Великотърновска епархия

[Hatshepsut]

Великотърновска епархия


Епархии на БПЦ

Великотърновска епархия е разделена на десет духовни околии, както следва:


* Великотърновска духовна околия

* Свищовска духовна околия

* Горно-оряховска духовна околия

* Габровска духовна околия

* Еленска духовна околия

* Севлиевска духовна околия

* Никополска духовна околия

* Дряновска духовна околия

* Павликенска духовна околия

* Тревненска духовна околия

Седалището на Великотърновския митрополит е в гр. Велико Търново.


История

На Балканския полуостров християнството било проповядвано още от самите свети апостоли. Преданието разказва, че св. ап. Андрей е проповядвал Евангелието по бреговете на Черно море и поречието на р. Дунав. След св. апостоли това дело са продължили апостолските мъже. На 18 км северно от В. Търново, през 106 г. сл. Хр. император Траян основал градът Никополис ад Иструм, който бил един от най-добре устроените и укрепени римски градове в цяла Мизия. От най-древно време са били обитавани хълмовете Царевец и Трапезица, където са намерени останки от укрепления с квадров градеж, който се отнася към римско време или началото на Първата българска държава (681-1018 г.) През ІІІ в. по време на големите гонения на християните от римските императори, под чиято власт се намирал Балканския полуостров мнозина християни претърпели мъченическа смърт. През ІV век епископите от Балканските провинции са взели участие във Вселенските събори, а в V век християнството вече е господстваща религия по всички балкански територии.

След покръстването на българите при св. цар Борис, В. Търново и териториите на днешната В. Търновска епархия са неизменна част от християнската българска държава. След падането на Първото българско царство под византийско робство, тези земи са под духовното управление на Цариградската патриаршия. След въстанието на Асеневци (1185 г.) столицата Търновград заема централно място в църковния и държавен живот на възстановеното Българско царство. Постепенно се достига до официално световно признаване Патриаршеския статут на Търновския йерарх, управляващ най-голямата столична епархия.

Първия Търновски архиерей след въстанието (1185 г.) е архиепископ Василий. След него светителства патриарх Йоаким І, при когото окончателно е призната от Цариградската и всички православни църкви автокефалността на Българската църква. Следват светителските служения на Търновските патриарси: Григорий, Василий ІІ, Йоаким ІІ, Игнатий, Макарий, Йоаким ІІІ, Доротей, Роман, Теодосий І, Йоаникий І, Симеон, Теодосий ІІ.

Безспорно най-бележит представител на Търновската епископска катедра е св. Евтимий - патриарх Търновски. Като любим ученик на св. Теодосий Търновски, св. Евтимий се отдава на усърдно богослужение и трудни подвизи в монашеския живот. Бог открил на св. Теодосий близкото поробване на България и предстоящите лишения, вериги и гонения за бъдещия патриарх - св. Евтимий. Наред с плодотворната и мащабна книжовна дейност, патриаршеската дейност на Евтимий е разнообразна и много сложна. Търновската книжовна школа през втората половина на ХІV век се превърнала в една истинска академия на българската богословско-философска мисъл. Столицата Търновград била истинско духовно-просветно слънце за цяла България, за съседните страни и за целия славянски православен свят. Патриарх Евтимий особено зорко следил за вътрешното развитие на Църквата и премахване на разните ереси и заблуждения. Падането на Търновград (17 юли 1393 г.) слага край на обширната му светителска дейност - бил изпратен на заточение в Бачковския манастир след трогателна раздяла с търновските жители.

В периода на турското робство Търновската митрополия преминава под духовното подчинение на Вселенската (Цариградската) Византийска патриаршия. Започват опити за елинизация на българското население, които срещат организиран отпор у всички българи: църковно-националните борби. В акцията на Великден (3.ІV.1860 г.) епископ Иларион Макариополски не споменава името на гръцкия патриарх, а вместо това - ,,всякое епископство православних". Станал изразител на народните желания за самостоятелна българска църква, дядо Иларион става водач на борбите, които се увенчават с успех. Християните от Търновска епархия на 25 май 1872 г. единодушно при неописуемо тържество изразяват желанието си да имат Иларион Макариополски за свой митрополит. На 13.ІХ.1872 г. новият Търновски митрополит Иларион сред камбанен звън тържествено е посрещнат в старата столица. От 1393 г. той е първият български архиерей на осиротелия след св. Евтимий престол. По нареждане на дядо Иларион, Браницкият епископ Климент (Васил Друмев) открива първото българско богословско училище в Петропавловския манастир край гр. Лясковец, което по-късно прераства в Духовна семинария. На 4.VІ.1875 г. Търновският митрополит Иларион внезапно почива и управлението на епархията е възложено на епископ Климент Друмев. Дядо Климент е между най-първите строители на съвременна България: участник в Учредителното народно събрание, Първото Велико народно събрание, на два пъти за кратко - министър-председател. На 27.V.1884 г. е избран за Търновски митрополит, какъвто остава до смъртта си. Изключително ерудиран, дядо Климент оставя богато книжовно наследство, притежава несъкрушима воля и проявява рядка саможертвеност.  Когато почива (9.VІ.1901 г.), в бр. 14/1901 г. ,,Църковен вестник" съобщава: ,,Смъртта покоси един живот, който беше толкова драгоценен за Българската църква, един пастир, който имаше любовта и сърцето на народа; един писател, чиито произведения и идеи възпитават днешното поколение и най-после един рядък самоотвержен мъж, чието име се преплита с всички събития в нашата най-нова история".

На 29.VІІ.1901 г. е избран новият Търновски митрополит Антим, който се явява достоен заместник на дядо Климент. За него проф. протопр. Стефан Цанков пише: ,,Тих и спокоен, той проявява пълна солидарност със събратята си в Св. Синод и тиха упоритост в отстояване правата на Църквата".

На 29.ІХ.1914 г., административно-управляващия Ст. Загорска епархия епископ Йосиф, е избран на овакантената Търновска митрополитска катедра. По време на Балканската война, а по-късно и в Първата световна война, митрополит Йосиф е началник на военното духовенство. Като такъв, той проявява много такт и умение, заради което става известен между всички военни кръгове. През 1913 г., заедно с протопр. Стефан Цанков, ръководи мисията за покръстването на помаците в южните склонове на Родопите, която мисия има отлични резултати и е оценена положително от Св. Синод и държавната власт. Дядо Йосиф усилено подкрепя дейността на свещеническите братства, като дава пример и за други епархии. За него проф. протопр. Стефан Цанков казва: ,,Изобщо за мисията на Църквата, той има вътрешен усет и голямо пастирско съзнание". По време на войните, началника на военното духовенство - митрополит Йосиф се движи саможертвено между болните от холера войници и укрепва духовно изстрадалите синове на майка България. Едва започнал обществено-църковната си дейност, много млад, той завършва земния си живот - загуба, която родната Църква тежко преживява.

От 1921 до 1936 г. Търновска епархия се управлява от митрополит Филип. Той продължава усилената проповедническа дейност в епархията, като по негово време започва да излиза редовно списанието ,,Търновски епархийски вести". През 1936 г. си подава оставката поради болест, а на 12.І.1939 г. почива и е погребан в църковния двор на храм ,,Успение Богородично", гр. Велико Търново.

На 6.ІІІ.1936 г. цар Борис ІІІ подписва Указ за утвърждаване на Негово Високопреосвещенство г-н Софроний за каноничен митрополит на Търновска епархия. Новият архиерей притежавал пламенно пастирско усърдие, имал солидна богословска подготовка, залягал за благотворителната дейност на Църквата. Още като викарен епископ в София и най-вече като правящ архиерей в Търново, той организира и създава прицърковни: детски летовища, забавачници, дневни домове-игрища и градини за деца на бедни работници, трапезарии, сиропиталища. Успоредно с това подпомага и укрепва православните християнски братства, християнски младежки дружества, курсове за учители, диригенти за църковни хорове и летни опреснителни курсове за свещениците.

На 21.І.1962 г. е избран Главиницки епископ Стефан - викарий на Пловдивска епархия, за В. Търновски митрополит. По негово време продължава усилено да се укрепва и развива духовния живот в епархията. Възстановяват се и материално се закрепват манастирите, обогатява се епархийската библиотека, епархийският хор продължава своето съществуване и развитие.

На 27.ІІ.1994 г. е избран, а на 6.ІІІ.1994 г. канонически утвърден В. Търновският митрополит Григорий, който и днес е правящ архиерей на епархията. Понастоящем В. Търновска епархия има 10 духовни околии, 450 храма и 20 манастира. Територията й се разпростира на 19 общини, с население над 600 000 жители, в огромното си болшинство - православни християни.

https://bg-patriarshia.bg/turnovo-diocese

[Hatshepsut]

Великотърновски митрополити (от 1394г. до ден днешен)

За някои от митрополитите в списъка не са известни годините на тяхното управление, поради липсата на достатъчно исторически сведения и извори.

XIV - XVI век

Еремия I (1394-1408)
Игнатий
Герасим
Панкратий
Теофил I
Йоаким
Арсений
Дионисий I Рали (1585-1600)

XVII век

Еремия II (1602-1611)
Гавриил (1611-1626)
Макарий (1626-1646)
Дионисий II (1646-1650)
Кирил (1650-1653)
Антим (1653-1654)
Дионисий III (1654-1658)
Герасим (1658-1673)
Езекиил (1673-1687)
Атанасий (1687-1692)
Йосиф (1692-1697)
Теодосий (1697-1707)

XVIII век

Дионисий IV (1707-1714)
Йосиф (1714-1722)
Никифор (1722-1737)
Антим (1739-1750)
Теофил II (1751-1763)
Партений (1763-1769)
Калиник (1770-1791)
Матей (1791-1797)
Филотей (1797-1800)
Матей /повторно/ (1800-1802)

XIX век

Даниил (1802-1806)
Макарий (1806-1817)
Йоаникий (1817-1821)
Иларион Критски (1821-1827)
Константий (1827-1830)
Иларион Критски /повторно/ (1831-1838)
Панарет (1838-1840)
Неофит Византиос (1840-1846)
Атанасий (1846-1848)
Неофит Византиос /повторно/ (1848-1858)
Григорий (1858-1867)
Иларион Макариополски (1872-1875)
Климент (1884-1901)

ХХ - XXI век

Антим (1901-1914)
Йосиф (1914-1918)
Филип (1920-1936)
Софроний (1936-1961)
Стефан (1962-1992)
Григорий (1994- )

https://bg.wikipedia.org/

[Hatshepsut]

Митрополит Климент Търновски (Васил Друмев)

Васил Николов Друмев (митрополит Климент, епископ Браницки) е виден български възрожденски писател, обществен, културен и духовен деец. Роден е в гр. Шумен около 1840 г. Първоначално учи в шуменското училище при възрожденския учител и книжовник Сава Доброплодни през годините 1849-1857, като през последната година е помощник-учител.

Поради големия си стремеж към науката получава стипендия и продължава образованието си от 1858 до 1865 г. в Одеската духовна семинария. Междувременно в Одеса се увлича от литературата и написва първата българска повест с оригинален сюжет "Нещастна фамилия" (1860). Запознава се с Георги Раковски и през 1862 г. участва в Първата българска легия в Белград.

През 1865 г. постъпва в Духовната академия в Киев, която завършва през 1869 г. със степен "Кандидат на богословието". Същата година отива в Галац, а после в Браила (Румъния), става учител и директор на българското училище там от 1869 до 1873 г.

В Румъния Васил Друмев, заедно с Марин Дринов и Васил Стоянов, през 1869 г.основава Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Той е редактор на периодическо списание на БКД, където публикува свои статии и творби на духовни и просветни дейци като "Мати Болгария" и "Житие и страдания грешнаго Софрония" на Софроний Врачански.

Духовната кариера на Васил Друмев започва през 1873 г., когато е ръкоположен в Тулча в архидяконски чин с духовното име Климент. Още същата година става йеромонах, а след това архимандрит. За около година заема длъжността протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, а на 21 април 1874 година в Русе приема епископски сан с титлата "Браницки".

През 1878 г., след Освобождението, става ректор на Петропавловската семинария край Лясковец и остава на този пост до 1884 г.

Същевременно митрополит Климент се включва активно в политическия живот, като през април 1879 г. участва в Учредителното събрание, което приема Търновската конституция и в І-вото ВНС за избора на княз Александър І Батенберг (1879-1886) за български монарх.

Той е един от водачите на Консервативната партия. Опитите на княз Батенберг да промени Търновската конституция, която ограничава правомощията му, го карат да търси подкрепата на консерваторите. Консервативно е първото правителство на Княжеството, начело с Тодор Бурмов. Но изборите за І-во ОНС през септември 1879 г. са спечелени от Либералната партия и князът, по съвета на Русия, е принуден да състави коалиционно правителство начело с Петко Каравелов. Либералите обаче отказват да влязат в коалиция. Тогава на 24 ноември 1879 г. князът назначава второто консервативно правителство, начело с митрополит Климент.

Във вътрешната си политика това правителство продължава устройството и организацията на държавния апарат, подготвя и внася в парламента закон за организирането и дейността на българската армия. Като заемащ поста и министър на народното просвещение митрополит Климент съдейства за развитието на училищата.

Във външната си политика митрополит Климент се стреми към извеждане на Княжеството от международна изолация и установяване на  дипломатически контакти с европейските държави. Правителството обаче среща трудности поради либералното мнозинство в народното събрание. Под натиска на либералите княз Александър І Батенберг на 24 март 1880 г. е принуден да състави правителство на Либералната партия с министър-председател Драган Цанков.

Митрополит Климент е народен представител във ІІ-рото ОНС. През 1884 г. управлява Софийската епархия. От 1884 до 1901 г. е митрополит на Търновската епархия.

През 1885 г. оглавява българската делегация при руския император Александър ІІІ за признаване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. От 1885 до 1887 г. е първият председател на Българския червен кръст.

Митрополит Климент оглавява за кратко през 1886 г. Временното правителство при детронацията на княз Александър І Батенберг.

През периода 1887-1894 г. заради проруските си възгледи митрополит Климент взема участие в политическите борби против режима на Стамболов и княз Фердинанд І Сакскобургготски (1886-1918). За това е преследван и заточван в Петропавловския и Гложенския манастир. След падането на правителството на Стефан Стамболов през 1894 г. е освободен.

На следващата 1895 година води българската делегация при руския император Николай ІІ, която съдейства за подобряване на дипломатическите отношения с Русия и признаването на княз Фердинанд І от руския монарх.

През последните си години Васил Друмев се връща към научната си и книжовна дейност. През 1898 г. е отново председател на Българското книжовно дружество. Най-известното му литературно произведение е "Иванко – убиецът на Асеня І" – първата значителна оригинална българска драма.

Митрополит Климент (Васил Друмев) умира на 10 юли 1901 г. в София.

https://istoria.bg/445/vasil-drumev-mitropolit-kliment

[Hatshepsut]

Преображенски манастир ,,Преображение Господне"

Преображенският манастир е най-големия от манастирите разположени около Велико Търново и 4-ти по големина в България. Основан е по времето на Втората българска държава през 13-14в. Първоначално манастира е бил метох на Ватопедския манастир от Света Гора, но през 1360г. се сдобива с автономност. Възникването на Преображенския манастир се свързава с личността на втората жена на българския цар Иван-Александър – Сара и сина им цар Иван Шишман, които дараяват много средства за неговата реконструкция и ремонт. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов. Той играе и важна роля в духовния живот на българаската столица през 14в.

През средновековието Преображенския манастир е бил разположен на около 400–500 метра южно от сегашното си местонахождение. Първоначалното място на манастира е било изоставено след разрушаването му по време на завладяването на Търново в края на 14в. След падането на България под турско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от турците, а в последствие е разрушен напълно.

На сегашното си място Преображенския манастир е възстановен през 1825г. от рилския монах отец Зотик, който през 20-те и 30-те години е бил игумен на манастира. Строежът на главната църква започва през 1834г. и е бил възложен на Димитър Софиялията. Заради участието си във ,,Велчовата завера" от 1834-1835г. майстора е обесен от турците и с довършването на църквата, което става през 1837г. се заема Уста Кольо Фичето. Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849-1851г. от големия български художник Захарий Зограф от Самоков. Активното строителство в Преображенския манастир продължава активно до 1863г., когато под ръководство на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857г.), камбанарията с часовника (1861г.) и малката църква ,,Благовещение" (1863г.). Заедно с някои постройки, градени след Освобождението, Преображенският манастир добива познатия си днес вид.

Още по времето на отец Зотик Преображенският манастирът се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От Велчовата завера в 1835 година до Априлското въстание в 1876 година, тук се събирали пътищата на много революционни дейци – Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитони др. Оттук е тръгнал по народните дела на сподвижника на Васил Левски – отец Матей Преображенски, а и самия Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира. Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. През годините на Руско-турска освободителна война манастирът е превърнат в болница. За благодарност след Освобождението руските воини подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата.

През 1991г. част от монашеските килии в Преображенския манастира са разрушени след срутване скали над манастира.

https://www.mitropolia-vt.com/

[Hatshepsut]

Великотърновски митрополит Григорий

Светското име на митрополит Григорий е Йорго Иванов Стефанов. Роден е на 10.10.1950 г. в с. Козаревец, Великотърновско. Основно образование получава в родното си село, след което учи в Техникума по машиностроене в гр. Горна Оряховица.

След завършване на средното си образование, през 1968 г. постъпва като послушник в Преображенската св. обител. Tам в началото на м. февруари 1974 г. е постриган в монашество с името Григорий от Великотърновския митрополит Стефан, който го ръкополага и в йеродяконски чин.

Продължава образованието си в Софийската духовна семинария и Духовната академия ,,Св. Климент Охридски" в София, която завършва през 1979 г. По време на своето следване там йеродякон Григорий служи като митрополитски дякон на Великотърновския митрополит Стефан, който в началото на 1980 г. го ръкополага и за йеромонах. От края на 1980 г. йеромонах Григорий е назначен за протосингел на Старозагорската митрополия, която длъжност изпълнява до м. декември 1985 г. Като такъв на 06.12.1981 г. по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство от Старозагорския митрополит Панкратий.

От есента на 1982 г. архимандрит Григорий е на богословска специализация в университета в гр. Нюшател, а по-късно и в институтите в Босей и Женева, Швейцария. Специализира в градовете Лондон, Бирмингам, Кентърбъри и Оксфорд, Англия. След завръщането си в България, от лятото на 1985 г., заедно със задълженията си на протосингел на Старозагорската митрополия, архимандрит Григорий е и сътрудник в отдела за Междуцърковни отношения при Св. Синод. На 22.12.1985 г. в Патриаршеската катедрала ,,Св. Александър Невски" е хиротонисан в епископски сан с титлата ,,Константийски" и е назначен за викарий на Старозагорския митрополит Панкратий, какъвто остава до 1987 г., а от края на 1987 г. до Възкресение Христово, 1990 г. е викарий на Великотърновския митрополит Стефан.

От 01.04.1990 г. до 19.06. с. г. епископ Григорий е ректор на възстановената Пловдивска духовна семинария, а от 01.07.1990 г. е назначен за ректор на Софийската духовна семинария, който пост заема до началото на 1994 г. На 27.02.1994 г. е избран, а на 06.03. с. г. е и канонически утвърден за Великотърновски митрополит.

https://www.mitropolia-vt.com/

[Hatshepsut]

Патриаршески манастир ,,Св. Троица"

Според някои изследователи Патриаршеският манастир е основан през 1070г. и основание за това предположение дава надпис намерен при строежа на новата църква през 1847г. Според друга версия, обителта е основана по време на царуването на Иван Александър от Теодосий Търновски и Патриарх Евтимий. През 1375г. монах Евтимий бил избран за патриарх в Търново и от тогава обителта се назовава Патриаршеска. Манастирът ,,Св. Троица" става център на прочута книжовна школа ,,Търновско училище". Нейно дело е голямата правописна реформа и създадените езикови норми. В книжовната школа получават образованието си известни писатели, като Григорий Цамблак и Константин Костенечки.

По време на завладяването на Търново от османците, Патриаршеският манастир е ограбен и разрушен. През 15 -18в. манастира е под покровителството на влашки и молдовски войводи, за което са запазени няколко дарствени грамоти. При възобновяването на обителта през 1847г. са намерени запазени четири такива грамоти от влашките войводи Иван и Стефан Кантакузин, Иван Александър Гика, Иван Ипсиланти и Иван Константин. По време на кърджалийските набези в началото на 19в., манастира е разграбен и запустява.

Патриаршеският манастир е възобновен през 1847г. със средствата на местното население, но на разстояние един километър от стария манастир. Тогава е построена нова църква дело на Кольо Фичето и изографисана от Захари Зограф. През 1913г. голямо земетресение срутва голяма част от манастира, включително и църквата, от която оцеляват само част от иконите и иконостаса. През 1927г. манастира е възстановен, но във видоизменен и опростен вид и дизайна на реконструираната църква е различен от този на Кольо Фичето.

До 1946г. Патриаршеския манастир е мъжки, когато идват първите монахини и от 1948г. е вече официално девически.

https://www.mitropolia-vt.com/2020/

[Hatshepsut]

Лясковски манастир ,,Св. св. Петър и Павел"

Манастирът е изграден през 12 век вероятно след преустройството на малка крепост. Проучвания на района доказват, че на това място преди това е съществувал и малък римски кастел. Според местното предание земите около днешния манастир били владение на братята Асен и Петър. При обявяването на въстанието за освобождаване на България от византийско владичество през 1185 г., те дали оброк, ако въстанието е успешно да изградят манастир.

В края на 14 век манастирът е разрушен от османските нашественици. Няколко пъти той е възстановяван и отново разграбван и опожаряван. Едно от възстановяванията му е било през 1662 г. с помощта на местното българско население. В този период Търновската епархия, в която се намира манастирът, е била подвластна на гръцката Цариградска патриаршия. Поради тази причина е управляван от гръцки владика, който изгонва българските монаси и настанява гръцки игумен и монаси. Това продължава до провъзгласяването на самостоятелната Българска църква през 1870 г., а гърците били изгонени.

По време на османското владичество Лясковският манастир поддържал активни духовни връзки с Русия и с руските манастири. Свидетелство за това е подареното от руския цар Петър I през 1708 г. четириевангелие, обковано с позлатени корици. Същото днес се пази в Църковния историко-археологически музей в София.

Манастирът е тясно свързан с няколко забележителни исторически събития свързани с националноосвободителните борби на българския народ.

През 1700 г. вдовицата Мара и синът ѝ Стоян, заедно с известния влашки войвода Мирчо, подготвили в манастира въстание срещу Османската империя. Съзаклятник е бил игуменът на манастира Софроний. Въстанието днес е известно като Мариното въстание.
В 1856 г. Капитан Дядо Никола Филиповски повежда от манастира тринадесет четници към Габровския балкан.
На 15 юни 1862 г. хаджи Ставрий организира тук буна (Хаджиставревата буна) със седемдесет души.
След тези събития манастирът запустява за няколко години поради факта, че игуменът хаджи Теодосий и брат му хаджи Йоасаф са заточени в Диарбекир, а монасите – затворени. През април 1869 г. Васил Левски тайно пристига в Лясковския манастир и основава в Лясковец революционен комитет, а през 1872 преминава отново с Ангел Кънчев. Манастирът често е давал убежище на апостолите на Великотърновския революционен окръг: отец Матей Преображенски-Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Панов Семерджиев, Бачо Киро, Христо Иванов-Големия.

През 1874 г. Браницкият епископ Климент открива първото българско богословско училище, което по-късно прераства в Духовна семинария и продължава дейността си до 1885 година.

През 1878 г. славянският благотворителен комитет урежда в манастира сиропиталище за пострадалите с управител Добри Войников.

По време на Стомболовия режим (1893 г.) тук е заточен Васил Друмев.

От 1902 до 1912 г. Петропавловският манастир е превърнат в приют за душевно болни.

Старата църква на манастира била украсена със стенна живопис през 1662 г. Голямото земетресение в Горна Оряховица през 1913 г. и избухналият след него пожар разрушават храма, източното манастирско крило и още няколко постройки. Устояват само новите сгради на семинарията. Впоследствие, след продължителна реставрация, манастирът отново е възстановен.

В периода 1918–1922 г. тук се заселват 60 руски бежанци, а след тяхното напускане манастирът става девически. От 1925 до 1928 г. функционира църковно-певческо училище. През 1937 г. манастирът се превръща в дом-работилница за глухонеми момчета, закрита през 1945 г. През 1947 г. митрополит Софроний отново възстановява монашеското девическо братство.

През 1980 г. е изградена и днешната камбанария.

https://www.mitropolia-vt.com/

[Hatshepsut]

Старата митрополия върна блясъка си, там ще е най-новият и модерен колеж във Велико Търново

За по-малко от година старата митрополия във великотърновския кв. ,,Асенов" се превърна в кокетна сграда след цялостна реставрация. Предстои да се прави и дренаж около нея, който ще бъде съобразен с археолозите за евентуални находки, разбра в. ,,Борба". Ремонтът – вътрешен и външен, е към приключване, наново са направени всички инсталации, а сградата вече се извисява в пълния си блясък.

Там ще се помещава ректоратът на бъдещия колеж, в който средношколците ще получават светско и духовно образование. Това е отколешна мечта на Негово Високопреосвещенство митрополит Григорий, който измоли за ремонта близо 2 млн. лева от Бойко Борисов, одобрени от правителството в оставка през април 2019 г.

Проектът е съгласуван с НИНКН и е на известния архитект Николай Георгиев, който възроди хан ,,Хаджи Николи". ,,Ще бъде като мини Рилски манастир. Около ректората ще има други сгради, на първо време две, и го казвам условно, които ще са учебен корпус и пансион. Задължително в една от тях ще има столова и кухня с допълнително обособени помещения, а в ректората – лекарски кабинет и малка амбулатория. Всички сгради ще опасват основната, за това обаче трябват още много пари. Дотук над двата милиона лева митрополията е вложила още 100 000 лв. Много пари загубихме да съборим 4-те стари сгради, които бяха в двора. Колежът не е само за църквата, а и за обществото. Ще бъде една учебна и културна институция, която ще работи заедно с държавата. Провеждал съм няколко срещи с различни министри на образованието и науката и срещам разбиране. Имам и опит като ректор на три учебни заведения – Пловдивската и Софийската семинария и Пловдивската духовна академия. В програмата ще сложим и няколко богословски предмета.

Целта е тези, които се обучават в този колеж, да имат основата и един ден, ако пожелаят, да бъдат дякони, иподякони или други служители към църквата. Ще се изучават и общообразователни предмети, включително и земеделие, горско дело, строителство, счетоводство, деловодство. Ще се учи дори и журналистика. От колежа младите хора ще излизат със средно образование. Във всички случаи ще приемаме след VII клас, но тепърва ще се препреговаря с МОН за статута на колежа. Имаме възможност да приемем между 80 и 100 деца. Но правя едно голямо уточнение – докато не завършим всички планирани сгради и не съгласуваме учебния план с просветното министерство, колежът няма да отвори врати. А дотогава може да минат и 7 – 8 години", разказа за ,,Борба" митрополит Григорий.

Старата митрополия, която беше в руини, е част от музейния комплекс в Асенова махала. На същото място през 1211 – 1237 г. бил издигнат манастирът ,,Св. св. Петър и Павел", станал резиденция на българските патриарси за повече от век. Там се установява Патриарх Евтимий през 1393 г., след като е прогонен от патриаршеския комплекс в Царевец. На 1 юни 1913 година при катастрофалното земетресение митрополитският комплекс е сринат до основи, а църквата е частично разрушена. Новата сграда е построена през 1926 година по проект на арх. Габров. Дарители са семейство Пеньо и Мария Велкови, които дават средствата тук да има епархийско сиропиталище.

ПО ВРЕМЕ НА СОЦИАЛИЗМА СТАРАТА МИТРОПОЛИЯ Е НАЦИОНАЛИЗИРАНА И Е ИЗПОЛЗВАНА ЗА РАЗЛИЧНИ НУЖДИ. Била е и старчески дом. През 1994 г. Григорий – първият избран митрополит след демократичните промени, задейства административната процедура по връщането на сградата на църквата. Съдействие оказал и Румен Рашев, като през следващата година била върната само част от имота. В двора, който е над 3 дка, стара постройка била използвана от археолозите десетилетия като склад за находките. Над 60 са обновените обекти – храмове и обществени сгради, във Великотърновската епархия по време на светителството на митрополит Григорий.

https://www.borbabg.com/2022/10/05/starata-mitropoliya-vrna-blyaska-si-tam-shhe-e-nay-noviyat-i-moderen-kolezh-vv-veliko-trnovo/

[Hatshepsut]

Митрополит Софроний Търновски – живот за вяра и род

През съдбоносната 1888 г. се ражда бъдещият митрополит Софроний. Това се случва на 20 март в одринското Ново село, тогавашна Османска империя. Може би не случайно, само няколко месеца по-късно, на 8 ноември в с. Гявато, Ресенско, ще се роди бъдещият Неврокопски митрополит Борис.

И както годината им на раждане е обща, така и след близо 60 г., заедно ще заминат за Цариград, където след дълги преговори, ще спомогнат твърде много за вдигането на мракобесната и несправедлива схизма над Българската църква. Настоящата обаче статия ще се занимае по-обстойно с живота и делото на Търновския митрополит Софроний, а за общото дело по вдигането на схизмата ще стане тема в друг труд.

Митрополит Софроний се ражда като Стойко Недялков Чавдаров в одринското Ново село. Израства и учи обаче в Дедеагач, а прогимназиалното си образование завършва в българското училище ,,Д-р петър Берон" в гр. Одрин. ,,Тригодишният му престой в гр. Одрин е от много голямо значение за неговото бъдещо развитие"[1], пише патриарх Кирил Български. По думите на предстоятеля на БПЦ именно в Одрин в сърцето на митрополит Софроний се начева първият съзнателен съдбовен прелом към определен жизнен път, който ,,го е извеждал нагоре към светлото служение на светата Екзархия". ,,Одрин и одринско по онова време имаха своя ярък образ, определян и от светлината на българската народностна свяст", казва още патриарх Кирил. И думите му се оказват наистина верни, защото по времето, в което бъдещият митрополит Софроний учи, градът е средище на издигнат църковно-народен живот. ,,Вдъхновението на екзархийското дело бе създало силно брожение на духовете. В тази атмосфера расте и се оформява младият ученик от Дедеагачкото село Еникьой"[2]. Именно този копнеж по духовното отвежда тогавашното дете в Цариград, където постъпва в българската Духовна семинария. Това става през 1905 година. Същата завършва с отличие през 1911 г.

В духовната семинария пред бъдещия йерарх на Св. Църква се открива цял един нов свят, защото има възможността да общува с деца от всички краища на родината. ,,Тук е могло да изживее единството на българската земя и душа". В своя път Стойко Чавдаров е повлиян и от видния български екзарх Йосиф. Последното става факт от породената дълбока обич на екзарха към духовното училище. ,,Това ражда, усилва, окриля, вдъхновява с определени идеи любовта на учениците-семинаристи към бележития първойерарх на Българската екзархия", пише патриарх Кирил. Тази именно любов се загнездва дълбоко в доброто сърце на младия Христов следовник и ,,той започва да мечтае да посвети живота си на светата Екзархия".

Последните думи се доказват и от факта, че веднага щом завършва духовното училище Стойко Чавдаров приема монашество с името Софроний. Това става на 18 септември 1911 г. Веднага след това той е възведен и в дяконски чин от Екзарх Йосиф. Като дякон помага в делата на Екзарх Йосиф, който наистина оказва голямо духовно влияние върху младия монах. ,,Личността на Екзарха Йосифа щастливо е озарявала душата и сърдечните пориви на младия клирик. Той е могъл това свое дълбоко изживяване да изрази с думите на божествения Псалмопевец: ,,Копнее душата ми и чезне за Господните двори; сърцето ми и плътта ми с възторг се стремят към живия Бог". (Пс. 83:3).[3]"

Бъдещият митрополит не може обаче да се успокои само със завършеното си образование в българската Духовна семинария в Цариград, затова решава да продължи обучението си в Киевската духовна академия, за където заминава през 1912 г., за да продължи богословското си образование и да може ,,подире да се отдаде на всеотдайна служба на Българската православна църква". Само три години остава в Киев – до 1915 г.. През 1922 г. завършва богословското си образование в Черновицкия богословски факултет. Към своята академична образованост младият клирик прибавя и специализация по каконическо право в Страсбургския университет, където остава в периода 1922 – 1924 г.

,,Здравата и обширна богословска подготовка на младия клирик го правеше и още по-пригоден за ползотворното и плодоносно служение в светата Църква. Неговата богословска образованост имаше главно практичен характер, следователно с непоследствено отношение към мисионерското служение на Църквата", казва още патриарх Кирил по адрес на бъдещия Търновски митрополит Софроний. Според патриарх Кирил именно любовта на митрополит Софроний към мисионерското дело го карат да напише ценни църковно-богословски съчинения за практическо служение в Църквата. ,,Би могло да се каже, че той в тона отношение се яви пред светата Църква с най-много приноси"[4].

След като се завършва от Киев йеродякон Софроний, в разгара на Първата световна война, той за две години е секретар на Велешката митрополия при своя старец и благодетел Велешки митрополит Мелетий., който впрочем през 1913 година е изгонен от Велес от сръбските власти и на 25 ноември 1913 г. е назначен за екзархийски заместник на оттеглилия се в София Екзарх Йосиф. Йеродякон Софроний е секретар на митрополит Мелетий до 1918 г. От следващата година той става проповедник и учител в Цариград в непълната българска гимназия в Пера (Цариград). Като такъв остава до 1922 г. Междувременно 1921 г. е ръкоположен в йеромонашески чин.

След като става йеромонах Софроний е изтеглен от Екзарх Йосиф в София, където през 1924 г. става протосингел. Същата година митрополит Мелетий Велешки се преставя в Господа и бива погребан в двора на църквата ,,Св. Стефан" в Цариград.

Иначе възведеният в архимандритско достойнство Софроний остава протосингел на Софийския митрополит и Екзарх до 1929 г. За три години той е началник на Културно-просветия отдел при Св. Синод, а от 1931 г. е ръкоположен за епископ с титлата Знеполски и назначен за викариен епископ на Софийския митрополит Стефан.

При хиротонията на новия епископ Видинският митрополит Неофит, който по това време е Немистник-председател на Св. Синод, заявява следното: ,,Тежко бреме ти възложи църквата днес. Но ние сме убедени, че ти ще го носиш с достойнство. Защото, нека кажа с думите на великия апостол Павел, ти от детинство изучаваш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Иисуса Христа (2.Тим. 3:15). Знае се, че от ранно юношество твоята любов към Христа Господа пламти в сърцето ти с най-голяма сила, и че на трикратния въпрос: Симоне Ионин, любиш ли ме? Всеки миг с чиста съвест можеш да отговориш: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. И поради това, днес, чрез гласа на Църквата, Божественият Пастиреначалник ти каза: паси Моите овци (Иоан. 15:17)". Митрополит Неофит добавя още, че след като архимандрит Софроний бил ,,изпитан дълго време, твоят живот и твоят духовен подвиг ни убеждава, че отсега нищо не ще бъде в състояние да те отлъчи от любовта Божия: ни скръб, ни притеснение, ни гонение, ни глад, ни меч, ни смърт, ни живот" (Рим. 8:35-39)"[5], казва в словото си Наместник-председателя на Св. Синод.

С не по-малко духовни думи отговаря и новоръкоположеният епископ Софроний. Той казва, че ,,ида да се наредя и аз, неопитният, в редовете на Христовите войни за изповедание и защита на Неговото свято име и на Неговата войнстваща Църква на земята"[6]... ,,Нищо друго нямам освен тази наша всепобедна вяра, която победи света! (1 Йоан. V, 4). Към нея, със силата на Божествената благодат, която немощното лекува, а оскъдяващото допълва, ще се старая да прибавя и делото. Няма да се убоя от нищо и никого, ако е воля Божия, да пострадам за светата и чиста православна християнска вяра и за род, за нашата Православна църква и народа ни", казва в словото си Знеполският епископ Софроний[7].

Епископ Софроний бива ръкоположен на 1 ноември, когато по стар стил се чества и паметта на св. Йоан Рилски. По времето на ръкоположението си Софроний освен, че е началник на Културно-просветния отдел е и и.д. секретар на Св. Синод. С голяма приповдигнатост пишат и редакторите на Църковен вестник от празничния 39-ти брой.

,,Храм-паметникът ,,Св. Александър Невски" е пълен. Настроението у всички – свещенослужители и богомолци – е повишено. На всички лица е отразена чиста, нежна радост. Всеки възглас трогва; всеки отклик на хора обгръща душата и я откъсва от земята. Хиляди незнайни и науловими нишки свързват душите и всички се чувстват едно цяло. Църквата възвежда още един просветен клирик и вещ каноноцърковник в епископски сан в деня на народните будители"[8].

Новоръкоположеният епископ Софроний остава временно викарий на софийския митрополит. Това го налагат, по думите на авторите в Официоза на БПЦ от 1931 г., нуждите на Църквата, тъй като към Софийска епархия са присъединени закритите две епархии – Самоковската и Кюстендилската. Епископ Софроний е ръкоположен от Високопреосвещените Видински Неофит, Неврокопски Макарий, Софийски Стефан и Врачански Паисий, както и епископ Борис Стобийски, който по това време е ректор на Софийската духовна семинария.

Като викариен епископ дядо Софроний остава едва четири години. През 1934 г. Св. Синод му възлага временното управление на Великотърновската епархия. Година по-късно, сиреч на 6 октомври 1935 г. е избран и утвърден за Великотърновски митрополит. Знеполски епископ Софроний е единодушно избран от Видинския митрополит Неофит, Софийския митрополит Стефан, Сливенския митрополит Иларион и Врачанския митрополит Паисий.

Изборът за Великотърновски митрополит се започва след като на 21 юни 1935 г. Търновският митрополит Филип писмено моли Св. Синод да приеме оставката му, понеже ,,налегналата го, от ред години, болест не му позволявала да изпълнява архипастирското си служение"[9]. За целта митрополит Филип представя и медицинско свидетелство, от което архиереите заключават, че болестта е от твърде сериозен характер. На 1 юли с.г., съгласно Екзархийския устав, Св. Синод назначава за наместник на овакантения Търновски митрополитски престол Врачанския митрополит Паисий. След това Синода съставя листа с достоизбираемите кандидати за епархийската катедра. След каноничния избор се установява, че само един от кандидатите е получил болшинството от гласовете 24+2=26. Това е именно Знеполският епископ Софроний. Той бил провъзгласен от избирателното събрание за пръв пожелан и избран от клира и народа в епархията.

Втори получава гласовете Величкият епископ Андрей, който получава 25 гласа.

Докато е временно управляващ Великотърновска епархия, епископ Софроний се проявява като ,,истински църковник и честен родолюбец, строг, но справедлив началник, способен организатор, високо морален и състрадателен християнин, добър пастир, който промишлява за свещениците, чиновниците, младежта, християните, и светите манастири"[10].

Изборът на митрополит Софроний обаче не минава по мед и масло, както се биха изразили наши съвременници. След като Св. Синод възлага на Врачанския митрополит Паисий за извърши каноническия избор за нов Великотърновски митрополит, в утрото на самия изборен ден, митрополит Паисий възглавява Божествената литургия в църквата ,,Св. Богородица" в Асенова махала, на която присъстват всички епархийски избиратели. След като литургията свършва митрополит Паисий приканва избирателите и начело с него, те се насочват към митрополитския дом, където се провежда изборът.

По-долу ще цитираме точния текст от Църковен вестник, написан по-късно от църковните избиратели във Великотърновска епархия.

,,По пътя избирателите бяха блокирани от група граждани, които, дори, и със закани, агитираха за епископ Андрея. Пред вратата на митрополитското здание те, под командата на някои завикаха: ,,Искаме си Андрея"... Из навалицата се мяркаха и плакарди с разни надписи за в полза на същия. В избирателната зала Плевенският Областен Директор г-н Ионов прочете декларацията на Министерския Съвет, с която последният заявява, че нито Негово Величество, нито Правителството, вземат страна по избора за Търновски митрополит. След обичайната към Бога молитва, Председателят митрополит прочете някои положения от Екзархийския устав във връзка с избора и апелира към избирателите да изпълнят по съвест своя дълг.

По искането на някои, и по общо съгласие на всички избиратели, бюрото допусна гласуването да стане с пликове, да има преброители и да присъстват всички избиратели в избирателния салон, въпреки че това не се иска от закона – Екзархийския устав, но бюрото го допусна, за да се избегне всяко съмнение и подозрение. Понеже се очертаваха главно две течения – едното на епископ Софроний, другото за епископ Андрей, избраха се двама преброители – по един от тия две течения.

Председателят показа празната кутия пред всички избиратели, която след това бе запечатана. Гласуването стана поимено. След гласуването на всички избиратели, кутията се разпечата и отвори от преброителите пред очите на всички. Преброиха се пликовете, които излязоха 48, т.е. толкова, колкото са избирателите. Пликовете отваряше г. Кондаков, преброител на епископ Софроний и предаваше на преброителя на епископ Андрея – Марин Тодоров, който вадеше бюлетините от пликовете, преглеждаше ги, прочиташе ги тихо и предаваше на Председателя, който пък високо четеше имената и слагаше бюлетините на масата.

Това ставаше така, че всички можеха да виждат бюлетините и имената, написани върху тях. Около масата на бюрото имаше доста избиратели от двете страни, които зорко следяха действията на Председателя и бюрото. През време на четене на бюлетините и подадените гласове на кандидатите нито един от избирателите не направи въпрос за неправилно процедиране в гласуването, броене на гласовете и пр. Резултатът от избора беше: епископ Софроний получи 26 гласа, а епископ Андрей 23 гласа. Бюрото и избирателите провъзгласиха първия за редовно избран, като получил пълно вишегласие. Някой избирател, човек на епископ Андрея, съобщи резултата на групата граждани, които неотлъчно стояха пред вратата на Митрополитския двор през всичкото време на избора и те, като го чуха, завикаха: ,,Долу!"... ,,Позор!!!"...

Председателят покани избирателите да направят втори избор, за да се избере още един кандидат с пълно вишегласие, т.е. с повече от 24 гласа. Изборът се произведе по същия ред и се оказа в резултат, че епископ Андрей е получил 25 гласа, а епископ Евлогий 20 гласа. Бюрото и избирателите провъзгласиха за редовно избран епископ Андрей, като втори кандидат. Когато групата граждани узнаха резултата, силно завикаха: ,,Ура!"... ,,Браво!"...

След тоя избор, адвокат Йордан Минчев, търновски избирател, поиска да се преброят наново бюлетините от първия избор. На това искане преброителят на епископ Андрей – Марин Тодоров и другите избиратели, които наблюдаваха и внимавтелно следяха четенето на бюлетините, заявиха, че няма никаква грешка и няма нужда да се преброяват наново бюлетините. Избирателите се съгласиха с това.

След това се вписа резултатът от избора в протокол – изложение, което се подписа от всички избиратели. Само избирателят Йордан Минчев впоследствие излезе с констестации по избора.

Едно е твърде печално: когато избирателите си отиваха, тия от тях, които бяха посочени, че са гласували за епископ Софроний, бяха жестоко ругани и малтретирани от неотговорни и зле настроени лица и то посред пладне, по главните улици на град В. Търново, при бездействието на полицията.

Това е самата и чиста истина по произведения избор за Търновски Митрополит.

Гр. В. Търново, 22 октомврий 1935 г.

Изборно бюро – Епархийски съветници: Иконом Йордан Стойков, иконом М. Величков, иконом Н. Димитров, Свещ. Йордан Т. Недев"[11].

И въпреки всички тези брожения Св. Синод единодушно провъзгласява за Великотърновски митрополит Софроний, който впрочем през живота си така и не казва лоша дума по адрес на епископ Андрей Велички, но това само като вметка. И

И понеже настоящата статия не е за избора на Великотърновски митрополит, а за самия достоен митрополит Софроний. ,,Като Великотърновски митрополит блаженопочиналият йерарх прояви всички сили на своя богопросветен дух. Неуморен бе в делото на Църквата влагайки в него всички от Бога получени таланти: и вярата си, и любовта си, и знанието си, и умението си, и волята си, и чистота си, и цялата си добродетелност", пише по негов адрес Българският патриарх Кирил.

Митрополит Софроний обичал богослуженията и бил особено усърден в тях. ,,Обичаше храма Божий и се грижеше за храмостроителство и църковно благолепие; обичаше църковното пение и стори твърде много за неговото процъфтяване; обичаше манастирите и им посвети много труд; обичаше бедните и с любов им протягаше ръка; обичаше сираците и отхвърлените в живота, защото сърцето му е пълно с обич", казва още патриарх Кирил.

През дълогогодишното си служение митрополит Софроний полага големи грижи за просвещението на православния народ. Създава свой печатен орган – ,,Мисионеръ", в който периодично се публикуват православни проповеди, духовни беседи по актуални теми, както и сериозни богословски трудове.

През 1945 г. митрополит Софроний, заедно с Неврокопския митрополит Борис и Велички епископ Андрей е натоварен със задачата да отидат в Цариград и да проведат всички обсъждания по вдигането на схизмата наложена от Вселенската патриаршия на Българската църква. Подробно за целия процес може да бъде почерпена информация от дневника, воден от митрополит Софроний, в който ден по ден той говори за всички пречки и проблеми, както и за Божията помощ и застъпничеството на св. Йоан Рилски, в делото по вдигането на схизмата. Интересно е да се отбележи, че в дневника си, митрополит Софроний не употребява нито една лоша дума по адрес на епископ Андрей, който се явява и вторият кандидат за Великотърновски митрополит.

В началото на месец февруари 1945 г. на гара Сиркеджи, Цариград, биват посрещнати Неврокопския митрополит Борис и Великотърновският митрополит Софроний – двамата делегати на Българската православна църква, определени да водят преговори с Вселенската патриаршия за вдигането на схизмата. ,,Зад немощния дядо Борис на перона се подаде едрата като скала фигура на дядо Софроний. Този конраст във външността на двамата делегати бе първото впечатление от тях", разказва свещеник Благой Чифлянов. Веднага щом виждат двамата митрополити всички българи, очакващи пристигането им се затичват да ги посрещнат. В Екзархийския дом ,,до мълчаливия и загадъчен дядо Борис, въодушевен от радушния прием, вълнуван от хиляди спомени, нахлули от годините на неговата младост, прекарани в тоя красив град, дядо Софроний бе като действащ вулкан... Дядо Борис отвреме навреме ще го погледне зад очилата с присторено неодобрение, ще направи някоя тиха забележка с носовия си говор, а той, сърцатият тракиец, дошъл от съседна България да води неравна борба за Божието дело, бе готов да прегърне целия свят, счупил преградите на всякаква официалност и протокол", пише свещеник Благой Чифлянов.

След доста уморителни дни накрая гръцките архиереи се съгласяват на съвместно заседание и приемат двамата църковни делегати. По време на дебатите митрополит Борис изброява историческите убедителни звена, а дядо Софроний с желязна логика изтъква, че светата Българска православна църква с нищо не накърнява правата на Майката църква и винаги свещено съблюдава нейния престиж.

След премахването на схизмата от страна на Вселенска патриаршия на 25 февруари 1945 г. била отслужена тържествена св. Литургия в храма на гръцката патриаршия във Фенер. Тържествената литургия била предстоявана от Халкидонския митрополит Максим в съслужение с Неврокопския митрополит Борис, Търновският митрополит Софроний и Величкия епископ Андрей, както всички гръцки митрополити в Цариград. Поради влошеното си здравословно състояние Вселенският патриарх Вениамин не присъства на св. Литургия, но след нея приема в дома си българските митрополити. Срещата се води на гръцки език, като митрополит Борис Неврокопски приветства Вселенския патриарх. И както се пише в една от дописките в официоза на Българската църква ,,Негово Светейшество пи наздравица за Българската автокефална църква, за българския народ и за всички православни народи". На 4 март с.г. съвместна литургия се отслужва и в българския храм ,,Св. Стефан" в Цариград.

След четиридеседневни упорити, настойчиви и проведени с пълна мъдрост и такт усилия на Българската църковна делегация се завръща от Цариград. Делегатите носят със себе си св. Миро и Томоса, в който се отбелязва единодушното и братско решение на Българската православна църква и Вселенската патриаршия, че се слага край на всички политико-църковни вражди и наслоения. ,,Освен това, лично Негово Светейшество Вселенския патриарх г. Вениамин е предал своята любвеобилна бащинска благословия над българския народ и благопожелания за пълен и всестранен църковно-обществен напредък"[12].

Първата официална среща между тогавашният предстоятел Екзарх Стефан и Вселенският патриарх Вениамин е на 22 октомври. Екзархът е бил придружен от Неврокопския митрополит Борис. Посещението, както го описват дописките от тогава, е следтвие на новите братски отношения между Цариградската и Българската църкви след вдигането на схизмата и цели раглеждането на църковноустройствени въпроси. На 25 октомври те отслужват съвместна тържествена св. Литургия. Делегацията се завръща на 7 ноември.

,,Малко преди блаженото си упокоение, дядо Софроний, на ободрителните ми думи в присъствието на други наши йерарси отвърна с тих, но спокоен глас, отразяващ твърдостта на вярата му: ,,Какво ще стане с мене, не зная. Да бъде волята Божия! Приемам с послушание". Отведнъж блясна пред погледа ми силна светлина от вярата на тоя човек, който умира. Преклоних смирено сърце пред тоя блясък", казва, в надгробното си слово за митрополит Софроний, Българският патриарх Кирил.

В утрото на 1 май 1961 г. камбаните на всички храмове и манастири във Великотърновска епархия възвестяват загубата от обичния архиерей. Малко по-рано, в 5:25 сутринта, в килията си в Синодалната палата след двудневно боледуване се преставя в Господа обичаният и достоен архиерей.

Кончината на митрополит Софрий обаче почти веднага е последвана и от кончината на Доростоло-Червенския митрополит Михаил, който се преставя пред Бога на 8 май т.е. само седем дни след митрополит Софроний.

В своето служение на попрището на Великотърновската епархия митрополит Софроний проявил многостранна и широка духовно-просветна, пастирска и църковно-обществена дейност, изразена главно в благотворителни почини, а именно – сиропиталища, християнски клубове, дружества и братства, летовища, опреснителни и инструктивни курсове за певци и диригенти, курсове за духовници-изповедници, прегледи на църковни хорове, църковни работилници, свещенически трудови бригади, епархийски свещенически хор и още много други неща.

,,Митрополит Софроний имаше свой ясно и индивидуално изразен физически и духовен образ. Той беше човек и строен на ръст и импонираше с достолепната си осанка, съответстваща на високия му архиерейски чин. Би могло да се каже, че той бе роден за архиерей. Бидейки иначе скромен в живота и отношенията си към другите, той обаче държеше за своето клирическо достолепие и служебен авторитет", казва Макариополският епископ Николай в статията си ,,Послушник на Божията воля", поместена в паметния брой на ,,Църковен вестник" от 1961 г.

Няма да бъде преувеличено ако се каже, че вярата и предаността на Божията воля и към св. Църква са определяли целият му живот и служение. ,,Митрополит Софроний се отличаваше с редки християнски и човешки добродетели: честност, безкористие, пожертвувателност, нестяжание, трудолюбие, подчертано милосърдие и др. Колко архиереи, архимандрити, монаси, свещеници и миряни е обрадвал в дни на тежка болест и неволя, облекчавайки страданията им със своята ласка и любвеобилност! Колко е подготвил достойно – чрез приемане на св. Причастие да посрещнат своята кончина! Колко сълзи е изтрил, колко семинаристи и студенти е подпомогнал материално от личните си средства, колко бедни и сиротни деца измъква от нищетата, даде им образование, направи ги ,,човеци", настани ги в живота, но за съжаление не всички му отвърнаха с дължимата синовна обич и признателност", продължава в статията си епископ Николай. И завършва статията си с думите: ,,Блаженопочившият митрополит Софроний живя наистина като Христов апостол и войн, ,,сладко и мило поработи през целия си живот за вяра и род" и умря като послушник, т.е. – с пълно послушание на Божията воля".

Интересен факт, който може би не е за пропускане, е че митрополит Софроний почива в Синодната палата, след като е дошъл ден по-рано, за да навести болният си събрат – Доростоло-Червенският митрополит Михаил, който, както и по-горе писахме, бил тежко болен. По пътя за София митрополит Софроний се разболява тежко и за мнозина неочаквано.

В деня на погребението тленните останки на митрополит Софроний били изложени за поклонение в старинната столична църква ,,Св. София". На 2 май Българският патриарх Кирил възглавил заупокойна молитва в съслужение с митрополитите Неофит видински, Йосиф Варненски, Климент Старозагорски и Неврокопски Пимен. Ведната след това тленните останки на митрополита заминават за Велико Търново, като по пътя останките били посрещнати в с. Кормянско, Севлиевско. В престолния за епархията град – Велико Търново тялото на блаженопочившия митрополит пристигнали в 18:30 часа, посрещнати били в катедралния храм ,,Рождество Богородично" от Врачанския митрополит Паисий, който отново бил определен за временно управляващ овдовялата епархия. Траурното поклонение пред останките на митрополит Софроний продължило до 22 часа. На следващия ден 4 май, митрополит Паисий възглавил заупокойна литургия в катедралния храм, а след това било извършено и самото опело и погребение от Българския патриарх Кирил и митрополити, и епископи на БПЦ. П

По този начин свършва живота си и земният си път един от големите и достойни пастири на Българската православна църква. Бог да го прости!

На нас ни остава да не забравяме делата на видните ни архиереи, които изпроводиха църквата ни през един от най-тежките ни периоди – схизмата и идването на власт на  войнстващия атеизъм в лицето на Българската комунистическа партия. Със сигурност не им е било лесно, със сигурност е било истински подвиг да се противопоставиш, да устоиш, да запазиш вярата си и няма как делото им да е продължило ако не се бяха осланяли на Божията подкрепа и помощ.

Вечна ему памят!

Автор: Ангел Карадаков

[1] Църковен вестник, 1961 г., бр. 19, стр.2

[2] Пак там.

[3] ЦВ, бр. 19, стр.3

[4] Пак там.

[5] Църковен вестник, бр. 39, стр. 452, 1924 г.

[6] Пак там, стр. 453.

[7] Пак там, стр. 454.

[8] Пак там, стр. 457.

[9] Църковен вестник, брой 34 и 35, стр.1

[10] Пак там. стр. 397.

[11] Църковен вестник, бр. 38, стр. 446

[12] Църковен вестник, брой 15-18, стр. 12, 1945 г.

https://dobrotoliubie.com/