили гемиджиите за взривяването на Солун.

https://bntnews.bg/news/kade-se-pazi-lichniyat-nagraden-krast-na-mitropolit-natanail-ohridski-1098499news.html

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите автобиографията на митрополит Натанаил Охридски:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=6178