Путинска Русия

[Шишман]

В крайна сметка, какво ни дреме за путинска Русия и какво правят там. Още не сме достигнали нивото, след което може да се интересуваме от Русия и Путин. Той и Путин остаря и времето му е преброено.

[Hatshepsut]

Путин вгради сянката си в темелите на Русия

След години на криза, болка, войни, унижение, интелектуално и морално объркване, Москва, която отдавна се смята за "Третия Рим" на християнството, преди да се превърне в Меката на комунизма, в крайна сметка възприе, двадесет години след разпадането на СССР и съветския комунизъм, "нова руска идея". Рудиментарна, адаптивна, пластична, двусмислена, понякога дори противоречива, тази многостранна доктрина, призвана да отбележи "националното възстановяване", често се нарича, поради липса на по -добър термин, "путинизъм", по името на своя промоутър - настоящия руски президент Владимир Путин. Това пише в анализ за френското политическо списание Le Nouvel Observateur журналистът Жан-Батист Ноде.

С оглед на демократичното надигане от 1990 г. тази идеологическа операция придобива вид на реакция, дори на контрареволюция. След дълга бременност, по време на референдума през лятото на 2020 г. "новите ценности" на "Свещена Русия" бяха официализирани и гравирани върху темелите на Конституцията. По време на консултации, първоначално насрочени за април, но отложени от 25 юни за 1 юли поради епидемията от Covid-19, идеологическите въпроси бяха засенчени от друга политическа хитрост, може би по-спешна и фундаментална за застаряващия "путинизъм": приемането на конституционни разпоредби, позволяващи на руския президент, на власт вече двадесет години, да остане в Кремъл до 2036 г., когато ще навърши 84 години.

Завършвайки един идеологически обрат, който очевидно започна през 2010-те, новият основен текст остава шедьовър от неясноти и парадокси. По този начин, докато потвърждава светския характер на руската държава, докато чества наследството на Съветския съюз, който е бил не само атеистичен, но и антирелигиозен, новата Конституция предизвиква "паметта на нашите предци, които ни предадоха своите идеали и вярата в Бог". По-общо казано, този текст се застъпва за защита на руските "нови ценности". В действителност тези "нови" ценности са просто стари, консервативни, наречени "традиционни" ценности, тези на една митична "Вечна Русия".

Те включват защитата на семейството, разбира се традиционното. Така в Конституцията е посочено, че бракът е изключително "съюз на мъж и жена" и в никакъв случай не е на хомосексуална двойка. Докато разводите, абортите, отношенията преди и извън брака са нещо обичайно, гейовете се превърнаха в основна цел на новия путинистки морален ред. Защитата на семейството се присъединява към друга мания и любима тема на режима на Путин: да се спре демографският спад, тоест този на руската власт. За да утвърди руския суверенитет, уникалност и власт, наскоро ревизираната Конституция уточнява, че тя има предимство пред международното право.

Наречен "патриотизъм", защото обхваща всички исторически периоди, новият идеологически дискурс на националистическата индоктринация за величието на Русия е резултат от доста грубото, но много путинско смесване на фрагменти от съветска пропаганда и лошо смлени залъци от царистки убеждения. Андрей Колесников, политолог от московския център "Карнеги", отбеляза: "Сякаш някой непохватно е слял комунистическата триада "Ленин, партия, комсомол" с известната триада на граф Сергей Уваров "Православие, самодържавие, националност " при цар Николай I през 19 век. "

В действителност "новата руска идея", модернизирана хибридна "съветско-царска" доктрина, се определя преди всичко от това, което не е. Предавайки затягането на режима, тя се противопоставя преди всичко на либерализма (в политическия и социалния смисъл). Либерализъм, смятан за западен, тоест предимно американски. Първоначално предназначен за целите на вътрешния контрол, новият наратив на Москва се превърна в стока за износ. Той се постави в услуга на "меката сила" на Русия, която винаги и преди всичко смята себе си, малко неправилно, за "велика държава", "велика сила".

Изправена пред либерализма и Запада, смятан за упадъчен, днес Русия твърди, че ще спаси Европа, въплъщавайки нейните "истински ценности", "истинската Европа". Тоест Европа без имиграция (особено мюсюлманска), култивираща "автентични" християнски традиции и ценности, разбирайте консервативна. Във Франция този дискурс, с различна геометрия в зависимост от аудиторията, привлича крайната левица, дори самата левица със своя антиамериканизъм. Но също така се харесва на крайно десните и дори десните поради своя традиционализъм, оцветен с християнство, противопоставено на исляма.

Пътят към нов руски национален разказ беше дълъг, объркващ и мъчителен. През 90 -те години Русия беше опустошена от бедност, дълбока икономическа криза, породена от болезнения и анархичен преход от закостенял етатистки социализъм към див капитализъм. Огромната страна беше в хаос, разкъсвана от разрушителни центробежни тенденции, окървавена от жестока сепаратистка война в Чечения. След това Русия преминава през дълбока морална криза след жалкия крах на комунистическата догма. През 1997 г. в отчаяние официалният правителствен вестник "Российская газета" стартира донякъде нелеп конкурс. За да спре потъването, той призова обществеността да намери "нова руска идея". Защото след известната книга на великия руски философ Николай Бердяев (1874-1948), Москва изглежда не може да живее, без да има "Руска идея".

Паралелно с този конкурс, едва преизбран, и то трудно, за да се избегне евентуално връщане на комунистите, алкохолик, болен и непопулярен, руският президент Борис Елцин, бивш влиятелен член на политическото бюро на Съветската комунистическа партия превърната в "демокрация" и "либерализъм", вече обезценени от кризата, създаде комисия за намиране на нова идеология за "Нова Русия" в условия на криза на идентичността.

Въпреки че страната търсеше начин - известният и митичен руски трети път - вече беше ясно, че демократичната и либерална скоба, която последва разпадането на СССР през 1991 г., се затваря. Повратният момент настъпи през октомври 1993 г., когато Елцин изпрати танкове срещу парламента, който отхвърли опустошителните икономически реформи и се бе хвърлил в бунтовнически национализъм.

Логично след това на власт идва човек от бившата КГБ, от "структурите на силата", в лицето на Владимир Путин. Първоначално той каза, че е категорично "против възстановяването в Русия на официална държавна идеология под каквато и да е форма". Защото новият държавен глава е част от поколение, белязано от идеологическия провал на съветския режим. Той си спомня пропастта между официалните лозунги и реалността, породила абсурдно ежедневие, много добре описано от писатели като Александър Зиновиев.

За да управлява, Путин първоначално отказва да разчита на идеология. По-късно започва да разчита на мита за силния човек, дори провиденциалния човек, който спасява страната от корабокрушения и тероризъм, който възстановява реда, благодарение на "вертикалата на властта". Прагматичен преди всичко, Путин е реалист, който адаптира речта си към обстоятелствата, към аудиторията си. Неговата истинска философия несъмнено е тази на спорта, в който той е шампион - джудото или "пътят на гъвкавостта".

Лицемер ли е руският президент? Двойнствен разговор ли води? В едно забележително есе за източниците на идеологията на Путин ("В главата на Владимир Путин", Solin/ Actes Sud, 2015), философът Мишел Елчанинов пише, че руският президент несъмнено е като героя на Достоевски Карамазов, "широко скроен". Тоест и циник, и идеалист едновременно.

С годините на власт Путин, първоначално смятан за либерал, се втвърди. Консервативният обрат се задълбочава. Това, което ускорява този реакционен завой на Кремъл, са прозападните "цветни революции" в бившата руско-съветска империя, в Украйна, в Грузия. Но консервативният обрат също е и преди всичко реакция на нарастващия политически протест в Русия през 2010 г. Путин трябва да си върне контрола над обществото с идеологически дискурс, колкото и неясен да е той.

Както посочва в списание "Херодот" Марлен Ларуел, специалист по идеологии в руския свят, новата философия на властта трябва да бъде "достатъчно точна, за да позволи на тези, които поставят под въпрос путинисткия режим, да бъдат маргинализирани и делегитимирани, но и да остане достатъчно неясна, за да могат възможно най -много хора да се абонират за нея. Следователно тя играе картата на най-големия общ знаменател, предлагайки широк репертоар, от който всеки може да черпи почти на воля ".

Консервативната революция разчита на армията и други "силовики" - хората от силовите структури (полиция, тайни служби) с консервативна и авторитарна насоченост. Но нейният интелектуален дом е преди всичко консервативната и реакционна руска крепост - православната църква. Църква, още по-подчинена на Кремъл и в служба на властта, тъй като нейните висши лидери са били, като Владимир Путин, агенти на съветските служби.

Докато руският президент остава предпазлив в работата с концепции, бившият подполковник от КГБ остава майстор в дърпането на останалите конци на гигантската съветска репресивна система.

https://news.bg/comments/putin-vgradi-syankata-si-v-temelite-na-rusiya.html

[Hatshepsut]

Отровата, която застига враговете на Кремъл


Книгата за отравянето на Литвиненко от приятеля му Алекс Голдфарб и съпругата му Марина Литвиненко на представянето й в Лондон, 19 юни 2007 г.

Ако руският опозиционен лидер Алексей Навални се окаже жертва на покушение чрез отрова, той ще е поредният ,,враг" на властта в Кремъл, застигнат от подобна съдба.

Световните информационни агенции припомнят някои от нашумелите през годините случаи на отровени критици или отявлени противници на официална Москва.

Алексей Навални се почувства зле в четвъртък в самолета, с който се връщаше от сибирския град Томск в Москва. Заради неговите остри и тежки симптоми на внезапно заболяване, самолетът кацна в град Омск, където Навални бе откаран спешно в местната болница.

Засега лекарите се въздържат от конкретна диагноза, но по всички описани от свидетелите прояви 44-годишният Навални вероятно е погълнал токсично вещество. Състоянието му е тежко и той е в кома.

От Георги Марков до Навални

В далечната 1979 година в болница в Лондон умира българският дисидент Георги Марков, припомня Ройтерс. Случаят става известен като ,,българския чадър", защото Марков е убоден на улицата случайно от върха на чадър, намазан с отровата рицин.

След мъчителни дни в лондонска болница писателят и критик на Живковия режим в България умира. Разследвания по-късно установяват, че миниатюрната съчма е произведена в лаборатория на КГБ и изстреляна от агент на ДС.

През септември 2004 г. журналистката Анна Политковска припада след като пие чай в самолета при полет от Беслан, градът, разтърсен от заложническата криза в местното училище.

Политковска оздравява, следствието не открива причината за внезапното й заболяване, но остава съмнението, че е била отровена. Две години по-късно – през 2006 г. Анна Политковска е застреляна пред дома си.

Пак през септември 2004 г. украинският опозиционен кандидат за президент Виктор Юшченко се разболява тежко. Австрийските лекари, при които се лекува, установяват, че е бил отровен с диоксин. Юшченко оздравява, само белезите на лицето му напомнят за покушението. През 2005 г. той печели президентските избори, като побеждава проруския кандидат Виктор Янукович.

През ноември 2006 г. бившият руски подполксовник от Федералната служба за сигурност (ФСБ) Александър Литвиненко, превърнал се в противник на президента Владимир Путин, умира на 43 години в лондонска болница. Той е отровен с полоний – остро токсично и радиоактивно вещество.

Британското следствие доказва, че три седмици по-рано той е пил чай с друг бивш руски агент, Андрей Луговой. След което Луговой напуска Великобритания.

Смъртта на Литвиненко предизвика дипломатическа криза между Великобритания и Русия, която и до днес отказва да екстрадира Луговой като основен заподозрян за отравянето.

Руският журналист и координатор на общественото движение ,,Отворена Русия" Владимир Кара-Мурза поставя своеобразен рекорд в опитите да бъде премахнат. Той е отравян два пъти, при което оцелява на ръба. Първото покушение е през 2015 г. След среща с приятели му става внезапно лошо и е откаран в критично състояние в болница в Москва. Втория път отново се разболява внезапно и пак попада в болницата, като лекарите не дават надежда, но той оздравява.

Следствената служба възобновява разследването през 2018 г., но до днес не са съобщавани резултати.

Случаят ,,Скрипал" и... Емилиян Гебрев

На 4 март 2018 г.двойният агент на руското и британското разузнаване Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия са отровени с неизвестно вещество в град Солсбъри, Великобритания. Веществото е новичок, разработка на руските лаборатории като част от програмата за химическо въоръжение от ново поколение.

При акцията леко пострадват около 40 души.

Случаят ,,Скрипал" води до нов остър дипломатически скандал между Великобритания и Русия, последиците от който не са отшумели до днес.

Три години по-рано, през май 2015 г. българският оръжеен търговец Емилиян Гебрев, синът му Христо и производственият директор на завод ,,Дунарит" Валентин Тахчиев са хоспитализирани след вечеря в столичен ресторант. И тримата проявяват симптоми на тежко отравяне.

Първоначално не е установено каква е отровата. След частна експертиза във финландска лаборатория, поръчана от Гебрев, става ясно, че това е вещество от списъка на веществата, ,,контролирани от конвенцията за химическите оръжия".

В началото на тази година прокуратурата повдигна обвинения срещу трима руски граждани за опита за убийство на Гебрев, сина му и директора на завода.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/30793969.html

[Hatshepsut]

Путин - като Петър Първи и Сталин

Путин отказва да говори за политическото си бъдеще, не казва и как вижда евентуалния си наследник. Защо тези теми са табу за руския президент?

"Какво мислите за Вашия възможен наследник, наистина ли искате да бъдете президент, докато навършите 84?", бе попитан Путин от журналистката от CNBC Хеди Гембъл. На него не му се налага често да отговаря на неудобни въпроси, но в случая участваше в пленарното заседание на Руската енергийна седмица и затова трябваше да говори не само по приятни теми, но и за натиска спрямо опозицията и независимите медии в Русия, както и за политическото си бъдеще.

"Предпочитам да не отговарям"

"Предпочитам да не отговарям на такива въпроси", заяви Владимир Путин. И поясни: "До следващите избори има достатъчно много време. Разговорите по тази тема дестабилизират ситуацията. Тя трябва да бъде спокойна и стабилна, за да могат всички органи на властта и държавните структури да работят уверено и спокойно да гледат към бъдещето... До момента не са взети никакви решения".

Отговорът на руския президент е пълен с противоречия. Първо, времето до президентските избори не е толкова много, че да не се мисли за тях. Второ, някои решения все пак бяха взети, при това още миналата година - когато в конституцията бе вписана възможността Путин да може да бъде избиран за президент поне още два пъти.

Трето, Путин изобщо не обяснява защо внасянето на яснота по въпроса за политическото му бъдеще ще дестабилизира ситуацията в Русия. От какво точно се опасява? Че системата ще се разпадне от желанието му да си тръгне? Или точно обратното - казвайки предварително, че няма да си ходи, президентът може да провокира обществено недоволство?

При всички случаи нещо с политическата система на Русия авно не е наред, щом най-обичайната за една републиканска държава смяна на първия човек в нея или дори само обсъждането на този въпрос могат да доведат до толкова разрушителни последствия. Като за това говорят не критиците на режима, а неговият създател и лидер, т.е. човекът, който знае за ситуацията в страната много повече от всеки наблюдател.

Ненаучените уроци на историята

Защо авторитарните лидери отказват да назоват своите наследници? Защото се опасяват, че собственолично ще си създадат силен конкурент във властта и по този начин ще намалят стабилността на режима. Но забраните от страна на несменяемия лидер за обсъждане на въпроса кой ще го замени и какво ще стане след него, вече неведнъж са изправяли авторитарните режими в Русия на ръба на хаоса.

По времето на Петър Първи строго наказвали поданиците за обсъждането на въпроса кой ще наследи престола. Според указа на самия Петър, той трябвало лично да избере наследника си. Но здравословното му състояние се влошило толкова бързо, че просто не успял да формулира волята си. Оттам нататък в продължение на целия 18-и век въпросът за властта в Русия се решавал чрез държавни преврати и едва през 19-и век ситуацията относително се нормализирала.

Другият владетел, който не насърчавал обсъждането на последствията от излизането му от политиката, е бил Сталин. Макар да заемал изборни длъжности, нямало процедури, описващи как властта да премине към някого другиго в извънредна ситуация. Затова след внезапната смърт на Сталин страната изпаднала в същото положение, както при Петър Първи - въпросът за бъдещето се решавал над изстиващия труп на вожда от неговите приближени.

Крехката стабилност

Един политически режим може да бъде смятан за устойчив и стабилен само ако обсъждането на бъдещето не е забранена тема, напускането на поста от страна на някой чиновник не би имало фатални последици, а смяната във властта се извършва на свободни и конкурентни избори. При това победата или поражението на който и да било от  участниците не води до системна криза, хаос и анархия - даже ако губи дългогодишният лидер на нацията, неговата партия или одобреният от него негов наследник.

Отказът на Путин да обсъжда тръгването си и да назове своите възможни наследници изобщо не е признак за сила и увереност в бъдещето, точно обратното - това е признание за крехкостта на политическия режим в Русия и страх от провокирането на политическа криза както със заявлението за възможно тръгване, така и с признанието, че никъде не смята да ходи нито през 2024-а, нито дори през 2036-а година.

https://www.dw.com/bg/

[Hatshepsut]

Заради ,,Георгиевската лента" Кремъл обяви украинци и латвийци за ,,русофоби" и ,,нацисти"

На 11 ноември Сеймът на Латвия окончателно забрани връчването на ,,Георгиевската лента" в страната по време на публични прояви. Една от причините да бъде наложена забраната е руската агресия срещу Украйна. В отговор руските медии веднага използваха целия си ,,антинационалистически" арсенал от наративи, разпространявайки материали с тези за ,,нарушение на правата на рускоезичните граждани", ,,русофоби" и ,,фашисти" в Украйна и Латвия.

,, Забраната на ,,Георгиевската лента" от латвийския Сейм е продължение на яростната политика на русофобия, отчуждение от Русия, дискриминация на руснаците на територията на страната... Руското външно министерство трябва по-активно да се застъпи за сънародниците като се започне с  дипломатически мерки до налагане на политически и икономически санкции и наказателно преследване на политиците русофоби", заявява членът на Президентския съвет за развитие на гражданското общество и правата на човека Александър Брод, цитиран от "Baltija.eu".

Основателни ли са критиките на Москва към Латвия или това е пореден опит на Русия да пренаписва историята, използвайки фалшиви наративи, за да прикрие своята експанзионистична политика?

Всички тези твърдения, които се тиражират в прокремълските медии от високопоставени служители, се вписват в класическата концепция за ,,руския свят". Това  обяснява в коментар за StopFake Яна Примаченко, кандидат на историческите науки, старши научен сътрудник в Института за история на Украйна на Националната академия на науките на Украйна.

Такива ценности като православието, езика и ,,общата история" съставляват гръбнака на съвременната идеология и ,,духовните връзки" на Русия. Днес съучастниците на руската неоимперска политика по света обаче продължават да са лишени от ,,свещеното" – идеологическата опора за оправдаване на агресията на Кремъл. Сред тези ,,символи" е и "Георгиевската лента".

В системата от награди по време на Съветския съюз ,,Георгиевската лента" отсъства като отличие с ,,възвишено значение", като символ на ,,мъжество", ,,миролюбие"  ,,на борбата с нацизма и русофобските режим". По време на Втората световна война Сталин връща гвардейските звания и Ордена на славата през 1943 г., който цветово е много близък до стилистика на ,,Георгиевския кръст" - особено почитан от простолюдието по време на Руската империя. Тогава този орден е много популярен сред хората, а руските военни се отнасяха към този почетен знак с дълбоко уважение. Същото важи и за носителите на Ордена на славата в Съветския съюз. Но тази  награда е толкова популярна сред хората, защото се присъждаше на обикновени войници и на военни, с по-ниски офицерски звания, и се дава единствено на бойното поле, затова има смисъла на свещена награда ", обяснява Примаченко.

Причината да бъде толкова гневен Кремъл, след като Латвия забрани присъждането на този орден е защото именно Русия полага неимоверни усилия да превърне ,,Георгиевската лента" не само в символ на руската военна доблест и смелост, но и в маркер за ,,приятел и враг" на руския свят.

От 2005 г. Русия постепенно започва да обединява тази символика на Георгиевската лента и Ордена на славата, превръщайки този знак в универсален символ, който съчетава военното минало на Русия и военното минало на СССР, поставяйки в центъра на новата руска история Втората световна война. Не случайно именно 9 май, денят в който е Германия признава своята капитулация според руските историци, се чества като най-големият празник в Русия. Нещо повече – той се превръща в инструмент за разпространение на влиянието на путинова Русия върху постсъветското пространство днес.

В този смисъл към днешните реалности ,,Георгиевската лента" губи своето значение на универсален символ, особено след анексирането на Крим и руската агресия в Донбас. Той все повече се превръща в емблема на ,,русия свят", на руската агерсия и руската неоколониална политика. Добре е да припомним, че от този орден се отказа Беларус още през 2014-2015, по време на честването на Деня на победата. Той бе забранен и в Узбекистан и Казакстан също през 2014. Почетният знак е забранен със закон и в Украйна през 1917 година. И всеки, който го носи, бива глобяван. С други думи, ,,Георгиевската лента" вече няма смисъла на ,,свещена награда", не е вече символът на Втората световна война и Деня на победата над нацизма, а единствено знак на руската военна агресия и експанзия.

Затова твърденията на прокремълските медии, че забраната на ,,Георгиевската лента" в Латвия е ,,пренаписване на историята", ,,подмяна на ценности", ,,преклонение пред нацистката идеология" са измислени наративи, които се лансират от медиите, близки до властта в Русия, за да опишат всяко едно събитие, което не се вписва в идеологията на Кремъл за ,,руския свят". Затова пропутинската пропаганда описва всеки украинец или жител на друга държава, който не говори руски език,  вярва, че ,,обединението на Крим с Русия" и ,,гражданската война в Донбас" реално представляват руската окупация на украински територии и руската агресия в една суверенна държава,  като ,,русофоби" и ,,нацисти".

Повече от очевидно е, че не Латвия, а Кремъл е този, който използва историята, за да развие руския политически наратив с единствената цел – да оправдава собствената си военна експанзия.  А концепцията за ,,руския свят", разпространяването на руската култура, мантрите за общия руски език, православие и историческа памет са само инструментите за насърчаване на руското влияние в постсъветското пространство, подменяйки историческата истина с пропагандни внушения и манипулации.

https://faktor.bg/bg/articles/zaradi-georgievskata-lenta-kremal-obyavi-ukraintsi-i-latviytsi-za-rusofobi-i-natsisti

[Hatshepsut]

Кой отрови Литвиненко?


Александър Литвиненко

Кой отрови бившия агент на КГБ Александър Литвиненко? 15 години след убийството му, случаят още не е изяснен окончателно. Основните подозрения и днес са отправени към Русия. Какво се знае дотук?

На 23 ноември се навършват 15 години от смъртта на Александър Литвиненко. До 1999 той е служител на руските тайни служби КГБ и ФСБ, а впоследствие става британски гражданин и разобличител. Случаят е вероятно първото отравяне на критик на Кремъл след края на Съветския съюз.

Литвиненко и конфликтът му с руските власти

В продължение на 11 години Литвиненко работи в службите за сигурност - първо в съветските, след това в руските. През 2000-та година бяга във Великобритания и моли за политическо убежище, но разкритията му започват още преди това: през ноември 1998 той и множество други негови колеги съобщават на пресконференция, че са получили поръчката да убият влиятелния олигарх и политик Борис Березовски.

След това Литвиненко е уволнен от ФСБ и многократно е арестуван. Обвинен е за извършването на редица престъпления: от злоупотреба с власт до незаконно притежаване на оръжие. Първоначално всички дела завършват или с оправдателни присъди, или пък са преустановени поради липсата на доказателства. Но след всяко приключило дело срещу Литвиненко руското правосъдие незабавно открива ново.

Едва на последния процес, когато Владимир Путин вече е избран за президент на Руската федерация, Литвиненко е осъден на три години и половина условно - но в негово отсъствие, тъй като вече е успял да напусне Русия.

През 2004 Литвиненко става агент на британското разузнаване MI6, сътрудничи и на испанските тайни служби и предава информации за руската мафия в Европа и за нейните връзки с властите в Москва. Литвиненко многократно отправя упреци към руските тайни служби и лично към Путин, най-вече в книгата "ФСБ взривява Русия". В нея се казва, че ФСБ е организирала взривовете на блокове през 1999-а година, както и други терористични удари в Русия, за да оправдае войната в Чечения и да изведе Путин на власт. В книгата са описани и връзките на ФСБ с престъпни групировки.

Отравянето на Литвиненко

На първи ноември 2006 година Литвиненко е отровен, както сочат разследванията на британското правосъдие. Той умира три седмици по-късно в болница. В тялото му са открити следи от редкия радиоактивен изотоп Полоний-210.

Следователите от Скотланд Ярд стигат до извода, че Литвиненко е отровен от свой отдавнашен познат: бившия офицер от КГБ Андрей Луговой, действал съвместно с руския бизнесмен Дмитрий Ковтун. Смята се, че всичко е станало на среща в бара на един лондонски хотел, по време на която отровата била сложена в чая на Литвиненко. Британските тайни служби заявяват, че отравянето носи всички признаци на "спонсорирано от държавата убийство".

През 2007 година правителството в Лондон призовава Русия да предаде Луговой по подозрения в убийство, разменяйки го с британски гражданин. Москва обаче отказва, като се позовава на Конституцията, която не допуска екстрадицията на руски граждани.

Почти десет години по-късно, през януари 2016, в Лондон са оповестени резултатите от разследването на британското правосъдие по случая Литвиненко. Съдията Робърт Оуен заявява, че убийството "вероятно е било одобрено от руския президент Путин и от директора на тайните служби Николай Патрушев".

Кремъл, който отрича каквото и да било участие в престъплението, определя британските разследвания като "непрофесионални" и "повърхностни". Говорителят на Путин Дмитрий Песков изтъква, че разследването не се опира на факти, а на твърдения, правени въз основа на някакви вероятности и на секретни информации на неназовани тайни служби.

И Страсбург обвинява Москва

Европейският съд за човешки права в Страсбург споделя позицията на британското правосъдие, съгласно която руските държавни органи стоят зад убийството. Един от основните аргументи е, че Полоний-210 е много рядко вещество, чието създаване фактически е невъзможно без държавно участие. Освен това съдът в Страсбург подчертава, че ръководството в Москва е разполагало с години, за да опровергае британските разследвания, но в това отношение не са предприети никакви сериозни опити.

От своя страна руското външно министерство определи становището на Европейския съд за човешки права като политизирано.

Единият от заподозрените днес е депутат

Както Андрей Луговой, така и Дмитрий Ковтун отричат да имат каквото и да било общо с атентата. Ковтун дори казва, че самият той е станал жертва на радиоактивно отравяне в Лондон, заради което след това е бил на лечение в московска болница.

Луговой пък отправя обвиненията, че зад атентата стоят британските тайни служби, както и руската мафия, и олигархът Борис Березовски, починал в Англия през 2013 година. Представители на руската прокуратура също заявяват, че убийството на Литвиненко е било организирано от Березовски.

През 2007 година като представител на Либерално-демократическата партия Андрей Луговой бе избран за депутат, какъвто е и досега. По-късно имената на Луговой и Ковтун се появяват и в санкционните списъци "Магнитски" - за нарушения на човешките права и на правовата държавност в Русия. САЩ включват двамата в своя списък "Магнитски" през 2017, година по-късно същото прави и Великобритания.

https://www.dw.com/bg/

[Hatshepsut]

Пионтковски: Путин си мисли, че може да победи в ядрена война


Андрей Пионтковский

Андрей Пионтковски е математик, журналист и виден критик на режима, първият, използвал термина "путинизъм" (който описва като "висш и заключителен стадий на бандитския капитализъм в Русия") още през далечната 2000-на година. Пише за издания като "Новая газета", The Moscow Times и др. Критиките му към режима на Путин ескалират - през 2014 г. сравнява кримската реч на президента с тази на Хитлер за Судетската област, а през 2016 г. публикува "Бомба, готова да се взриви" - за руско-чеченския етнически конфликт.

Това е последната капка за режима и руската главна прокуратура повдига обвинение за екстремизъм, а Пионтковски напуска страната през февруари 2016 г.

Интервюто е правено за "Алтернативата" и ексклузивно е предоставено на Клуб Z.



Защо ви намираме в САЩ?

Напуснах Русия, тъй като ме грозеше арест, по обвинение от ФСБ за създаване на екстремистка група и пуснаха червена бюлетина до Интерпол, според която съм най-стария руски терорист, на 82 години съм. Пореден номер като в концлагер, моят е 8147.

Как се промени светът и по какво Байдън се различава от Тръмп и от Обама в отношението към Русия?

Всички знаят как ,,зелените човечета" завзеха Върховния съвет на Крим. Всички депутати, които не бяха допуснати до работата им, звъняха на телефоните на Янукович, на посолствата на западните държави и отвсякъде се чуваше: не правете нищо. Накрая стана ясно, както един от коментаторите тогава каза, че Русия много по-силно искаше да изнасили Украйна, отколкото Западът да я спаси.

Не можехме да предскажем днешното състояние на Русия през 90-те години. Основната част от либералната преса смяташе Путин за прогресивен лидер, който ще направи много за страната, поради което, твърдяха те, не трябва да  се обръща внимание на неговия произход от силовите структури.

Бях единственият, който беше на друго мнение. Като дете имах възможност да наблюдавам кризата от 1953 година, последните дни на Сталин, който искаше да започне Трета Световна война и да предприеме съветски вариант на Холокоста с масово изселване на еврейската общност от Москва и Ленинград. Третата част на този пъклен план бе чистката в Политбюро. Аналогиите със съвременния ден са повече от една, но са очевидни са стремежите на Путин да се равнява по Сталин.

Той отправи безумен ултиматум към света и настояваше за сигурност за Русия в Централна и Източна Европа - с искане тези страни да напуснат НАТО. В този смисъл, днешното развитие на сталинизма не можеше да се предвиди от котата на 90-те години, когато правехме моделите на политическите процеси в света за Римския клуб.

От какво, все пак, бе предизвикана сегашната ескалация на напрежение? Вътрешни или външни причини?

Категорично не съм съгласен с възгледа, че Путин търси съзнателно усложняване на обстановката, за да спечели някакви нови избори. Избори в Русия няма, те се фалшифицират откровено, последните промени в Конституцията на практика му гарантират пожизнена диктатура.

Путин и най-близкото му обкръжение имат много висока идеологическа мотивация. Нещо като Хитлер преди Втората световна война. Искат да победят във война, за да обърнат резултата от Третата Световна Студена война, която изгубиха. И аз се почудих - как може да се поставя ултиматум като поставя цели, които са предварително обречени?

Как се готви да прекрои картата на Европа сле загубената Студена война, как може изобщо да спечели война при положение че отстъпва и икономически, и финансово? Пък и светът не е опровергал доктрината на взаимно гарантираното ядрено унищожение.

Проблемът е, че сред неговото обкръжение някой откри, че могат да спечелят, защото имат предимство – не им пука за човешкия живот. Путиновата ,,мобилизационна група", така се наричат групата от най-близките около него, те са лично близки, а не институционално видими,  си мислят, че са намерили път към победата.

Планът примерно е такъв: Русия влиза в конвенционален конфликт, примерно в Прибалтика, отново в защита на рускоезичното население. САЩ идват на помощ, защото прибалтийските страни са членове на НАТО,  задейства се член 5.

Тогава Путин отправя ултиматум, че ще нанесе ядрен удар със заплаха и пред заплаха от унищожение. Западът се огъва и ще отстъпи. Това те наричат изпреварващ ядрен удар или заплаха от нанасянето на такъв.

Неправилно е да се мисли, че след като са откраднали милиарди долари, те ще тръгнат да се грижат за откраднатото и за своя личен комфорт. Те искат да върнат Русия като световен господар и да прекроят резултатите от Студената война. Убедени са в това, че сега е времето. Във външната политика не се водят от вътрешно-политически съображения, а от амбиция да възстановят Руската империя. Путин си мисли, че може да победи в ядрена война.

Затова казвам, че няма пряка връзка между поведението на Кремъл към Украйна и вътрешните политически процеси - за да предизвиква някаква патриотична вълна, която да консолидира властта. Няма подкрепа на интервенция в Украйна сред руското общество и ефектът на Крим няма да се повтори. Мнозина не одобряваха Путин, но темата ,,Крим е наш", ги устройваше.

Групата на Путин се движи най-вече от мотиви за имперски реванш, а не от потребности за властта вътре в Русия.

За това помагат и грешките на Запада.

Има тревожно разминаваме между публичното говерене на Зеленски и Байдън. Не виждам логика в изказването на президента Зеленски. Има различни прогнози за сроковете и вероятността от нападение. Но в изказванията си  хората около Зеленски и той самият започнаха да повтарят руския наратив, че ,,Америка подтиква Украйна към война с Русия".

От една страна искат помощ, искат санкции, а от друга казват че американците преувеличават опасността?!?

Украйна се нуждае от оръжие, и е готова да окаже ожесточена съпротива, но тя е безпомощна във въздуха, има дефицити в противовъздушната и противоракетна отбрана. Руските военни експерти твърдят, че противотанковите гранати на Украйна няма да им помогнат, защото руските сили ще воюват като в Русия само от въздуха и ще бомбардират. За това Киев има нужда от Пейтриът и други системи, за да се защити от въздуха.

В обкръжението на Зеленски има проруска група. Шефът на администрации, Сергей Ермак, е проруски агент, който е много близък на украинския президент от времената, в който му и бил продуцент.

Външният министър Кулеба провежда прозападната линия и той постигна много, защото доставките на оръжие вървят, без да спират.

В САЩ също има разнобой – шефът на Националния Съвет за Сигурност (Джейк) Съливан изглежда е по проруски, докато шефът на Държавния департамент (Антъни) Блинкън в момента има по-голяма тежест и е за твърд подход.

Но горното е просто демонстрация, че има вътрешни борби и в Украйна, и в САЩ

Темата за санкциите срещу олигарсите ми е много близка.

През 2018 година освен във Великобритания при премиера Тереза Мей, която изготви този къс списък от руски олигарси, които подлежат на санкции – Дерипаска, Усманов, братята Ротенберг, Абрамович и Сечин, в американския Конгрес също бе приет закон срещу изпирането на пари от престъпна дейност. И в неговия обхват попаднаха и руските олигарси. Законът бе подписан от Тръмп с голямо неудоволствие. Законът нареждаше на правителството в рамките на 180 дни да се направи списък на руските олигарси и да изготви доклад. Сам участвах в подготовката на този закон и писах, че активите на тези олигарси трябва да се арестуват, и тези пари да бъдат предадени на първото руско демократично правителство.

Веднага след това тримата топ ръководители на руските специални служби – Наришкин, Бортников и Патрушев бяха изпратени по спешност от Путин във Вашингтон. И се получи странна работа с този документ, станал известен като "телефонния справочник на Кремъл". В закона нямаше опис на имуществото на активите на тези олигарси в САЩ. Под натиска на общественото недоволство все пак бяха арестувани по късно, от Министерството на финансите, активите на олигарсите от първия списък и тогава изпъкна фигурата на Олег Дерипаска. Тази стъпка бе приветствана от руската общественост. Дори в Руската Дума се чуха одобрения, защото те трябваше да бъдат върнати на народа. След месец-два обаче, активите на Дерипаска бяха върнати едва ли не с извинение. На базата на оценка, че тези откраднати руски пари са превърнати в активи, които вече работят за американската икономика. Ключов сенатор от един от щатите, с алуминиев завод на Дерипаска, който работи, се намеси и каза че губят работни места, доходи на неговите избиратели.

Около трилион долари по оценка на Института за икомомически анализи, откъдето се появи моят израз за ,,руския трилион". Има и отделен ,,британски" трилион, за когото заговори британският премиер.

Тези пари са изпрани и работят. Затова е толкова трудно да се налагат санкции, защото се санкционират и американски, и британски граждани.

Кремъл твърди че е получил достатъчно пари от свърхвисоките цени на природния газ. Западът е подарил въжето, на което Русия да обеси Украйн

Това е знаменитата фраза на Ленин. И това е следващият проблем. Отбелязахме реакцията на Обама след нашествието срещу Крим. Той е с крайно леви убеждения, майка му е била анархистка. Обама отразява влиянието на леви професори, които говорят, че империалистическата Америка е потискала и угнетявала народи. Той смяташе, че трябва да се действа меко, заради миналите вини. Смени го Тръмп, но и той, от противоположна посока, а именно, че Америка е била твърде добра, продължи линията за оттегляне от света на Америка. И левият, и десният президент доведоха до изтегляне на Америка от световната политика.

Речта на Байдън на Мюнхенската конференция се казваше ,,Америка се връща". След това нарече Путин ,,убиец", но след това направи завой. Минските споразумения в московската им интерпретация бяха дори подкрепени. След това обаче започна борбата между линията на Блинкен и на Съливан.

За това повтарям мой израз, който обичам: "Креслото на лидера на свободния свят стои празно вече 12 година". Обама и Тръмп се отказаха от тази роля. А Байдън я изпълнява колебливо.

Американският отговор на руските предложения не крие някакви големи тайни, макар че Москва раздува съдържанието на отговора за пропагандни цели. НАТО отхвърли исканията за изтегляне от НАТО на страните от ЦИЕ. Интересно беше и че неутралните Швеция и Финландия също проявиха интерес.

Вероятно ще има развитие по договора за забрана на разполагането на ядрени ракети със среден и малък радиус, споразумение за избягване на сблъсъци, технически споразумения, които не представляват отстъпки на Русия, а са изгодни и на двете страни. Не вярвам на конспиративните теории, че Западът тайно предава Украйна. Именно просташкото поведение на Москва усили позициите на Блинкен - Остин.

Тенденцията решенията да се вземат извън институциите, в близия кръг от хора около Путин, произтича от личната, биографична свързаност покрай развитието и кариерата му в КГБ и след това. Коронавирусът и ,,бункерното" съществуване на Путин засили тази тенденция до крайност. В този бункер, той се среща с членовете на т.нар. ,,мобилизационна група", тесен кръг от хора, антизападно настроени, където се вземат решенията за извеждането на конфронтацията на по-високо ниво. Лидер на този кръг е секретарят на Съвета за сигурност Николай Патрушев, човек, който дълги години се стреми да се промени руската военна доктрина.

Преди се смяташе, че Русия ще използва ядрено оръжие само в отговор на нападение срещу нея с ядрено оръжие и случай на конвенционална война, която заплашва съществуването на руската държавата. Примерно 6 милиона китайци нападат Сибир и Русия отговаря с руски ядрен удар. Именно тази промяна за използването на ядрено оръжие при конвенционална война бе дело на Патрушев, който успя да извоюва промяна във военната доктрина. Друг виден член на близкия кръг е Ковалчук (Юрий), ръководител на банката (Россия), така наречената ,,кесия" на Путин, Сечин и Бортников, шеф на ФСБ и шефът на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин.

Каква Русия да очакваме през 2040 година и какви са сценариите за излизане от кризата?

Твърдо съм убеден, че Русия не е обречена на антизападна имперска философия, това не е болест на нацията, а на елита. Високомерен, претенциозен имперски елит. Путин постоянно повтаря, че най-голямата катастрофа на 20 век е бил разпадът на Съветския съюз, и че крайно е необходимо да се възстанови руският свят, а Украйна да не съществува.

Тази ,,катастрофа" се случи юридически през декемри 1991 година в Беловежската гора. Бях в Москва тогава, и прекрасно помня тези събития, и групата политици, които като реакция на това споразумение, призова хората да излязат на улиците.

В края на 1991 година имаше огромни митинги по 30-40 000 души на Манежния площад, стигаха до милион. А на този призив, против споразуменията, дойдоха 200 души. Никой не подкрепи имперските амбиции на елита. Този имперски начин на мислене е характерен за елита, особено за дипломатите от външното министерство. Там настроенията са по-консервативни дори от министерството на отбраната. Много често, вярвам, че руските ви колеги от дипломатическото ведомство са ви говорили, че тези имперски амбиции са сред народа. Но това изобщо не е така, антизападното настроение е сред елита, а не сред народа. Народът приема тези настроения под огромен пропаганден и телевизионен натиск. Щом спре пропагандата, тези настроения веднага изчезват.

Писах статия, в която казах, че Путин е фашистки лидер без фашистки народ. Външнополитическите му убеждения са абсолютно хитлеристки, но те са по-малко опасни за руснаците. Защото германският народ беше заразен от тези убеждения. А това е централен проблем на Путин и на групировката, която го крепи. Фашистки лидер без фашистки народ.

Това е оптимистичната част на прогнозата за Русия през 2040 година.

А песимистичната част е, че през 2040 година изобщо няма да има руски президент. Великият китайски народ ще реализира своята политика да върне в свое притежание всички земи, които царското правителство му е отнело чрез несправедливи договори. Икономически това вече става. През 2040 година може президентът ни да бъде първи секретар на московския областен комитет на Китайската Народна партия. Ако Путин остане на поста си до 2040, това му е перспективата. Без сътрудничество със Запада, това  партньорство с Китай ще доведе Русия до загуба на нейния суверенитет и на нейната правосубектност.

https://www.clubz.bg/

[Hatshepsut]

Какъв пещерен анахронизъм е съвременна Русия!


Евгений Добренко

Какъв пещерен анахронизъм е съвременна Русия! Зад безкрайно дълга маса седи този злобен, плешив дядка, опиянен от властта си, мълвящ някакви мизерни бълнувания и бълващ проклятия към съседната държава, нарцисист, който презира всички около себе си и заради безцелния си живот и неутолимата жажда за власт решава, че трябва да възстанови ,,руския космос". В резултат на авантюристичните решения на самонадеяния автократ загиват хиляди хора, за броени дни са унищожени градове, села и заводи, разкъсват се икономически и културни връзки, създадени с творческите усилия на милиони хора в продължение на десетилетия, икономиката се срива, милиарди долари летят на вятъра и милиони хора са обречени на бедност... Мирният им живот е в руини, а Русия се превръща в обект на всеобща омраза, в някой, който е презрян и отхвърлен, целият свят се отвръща от него с погнуса. И – никаква отговорност. Най-известните творци дори не смеят да говорят за това и само подписват верноподанически писма. В нито една друга европейска държава не е съществувала такава диващина от дълго време. Не мисля, че Русия може безкрайно, отново и отново, да възпроизвежда тази форма на управление, обричайки съседите си на страдание, а себе си на постоянно изоставане. Защото на някакъв етап от това догонващо развитие разликата ще се увеличи толкова много, че вече няма да е възможно да бъде компенсирана. Но колко пъти тази държава трябва да се преобърне в канавката, за да разбере най-накрая: или ще стане част от Запада, или няма да я има изобщо.

Евгений Добренко е руски литературен историк, най-авторитетният изследовател на литературата на сталинската епоха и на социалистическия реализъм. Професор в университета ,,Ка Фоскари" във Венеция. Най-прочутите му книги са ,,Форматиране на съветския читател" (1997), ,,Политикономия на социалистическия реализъм" (2007) и ,,Късният сталинизъм" (2020). През декември 2013 г. изнася академична лекция в Нов български университет в София и гостува в предаването ,,Панорама" на БНТ. Текстът е публикуван като пост в неговия личен Фейсбук профил в ранния следобед на 3 март 2022 г. като реакция на отворено писмо в подкрепа на Владимир Путин и ръководената от него военна агресия в Украйна, подписано от 110 руски дейци на културата.

Един от коментарите под поста е на друг известен изследовател на руската култура – Александър Генис, който сътрудничи на радио ,,Свобода" и днес живее в Ню Джърси. Той пише: ,,Това е цената за ,,Крим е наш". Колко много руснаци се радваха тогава, а сред тях, да речем, и поетът Александър Кушнер, който каза, че Крим е наш, защото из него се е разхождала дамата с кученцето. Дали още е във възторг?"

Превод от руски език и бележка Йордан Ефтимов

https://offnews.bg/analizi-i-komentari/kakav-peshteren-anahronizam-e-savremenna-rusia-771900.html

[Hatshepsut]

Защо Путин няма да бъде свален


Протест срещу Владимир Путин

Сергей Радченко

През последните дни се наслушахме на много дискусии за това как Путин може да бъде свален чрез дворцов преврат или народна революция. Нека да анализираме това предположение.

Русия/СССР няма много убедителни резултати, когато става въпрос за свалянето на лидера. Помислете за Сталин. Той отприщи кървави бани, каквито Русия никога не бе виждала, тероризира дори и най-близките си другари. Те обаче не посмяха да се обединят срещу него.

Някои ще кажат: има слухове, че е бил отровен. Никога не съм виждал убедителни доказателства в подкрепа на тази теория. Фактите говорят, че той умира от инсулт през март 1953 г.

Същата година имаше успешна маневра против Берия, който беше арестуван по време на заседание на президиума и по-късно екзекутиран. Но Берия, колкото и ужасяващ да беше, не беше "номер 1" през 1953 г. Обърнете внимание, че участието на Георги Жуков (и на военните) беше от решаващо значение, за да се случи това.

След това дойде Хрушчов. Имаше опит за преврат през 1957 г., в който участваха Маленков, Молотов и Каганович. Последните двама бяха твърдолинейни сталинисти. Този преврат е по-разумно да се тълкува като чиста борба за власт. Хрушчов беше достатъчно съобразителен, за да подкопае опонентите си (с помощта на Жуков) и се задържа на власт. В крайна сметка Хрушчов бе свален през 1964 г., когато протежетата му (особено Леонид Брежнев) се обединиха срещу него, докато той бе на почивка в Абхазия.

Брежнев управлява дълго време, бе лидер по време съветските нашествия в Чехословакия и Афганистан и умря спокойно в съня си. Нямаше опити за преврат и срещу неговите наследници Андропов и Черненко.

Но, разбира се, имаше опит за преврат срещу Горбачов през август 1991 г. Тогава, също както при Хрушчов, Горбачов беше в отпуск. Заговорниците (КГБ, министерството на отбраната и други) влязоха в историята като най-некомпетентния отбор от превратаджии в историята. Той се провали след 3 дни.

След това наблюдавахме Елцин и неговата борба за надмощие с руския парламент през 1993 г. Спомнете си как завърши: Елцин нареди танкове да стрелят по парламента. Царят оцеля. Опозицията беше арестувана.

Във всеки случай опитът с дворцовите преврати не е обнадеждаващ. Само един успешен преврат през миналия век (1964 г.)

Няма причина да разчитаме и на народната революция. Руснаците са прочути с високоинтелигентните си дисиденти, които са достатъчно смели да говорят истината, въпреки репресиите на властта. Но "масите" никога не са били фактор при смяната на управляващите. Въпреки че видяхме улични демонстрации в Русия през 1990-91 г., това се случи само защото преди това Горбачов прие мерки, с които критикуването на властта стана по-безопасно.

Путин върви в обратната посока.

Това не означава, че няма да го видим свален, както Хрушчов. Просто няма основания да разчитаме на това.

---

Сергей Радченко е професор по история в "Джон Хопкинс" и в Университета на Кардиф.

https://www.clubz.bg/125092-zashto_putin_nyama_da_bade_svalen

[Hatshepsut]

Парите на Путин: колко богат е руският президент?

Колко богат е Владимир Путин? Според някои преценки натрупаното от него състояние се равнява на невероятната сума от 200 милиарда долара. Ето какво се знае и какво се предполага за богатството на руския президент.

Владимир Путин притежава апартамент от 77 квадратни метра и гараж с размер 18 квадратни метра - така пишеше в избирателните листи преди президентския вот в Русия през 2018. Заплатата му тогава е възлизала на 140 000 щатски долара, от които той явно е спестил и за един-два автомобила.

Този твърде скромен финансов профил на Путин предизвиква редица съмнения. Както пише германският информационен портал T-Online, в момента Путин взима 284 000 евро като президент на Русия, но според многобройни различни оценки тези пари всъщност са капка в морето: "Той сигурно ги дава като бакшиш на шофьорите, които го возят до вилата му на 24 километра от центъра на Москва", пише изданието. Акции в енергийни концерни, недвижими имоти, произведения на изкуството, скъпоценности - това е само част от списъка с предполагаемите богатства на кремълския автократ.

200 милиарда долара?

Същия профил описва и финансистът Бил Браудър, чиято фирма Hermitage Capital в известен период от време беше най-големият чуждестранен инвеститор в Русия. На едно изслушване в американския Сенат през 2017 година отличният познавач на Русия Браудър каза, че богатството на Путин възлиза на 200 милиарда долара.

И все пак: много трудно си остава да се прецени колко и какво точно притежава Путин. Редица наблюдатели твърдят, че той гледа на всички богатства в Русия и на имуществото на олигарсите като на финансова маса, към която може да посегне всеки момент. Освен това, твърдят наблюдателите, той е създал такава система на корупция и обръчи от посредници, че към собствения му джоб могат да текат все повече богатства. Тесен кръг от доверени лица, които Путин познава още годините в КГБ, служат на президента като "хора портфейли" - те могат да му осигурят каквото, колкото и когато пожелае.

Браудър описва подробно специалната стратегия на Путин, чрез която той натрупва милиарди, използвайки "сламени хора". Според списание "Fortune", пред Сената Браудър е разказал какво се е случило, след като опонентът на Путин, олигархът Михаил Ходорковски, беше осъден и вкаран в затвора. Тогава подплашените други олигарси се наредили на опашка пред Путин с въпроса какво могат да направят, за да не бъдат и те обявени за "държавни врагове". Отговорът на Путин гласял: "50 процента". Браудър твърди, че тези 50% от всяко богатство Путин иска лично за себе си.

Германският "Вестдойче Алгемайне Цайтунг" припомня, че обвиненията за корупция срещу Путин датират още от времето, когато Путин е бил председател на Комисията за външна търговия в Санкт Петербург. През 1992 година разследване установява, че Путин и неговият заместник са продали в чужбина суровини на обща стойност 100 милиона долара, срещу които градът е трябвало да получи хранителни продукти, тъй като по онова време в Петербург има остър недостиг на храни. Но тези хранителни продукти така и не пристигат.

Списание "Шпигел" припомня на свой ред, че руският президент няма нужда нито от спестовна книжка, нито от финансов съветник, защото сам си взима всичко, което му трябва. Според изданието Путин носи скъпи ръчни часовници, които могат да струват до 500 000 долара. Но това са дреболии в сравнение с черноморския дворец за над 1 милиард долара, за който обществеността научи от подробното журналистическо разследване на групата около Алексей Навални.

Навални твърди, че дворецът е бил проектиран от италианско дизайнерско светило, като обзавеждането включва кресла в стил Луи XIV и трапезария за 500 000 долара.

Никой не се изненада, когато поредният олигарх се обяви за собственик на двореца. По една случайност този човек беше Аркадий Ротенберг, близък приятел и някогашен спаринг-партньор по джудо на президента Путин. Остана открит обаче въпросът защо тогава един частен имот се охранява от държавните тайни служби ФСБ, а небето над него е обявено за зона, забранена за полети.

Освен този дворец, на Путин се приписва и 82-метровата яхта "Graceful", която само допреди няколко дни беше закотвена в Хамбург. Яхтата разполага с площадка за кацане на хеликоптери, с плувен басейн и с луксозни жилищни кабини, разположени на два етажа. По някакво странно съвпадение само броени дни преди нахлуването на Путин в Украйна яхтата даде пълна пара и се отправи към руския Калининград. Официален собственик на яхтата е фирма на име "Аргумент", която според Навални може да бъде директно свързана с господаря на Кремъл.

Яхтата "Graceful"

Британският булеварден вестник "Sun" твърди, че Путин разполага с още много превозни средства. Според изданието частният самолет на руския автократ, наричан още "Летящият Кремъл", струвал 520 милиона долара и вътре бил тапициран със златно фолио. "Sun" пише още, че Путин притежава няколко хеликоптера и близо 500 луксозни автомобила. Всичко това обаче трудно може да се докаже.

По-благонадеждна, според "Шпигел", е информацията на Станислав Белковски, който още преди десет години твърдеше, че Путин притежава 70 милиарда долара. Белковски смята, че Путин държи сериозни дялове в "Сургутнефтегаз" и близо 5% от акциите на "Газпром", който е най-големият енергиен доставчик в цял свят. Според оценката, публикувана от информационния портал T-Online, Путиновото имущество се изчислява на около 40 милиарда долара.

"Поне 1/3 от тези пари вероятно са в ръцете на Путин"

Съвсем друга сума назовава шведският икономист Андерш Ослунд, според когото богатството на Путин възлиза на 150 милиарда долара. В своята книга "Капитализмът в Русия: пътят от пазарната икономика до клептокрацията" Ослунд твърди, че близкото обкръжение на руския президент контролира около 500 милиарда долара, от които поне 1/3 вероятно са в ръцете на Путин.

От началото на новото хилядолетие руската икономика поддържа много стабилен годишен ръст (главно в резултат от износа на суровини), но тези огромни пари не са инвестирани в изграждане на училища, пътища или болници - те са паркирани по частни сметки, твърди Бил Браудър. И добавя, че Путин има хиляди помагачи в правителствения и в полицейския апарат, които по негова заповед могат да отнемат имущество, да ограбват, да отвличат хора, да ги изтезават и дори да ги убиват.

Бил Браудър

Самият Браудър беше изгонен от Русия през 2005 година, защото застрашавал националната сигурност. Имуществото на фирмата му беше конфискувано, а неговият адвокат умря в затвора при неизяснени обстоятелства.

Списание "Шпигел" не без ирония припомня как в едно телевизионно интервю Путин сам се представи като най-богатия човек на света: богат бил, защото събирал емоции, а доверието, което му дарявали руснаците, било неговото най-голямо богатство.

https://www.dw.com/bg/

[Hatshepsut]

Изолиран и заобиколен от лакеи: как управлява Путин днес

В последните години Путин е ограничил драстично кръга около себе си, казват експерти. Сега той е заобиколен само от хора, които подобно на него страдат от параноята, че Русия е заобиколена от врагове, пише в коментар за "Дойче веле" Силвия Щьобер.

Три дни преди началото на войната Путин събра управляващия елит на Русия. Ще се запомни начинът, по който руският президент изнесе становището си пред членовете на Националния съвет за сигурност и после публично скастри шефа на външното разузнаване СВР Сергей Наришкин. Тези сцени оставиха впечатлението, че Путин сам взима всички важни решения. Има много спекулации относно това в чий глас президентът все още се вслушва и доколко рационални са неговите решения.

Хора, които са имали личен контакт с Путин, продължават да смятат неговото поведение за стратегическо. Биографката на Путин и съветничка на три американски правителства Фиона Хил обяснява, че Путин се вижда като част от поредицата от исторически фигури като Екатерина I или Петър I - наричани още "Велики". Путин гледал на държавата и на себе си като на едно цяло, затова всеки натиск срещу Русия той възприемал като атака срещу него самия.

Важен въпрос е чие мнение той все още зачита. В последните години Путин постоянно ограничаваше кръга на хората, които могат да повлияят решенията му. Германската експертката от фондация "Наука и политика" Сабине Фишер, което е посетила Москва малко преди началото на войната, разказа, че икономическите експерти вече нямат никакъв достъп до Путин, поради което и не са могли да му обяснят какви последици ще имат масивните наказателни санкции. Историкът Стивън Коткин потвърждава това - според него балансът на силите сред съветниците на Путин вече е различен - центърът на тежестта се е изместил от икономистите към експертите по въпросите на сигурността. Русия се била превърнала в диктатура, управлявана от силите за сигурност и военните, казва Коткин пред "New Yorker".

Според Сабине Фишер Путин не слуша онези, които биха могли да му обяснят важните въпроси, свързани с Украйна. Беларуският журналист Артьом Шрайбман казва, че обявената от Путин цел за "денацификация" на Украйна говори колко изумително слабо той познава украинското общество.

Путин и Сталин: прилики и разлики

Биографът на Сталин Симон Монтефиоре смята, че в идеологическо отношение Путин не е сталинист, но използва сталинистки методи, тъй като държавните структури в Русия все още се крепят върху фундамента, изграден от диктатора през 20 век. В близкия кръг на Путин са останали хора, които споделят неговите империалистически и реваншистки идеи за Русия и нейните съседи и които сами страдат от параноята, че Русия е обградена от врагове.

Коткин описва Путин като човек, който чува само онова, което желае да чуе. "Във всички случаи той вярва, че е по-умен и превъзхожда останалите", смята историкът и допълва: "Путин съзнателно се заобикаля с хора, които навярно не са най-светлите умове." По този начин обаче деспотът сам подкопава устоите на своята власт: угодниците стават все повече, а механизмите за корекция - по-малко.

Биографката на Путин Хил пише в книгата си, че руският президент залага на абсолютната лоялност. Грешки или некомпетентност бил по-склонен да прости. А лоялността на подчинените си подсигурявал не чрез подаръци, а чрез постоянната заплаха, че биха могли да загубят всичко.

Путин сменя хората на важните постове често, за да не станат прекалено силни, а хора от близкото му обкръжение като бившия министър на отбраната Сергей Иванов или бившия президент Дмитрий Медведев бързо биват изолирани, ако президентът усети, че проявяват някакви собствени амбиции.

Путин търси виновници за грешките си

Сега обаче Путин вижда нагледно колко крива е представата му за реалността в Украйна и света. За това той обвинявал своите тайни служби, твърди разследващият журналист Андрей Солдатов, който има близки контакти в средите на руските тайните служби. В резултат от това ръководителят на чуждестранния отдел във вътрешното разузнаване ФСБ Сергей Беседа и неговият заместник Анатолий Болюх са поставени под домашен арест, а на 20 места в Москва са извършени обиски.

При това събраните от агентите информации за Украйна може и да са били точни, но е рисковано да кажеш на Путин нещо, което той не иска да чуе, казва Солдатов.

И въоръжените сили не се справят според очакванията, независимо че са били много подсилени от министър на отбраната Шойгу. Изненадващият им неуспех в Украйна според експерти се дължи също на слабости в системата и на политическите решения. Тъй като Путин официално твърди, че провежда в Украйна "специална операция", а не война, военните приготовления не са били извършени в пълен обем, а на войниците не е била съобщена действителната цел. Към това се добавят фактори като масивна корупция и нагаждачество, което кара мнозина подчинени да представят на по-висшестоящите дори неуспехите като успехи. В резултат на което армията на хартия се справя много по-добре, отколкото в действителност.

Докъде би стигнал Путин?

Последиците от това са горчиви за Русия. Хиляди войници и множество висши офицери вече заплатиха с живота си, а суровите санкции ще засегнат голяма част от населението.

Русия ще бъде изолирана за много години, а най-големият страх на Путин е да не би да приключи живота си като Саддам Хюсеин в Ирак или Муамар Кадафи в Либия. Един от съществените мотиви за руската намеса в Сирия е била да се предотврати още един диктатор като Башар Асад да падне по подобен начин от власт. Това беше постигнато, но на цената на превръщането на една страна в развалини.

Затова възниква въпросът докъде би бил готов да стигне Путин - не само в Украйна, но и в Русия. И все повече хора в Русия ще се питат как е възможно един малък кръг от зле информирани мъже да решават съдбата на милиони.

https://faktor.bg/bg/articles/novini-svyat-izoliran-i-zaobikolen-ot-lakei-kak-upravlyava-putin-dnes

[Hatshepsut]

Що за човек е и какво иска: Нина Хрушчова за Путин


Нина Хрушчова

Параноичен, далеч от реалността, в съвсем друга вселена - така Нина Хрушчова описва Путин. Правнучката на Никита Хрушчов, която дълго е изследвала руския президент, обяснява що за човек е той и какво наистина иска.

Войната на Путин е война на един човек. Това е война на един диктатор, който живее в свой собствен свят, казва Нина Хрушчова. "Не търсете някаква логика или рационалност - всичко е подчинено на разбиранията на един диктатор", добавя тя в интервю за германската обществена медия ARD.

Хрушчова е дете, когато прадядо ѝ е свален от власт, след като години наред е най-могъщият човек в Съветския съюз. Правнучката на мъжа, наследил Сталин във властта, живее от 1990-те години в САЩ, откъдето интензивно изследва поведението на сегашния президент на Русия.

Никита Хрушчов през 1960 година

Хрушчова определя Путин като самотен автократ: "Там няма никакъв политически разум, никакъв реалистичен разсъдък. Той живее в измислена реалност, в която всеки трябва да му се подчинява, вместо да мисли и действа реалистично", казва Хрушчова пред ARD.

"Царството на Путин Велики"

Възможно е Путин да иска да накаже НАТО, като разруши цялата военна инфраструктура на Украйна. А може би цели да постави свое марионетно правителство в Киев. Но при всички положения зад неговата инвазия стои една не толкова прагматична, колкото тревожна цел: "Той иска да си направи свое царство - царството на Путин Велики", казва Хрушчова.

Професорката по международни отношения в нюйоркския университет New School твърди, че Путин много харесва руския писател Александър Солженицин и споделя неговата визия за обединение на славянските народи. "Той вече притежава Беларус, сега ще вземе и Украйна, а след това може да предизвика революция в Казахстан", казва Хрушчова и описва Путин като един напълно параноичен диктатор, който се крие някъде и се чувства все по-самотен. "Той изпитва панически страх от смъртта - като Сталин в късните му години. Путин е параноичен и е достигнал онзи последен стадий, в който вече живее в съвсем друга вселена. Такава вселена, каквато ние трудно можем да си представим."

Със средства като тези на американската дипломация никой не може да излезе на глава с този диктатор, убедена е Хрушчова. "Ако не се държиш добре, ще те накажем - при автократите това не работи", казва професорката.

Хрушчова смята за илюзорна и представата на Запада, че руският народ може да отстрани диктатора. Според проучвания (на държавни социологически агенции) над 70 на сто от руснаците подкрепят войната. Но и независими източници потвърждават тази тенденция: много руснаци ги боли, че страната им е презирана от останалия свят.

"Изключват ги от международни състезания, от футболни турнири, спират хора на културата и изкуството - всичко. Заедно със санкциите това дава на мнозинството усещането, че някой иска да разруши Русия. Ако пък една част от народа все пак се изправи срещу Путин, ще стане много кърваво. Това ли искаме?", пита правнучката на Хрушчов.

"Дори и Путин да го няма"

Но дори и Путин да падне, начело на Русия няма да застане онзи политически лидер, за когото си мечтаят американците. Поради простата причина, че Путин се погрижи да превърне ФСБ, наследничката на КГБ, в една много могъща тайна служба. "Дори и Путин да го няма, тези хора са си там и са способни на още по-брутални неща. Те ще искат да се задържат на власт, защото знаят, че в противен случай ще трябва да се простят с живота си."

Нина Хрушчова смята, че сега украинците трябва да помислят каква част от територията на страната си са готови да отстъпят на Русия. Путин иска Крим и тъй наречените Народни републики Донецк и Луганск. Според Хрушчова неговият въпрос към украинците звучи приблизително така: Още по-голяма война ли искате - или ще ми дадете това, което аз желая? "Въпросът е какво е готова да даде Украйна, за да спре това, което ѝ се случва в момента. Дали ще отстъпи тези територии, които и бездруго вече е загубила?" - пита Нина Хрушчова.

https://www.dw.com/

[Шишман]

Параноичен, далеч от реалността, в съвсем друга вселена

Хм  това се отнася за баща и на тая другарка.

[FELDMARSCHALL]

Той и е прадядо бе, какъв баща ?

[Шишман]

Той и е прадядо бе, какъв баща ?

Ok прадядо и !